Джейн Ан Кренц
Кръстопът на чувствата (3)

2.

Циния Спринг се облегна тежко на вратата с надпис:

И залитна в дамската тоалетна. Един-единствен поглед и й стана ясно, че помещението е безвкусно и крещящо като цялото казино. Тази част очевидно бе проектирана така, че да напомня нечия мъжка фантастична представа за будоар на скъпа, но изключително разхвърляна любовница.

Поздравиха я редица позлатени врати. В отделенията тя видя мраморни шкафове в бяло и розово. От едната страна на огледалната стена бяха подредени златни мивки и дълги кранове във формата на екзотични птици, вградени в мраморни поставки в бяло и розово. Дебел килим на цветя покриваше пода в стаята за отдих, където се открояваше позлатена розова кадифена кушетка.

Това е достатъчно, за да накара някой уважаващ себе си дизайнер по интериора да потрепне от ужас, помисли си Циния. Но в този момент тя се чувстваше прекалено травматизирана, за да губи твърде много енергия, осъждайки декора.

Въздъхна с облекчение, когато видя, че е сама в стаята за отдих.

Главата й все още пулсираше от паранормалната атака, на която току-що беше подложена. Пулсът й препускаше. Усещаше как блузата залепва на гърба й по овлажнялата от потта кожа. Но поне вече не беше фокусно свързана с копелето, независимо кой беше той.

Тя все още не беше сигурна дали той я бе освободил нарочно, или тя бе успяла да се отскубне сама, когато се опита да изкриви фокуса. Всичко беше толкова хаотично през тези няколко секунди на контакт, че тя не си ги спомняше в ясна последователност.

Стисна края на един от дългите кранове и се огледа в огледалото. Като се изключат остатъците от паника в очите й, тя изглеждаше удивително нормално. Чувстваше се така, сякаш бе пометена от ураган, но дори косата й не беше разрошена. Шалът на врата й беше все така стилно завързан както преди да пристигне в казиното.

Затвори очи и направи серия от дълбоки вдишвания. Който и да е, той наистина беше силен. Определено матрица. Разпознаваше ги навсякъде.

Но талантите-матрици не трябваше да са толкова силни. Тя го знаеше най-добре. Беше нещо като експерт по темата. Всички онези, с които се срещаше по време на работата си на половин ден в „Псиенерджи инкорпорейтид“, бяха под пета степен според нейната преценка. Този човек не се вписваше в класификациите.

И съвсем определено беше мъж. Тя отново потрепери при спомена за силната мъжественост, която придружаваше фокусната връзка. Усещането за сексуална интимност я обезсили. Тя никога не бе изпитвала такъв завладяващ пристъп от физическо удоволствие по време на духовна връзка. Или в каквато и да е друга ситуация, помисли си мрачно.

Напоследък тя тайно се питаше дали е способна да изпитва силни сексуални желания.

Е, поне този проблем се изясни, си помисли. Тя, разбира се, беше способна да изпитва страст. Но не точно това й идваше наум, когато четеше някои от психовампирските романи на Орхид Адам късно през нощта.

Това беше невъзможно. Говореше се, че мощните таланти-матрици са редки като реликвите от Първото поколение. С други думи, експертите се съмняваха, че те изобщо съществуват.

Циния отвори очи. Взе една от малките картонени чашки върху златния поднос и пусна позлатения кран.

Докато отпиваше продължително, чашата трепереше в пръстите й. Поне главата й най-накрая престана да се върти. Пулсът й се забавяше и вече клонеше към нормалния. Обезпокояващото усещане за сексуално вълнение заглъхваше. Според нея нямаше някакви трайни увреждания.

Намръщи се. Бе изпитала психическа агония само в момента, когато се бореше да се освободи от връзката. Надяваше се, че и нападателят й е изстрадал същото по време на този процес. Пада му се.

Не е нужно да осмислям ситуацията, помисли си тя. Имаше само едно обяснение за това, което й се бе случило току-що.

Завладяна бе от истински психически вампир.

Според повечето хора не съществуваха такива неща като психически вампири. Смяташе се, че те съществуват само в романите и легендите.

Преди няколко месеца обаче всички, работещи в „Псиенерджи инкорпорейтид“ научиха за страховитото изживяване на Амарилис Ларк с истински психически вампир. Клементайн Малоун, собственичката на агенцията, увери всичките си служителки, че там наистина има вампири, макар че експертите се подиграха с тази идея. Информацията бе скрита от медиите поради простата причина, че никой нямаше да й повярва.

Единственият човек, който би могъл да докаже съществуването на психическите вампири, сега бе заключен в болница за ненормални престъпници. Айрийн Дънли, сериозна секретарка на средна възраст, полудя, когато нейната жестока сила се изчерпи по време на една дива конфронтация между нея, Амарилис и Лукас Трент.

Циния погледна отражението си и си пийна още една глътка вода. Сега се чувстваше много по-добре. Почти нормално.

Може би реагираше пресилено. Тази вечер бе много напрегната заради ситуацията с Морис Фенуик. Може би въображението й се беше развилняло през тези секунди на психическа дезориентация.

Успокои се с мисълта, че случайно се е натъкнала на някой талант-матрица от пета или по-ниска степен, който тайно се е опитвал да използва паранормалната си сила, за да мами на карти. Казината редовно наемаха таланти-детектори, които проверяха дали клиентите не използват психически трикове, за да измамят заведението, но някой може би бе успял да се промъкне през охраната.

Тя въздъхна. Нямаше смисъл да се самозаблуждава. Очевидно не просто се бе натъкнала на талант от средно ниво, а се бе сблъскала с матричен вампир, надминаващ по сила всички познати класификации. Нейният талант-призма беше много необикновен с това, че тя не само работеше добре с таланти-матрици, но и определено беше пълно спектрална по отношение на суровата сила. Можеше да оценява нивото на всеки талант до десета степен. И по-нагоре, очевидно, помисли си тя печално, защото който и да беше този тип, той бе много по-силен от десета степен.

Трябва да е бил някой от мъжете на масата за покер. Тя мина много близо край трескавата тълпа играчи, струпани там. Беше подочула, че тук, в „Честънс пелъс“, се играе с високи залози. Някой много отчаян, много мощен талант-матрица несъмнено се бе опитал да използва силата си, за да мами. А тя бе извадила лош късмет да се озове наоколо в момента на психическото сондиране.

Той вероятно е бил удивен от контакта точно колкото и нея, но това не беше му попречило да грабне създадената от нея призма.

Всички знаеха, че талантите-матрици са малко странни в слабия край на спектъра. Очевидно бяха много опасни на силния край.

Тя щеше да избягва масата за покер, когато излезеше от стаята за отдих. Всеобщо известният синергетичен факт гласеше, че всяка фокусна връзка отслабва бързо дори на няколко фута разстояние между таланта и призмата.

Циния обмисли ситуацията. Не можеше да направи нищо. Нямаше доказателства, че е била нападната от психически вампир. Охраната в казиното щеше да се изсмее, ако се опиташе да им обясни. Единствените хора, които биха й повярвали, бяха приятелите й от „Псиенерджи инкорпорейтид“.

Тя си изпи водата и захвърли чашата. Персоналът от охраната на казиното щеше да се изсмее на разказа й за психически вампиризъм, но тя предчувстваше, че биячите на Ник Честън ще се заинтересоват, ако разберат, че някой мощен талант се опитва да манипулира играта на покер.

В главата й се оформи нещо подобно на план. Тя се чудеше как да отвлече вниманието на хората на Честън и да успее да влезе в офиса му.

С подновена решителност отвори вратата на дамската тоалетна и се върна в безвкусното, крещящо казино. Наближаваше един часът през нощта. Игралната зала бе препълнена с елегантно облечени мъже и жени. Те висяха край масите, а от телата им се изливаха вълни на вълнение и отчаяние. Сервитьорките на коктейли, облечени в костюми в пайети, кръжаха сред навалицата, понесли подноси с напитки.

Циния се обърна и тръгна бързо по покрития с килим коридор. Мина покрай украсените с черно и златно огледални асансьори и откри вратата към пожарното стълбище.

Огледа се набързо, за да се увери, че никой не я е забелязал, после пристъпи върху бетонната стълба, обърна се и затвори вратата. Вдигна чантата си по-нависоко на рамото си и хукна нагоре по стълбата.

На втория етаж откри врата с табела:

Пое си дълбоко дъх, хвана бравата и се помоли да не е заключено.

Не беше. Влезе в слабо осветен огледален коридор с виненочервен килим и позлатени колони. Декорът я накара да сбърчи нос от отвращение. Тя все още не беше се срещнала с Ник Честън, но бе видяла достатъчно примери за достойния му за окайване лош вкус, за да разбере, че няма да го хареса много. Те очевидно нямаха нищо общо помежду си.

— Мога ли да ви помогна, мадам?

Басовото ръмжене се чу някъде зад нея. Циния се извъртя и се озова лице в лице с нисък, набит мъж с масивна фигура, която изглеждаше съвсем не на мястото си в официалния вечерен костюм. Бръснатата му глава лъщеше под блясъка на лампите с форма на факли. Безцветните му очи блестяха под веждите, оскубани в тънки дъговидни линии. Острата козя брадичка изглеждаше смешно върху широкото му лице, но Циния реши да не му дава съвети за външността.

Тя се изправи, опитвайки се да си придаде авторитетен вид.

— Търся мистър Честън.

— Имате ли уговорка?

Циния удостои пазача с усмивка на превъзходство.

— Да, разбира се. Той ме очаква.

Плешивата глава на мъжа блесна, когато той хвърли поглед към затворената врата в края на коридора.

— В момента мистър Честън е зает. Помоли никой да не го безпокои. Ако седнете в приемната, аз ще кажа на секретарката да му съобщи, че сте тук.

Циния потропа с високото си токче на червената си обувка и си погледна часовника.

— Нямам много време. Вижте, не съм въоръжена. — Тя свали чантичката от рамото си и я отвори така, че пазачът да види вътре малкото портмоне, гребена и червилото. — Не представлявам абсолютно никаква заплаха за мистър Честън. Наистина трябва да говоря незабавно с него.

— Защо?

— Ако искате да знаете, аз съм призма, консултант от „Псиенерджи инкорпорейтид“. Мистър Честън помоли моята фирма да направи външна проверка на сигурността в игралната зала. Завърших проекта и съм готова да докладвам.

— Никой не ми е казвал нищо за външни консултанти.

Още двама мускулести мъже, облечени в неподходящи официални черни сака, се появиха зад ниския набит пазач. Очевидно бяха нащрек, но стояха дискретно назад.

Циния се усмихна спокойно на плешивия пазач.

— Както казах, става въпрос за сигурността.

— Аз отговарям за сигурността тук.

— За малко да ме заблудите. Помислих си, че сте дизайнерът по интериора на Честън. — Циния се завъртя и хукна към затворената врата в края на коридора.

Тя само можеше да се надява, че пазачите ще се поколебаят да употребят сила срещу гост, който не представлява очевидна заплаха. Честън не би искал да му се налага да обяснява наличието на осакатеното тяло на невинна клиентка на казиното в безвкусно декорирания си коридор. Щеше да се отрази зле на имиджа му.

— Всички дяволи! — Набитият мъж показа изненадваща бързина, когато се втурна да я преследва. — Върнете се обратно!

Циния посегна към затворената врата, хвана бравата и натисна силно.

Лапата на пазача я сграбчи за рамото точно когато вратата се отвори и разкри стая в тъмночервено, черно и златно, може би дори още по-отвратителна от дамската тоалетна.

В стаята седяха двама мъже. И двамата се обърнаха към нея.

Добре облеченото дребно човече, седнало пред лъскавото черно бюро, изглеждаше безвредно. Това не можеше да се каже за другия, отпуснат в черно-златния трон.

— Съжалявам за безпокойството, шефе — извини се пазачът. — Аз ще се погрижа за това.

Циния разпери ръце и сграбчи ръбовете на касата на вратата, когато пазачът започна да я дърпа обратно в коридора. Тя погледна свирепо към мъжа зад бюрото.

— Мистър Честън, предполагам — извика тя.

Ник Честън я изгледа със студени, любопитни очи.

Циния видя в този поглед унищожителен интелект, изумителен самоконтрол и обещание за сила. През тялото й премина странната тръпка от усещането, че вижда нещо познато.

— Има ли някакъв проблем, мистър Федър? — попита Ник с мек, нисък глас.

— Няма проблеми, шефе. — Федър стисна по-силно рамото на Циния. — Просто едно малко недоразумение. — Той се опита да отскубне Циния от вратата.

— Чакай! — Циния се хвана още по-здраво за касата. — Мистър Честън, предлагам да поговорим веднага. Освен ако, разбира се, не искате всички ченгета от Ню Сиатъл да се съберат тази вечер в казиното ви.

Ник вдигна черните си вежди. Оглежда я дълго. Циния усети как всички около нея притаиха дъх. Тя обаче си наложи да вдиша. Нямаше да се уплаши от един собственик на казино, при това с лош вкус.

Ник се усмихна. Циния едва не изгуби самообладание.

— Много добре. — Ник погледна към изнервеното човече, кацнало на стола. — Можете да си вървите, мистър Бат. Ще ви се обадя.

— Да, мистър Честън. — Бат скочи на крака и тръгна бързо към вратата с изражение на човек, който току-що е получил временна отсрочка на някаква много неприятна присъда.

Циния го погледна със съчувствие, шмугна се под тежката ръка на Федър и му отстъпи място да мине. Бат препусна покрай нея и полетя по коридора.

Федър затвори тихо вратата. Циния най-после се озова насаме с Ник Честън.

— Какво мога да направя за вас, мис… а, май че не чух името ви.

— Спринг. Циния Спринг. И сега ще ви кажа какво точно можете да направите за мен, мистър Честън. Можете да извадите наяве Морис Фенуик. Незабавно. Ако не го освободите веднага, отивам направо в полицията. Ще ви обвиня в похищение.