Ан Мейджър
Очите на спомена (16)

Епилог

Сан Франциско трептеше в мараня. Миднайт бе имал тежък ден. Затвори вратата на колата и се запъти нагоре по стълбите към красивата си бяла къща, кацнала живописно върху Туин Пийкс. Нито двуетажната къща бе замък, нито той — принц, но Лейси му бе казала, че животът й с него е по-прекрасен и от приказка. Тя прояви завиден вкус и превърна къщата в истински дом, като с това го накара да й се възхищава още повече.

Бяха изминали девет месеца от катастрофата, девет месеца, откакто Лейси отново се върна в живота му и три месеца, откакто се ожениха и заживяха идилично. Лейси и Джони не започнаха съвместния си живот като обикновена новобрачна двойка. Те имаха деветгодишен син, който не понасяше да го глезят, ала обожаваше да ходят в Алкатраз.

Коул бе оцелял и живееше наблизо.

Животът, изпълнен с любов, е прекрасен!

Миднайт остави куфарчето си и отвори входната врата. Очакваше Лейси да изтича и да го посрещне. Винаги го правеше. Вместо това, чу гласа на Марио.

— Изненада!

Миднайт влезе в хола и съгледа щастливо прегърнати Джей Кей и Хъни, която бе в напреднала бременност. До тях стояха Хедър, Амелия и Инъсънс. Погледът му обаче се задържа на Лейси — бе толкова красива в свободната си копринена рокля. Все още само той знаеше, че отново е бременна.

— Изненада! — извикаха всички в хор, но нейният глас се извиси над останалите.

Тя се втурна към него и се хвърли в обятията му. Той усети топлината на тялото й и жадно вдъхна нежното ухание на слънце и рози. Всички наоколо усмихнати заръкопляскаха.

— Какъв е поводът? — попита Миднайт недоумяващо.

— Ние самите! Днес се навършват шест месеца от нашата сватба.

— Но ние го празнуваме всеки ден, скъпа — прошепна в ухото й той.

— И всяка нощ — отвърна тя шепнешком. — Тази къща винаги ще бъде пълна с щастие и с деца — нашите деца…

Миднайт я погледна с безмерна любов и забравил, че не са сами, страстно и продължително я целуна. Сърцето й потръпна в опиянение и тя пламенно отвърна на целувката му.

Двамата дълго останаха така прегърнати, с озарени от щастие лица. Струваше им се, че са преминали дълъг път през мрачен тунел, обгърнати от бушуващи пламъци и вихри.

Би пребродил и ада, за да я намери отново, помисли си той.

Тя сякаш прочете мислите му и върху устните й потрепна ангелска усмивка.