Ан Мейджър
Очите на спомена (15)

Четиринадесета глава

Двадесет и четири часа, прекарани с милозливите преструвки на Колийн, бяха достатъчни, за да опънат до крайност нервите на Миднайт. Двадесет и четири часа, прекарани с Лейси, и да не може да я погледне или докосне, без Колийн да се намеси с някой безсмислен въпрос или предизвикателна забележка. Искаше да покаже на Лейси колко добър и внимателен може да бъде в любовта си към нея. Вместо това, сега бе невъздържан и груб. Лежеше по цяла нощ буден в леглото си с мисълта, че тя е в съседната стая — с Колийн.

А когато заспа, му се присъни, че Лейси прави любов с него. После се събуди целият разтреперан — толкова я желаеше и толкова мразеше Колийн в този момент.

На другата сутрин се държа още по-лошо, което направо вбеси Лейси. До такава степен, че Миднайт почти се зарадва, когато отидоха на парти на верандата в дома на Джей Кей, въпреки че Лейси все още бе ядосана от държанието му и умишлено го избягваше.

А времето безмилостно течеше.

Той стоеше притеснен до Хъни и Инъсънс и се опитваше да поддържа някак разговор. Дори прояви интерес към една картина на Рейвън, брата на Хъни, който бе изчезнал преди време.

— Бих дала всичко, за да видя Рейвън отново — каза Хъни.

— Кога изчезна той?

— Понякога е невъзможно да се възстановят старите отношения, независимо че са били искрени, колкото и да желаем това — отбеляза Миднайт с горчилка в гласа. Забеляза, че Лейси разговаряше оживено с един от новите адвокати на Джей Кей.

Хъни го погледна обидено. Разбра, че е сбъркал и че я е засегнал незаслужено.

— Извинявай — каза учтиво Миднайт, като се оглеждаше за Лейси. — Нямах предвид брат ти.

Той се отдалечи и потърси с поглед Колийн, която пристигна по-късно и му хвърли една от онези победоносни усмивки, с които му даваше да разбере, че знае добре какво върши. А после изчезна някак доста мистериозно.

Въпреки това, му бе крайно неприятно, че тя беше някъде наоколо. Като че ли бе все същото онова немирно хлапе, готово да извърши някоя непоправима глупост, ако за миг откъсне поглед от нея. Задължението му да наглежда малката Колийн беше нещо като бомба със закъснител. Но сега чувстваше, че този път може би подготвя нещо наистина по-отвратително. Миднайт се опита да се успокои, че тези му предчувствия са само плод на болни фантазии. В края на краищата, тя вече не бе дете.

Джей Кей дойде при него и му подаде подвижния телефон.

— Търси те лейтенантът, който се занимава със случая Дъглас — каза Джей Кей. — Ако мога да ти помогна с нещо…

Миднайт кимна с глава. Подкрепата, която му бе оказал Джей Кей, имаше огромно значение за него.

— Моите хора ще бъдат скоро при вас. — Гласът на лейтенанта прозвуча напрегнато. — А дотогава се пазете добре.

— Какво е станало? — Миднайт притисна плътно слушалката към ухото си.

— Коул Дъглас умира.

— Знаех, че съм го ударил ужасно зле — пребледня Миднайт.

— Не. Тя го направи. Преди малко.

— Кой?

— Сестра му. Прилоша му, след като тя напусна стаята. Мисля, че му е била някаква инжекция. Нещо с бавно въздействие. Лекарите се опитват да го спасят, но смятат, че няма надежда.

Миднайт се огледа наоколо. Лейси говореше все така оживено с онзи адвокат, но от Колийн нямаше и следа.

Нито от Джо.

В този миг той разбра всичко. Бомбата със закъснител щеше да избухне всеки миг.

Той погледна надолу и видя една фигура с червена коса облечена в черно да излиза навън заедно с Джо. Водеше го към синя тойота.

— Джо! — изкрещя той.

Колийн хлопна вратата откъм детето, после погледна към него и му махна весело с ръка. Тя наистина се усмихваше, но в сините й очи имаше много омраза.

— Джо!

Миднайт се втурна към изумената Лейси, хвана я за ръката, блъсна сервитьора, който разнасяше шампанско и я задърпа надолу по стълбите към фоайето и гаража.

— Къде, по дяволите, отива Джо с Колийн? — извика той, без да обръща внимание на неодобрителния шепот около него.

— В Алкатраз. Бяха толкова отегчени от вечерта. Мислех, че няма да е зле и за двамата. Мислех, че това би ти спестило ходенето с…

Миднайт я задърпа надолу.

— Какво ти е, Джони?

— За всичко е виновна тя — Колийн! През цялото време е била тя. Нито Сам. Нито Коул. Откакто ударих Коул, все си мислех, че нещо не е в ред. Това усещане се засили с идването на Колийн. Трябваше да се доверя на инстинкта си. Тя е убила майка си, бащите ни, Сам — всички! Преди няколко минути се е опитала да убие и Коул. И ще бъде също толкова безмилостна към Джо.

— Мисля, че през онази нощ във Виена чух гласа на Коул.

— Тя е актриса и за нея не представлява трудност да имитира други гласове.

Втурнаха се в тъмния гараж. Миднайт скочи в спортната кола на Джей Кей и запали двигателя.

— Кажи на Джей Кей и полицията къде съм. Ще ти се обадя по-късно по телефона от колата.

— Ще дойда с теб — каза Лейси, докато отваряше вратата на гаража.

— Не, по дяволите!

Опита се да я спре, но тя скочи в колата.

— Лейси!

— Джони, може да ти потрябвам.

— Защото мислиш, че съм се побъркал ли?

— Не… но искам да ти докажа, че не съм вече онова момиче, което те заряза заради Сам, независимо от причините. Трябва най-сетне да разбереш колко силно те обичам и че винаги съм те обичала и каквато и опасност да съществува за теб и за Джо, искам да я споделя с вас.

— Слизай! Не бих рискувал живота ти, само заради някакви твои приумици.

— Джони Миднайт, ти не си единственият, който иска да си докаже, че е смел!

Сега Миднайт разбра, че и нейният живот е бил празен и безсъдържателен през всичките тези години, прекарани с Дъглас. Погледите им се срещнаха и той усети прилив на нежност и разбиране за онова, което бе преживяла. Беше готов да й прости за всичко. Но сега нямаше време да мисли за това.

Стисна решително волана и форсира колата.

Миднайт застигна синята тойота на Голдън Гейт Бридж и я последва плътно. Джо им махна радостно, без да разбира опасността, в която се намираше. Когато Колийн сви към Там Джънкшън, Миднайт усети смътно чувство на приближаваща опасност. Продължи да я следва неотлъчно.

Спомни си за катастрофата, но кой знае защо в този момент би дал всичко, за да не минава оттук.

Магистралата извиваше покрай евкалиптови дървета. Завоите бяха трудни за тойотата, но не и за колата на Джей Кей.

Когато наближиха кафявите пясъчни хълмове с остри камънаци по крайбрежието, го обхвана някаква странна паника.

Наближиха завой.

Завоят!

Как, по дяволите, Колийн знаеше това място, след като дори и той не си спомняше ясно за него?

В съзнанието му проблесна споменът за идващата насреща жълта кола, ванета в платното срещу него и синята кола отзад, която го следваше прекалено отблизо. Спомни си как беше връхлетял върху страничната мантинела, докато синята тойота го бе ударила отстрани.

Преднамерено.

След като се беше измъкнал от полусмачканата кола, бе видял едно женско лице, което му се усмихваше злорадо отгоре.

Колийн, помисли си Миднайт.

— Джони, пази се! — извика Лейси. — Тя зави и сега кара право срещу нас!

Миднайт не разбра кога е отпуснал съединителя, докато тойотата се бе скрила в далечината, където бе направила обратен завой и набираше скорост в насрещното платно.

Лейси извика и закри очи.

В последния миг той зави вляво и избегна челния удар. По другото платно нямаше коли. Миднайт зави обратно и подгони отново тойотата.

— Но тя иска да ни убие! — извика ужасена Лейси.

— Всъщност тя ми направи една малка услуга, Лейси — каза той. — Сега разбирам защо исках толкова да оцелея.

— Защо?

Как можеше да е такъв глупак! Но сега нямаше време да й обяснява. Нито пък да я моли за прошка.

Той пусна едната си ръка от волана и потърси нейната. Пръстите им се сплетоха както правеха някога. Както само те си знаеха.

В допира на ръцете им и в очите им имаше много, много любов и доверие.

Беше се върнал обратно към живота заради нея.

Беше преживял цялата болка от катастрофата единствено заради нея.

Но сега мислеше само как да останат живи, за да може по-късно да сподели всичко с нея.

 

 

Когато Миднайт скочи върху палубата на яхтата, Колийн го чакаше с пистолет в ръка. Прикриваше го с книга и се люлееше на един от шезлонгите.

— Къде е Джо? — попита Миднайт. Безпокоеше се, че с момчето може да се е случило най-лошото.

— Вътре е. Поне засега е само завързан — усмихна се Колийн. — Предстои ни малко пътуване. Сигурно няма да имаш нищо напротив да се присъединиш? Но преди това ще ти се наложи да се върнеш за Лейси. Без първата дама на семейството компанията няма да е пълна.

— Ти си луда!

— По-скоро ексцентрична — отговори доволно Колийн. — Можеш да ме смяташ за човек, който си е избрал по-различен начин на живот. А, моите поздравления! Не очаквах, че така умело ще се справиш с магистралата. Мислех, че работата ти е спукана. Но в края на краищата, толкова по-зле за теб — ако питаш мен, по-добре да беше умрял по-бързо.

Миднайт направи заплашително крачка към нея, но овладя чувствата си.

— Казах, доведи Лейси! — процеди Колийн през зъби.

Миднайт се взря в сините й очи.

— Или Джо ще умре още сега.

Миднайт вдигна ръка и махна на Лейси, която го чакаше при колата.

Смъртоносно повикване, помисли си той.

Надяваше се, че е успяла да се обади на ченгетата, както се бяха разбрали.

Сега всички бяха на яхтата.

Моторът заработи и яхтата направи кръгово движение, като се наклони на една страна.

— Вдигай котва! — нареди Колийн.

Истинско чудовище.

Нямаха друг избор, освен да й се подчинят.

Когато стигнаха залива, Колийн му заповяда да се насочи към Голдън Гейт Бридж. Цял ден бе духал студен вятър и имаше вълнение. Яхтата подскачаше по вълните.

— Пригодена е за тихи води — измърмори Миднайт. — Няма да издържи.

— Надявам се — усмихна се Колийн. Погледна към командното табло. Настрой я на автоматичен пилот и влизайте в каютата. Веднага! И двамата!

Последва ги с пистолет в ръка. Джо седеше завързан за един стол в салона с кърпа върху очите. Лейси инстинктивно се втурна към него, но Колийн я удари с пистолета и тя залитна настрани. Нироу ръмжеше зад съседната врата от стаята на Джо.

Върху масичката лежаха фотоалбум, ръждясала запалка и фотоапарат. До тях — две чаши пълни с кока-кола.

— Седнете — каза Колийн. — Заповядайте от колата. Не, първо разгледайте албума. Позабавлявайте се. Нямате много време.

Яхтата се тресеше от вълните. Миднайт разглеждаше албума вцепенен. Прилоша му още повече.

В него бяха запечатани величието и падението на семейство Дъглас — слава, богатство, пари и същевременно пълното несъответствие на характерите им. Те не знаеха как да обичат, как да се радват. Разбиваха живота на всеки, до когото се докоснеха, дори своя собствен. Бяха осакатени души.

Колийн грееше от гордост. Приличаше на малко щастливо момиче. Червените коси падаха над веждите й.

— Защо?! — попита Миднайт, изумен от ужас. На една от страниците бяха заснети обгорелите тела на пострадалите от пожара, в момент, когато ги вкарваха в линейката.

Колийн ги изгледа самодоволно. Чувстваше се като актриса, която изпълнява главната роля.

— Аз бях виновна за скандала в магазина през онази нощ. Изпратих на татко една от снимките, които Коул направи на нея и любовника й — за да може тя да се страхува, а него — да изнудвам. Татко точно поддържаше гирляндите и й показваше как да аранжира магазина, когато пред очите му се изпречиха снимките. Той побесня от гняв. Беше страшно ядосан. Мама каза, че ще ни напусне и ще ни даде в пансион. Изсмя се, когато я помолих да не го прави. Тогава реших, че трябва да умре.

Колийн погледна ръждивата запалка.

— Откраднах я, докато Коул и баща ти играеха на карти. Последвахме татко надолу по стълбите, за да му се примолим да не ни праща в пансион, но той ни отговори, че му е дошло до гуша от всички нас. Видях остатъците от украсата, пръснати по пода.

Коул излезе навън и тогава ми дойде блестяща идея. Излях разредителя за боята и го запалих. Не е за вярване колко лесно и бързо стана всичко. Когато пламъците плъзнаха по горните греди, съжалих, че не разполагам с повече разредител, за да подпаля целия свят. Тогава баща ти заслиза надолу по стълбите. Косата и дрехите му горяха. Когато ме погледна в очите, се изсмях.

— Чудовище!

— Разбра, че аз съм го направила и се изплаших, че може да ме убие. Но той падна в краката ми. После се появи татко и пъхна запалката в ръката му.

Колийн намигна затворнически.

— Казах на татко, че Коул е предизвикал пожара. Коул стоеше унил, понеже се срамуваше, че е направил снимката на мама и не каза нито дума в своя защита. Но той се почувства наистина зле, когато му казах, че е също толкова лош, колкото и аз, защото сме близнаци. Крещеше от ужас, че не е като мен. Точно тогава получи онова умопомрачение. Така работите съвсем се наредиха, защото състоянието му бе доказателство, че той е извършил пожара. По този начин можех години наред да изнудвам баща си. Убих го, когато Коул избяга от психиатрията. Така подозренията паднаха изцяло върху него. А Коул дойде при теб с единствената цел да те предупреди за мен.

— О, Господи! — изплака Лейси. — През всичкото това време те мислех за приятелка. Не мога да повярвам…

— Преди да умре, татко дойде в съзнание и спомена името Дъглас — каза Миднайт. — Мислех, че е имал пред вид Сам.

— Когато ти дойде на коледното тържество и обвини татко в палежа, отново се изплаших, че някой може да разбере истината. Погледна ме, сякаш всичко ти бе ясно. Не трябваше да го правиш.

— Не е нужно да убиваш повече — каза тихо Миднайт. — Вече никъде не можеш да се скриеш.

— О, трябва да се скрия и ще успея. Още повече, че всяка история си има край. Трябва ми само последната изрезка. Обичам да правя сензации за първите страници на вестниците. В крайна сметка двамата с татко много си приличаме. Ще потопя тази черупка под Голдън Гейт Бридж заедно с всички ви, а аз просто ще изчезна. Имам пари от татко, фалшив паспорт и всичко необходимо, за да започна отново.

— Как можа така да се преструваш, че ме обичаш — извика Лейси. — И Джо.

— Пусни ги — каза Миднайт. — Убий ме и потопи яхтата, но ги пусни! И ще получиш изрезката си.

— Глупак! Та аз я мразя много повече от теб. Когато се появи, тя ми отне всичко, което ми принадлежеше. Всички се прехласваха пред нея — татко, баба… Журналистите си въобразяваха, че е великолепна. Ти също я обичаше. Никой не ме забелязваше в нейно присъствие. Никой не ме обичаше, заради, което си платиха. Сега ще ми платиш и ти.

Приближиха Голдън Гейт Бридж. Яхтата се мяташе върху вълните. Изведнъж Лейси се хвърли срещу Колийн, но тя я удари с пистолета, преди Миднайт да успее да реагира. Лейси падна на пода. Колийн щеше да я удари още веднъж, но вместо това насочи пистолета срещу Джо, за да спре атаката на Миднайт.

— Какво ще кажеш за още една игра на „руска рулетка“, нали си късметлия! — ухили се злобно тя.

— Не и с живота на Джо — каза Миднайт.

— Но сега искам да отвинтиш капачките за морската вода под мивката и душа… А, и тази за охлаждането на мотора.

— Зная къде са.

— Тогава отвори ги, по дяволите!

Тя насочи пистолета срещу него, докато той отвинтваше капачките. Колийн стреля и направи няколко дупки на пода.

Когато се върнаха в салона, Лейси и Джо бяха изчезнали. Помещението се пълнеше с вода.

— Къде са, по дяволите! — извика Колийн озадачена и насочи пистолета срещу Миднайт. — Ама че нощ!

Тъкмо се готвеше да натисне спусъка, когато чу гласът на Лейси.

— Ето ме, Колийн — каза тя студено зад гърба й.

Колийн се обърна и стреля. В същия момент стреля и Лейси — с карабината на Миднайт.

Колийн залитна назад, простреляна в рамото. Миднайт скочи върху нея, като се опита да избие пистолета й. Колийн го ритна силно в ребрата. Миднайт се сви от болка, но запази самообладание. Пистолетът й гръмна отново.

Джо и Нироу се втурнаха в стаята.

Лейси изпищя от ужас.

Чу се агонизиращ глас.

— Джони! — извика Лейси, падна на колене и запълзя към Миднайт. — Джони!

— Няма ми нищо — каза той и се изправи бавно като се държеше за гърдите. Опита се да се усмихне, но се получи нещо като гримаса. Държеше в ръцете си пистолета на Колийн. По килима имаше кърваво петно от раната й.

— Да се измъкваме от яхтата, преди да е започнала да потъва — каза Миднайт и подкани Колийн да стане. — Джо, прибери албума и запалката. Може би ще й ги дадат да им се наслаждава, след като полицията си свърши работата, докато гние в някой затвор или психиатрия.

— Не! — изпъшка Колийн.

Излязоха на палубата. Посрещна ги леден вятър. Тогава Колийн внезапно се дръпна, изплъзна се от ръката на Миднайт и се отблъсна от яхтата. Извика и падна сред ледените вълни.

Дълго време се взираха надолу, но напразно.

Яхтата се наклони. Миднайт помогна на Лейси, Джо и Нироу да слязат в спасителната лодка. Скочи последен и отряза въжето. След това изстреля две ракети със сигналния пистолет.

Към тях се приближаваха пет моторни лодки. Миднайт прегърна здраво Лейси и Джо, за да ги защити от вълните. Недалече от тях се люлееше яхтата, която бавно започна да потъва.

— Защо не го целунеш, мамо? Няма да гледам. — Кажи му, че ще се омъжиш за него.

— Но той дори не ме е питал за това.

Миднайт я хвана за ръката и я притисна силно към себе си. Гледаше я в очите и си мислеше колко много я обича.

— Дължа живота си на теб. Любовта ти бе по-силна от страха, от сляпата ми ярост, от дългите тягостни часове в болницата. Лейси, аз ти причиних толкова страдания. Виновен съм за всичко, което се случи.

— Недей!

— Ти бе единствената причина, която ме върна към живот. Исках отново да бъда с теб. Несправедливо те мразех заради женитбата ти със Сам. Напуснах те, точно когато носеше в себе си нашето дете. Мразех те без причина с години. Не искам просто прошка от теб — каза той меко, — аз те моля за прошка…

Очите на Лейси преливаха от любов и нежност. Цялата сияеше.

Джо затвори очи, както беше обещал, в очакване да се целунат.

Но Лейси погали Миднайт по лицето.

— Всичко, което има значение, е, че ти се върна при мен.

— Ти и Джо сте единственото, заради което си струва да живея.

— Винаги ще си с нас отсега нататък.

— Омъжи се за мен.

— Обичам те! — произнесоха Миднайт и Лейси почти едновременно и страстно се целунаха.

Джо отново затвори очи.

Но той бе толкова доволен от развръзката, че тайно разтвори пръсти и ги погледна. Сякаш времето беше спряло.