Джейн Ан Кренц
Кръстопът на чувствата (25)

24.

— Надявам се, че знаеш какво правиш. — Циния погледна към малкия кръвопиец, който се спотайваше в сенките.

— Имай ми доверие. — Ник напредваше уверено по мрачния зелен коридор. — И не докосвай нищо.

— Няма, повярвай ми. — Циния мина бързо покрай тънкия зелен лист, който сякаш искаше да си поиграе с косата й. — Как разгада тайната на лабиринта?

— Запомних модела, докато влизах навътре. — Ник зави зад един ъгъл и избра нова алея, сякаш държеше в ръката си карта. — Не е голям номер. В крайна сметка трябва да е достатъчно прост, за да може една нематрица като Де Форест да влиза и излиза с лекота.

— Предполагам, че е така. — Циния изтича покрай няколко големи цвята с червени гърла.

— Вътрешният проект е основан на растенията. По-безвредните са в началото на лабиринта. Най-гадните са в центъра. Познавам повечето от тях.

— Но това са хибриди.

— Да, но те са извлечени от растенията в джунглите на Западните острови. Забрави ли, че съм израснал на островите? Едно от нещата, които се научаваш да разпознаваш в най-ранна възраст, е растителният свят.

— Ох… — Циния се сви, за да избегне допира до една пълзяща лоза. — Още не мога да повярвам, че Дънкан стои в основата на всичко, което се случи.

— Знам. — Ник се наведе под паяжина от листа. — Той имаше вид на толкова приятен човек.

— Не е смешно. Той наистина имаше вид на много приятен човек. — Циния се намръщи. — Не е чудно, че изобщо не загатна за факта, че е матрица. Още щом погледнах таланта му, и разбрах истината. Той е не по-малко зъл от баща си.

Ник обърна глава и я погледна през рамо.

— Зъл?

— Син-психоанализаторите сигурно биха го нарекли болен или луд, но от онова, което видях върху метафизическата повърхност преди няколко минути, мога да ти кажа, че Дънкан беше зъл до мозъка на костите си. Злото бе заразило всичко, дори и таланта му.

— Интересно.

— Мислиш ли, че говореше истината за инопланетната гробница?

— Ще разберем веднага щом успея да декодирам дневника. — Ник замълча. — Може да имам нужда от малко помощ. Ще отнеме известно време.

— Съмнявам се, че ще се нуждаеш от помощта на призма. Твоят вид матричен талант вероятно е много близък до таланта на баща ти. Подозирам, че мислиш по същия начин като него. Кодът му вероятно ще ти се стори съвсем очевиден.

Ник й хвърли още един мрачен поглед.

— Стига толкова с хитростите.

Тя се сепна, когато видя присвитите му устни.

— Какво трябва да означава това?

— Ще се опитам да бъда по-директен. Ще се омъжиш ли за мен, Циния?

Тя спря рязко насред зелената алея.

— А?

Ник спря.

— Чу ме. — Той се обърна с лице към нея. Цялото му лице представляваше една загадъчна маска, с изключение на решителността, пламнала в очите му. — Виж какво, знам, че ме възприемаш като голям риск.

— Риск?

— Нямам семейство, класа и вкус. Но имам петгодишен план да променя всичко това.

— Да, знам, но…

— Не мога да ти предложа сигурността, която дава препоръката на някоя брачна агенция, но аз съм матрица. Това означава, че щом си поставя някаква цел, аз я следвам докрай.

Тя преглътна.

— И каква точно е твоята цел?

— Възнамерявам да те обичам до края на живота си.

Циния едва сдържа сълзите си.

— О, Ник! Сигурен ли си? Сигурен ли си, че просто не изпитваш благодарност заради това, че снощи ти помогнах да оцелееш след атаката с луда мъгла!

— Бях влюбен в теб още, преди да спасиш разума ми — призна развълнувано той. — Влюбен съм в теб още от първата вечер, в която те срещнах. Пет ада, жено, цял живот съм те чакал.

Тя изведнъж усети, че олеква. Чудеше се как все още не се е понесла високо над земята.

— О, Ник… — И се хвърли в прегръдките му. — Аз също те обичам!

Той я притисна по-силно и я целуна така, както правеше всичко друго — предано и грижливо.

Нещо се плъзна в листака. Ник прекъсна целувката.

— По дяволите…

Циния отстъпи назад.

— Какво има?

— Едно растение току-що отхапа парче от сакото ми. — Ник се намръщи на клюмналия лист. После огледа съдрания си ръкав. — Виж тази дупка.

— Не се безпокой, можеш да си позволиш ново сако.

Той се разсмя и я хвана за ръката.

— Права си. Мога. Да вървим. Много те желая, но не ми се ще да те любя тук. Не е ясно коя част от мен ще отхапе следващото растение.

Циния потисна кикота си, докато го следваше по последния коридор. Завиха зад още един ъгъл и тя зърна входа на лабиринта. На ливадата се бе струпала малка тълпа.

— Май че си имаме публика. — Ник я дръпна под увисналите лозници на входа.

Четирима души се обърнаха с втренчени погледи. Циния веднага разпозна Федър и детектив Анселм. Третият човек се опитваше да се вмъкне в нещо, което й заприлича на защитно пожарникарско облекло. На земята до него лежеше огромен чифт градинарски ножици.

— Шефе! — Федър изтича напред. В очите му пламна облекчение. — Добре ли сте?

— Добре съм.

— Не можах да ви открия и отидох в жилището на мис Спринг. Чух съобщението на професор Де Форест. Предположих, че и вие сте го чул.

— Добра логика, Федър. Благодаря.

Детектив Анселм се намръщи.

— Какво става тук? Федър ми се обади преди около петнайсет минути и ми каза, че ако не действаме веднага, на главите ни ще се струпат още няколко убийства.

Преди Ник да успее да отговори, четвъртият човек изскочи от сенките на голямо дърво. Вдигна фотоапарат.

— Гореща синергетика! — Седрик Декстър щракна. — Страхотна снимка.

— Мистър Декстър — Ник се обърна към него много спокойно, — искам да разменя две думи с вас.

Разтревожена, Циния хвана скъсания ръкав на сакото му.

— Е, Ник, спокойно…

Ник се усмихна щастливо.

— Не се безпокой. Ние с мистър Декстър се разбираме прекрасно. Не е ли така, Декстър?

— Ъъъ… — Седрик отстъпи чевръсто назад. — Просто си върша работата, мистър Честън.

— Разбира се — съгласи се Ник. — И тъй като снощи на бала я свършихте толкова професионално, имам малко информация за вас.

Седрик определено подходи предпазливо.

— Информация?

— Имате касетофон, нали?

Седрик грейна и извади от джоба си малък предмет.

— Можете да се обзаложите. Никога не излизам без него.

 

 

Два дни по-късно Ник седеше зад черното бюро в позлатената стая и подписваше последната страница от един дебел правен документ. Не си направи труда да вдигне поглед, когато вратата се отвори.

— Какво има, Федър?

— Много хора искат да ви видят, шефе. Желаете ли да ги изпратя навън?

— Не се безпокой, и без това пак ще се върнат. По-добре да приключа с това и да продължа живота си. — Ник се подписа и остави писалката.

Орин нахлу в стаята, размахал последния брой на „Ню Сиатъл таймс“. Съпругата му Ела го следваше по петите. След тях вървяха още двама души, които Ник не бе виждал никога.

Той погледна към Федър.

— Мистър Стенли Спринг и прекрасната му съпруга Вилхелмина, сър. Казаха, че е важно.

— За какво е всичко това? — попита властно Орин и спря пред бюрото. Хвърли вестника към Ник. — Тук пише, че ще направиш голяма инвестиция в „Честън инкорпорейтид“.

Ник погледна заглавието в бизнес раздела. Собственик на казино ще финансира разширяването на „Честън инкорпорейтид“.

— Това е стара новина. Същото заглавие се появи още вчера в „Синзейшън“.

— „Синзейшън“ е просто един евтин скандален парцал — изсъска сърдито Ела. — Никой не му обръща внимание. — Притисна изящния си пръстен върху заглавието.

— Но това е „Таймс“.

Ник се облегна в стола си.

— Значи трябва да е вярно. Стига, разбира се, парите ми да са достатъчно добри за „Честън инкорпорейтид“.

Орин се намръщи. Гримасата не успя да скрие упоритата надежда в очите му.

— Сериозно ли го мислиш?

— Да.

Ела кимна, очевидно доволна от развитието на нещата.

— Казах ти, че той ще изпълни дълга си към семейството, Орин.

— Ще трябва да поговорим — промърмори Орин. — Трябва да обмислим много неща. Това ще промени всичко.

— Ще кажа на секретарката си да запланува обяд за утре в Клуба на Основателите — предложи Ник.

Орин премигна.

— Искаш да обядваш с мен в Клуба на Основателите?

— Казаха ми, че все още съм редовен член — обясни Ник. — Очевидно управата на клуба е решила да си затвори очите за онова малко сборичкване миналата вечер на бала. Разбирам, че семейство Ийтън и мис Гарднър не искат да се вдига шум.

— Много любезно от тяхна страна при тези обстоятелства — подхвърли Ела.

Ник се развесели.

— Искаш да кажеш, че е много умно от тяхна страна. Що се отнася до мен, аз любезно реших да не съдя Ийтън. Има ли още нещо, чичо Орин? Лельо Ела? Малко съм зает в момента.

Ела се намръщи като видя документите на бюрото.

— В „Таймс“ пише, че възнамеряваш да продадеш казиното.

— Вярно е. Започвам нова кариера.

— Каква кариера? — попита бързо Стенли.

— Ще стана бизнес консултант. — Ник събра пръсти във формата на кула. — Годеницата ми ме информира, че след като имам определена дарба да правя пари, бих могъл да убедя другите да ми плащат, за да им покажа как да го правят.

Вилхелмина го погледна с открито подозрение.

— Ами тази експедиция, която финансирате съвместно с университета в Ню Сиатъл и Художествения музей в Ню Сиатъл?

Ник погледна към нея.

— Четвъртата експедиция на Честън ще тръгне след три месеца. Нейната цел е да намери голяма колекция от инопланетни предмети, открити от баща ми преди трийсет и пет години.

Веждите на Стенли се присвиха и се отпуснаха рязко няколко пъти.

— Моят племенник Лио казва, че също ще се включи в екипа.

— Той е опитен в синергетичния исторически анализ, а силният му психометричен талант ще се окаже безценен при датирането на останките. — Ник замълча многозначително. — А фактът, че името му ще присъства върху монографиите и книгите, които ще бъдат написани, след като екипът се завърне, трябва да направи чудеса в полза на бъдещата му университетска кариера.

Орин скръсти ръце зад широкия си гръб и започна да крачи нервно пред бюрото.

— Хвърляш много пари, Ник. Инвестицията в „Честън инкорпорейтид“, финансирането на експедицията, а сега започваш и нов бизнес.

Ник се усмихна учтиво.

— Имам много пари за хвърляне, чичо Орин. Не се безпокой, няма да банкрутирам покрай тези проекти. Само от казиното ще получа няколко милиона.

Вилхелмина въздъхна дълбоко.

— Напълно вярно. Напълно вярно. — После обърна стоманения си поглед към Орин и Ела. — Планираме голяма сватба за Ник и Циния, нали разбирате. Тя ще бъде събитието на сезона. С нетърпение очаквам да ви видя там.

Орин се сепна от изненада.

— Ами, предполагам, тоест, не… — Замълча и погледна към жена си за наставления.

— Няма да я пропуснем за нищо на света — заяви твърдо Ела. Размениха си погледи с Вилхелмина. — Можем ли да приемем, че съчетаването е станало чрез агенция?

— Моята годеница винаги е настоявала да се омъжи само след подходящо съчетаване чрез първокласна агенция — отговори невъзмутимо Ник преди Вилхелмина да успее да вземе думата.

— Разбирам — промърмори Ела.

Ник огледа лицата на всички едно по едно. Всички те разбираха, че присъствието на законния клон от семейство Честън на сватбата му ще подпечата приемането на копелето и в двата клана.

— Радвам се да видя, че това не представлява проблем за никого — усмихна се най-накрая той. — Ако нямате повече въпроси, имам доста работа за вършене.

— Тръгваме си — съгласи се бързо Стенли. Хвана Вилхелмина за ръката и я насочи към вратата. — Бизнес консултант, а? Това звучи интересно, нали, скъпа?

— Това определено звучи доста изискано — съгласи се Вилхелмина. — Ще си има работа с доста влиятелни хора в града.

Орин изсумтя.

— Бизнес консултант? Надявам се, че знаеш какво правиш, Ник?

— Аз винаги знам какво правя, чичо Орин. Никога не съм работил без план. Между другото, преди да направя своята инвестиция, искам да видя петгодишния ти план за бъдещото разширяване на „Честън инкорпорейтид“.

Орин се изчерви.

— Виждам, че вече даваш нареждания. Не ме интересува колко пари ще вложиш в компанията, но аз си оставам главен изпълнителен директор на „Честън инкорпорейтид“. Не го забравяй никога.

— Не се безпокой — успокои го Ник. — Работата си е твоя, чичо Орин. Искам само да видя усмихнатото ти лице, както и усмихнатите лица на всички мои скъпи роднини на сватбата ми.

— Виж какво, не можеш просто да изискваш от нас — обиди се Орин.

Ела го хвана за ръката.

— Всички ще бъдем на сватбата — потвърди звънко тя, докато го насочваше към вратата.

Ник ги наблюдаваше как излизат. Когато изчезнаха, той чу тихото бръмчене на тайния механизъм. Обърна се и видя Циния, изправена пред отвора със скръстени ръце. И усети познатия вече прилив на щастие.

— Чу ли? — попита той.

— Всичко. — Тя поклати глава и се усмихна. — Ти си удивителен, нали го знаеш? Започвам да вярвам, че планът ти наистина може да проработи. След пет години никой няма да си спомня, че някога си управлявал казино и не си имал почтени семейни връзки. Всички ще се интересуват единствено от това, че ти си богатият бизнес консултант, финансирал Четвъртата експедиция Честън.

Той се усмихна.

— Кой казва, че не можеш да си купиш уважение?