Джанел Тейлър
Смело сърце (20)

20

Следващите пет дни бяха твърде дълги и самотни за Лора, макар че във форта и около него се случиха много интересни неща…

На следващата сутрин Джейс пое с ротата си към Уикънбърг и Лора не можа нито да го види, нито да си поговори с него преди тръгването.

Същия ден баща й отиде в Прескът да вземе прането и остана за вечеря при Шарлът. По всичко изглеждаше, че харесва сериозно тази жена. Тук май започва романс, каза си развеселено Лора. Надяваше се, че жената е достойна за баща й, особено след като видя радостния блясък в тъмните му очи и леката походка. Ако беше влюбен и щастлив, той щеше да изслуша по-благосклонно изповедта й и да одобри избора на бъдещия й съпруг. Лора обичаше баща си с цялото си сърце и винаги се съобразяваше с преценката му, но този път, ако той повдигнеше възражения срещу женитбата й с един бивш бунтовник, щеше да се противопостави на волята му. Тя не искаше да разочарова любимия си баща и мразеше мисълта, че би могла да развали отношенията си с него, но Джейс беше любовта на живота й, нейното бъдеще.

 

 

В неделя Джейк дойде на вечеря, както беше обещал, и изненада Лора и баща й с безупречното си държание. Беше любезен, от време на време дори се усмихваше. Лора слушаше разговора между двамата мъже и ги наблюдаваше внимателно, докато разговаряха за починалите си родители и за доброто старо време на детството им. Тя забеляза, че и двамата са нервни и съзнателно избягват темите, които биха могли да предизвикат скарване. Разочарова се, защото разбра, че двамата се заблуждават взаимно, и й стана още по-мъчно, че гибелта на Джейк трябваше да дойде именно от нея.

 

 

На осми март бащата на Лора потегли към долината Верде, където възнамеряваше да остане три или четири дни. Той водеше рота от тридесет войници и Полин Уивър. Уивър беше легендарен скаут, фермер, златотърсач, трапер и следотърсач. Лора беше видяла този необикновен човек преди тръгването и остана учудена от дългата му черна коса, гъстата брада и увисналите мустаци. Особено я впечатлиха орловият нос и малките очи под рунтави вежди. Той работеше често за армията и макар че не беше военен, всички го наричаха капитан Уивър.

Полин Уивър беше известен в цялата територия. На негово име бяха наречени две златни мини, един меден и един сребърен рудник, един кораб, един град, една река и една улица в Прескът. През март 1863 година той беше сключил мирен договор с индианците, но новите заселници го бяха нарушили и войната беше избухнала отново. Уивър твърдеше, че индианците искали само мир и разбиране, но били готови да убиват, когато били гладни или се чувствали заплашени. За съжаление сблъсъкът с апачите и явапите миналия декември, когато Уивър яздеше с войниците, беше сложил край на личното му примирие с индианците.

Въпреки това Лора беше сигурна, че, придружен от опитния и смел Уивър, баща й няма защо да се плаши от опасностите. Друго беше за нея — до завръщането му тя нямаше да има нито минута покой.

Към обед пристигна писмо от Лили, което един войник беше изнесъл тайно от Ричмънд. Най-после Лора разбра какво е станало с писмото й до Джейс. Бен Симънс беше виновен за всичко! Лили беше формулирала изреченията си много внимателно, но Лора прочете истината между редовете: Бен беше отишъл при Лили, за да я предупреди да не говори с никого за Лора Карлайл.

Лора четеше и клатеше глава:

… затова се уплаших и когато приятелят ти дойде в града, за да пита къде си, не му казах нищо. Ако искаш да му кажа къде се намираш, пиши ми и когато следващия път дойде при нас, ще му дам адреса ти. Той е преместен и не съм го виждала от декември. Каза, че щом войната свърши, ще тръгне да те търси. Липсваш ми ужасно, но Бен каза, че си на сигурно място, и това ме утеши поне малко.

Ти си бил коварна змия, Бен! — каза си сърдито Лора. — Знаел си, че се срещам с Джейс, и си уплашил Лили, за да не му издаде къде се намирам. Нито един конфедерат не е бивало да узнае тайната на „Лисицата“ и местопребиваването й!

След малко Лора се успокои и проумя, че Бен просто се е опитвал да я предпази от възможните опасности. Новата й задача беше изключително важна и тя трябваше да я изпълни на всяка цена. Все пак Джейс беше от другата страна, а в моментите на страстта влюбените често казваха неща, които можеха да станат опасни. Може би Бен наистина беше узнал за плана на конфедератите да изобличат всички шпиони на Съюза, включително „Лисицата“, и не можеше да бъде сигурен, че Джейс няма да я предаде. Може би Бен не знаеше нищо за Джейс, а самата Лили се беше опасявала, че Джейс не е достоен за доверие.

Както и да е, каза си успокоено Лора, важното е, че всичко свърши добре.

 

 

Когато късно следобед Лора погледна през прозореца и видя, че ротата на Джейс се връща, сърцето й направи огромен радостен скок. Тя го проследи с поглед, докато го видя да отива сам към ограденото място в близост до палисадата. Излезе смело на верандата и му махна с ръка да отиде при нея.

— Бързо, нямаме много време! Можем ли утре да излезем на езда? Трябва да те видя насаме, толкова ми липсваш! Татко замина за няколко дни в долината Верде, но за съжаление няма как да се измъкнеш от казармата, за да ме посетиш у дома.

Джейс запази учтиво изражение и равнодушен вид, в случай, че някой ги наблюдаваше.

— Вярно е, не мога, това е против правилата. Ако другите задължения ми позволят, ще дойда да те взема към девет. Аз те обичам и ужасно ми липсваш. С нетърпение чакам тази дяволска война да свърши и да открием любовта си.

— Аз също, Джейс. Ужасно е да знам, че си толкова близо, а не мога да те докосна. Все пак така е по-добре, отколкото да сме на хиляди мили един от друг.

— Това е вярно. Ако не беше тук и не знаех, че си добре, сигурно щях да полудея. Трябва да сме благодарни за щастието си и да не роптаем срещу съдбата.

— Разбирам какво имаш предвид. Велики боже, само да знаеш как ми липсваш и как имам нужда от теб!

— Тогава е по-добре да си отида, защото може да се забравя, да те грабна на ръце и да те отнеса в къщата. Ще се видим утре сутринта.

Лора искаше да остане на мястото си и да гледа след него, докато се скрие от очите й, но не посмя, защото поведението й можеше да събуди подозрения. Тя го желаеше толкова силно, че сигурно нямаше да издържи дълго далече от него…

До утре, скъпи, изпрати го безмълвно тя и си влезе.

 

 

На другата сутрин Джейс я поведе към „Гранит Делс“, който се намираше на четири мили северно от форта, защото знаеше, че днес там няма да има войници и ще останат за малко насаме.

Двамата стигнаха до купчина червени скали, които образуваха кръг около малка поляна, обрасла с вечнозелени храсти. Тук можеха да се скрият от любопитните погледи, а и конете щяха да пасат спокойно.

Когато слязоха от конете и ги завързаха за един храст, Джейс каза:

— Чух, че по-рано тук са идвали индиански племена, за да правят военен съвет преди грабежи или важен лов. Не намираш ли, че мястото е чудесно?

— Да, но само защото най-после сме сами — отговори с усмивка Лора.

Джейс я прегърна и завладя устните й. Желанието му нарастваше с всяка минута.

— Аз те обичам и те желая толкова силно, че понякога се страхувам — шепнеше той между целувките. Страх ме е, че ще те изложа на опасност с безумното си поведение. Ако имах малко повече воля, щях да откажа да се виждам с теб, докато всичко свърши. Бог да ми е на помощ, ако ти се случи нещо лошо, никога няма да си го простя! Той зарови лице в косата й и вдъхна дълбоко сладкия й аромат. — Ако има нещо, в което съм сигурен, то е, че ни е било предопределено да се запознаем и да се оженим.

— И аз така мисля — отвърна нежно тя и се вкопчи още по-силно в него, за да се наслади на силната му прегръдка. Всеки поглед, всяка мила дума, всяко докосване усилваха желанието й. — Не се съмнявам, че сме родени един за друг. Аз те обичам безкрайно, Джейс, и няма да понеса, ако с теб се случи нещо лошо.

— Аз също, любов моя, затова трябва да се пазим.

— Колкото и да се стараем, това решение може би не е в наша власт, мили.

— Знам. Готов съм да умра за теб, Лора.

— Аз също, за да те спася.

Двамата продължиха да се милват и целуват. Тези откраднати моменти бяха редки и Лора попита смело:

— Можем ли да се любим, без да сваляме дрехите си? Сигурно няма да имаме време да се облечем, ако някой ни изненада.

— Разбира се, че можем да го направим.

Лора откопча ризата му и започна да целува голите му гърди. Спря едва когато той откопча жакетчето и блузата й и развърза връзките на корсажа. Тя усети хладния въздух по гърдите си, но това не я спря, защото страстта и любовта му стопляха душата и тялото й.

Джейс я прегърна силно, скри лице в шията й и пое дълбоко дъх. Искаше да я люби бавно и сладостно, но сега нямаха време за това. Той знаеше, че напрежението, което се усещаше в нея, идваше от страха да не ги открият. За да я успокои, той започна да милва гърдите й, а устните и езикът му продължаваха да изследват устата й.

Лора го прегърна през кръста и плъзна ръце по коравия му гръб. Гърдите й натежаха от наслада, в слабините й пламна лудо желание. Въпреки хладното време тя гореше цялата, по тялото й се пръскаха приятни тръпки.

Джейс продължи да милва гърдите й и да изпраща сладостни вълни по цялото й тяло. Устните му покриха лицето й с целувки. Той копнееше да се съедини с нея, но не искаше да бъде твърде бърз. Устата му се плъзна по стройната й шия и намери твърдото зърно на гърдата й. Езикът му описа кръгове около него, зъбите му се сключиха около напращялото връхче и възбудата й се засили до такава степен, че от устните й се изтръгна задавен стон.

Тя свали бързо полата си за езда и я остави наблизо. Дългите гащи имаха отвор между бедрата и бяха много удобни за случая.

Ръката на Джейс се плъзна между бедрата й и тялото й потръпна от възбуда. Тя беше готова да му се отдаде и извика от удоволствие, когато пръстите му проникнаха в утробата й и намериха чувствителното място.

Целувките на Джейс станаха още по-настойчиви, пръстите му продължаваха да я милват и възбуждат. Той се наслаждаваше на готовността, с която тя разтвори бедрата си за него и продължи да отговаря на нежностите му. Езиците им кръжаха в прастария танц на любовта, устните им се впиваха все по-силно.

Много скоро двамата забравиха опасността, докато се радваха на чудото на любовта си.

Лора откопча панталона му с треперещи пръсти и разголи видимото доказателство за мъжката му възбуда. Джейс беше горещ, твърд и жаден да я притежава. Тя погледна дълбоко в сините му очи и бе обзета от сладко напрежение. Обичаше този мъж с всяка фибра на тялото си и не се срамуваше от желанието си. Тя се вкопчи в мускулестия му задник и започна да направлява движенията му, за да достави максимално удоволствие и на себе си, и на него. Върхът бе достигнат много бързо, тъй като и двамата се бяха въздържали твърде дълго. Тя му принадлежеше и много скоро той щеше да стане неин съпруг пред бога и пред хората. Какво от това, че Джейс беше конфедератски офицер? Тя нямаше да позволи различията между щатите да попречат на общото им бъдеще.

Джейс отметна глава назад и се вгледа в блестящите й очи, пълни с любов и нежност.

— Ти си моя, Лора, сега и завинаги.

— Аз те обичам, Джейс, с душа и сърце.

— А аз те обичам повече, отколкото можеш да си представиш.

Огънят в слабините му се разгоря с буйна сила и двамата потрепериха от силата на екстаза. Лора изви гърба си като тетива на лък и се вкопчи в него, стенейки задавено. Когато усети как тялото й се отпусна в ръцете му след мига на върховното удовлетворение, Джейс даде воля на страстта си.

— Обичам те — прошепна дрезгаво той.

Лора видя пълния му с обожание поглед и разбра, че той говори истината.

— Аз също те обичам и така ще бъде винаги.

Двамата се целунаха отново и останаха прегърнати, за да успокоят лудото биене на сърцата си. След малко Лора се надигна и помилва устните му.

— Обичам те, Джейс…

— Трябва веднага да станем и да се облечем, защото може да мине някой. Ще се престорим, че сме разглеждали тези интересни скачи.

— Виж ти колко си бил предпазлив — укори го шеговито тя. — Е, все някой от двамата трябваше да прояви малко разум.

— За съжаление, когато съм с теб, забравям всяка предпазливост — отговори усмихнато той и побърза да закопчее панталона си. — Преди малко бях толкова погълнат от теб, че дори да беше минало цяло стадо диви коне, нямаше да го чуя.

Лора избухна в смях.

— А аз си мислех, че докато се отдавах на страстта си, ти си оглеждал околността за натрапници!

Джейс се присъедини към смеха й и помилва бузата й.

— Ти си нещо съвсем особено, Лора, и аз обичам всяка твоя усмивка. Как ли ще си върша работата, когато се оженим и през цялото време си на мое разположение?

— Мисля, че ще се научим да се владеем. Или още по-добре — ще предоставя инициативата на теб, защото си мой мъж и съм длъжна да те слушам.

— Не бих могъл да си представя, че на света съществува мъж, който може да бъде твой господар, скъпа.

— О, аз мога да изпълнявам заповеди, когато е нужно и особено когато идват от човек, когото обичам.

— Това звучи чудесно, но мисля, че сме достатъчно умни и безкористни, за да бъдем партньори във всички области, любов моя.

— Сигурна съм, че ще се справим. Ще ми дадеш ли манерката си, за да се поосвежа малко?

— Добре, но след това тръгваме обратно, красавице моя — отговори тържествено той. — Скоро ще им хрумне, че ни няма отдавна и ще изпратят патрул да ни търси.

Докато вървяха редом и водеха конете си, Лора му разказа за писмото на Лили, като изпусна само онова, което можеше да й навреди.

— Един стар приятел е казал на Лили, че в града се провежда голяма акция за търсене на шпиони и юнионисти. Тъй като баща ми и братята ми се бият на страната на Съюза, а ти си офицер на Конфедерацията, пък и Лили не те познава така добре, както аз, тя е решила да не ти се доверява и да не ме излага на опасност. В хотела ми отсядаха много важни личности, предимно офицери, и беше съвсем естествено да ме заподозрат, нали? Миналата година арестуваха двама от гостите ми, войници от Севера, които се представяха за конфедерати и искаха да отвлекат съпругите на генерал Лий и други важни офицери. След ареста им дори ме разпитваха.

— И аз останах с впечатлението, че Лили не е съвсем искрена — призна Джейс, — макар че Ричард ми каза всичко, което знаеше. Господи, само ако знаеш колко отчаяно те търсих, Лора!

Тя спря и го погледна дълбоко в очите.

— Не се сърди, Джейс, Лили е направила това, което е смятала за правилно. Може би не съм ти казвала, но тя е севернячка, от Пенсилвания, макар че играеше чудесно ролята на южна хубавица. Ричард е офицер на Конфедерацията и е лоялен към родината си. Лили е имала тежък живот и дълго време не вярваше на мъжете. Слава богу, че срещна Ричард и разбра какво значи истинска любов. — Тя му разказа някои подробности от живота на приятелката си и заключи убедено: — Лили е добър човек и аз съм щастлива, че имам такава приятелка.

— Аз не й се сърдя, скъпа. Недоверието й е напълно разбираемо.

— Много се радвам, че мислиш така. Хайде сега да се качим на конете и да се върнем във форта. Времето минава бързо — усмихна се със съжаление тя.

— Знам. — Но не лети достатъчно бързо за мен. Как ми се иска да свърша най-после с тази проклета тайнственост!

 

 

След два дни във форт Уипъл пристигна вест, че индианците са нападнали една дъскорезница край Прескът, откраднали са мулетата и са убили двама работници. Веднага беше свикана група доброволци, за да преследва индианците. Джейс беше сред тях.

По същото време Файетвил в Северна Каролина падна в ръцете на Съюза.

Същия ден Хауърд и Лора получиха писма от Хенри и Том, които ги уверяваха, че са добре. Лора отговори на следващия ден и разказа за преживелиците си в Аризона. Писа и на Нора, жената на Хенри, в Пенсилвания.

 

 

През следващите шест дни, докато конният отряд преследваше индианците, Хауърд посещаваше редовно Шарлът в града.

Макар че криеше романтичните си чувства към вдовицата, Лора познаваше по държанието му, че баща й е сериозно увлечен.

 

 

В деня след връщането на Джейс чичото на Лора я покани да излязат на езда. Макар че много й се искаше да бъде насаме с Джейс след тази дълга раздяла, тя не биваше да пропуска нито една възможност да събере доказателства срещу Джейк и бившите бунтовници. След пристигането си беше направила твърде малко, за да разреши загадката и да изясни извършените престъпления. Но това не беше само по нейна вина, защото чичо й също беше тръгнал с преследвачите.

— Намерихте ли индианците? — попита Лора, докато яздеха спокойно по хълмистата равнина.

— Не, за съжаление не видяхме нито един индианец, но пък намерихме всичко, което бяха откраднали. Бяха изоставили тежко натоварените мулета, за да се изплъзнат от преследвачите си. Тези животни не са достатъчно бързи, а тежкият им товар е забавил още повече оттеглянето на грабителите. Полин Уивър щеше да ни свърши добра работа, но е тръгнал да търси цвят.

— Какво значи това, чичо Джейк?

— Злато, Лора, красив, блестящ метал.

— Дали ще открие някоя голяма находка?

— Кой знае. Мъжът, който има опит в тази работа и знае къде и как да търси, може да забогатее само за няколко дни.

Или знае къде и как да открадне — допълни на ум Лора.

— Естествено златотърсачеството е тежка и опасна работа. Но става лесна, когато я вършат други, и безопасна, когато не поемаш никакъв риск.

— Все пак златото е скъпо и си струва да се опита, нали?

— Може би, но аз никога не съм се заразявал от златната треска. Не ми е приятно да се ровя в калта или да топя ръцете си в ледена река. Не понасям неудобствата, които мъжете трябва да търпят, не желая да се излагам на опасност да бъда убит от „съмишлениците“ си. Не искам постоянно да се оглеждам за индианци или разбойници.

— Нали затова са войниците, чичо Джейк?

— Защитата на армията не струва и пукната пара, ако те убият и намирането на злато не си струва.

— Тогава тайната е да оцелееш, за да можеш да се наслаждаваш на богатството си.

Джейк се ухили одобрително.

— Щом заговорихме за тайни… искам да ти кажа, че имам някои предположения, Лора.

Младата жена усети как цялата се скова.

— И какви са те?

— Мисля, че брат ми е влюбен в онази красива перачка. Прекарва твърде много време с нея и ми се струва, че скоро ще си имаш мащеха.

Лора се усмихна облекчено и отговори спокойно:

— Може би си прав, чичо Джейк, но аз се радвам за татко. От години се надявам да си намери нова жена. Ако предположенията ти се окажат верни, аз ще бъда истински щастлива. А ти? Няма ли да се ожениш повторно? Къде ще живееш след войната?

— Мисля да остана тук. Кой знае, може би ще стана следващият губернатор. В началото на 1866 Гудуин ще се оттегли, макар че, ако питаш мен, Линкълн би трябвало да му намери заместник още сега, след като го избраха за депутат.

— Доколкото разбрах, щатът се ръководи от държавния секретар Маккормик.

— Да, но той си има достатъчно друга работа, включително издаването на вестника. Аз бих могъл да направя много повече за Аризона от тях.

— Нямах представа, че имаш политически амбиции, чичо, но се радвам, че мислиш за бъдещето. — Лора неволно се запита дали пък Джейк не беше решил да убие заместника на губернатора, за да заеме мястото му, и реши да поговори за това с Джим Райт.

— Това е само една мисъл. За съжаление не мога да предприема нищо, докато не свърши войната. Искам обаче да ми кажеш още нещо, Лора — възможно ли е да си на път да се влюбиш в красивия си млад придружител?

Лора го погледна смаяно.

— Ти очевидно се шегуваш, чичо Джейк. Та той е конфедерат и военнопленник! Аз не съм си го избрала сама, всичко стана по волята на татко. Помолих го да ми намери войник от Севера, но той отказа.

— Знам какъв е Хауърд, когато си науми нещо, но ми се струва, че този път е сгрешил.

— И аз му казах така, но той твърди, че по този начин ще покаже доверието си към пречистените бунтовници.

— Ами ако това означава да изложи живота ти на опасност…

— Какво искаш да кажеш, чичо Джейк? Наистина ли мислиш, че съм в опасност?

— Е, май попресилих малко, момичето ми. Исках само да кажа, че когато мъжът е самотен и ожесточен, му е много трудно да понася стоически компанията на една млада и красива жена.

— Благодаря ти за комплимента, чичо, но аз се съмнявам, че мистър Дюран би сторил нещо, което би го върнало в затвора или в пленническия лагер. Той харесва живота тук и сигурно се радва, че си е възвърнал свободата. Аз не знам почти нищо за него и за чувствата му, защото двамата почти не разговаряме. Все пак той е само ефрейтор и от друго съсловие…

— Ако нещата се бяха развили по друг начин, баща ти и аз можехме да попаднем в същото положение като този младеж, Лора.

— Ако беше станало така, аз нямаше да бъда тук, за да присъствам на такава несправедливост.

— Ти си интелигентна млада дама, Лора, но отчаяните мъже често намират начини и средства да преодоляват препятствията.

Лора поклати глава.

— Конфедерацията е стигнала до дъното, чичо, и икономически, и финансово. Наистина ли мислиш, че Югът би могъл да продължи войната?

— Надявам се, че скоро ще видим края й. Тя ми отне достатъчно.

— Много съжалявам, че ти напомних за непрежалимата загуба, чичо Джейк. Позорно е, че правителството не е намерило начин да те обезщети — макар че човешкият живот не се заплаща с пари. Но след като домът и семейството ти са били унищожени от юнионисти, ти би трябвало да получиш съответната компенсация.

— Не мисля, че биха могли да го сторят, дори да искаха.

— Могат например да те назначат за следващ губернатор — засмя се Лора. — Какво ще кажеш за идеята ми?

— Лора Адамс, ти си голяма хитруша.

— Възможно е, но какво лошо има в това?

— Нищо, поне според мен. Сигурно Хауърд ще бъде на друго мнение.

— Е, докато бях далече от татко, аз се научих да крия мислите си. Като привърженичка на Съюза бях принудена да използвам ума си, за да заблуждавам конфедератите в Ричмънд и да ги използвам, за да печеля прехраната си. Съмнявам се, че в хотела ми изобщо щяха да отсядат гости, ако се знаеше от какво семейство произхождам. Трябва обаче да ти призная, че когато започнеха да търсят юнионисти, смелостта ме напускаше.

Джейк се загледа някъде в далечината и промърмори като на себе си:

— Мога да си представя, че е трудно да живееш между врагове.

— И ти ли се страхуваш, чичо Джейк? Или това е само женска черта?

— Всеки човек изпитва страх, Лора, поне веднъж в живота си.

Чичо й изглеждаше разсеян и словоохотлив и Лора реши да се възползва от ситуацията.

— Сигурно си прав, чичо. Особено по време на война, когато човек е принуден да прави неща, които при нормални обстоятелства би избягвал.

— Вярно е точно обратното, скъпа моя — мъжът се променя рядко, дори когато обстоятелствата го налагат.

— Не разбирам какво искаш да кажеш — отвърна тя, за да му измъкне още информация, но Джейк изпъна рамене и поклати глава.

— Ще ти го обясня при следващата ни разходка. Вече е късно и съм твърде уморен, за да подхващаме тази обширна тема…

Уморен? — погледна го със съмнение Лора, когато Джейк й предложи да се надбягват и подкара коня си в луд галоп. — По-вероятно е, че не си искал да ми разкриеш душата си или съм ти напомнила за нечистата ти съвест!

 

 

На следващата сутрин Хауърд потегли към Уикънбърг, придружен от цяла рота войници, и Лора реши, че е крайно време да тръгне след Джейк и съучастниците му. Знаеше, че днес се очаква голям транспорт с възнагражденията на войниците.

Тя изчака, докато мъжете пренесоха всички съдове за готвене, одеяла, допълнителни порции фураж за конете и ленени чувалчета с провизии. Запасите й подсказваха, че ще отсъстват няколко дни, затова и тя събра малко храна и приготви оръжията си. Естествено тя можеше да върви след тях не повече от дванадесет часа, защото хората от форта щяха да тръгнат да я търсят и да й задават твърде неприятни въпроси.

Щом мъжете тръгнаха, Лора помоли да й дадат кон и потегли в противоположна посока, в случай, че някой я наблюдаваше. Щом стигна до веригата от хълмове, която я скриваше от форта, тя обърна коня си и препусна по следата на малкия отряд.

Държеше се на сигурно разстояние от мъжете, за да не бъде открита, но и защото знаеше, че Джейс е с тях. Ако възнамеряваха да нападнат конвоя с парите, любимият й или беше станал престъпник, или не знаеше какво вършеха другарите му. Дали, ако не беше осведомен за престъпленията и ги осъждаше, негодниците щяха да се опитат да го убият, за да му затворят устата? Ако се случеше подобно нещо, тя трябваше да бъде наблизо, за да му се притече на помощ.

След около два часа, скрита зад един огромен скален блок, с пушка, готова за стрелба, Лора получи отговор на въпроса за вината или невинността на Джейс и този отговор разкъса сърцето й.