Джанел Тейлър
Смело сърце (10)

10

— Не. Не съм казала никому — отговори искрено Лора. — Защо ме питаш?

Джейс нямаше желание да обяснява мотивите си. Прочете объркване и тъга в погледа й, когато тя седна и се уви в чаршафа.

— Един от нашите агенти съобщи за разговора си с разузнавач на Грант. Узнал от него, че на двадесет и шести един лейтенант дошъл в Ричмънд да набави коне. Ти беше единствената, на която бях казал тази… лъжа.

Лора усети остро пробождане в сърцето: от една страна, той я обвиняваше, че е предала информацията на врага, а от друга, по незнайно каква причина я бе излъгал. Въпреки това по вида му пролича, че е задал този въпрос с неохота и чака тревожно отговора й. Тя знаеше много добре каква ужасна съдба заплашваше шпионите, но много повече се обезпокои от личните си чувства.

— Ти си ме излъгал? — попита изумено тя. — Защо, за бога? Джейс забеляза изпитателния й поглед, усети колебанието й, но не разбра какво означаваше то. Още по-лошо беше, че отново трябваше да я излъже.

— Защото командирът ме накара да се закълна, че ще запазя истинската цел на идването си в тайна. Всъщност дойдох в града, за да предам в щаба документи със стратегическите планове за следващите седмици. Той измисли тази лъжа — че съм дошъл да търся коне за кавалеристите. Много съжалявам, че те излъгах, но не ми оставаше друг изход. Разбери ме, моля те, за мен беше истински шок, когато чух тази фалшива информация от устата на един вражески шпионин.

— Ако неприятелят е узнал за мисията ти в града, Джейс, то не е от мен. Наистина ли мислиш, че бих те предала?

— Никога не бих помислил, че си го направила нарочно. Страхувах се, че може да си го споменала пред други хора, сред които е имало шпионин. Стори ми се подозрително и това е съвсем естествено. Не бях казал на никого, освен на теб.

Лора се постара да остане съвсем спокойна.

— Разбирам съмненията ти, но аз нямам вина. Не съм казала на никого, дори на Лили, която е най-добрата ми приятелка. Освен това не бях единствената, която чу това. Забрави ли, че когато ми го каза, на вратата беше застанал Франк Пауъл? Отдавна ми прави впечатление, че Франк се държи някак странно — призна тихо тя и отново го увери в невинността си: — Не съм казала на никого, Джейс!

Мъжът докосна бузата й и се усмихна облекчено.

— Вярвам ти. Радвам се, че мога да ти имам доверие, защото означаваш много за мен. — Макар да се мразеше за лъжите си, той трябваше още веднъж да я постави на изпитание, за да не рискува живота си и делото на Съюза. — За следващия четвъртък сме планирали изненадващо нападение срещу Грант и мисля, че веднага след това ще мога отново да дойда при теб. Получихме силни подкрепления — пет големи оръдия и двадесет хиляди войници — и възнамеряваме да го прогоним от Сити Пойнт. Щом освободим областта от янките, Ричмънд ще може да диша свободно, защото железопътната линия и шосетата ще ни снабдяват с всичко необходимо. Днес съм дошъл да разузная позициите на врага, но исках първо да поговоря с теб, за да се освободя от съмненията си.

Лора се надяваше, че той й бе казал всичко това само за да й докаже, че й има доверие, а не за да й заложи капан. Съзнаваше, че няма да предаде тази информация на Бен, за да не застраши живота на Джейс, освен това изпитваше съмнение в истинността на думите му. Не, този път щеше да остави всичко в ръцете на съдбата…

Джейс се обвиняваше горчиво за подозрението си. Лора не беше шпионка на Съюза. А дори и да беше, това не можеше да ги раздели. Все пак той се радваше, че се е излъгал, защото шпионажът застрашаваше живота й. Сега му оставаше да изясни въпроса кой е предал на Грант фалшивата информация и по каква причина. По-късно щеше да провери Франк Пауъл. В момента най-важното беше да изясни отношенията си с Лора.

— Искрено съжалявам, че трябва да ти задам този въпрос, защото аз те обичам и искам да прекарам целия си живот с теб.

Бъдеще? Ние нямаме бъдеще, след като узнаеш тайната ми.

— Сигурен ли си, Джейс? Ти дойде само защото се съмняваше в мен, нали?

— Аз те обичам и ти вярвам, кълна ти се, Лора! Когато командирът ме попита пред кого съм говорил за мисията си, не споменах нито хотела, нито името ти. Не исках да те заподозрат в шпионска дейност. Реших да изясня нещата сам и веднага дойдох при теб. Възможно е да имаш право по отношение на Пауъл, затова се пази от него. Нищо чудно да е шпионин и присъствието му в хотела може да те изложи на опасност.

Лора го погледна изпитателно и стигна до извода, че той говореше честно.

— Страхуваш ли се да ми се довериш? — попита тихо Джейс, обезпокоен от мълчанието й.

Тя сложи ръка на гърдите му.

— Единственото, от което се боя, е, че някой или нещо може да ни раздели.

Джейс я прегърна силно.

— Няма да допусна това, любов моя.

Лора го погледна право в очите.

— Каквото и да се случи след тази нощ, ти можеш да бъдеш сигурен, че няма да кажа на никого какво ми доверяваш. Аз те обичам и те желая и вярвам, че си единственият мъж за мен.

— А ти си съвършената жена за мен, затова те моля да ме чакаш, Лора. Тази война няма да трае вечно, а аз ти обещавам да направя всичко, което зависи от мен, за да приближа края й. — Трябва да намеря начин да те задържа и въпреки това да изпълня дълга си…

Джейс се приведе и целуна меките й устни, които с готовност се отвориха за него. Последваха още целувки, вече не толкова меки и докато устата му се плъзгаше по тила и гърдите й, желанието пламна отново.

Джейс трепереше от страст. Горещите й, необуздани целувки го влудяваха, имаше чувството, че всяко докосване е една малка експлозия. Никога не беше изпитвал такава възбуда. Господи, как обичаше тази жена!

Лора потрепери от очакване, когато ръката му се мушна между бедрата й и намери мястото, където сладостното мъчение беше най-силно. Тя простена и се притисна още по-силно към него, за да може да милва гърба му и да се наслаждава на играта на силните мускули под пръстите й. Искаше й се възбуждащите нежности да продължат вечно и в същото време жадуваше да се съедини с него.

Преди да слее тялото си с нейното, Джейс я обсипа със страстни целувки и когато най-сетне изпълни мъчителната й празнота, забеляза по реакцията й, че тя вече не изпитваше и най-малката болка. Без да прекрати ласките си, той се задвижи с мощни тласъци. Когато страстта заплаши да експлодира, той спря за миг и пое дълбоко дъх, за да се успокои. Ала ръцете и устата на Лора протестираха срещу забавянето, краката й хълбоците й го подканиха да поеме отново мощния си ритъм.

— Спокойно, любов моя — пошепна дрезгаво той, — аз те желая толкова силно, че съм на път да загубя контрол над себе си. — Това беше учудващо, като се имаше предвид, че се бяха любили само преди минути.

— Но аз не искам да се контролираш, любими…

В слабините му избухна пламък и той проникна в нея толкова мощно и дълбоко, че тя извика от учудване. Тялото й се напрегна като тетива на лък, изви се срещу неговото и изведнъж се разтовари в прекрасния връх на екстаза.

Понесена от вихъра на страстта, тя му призна любовта си и той отговори с пресекващ от вълнение глас:

— Аз също те обичам, Лора, обичам те с цялото си същество.

Скоро Лора заспа от изтощение, а Джейс беше принуден да стане и да се върне отново към задълженията си. Той се облече, отиде в дневната и седна на писалището, за да й напише писмо. Сложи го до възглавницата, после излезе безшумно от жилището й и заключи вратата отвън с един от шперцовете си. Възседна коня си, който беше вързан до вратата, и потегли към Сити Пойнт.

 

 

В събота Лора се събуди в шест и четвърт и установи, че е сама в леглото. Джейс й беше оставил вест на възглавницата:

Скъпа Лора!

Онова, което казах, беше съвсем сериозно: аз те обичам и ти се доверявам, затова искам да ме чакаш. Моля те, бъди предпазлива и ако стане нужно, скрий се на сигурно място. Ако войната ни раздели, всеки петък ще те чакам пред хотела ти. С любов, Джейс.

Лора прочете краткото писъмце и го притисна до гърдите си. Любовта беше прекрасно чувство! Още отсега гореше от нетърпение да го види отново…

Тя погледна към прозореца и очите й се разшириха от изненада. Господи, беше се успала! Това не й се беше случвало, откакто пое хотела.

Лора скочи от леглото, изми се набързо и се облече. Само след десет минути беше в трапезарията и помагаше на Лили да сервира закуската. Лицето й беше напълно безизразно. Никой не биваше да заподозре, че е имала нощно посещение. Лили беше най-добрата й приятелка, но дори на нея не можеше да разкаже какво се бе случило. То беше твърде лично и засягаше само нея. Тя реши, че няма да прекъсне връзката с Бен, но ще ходи на срещите само когато има важни сведения и не рискува твърде много. Щеше да му предава само сведения, които можеха да предпазят баща й и братята й, но нищо, което би застрашило живота на Джейс в Питърсбърг. И щеше да държи под око Франк Пауъл, защото предполагаше, че именно той е предал на Грант подслушания разговор с Джейс. Дали Франк беше агент на Съюза? Струваше й се невероятно. Вярно, той имаше възможност да научава важни неща за Конфедерацията и военните й планове, но защо един политик от дълбокия Юг симпатизираше на Съюза?

Какво трябваше да направи тя, ако установеше, че Франк наистина е агент? Да го изобличи, за да му попречи да застрашава и за в бъдеще живота на Джейс? Или да мълчи и да го остави да помага на Съюза, за да запази семейството си? Това щеше да бъде най-трудното решение в живота й. Очевидно трябваше да го обмисли много внимателно.

 

 

След девет дни Лора четеше вестниците, които съобщаваха за най-различни събития от последните часове. Много й се искаше да знае към кой кавалерийски корпус принадлежи Джейс, за да разбере кои от съобщенията се отнасят за него. Докато четеше и се тревожеше, тя изрязваше най-важните статии за Бен.

Когато очите й се умориха, тя се отпусна назад и си припомни последната си среща с Бен, когато го бе помолила да разбере нещо за Франк Пауъл. Същата вечер Бен й даде пари, тя ги разпредели в две торбички и скри едната в избата, в случай, че я разкриеха и трябваше да бяга, а другата в камината, ако започнеха да обстрелват хотела и трябваше да се спасяват бързо. Не смееше да си представи какво ще стане с приятелите й, ако загубеха дома си и останеха на улицата без нито една стотинка.

След малко тя взе следващия вестник и започна да го преглежда. Стана й много неприятно, когато прочете, че войниците на Съюза подпалили градчето Лейгървил в Южна Каролина, но се ужаси не по-малко и от жестоките акции на бунтовниците по линията Мейсън-Диксън. Тъй като семейството й беше в Западен Тенеси, тя беше много разтревожена от новината, че конфедератите заели Мемфис за един ден, събитие, което Северът беше нарекъл „разочароващо, деморализиращо и засрамващо“.

Зарадвана, че е свършила най-после тази уморителна работа, Лора остави изрязаните статии на писалището си и се върна в хотела, за да помага в приготвянето на обяда.

 

 

В четири часа пристигна отдавна очакван гост от Джорджия.

— Радвам се да ви видя отново, майор Стивънс — посрещна го с усмивка Лора. — Колко време ще останете този път?

— Само до утре, мис Карлайл. Сигурно вече знаете колко опасно е положението там долу.

— Да, и се надявам, че няма да ви се случи нищо лошо. Времената са много лоши и съжалявам за храбрите мъже, които загиват всеки ден. Не, приберете парите си — отказа категорично тя, когато капитанът извади кесията си. — Тази вечер сте наш гост. Това е най-малкото, което мога да направя за един смел войник и наш редовен клиент. Имате късмет, една от най-добрите ни стаи е свободна, а мисис Бартън е приготвила чудесна вечеря. Утре ще ви дам нещо за из път. Ще сложа повечко храна, за да я споделите с другарите си.

— Вие сте толкова мила, мис Карлайл, гореща патриотка и същински ангел. Много съм ви благодарен — поклони се Ричард и я последва до стаята си, която беше точно срещу тази на Лили.

Лора видя изпълнения с копнеж поглед, който майорът хвърли към затворената врата, и усмивката, с която си беше припомнил хубавите часове там.

— Надявам се да прекарате приятна вечер — проговори меко тя и му подаде ключа. — Дано следващия път можете да останете по-дълго.

— И аз се надявам, мадам. Аз… много бих искал да видя мис Лили, ако не е твърде заета.

Лора го погледна сериозно.

— Тя не е тук, майоре. Отиде на пазара, за да направи необходимите покупки.

Младият мъж се поколеба, преди да попита:

— Аз… много бих искал да се уговоря с нея за тази вечер. За цялата вечер, ако е възможно.

Ричард беше толкова плах, толкова искрено влюбен, че Лора доби смелост да каже:

— Боя се, че тази вечер Лили не е свободна, сър. — Той я погледна тъжно и въздъхна унило, след което Лора обясни: — Лили вече не приема частни уговорки. След вашето посещение сложи край на това. — Тя видя как Ричард засия от изненада и радост, но после смръщи чело.

— Надявам се, че не съм я засегнал с думите или делата си.

— Откровено казано, майор Стивънс, аз се надявам, че е било точно така, и се радвам, че имате толкова добро влияние върху нея — отговори с усмивка Лора. — Във време на война жените често са принудени да правят неща, които мразят. Трябва да разберете, че просто не са имали друг избор.

— Права сте, мис Карлайл. Много се радвам, че мис Лили работи за вас. Тя е чудесна жена…

Лора кимна тържествено.

— Лили е моята най-добра приятелка и мога да ви уверя, че не бих се справила без нея. Тя ще се радва да ви види.

— Тогава ви моля да й съобщите, че ще се видим на вечеря. Ако тази вечер не е твърде заета, можем да поседим на верандата или да се поразходим. Аз ценя компанията й и разговорите, които водим.

Наистина ли е възможно Ричард да прости миналото на Лили и да започне да я ухажва? — запита се смаяно Лора.

— Ще й предам съобщението ви, сър, веднага щом се върне.

 

 

В девет часа, докато Бел и Клео обслужваха гостите в салона, Лора се промъкна във втора стая, за да наблюдава двойката, която седеше на балкона под романтичната светлина на луната.

Преди завръщането на Ричард в хотела Лора беше заела на Лили една от най-хубавите си рокли, беше напарфюмирала китките и шията й с най-нежния си парфюм и я беше посъветвала да се държи като дама. Искаше Лили да получи същата искрена любов, която тя беше намерила при лейтенант Сторм, затова се учуди безкрайно, когато чу учтивия, обвиняващ въпрос на Ричард:

— Как стана така, че една добре възпитана жена като теб се е заела с този… непочтен занаят?

Лора беше още по-изненадана, когато Лили, вместо да се обиди, му разказа тъжната си история — като премълча само, че идваше от Севера.

— Много съжалявам, че си преживяла тези страшни неща, Лили — отговори съчувствено Ричард. — Само един негодник може да изостави жена като теб. Много се радвам, че не си останала при него. Разбирам, че след този горчив опит си поела по грешния път. Ти заслужаваш по-добър живот и аз съм щастлив, че мис Карлайл ти помага да го получиш. Мислила ли си някога да се омъжиш и да имаш деца?

— Да, разбира се, но нито един мъж с чувство за чест не би поискал жена като мен.

Ричард улови ръката на Лили и я поднесе към устните си.

— Аз те желая, Лили, и съм човек с чест, или ти не мислиш така? — попита меко той, без да крие повече чувствата си.

— Какво? — попита Лили, не можейки да повярва на ушите си.

Ричард се усмихна с любов.

— Аз те обичам, Лили, и искам да се оженя за теб, когато тази проклета война свърши.

— Но аз не те заслужавам, Ричард!

— Това не е вярно, скъпа. Миналото си е минало. Обещавам ти, че никога няма да те обвинявам за онова, което е било. Чакай ме, докато войната свърши — ако оцелея и се върна здрав, с всичките си крайници. Положението в Атланта е критично. Тук съм, за да искам подкрепления, войници, оръжия и коне, защото иначе сме загубени. Утре трябва да потегля обратно, но няма да си тръгна, преди да ми обещаеш, че ще ме чакаш.

Лили не каза нищо и младият офицер попита потиснато:

— Значи не отговаряш на чувствата ми?

Лили се усмихна с дълбока болка.

— Аз те обичам безкрайно, Ричард, но искам да бъда сигурна, че си даваш сметка за онова, което ми предлагаш.

— Разбира се, че си давам сметка — отговори почти сърдито майорът и я привлече към себе си. — Кълна се във всичко свято, че те обичам и искам да те направя своя жена!

 

 

След четири дни пристигна вестта, че във вторник форт Морган е паднал в ръцете на Севера, но град Мобил продължава да устоява на непрекъснатите нападения.

Потиснатото настроение на Лора не се разведри, защото след един ден пристигна Франк Пауъл. За човек, който току-що беше прекосил два пъти вражеските линии — уж на път към Алабама, щат, който беше почти изцяло обсаден от северната армия, Франк изглеждаше учудващо добре и не говореше почти нищо за рискованото си приключение. Мълчанието му само засили подозренията на Лора, както и поведението му по-късно, когато си мислеше, че е сам…

 

 

— Трябва да побързаме, Лили — настоя Лора. — Нямам представа докога ще бъде навън. Стой в коридора, а аз ще проверя какво е скрил в камината. — Лора беше видяла действията на Франк от стая С, тъй като му беше дала стая № 1, за да може да го наблюдава.

Лили пристъпи към прозореца и се загледа към улицата.

— Върви — прошепна тя, без да се обръща.

Лора извади от камината малка кожена чанта и остана смаяна от съдържанието й: ключ за дешифриране от Конфедерацията, ключ за дешифриране от Съюза, което само по себе си не беше изненадващо, защото един агент се нуждаеше и от двата, за да разчита посланията на свръзките си и тези на неприятеля. Лора намери и подробни бележки за важни личности, места и събития, готови, шифровани, предназначени и за двете страни!

Тя прочете, колкото можа, опитвайки се да запомни какво трябваше да бъде предадено на Съюза и какво — на Конфедерацията. Беше добре информирана за положението и разбра, че — много странно! — Франк предава достоверна информация и на двете страни!

— Лора, той идва! Побързай, моля те, вече е на ъгъла!

Докато Лили следеше Франк, Лора прибра чантата на мястото й в камината, после се огледа тревожно и напусна стаята му с лудо биещо сърце.

 

 

По-късно, когато двете отидоха в къщата на Лора, тя разказа на приятелката си какво е открила.

— Този негодник е двоен агент! Вероятно иска да бъде добре и с двете страни, а след победата да се присъедини към победителите, все едно кои са те! Само че с тази своя дейност той удължава войната, Лили, защото сведенията му имат огромно значение за изхода на много битки.

— Какво смяташ да направиш, за да го изобличиш?

— Не знам. Трябва да го спра, но не знам как!

— Не можеш да го убиеш, а ако го издадеш, ще се наложи да обясниш как си открила истината за престъпната му дейност и това ще насочи вниманието на властите към теб и към хотела.

— Права си, Лили… Ще поговоря с Бен. Нека той или някой от агентите му се погрижат за Франк.

— Те ще го убият, Лора.

— Да, или ще го пъхнат в затвора до края на войната. Съжалявам, но така е по-добре. Не мога да допусна Пауъл да продължи мръсната си дейност.

 

 

След шест дни, на първи септември, Лора отиде на обичайната си среща с Бен, който й съобщи интересни новини.

— Атланта ще падне, а тя е най-важният град след Ричмънд. Когато и Ричмънд падне, войната ще свърши.

— Смятате ли, че това ще стане преди зимата?

— Така изглежда. Скоро ще забравите, че някога сте била шпионка, мис Лора — отговори усмихнато Бен.

— Дано. И тъй като заговорихме за шпиони, искам да ви кажа още нещо много важно — продължи Лора. Разказа му какво беше намерила в стаята на Франк Пауъл и заключи: — Вие ще трябва да се погрижите за него, Бен. Сега не мога да си позволя скандал в хотела.

— Не се тревожете, мис Лора, обещавам ви да се оправя с него.

— Благодаря ви, Бен. Единствената информация, която ви нося днес, е за група бунтовници, които възнамеряват да нападнат колите с възнагражденията на съюзните войници, за да подпомогнат конфедератите. — Тя му подаде едно листче и обясни: — Записах всички имена, дати и места, които споменаха, но за съжаление не можах да чуя всичко, тъй като говореха много тихо.

— Това е достатъчно, благодаря. Трябват ли ви още пари?

— Засега не. Заемът, който получих от вас, ми е достатъчен на първо време. Чухте ли нещо ново за семейството ми след последната ни среща?

— Батальонът на баща ви действа в Тенеси и доколкото разбрах, и той, и братята ви са живи и здрави, мис Лора. Нито един не е бил ранен дори леко.

 

 

На втори септември южната армия претърпя решаващото поражение, предсказано от Бен. Молбата на президента Дейвис за повече войска и оръжия в защита на Джорджия дойде твърде късно и Атланта, този жизненоважен за Конфедерацията град, падна в ръцете на Севера.