Джейн Ан Кренц
Кръстопът на чувствата (26)

Епилог

Ароматът на страстта висеше във въздуха на тъмната спалня, горещ и опияняващ. Ник вдиша дълбоко, докато се впускаше в уютната, канеща топлина на Циния. Тя вдигна ръце и обви страстно врата му. Кракът й се премести, притискайки се в бедрото му.

— Ник. — Тя го целуна по шията и деликатно заби зъби в голото му рамо.

— Обичам те! — промълви той. — Толкова много те обичам… — Думите, които някога бяха неразбираеми за логичния му матричен ум, сега бяха най-важните в целия език.

Той искаше да й каже още неща, но те щяха да почакат. Както винаги, когато нещата помежду им ставаха толкова напрегнати, той не можеше да мисли логично, нито да говори свързано. Можеше само да чувства.

И онова, което чувстваше, бе едно неописуемо удовлетворение. За пръв път матрицата на живота му беше пълна. Циния бе неговият истински другар, другата половина от самия него.

Той изпрати търсещото пипалце на таланта си. На метафизичната повърхност се оформи кристално ясна призма. Той запрати през нея вълна от сила в същия момент, когато усети как тялото на Циния се стяга около него.

За миг — психическата енергия се разтопи във физическата. В тази частица от секундата Ник погледна в хаоса и видя, че и там в крайна сметка има модел. Фантастичен, великолепен, неописуемо красив модел. Той никога нямаше да го разбере напълно, но това вече нямаше значение. Беше достатъчно да знае, че моделът съществува и че Циния има място в него.

Видението изчезна веднага. Той не се опита да го призове отново. Погледна го и нямаше да го забрави никога. Знаеше, че Циния го е споделила с него.

Нейната страстна реакция го върна към удоволствията на физическата повърхност със сладко наказание. Ник чу как екзалтираният му вик отеква в осветената от луната стая. И се изгуби в блестящата матрица на щастието.

 

 

Телефонът звънна час и половина по-късно, точно когато Ник се унасяше в сън.

— Ако брат ти отново иска да обсъдим плановете за експедицията, кълна се, че ще го удуша с телефонния кабел.

Циния се разсмя и се настани по-близо до него.

— Не се безпокой. Телефонният секретар ще поеме съобщението.

Ник прокара пръсти през косата й.

— Нямах намерение да го вдигам.

Чу се щракане и в телефонния секретар прозвуча познат глас.

Мистър Честън? Обажда се Хобърт Бат. Разбрах, че мога да ви открия на този номер. Искам да ви уведомя, че намерихме подходящото ви съчетание.

Циния се изправи в леглото.

— За какво говори този дребен досадник? Ако мисли да ти уреди гадже от агенцията, кажи му да скочи в залива.

Ник се усмихна.

— Спокойно.

Оказахте се абсолютно прав за това, че Циния Спринг е съвършената ви брачна партньорка, мистър Честън. По ваша молба аз активирах отново старите й документи и няма никакво съмнение в това. Син-психопрофилът и е в пълна хармония с вашия.

— Какво! — Циния се изправи на колене и се наведе над Ник. Очите й проблеснаха в мрака. — Не си ми казвал, че си приключил с процеса на регистрацията. Освен това си платил на Бат да активира отново документите ми, така ли?

— Не можах да устоя — промърмори Ник.

Винаги има няколко неизвестни, когато човек си има работа с талант-матрица, разбира се. Работихме с вашата собствена оценка за клас десет плюс. Много необичайно. Но нашите документи показват, че формата на паранормална енергия, която притежава мис Спринг, също е доста уникална. Това бе една от причините тя да не може да бъде съчетана преди четири години. Според мен тя ще допълни вашите силни матрични способности по някакъв странен начин.

— Странен. — Циния се намръщи. — Е, това ми харесва.

— Хей, аз случайно обичам странностите — увери я Ник. — Особено в червено.

Надявам се, че сте доволен колкото мен от намирането на подходяща партньорка, мистър Честън. Желая ви всичко най-хубаво. Последва кратка пауза, а после Хобърт се покашля. Мога ли да смятам, че сте удовлетворен напълно?

Ник протегна ръка и вдигна слушалката. Пръстите му докоснаха чифта златни копчета за ръкавели, които бе оставил на нощното шкафче, преди да си легне. Копчетата бяха подарък от Ела. Върху тях бе гравирано елегантно „Ч“ и инициалът „Е“. На баща ти — обясни му тя.

— Тук е Честън, Бат. Смятайте дълга си към Честън пелъс за напълно изплатен.

— Благодаря ви, мистър Честън. — В гласа на Хобърт вибрираха благодарност и облекчение. — Нали разбирате, това е второто ми съчетаване между висококласен талант и пълноспектрална призма в последните няколко месеца. Повечето съветници не виждат подобно съчетаване в цялата си кариера.

— Това е факт. — Ник погали Циния по бедрото.

— Започвам да се чудя дали не работим с някакви погрешни представи за синергетиката между силните таланти и мощните призми — продължи бъбриво Хобърт. — Феноменът на психическата енергия у хората е толкова скорошен и се развива толкова бързо. Може би ни предстои да научим много повече, отколкото си мислим.

— Вие може и да работите с някакви погрешни представи, Хобърт, но аз знам съвсем точно какво правя. — Ник затвори телефона и привлече Циния в прегръдките си.

Тя разпери пръсти върху гърдите му.

— Чакай малко. Честън. Какво щеше да направиш, ако старите ми документи от брачната агенция покажеха, че от нас не би се получила добра двойка?

Той се усмихна във веселите й, любящи очи.

— Щях да прокарам документите през компютъра и да ги променям докато покажат съвършено съчетание. Аз съм матрица, забрави ли? Винаги си имам план.