Джанел Тейлър
Смело сърце (17)

17

Като видя пред себе си Джейс, облечен в синя униформа, Лора замръзна на мястото си. Значи това беше ефрейтор Дюран? Какво означаваше внезапната му поява на другия край на света? За щастие баща й беше отишъл да затвори вратата към спалнята и не забеляза състоянието й. Тя стисна зъби и успя да се овладее. Видя, че Джейс беше смаян не по-малко от нея, но също съумя да запази самообладание. Много й се искаше да се хвърли в прегръдката му и да го разцелува, но знаеше, че трябваше да се държи хладно и на разстояние. Най-умното беше да се престори, че не познава бившия бунтовник, избран от баща й за неин придружител и защитник. Ако полковникът заподозреше, че между дъщеря му и ефрейтора е съществувала интимна връзка, щеше да стане страхотен скандал и двамата с Джейс щяха да бъдат разделени завинаги.

— Това е човекът, за когото ти говорих снощи, Лора. Представям ти ефрейтор Дюран. Това е моята скъпа дъщеря, сър, и аз очаквам от вас да се грижите добре за нея и да се държите като истински джентълмен.

Джейс скри умело стъписването и объркването си.

— Имате думата ми, полковник — обеща той, докато мислите се надпреварваха в главата му. Беше разбрал защо Лора се престори, че не се познават. Въпреки всичко, което Адамс знаеше за него, Джейс не можеше да му разкрие общата им тайна. Макар че Лора без съмнение беше юнионистка като баща си, присъствието й тук и задачата му да я закриля можеха да изложат тайната му мисия на сериозна опасност. Сега му стана ясно, че тя се е представила в Ричмънд под друго име и е била вярна привърженичка на Съюза. Сигурно затова не беше оставила прощално писмо на Лили, а се беше опитала да го открие преди заминаването си. Все пак тя го беше излъгала, макар да твърдеше, че го обича. От друга страна обаче, той беше направил същото и щеше да продължи да я лъже…

Хауърд сложи ръка на рамото на дъщеря си.

— Аз обичам Лора, ефрейтор Дюран, затова ви напомням какви последствия би имало за вас всяко нарушаване на дадената дума.

Джейс се поклони в знак, че е разбрал, и измери с внимателен поглед бащата и дъщерята. Странно, но двамата почти не си приличаха.

— Трябва да знаете, че аз никога не съм нарушавал думата си, сър.

— Много добре. Вече разясних пред Лора задачите ви и тя знае, че трябва да се обръща към вас винаги, когато има нужда от придружител. Моля те да бъдеш коректна, Лора — обърна се той към дъщеря си, — тъй като ефрейтор Дюран има и други задължения във форт Уипъл.

Лора наблюдаваше Джейс с ъгълчето на окото си и се опитваше да скрие треперенето си. Косата му беше станала по-дълга и стигаше чак до раменете. Дупчицата под долната устна, която толкова й харесваше, беше скрита под къса брадичка. Беше облечен в тъмносин жакет с бронзови копчета и носеше кепето си в ръка. Панталонът му беше светлосин, ботушите черни и излъскани до блясък. Очите му не издаваха нищо от онова, което мислеше в момента. Това беше Джейс — красив и желан, невероятно близо и в същото време безкрайно далече. Тя почти се зарадва, когато баща й се обърна към нея и отклони вниманието й.

— Ще се постарая, татко — отговори просто тя.

— Реших, че е най-добре да поседим известно време заедно, за да се опознаем, така че…

Прекъсна ги силно чукане на вратата. Хауърд отиде да отвори и след като поговори малко със застаналия на прага офицер, се обърна към дъщеря си и рече:

— Извинете ме, но трябва да изляза за малко. Трябва да свърша нещо навън и ви моля да почакате. Поговорете си, докато ме няма.

Макар че Хауърд и офицерът разговаряха на верандата, на Лора се стори странно, че баща й без колебание я бе оставил насаме с един непознат. Дюран… Ето какво означаваше буквата Д на ножа, който беше намерила в избата. Измъчваха я още много въпроси, на които Джейс трябваше да даде отговор. Вероятно и той имаше да я пита за много неща. В стаята се възцари напрегната атмосфера. Очевидно никой от двамата не знаеше какво поведение да възприеме след тази неочаквана среща.

— Какво правиш тук? — попита най-после тя.

— Нима баща ти не ти е казал, че съм пречистен бунтовник? — Лора кимна. — Знаеш ли какво е това? — Последва ново кимване. — Казаха ми, че полковник Адамс имал красива дъщеря, но нито за миг не помислих, че именно ти си Лора Адамс. Значи името ти не е Карлайл. Това обяснява някои неща.

Защо се държи на разстояние и с такава студена учтивост, запита се потиснато Лора. Обяснението беше само едно: че е бил заловен, преди Лили да му е предала писмото й, и сега, когато е разкрил истинската й самоличност, се чувства предаден и измамен. А може би просто изпитваше гняв — срещу нея, срещу баща й, срещу чичо й и всички южняци, които бяха на страната на Съюза. Трябваше веднага да му каже част от истината, преди окончателно да й е обърнал гръб. Господи, тя беше тъй щастлива, че го видя отново — но присъствието му тук щеше да затрудни още повече задачата й! Лора поклати глава.

— Ти също не се казваш Джейс Сторм…

Джейс предположи, че тя го гледаше така странно само защото мислеше, че той я е лъгал за всичко, също както го беше лъгала и тя. Въпреки това се радваше, че двамата бяха от едната страна на барикадата, макар че това беше нещо, което тя не знаеше и не биваше никога да узнае. Той помнеше самоотвержените и грижи за ранените войници в лазаретите въпреки верността й към Съюза и беше много горд с това.

— Името ми, мис Адамс, е Джейс Сторм-Дюран. Сторм беше моминското име на майка ми. Аз…

Хауърд се върна в дневната и прекъсна разговора им.

— Е, смятате ли, че ще се понасяте, или ще ми се наложи да потърся друг придружител?

Лора трябваше да види Джейс насаме, за да му обясни всичко, което се беше случило в последните месеци.

— Мисля, че лейтенант… Дюран е подходящ за мен, татко.

— Сега съм ефрейтор, мис Адамс, но това доказва, че сте ме слушали, когато ви разказах историята си. Виждам, че схващате бързо и ще съумеете да изпълнявате нарежданията ми, ако при излизаният извън форта попаднем в опасно положение. — Следващите му думи бяха насочени към полковника: — Ако нямате нищо против, ще се върна към задълженията си, сър. Радвам се, че се запознах с вас, мис Адамс. Надявам се, че няма да се боите от компанията на един бивш бунтовник.

Лора се постара гласът й да звучи съвсем естествено.

— Разбира се, че не, ако той се държи с уважение и почтителност като вас, сър.

Докато двамата разговаряха, Хауърд ги наблюдаваше и убеждението му, че е направил добър избор, се затвърждаваше. Бяха му доверили, че Джейс е юнионистки офицер, изпратен във форта с мисията да наблюдава пленниците и да разбере дали представляват заплаха за делото на Съюза. Ако възникнеха проблеми, Джейс беше длъжен да му докладва, а това щеше да бъде много по-лесно, докато беше официален придружител на Лора. Освен всичко това полковникът харесваше Джейс и като човек — той беше силен, смел и почтен мъж, на когото спокойно можеше да повери дъщеря си. Искаше му се да каже истината на Лора, но имаше заповед да пази строга тайна.

— Можете да си вървите, ефрейтор — отговори с усмивка той. — Радвам се, че приехте поръчението. Дъщеря ми означава твърде много за мен. Войната ни раздели за дълго. Естествено през това време Лора беше лишена от надзора и указанията ми и е станала независима и твърдоглава млада дама. Затова ви моля да не се обезкуражавате или ядосвате от тези й качества.

Джейс едва успя да потисне усмивката си. Беше трогнат от любовта, която свързваше бащата и дъщерята. Гореше от желание да прегърне красивата жена, която обичаше с цялото си сърце, и да разреши загадката, която му беше поставила.

— Сигурен съм, че мис Адамс ще се държи като дама, каквато е в действителност, сър. Ако не, ще ви съобщя незабавно.

Хауърд избухна в смях.

— Точно това очаквам от вас.

Лора беше смаяна от поведението на баща си. Той беше офицер с висок ранг, а си позволяваше да се шегува за сметка на дъщеря си с един бивш бунтовник!

— Няма да създавам трудности на мистър Дюран, татко, затова и двамата можете да бъдете напълно спокойни.

 

 

След шокиращата среща с Лора Джейс се запъти към групата мъже, които трябваше да разобличи, бивши войници на Конфедерацията, с които се беше запознал непосредствено след пристигането си. През изминалите седмици беше успял да се сприятели с тях, особено докато строяха къщата, предназначена за Лора и баща й, и патрулираха из околностите. Той се опасяваше да не застраши идентичността и мисията си, като придружава Лора, но не беше склонил баща й да се откаже от тази идея. От една страна, за него беше рисковано да играе ролята на бивш бунтовник, който придружава дъщерята на командира в разходките й и поддържа тесен контакт с янките, от друга страна обаче му беше много приятно да знае, че бащата на Лора му се доверява и го уважава. И най-важното: поръчението му даваше възможност да вижда любимата си насаме и той вече гореше от очакване за следващата среща.

Майор Джим Райт, свръзката му, го беше зачислил към подозрителната рота, командвана от капитан Рено. Джим беше единственият човек във форт Уипъл, който знаеше кой е Джейс и защо е тук. Въпреки това той нямаше право да влиза във връзка с Джим, ако не беше абсолютно необходимо.

Джейс прогони неприятните си мисли, защото южняците бяха наблизо, и изписа на лицето си мрачно изражение.

— Можете ли да си представите? — започна сърдито той. — Полковникът ме определи за придружител на глезената си дъщеричка и трябва да ходя с нея винаги когато отива на покупки или иска да поязди из околността. Само това ми липсваше, да стана надзирател на някаква си юнионистка! Още отсега се е разбъбрила като папагал и ако продължава така, ще ме заболят ушите. Точно на мен ли трябваше да се падне!

— Вчера мисис Райт ме помоли да им отнеса нещо за ядене и я видях — изсмя се капитан Рено. — Искам да ти кажа, че малката си я бива, приятелче. Дано имаш късмет да я поопипаш!

Джейс едва успя да скрие яда си от грубата забележка на капитан Барт Рено — юнионист, който беше станал предател и крадец, ако подозрението му беше вярно.

— Даже ако беше най-красивата женска в цялата област, не бих си губил времето с нея, Рено. Защото ако откъсна дори косъмче от главата й, полковникът ще ме обвини във всички смъртни грехове и ще ме върне обратно в някой от адските затвори на янките, разбира се, ако преди това лично не ми види сметката. Тук може да е лошо, но в сравнение със затвора е същински рай!

— Бягството би било лудост, защото всъщност ние тук си живеем много добре, братлета. Нямам никакво желание да се върна на фронта, за да продължа да гладувам, да се бия и да мръзна като куче. Прави, каквото ти казва полковникът, и гледай добре дъщеря му, Дюран, но не се заслепявай от прелестите й — нищо, че Рено я намира красива.

Джейс погледна изпитателно Дюни Форд, един от подозрителните пречистени бунтовници, и кимна в знак на съгласие.

— Точно така ще направя, защото не искам да си имам ядове. Като че ли и без това не е достатъчно гадно да се подчинявам на янките, ами сега ще ме командва и една разглезена госпожица!

— Хайде, стига глупости, момчета — намеси се отново Рено. — Да вървим да си гледаме работата. Може би днес ще имаме късмет да намерим няколко индианци и да ги пратим по дяволите.

 

 

Скоро след като Джейс си отиде, дойде Емелин, за да помогне на Лора в нареждането на къщата. Докато окачваха дрехите в гардероба, младата жена зашепна съзаклятнически:

— Джим каза да не разговаряме за причината, поради която си тук, защото някой би могъл да ни чуе. Но ме помоли да ти кажа някои важни неща. Смята, че трябва да влезеш във връзка с чичо си и да се опиташ да му изтръгнеш истината. Подозрителните войници са в една от ротите, които командва Джим. Ротен командир е капитан Рено и Джим го подозира, че е съучастник на чичо ти, макар че е северняк. Вероятно той ръководи нападенията. Вчера го доведох с мен, за да видиш лицето му. Обикновено се движи с други трима от заподозрените: Ансън Кърни, Сам Холак и Дюни Форд, все ефрейтори и бивши бунтовници. Джим е събрал почти всички пречистени бунтовници в една рота, затова към бандата могат да се присъединят и други. Джим каза, че ако намериш нещо, трябва да дойдеш при мен уж по някаква женска работа, за да му го съобщиш.

Думите на Еми бяха достатъчно доказателство, че младата жена е запозната е мисията й във форта и на нея може да се разчита. Тя бе споменала имената на четиримата мъже от списъка на Бен и Лора реши, че списъкът е бил изготвен именно от Джим Райт. Странно защо той самият не ръководеше разследването.

— Разбирам — отговори тихо тя. — Вече няма да говорим за това.

— Знам колко трудно и болезнено е това поръчение за теб, Лора, но тези хора вършат престъпление и трябва да бъдат разкрити. За съжаление Джим не можа да открие нищо, защото е северняк и не му дават да се доближи достатъчно до тях, за да спечели доверието им. Вероятно щеше да му се наложи да влезе в бандата, а при положението, което заема, това е невъзможно. Той ми каза, че и преди си работила за Съюза, знаеш какво е войната и искаш да помогнеш за бързото й приключване.

Лора видя настойчивия поглед на Емелин и разбра вълнението й.

— Само затова се съгласих да изпълня поръчението — отговори твърдо тя. — Знам какво ще стане, ако откраднатото злато и сребро попаднат в ръцете на Конфедерацията. Ще се водят нови битки, ще падат убити, много семейства ще останат без бащи. Надявам се и се моля чичо Джейк да няма нищо общо с кражбите, но ако се окаже виновен, без колебание ще го изоблича наред с другите. Не съм съвсем сигурна какво бих могла да сторя, за да намеря доказателства за вината им, но ще се постарая.

— Точно това се очаква от теб, Лора. Ти си смела жена и се радвам, че си приела да изпълниш това трудно поръчение. На твое място аз щях да умра от страх. Тези мъже са опасни и отчаяни, затова бъди много, много предпазлива.

— Разбира се, Емелин, ще се пазя. Много ти благодаря, че се тревожиш за мен и ме подкрепяш.

— Другите жени и деца живеят в града и аз съм много щастлива, че ще си имам приятелка във форта. Обикновено мъжете не водят жените си тук, защото остават само по една година. Мнозинството са бивши пленници и те моля да се пазиш от тях, защото си не само дъщеря на командира, но и красива млада жена… Е, надявам се, че ще се отнасят с уважение към теб. Аз никога не съм имала проблеми, но съм постоянно нащрек и се държа като дама. Имаш ли някакви въпроси към Джим и мен, преди да изоставим тази опасна тема?

— Не, мисля, че не. Татко знае ли нещо за кражбите?

— Не, той ще узнае едва когато всичко свърши и се наложи престъпниците да бъдат арестувани. Знаем само ти, аз и Джим.

— Това е добре. За татко ще бъде много мъчително да узнае, че брат му е заподозрян в такова тежко престъпление, а дъщеря му е длъжна да събере доказателства за това — промълви тихо Лора. Щеше й се да поговори с Емелин за Джейс, но не посмя, тъй като се боеше, че тонът или изразът на лицето й ще издадат вълнението й.

 

 

В четири и половина се върна Хауърд и разказа на дъщеря си, че се е срещнал с Джейкъб.

— Чичо ти е сприхав както винаги — завърши сърдито той. — Оказах се прав: той не ми е простил и не се е променил ни най-малко. Много се съмнявам, че ще подобрим отношенията си. Гневът му е смешен и необоснован. Ужасно е ядосан, че съм дошъл да служа тук и особено, че съм му началник. — Докато Лора му помагаше да съблече униформения жакет, той допълни: — Накрая обаче каза да те поздравя и че ще се радва да те види.

Лора окачи жакета в гардероба.

— Имам още почти час до срещата с Емелин и съпруга й. Как мислиш, да отида ли за малко при чичо Джейк? Може би ще успея да го укротя.

— Съмнявам се, но можеш да опиташ. Тъй като си моя дъщеря, той ще те посрещне също така студено и гневно като мен. Предупреждавам те, за да не се разочароваш от поведението му. Толкова отдавна не се бяхме виждали, а той продължи да ме избягва и днес трябваше буквално да го гоня. Ако не бях командир на форта, щяха да го оставя да прави, каквото си иска, но не мога да оставя хората с впечатлението, че командирите им не могат да се понасят или се карат като невъзпитани деца. Казах му, че няма да търпя подобно отношение. Или ще се държи прилично, или ще го преместя.

— Не бива така, татко! — извика уплашено Лора, но бързо се овладя, за да не събуди подозрението му. — Ако го отпратиш, няма да можете да изясните отношенията си. Моля те, дай му време да се успокои. Все пак той е най-близкият ти роднина. Трябва да разбереш, че се чувства неловко. Изведнъж пристига брат му и поема командването във форта. Ти как би се чувствал на негово място? Нека аз да поговоря с него, татко!

Хауърд видя умолителния поглед на дъщеря си и кимна неохотно.

— Направи онова, което смяташ за правилно, Лора, но не се намесвай в нашите проблеми.

— Разбира се, татко — отговори спокойно тя, облече палтото си и излезе от къщата. Докато вървеше към форта, срещна много войници, но Джейс не беше между тях. А така й се искаше да го зърне поне за миг, за да внесе малко светлина в мрачния ден…

 

 

Лора спря пред вратата, на която висеше табелка с надпис: полковник-лейтенант Джейкъб Адамс. Облеченият в синьо офицер, който й отвори вратата, я погледна смаяно, без да каже дума.

— Аз съм, чичо Джейк, твоята племенница — обясни с усмивка Лора. Очите на мъжа се разшириха от изненада и в погледа му проблесна радост, която мигновено угасна.

— Велики боже, Лора, ти си станала истинска млада дама, и то красива! Влез вътре на топло, детето ми. Сама си, нали?

Лора видя как чичо й хвърли хладен поглед над рамото й.

— Да, чичо Джейк. Имаш ли малко време за мен?

Джейк взе палтото й и го окачи на една кука.

— Заповядай, седни.

Лора се изненада, че той нито я целуна, нито я прегърна, а се запъти най-спокойно към писалището и седна отново на стола си. Тя прие поканата му, седна и заговори с треперещ от вълнение глас:

— Изглеждаш много добре, чичо Джейк. Как живя през всичките тези години?

— Много добре, преди да се появи баща ти.

Джейкъб излая тези думи като злобно куче, смръщи чело и се облегна назад в креслото си. Тъй като времето й беше малко и може би нямаше да има друг случай да говори с него, Лора премина веднага към темата:

— Няма ли начин да изгладите различията си и да сключите мир, чичо Джейк?

Мъжът приглади брадата си и поклати глава.

— Не, докато Хауърд не престане веднъж завинаги да си пъха носа в моите работи и да ме прави нещастен. Трябва да ти кажа, че е много добър в това, пък и събра опит с годините.

— Татко правеше само онова, което считаше за правилно, чичо Джейк — отговори меко Лора. — Много съжалявам, че начинът му на действие е създал такъв сериозен конфликт между двама ви.

Кафявите очи на чичото станаха още по-студени, а гласът му режеше като с нож:

— Началото беше много преди онази глупава случка във Фредериксбърг — тя беше само последното звено в една дълга верига. Хауърд ми тровеше живота още когато бяхме деца. Той знаеше как да получава всичко, което иска, и обикновено за моя сметка. Негова беше вината, че ме изхвърлиха от Дартмут заради една глупава шега и не можах да завърша колежа. Той, разбира се, успя. Майка ти щеше да стане моя жена, ако не беше срещнала Хауърд, когато една неделя я заведох на вечеря у дома.

Лора беше смаяна от чутото.

— Ти си бил сгоден за мама?

— Щяхме да се сгодим, ако не беше Хауърд. Той ми я отне. Постоянно се месеше в делата ми и така се стигна до онзи проклет скандал, който ме съсипа финансово и ме принуди да замина от долината. А след преместването загубих всичко, което ми бе останало на този свят: дома и семейството си.

— Какво искаш да кажеш? — попита тихо тя, макар че вече знаеше отговора от разтърсващите разкрития на Бен. Брадичката на Джейкъб се опъна в корава линия, очите му се присвиха заплашително. Той й разказа с няколко думи за смъртта на жена си и най-малкия си син, убити през 1861 година при нападение на юнионисти, и за двете по-големи момчета, паднали във Виксбърг през 1863.

— Жената на по-малкия ми син изчезна с един дезертирал бунтовник и сигурно никога вече няма да видя внуците си. Ако бяхме останали във Фредериксбърг, семейството ми щеше да бъде живо и синовете ми нямаше да отидат да се бият за Грант. Имам всички основания да се сърдя на Хауърд, Лора.

Лора се приведе към него и улови ръката му.

— Съжалявам, че си преживял всичко това, чичо, и ми е много мъчно за теб. Сигурно си страдал много… Разказа ли това и на баща ми?

— Не! Не е негова работа.

Лора пусна ръката на чичо си.

— Родителите ви са мъртви, чичо, и вие с татко сте единствените живи от семейството. Имате нужда един от друг, разбери. Сигурно има начин да се помирите.

— Не, Лора, няма.

— Ти имаш племенница и племенници, чичо Джейк. Ние всички те обичаме и тъгувахме за теб, когато замина. След войната можеш да дойдеш при нас и да работиш заедно с татко и Том.

— Да, за да му дам още един шанс да ми забие нож в гърба, нали? Много ти благодаря за загрижеността, но аз си живея много добре тук. Може би ще остана в Аризона и след войната.

Лора реши да прибегне до един малък трик. Трябваше да узнае как ще реагира чичо й на представата да напусне форт Уипъл.

— Моля те, помисли още веднъж! Ако продължавате да се отнасяте зле един към друг, татко ще бъде принуден да те премести в друг форт, за да избегне проблемите. Войниците, които са ви подчинени, не могат да имат скарани началници.

— Хауърд ли ти каза това?

— Да, чичо Джейк, точно така каза. Не искам да отидеш в друг форт, където условията са много по-лоши от тукашните или е пълно с враждебно настроени индианци, форт Уипъл е сигурно място и тук си със семейството си. Ако се махнеш, никога няма да се помирите. Прости му, чичо Джейк. Той е твърде горд, за да те помоли за това, но аз не съм като него.

Лора наблюдаваше внимателно чичо си, за да отбележи всяка подробност от реакцията му. Той очевидно се бореше със себе си.

— Не знам, Лора. Толкова отдавна сме врагове…

— Тогава можете поне да сключите примирие. Кой знае, може то да доведе до истинско помирение! Защо не дойдеш някой път на вечеря, чичо Джейк, за да можеш да си поговориш спокойно с татко? Моля те, направи го, ще ми доставиш истинска радост.

Джейк пое дълбоко дъх.

— Мога само да обещая, че ще си помисля.

— Това все пак е начало. Благодаря ти, чичо Джейк. Отдавна не съм била при теб и не ми се иска да си тръгвам, но с татко сме канени на вечеря.

Джейкъб й помогна да си облече палтото. На излизане Лора се обърна още веднъж и го погледна настойчиво.

— Не забравяй, че те поканих на вечеря, чичо. Когато и да дойдеш, ще те посрещнем с радост. Трябва само да изпратиш някой от хората си да ме уведоми, за да приготвя нещо вкусно.

— Ами ако Хауърд не иска да ме види?

Лора поклати енергично глава.

— Татко ще се радва, ако проявиш малко отзивчивост. Той не иска да те отпрати, чичо Джейк, поне докато самият ти не го поискаш или отношенията ви не се влошат драстично. Искаш ли да се махнеш от Аризона?

— Не, тук ми харесва…

— Тогава направи компромис и се помири с татко. Радвам се, че те видях, чичо Джейк, и ще те чакаме на вечеря.

Докато вървеше към къщи, Лора си припомняше всяка подробност от кратката среща с чичо си и сърцето й все повече натежаваше от болка. Начинът, по който той реагира на заплахата да бъде отдалечен от форт Уипъл, потвърждаваше вината му. Беше й много неприятно да събужда фалшиви надежди в сърцето на баща си, като дава възможност на Джейк да се преструва на примирен, но нямаше друг изход. Сърцето й се бунтуваше срещу всички преструвки и лъжи, към които беше принудена да прибягва в отношенията си с баща си, чичо си и любимия си. Новото поръчение беше още по-трудно от предишните и изискваше голяма самоотверженост.