Джейн Ан Кренц
Кръстопът на чувствата (11)

10.

Бурята на страстта я зашемети. Потопът дойде с гръмотевици от никъде и я помете в една великолепна вълна. После я завъртя и я запрати надолу в дълбините на някакво неизвестно море.

Циния почти усети как енергията пращи над предната седалка на синхрона. Учуди се — не беше сигурна защо не се появяват истински искри.

Устата на Ник бе безкрайно властна, безкрайно търсеща, безкрайно убедителна. Тя вкуси нуждата му, опита от глада му, тържествуваше от това, че той я желае толкова силно. Даже мирише на хубаво, реши тя. Пленителна мъжествена миризма. Можеше да каже със сигурност, че той използва хубав сапун, но не и одеколон. Това й хареса. Много й хареса. Изобщо не си падаше по парфюмираните мъже.

— О, Боже мой… — Тя нададе едва доловим, задушен вик на възбуда и обви силно врата му с две ръце. — Не бях осъзнала… не знаех…

— Може би не си. — Ник се премести, притискайки я назад в седалката. — Но аз желая да направя това от момента, когато ти влезе в офиса ми.

— Сигурно заради червената рокля.

— Винаги съм харесвал червеното. — Очите му проблеснаха в мрака, когато наведе глава, за да я целуне по шията.

Тя усети как знойна горещина залива долната част на тялото й. Пръстите й потънаха дълбоко в раменете му. Усещането за гладки мускули и кости под ризата му изпрати още един проблясък на очакване през тялото й.

Отдавна знаеше, някъде дълбоко в съзнанието си, че нещо липсваше в малкото предишни връзки, които бе имала. Но никога не успяваше да определи неуловимия, липсващ елемент. Тази вечер, реши тя в пристъпа на ликуващо удовлетворение, най-накрая напипа истинската нишка.

Трепетът на осъзнаването опъна нервите й. Това не беше се получавало никога преди, и то само от една целувка. Трябваха й няколко секунди, за да осъзнае, че горещината в тялото на Ник подпалва всичките й сетива, дори онези, които функционираха върху метафизичната повърхност.

Очевидно паранормалната страна от неговата природа беше толкова разтърсена и неспокойна от прегръдката, колкото и физическата.

Ник я притисна към облегалката, отпускайки се върху нея с цялата си тежест. В нея се породи странно, напълно необяснимо желание да създаде призма. Стресната, тя устоя на психическото сондиране.

Беше почти сигурна, че Ник е талант. В това тясно пространство той можеше да улови енергийните й вълни. Което щеше да бъде объркващо. Сексът в крайна сметка трябваше да се ограничи до физическата повърхност. Тя никога не беше чувала, че той може да засегне и психическите сетива.

Това не беше нормално. Определено не беше нормално.

Но експертите й бяха казали, че нейният тип психическа енергия не е съвсем нормален.

Ник премести устата си към нейната. Тя усети зъбите му и веднага реши, че анализът на събитията върху метафизическата повърхност трябва да почака. Нямаше време да размишлява за странните усещания, които се вълнуваха в нея. Беше прекалено развълнувана, прекалено любопитна, прекалено замаяна, за да обмисля подобни трудноразбираеми чувства.

— Ще бъде хубаво… — Гласът на Ник беше дрезгав. Ръката му се понесе надолу, за да покрие гърдите й. — Много хубаво.

— Ник…

С периферното си зрение Циния забеляза, че върху стъклата на синхрона се кондензира пара. Част от съзнанието й все още мислеше достатъчно ясно, за да бъде удивена от собствената й реакция към експлозията на сексуално напрежение. Тя с огорчение разбра, че дори не е усетила непостоянното естество на атмосферата, развихрила се над предната седалка на колата, докато Ник не посегна към нея.

Очевидно той я бе усетил веднага.

Но аз си имам отлично извинение заради това, че закъснях в преценката на реалната ситуация, каза си тя. Никога в живота си не беше изпитвала нещо подобно.

Отпусна се по-дълбоко в прегръдката на Ник, усещайки с напрежение твърдата, неотстъпчива форма на ерекцията му, докоснала крака й.

Той беше голям. Много голям. Може би ненормално голям. Но определено интересен.

Тя предпазливо положи ръка върху бедрото му, изучавайки широките му очертания през опънатия плат на черния му панталон. Ответният му стон беше насърчителен.

Прокара пръстите на другата си ръка през косата по темето му. Би могла да се закълне, че стонът му се превърна в тихо ръмжене.

Той плъзна едната си ръка надолу по гърба й и изви пръсти около бедрото й. Още една тръпка, едновременно физическа и метафизична, се стрелна през нея. Това не трябваше да се случва.

— Невъзможно — промърмори гърлено тя.

— Не — възрази Ник. — Малко вероятно, но не и невъзможно. Не съм го правил на предната седалка на колата откак бях на осемнайсет, но мисля, че мога да си спомня как се прави.

— Не това имах предвид. — Тя се дръпна, когато следващият изблик на психическа енергия отрази силното й физическо желание. — Нещо странно става тук.

— Това е просто таблото за управление. Да се преместим отзад. Там ще ни бъде по-удобно.

Той говори за секс, помисли си тя. Ето я и нея, чуди се дали психическата страна на нейната природа не се е увредила и не е започнала да поражда метафизически сексуални халюцинации, докато Ник спокойно й предлагаше да се настанят по-удобно.

Паниката от загубата на ориентацията й пламна дълбоко в нея. Тя бе достатъчно силна, за да охлади до голяма степен предишния й ентусиазъм.

Отвори очи и натисна с ръце силните му гърди.

— Чакай. — Беше останала без дъх. — Достатъчно. Трябва да спрем. Веднага.

Ник се успокои. Вдигна бавно глава и погледна надолу към нея.

— Защо?

Няколко секунди тя не можа да обели и дума заради ужасяващата простота на въпроса. Нямаше представа как да обясни странните усещания, които изпитваше.

— Ъъъ, ами…

— Предполагам, че си си направила ваксинация против забременяване както всички други?

— Да — заекна тя, внезапно смутена от прагматичния въпрос. — Да, разбира се.

Устата му се изкриви леко.

— Аз също. Значи сме в пълна безопасност. — Той понечи да наведе глава.

— Смисълът не е в това — успя да промълви тя. — Опитвам се да ти кажа, че това отиде твърде далеч. Казах ти, че можеш да ме целунеш. Това е всичко. За Бога, та ние почти не се познаваме. А преспиванията за една нощ не са ми в стила.

Той вдигна глава и дълго я оглежда. В погледа му се усещаше едно разрушително напрежение, което спря дъха й. Циния можеше да се закълне, че в ограниченото пространство на колата се е появил нов вид енергия. Това не беше искрящият, вълнуващ ентусиазъм на сексуалното привличане, физическо или метафизично. Беше нещо много по-опасно.

— Какъв точно — попита изключително строго Ник — е твоят стил?

На Циния й хрумна, че се намира в едно доста несигурно положение. Беше сама в изолиран парк с един от най-прочутите мъже в града. Думите на леля Уили прозвучаха отново в съзнанието й. Този мъж е нещо повече от гангстер.

— Да не си посмял да ме заплашваш, Ник Честън! Тази вечер излязох тук, за да ти помогна да получиш проклетия дневник. Направих ти много голяма услуга. Подозирам, че се дразниш, когато си задължен на някого, но така стоят нещата. Ти си ми длъжник. Записвам си.

Той притихна. Познатата загадъчна маска се плъзна на мястото си върху суровите му черти.

— Какво искаш?

— Искам да се държиш цивилизовано.

Маската изчезна толкова бързо, колкото се и появи. Очите му блеснаха весело.

— Много ми харесва, когато говориш мръсотии.

Тя премигна.

— Моля?

Усмивката му бе едва забележима.

— Няма значение. Права си, аз съм ти длъжник. И искам да си върна дълга.

Тя го изгледа предпазливо.

— Как?

Той нави около пръста си един паднал кичур от косата й.

— Ще вечеряш ли с мен?

— Да вечерям? — Тя като че ли не можеше да подреди мислите си логично. — Кога?

— Утре вечер? — Той си погледна часовника. — Всъщност довечера.

— Довечера имам ангажимент за фокусиране.

— Утре вечер?

— Говориш сериозно, нали?

Погледът му не потрепна.

— Много.

— Но ти вече нямаш нужда от помощта ми. Дневникът е у теб.

— Зарежи дневника. Ще вечеряш ли с мен?

— Не е нужно да си връщаш дълга. Вземам си думите назад.

— Добре. Не съм ти длъжник. Но все пак искам да вечерям с теб.

Тя се поколеба.

— Не съм сигурна дали това е добра идея. Изглежда, че таблоидите вече изгубиха интерес към нас. Ако ни видят отново заедно, и то на обществено място, може да се надигне нова вълна от спекулации.

— Не ми пука за таблоидите и за клюкарските колонки. — Той прокара палеца си по долната й устна.

Тя се ужаси, осъзнавайки, че долната й устна потрепна от докосването. Преглътна и си пое дълбоко дъх.

— Извини ме, но бях останала с впечатлението, че си много загрижен за неприкосновеността на личния си живот — отбеляза тя.

— Всъщност си чула, че съм саможив? Потаен?

— Както и други неща. Да не би да искаш да ми кажеш, че това не е истина?

— Казвам ти, че искам да вечерям с теб. Ще понеса клюките и спекулациите, за да го направя. От теб искам само един прост отговор. Да или не.

Това не е най-галантната или най-любезна покана, която съм получавала, но този път той поне не се опитва да ме манипулира, помисли си тя. Просто я молеше да излязат на среща. Нещо такова.

Да отправи молба, знаейки, че няма начин да изтръгне насила отговора, който иска, несъмнено бе чуждо усещане за Ник Честън. Тя почти изпита съжаление към него.

Почти.

Срещата за вечеря с него не е нещо много разумно, каза си тя. Това ще разтревожи семейството, ще обезпокои приятелите й в „Псиенерджи инкорпорейтид“ и най-вероятно ще привлече вниманието на таблоидите.

Но няколкото искри от невидима, магическа енергия, които пламнаха помежду им преди момент, все още присветваха във въздуха около нея. Цял живот съм чакала да почувствам такава приятна енергия, помисли си тя.

А Ник я молеше, не я заплашваше, не я манипулираше.

— Да — съгласи се тя. — Бих искала да вечерям с теб.