Джанел Тейлър
Смело сърце (11)

11

Лора прекара следващите десет дни като в треска. След унищожителния удар на Шърман в Джорджия Югът изпадна в агония. За да помогнат Питърсбърг да не бъде сполетян от същата съдба като Атланта, в Ричмънд се стекоха офицери от всички краища на страната. Съзнавайки, че завземането на Питърсбърг би открило на Грант пътя към Ричмънд, те обсъждаха важни стратегически планове.

От своите гости Лора узна, че Лий си иска обратно войските, предоставени на генерал Пърли, за да защитава долината Шенандоа срещу Шърман. През това време битката за форт Съмтър продължаваше. Бунтовническият водач Джон Хънт Морган загина в Тенеси, където беше успял да удържи янките, разбит вероятно от батальона, към който принадлежеше бащата на Лора. Страшната загуба на още един конфедератски щат стана действителност, когато Луизиана подписа нова конституция, положи клетва за вярност към Съюза и премахна робството, както беше направил разположеният северно от нея щат Мериленд.

 

 

Докато Лора работеше, молеше се и се тревожеше, над града се събираха черни облаци, отекваха гръмотевици, по тъмното небе се стрелкаха ярки светкавици.

Бурята я уплаши много, защото непрекъснато се усилваше. Вятърът виеше около къщата и свиреше през процепите в прозорците и вратите, докато поднасяха вечерята. Подът и стените трепереха, прозорците скърцаха, дори въздухът сякаш вибрираше.

В единадесет вечерта, когато Лора угаси лампите в дневната си, на вратата се почука и отвън се чу гласът на Джейс. Тя се втурна да му отвори и едва не извика от радост, като го видя. Мократа коса беше залепнала за челото и тила му, дрехите му бяха абсолютно мокри.

— Какво правиш навън при това време? — попита уплашено тя. — Можеше да те убие светкавица!

Отекна гръм и цялата къща се разтрепери.

— Трябваше да отнеса важно послание и се възползвах от възможността да те видя — отговори с усмивка той. — Или е вече много късно?

— За теб никога не е късно, Джейс — отговори нежно Лора. Обърна се към дневната и допълни: — Ще донеса ключа от обора, за да можеш да настаниш коня си.

Джейс я хвана за ръката.

— Вече го настаних на сухо. Татко ме научи да отварям почти всички видове ключалки. Надявам се, че това не те смущава.

Лора избухна в смях.

— Разбира се, че не. Сигурно онзи ден си се възползвал от тези знания, за да заключиш вратата ми отвън, нали?

— Направих го само за твоята сигурност — увери я тържествено той.

Тя понечи да го прегърне, но той отстъпи назад.

— Ще си намокриш роклята.

— Ще я изсуша — отговори спокойно тя.

Джейс се засмя, привлече я към себе си и впи устни в нейните.

Скоро войната и бурята престанаха да съществуват. Не остана нищо и никой, освен красотата на мига. Пламъкът на любовта лумна с нова сила в сърцата им и никога нямаше да угасне.

Докато устните му се плъзгаха по лицето й, Джейс прошепна задавено:

— Господи, колко ми липсваше!

— И ти на мен — отговори задъхано Лора.

Той се отдръпна назад и погледна в красивите й зелени очи.

— Аз те обичам, Лора, и мисълта, че нещо би могло да ни раздели, ми вдъхва страх. След всяко посещение се питам дали това е била последната ни среща и направо полудявам от тревога. Не искам да те загубя, любов моя.

— Аз също те обичам, Джейс, и желая да остана през целия си живот с теб. Само бог и съдбата биха могли да ни разделят.

— В момента единият ми се струва твърде далече, а другото е доста мрачно.

— Не бива да губиш смелост, скъпи. Ние сме предопределени един за друг и ти го знаеш също така добре, както и аз.

Устните им отново се намериха в нежна целувка, която скоро стана страстна и настойчива. Обзе ги горещо, буреносно желание. Нямаше нужда да се питат един друг какво искат и какво ще се случи…

Джейс вдигна Лора на ръце и я отнесе в спалнята. Двамата се съблякоха толкова бързо, колкото позволяваха треперещите им ръце. Джейс я милваше с копнеж, целувките му пареха голото й тяло, изтегнато на леглото. Желанието му нарасна неимоверно много, когато Лора се притисна до него с обезоръжаваща невинност, взе лицето му между ръцете си и го целуна със страст, която по нищо не отстъпваше на неговата.

Когато той прекъсна целувката, от устата й се изтръгна тих протестиращ вик, но много скоро той премина в сладостен стон, защото устните му се спуснаха към твърдите връхчета на гърдите й. Докато езикът му описваше чувствени кръгове по гърдите, ръката му се спускаше смело надолу по тялото й. Обзет от лудо желание, Джейс намери копринените косъмчета между бедрата й — никога преди това не беше изпитвал такава всеобхватна страст. Раздразващо бавно, макар че това му струваше огромни усилия, той измина с устните си същата пътека, която беше описала ръката му, и започна да я целува там, където сладкото мъчение беше най-голямо.

Когато устата му навлезе между бедрата й, Лора извика от възхищение и учудване. Без да съзнава какво прави, тя разтвори хълбоците си и му позволи да я завладее по този невероятно еротичен начин. Ноктите й се забиха в раменете му, ръцете й се плъзнаха трескаво по гърба му, обхванаха стройната талия. Обзе я неизпитвана досега страст, когато той проникна с пръст във влагалището й и започна да я милва и възбужда. Тя го желаеше, нуждаеше се от него и го окуражаваше да прави с нея всичко, което му харесваше, защото то беше неописуемо красиво. Докато той я възбуждаше с ръце, устни и език, в утробата й се надигна почти непоносимо, но прекрасно напрежение и много скоро тя не беше в състояние да се съпротивлява на течението, което я носеше към върха на насладата.

Когато отново дойде на себе си, Лора се притисна към Джейс и плъзна ръце по тялото му, за да го възнагради за преживяното удоволствие по същия начин, по който той бе постъпил с нея. Пръстите й се плъзнаха нежно по тъмните косми между бедрата му, обхванаха втвърдения член и го насочиха към устните й. Инстинктът й подсказваше какво да прави и много скоро сладостните му стонове й дадоха да разбере, че той е много близо до върха.

Джейс знаеше, че само пълното съединение може да бъде по-сладко от тази дръзка любовна игра. Той протегна ръце към Лора, грабна я, вдигна я високо във въздуха и я сложи върху члена си. Проникна в нея с едно-единствено могъщо движение и чувството, което изпитаха двамата, беше неописуемо.

— Нямаше да издържа още дълго — призна дрезгаво той.

— Аз също, любими.

След малко той я обърна под себе си и устните им отново се намериха в страстна целувка. Само след няколко мощни тласъка и двамата достигнаха върха на насладата и дълго разпалваната страст се изля в мощна експлозия.

По-късно, докато лежаха нежно прегърнати и телата им си почиваха след преживяното напрежение, Джейс въздъхна доволно.

— Преди да те срещна, нито веднъж не бях изпитвал желание да се оженя, да създам семейство, да имам деца. Сега обаче горя от нетърпение да те отведа пред олтара. Иска ми се да се бяхме срещнали в друго време, за да можехме да започнем веднага.

— Да, но съдбата е решила друго. Не можем да променим времето. Дали изобщо щяхме да се срещнем, ако не беше войната?

Джейс я погледна в очите и помилва топлата й буза.

— Разбира се, че щяхме да се срещнем. Самата ти каза, че сме предопределени един за друг.

— Прав си, любими. Знаеш ли колко ми липсваше… — прошепна едва чуто Лора и отново го прегърна. — Често се изкушавах да дойда в Питърсбърг, за да видя добре ли си, но не знаех къде да те търся. Ще ми кажеш ли в кой кавалерийски полк си, ако имам път към Питърсбърг?

Джейс не очакваше този въпрос и едва не се издаде. Слава богу, че вече беше измислил необходимата лъжа.

— Не бива да идваш при мен, Лора, много е опасно. Аз съм постоянно на път. Изпращат ме къде ли не, защото съм не само разузнавач, но и точен стрелец, и това е единствената причина, поради която имам възможност да те посещавам, макар и за кратко. Ако продължи така, ще мога да идвам поне веднъж месечно.

Той спря за миг, за да види реакцията й.

— Е? — попита след малко. — Убедих ли те, че е опасно да ме посещаваш, или ще продължаваш да търсиш начини да ме видиш?

— Разбира се, че няма, скъпи. Ще направя, каквото казваш.

— Благодаря ти, мила моя. Сигурно не искаш да полудея от тревога по теб, нали?

— Разбира се, че не искам. Бъди предпазлив и мисли само за задачите, които ти поставят. Моята основна грижа е да пазя онова, което ми принадлежи. То е ценно и незаменимо.

— Аз също искам да запазя онова, което е мое. Положението на Юга се усложнява, затова внимавай, когато се отдалечаваш от хотела. Ако започнат артилерийски нападения, крийте се в избата.

— Тъй вярно, сър. А сега ми позволи да ти разкажа нещо за Лили — започна весело Лора, за да сложи край на темата за войната и смъртта. — Тя е влюбена и също се тревожи за съдбата на любимия си. Той е в Джорджия и се бие срещу онзи варварин Шърман. Засега е жив и здрав и се надявам, че ще се върне при Лили и двамата ще се оженят.

— Радвам се за Лили. Тя е мило момиче.

— И е най-добрата ми приятелка. Направих я помощник-управител на хотела и я уча на всичко, което трябва да знае. Когато напусна Ричмънд, ще продам хотела на нея и на Ричард. Ако желаят да живеят в Джорджия, нека го продадат на друг. — Лора не спомена нищо за „забавленията“, които предлагаше заведението й, защото не искаше Джейс да си помисли нещо лошо. — Лили се страхува за съдбата на любимия си, както аз се страхувам за теб, скъпи. Не бих понесла, ако те загубя.

— Няма да ме загубиш — обеща твърдо Джейс. Той знаеше много добре какво се вършеше в трите специални стаи на първия етаж, но беше разбрал от собствен опит, а и другите мъже бяха потвърдили, че мис Карлайл никога не приема такива „гости“. — И след като заговорихме за Лили — мисля, че сега е по-добре да си вървя, Лора. Ако никой ме вили тук, доброто ти име ще пострада.

— Навън е страшна буря и аз няма да ти позволя да излезеш посред нощ! Опасно е, Джейс. Ще те отведа незабелязано в хотела, за да пренощуваш там, а утре ще си тръгнеш само след добра закуска…

 

 

На другата сутрин Лора отиде в хотела в пет и половина, но с голямо разочарование установи, че Джейс си е заминал.

— Този лейтенант Сторм е много мил джентълмен — уведоми я с усмивка Берта. — Трябваше да си тръгне много рано, затова му направих сандвичи с шунка и му дадох плодове за из път.

— Много добре си постъпила, Берта. Жалко е, че лейтенантът пропусна хубавата ти закуска. Бедните ни войници преживяват тежки времена.

— Те се бият за добро дело, мис Лора. Лейтенантът остави ключа си на рецепцията.

Лора трябваше да обсъди с Лили два много важни проблема. Първото й задължение беше да помогне на Бел и Клео с парите на генерал Грант, защото се съмняваше, че двете жени вършат работата си с удоволствие, макар постоянно да твърдяха обратното. Тя не искаше да ги задължавала проституират в хотела й, ако можеше да го избегне.

За да не нарани чувствата на приятелката си, Лора подбираше думите си много внимателно.

— Лили, смяташ ли, че Бел и Клео изпитват удоволствие, когато забавляват клиентите горе? Или го казват само за да не ме разочароват? Не искам аз да нося отговорността за това те да спят с непознати мъже, ако мразят тази работа.

Лили се усмихна, защото веднага бе разбрала, че Лора се опитва да не я засегне.

— Те не знаят нищо друго, Лора. Занимават се отдавна с този занаят, добри са и мисля, че не изпитват угризения на съвестта. Може би ти не го знаеш, Лора, но добрият секс доставя удоволствие.

Лора се изчерви като рак.

— Ако искат да престанат, сигурно ще се доверят по-скоро на теб, отколкото на мен, затова те моля да ми кажеш какви са намеренията им. Вече имам заема от генерал Грант и можем да се откажем от „услугите“ на първия етаж.

Лили поклати глава.

— Това е опасно, Лора. Ако вече не предлагаш тези услуги на гостите ни, как ще обясниш на Бел и Клео откъде имаш достатъчно пари да им плащаш и занапред? Те знаят какви суми вземаш за храната, напитките и стаите, виждат колко са скъпи хранителните продукти на пазара, да не говорим за вносния алкохол. Не можеш да им кажеш, че доходите ти са достатъчни да им плащаш заплати и да поддържаш хотела, защото ще събудиш подозренията им. И двете са верни привърженички на Конфедерацията и макар че те ценят и уважават, ще се почувстват задължени да те издадат на властите.

Лора беше стигнала до същото заключение, но искаше да чуе потвърждение.

— Сигурна ли си, Лили? Чувствам се отговорна за момичетата.

— Не си блъскай повече главата над този проблем, Лора. Ако не искат да забавляват мъжете, те няма да го правят. Виждаш, че аз престанах, когато разбрах, че повече не мога да го понасям. Дори без помощта ти нямаше да мога да издържа. Ако знаят, че от тях се изисква само да чистят, да перат и да сервират, те ще започнат да скучаят и да ходят другаде. Не забравяй, че получават от мъжете подаръци и бакшиши — опитай се да пресметнеш колко трябва да им плащаш допълнително, за да са доволни!

— Нали не го казваш само за да успокоиш съвестта ми?

— Никога не бих те лъгала, Лора, затова още веднъж ти казвам, че няма защо да се тревожиш за тях. Те са били проститутки още преди да започнат работа при теб и ще бъдат такива дълго след като ги видиш за последен път, разбери.

— Това ме успокоява. Щом го правят по своя воля, аз няма да се намесвам — отвърна Лора. — Имам още един въпрос към теб и той е за… предпазването от бременност.

Тя се изчерви още повече, защото видя, че големите сини очи на Лили се разшириха от изненада. Лили беше достатъчно интелигентна, за да знае, че този въпрос беше съвсем личен и нямаше нищо общо с Клео и Бел.

— Ти искаш да спиш с лейтенант Сторм? — попита невярващо Лили.

Лора не пропусна да отбележи, че този път Лили не го беше нарекла Джейс.

— Толкова ли страшно ти се струва това? Разочарована ли си от мен?

Лили поклати глава.

— Знам, че ти го обичаш, а мисля, че и той те обича.

— Но? — настоя Лора, усетила колебанието й.

— Не искам да направиш нещо, за което после може би ще съжаляваш.

— Вече е твърде късно за това и мога да те уверя, че не съжалявам за нищо. Ние се обичаме и когато свърши войната, ще се оженим. Снощи Джейс беше при мен за няколко часа. Мисля, че беше безопасно, защото кървенето ми току-що беше свършило. Искам обаче да бъда подготвена за следващата… среща. Войната може да продължи още дълго и Джейс би могъл да… загине. Лили, не мога другояче.

— Разбирам те, мила. Само бъди предпазлива.

— Ще бъда, ако ми кажеш какво трябва да правя. Вече знам някои неща от работата си тук и от книгата на леля Клариса, но искам да бъда сигурна, да не пропусна нещо важно. Не мисля, че сега бих могла да дам живот на едно дете…

 

 

Когато в първия ден на есента Лора се срещна с Бен, тя му разказа, че президентът Дейвис е в Джорджия, за да проучи лично как стоят нещата и да окуражи изтощените си войски.

Бен беше осведомен за пътуването му.

— Съобщиха ми, че е държал реч в Макон и е казал следното: „Нашето дело още не е загубено. Шърман не е удържал свързващите си линии и рано или късно ще бъде принуден да отстъпи.“ Ако не беше толкова трагично — продължи с горчива усмивка Бен, — щях да се изсмея на този виц. Било е много смело от негова страна да отиде толкова близо до врага, но в думите му няма и грам истина. Джорджия ще падне, мис Лора, и то още преди Коледа. Същото важи за долината.

Лора се радваше, че частите на Джейс бяха получили подкрепление, макар да трепереше при мисълта за слабостта на Иърли и хората му.

— Откъде знаете всичко това? — попита учудено тя. — Аз не съм чула нищо подобно.

Бен избухна в смях.

— Вие не сте единственият ни агент в Ричмънд, мис Лора, но ви уверявам, че сте най-красивата шпионка, която познавам.

Лора се усмихна и смени темата.

— Имате ли новини за семейството ми?

— Форест е получил заповед да напада войските и продоволствията на Шърман и в Тенеси е неспокойно.

— Какво общо има това с близките ми?

— Ако Форест остане в Тенеси, армиите на Шофилд и Томас трябва да му дадат отпор. Възможно е баща ви и братята ви да попаднат в някоя от тези дивизии.

Лора знаеше, че Форест, един от генералите на Юга, който всяваше най-много страх в сърцата на северняците, е хитър и безстрашен мъж и умел пълководец. Можеше само да се надява, че ще изпратят срещу него дивизиите на Томас.

— Ще ме държите в течение, нали?

— Ще направя, каквото мога, мис Лора.

 

 

Когато чу, че Форест е в Алабама и на двадесет и четвърти септември е завладял Атина, Лора се запита дали сега семейството й ще се отдалечи още повече от Вирджиния и от нея и ще се изложи на голяма опасност. Тя беше ужасена, когато същия ден Шеридън започна да пали къщи, хамбари и ниви в долината Шенандоа, за да не дават „храна и убежище“ на неприятеля. Същия ден — беше събота — Линкълн одобри изкупуването на памук от Южните щати и това учуди безкрайно Лора.

 

 

Докато дните се влачеха като уморени войници, дойде двадесет и седми и Лора отново се срещна с Бен.

— Сигурно вече сте чули, че днес Стейнърд завзе форт Харисън. Сега вече янките имат силна опорна точка само на десет мили от града.

— Знам, Бен, тези новини се разнасят бързо. Вярно ли е, че бунтовниците са задържали форт Гилмър, който е само на две мили над Харпсън? — Къде си, любими? Успя ли да се спасиш, здрав ли си?

— За момента да. Но Харисън беше по-важен.

— Имаше ли много кавалерия? И тежка артилерия? — прибави бързо Лора, за да отклони вниманието от първия си въпрос.

— Както обикновено. По-голямата част от кавалерията е разположена в близост до Питърсбърг. Южняците са умели ездачи и препускат като същински дяволи.

Лора не посмя да продължи с въпросите, но много й се искаше да знае къде точно е разположена частта на Джейс и как е той след тези тежки сражения.

— Още нещо, преди да си тръгна? Знаете ли къде е в момента Дейвис?

— Да, но сведенията закъсняха и вече не са ни от полза. В неделя е бил в Палмето, а вчера в Уест Пойнт.

— А какво става с Форест? Кой има заповед да го спре?

— Вчера Томас е бил изпратен в Нешвил, но мисля, че ще повикат на помощ и Шофилд.

Лора знаеше, че Бен й намекваше за ролята на близките й в този сблъсък. Много скоро баща й и братята й щяха да потеглят към Нешвил, за да подкрепят батальоните на Томас в битката срещу заслужилия южен генерал Натан Бедфорд Форест.

 

 

В събота и неделя валя непрекъснато. Тревожните новини се увеличаваха все повече. Прайс продължаваше да печели победи за Конфедерацията в Мисури и водачите на Съюза бяха силно обезпокоени. Индианци и групи бунтовници създаваха напрежение в Аризона и Ню Мексико и това беше сериозен проблем за Съюза, защото войските, изпратени там, бяха недостатъчни. Конфедератите отблъснаха вражеското нападение при солните мини на Салтвил, а Худ разруши железопътната връзка между Чатанунга и Атланта, която Шърман използваше за снабдяване с продоволствие. Скандално известната Роуз Грийнхо, която шпионираше в полза на Юга в самия Вашингтон, се удави край брега на Северна Каролина, докато пренасяше важни послания и две хиляди долара в злато.

Докато южняците и вестниците им славеха Роуз като героиня и възпяваха трагичната й смърт, Лора не смееше да си представи как щяха да постъпят с нея, ако я разкриеха и затвореха…

 

 

На единадесети октомври генерал Лий продължаваше да се оплаква от неуспешния опит на генерал Евъл да завземе обратно форт Харисън, но водещите офицери на южната армия отдавна бяха наясно, че не могат да си възвърнат тази жизненоважна опорна точка.

Докато нареждаше масите за вечеря, Лора размишляваше тъжно за безсмислените загуби на живот и собственост, които беше причинила тази война. Тя беше толкова потънала в мислите си, че дори не вдигна глава, когато вратата се отвори. С ъгъла на окото си забеляза застаналия на прага Джейс и сърцето й направи огромен радостен скок. Седмиците без него бяха й се сторили безкрайни и сега въздъхна дълбоко от облекчение, че го вижда отново жив и здрав.