Джейн Ан Кренц
Кръстопът на чувствата (19)

18.

Ник беше прав, помисли си Циния малко след това, когато се озова на покрива на „Честънс пелъс“. Заслуша се в дъжда, който барабанеше по стъкления покрив, покрил красивия басейн и тучната градина.

— Това е удивително! Не знаех, че е тук горе.

— Това са частните ми покои.

Тя забеляза, че той не използва думата дом. За Ник домът бе един все още нереализиран елемент в модела на матрицата, в която той внимателно планираше своето бъдеще.

Той изчака докато сервитьорът се оттегли надалеч. После я погледна през малката масичка.

— Съжалявам, че дочу онзи разговор между мен и Бат.

— Предполагам, че твоето решение да се ожениш във висшето общество е част от схемата ти да станеш почтен? — Докато оглеждаше отбраната селекция от салати и сирена, Циния прикри болката, която изпитваше, зад пресилената си усмивка.

Тя се опитваше да се справи с мъчителния удар, който Хобърт Бат й нанесе несъзнателно. Но как очаквате да ви намеря почтена съпруга, ако продължавате да се появявате на първата страница на „Синзейшън“ на тези компрометиращи снимки с мис Спринг?

Пак реагирам прекалено силно, каза си Циния. Не трябваше да се поддава на емоциите. През цялото време знаеше, че Ник възнамерява да се жени. Не беше изненадващо да научи, че има някои много специфични изисквания по отношение на бъдещата си съпруга. В крайна сметка той беше матрица. Онази, която щеше да избере, трябваше да се вписва във великия му план за бъдещето.

— Предпочитам да не говоря за брачната си регистрация — призна Ник с възможно най-тайнствения си глас. — Все още съм в предварителните фази.

— Добре. — Тя също не искаше да обсъжда тази тема. Положи усилия да се усмихне още веднъж, взе си малка бисквитка и я потопи в един от доматено-маслинените сосове. — Да се върнем на бизнеса. Кажи ми за Поли и Омар.

— Една минута. Ти наистина ли говореше сериозно с Бат?

— За какво?

Той я погледна и свъси вежди.

— За това, че не искаш да активираш отново старата си регистрация в Синергетични връзки?

— И без това си имам достатъчно проблеми. А и ще струва цяло състояние. СВ е най-скъпата агенция в Ню Сиатъл. Както казах, защо ще искам да преминавам за втори път през целия този процес? Не можеш да разбереш какво означава истинското отхвърляне, докато някоя професионална брачна агенция не те обяви за несъчетаем.

— Изглежда, че си понесла много достойно този съкрушителен удар.

— Човек може да свикне почти с всичко — увери го тя.

Устата му се присви, сякаш той не искаше да чуе точно това.

— Струва ми се, че Хобърт просто си търси извинение, за да ми каже, че съм несъчетаем.

— Изглежда мъничко разстроен за твоите перспективи. — Циния започна да хрупа бисквитката си. — Особено като се имат предвид доста строгите ти изисквания. С какво държиш бедния Хобърт, че успя да го накараш да работи неофициално?

Погледът на Ник блесна с най-чистата невинност.

— Какво те кара да си мислиш, че го държа с нещо?

— Познавам те, Честън. — Циния си избра малко сирене. — Използването на заплахи, за да смажеш колелата на всички твои операции, е заложено във втората ти природа. Какво имаш за мистър Бат?

Ник сви рамене и набоде на вилицата си малко салата.

— Бат ми дължи десет хиляди долара.

Циния едва не се задави със сиренето.

— Десет хиляди? Не вярвам. Хобърт не прилича на комарджия. Не мога да си представя как е изгубил толкова пари в казиното. Какво си направил? Поставил си му капан?

— Не. — Той я погледна весело. — Не разбираш много от синергетичната психология на хазарта, нали?

— Предполагам, че ти си експерт.

— Да — усмихна се Ник. — Аз съм експерт. Това си върви с професията. Хобърт направи грешка онази вечер и се остави треската да го победи. Политиката на казиното със средните и дребните играчи е да се намесваме, преди да затънат прекалено дълбоко.

— Сигурно е лошо за бизнеса да се разчуе, че хора със средни доходи губят всичките си спестявания в „Честън пелъс“!

— Много лошо.

— Но когато бедният Хобърт се юрна надолу с главата, ти не се намеси, нали? — обвини го тя.

— Не се тревожи за Бат.

Изгубила търпение, Циния остави вилицата си.

— Виж какво, Ник, ако искаш да се превърнеш в гражданин, приемлив за обществото, ще трябва да престанеш да използваш подобна тактика, за да постигаш целите си.

— Някой казвал ли ти е, че момичешката ти наивност е очарователна?

— Още една думичка за моята наивност и ще те блъсна в басейна. Добре, очевидно е, че не искаш добрия ми съвет. Така че да се върнем на бизнеса. Разкажи ми за Поли и Омар.

— Няма много за разказване. — Ник посегна за филийка от прясно изпечения хляб. — Регистрирали са се под фалшиви имена в един първокласен хотел в Ню Ванкувър. Според това, което е разбрал Федър, те си живеят живота с моите петдесет хиляди. Един частен детектив ги държи под око.

— Какво ще правиш?

— За момента нищо. Все още не мисля, че те са замесени в измамата. Трябва ми човекът, който ги е използвал, за да ми продадат фалшивия дневник. Независимо кой е, той е богат и с достатъчно добри връзки, за да може да си позволи майстор фалшификатор като Уилкис.

— Защо тогава плащаш на частен детектив да следи Поли и Омар?

— Обикновена предпазна мярка. Искам да следя всички фактори в матрицата.

— Разбирам. — Циния обмисли чутото. — Ник, размишлявах върху нещо, което ми каза.

— Какво е то?

— Каза ми, че онзи, който е претърсил къщата на Уилкис, вероятно е търсил финансови документи, които биха могли да се използват при проследяването на продажбата на фалшификата.

— Е, и?

— Снощи фокусирах една матрица. Всъщност, когато колата ми се повреди, се прибирах у дома след този ангажимент.

Ник набоде парче студени аспержи.

— Тя не се е повредила просто така. Монтьорът казал на Федър, че някой я е повредил. Разхлабил е желе-лед инжектора.

Тя въздъхна.

— Мистър Декстър наистина ми лази по нервите. Във всеки случай, както вече казах, моят клиент спомена, че парите оставят следи.

— Прав е. Наистина оставят.

— Тази сутрин си мислих за това, което казахте ти и мистър Куинтана. Хрумна ми, че трябва да са останали някакви следи във финансовата документация, свързана с Третата експедиция.

— Едно от първите неща, които проверих, когато започнах да се занимавам с това преди три години. Финансовата документация е изчезнала, както и личните записки.

— Всички?

— Експедицията е била финансирана от университета в Ню Портланд — обясни търпеливо той. — Финансовата документация от този период е била унищожена в пожара, разразил се преди около трийсет и пет години.

Тя остави бавно вилицата си.

— Още едно удивително съвпадение, не мислиш ли?

Ник сбърчи чело.

— След като си водещ световен експерт по талантите-матрици, със сигурност осъзнаваш факта, че за хората като мен не съществуват съвпадения.

— Мислиш, че някой нарочно е унищожил финансовите документи на университета.

— Да. Както мисля, че някой нарочно е изгорил до основи къщата на майка ми, след като е уредил смъртта й по онзи път в джунглата.

Циния потрепери.

— Не ми се иска да го призная, но мисля, че започвам да съзирам някакъв модел във всичко това.

— Добре дошла в чудния свят на синергетичния матричен анализ. Права си. Има модел. Но всъщност винаги има някакъв модел.

Тя не можеше да повярва на собствените си заключения.

— Наистина ли мислиш, че е възможно някой да си е поставил за цел да унищожи всички следи от Третата експедиция?

— Мисля, че е станало точно така. Единствената му слабост е това, че се е опитал да я превърне в легенда.

Тя смачка салфетката си.

— Но защо ще полага такива огромни усилия?

— Единствената приемлива причина е, че експедицията е открила нещо толкова важно или толкова ценно, че убиецът е положил огромни усилия, за да го скрие.

Циния обмисли набързо чутото.

— Няма значение кой е, но се обзалагам, че е матрица.

Тя стресна Ник с половин хапка в устата му. Той я остави и внимателно я погледна в очите.

— Дали това е сериозно наблюдение на един самозван експерт по талантите-матрици, или просто е една импровизирана забележка?

— Говорех сериозно. — Тя се намръщи. — Така мисля. Има нещо странно в усърдието му и то ме кара да смятам, че зад плана стои матрица.

— Съгласен съм, че тук има систематичен модел. — Ник бавно прокара дългия си пръст по чашата си леден каф-чай. — И крайният резултат е, че историята е била фалшифицирана.

Не каза нищо друго, но Циния усети сонда от психическа енергия, търсеща призма. Тя се поколеба само за миг и после се подчини…

И усети онова дълбоко привличане, удовлетворението, което изпитваше винаги, когато фокусираше Ник. Сякаш сме родени, за да се фокусираме заедно, замисли се тя, изпълнена с копнеж.

Но дори Ник да усещаше някакви емоционални странични ефекти от фокусната връзка, той прикриваше това усещане много добре. Залови се за работа.

Циния наблюдаваше как сложната матрична конструкция се оформя върху метафизичната повърхност. Съзря цялостния модел, но не го разбра, докато Ник не й заговори тихо.

— Толкова много документи са изчезнали — промълви той. — Но в начина, по който са изчезнали, има определен модел. Най-напред е трябвало да изчезне финансовата информация.

Връзките заблещукаха във вътрешната матрична конструкция.

— Сигурно е стигнал до заключението, че тези документи могат да му навредят най-много — предположи Циния.

— И е бил прав. Разсъждава като бизнесмен. И то много добър.

Метафизическата матрица, която Ник създаде, нарастваше все по-бързо. И в същото време ставаше още по-сложна. Безброй точки се пръснаха върху една ограничена вселена. Циния знаеше, че за Ник всяка една от тях представлява мисъл или идея, факт или впечатление. Умът му ги изследваше като едно цяло, търсейки съвпадения и връзки. Тя осъзна, че понякога успява да зърне по нещо в начина, по който мощният талант-матрица правеше един чисто абстрактен психически анализ.

— Някой е решил, че Третата експедиция буквално трябва да изчезне в мъглата на историята — отбеляза Ник. — И е постигнал забележителен успех. Минали са само трийсет и пет години, а експедицията вече е превърната в незначителна легенда. Официално тя никога не се е провеждала. Още няколко години и тя щеше да бъде забравена завинаги.

— Само ти и може би още шепа други като професор Де Форест ще си спомнят историята.

— А ние нямаме доказателства — напомни й Ник. Из цялата умствена конструкция, която той създаде, се появиха сложни модели, вкарани в други модели.

— Какво виждаш? — попита Циния, удивена и замаяна, но неспособна да разчете моделите. Само Ник можеше да разбере напълно онова, което беше измайсторил. Той бе господарят на матрицата, магьосник, който работеше в няколко измерения, търсейки невидими възможности и невероятни връзки.

Ник се размърда.

— Петното от парите.

— И какво?

— Казах на Лио, че никога не можеш да го измиеш напълно. Но в този случай някой полага огромни усилия да направи точно това. Което означава, че той знае достатъчно, за да разбере, че следата на парите води обратно към него.

— Е, и?

— Само някой, който наистина разбира как действат парите, знае какво да направи, за да прикрие следите. — Без никакво предупреждение Ник пресече притока на талант. Вглъбеното навътре в съзнанието му изражение изчезна от лицето му. Матрицата върху метафизическата повърхност премигна и угасна.

— Е? — насърчи го Циния.

— Университетът в Ню Портланд е спонсорирал Третата експедиция — заяви той.

— Това го знаем. Ти каза, че според техните документи тя е била отменена, преди да напусне Серендипити. Какво заключение можеш да си извадиш от това?

— Университетите обикновено не финансират големи експедиции със собствени пари. Твърде скъпо е. Те търсят дарения или молят за пари от богати корпорации.

— Мисля, че разбирам накъде биеш — промълви бавно Циния.

— Онзи, който е унищожил финансовата документация, го е направил, защото е знаел, че тя ще доведе право до него. Трябва да разберем кой е дал пари на университета за финансиране на Третата. Когато го идентифицирам, ще се добера до човека, който е убил баща ми.

— Сигурен ли си, че баща ти е бил убит?

— Да. — Ник стисна яростно чашата. — Също и майка ми. Всичко е там, в модела на матрицата. Сега логиката е съвършена. Той е бил убит заради тайната, която е открил. Майка ми е представлявала заплаха, защото е започнала да задава въпроси за изчезването на Бартълъмю Честън. Къщата й е била изгорена, за да не би в нея да бъдат намерени някакви писма или бележки, неудобни за убиеца.

— Но последното писмо от баща ти е оцеляло, защото майка ти го е скрила в склада на Анди Аоки, когато те е оставила при него. Чудя се защо не е казала за него на мистър Аоки.

— Вероятно защото се е бояла, че ако той знае твърде много, може да бъде изложен на опасност. Искала е да го защити, докато разбере какво става.

— Трябва да е била много смела жена — отбеляза Циния. — Не е чудно, че баща ти се е влюбил в нея.

— Да. — Ник я изгледа странно. — Не помня родителите си, но напоследък за пръв път усещам някаква осезаема връзка с тях. Анди ми беше казал, че някой ден това ще стане.

Циния докосна ръката му.

— Ник, прав си, но не само баща ти е бил убит по време на експедицията. Професор Де Форест ми каза, че в джунглата са изчезнали петима мъже. Осъзнаваш ли какво означава това? Някой е избил целия екип на експедицията, а после е подправил всички данни.

— Шестият човек — прошепна Ник.

— Какво?

— В писмото на баща ми се казва ясно, че на сутринта е трябвало да потеглят шестима души, помниш ли?

— Да. — Циния си пое дълбоко дъх. — Но Де Форест каза, че са били само петима.

— Знам. Предполагах, че Де Форест е сгрешил с бройката, както и с толкова много други неща. Сметнах, че е налучкал. Предишните два екипа на баща ми са били съставени от по петима души заедно с него. Но ако Обезумелия веднъж в живота си е прав? Ако в екипа са били записани само петима, а шестият е бил добавен в последната минута?

— Това означава, че убиецът на Бартълъмю Честън и другите четирима е бил член на експедицията — прошепна Циния.

— Да. И когато убиецът се е върнал, той се е опитал да преправи историята. Онзи, който е способен да унищожи документите толкова прилежно, е способен и да постави фалшиви документи на мястото им.

— Но защо баща ти се е съгласил да приеме нов човек в последната минута? — попита Циния. — Ти спомена, че той винаги е настоявал да използва мъже с опит в джунглата. Щом е искал петима и вече ги е имал, защо да взема шести?

Ник се усмихна мрачно и безкрайно студено.

— Не знам. Но мога да предположа. Вероятно е трябвало да приеме шестия член, ако този човек е осигурил средствата за цялата експедиция.

— Но университетските власти трябва да са знаели за шестия член. Трябва да са знаели, че той също тръгва с експедицията. — Циния размаха ръце, отчаяна от кръговете, губещи се в други кръгове. — Мили Боже, ако е така, в техните документи щеше да пише, че експедицията се е провела. Но те показват, че е била отменена.

Ник поклати глава.

— Ако шестият е бил параноичен талант-матрица и не е споменал пред университетските власти, че възнамерява да се присъедини към екипа, всичко си пасва.

Циния се задъха.

— Параноична матрица?

— Съгласен съм с теб. Върху цялата тази работа си личат отпечатъците от матрица — заключи спокойно Ник. — Матрица, която несъмнено е подозирала или е знаела, че баща ми също е матрица.

— И не му е вярвала?

— Точно така.

Циния обмисли това.

— Говорим за конспиративни теории. Ако онова, което казваш, е вярно, значи онзи, който е финансирал Третата експедиция, е бил част от нея.

— Той е бил там, когато баща ми е направил откритието, каквото и да е било то. Разбрал е значимостта му. След като е убил баща ми и другите четирима, той е взел дневника. Когато се е върнал, е прикрил всички следи за своята намеса, така че никой не е можел да го проследи и по някакъв начин да го свърже с експедицията. А после е заличил систематично всички документи, свързани с това начинание.

— Ник, чакай малко. Развиваш тезата си прекалено бързо за мен. Ако убиецът е крил дневника на сигурно място през последните трийсет и пет години, защо слуховете за него се разпространиха изведнъж през последните няколко месеца?

— От онова, което знам за търговията с редки книги — обясни Ник, — мога да предположа, че дневникът е възможно да е бил изгубен или откраднат наскоро. Бил е препродаден на онзи колекционер в Ню Портланд, който после е починал.

— И бедният Морис Фенуик се е натъкнал на него при разпродажбата в имението.

— Казах ти, че онзи, който е претършувал магазина на Морис онази нощ, всъщност не е търсил нищо — потвърди хипотезата си Ник. — В начина, по който мястото бе обърнато надолу с главата, нямаше никакви модели.

— Значи убиецът е знаел, че дневникът не е там. Просто е искал полицията да си помисли, че Морис е бил убит в търсене на пари за дрога.

Ник кимна бавно.

— Убиецът вече е бил поръчал фалшивия дневник на Алфред Уилкис. Оставил го е на такова място, че Поли и Омар да го намерят и да ми го продадат. Искал е да ме заблуди.

Циния обви ръце около влажната си чаша с леден каф-чай.

— Който й да е той, сигурно не е разбрал, че си висококласна матрица.

— Вероятно си е помислил, че ще може да ме заблуди, макар да съм матрица.

— Много дръзко от негова страна. Но пък и целият план е смайващо дързък.

— Да.

— Ник, сигурен ли си във всички тези заключения? Това е една много сложна конспиративна теория, даже за талант-матрица като теб.

— Уверен съм, доколкото мога да бъда без сериозни доказателства. Трябва да разбера кой е финансирал експедицията на баща ми.

— Минали са трийсет и пет години — напомни му мило Циния. — И всички документи са били унищожени.

Очите на Ник пламнаха с жесток блясък.

— Даже на един талант-матрица ще му е трудно да се избави от всеки служител, счетоводител или секретарка, работили в бюджетните офиси на един голям университет преди трийсет и пет години.

Циния се намръщи.

— Разбирам какво имаш предвид. Трябва да е останал някой, който ще си спомни за източника на финансите за Третата експедиция. Обаче вероятно вече е пенсионер.

— Можем да ги проследим по пенсиите. Днес следобед ще накарам Федър да се обади тук-там.

Циния се усмихна.

— Ти си невероятен…

— Това комплимент ли е, или обвинение?

— Няма значение. С какво мога да помогна в новия ти план?

— Вече помогна. — Ник вдигна ръката й и прокара устни по дланта й. — Ти си моето вдъхновение. Ако не беше ти, нямаше да успея да свържа всичко това толкова ясно и бързо.

Тя си помисли, че той я будалка, но когато срещна погледа му, разбра, че е дяволски сериозен.

— Благодаря — промърмори тя, — но си поставям по-високи цели. Да бъда твое вдъхновение, просто не е достатъчно за свръхамбициозна жена като мен.

— Какво искаш да правиш?

Циния се облегна в стола си.

— Защо да не поговоря отново с професор Де Форест? Може би той има още някои интересни дреболии, които ти си пропуснал.

— Загуба на време. Дъските му хлопат. — Ник посегна към телефона, поставен на малка масичка до шезлонга.

— Какво ще правиш сега?

— Ще кажа на Федър да започне да търси пенсионери от бюджетния офис на университета в Ню Портланд.

— И когато приключиш с това?

Той я изгледа с хитър поглед, изпълнен с някаква нова мисъл.

— Мислех, че можем да поплуваме.

— Нямам бански.

— Има един в банята. Червен. Можеш да се преоблечеш, докато инструктирам Федър.