Джейн Ан Кренц
Кръстопът на чувствата (6)

5.

Циния изпъшка силно, когато прочете заглавията в сутрешния брой на „Ню Сиатъл таймс“:

ЖЕРТВА НА УБИЙСТВО, ОТКРИТА ОТ СОБСТВЕНИК НА КАЗИНО И ДИЗАЙНЕРКА

Възможна връзка с наркотици!

Тялото на антикварния книжар Морис Фенуик беше открито късно снощи от местния собственик на казино Ник Честън и неговата компаньонка мис Циния Спринг. Мотивът за убийството е неясен, но полицията подозира, че убиецът е търсил пари за наркотици.

Източници в полицията спекулират, че извършителят е търсил пари или ценности в книжарницата на Фенуик, когато е бил изненадан от собственика. Мистър Фенуик очевидно е бил убит с удар по главата. Магазинът е оставен в пълен безпорядък.

Мястото беше изтърбушено, твърди детектив Пол Анселм от полицейското управление в Ню Сиатъл. Изглежда онзи тип е бил вбесен, защото не е успял да намери пари. Имаме истински проблем с новия уличен наркотик, наречен луда мъгла. Много от скорошните грабежи станаха, защото наркоманите искат бързи пари, с които да си купят дрога.

 

 

Циния се подкрепи с чаша силен каф-чай, преди да излезе на улицата и да си купи един брой на „Синзейшън“. Щом излезе на тротоара, тя успя да прочете водещото заглавие от двайсет крачки разстояние.

СОБСТВЕНИКЪТ НА КАЗИНО ЧЕСТЪН И АЛЕНАТА ДАМА ЗАМЕСЕНИ В УБИЙСТВО ЗА ЛУДАТА МЪГЛА

Стара нейна снимка бе отпечатана до снимка в далечен план на Ник, излизащ от „Честънс пелъс“. Историята отдолу беше пълна с тъй наречени подробности, които не представляваха нищо повече от празни спекулации. Статията завършваше с бърз преглед на информацията за миналото на Ник и за нейното собствено минало.

… Не успяхме да намерим никой от двамата за коментар. Ник Честън е собственик на „Честънс пелъс“, популярното казино на Фаундърс скуеър. Той не обича публичните изяви. Мис Спринг е дъщеря на починалите Едуард и Женвиев Спринг. Читателите сигурно ще си спомнят, че мистър и мисис Спринг изчезнаха в морето преди четири години, когато тяхната спортна яхта попадна във внезапна буря. Скоро след трагичното събитие беше ясно, че „Спринг индъстриз“ изпитва финансови затруднения. По-късно компанията банкрутира.

Преди осемнадесет месеца мис Спринг, дизайнер на интериор, си спечели известност като участничка в скандала, в който бе замесен и един от клиентите й, Рексфорд Ийтън, президент на Ийтън шипинг.

 

 

— Толкова за добродетелите на оптимизма — промърмори Циния, докато се връщаше през вратата на мансардата си.

Телефонът звънна. Не за пръв път. Звънеше цяла сутрин. Циния захвърли броя на „Синзейшън“ в кошчето за боклук, докато чакаше телефонният секретар да поеме обаждането.

Беше леля й Вилхелмина, малко разнообразие след безкрайните съобщения, оставени от репортерите.

— Циния? Какво става, по дяволите? Току-що видях сутрешните вестници. Шокирана съм. Не мога да повярвам, че си се забъркала с този ужасен собственик на казино. Ти си Спринг. Ние не дружим с такива типове. И как можа да се озовеш в ситуация, свързана с убийство и наркотици?

Циния дръпна червения си шлифер от причудливата закачалка от Ранния изследователски период и се отправи към вратата. Нямаше настроение да обсъжда снощните събития с леля си, но дължеше едно обяснение на Клементайн Малоун.

Яркожълт микробус с думите:

ЧЕТЕТЕ „СИНЗЕЙШЪН“ ЗА ПОСЛЕДНАТА СЕНЗАЦИЯ

Изписани с алени букви отстрани, зави зад ъгъла точно когато тя излезе от подземния гараж.

Циния ускори и мина като фурия покрай микробуса. С периферното си зрения успя да зърне как фотографът в микробуса вдигна фотоапарата си, за да заснеме прелитащата й кола.

Тя се изкуши да му покаже среден пръст, но устоя на изкушението. Леля Уили нямаше да одобри това.

 

 

Когато Циния пристигна петнайсет минути по-късно, Байрън Смит-Джоунс — изпълнителен секретар, служител в приемната и момче за всичко в „Псиенерджи инкорпорейтид“ — беше на командния си пост зад бюрото в приемната.

Наскоро Байрън изостави популярния стил от Западните острови заради новия и определено по-авангарден инопланетен стил. И двата бяха вдъхновени от изложбата в Музея по изящните изкуства в Ню Сиатъл, представяща мистериозните и много древни реликви, които Лукас Трент бе открил дълбоко в островната джунгла.

Никой не знаеше как да обясни странните предмети, защото на Сейнт Хелънс нямаше следи от интелигентен живот. Наследниците на земните колонисти смятаха, че те са единствените жители на планетата. Шепата мистериозни реликви бяха единственото доказателство, че някога, много отдавна, някой друг бе открил Сейнт Хелънс.

Стилът от Западните острови се състоеше от модни версии на тежки ботуши и облекло каки, използван от дрипавите хора, които търсеха и добиваха източника за гориво, наречен желе-лед. Облеклото изглеждаше малко глупаво върху нафукани градски типове като Байрън, но поне изглеждаше предназначено за истински човешки същества. Инопланетният стил, от друга страна, не можеше да се побере в професионалното мнение на Циния.

Днес Байрън представляваше видение с прилепнали отровно зелени панталони и риза в същия цвят, украсена с рисунки на новооткритите предмети. Носеше тежка огърлица от пластмаса, която трябваше да напомня за странната сплав с цвят на сребро, която инопланетяните използваха за направа на своите инструменти.

Русата му коса беше подстригана на четвърт инч по целия череп. Върховете на черно-зелените му високи до коленете маркови ботуши бяха толкова остри, че Циния се чудеше как успява да ходи.

— Секс, убийство и луда мъгла. Колко вълнуващ може да стане животът? — Байрън се изкикоти весело и остави на бюрото броя на „Синзейшън“. — Как стана така, че започна да се срещаш с Ник Честън? Искам да чуя всяка мъничка сочна подробност, Циния. За нищо на света не бих се сетил, че вие двамата имате връзка. И ти си крила всички тези неща от доброто си приятелче Байрън. Съсипан съм.

Циния го изгледа свирепо.

— За протокола, мистър Честън и аз нямаме връзка.

— „Таймс“ те нарича компаньонка, една доста многозначителна дума. — Той заби пръст в таблоида върху бюрото. — А „Синзейшън“ ясно твърди, че вие сте гаджета. Така че, как стоят нещата?

— Никак. Клементайн пристигна ли?

— Тук съм, Циния. — Клементайн подаде глава през вратата на офиса си. — Едва не припаднах, когато разтворих вестника. Добре ли си?

Клементайн Малоун може би беше рязка и безцеремонна, палеше много лесно, но също така беше и разбрана, добросърдечна и лоялна към служителите си.

За разлика от Байрън, Клементайн не се понасяше на всяко течение в модните ветрове. В продължение на години тя се придържаше към черната кожа с капси и стоманените аксесоари. Късо подстриганата й, чисто бяла коса контрастираше блестящо с тъмните й очи.

— Опитах да ти се обадя, но никой не вдигна — обясни Клементайн. — Постоянно чувах секретаря, затварях и не оставих съобщение.

Циния се намръщи.

— Телефонът започна да звъни още, преди да стана. Не съм го вдигала цяла сутрин.

Клементайн я погледна замислено.

— Имаш ли нещо против да ми кажеш как, в името на петте ада, снощи се озова в компанията на Ник Честън?

— Това е дълга история. Когато не успях да се свържа с Морис Фенуик късно снощи, аз малко се паникьосах. Стигнах до заключението, че мистър Честън се е, ъъъ, докопал до него.

— Докопал се е до него?

Циния изпъшка.

— Ако искаш да знаеш, реших, че Честън го е отвлякъл, за да се опита да го заплаши и да го накара да му предаде дневника, който Морис беше открил. И накрая отидох да се видя с него.

— С кого? С Фенуик?

— Не, с Ник Честън.

Байрън подсвирна.

— Света синергетика!

Клементайн присви очи.

— Чакай да го кажа направо. Ти всъщност си се изправила пред Честън в собственото му казино и си го обвинила, че е отвлякъл Фенуик?

— Боя се, че е така.

Байрън се покашля.

— Неприятно ми е да питам, но Честън знае ли, че работиш тук на хонорар?

— Да, знае. — Циния го погледна. — Защо?

Байрън потрепери.

— Просто исках да знам дали трябва да сме подготвени за посещение от страна на някой от неговата охрана.

— О, за Бога, Байрън… — Циния се намръщи. — Не ставай глупав.

— Ти си го обвинила в отвличане? — Клементайн се облегна на вратата. — Кажи, че не е вярно, Цин. Кажи ми, че просто си си направила една жестока шегичка за сметка на бедната стара Клем.

Поради някаква неясна причина Циния се почувства задължена да защити Ник.

— Той всъщност се държа доста свястно през цялото време. Не мисля, че е злопаметен.

— Свястно? — Клементайн се отблъсна от вратата. — Не е злопаметен? За твое сведение Ник Честън има определена репутация в този град-държава. Никой не може да се ебава с Честън и после да му се размине. И не понася обиди. И абсолютно много мрази публичността, особено от този тип, който получи в сутрешните вестници.

— Откъде знаеш толкова много за него? — попита Циния.

Клементайн направи гримаса.

— Всеки, който изобщо знае нещо, познава репутацията на Честън. Грейси ме осведоми за някои по-малко известни дреболии, като например това, че мрази публичността.

Грейси Прауд, собственичка на „Прауд призма“, беше постоянната партньорка на Клементайн. Еднополовите връзки се третираха също толкова сериозно от обществото и закона, колкото и хетеросексуалните. Грейси и Клементайн бяха съчетани преди няколко години от професионална агенция и оттогава насам бяха безметежно щастливи, въпреки факта, че бяха жестоки бизнес конкурентки. Грейси винаги беше фонтан от вътрешна информация, слухове и клюки, повечето от които се оказваха изключително точни.

Циния се изправи.

— Определено не беше моя вината, че мистър Честън реши да изпрати да ме проследят, когато излязох от казиното снощи, и че онзи тип, който ме проследи, му се обади, когато ме видя да влизам в книжарницата на Фенуик.

Байрън се опули.

— Ник Честън е наредил да те проследят?

— Той имаше делова уговорка с бедния Морис. Искаше да разбере какво става и поради това се озова на мястото, когато аз открих трупа.

— Той действително те е проследил — повтори Байрън с глас, попарен от изключителен ужас. — Не пишеше нищо за това във вестниците.

— Просто е искал да се увери, че ще се прибера в безопасност.

— О, да, точно така — промърмори Клементайн. — С всяка минута става все по-лошо. Собственикът на „Честънс пелъс“ е наредил да те проследят веднага щом си напуснала казиното и ти си мислиш, че това е нещо съвсем обикновено.

— За Честън вероятно е така — предположи Байрън.

На Циния й писна.

— Вижте, не мога да вися тук цяла сутрин и да ви забавлявам вас двамата. Ако имате нужда от мен, ще си бъда у дома и ще работя. Ще прослушвам обажданията си през телефонния секретар, така че останете на линията, ако искате да говорите с мен.

Клементайн я изгледа строго.

— Ако имаш още проблеми с Ник Честън, обади ми се. Не знам какво, по дяволите, мога да направя по въпроса, но ще измисля нещо.

Циния се усмихна иронично.

— Благодаря, Клементайн, но аз наистина не мисля, че трябва да се притесняваме заради мистър Честън. Най-големият ми проблем в момента е моето семейство.

— Хей, на всеки най-големият му проблем е семейството — подвикна весело Байрън.