Ан Мейджър
Очите на спомена (14)

Тринадесета глава

Миднайт се събуди и усети в памучните завивки нежният аромат на рози — любимия парфюм на Лейси. Той се смесваше с миризмата на току-що приготвено кафе. От кухнята се чуваха гласовете на Лейси и Джо, които си тананикаха някаква мелодия. Нироу ръмжеше дружелюбно. Сутринта бе толкова хубава и обещаваща, че Миднайт не искаше да я разваля със спомените за пропуснатите години и пропилените чувства.

Не желаеше да си тръгват. Това беше сладкият живот, към който се стремеше, след годините, прекарани в самота и огорчение. Искаше да има хубави спомени с тази жена и детето им. Искаше да узнае всичките им забавни привички, всичките им мечти. Но как?

Постоя за малко в леглото, като се наслаждаваше на звънкия глъч, който пристигаше откъм кухнята. Знаеше, че ако отиде там, може би ще наруши хармонията. Погледна часовника — беше почти един.

Миднайт скочи бързо от леглото и отвори прозорците. Гъста сива мъгла обвиваше яхтата — дни като тези го потискаха. Затвори прозорците припряно. Нищо чудно, че бе спал толкова дълго и дълбоко — цели девет часа. Беше привикнал сестрите да се грижат и да влизат при него по всяко време. Освен това беше страшно изморен от невероятното напрежение през изминалата нощ. За пръв път играеше на „руска рулетка“ с маниак. Коул бе нахълтал в стаята на Лейси и я бе нападнал. Същият този Коул, търсен от полицията и психиатрите. Да не говорим за сексуалното удоволствие, което не бе изпитвал от години, при това с жена, която мислеше, че ненавижда.

Инъсънс го беше предупредила да не се натоварва емоционално.

Беше оцелял по чудо.

Сложи си джинсите. Болеше го навсякъде. Но Миднайт усети някаква лекота при спомена за Лейси и удоволствието от голото й тяло, от допира на ръцете и устните й по кожата му. Само този спомен бе достатъчен, за да преживее отново опиянението и възбудата от нощта.

Беше си сложил ризата, когато Лейси се появи на вратата в розова блуза и джинси. Споменът от страстната нощ бе жив също толкова силно и у нея. Той разбра това от червенината по лицето й и бързия поглед, който отправи към леглото, където се бяха любили.

Това бе добър знак за него. Косата й бе прибрана отзад. Така изглеждаше по-млада, като че ли се връщаше в първия ден на запознанството им.

Да, някога тя беше негова и сега отново я искаше.

— Да поговорим за снощи — каза той интимно, за да й подскаже, че става дума за любовното им преживяване, а не за Коул.

— Съжалявам — каза тя. — Извинявай! Нахвърлих се така върху теб, въпреки че ми даде ясно да разбера, че не ме желаеш. Повече няма да се повтори.

— Лейси!

— Закуската е готова — рече тя и излезе от стаята, преди той да успее да даде израз на чувствата си.

Каква глупава идея! Едва ли би могъл да я задържи при себе си само със секс, но при всички случаи нямаше да я пусне да си тръгне.

Миднайт се почувства отново самотен и объркан. Разбра, че сега е негов ред да предприеме нещо. Лесно бе да я накара да остане тук след нощта, в която Коул допря пистолета между очите му. Но сега опасността беше отминала и тя щеше да си тръгне с Джо, ако Миднайт не измислеше нещо, което да я спре.

Можеше да се направи на болен и прекрасно знаеше как да стори това след трите ужасни месеца, прекарани в болницата. Но това не беше начинът. Не искаше да го съжалява, а да бъде истински мъж в очите й. Миднайт чу как Джо говори на Нироу по своя очарователен детски начин и изведнъж разбра, че именно той е ключът към проблема. Най-сигурно беше да я накара да се чувства виновна за сина им. И трябва да се чувства виновна, по дяволите!

Миднайт подсвирна същата мелодия, която Лейси и Джо си припяваха сутринта. Разтвори вестника, но бързо го сгъна и го остави настрана. Зае се с яйцата с такова видимо удоволствие, че Лейси се усмихна неволно.

Джо сложи настрана чинията с яйца и си намаза филия с масло. Погледна го заговорнически, когато Лейси стана за още кафе.

— Нали обеща да ме заведеш в Алкатраз? Само че мама не ми позволи да те събудя — каза Джо с предварително подготвена гримаса.

— Казах ти да не говориш за това, Джо — извика Лейси панически. — Сигурна съм, че Джони е изтощен след вчерашното преживяване.

— Оценявам загрижеността ти — каза Джони предразполагащо и я погледна така, че тя се изчерви — Аз също съм малко… И всички мускули ме болят. От доста време не съм правил толкова много неща. А ти?

Миднайт се усмихна.

Лейси, която в този момент поднасяше кафето, се изчерви силно.

— Какво ще кажеш, ако отидем след ден-два, Джо? — попита Миднайт, без да откъсва поглед от Лейси, като се чудеше дали нарочно е оставила горните две копчета на блузата си разкопчани.

— Би било чудесно, татко!

Лейси подскочи от вълнение и бутна чашата с кафе, която се счупи на пода.

Миднайт се отдръпна от масата, за да се предпази от кафето, което се стичаше на пода.

— Разиграваш ме нарочно, нали, Джони?

— Не, просто заради кафето — измърмори той с престорена невинност, наведе се и започна да събира счупените парченца китайски порцелан.

— Знаеш, че Коул е в ареста и няма защо да оставаме повече при теб. Невъзможно е да останем, като се има предвид как стоят нещата между нас.

— Би могла да останеш, ако желаеш — каза той меко.

— Не е толкова просто.

— Би могло да е.

— Искам да остана с Джони, мамо — каза Джо и прегърна баща си, като че ли, за да го защити от поредната й атака. — Защо се отнасяш така зле с него?

— Какво ще кажеш за това, Лейси? — попита Миднайт. — Имаме доста работа двамата с Джо.

Миднайт притисна момчето към себе си. Лейси стоеше ужасена.

— Измамник! Знаеш, че не мога да се справям с Джо! И няма друг начин, след като вече си му обещал. Е, добре! Но само още за няколко дни и то… само заради Джо.

— Това е — каза тъжно Миднайт.

— О, мамо!

Джо пусна Миднайт и се втурна към Лейси. Бе толкова впечатлена и развълнувана, когато я прегърна срамежливо и скри глава в скута й. Нямаше представа как да се държи при създалото се положение.

После Джо излезе с Нироу. Лейси не каза нищо, дори не му направи забележка, че не е закусил. Миднайт видя напиращите сълзи в очите й.

— Обикновено не ме прегръща. Всъщност никога не ме е прегръщал — каза тя развълнувано.

Той стана и отиде при нея. Още няколко драматични момента като този и тя щеше да бъде негова. Ще прекарват нощите в едно легло. Миднайт беше почти уверен, че всичко ще се нареди много по-лесно отсега нататък. И сигурно щеше да е така, ако Колийн не се бе появила час по-късно. Тъкмо щяха да тръгват за поликлиниката, всички заедно, като истинско семейство. Вече бяха почистили всички цветя, повехнали по време на престоя му в болницата.

Той изтръпна в момента, в който я видя — рижа коса и стройно тяло, облечено в черни джинси. Мислеше, че вече е приключил сметките си със семейство Дъглас.

Но когато Колийн се появи така неочаквано, Миднайт разбра, че може би това няма да е последната им среща. Настроението му се развали съвсем, когато видя, че Колийн пристига с пътна чанта.

— Кой я е канил? — попита той ядосано.

— Дръж се прилично — отговори строго Лейси. — Аз я поканих. Помислих си, че няма да е лошо, ако имаме придружителка.

Може би именно тази забележка го изпълни с особена неприязън към Колийн. Може би, защото тя винаги създаваше големи проблеми. Може би, защото приличаше на Коул и се чувстваше виновен, че го бе подредил така лошо. Или може би причината изобщо не беше у Колийн. Може би щеше да обвинява всеки, който се намесеше в живота му с Лейси. Каквато и да беше причината, Миднайт нямаше вече настроение за разговори.

Не му оставаше нищо друго, освен да си държи езика зад зъбите и да я изтърпи, щом като Лейси я беше поканила. Усмихна се насила и се отправи към яхтата. В края на краищата сигурно щеше да й омръзне бързо и да си отиде.

Учтивостта му бе толкова пресилена, че той се втурна с облекчение, когато телефонът иззвъня. Джей Кей се беше завърнал от сватбеното си пътешествие и сега му се обаждаше. Камерън ги покани на гости за следващия ден и се заинтересува как са двамата с Лейси. Искаше му се да поговорят по-надълго, но вниманието му бе привлечено от разговора между Лейси и Колийн.

— Дойдох веднага, след като получих бележката ти — каза й Колийн. — Не мога да ти опиша колко си отдъхнах след задържането на Коул. Сега всички сме в безопасност. Ужасявах се при мисълта, че може да нападне и мен.

Има нещо фалшиво в излиянията й. Всички знаеха, че Колийн е дяволски безстрашна. Защо, по дяволите, бе толкова загрижена за Лейси? Защо, след като вече има свой собствен живот, пристига така бързо още след първото обаждане на мащехата си?

— Още не съм си резервирала хотел. Значи има надежда.

— Не, не, поканих те да останеш при нас.

По дяволите! Миднайт затвори телефона опечален и си записа за вечерята с Джей Кей за следващия ден. След катастрофата беше придобил навика да записва всичките си ангажименти. Не беше в добра форма — и физически, и умствено, — за да импонира на възбудата на Колийн.

— Извинете ме за разговора. Джей Кей се е прибрал от сватбеното си пътешествие и ни кани утре на гости.

— Може ли и Колийн да дойде? — попита Лейси.

По дяволите!

— Разбира се — отговори й студено, като се надяваше Лейси да забележи несъгласието му.

Колийн посрещна мрачния му поглед с нервна усмивка. С тази къса прическа съвсем приличаше на Коул.

— Радвам се, че съм с вас, Джони — каза Колийн, но той усети, че зад тази учтивост се крие студенина.

Разбира, че не е желана тук и въпреки това…

Миднайт имаше неприятен спомен от нея. Винаги се бе опитвал да не отдава толкова голямо значение на детинското й обяснение в любов. Бе дошла веднъж в стаята му с багажа си.

Жена, която мразеше…

— Съжалявам за брат ти — каза Миднайт безизразно.

Знаеше, че е студена и коравосърдечна по характер и тази студенина сега се омотаваше около него като отровна змия. Почувства странно напрежение, отпусна се отново във фотьойла и се опита да прикрие вълнението си.

— Е, все пак доста му провървя. Но не и на бедния таксиметров шофьор, който лежи в моргата.

Колийн пребледня и нервно оправи косата си.

— Изглеждаш неспокойна — каза й Миднайт.

— Н-не. Изморена съм от пътуването. Пък и се притеснявах за Коул.

— Май изместваш темата.

— Как е Коул? — попита Колийн.

— Коул е под наблюдение в болницата — обясни Лейси и предупреди с поглед Миднайт. — Ще го върнат в психиатрията, веднага след като дойде в съзнание и отговори на някои въпроси. Да се надяваме, че ще може да обясни какво точно се е случило през онази нощ по време на пожара и защо е сторил всичко това. Ще го разпитват и за Сам.

Колийн пребледня още повече. Лейси я подкрепи.

— Като си помисля, че отново ще затворят Коул на онова място!

Миднайт не хареса начина, по който Колийн се опря на ръката й.

— Обичаше да го настройваш и се забавляваше, когато вместо теб хващаха него — продължи Миднайт още по-предизвикателно.

— Тогава бях дете. Сега съжалявам за това.

— Само не ми казвай, че си станала добра и грижовна сестра на стари години — настоя Миднайт. Той се забавляваше от ситуацията, в която бе попаднала. Надяваше се, че ако продължи да се държи така, ще си тръгне. — Е, ако това е истина, ще възстановиш вярата ми в човешката природа. Малко хора стават по-добри с годините.

— Джони, защо си толкова… — започна Лейси ядосано.

Гореше целият от яд. Защото не я искаше тук. Защото след всичките тези проклети години, искаше да остане само с нея и Джо.

— Няма нищо — каза Колийн учтиво.

Миднайт се ядоса още повече на добронамереното й поведение, защото знаеше, че е фалшиво.

— Джони харесваше Коул повече от мен — продължи Колийн съпричастно. — А и той е преживял много повече неща от нас. Сега е развълнуван и аз напълно го разбирам след всичко, което стори Коул и което се опита да ви причини… Нали съм негова близначка.

Толкова ли не можеше Лейси да я прецени?

— Вече говорихме за това, Колийн — каза загрижено Лейси. — Ти нямаш нищо общо с неговата лудост.

— Искам да го видя, докато съм тук — прошепна Колийн. — Да го уверя, че каквото и да му се случи, той има сестра, на която може да разчита.

— Сигурна съм, че можем да уредим това — каза Лейси.

— Не! — почти извика Миднайт.

— Джони, какво те прихваща днес?

— Просто мисля, че идеята не е добра. — Той стана и започна да ходи из стаята.

Настъпи тягостна тишина.

— Сигурна съм, че Джони има право — промърмори Колийн с разбиране. — Е, а сега, след като нещата са наред, смятате ли да заживеете заедно или…

— Това изобщо не ти влиза в работата — изгледа я студено Миднайт.

— Ще прекараме заедно още няколко дни — каза Лейси. Ще останеш с мен, докато си тръгна, след което ще си потърся самостоятелна квартира. Очите им се срещнаха. Посланието й беше ясно: „Ако искаш да ни виждаш с Джо, по-добре се дръж прилично с нея.“

— Къде ще спя? — попита ведро Колийн.

— В моята стая — каза Лейси и се усмихна на Миднайт.

Тези думи му прозвучаха като проклятие.