Джейн Ан Кренц
Кръстопът на чувствата (18)

17.

Първото нещо, което Циния видя, след като отвори вратата на мансардата си на следващата сутрин, бе снимката, на която тя и Ник бяха застанали на стълбите пред храма на Децата на Земята. Тя се мъдреше на първата страница на „Синзейшън“.

— Страхотна снимка! — Лио стоеше точно зад вестника и го беше вдигнал така, че тя непременно да види снимката и надписа.

Дали собственикът на казино Ник Честън е видял синята светлина? Или това е неговата представа как да забавлява „Алената дама“?

 

 

— Седрик Декстър удря отново — отбеляза Циния с въздишка на примирение.

— Днес продажбите на „Синзейшън“ ще скочат до небето.

— О, Боже… — Циния дръпна вестника от ръката му. — Ник ще се разстрои много от това.

— Ще се разстрои! — Лио се ухили и влезе. — Няма да се изненадам, ако той закрие „Синзейшън“ още до довечера.

— Сигурно не би направил нещо толкова драстично.

— Искаш ли да се обзаложим? Нещо ми подсказа, че Ник може да направи всичко, което си реши.

Циния сбърчи чело заради нотката на мъжко възхищение, която усети в гласа на брат си. Затвори вратата и се обърна.

— Какво става? Откога си станал почитател на Ник Честън?

— Той е готин. — Лио влезе бавно в кухнята, отвори охладителя и взе да рови вътре. — Вчера доста си поговорихме.

— Преди или след като вие двамата весели-весели сте отишли да тършувате из къщата на Алфред Уилкис?

— Преди. — Лио извади от охладителя картонена кутия със сок. — Нали разбираш, мислех си.

— За какво?

— Ник върти страхотен бизнес в „Честънс пелъс“. Доста впечатляващо, ако се замислиш. Много пари минават през това заведение. Твърде лошо за „Честън инкорпорейтид“, че Ник не е наследил семейния бизнес.

— Какво искаш да кажеш?

— Чичо Стенли спомена, че онзи ден подочул слухове, че „Честън инкорпорейтид“ едва скърпва двата края. Очевидно фирмата се нуждае от голяма финансова инжекция, но не може да привлече интереса на големите инвеститори.

— А Ник какво общо има с това?

— Всъщност нищо. — Лио наля сок в чашата си. — Но се съмнявам дали „Честън инкорпорейтид“ щеше да изпитва затруднения, ако Ник управляваше фирмата. Този човек има талант и умее да прави пари.

— За него парите са само средство. — Циния захвърли таблоида в боклука. — Захванал се е да спечели твърде много пари, защото си мисли, че те ще му помогнат да постигне истинската си цел.

Лио изпи сока си на една глътка.

— И каква е тя?

— Почтеност.

Лио се намръщи.

— Кажи му, че почтеността не е онова, за което я представят.

— Опитах се. — Тя посегна към чашата си с каф-чай. — Но той я иска за бъдещите си деца. Знае какво е да живееш без нея и е решен да направи така, че на децата му да не им се налага да търпят всичко онова, което той е изтърпял като копеле.

Лио подсвирна.

— Трудно е да се спори с подобна теза.

Тя сбърчи нос.

— Освен това той е матрица. Като решат нещо, е почти невъзможно да ги разубедиш. Могат да бъдат невероятно упорити.

Лио се усмихна.

— Какво толкова смешно има?

— Вчера му казах абсолютно същото за теб.

— Благодаря много.

Лио се разсмя.

— Нали знаеш, вие двамата сте страхотна двойка.

Циния замръзна на мястото се. После концентрира цялото си внимание върху чашата с каф-чай.

— Циния? — Смехът на Лио заглъхна. Погледна я замислено. — Няма начин вие двамата да се съберете за постоянно, нали?

Тя тръшна чашата си върху барплота.

— Той е арогантен, непреклонен, самоконтролът му е железен, потаен е и е обсебен от целите си, които в момента са само две. Иска да се докопа до дневника на баща си и да си купи почтеност. Ти какво мислиш?

— Просто се чудех — избъбри сухо Лио.

— А освен това мен официално ме обявиха за несъчетаема, ако случайно си забравил.

— Достатъчно дълго се криеш зад това. Но то не е за твое добро. Само на леля Уили и на другите им става по-лесно да те пришпорват да сключиш несъчетан брак.

— Знам, знам.

— Нещата се променят. — Върху лицето на Лио се появи необичайно напрежение. — Всеки ден в агенциите се регистрират нови хора. Кой знае какви има сега? Може би точно сега, докато си говорим, мистър Подходящ попълва въпросника на агенцията.

— Не е много вероятно, по дяволите…

 

 

— Кажете на шефа си, че Ник Честън иска да говори с него. Веднага. — Ник притисна слушалката към рамото си и обърна една страница от дългия въпросник на „Синергетични връзки“. — Ако не иска да разговаря с мен, мога да уредя нещата и да се видим лично.

Телефонистката от другата страна на линията преглътна звучно.

— Да, сър. Един момент моля.

Ник погледна към следващата група въпроси, докато чакаше редакторът на „Синзейшън“ да вдигне телефона.

„Моля ви избройте своите хобита.“ Това беше лесно. Той нямаше хобита. Ако нещо не беше достатъчно важно, за да оправдае вниманието му, просто го игнорираше. Попълни графата с „Нямам“.

— Ник Честън? Бил Рамзи на телефона. — Гласът на Рамзи бе изключително весел. — Аз съм редакторът на първа страница в „Синзейшън“. Какво мога да направя за вас?

— Можете да уволните Седрик Декстър. Искам да се разкара до края на деня.

— Съжалявам, но не мога да го направя. — Рамзи се изкикоти. — Декстър работи за мен едва от един месец, но вече доказа, че е най-добрият фотограф в екипа.

Ник остави химикалката си.

— Слушайте ме добре, Рамзи. Писна ми от хитрите номера на Декстър. Снощи прекали. Дебнеше мис Спринг в мъглата, за да направи снимката си. За нея това беше едно ужасно преживяване. Искам той да изчезне или боклукчийското ви вестниче ще бъде закрито до края на месеца.

— Спокойно, мистър Честън. И двамата сме бизнесмени. Аз не ви казвам как да управлявате казиното си. Така че и вие не ми казвайте как да ръководя вестника си.

— Грешите — коригира го много спокойно Ник. — Аз ви казвам как да ръководите вестника си. Още една снимка на мис Спринг във вашия парцал и „Синзейшън“ е новина от вчера. Мога да го направя, Рамзи. Повярвайте ми.

— Вижте, какво ще кажете да обсъдим това по мъжки? Можем да сключим сделка. Потвърдете плановете си за женитба и за продажба на „Честънс пелъс“, а аз ще спра моя фотограф.

— Няма да обсъждам личните си дела с таблоидите. Ако искате да останете в бизнеса, Рамзи, ще се отървете от Декстър в следващите десет минути.

— Бъдете разумен. Все пак трябва да издавам вестника си.

Ник затвори, преди Рамзи да приключи с хленченето си. Върна се на въпросника и с облекчение видя, че почти е свършил. Кой да се сети, че ще има толкова много идиотски въпроси? А това беше само първата стъпка от процеса по съчетаването.

Колко време посвещавате на изброените по-горе хобита?

Ник вдигна химикалката и написа прилежно: „Никакво“.

По вратата на приемната прозвуча единично почукване.

— Какво има, Федър?

Федър отвори вратата.

— Мистър Бат иска да ви види, шефе.

— Подранил е. Казах му, че ще попълня проклетия въпросник до обяд.

Преди Федър да успее да отговори, Хобърт Бат, много стилен в мръснобелия си костюм и същата на цвят вратовръзка, се втурна през прага. Кипеше от гняв, когато размаха днешния брой на „Синзейшън“.

— Това просто е прекалено, мистър Честън. Аз съм професионалист. Не може да очаквате, че ще работя при тези условия.

— Успокойте се, погрижил съм се за положението.

— Погрижил сте се? — Хобърт повиши тон. — Не можете да се погрижите за нещо такова. Вече е прекалено късно, за да можете да се погрижите. Този брой на „Синзейшън“ е пръснат из целия град. Мистър Честън, правите работата ми хиляда пъти по-трудна, отколкото беше в началото на сътрудничеството ни. А тя и тогава си беше достатъчно трудна.

— Няма да има повече снимки в „Синзейшън“.

— Не разбирате ли? — Хобърт едва не започна да подскача от яд. — Вие и мис Спринг бяхте снимани в този парцал три пъти в последните няколко дни. Всяка снимка на вас двамата ви превръща във все по-малко желан бъдещ съпруг.

— Сигурен съм, че ще съумеете да преодолеете тези дребни фалове.

— Това не са дребни фалове. — Хобърт удари с вестника по бюрото на Ник. — Това са пълни провали.

Ник погледна към снимката, където двамата с Циния стояха на стълбите пред храма. Декстър бе свършил добра работа по оформянето на снимката. Беше хванал внушителната врата и блестящия син купол. Нямаше никакво съмнение за това къде се намираха.

— Не се безпокойте за това, Бат.

Хобърт кипеше от справедливо негодувание.

— Мистър Честън, вие имате много специфични изисквания за вашата бъдеща съпруга. Да го кажа направо, вие искате да се ожените във висшите социални кръгове. Заявихте, че искате съпруга от най-елитните семейства в Ню Сиатъл.

— Слушайте, Бат…

— Казахте също, че искате да бъдете съчетан подходящо. И така ще бъде много трудно, имайки предвид вашите професионални, психически и лични особености. И, трябва да допълня, никоя от тях не говори във ваша полза.

— Никога не съм казвал, че ще бъде лесно. Ето защо избрах вас, Бат.

— Аз правя всичко възможно при изключително трудни обстоятелства. — Хобърт заби пръст в снимката. — Но как очаквате да ви намеря почтена съпруга, ако продължавате да се появявате на първата страница на „Синзейшън“, на тези компрометиращи снимки с мис Спринг?

— В тази снимка няма нищо компрометиращо.

— Нищо компрометиращо? — Хобърт го изгледа така, сякаш не вярваше на очите си. — Вие двамата, на стълбите пред храма на един от най-долнопробните култове на Завръщането в града? Не ставайте глупав! Достатъчно лошо е това, че повечето хора ви смятат за обикновен гангстер. А сега ще си помислят, че или въртите финансови машинации с култа, или че сте негов член. А присъствието на мис Спринг не прибавя нещо, което човек би могъл да нарече позитивна нотка.

— Не намесвайте мис Спринг. — Ник подпря ръце на бюрото и се изправи на крака. — Тя няма нищо общо.

— Напротив. — Хобърт се изправи. — Трябва да ви кажа, че последните снимки в „Синзейшън“ най-вероятно са съживили старите клюки за един скандал, в който тя беше затънала дълбоко преди година и половина.

— Изобщо не ми пука за този скандал.

— Е, а определено трябва да ви пука. Той беше свързан с Ийтън, едно много изтъкнато семейство. А вие искате да се ожените именно в техния социален кръг, мистър Честън. Всеки в тази високопоставена група знае за срамната любовна връзка на мис Спринг с Рексфорд Ийтън. Нали знаете, че мистър Ийтън е женен мъж.

— Мис Спринг не е имала никаква любовна връзка с Рексфорд Ийтън — коригира го спокойно Ник. — Лично мога да свидетелствам за това. Всеки, който казва нещо друго, е лъжец.

Хобърт изгуби търпение.

— Фактите нямат никакво значение, сър. Само впечатленията. А според всеки човек, в точно този социален слой, тя е имала любовна връзка с Ийтън.

— Още една дума за мис Спринг и аз лично ще отделя главата от раменете ви.

— Да не би да прекъсвам нещо? — попита учтиво Циния от прага.

Ник се завъртя и я видя. Веднага застана нащрек, както винаги в нейно присъствие. Тя бе облечена в секси, прилепнала по тялото й рокля с дълги, носещи се след нея поли. Ярка като червило. Очите й блестяха с проницателност и нещо друго, нещо, което той не можеше да назове. Но знаеше, че е дочула много повече, отколкото му се искаше.

— Мис Спринг… — Той потисна външните доказателства за гнева си с лекотата, придобита от дългата практика. — Не чух вратата да се отваря. Това е Хобърт Бат от Синергетични връзки.

— Приятно ми е, мистър Бат. — Тя се усмихна хладно на Хобърт.

Хобърт се изчерви.

— Мис Спринг. — Стегна още повече и без това безупречния възел на мръснобялата си вратовръзка. — За мен е удоволствие да се запозная с вас.

— Благодаря. — Циния тръгна напред. — Мисис Лейн все още ли работи в „Синергетични връзки!“ Тя бе син-психосъветникът, който ме обяви несъчетаема, когато се регистрирах преди четири години.

Червено лице на Хобърт стана мораво. Изобщо не подхождаше на костюма му.

— Да, мис Лейн все още работи в агенцията. Не можете да си представите колко труден се оказа за нея вашият случай. Никога няма да го забрави.

Циния се подпря на ръба на бюрото.

— Нито пък аз.

— Да, да, сигурен съм, че няма да го забравите. — Хобърт изглеждаше силно смутен. — Синергетични връзки се гордее с изключителния си процент на успеваемост, постигнат с трудни клиенти. Вашият случай се е превърнал в нещо като легенда за агенцията.

— Виж ти! — Циния разлюля прекрасната си обувка.

— Мисис Лейн често изнася лекции пред персонала за особеностите на вашата ситуация. — Хобърт се увличаше от темата. — Доколкото си спомням, вашият МППО изобщо не мина добре.

Ник премести погледа си от Хобърт към Циния.

— МППО?

— Мултипсихичният паранормален персонален тест — обясни Циния. — Мен ме скъсаха.

— Стига, стига, мис Спринг — противопостави се съвсем сериозно Хобърт. — В подобен тест няма правилни или погрешни отговори, така че човек не може да се провали на него. Проблемът беше, че вашият психологически профил беше толкова уникален, че „Синергетични връзки“ не успяха да открият подходящ за съчетаване мъж в нашите файлове. Мисис Лейн използва дори многобройните списъци на всички агенции в трите градове-държави, но не извади късмет.

Циния погледна към Ник с кисела усмивка.

— Значи съм бомбардирала Ню Портланд и Ню Ванкувър.

— Може би трябва да опитаме пак — подхвърли Хобърт с оптимистичния тон на самоотвержен професионален сватовник. — Кой знае? Списъкът на регистрираните се променя постоянно. Този път може да имаме повече късмет.

— Благодаря ви, мистър Бат. — Циния го погледна с героична трагическа усмивка. — Но аз се примирих с моя статус на жена. Наистина не мисля, че трябва да изтърпя за втори път това напрежение.

Излъчването й на стоическо мъченичество раздразни Ник.

— Мисля, че си постигнала нещо много повече от примирението. Останах с впечатлението, че това започва да ти харесва.

Циния не му обърна внимание.

— Глупости — намеси се бързо Хобърт. — Няма заместител на доброто съчетаване. Всеки го знае. Нашите далновидни Основатели са разбрали, че единствено институцията на брака може да осигури синергетичната стабилност, необходима за създаването на едно проспериращо общество. Историята е доказала правотата им. Бракът е най-важният крайъгълен камък на нашата цивилизация, мис Спринг.

— Говорите като професионалист — промърмори тя.

Хобърт засия.

— Вашите документи отпреди четири години все още се пазят в нашите файлове. Винаги можем да ги активираме отново при молба от ваша страна.

— И срещу стабилен хонорар. — Циния се усмихна. — Не си правете труда. И, между другото, не позволявайте на мистър Честън да ви заплашва. Той лае страховито, но не хапе.

Хобърт премигна. Вторачи се в нея, сякаш тя току-що бе обявила, че Завесата се е вдигнала. После се покашля.

— Да, добре, аз трябва да тръгвам. Целият ми ден е пълен с ангажименти. — Погледна сърдито към Ник. — Предполагам, че все още не сте приключил с попълването на въпросника?

— Привършвам. — Ник вдигна дебелата брошура. — Ето, вземете това проклето нещо. После захвърли въпросника върху бюрото.

Хобърт го хвана несръчно.

— Ще ви се обадя, когато сме готови за следващата фаза от процеса на регистрирането. — Сграбчи въпросника, обърна се и излезе от стаята с маршова стъпка.

Циния изчака докато вратата се затвори. После погледна замислено към Ник.

— Ти ми каза, че никога не си изследвал и оценявал психическия си талант.

— Точно така.

— Имаш ли нещо против да ми обясниш как така получаваш услугите на една елитна агенция като „Синергетични връзки“ без официална психологическа класификация? Те отказват да съчетават неизследвани таланти и призми.

— Бат и аз имаме лична уговорка. Казах му да ме счита за матрица от десета степен.

— Но ти си много по-високо. — Тя се втренчи в него. — Чакай малко! Разбирам. Ти не си регистриран официално в СВ, нали? Опитваш се да си намериш партньорка извън системата.

Ник реши, че този коментар не изисква отговор. Заобиколи бюрото.

— Виждам, че си получила съобщението ми.

— Да. — Тя като че ли искаше да му зададе още въпроси за регистрацията, но очевидно размисли. — Федър ми се обади преди час и ми каза, че си открил Поли Фенуик и нейния приятел Омар Букър в Ню Ванкувър.

— Ще ти разкажа по-подробно на обяд.

— Обяд?

— Защо не? Тъкмо е време за обяд.

Поли и Омар бяха открити още рано сутринта, но Ник каза на Федър да отложи обаждането до Циния, така че то да съвпадне с обяда. Обаче нямаше намерение да й казва това. Циния вероятно пак щеше да побеснее.

Той я хвана за ръката.

— Ще хапнем край басейна.

— Вали дъжд.

— Над моя басейн никога не вали.