Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Defiant Hearts, 1996 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Ваня Пенева, 1999 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,4 (× 11гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Разпознаване и корекция
- Xesiona(2010)
Издание:
Джанел Тейлър. Смело сърце
ИК „Ирис“, София, 1999
Редактор: Христина Владимирова
Коректор: Виолета Иванова
ISBN: 954–455–036–2
История
- —Добавяне
12
След като всички гости се нахраниха, Лора каза на Лили, че смята да се оттегли в къщата си и оставя нещата в нейните ръце. След това се прибра и зачака Джейс. Беше добре подготвена за срещата с любимия си, беше взела билките, освен това си беше сложила песара, както й бе показала Лили. Сега облече най-хубавия си халат, а под него нямаше дори бельо. Беше приготвила роклята и обувките си в случай, че я повикаха в кухнята, но се надяваше, че няма да стане нужда да ги облича.
Джейс се появи много скоро. Първо зарези грижливо вратата, после се втурна към нея и я прегърна и целуна.
Двамата се притиснаха страстно един до друг и той зашепна дрезгаво:
— Не бива да го правим, Лора… много е рисковано.
Тя разбра за какво става дума и се изчерви.
— Няма страшно, любов моя… аз се погрижих за това.
— Погрижила си се? — повтори неразбиращо той. Лора въздъхна примирено.
— Може би трябва да ти призная истината за хотела си…
Джейс избухна в смях.
— Сигурно говориш за жените, които приемат клиенти в стаите на първия етаж?
Лора го погледна смаяно.
— Ти знаеш? Сам ли разбра или някой от гостите ти каза?
Джейс помилва зачервените й бузи.
— И двете, но не се безпокой. Всеки знае колко си дискретна и доброто име на хотела няма да пострада.
— Тази част от работата е съществувала още преди да наследя хотела от леля Клариса — обясни смутено Лора. — Исках да я прекратя, но заради войната не печеля достатъчно със стаите, храната и обичайните развлечения и не мога да плащам добре на служителите си. Не искам да уволня момичетата, защото няма да се справя сама с цялата работа, а те ще останат на улицата. Знам, че това не извинява действията ми, но се чувствам отговорна за тях и не искам да свършат в някой евтин бардак.
— Времената са трудни, Лора, и ти не можеш да рискуваш да загубиш хотела и доходите си. Твоите момичета са чисти, здрави и доволни, затова не бива да се обвиняваш. Не мисли, че това ще промени отношенията между нас. Аз те обичам и те уважавам. Освен това и за двама ни е предимство, че знаеш как да използваш… предпазните средства.
— Използвам ги за първи път, но преди това беше безопасно. Преди няколко дни имах доказателство, че не съм забременяла.
Джейс се засмя и я прегърна, разбрал какво искаше да му каже тя.
— Ти си цяло съкровище, Лора, и аз съм много щастлив, че ми принадлежиш.
— Аз също, Джейс. Ти си моето най-голямо богатство. Аз те обичам и се тревожех много за теб. Последните четири седмици бяха истински ад.
— Броях дните и нощите след последната ни среща. Много съжалявам, че е трябвало да чуеш толкова лоши новини. Знам, че те боли, но Югът ще загуби тази война и нищо, което правим ние, не е в състояние да промени този факт. Мразя тези кървави бойни полета, покрити с обезобразени трупове. Някои от ранените са толкова зле, че ни умоляват да ги довършим. Други ослепяват или остават без ръце и крака и никога вече няма да могат да се грижат за семействата си. Виждал съм ниви, опустошени за години напред, и други, които никога няма да се възстановят от нанесените им вреди. Не знам как ще се освободим от целия този хаос.
Лора го прегърна с безкрайна любов.
— Искам само да излезеш жив от ужаса на войната, Джейс, това е най-важното за мен.
— Все едно какво ни очаква занапред, Лора, ние си принадлежим.
Той я вдигна на ръце и я отнесе в спалнята. Развърза връзките на халата й, разтвори го и плъзна коприната по голата й кожа.
— Толкова си прекрасна — проговори с възхищение той, обхвана лицето й с две ръце и я целуна, после започна да целува връхчетата на пръстите й.
Лора свали униформения му жакет, разкопча ризата и я свали от широките рамене. После коленичи и го освободи от ботушите и панталона. Погледът й се плъзна възбудено по голото му тяло, а Джейс спря да я милва и я остави да го разгледа. Ръката и се плъзна по къдравите косъмчета на тила му, продължи пътя си по мускулестата шия и широките гърди, за да се наслади на допира до силното мъжко тяло. Въпреки насладата, която изпитваше, Лора не преставаше да мисли, че това е може би последната им среща, последното сливане на телата им. Тя не знаеше как щеше да живее без него и изобщо не искаше да си представя тази ужасна перспектива.
— Ти си неустоим, Джейс.
— Ти също, любов моя. Никога не мога да ти се наситя, в мен гори постоянен глад, неутолимо желание да бъде до теб. Мисля, че се влюбих в теб още в първия миг, когато те видях, когато съм с теб, забравям целия свят, дори войната. Обичам те, Лора.
При тези нежни думи сърцето на Лора заби още по-силно.
— Не бих могла да опиша по-добре как ми въздействаш, скъпи. И аз те обичам с цялото си сърце.
Двамата се усмихнаха един на друг и едновременно протегнаха ръце, за да отметнат мрежата за москити над леглото. Лора легна по гръб, а Джейс опъна отново мрежата, после се наведе над нея и я взе в прегръдката си.
Никога досега не се беше излагал на такъв страшен риск по време на мисия, но не можеше другояче. Целувките му бяха бурни и необуздани, горещи и настойчиви. Лора му отговаряше със същата страст. Тя гореше като огън във вените й, беше станала неотменима част от нея. Ти я обичаш, повтаряше си непрекъснато мъжът, с цялото си сърце. И й се доверяваш, защото тя ти го доказа: последната му лъжа не беше съобщена на Грант, а днес му бе признала истината за стаите на първия етаж.
Лора се отдаде цяла на страстта и любовта си. Желанието й да се съедини с него беше почти непоносимо и като видя, че той се мъчи да запази контрол над чувствата си, тя бе обзета от сладостен триумф. Целуваше го дълбоко и страстно и се наслаждаваше на прекрасното напрежение, което нарастваше в нея. Ръцете й се плъзгаха смело по тялото му, устните им се търсеха непрекъснато, хълбоците й се триеха сладостно в неговите.
Джейс я целуваше отново и отново, за да изпие до последна капка страстта, без да се страхува от силата на огъня, който пламтеше в телата им. Той усети как тялото й изведнъж се напрегна като струна, изви гърба си и се вкопчи в него. Без да се въздържа повече, той я последва към върха на екстаза. Когато бурята отмина, Джейс се претърколи по гръб и я положи върху себе си. После я прегърна със силните си ръце и си пожела този миг никога да не свършва.
Лора се надигна и го погледна учудено. Не разбираше защо, но всяко ново съединение на телата им беше по-прекрасно от предишното.
— Господи, как те обичам, Лора Карлайл!
Тя се стресна, но успя да се овладее. Дано Джейс не беше забелязал реакцията й на това фалшиво име! Помежду им оставаха болезнени тайни. Кой знае как щеше да реагира той, ако узнаеше, че любимата му е шпионка на Севера. Можеше само да се надява, че той ще повярва в любовта й и ще уважи убежденията й.
— Аз също те обичам, Джейс… — И се надявам, че щастието няма да ни изостави.
Двамата полежаха мълчаливо, после Лора заговори тихо:
— Не знам какво узнавате вие на фронта, но тук постоянно се говори за тежките битки, които се водят в Мисури. Мога ли да попитам имаш ли вести от близките си?
Джейс гледаше мрачно към тавана.
— Ще се обидиш ли, ако ти кажа, че тази вечер не искам да говоря за това? Обещавам ти, че някой друг път ще ти разкажа всичко и за тях, и за себе си.
Лора разбра, че необмисленият й въпрос му е дал възможност да я попита за нейното семейство, което означаваше нова лъжа, затова се зарадва, че темата беше изоставена.
— Разбирам те, Джейс. И с мен е така. Ще си поговорим друг път.
— Добре, мила. Мисля, че е по-добре да си вървя, преди хотелът да затвори врати. Не искам да видят, че се връщам толкова късно, а утре трябва да тръгна на разсъмване.
— Пак ли ще пропуснеш закуската? Толкова ми е жал, че не мога да те нахраня, както трябва, преди да заминеш в онова ужасно място!
Джейс не можеше да й каже, че войниците от армията на Грант не търпят лишения и храната им е добра.
— Все ще намеря нещо за ядене, не се тревожи. Нима ти изглеждам болнав? Освен това е по-добре да пропусна едно ядене, отколкото да отсъствам при сутрешната проверка, защото после ще се наложи да отговарям на неприятни въпроси.
Лора се надигна, погледна го дълбоко в очите и го прегърна с цялата си нежност.
— Прав си, разбира се, но ми е много мъчно, че си отиваш. Кога ще дойдеш пак?
— Колкото се може по-скоро, любима. А сега престани да се притискаш така изкусително до мен, защото ще забравя задълженията си и ще остана до разсъмване — отвърна шеговито той.
— Толкова ли е страшно? — попита през смях тя.
— Това е най-хубавото нещо, което бих могъл да си пожелая, но не бива да забравям дълга си. Един ден войната ще свърши и тогава сигурно ще ти омръзне постоянно да ме виждаш до себе си.
— Никога, Джейс. Чакам с нетърпение това време.
Когато в деня след заминаването на Джейс Лора се срещна с Бен, новината беше, че Мосби е нападнал железопътните линии към Охайо и Балтимор, откраднал е сто седемдесет и три хиляди долара от Съюза, предназначени за заплати на войниците, и е изгорил влака, точно както Лора беше предсказала на Бен преди седмици. Той й каза, че Линкълн е поискал войниците да се върнат по домовете си, за да участват в изборите, защото бил убеден, че ще гласуват за него. Президентът имал и много противници, допълни Бен, защото войната носела големи загуби и разходите постоянно се увеличавали. Много северняци били на мнение, че постигнатите досега резултати не оправдават високите военни разходи. Всички знаеха, че другият кандидат Маклелън настояваше за незабавен мир и разумен компромис с Юга.
— Вчера бунтовниците постигнаха дребна победа при Джонсънс Фарм, но това само забавя неизбежното, мис Лора — заключи Бен. — Сигурен съм, че войната няма да трае още дълго.
Когато месецът измина и наближи зимата, положението на фронта като че ли се успокои. Шърман престана да преследва Худ и се запъти обратно към Атланта. Английските дами, които подкрепяха южняците, събираха пари за Конфедерацията и северняците бяха побеснели от гняв, а в индианските области бунтовниците нападнаха съюзен транспорт и се измъкнаха със стоки на стойност милион и половина долара. Пърли и други генерали планираха нападение срещу Шеридън в долината.
Онова, което бе започнало като славен триумф, когато Кершоу нападна изненадващо съюзните войски в Чедър Крийк, скоро се превърна в истинско фиаско. Шеридън събра хората си и нанесе тежко поражение на неприятеля. Бунтовниците претърпяха значителни загуби и долината падна в ръцете на Съюза.
Друга новина, която се обсъждаше надълго и нашироко, беше нападението на три банки във Върмънт, предприето от групи отчаяни бунтовници.
На двадесет и седми Лора разказа на Бен за плана на бунтовниците да проникнат в главната квартира на Грант в Сити Пойнт, облечени в откраднати униформи и с подправени документи, за да откраднат оръжия, муниции и хранителни запаси. Смелото начинание трябваше да се осъществи в неделя. Ако успееше, плячката щеше да бъде поделена и изпратена в Ричмънд и Питърсбърг.
— Сигурно знаете, Бен, че запасите на бунтовниците непрекъснато намаляват, докато Съюзът притежава повече от достатъчно и не среща затруднения със снабдяването. По двата бряга на реката ще се скрият стрелци и лека артилерия, за да подсигуряват транспорта. Може да се очаква и второ нападение на военната жп линия, която снабдява войските по продължение на обсадната линия с хранителни продукти и муниции. — Лора предаде тези сведения с нежелание, защото събитията ставаха в непосредствена близост до Джейс — но ако не кажеше нищо и Конфедерацията получеше подкрепление, сраженията щяха да пламнат с нова сила. — Един от гостите ми спомена някакви планове за възвръщане на Аризона и Ню Мексико. Говори се, че там вече избухвали отделни сражения. Мисля, че би било много по-добре, ако и двете страни защитават селищата си от индианците, вместо да се избиват взаимно. Ще ви съобщя веднага, щом науча нещо по-конкретно.
— Много съм ви благодарен, мис Лора. Сведенията са наистина важни.
— Чух, че край Питърсбърг пак е имало сражения — погледна го въпросително Лора, която гореше от желание да научи нещо повече за Джейс. — Знаете ли нещо за това, Бен?
— Знам само, че конфедератите са обкръжили града наполовина и използват реката, за да защитават северната си страна. Само че нашите имат значително числено преимущество и градът няма да се задържи още дълго. В някои участъци войниците са буквално едни срещу други, докато в други са на мили разстояние, но се виждат, защото полята са ожънати.
Лора знаеше, че защитната линия разполагаше с няколко форта, в един, от които вероятно се намираше частта на Джейс. Както винаги, накрая тя се осведоми за близките си.
— Знаете ли нещо ново за татко, Том и Хенри?
— Шофилд е на път към Нешвил, както вече ви казах, а Форест е край река Тенеси. Очевидно иска да се срещне с Худ, за да нападнат заедно, но нашите момчета ще им подготвят незабравимо посрещане.
Дойде ноември и донесе хладни дни и студени нощи. Лора се тревожеше за Джейс и се надяваше, че любимият й има достатъчно храна и топли дрехи. Беше сигурна, че баща й и братята й не страдаха от липсата на палатки, одеяла и добра храна, защото Съюзът разполагаше с богати запаси.
На осми ноември всички вестници публикуваха на първа страница новината за преизбирането на Линкълн. Цели полкове бяха получили отпуск, за да гласуват за избора му, и в много области беше установено кратко примирие.
Обучението на Лили беше към края си и тя се справяше успешно с управлението на хотела. Това даваше възможност на Лора да работи по-често в лазаретите и да търси лицето на Джейс между ранените и убитите. Всеки ден тя отиваше там със страх в сърцето, молейки се да не го види на някоя от носилките. Слушаше страшните разкази на войниците, утешаваше отчаяните и не задаваше въпроси, които можеха да събудят подозрение. След всеки тежък работен ден се прибираше в къщи изтощена и потисната и се молеше горещо да настъпи мир.
— Днес нямам много новини за вас, Бен — каза тя на свръзката си. — Знам само, че сутринта започна второто заседание на конфедеративния конгрес. Чух, че някои настоявали пред президента Дейвис и конгреса за незабавно започване на военните действия в Аризона и Ню Мексико. Дейвис се произнесъл за мир, но само при обявяване на независимост. Сигурно вече сте чули, че Мосби е обесил седмина янки, за да отмъсти за бунтовниците, които бяха обесени от Клъстър и Пауъл с табели на униформите, че „такава ще бъде съдбата на Мосби и всички негови войници“. Докъде ще стигне тази война, ако продължаваме да търпим подобни бруталности?
На следващия ден вестниците отговориха на въпроса й, като публикуваха послание на Мосби до Шеридън: „От днес нататък всеки пленник, който падне в ръцете ми, ще бъде третиран в съответствие със състоянието му, но само ако някой нов акт на варварство не ме принуди да посегна към по-твърди, дори нечовешки мерки.“
Лора и много граждани на Ричмънд бяха ужасени. Разтърсващи бяха и вестите, че съюзните войски са нахлули в Рома, Джорджия, и са подпалили мостове, фабрики, складове, тъкачници, магазини, домове и „всички притежания на врага“. След това шокиращо събитие Шърман беше прекъснал телеграфните линии и се беше върнал в почти незащитената Атланта. Лора се питаше дали безсъвестният офицер не е прекъснал дори комуникациите със собствената си страна, за да изключи намесата на главното командване.
След четири дни столицата на Джорджия и градовете Стоун Маунтин и Декатур бяха в пламъци. Всички военни съоръжения, фабрики, транспортни и комуникационни средства в областта се превърнаха в пепел и развалини.
На следващата сутрин вестниците съобщиха, че Шърман е напуснал опожарения Рома, за да продължи разрушителния си марш през Джорджия. Говореше се, че използвал четири различни пътя на изток и юг и възнамерявал да унищожи всичко в диаметър от двеста седемдесет и пет мили и да остави след себе си пустиня.
Лора се опасяваше, че това страшно дело ще предизвика непоколебима омраза и ожесточение у населението. Нима след всичко това в сърцата на южняците можеше да се зароди желание за мир? Безогледната жестокост на Шърман щеше да доведе дотам, че южняците да се бият още по-отчаяно и по-дълго, за да попречат на жестокия северен генерал да ги победи и управлява.
В шест часа вечерта Лили отиде в къщата на Лора, за да й съобщи, че е пристигнал Джейс.
— Дадох му четвърта стая. Сега се къпе и се бръсне, после ще дойде при теб. В седем ще ви донеса вечеря и кафе, за да се нахраните на спокойствие. Бел ще ми помага да обслужвам гостите, а ти ще си почиваш.
Лора я прегърна сърдечно.
— Благодаря ти, мила приятелко. Аз ще направя същото за теб, когато се върне Ричард.
— И се постарай да се направиш красива — сбогува се с усмивка Лили.
Щом приятелката й си отиде, Лора започна да се подготвя за нощта. Облече халат от зелено кадифе и подходящи пантофи, изчетка косата си, спусна я на блестящи вълни по раменете и намаза с парфюм шията, гърдите и китките си.
След това запали огън в дневната и в спалнята, отметна завивката на леглото и изтупа възглавниците. Загаси всички лампи, освен тази в антрето, за да бъде сигурна, че няма да се появи неочакван посетител, и запали свещи, които осветяваха масата, но не се виждаха от улицата. След това нареди масата с най-хубавия порцелан на Клариса, сложи кристални чаши, сребърни прибори и колосани салфетки. Тъкмо беше приключила с приготовленията, когато се появи Лили с покрита табла и каничка кафе.
— Изглеждаш прекрасно, Лора — като примамлив десерт.
— Благодаря ти. Надявам се и той да ме възприеме така. Всичко е готово. Толкова съм развълнувана, Лили, още не мога да повярвам, че той е тук!
Лили избухна в смях.
— Сега си отивам, но ако имаш нужда от нещо, ще ми позвъниш, нали. Макар че тук си имате всичко необходимо…
— Не ми се надсмивай — помоли тихо Лора, когато Джейс почука на вратата. — Той е тук, Лили! Любимият ми е тук!
— Ще заключа и двете врати — обеща Лили, преди да излезе, Лора изтича до вратата и я отвори. Изгледа изпитателно едрата му фигура, за да се увери, че е жив и здрав.
— Изглеждаш чудесно — проговори с усмивка тя. — Толкова съм щастлива, че си тук.
Погледът на Джейс обходи жадно лицето и стройната й фигура. Зеленото кадифе подчертаваше цвета на изразителните й очи. Безупречната кожа беше леко зачервена от възбуда и от нея се излъчваше ухание на свежи цветя.
— Аз съм още по-щастлив от теб, любов моя. Изглеждаш възхитително. Просто не мога да ти устоя.
— И аз също. Лили тъкмо донесе вечерята, идваш навреме, скъпи. Мисля, че е най-добре да седнем в трапезарията. Запалила съм огън — обясни Лора и тръгна напред.
Джейс забеляза романтичната атмосфера, която очевидно беше предвидена за тях двамата, и се зарадва още повече. Настани се на посоченото от нея място и въздъхна доволно.
— Много мило от страна на Лили, че организира тази интимна вечеря. Мисля, че беше искрена.
Лора му поднесе яденето.
— Лили е истинска приятелка. Тя е много разтревожена за Ричард, защото положението в Джорджия е твърде опасно. Понякога получава писма от него, съвсем кратки, пише само къде е и че е добре. — Бих искала и ти да ми пишеш, любими, но не смея да те помоля. — Заповядай, нахрани се, преди да е изстинало.
Джейс нарочно не обърна внимание на последните й думи, защото знаеше, че не можеше да й пише. Затова се посвети на яденето.
Лора си взе малко от пилето, граха и задушените домати. Нахрани се бързо, сипа си кафе и отново заговори:
— Не мога да повярвам, че президентът Линкълн и генерал Шърман разрешават на онези ужасни Шеридън и Бътлър да вършат такива грозни неща. Чел ли си скоро вестници? Нищо не може да оправдае такива действия.
Джейс остави вилицата си.
— Югът също върши много неправди, Лора, но те остават скрити от обществеността.
Отговорът му беше почти същият като този на Бен преди време.
— А ти били могъл да изпълниш такава заповед?
— Не. По-скоро ще се изправя пред военен съд и ще позволя да ме накажат за неизпълнение на заповедта.
Лора се усмихна, зарадвана от отговора му, и хапна още малко.
— Много ли е лошо там, където си ти?
— Войната е страшна, Лора, но нека днес да не говорим повече за нея. Имаме твърде малко време едни за друг и не искам да го хабим. — А и не ми се иска да те лъжа за естеството на работата си.
— Прав си. Всеки път, когато си отиваш, умирам от страх, че няма да те видя никога вече. Но винаги, когато се връщаш при мен, ми се струва, че никога не сме били разделени. — Лора въздъхна щастливо. — Толкова е хубаво — сякаш сме много далече от войната и никой не може да ни попречи да се обичаме.
Джейс помилва бузата й.
— Така ще бъде, Лора, повярвай.
— Къде ще живеем? — попита с усмивка Лора.
Джейс отпи глътка кафе.
— По-късно ще решим.
— Искаш да кажеш, когато знаем какво ще стане със страната ни?
Джейс кимна.
— Мисля, че нито Вирджиния, нито Мисури ще бъдат подходящи места за живот, за създаване на семейство. Не съм сигурен, че ще имам подходяща работа. Югът е опустошен, в моя роден щат положението също е много лошо и дълго няма да се оправи.
— Каква работа би искал да имаш?
— В последно време не съм имал случай да мисля за това, но искам да върша нещо, което няма да ме принуждава да отсъствам от дома си.
— Значи ще се откажеш от приключенията и странстването?
Джейс избухна в тих смях.
— Не, този начин на живот вече не ме привлича. Ще имам дом, жена и деца, за които да се грижа, затова не бива да се отдалечавам от тях. Освен това остарявам и вече не съм годен за такива рисковани начинания.
— Ти си само на тридесет години и никак не си стар, скъпи мой съпруже — засмя се Лора. Колко хубаво щеше да звучи новото й име — мисис Джейс Сторм…
Джейс отмести празната си чиния.
— Кой знае кога ще свърши тази ужасна война. Тя ни отне скъпоценно време, което можехме да прекараме заедно. Може би звучи егоистично, но е вярно. Сега, когато намерих жената на живота си, искам да имам дом.
— Аз също. Надявам се, че скоро ще сключат мир. — Когато Джейс й отговори само с тъжна въздишка, тя улови ръката му и попита: — Какво има?
Той знаеше, че сраженията щяха да продължат още няколко месеца и през това време можеха да го убият, ранят или арестуват.
— Нали казахме, че няма да говорим за войната. За съжаление тя се промъква във всеки разговор, защото ръководи живота ни. Съжалявам, скъпа.
— Има едно място, където можем да забравим войната — отговори тихо тя и отмести стола си. — Ела, Джейс, нека отидем в спалнята.
Тя видя как страните му пламнаха и очите му заспяха от очакване. Макар че се опитваше да изглежда спокоен, тялото му се напрегна. Когато стана и стисна протегнатата й ръка, тя го отведе в спалнята.
— Ей сега ще се върна — усмихна се тя и отиде в банята, за да се подготви за още една нощ без рискове.
След като свали халата и пантофите си, Лора легна при Джейс и се сгуши в ръцете му. Приглади назад непокорната му коса и помилва горещото му лице. Тя го обичаше и се нуждаеше от него. Всяка вечер се беше молила на бога да го запази жив и здрав, за да го върне в обятията й и двамата да имат общо бъдеще.
Той видя страстта в очите й и любовта му пламна с нова сила.
— Обичам те повече от всичко на света, любов моя — проговори дрезгаво той. — Не бях вярвал, че може да съществува такава любов. Готов съм да умра за теб, Лора.
И аз за теб — отговори безмълвно тя, защото желаеше този мъж е всяка частица от тялото си. Нямаше значение дали това беше редно или не, тя трябваше да го има. Надигна се и се настани върху хълбоците му, обхвана с две ръце лицето му и се приведе, за да го целуне.
Усетил чувствените движения на бедрата й, Джейс прималя от желание. Макар че копнееше да проникне веднага в нея, той се въздържа. Вместо това вдигна ръце, за да помилва с треперещи пръсти пълните й гърди, после впи устни в набъбналото зърно. Ръцете му се плъзнаха към гърба й и обхванаха твърдото й задниче. Беше направил невъзможното, за да прекара тази нощ с нея, и не съжаляваше за слабостта си.
Лора се наслаждаваше на възбуждащите му нежности. Тя се извиваше, за да се нагоди по-добре към ръцете му, притискаше главата му към гърдите си, за да усети по-силно устните и зъбите му.
Тя беше толкова изкусителна, толкова възбуждаща в чувственото си опиянение, че Джейс не издържа. Обърна я по гръб и завладя топлата й утроба. Когато членът му проникна в нея е един-единствен мощен тласък, Лора извика от наслада.
Джейс усети, че няма да издържи дълго, защото Лора беше толкова възбудена, че тялото й реагираше от само себе си на неговото.
В слабините й се разпростря непоносимо напрежение, което изискваше незабавно облекчение. Тя вдигна крака и ги обви около хълбоците му, ръцете й се вкопчиха в гърба му и скоро дойде моментът, когато сладкото мъчение се разгоря с див пламък. Тя простена, разтвори още повече краката си и се нагоди към ритъма му. Устните й шепнеха нежни думи и го умоляваха да продължава още и още.
Когато дойде мигът на екстаза, тя се вкопчи като удавница в раменете му и затвори очи, а от гърлото й се изтръгна дрезгав вик. Джейс, който се движеше в такт с нея, я заключи в прегръдката си и се отпусна изтощено на леглото. Скоро и двамата потънаха в сладостен сън.
Когато се събуди, Джейс не посмя да се отдели от спящата Лора, само се отдръпна леко назад, за да я погледа. Това беше жената, с която искаше да живее до края на дните си, с която искаше да споделя страстни моменти и нежни чувства. Лора усети погледа му, защото ресниците й затрепкаха и скоро очите й се отвориха.
Двамата размениха усмивки и се погледнаха с копнеж. Целунаха се и отново започнаха да си разменят ласки, бавни и нежни в началото, после все по-настойчиви и с нарастващо желание. Много скоро пламъците на страстта се разгоряха с буйна сила и двамата потънаха в морето на насладата…
Дълбоко задоволена и отпусната след прекрасния любовен акт, Лора се сгуши в любимия си и въздъхна щастливо.
— Винаги ли ще бъде така с нас? Винаги ли ще ме обичаш и желаеш?
— Винаги, Лора, през целия си живот. Това е обещание, което никога няма да престъпя.
Двамата се целунаха отново, дълго, дълбоко и нежно, защото знаеха, че следващият път може да бъде много далече…
В деня на първия официален празник на жътвата, когато повечето южняци нямаха почти нищо, за което да благодарят на небето, Лора отиде на срещата с Бен, макар че нямаше важни новини и възнамеряваше да остане само няколко минути.
— Нали не криете нищо от мен, мис Лора? През последните два месеца хотелът ви е бил постоянно пълен и ми казахте, че имате нужда от още един заем. Наистина ли не научихте нищо ново?
Лора го погледна учудено.
— Знам, че в последно време не нося ценни сведения, но гостите ми престанаха да водят частни разговори в стаите си и не мога да ги подслушвам. Освен това държат чантите си постоянно до себе си, дори на игралната маса, и не мога да ги претърсвам. Вероятно повечето не желаят да говорят за войната, след като през целия ден са били заети с обсъждане на важни военни въпроси. Всичко, което чувам, е известно и на двете страни. И аз искам войната да свърши колкото се може по-скоро, затова никога не бих укрила от вас някоя ценна информация, повярвайте, Бен. Може би трябваше да позволите на Франк Пауъл да продължи опасната си игра, защото той знаеше много повече от мен.
— Франк Пауъл вече не е между живите. Ние го…
— Моля, не! Не желая да се чувствам отговорна за онова, което го е сполетяло.
— Както желаете, мис Лора. Още нещо: Шофилд се е окопал от двете страни на река Дък в Колумбия, Тенеси. Худ и Форест още не са пристигнали, но са на път. Знаете какво означава това, нали?
Лора кимна. Нямаше нужда да й се обяснява, че близките й са при Шофилд и скоро ще се сблъскат с две силни южняшки армии.
— Баща ми знае ли, че работя в полза на Съюза?
— Не. Би било твърде рисковано да му предадем тази вест. Но аз имам изненада за вас. Нося ви писмо от него. Вземете го и го прочетете по-късно.
Лора пое писмото с треперещи ръце и го пъхна в джоба си.