Ан Мейджър
Очите на спомена (13)

Дванадесета глава

— За къде бързат капките, мила? — попита повторно Миднайт. Въпросът му събуди у нея болезнени спомени от онази нощ преди пожара. Сърцето й се сви. — Знаеш ли, някога се държах като истински глупак. Прости ми. Невинаги постъпвах както трябва. Просто бях само един глупак на двадесет и една. А те обичах. Поне си мислех, че е така. Но се оказа, че милото и невинно момиче, което обичах, никога не е съществувало.

— Но и ти не стана принцът-спасител от мечтите ми, Джони Миднайт. Много бързо се отказа от мен.

Джони прехапа устни.

— Имах достатъчно причини, за да постъпя така. Може би стана по-добре, че разочарованието дойде, когато все още бях млад. Започнах да гледам по-трезво на живота и да възприемам превратностите като нещо обикновено. И всичко щеше да е наред, даже и след катастрофата, ако не бях научил, че си майка на сина ми, който дори не е чувал за мен.

— Веднъж ти се обадих по телефона, малко след женитбата, но ти се държа, толкова студено. Бях изплашена и объркана. Какъв смисъл имаше да ти казвам, след като толкова ме презираше?

— Какъв смисъл ли?

Лейси поклати глава. Не искаше да разкрива дълбочината на чувствата, които изпитваше към него. Отдръпна се, но той я хвана и я прегърна в тъмнината. Попи с уста едрите като дъждовни капки сълзи върху бледото й лице.

— Боже мой! — Притисна я към себе си, като я галеше нежно по лицето. — Защо сълзите ти ме безпокоят така силно. Всъщност, аз съм този, който има нужда от състрадание. Да не зная нищо за Джо през тези проклети девет години и всичко това заради теб! Да вярва, че е син на Сам! Ти ме подлъга да приема стипендията за Станфорд, за да уча право с проклетите пари на Дъглас. Би трябвало да те мразя. И може би наистина те мразя. Но, господи, колко силно те желая, въпреки всичко.

Миднайт се опита да задуши чувствата си. Зарови глава в косите й. Докосна с горещи устни врата й и усети как тя потръпва от милувките му.

— Лейси — прошепна с глас, задавен от гняв и обида, — знаеш ли какво ми причиняваш?

Тя почувства раздвоението му. В него се бореха и гняв, и непреодолимо желание.

— Господи, как се разкъсвам!

— Аз… Аз не желая да страдаш заради мен — прошепна тя и се опита да се освободи от него.

Ръцете му се затвориха около нея и той отново я притисна към себе си. Беше изключително възбуден.

— Нито пък аз — каза Миднайт.

— Но как, след като ме презираш толкова много?

— Не зная…

— Ти беше толкова студен към мен. Каза ми, че съм мръсница като майка ми. Винаги си спомням с обида за това. За омразата и безчувствието ти. За онова унизително пренебрежение.

Миднайт я докосна с горещи устни. Езикът му потърси нейния и устните им се сляха в страстна целувка. Взе я и я пренесе на леглото.

— Тогава не ме интересуваше изобщо каква си. Желаех те повече от всичко друго на света. Но ти се интересуваше единствено от пари. Те означаваха всичко за теб.

— Не!

Той я изправи и за втори път смъкна роклята от раменете й.

— Трябваха ти само шест месеца при Дъглас, за да разбереш, че не съм достатъчно достоен за теб. В нощта, когато почина баща ми, позволи на Сам да се изгаври с мен и да ме изхвърли като мръсно куче от дома си. Копоите му ме повалиха на земята. Един от тях ме настъпи по врата и ме изрита по стълбите. Стоях повален пред вратата повече от час, целият в кръв, но ти не благоволи да дойдеш.

— Аз… Аз не знаех… — каза тя засрамено. — Бях объркана и не знаех какво да правя. Толкова много неща се бяха случили между нас. Ти бе така затворен в собствената си болка. Така мрачен всеки път, когато се срещахме. Развали успеха си и се наложи да прекъснеш следването си. После стана докер и започна да прекарваш повечето от времето си в онази компания. Пиеше всяка вечер. Не ми се обаждаше по цели дни. А всеки път, когато се срещахме, беше нервен и ядосан. Не бях сигурна дали ме обичаш още. Онази нощ, когато Сам те изхвърли, бях много разочарована от теб и същевременно трепетно очаквах коледното парти у дома му. Толкова исках да им докажа, че мога да бъда истинска дама, а ти дойде и се нахвърли грубо върху него, решен да развалиш цялата вечер.

— Баща ми почина онази нощ — каза сухо Миднайт.

— Но защо не ми каза тогава?

— Бях толкова ядосан — ти се интересуваше от тях много повече, отколкото от мен. С всеки ден изглеждаше все по-впечатлена от Сам и от парите му.

— Съжалявам за онази нощ. Но не и за това че научих нещо за нравите на висшето общество. Нито пък за това, че се опитвах да те поучавам, когато смятах, че това може да е добре за теб.

— Но ти стигна твърде далече. Изцяло се преобрази. Прекарваше цялото си време с онези сноби, а после се омъжи за Сам.

— Ти се отнасяше ужасно към мен, Джони. Спомняш ли си последния ни следобед, прекаран заедно. Току-що се бе дипломирал.

Той кимна и по лицето му се изписа горчивина. Тези последни часове, прекарани с нея, бяха сред най-мъчителните му спомени. Тогава желаеше само възмездие и се беше възползвал от доверието й.

— Джони, аз забременях от теб последния път, когато правихме любов. Как може да ме обвиняваш, че не съм ти казала за Джо, след като точно в този ден ме нарече мръсница и ме изгони?

— В този ден се чувствах много по-зле от теб — отговори й Миднайт.

— Тогава ми се обади за пръв път след смъртта на баща ти. Дойдох при теб изгаряща от желание, защото толкова дълго те бях чакала. Обичах те много, Джони.

— Е, да, ти дойде заради секса и си го получи — процеди Миднайт през зъби. — Макар че вече имаше намерение да се омъжиш за Сам.

— Омъжих се за него, защото бях сама, защото те изгубих. Бях млада и много неща ме впечатляваха тогава. Постоянно пишеха за него по вестниците и списанията. Мислех, че е почтен човек, но по-късно се оказах излъгана. Бе внимателен към мен. Само ти преди него се отнасяше с такова внимание към мен, но после стана груб и студен. Ти дори не ме поглеждаше при случайните ни срещи в университета. Мислех си, че не те интересувам повече.

— Исках да скъсаме, особено след като разбрах, че си се продала на Сам.

— Исках да ти помогна. Ти работеше толкова много, само за да преживееш някак. Стипендията ти беше предоставена анонимно и мислех, че никога няма да разбереш. И досега не знам защо Сам ти каза.

— Защото искаше да зная, че ме е купил по същия начин, както и теб.

— Исках да ти дам просто една възможност да бъдеш това, което искаш.

— Адвокат, машина за пари, нали? В случай, че малкият ти роман със Сам приключи неблагоприятно. Затова ли се държа така дружелюбно в деня на дипломирането ми? Още ли не беше сигурна с кого ще случиш повече?

— Джони! — Тя се обърна рязко. Искаше да го прегърне, но гневният му поглед я спря. — След като правихме любов с теб за последен път, аз… казах на Сам, че не бих могла да се омъжа за него, защото те обичам, че никога не мога да му бъда вярна съпруга, че съм бременна и че трябва да си вървя от там. Той използва затрудненията ми, за да ме убеди да се омъжа за него. Каза, че детето ще има нужда от баща. Но никога не сме били истински мъж и жена. Той не се отнасяше добре с Джо, защото му напомняше за теб.

— Сигурен съм, че за жена като теб парите са били достатъчна причина.

— О, Джони! — Лейси нямаше сили да продължи и се обърна към прозореца, за да прикрие сълзите си. — Понякога си толкова наивен и безразсъден.

Докосна леденото стъкло и потръпна от студенината му. Представи си отново онзи последен следобед, които прекараха заедно. Лежеше блажено отпусната в ръцете му, след като дълго бяха правили любов. После той се беше надигнал и произнесъл онези ужасни думи, които още кънтяха в съзнанието й…

— Баща ти ме предупреди що за птица си — сладострастна мръсница като майка ти, която се продава на първия попаднал насреща й стига само да пусне повече от другите. Но страстта ще ти изневери, защото ти ще пожелаеш онова, което само аз мога да ти дам. И ще линееш с всеки изминат ден, защото ще се омъжиш за Сам Дъглас вместо за мен.

Беше погладил още веднъж тялото й, докато тя тръпнеше в любовно опиянение. Бе се приближил до нея и я бе целунал, след което беше произнесъл с възможно най-безразличния си глас:

— На мен се пада честта пръв да те поздравя с предстоящата ти сватба. Чудесен избор, любима.

— Никога няма да се омъжа за него — беше прошепнала Лейси.

— О, ще се омъжиш, ще се омъжиш.

И тя се омъжи заради Джо.

Дъждът продължаваше да се сипе върху яхтата. Лейси покри лицето си с ръце. Искаше да спре сълзите, но не можеше. Силата на преживяното през онзи следобед, който си спомняше толкова често, не бе изгубила въздействието си върху нея.

Но споменът за безсърдечието на Миднайт се преплиташе със спомена за страстните дни, прекарани заедно. Беше й дал да разбере, че дори в грубостта си бе способен на нежност, че имаше мигове, когато само топлите й устни върху неговите, само нежният допир на телата им имаше значение за него.

Дори когато се кълнеше, че я ненавижда, й се отдаваше с всичките си чувства и нежност.

Тя все още го обичаше.

В деня на отмъщението си той я бе унизил, като бе използвал чувствата й — дори онова, което беше най-съкровеното — обичта й към него.

Може би сега беше неин ред да му отмъсти. Тя изтри сълзите си и пое дълбоко въздух. Сви рамене и го погледна.

— Най-много от всички трябва да знаеш, че жена като мен търси в мъжа нещо повече от пари. — Приближи се към него в полуздрача с решителен поглед, който го накара да отстъпи назад към стената. — Е, сега ми е дошло до гуша от пари и ти си единственият мъж, от когото все още се интересувам. Ти обсеби живота ми, Джони Миднайт. Мразехте и те обичах. Но най-вече силно те желаех.

Нещо в гласа й го възбуди силно.

Тя го докосна леко с пръсти. Ръцете й се спуснаха по тялото му, после се сключиха около врата му.

Той потръпна от удоволствие и от непреодолимо желание да се любят.

Лейси се усмихна, усетила въздействието на милувките си, и го целуна.

— Лейси, какво правиш, по дяволите?

— Знаеш много добре какво правя.

— Лейси!

— Ш-шт! Защо ме доведе в спалнята си, ако нямаш намерение да правиш любов?

— Не зная.

— Е, тогава ще трябва да ти покажа, както ти ми го показа онзи последен следобед. Може би не си единственият, които се е опитвал да си отмъщава в спалнята?

Миднайт видя изящните извивки на тялото й на сребристата светлина. Тя го погледна с широко отворени, влажни очи и се усмихна.

— Знам, че след тежки наранявания, пациентите се чувстват доста напрегнато. Може би се страхуват повече, отколкото е необходимо.

— Това не те засяга! — повиши глас Миднайт възбуден от предизвикателното й поведение.

— Не мисля така — прошепна Лейси, доволна, че толкова лесно се бе хванал на уловката й.

Отпусна се в ръцете му, но той не можа да се отърве от сковаността, която го обзе. Прокара пръсти по раменете му, а после — по врата, по ушите, по косата…

— Ти си единственият мъж в живота ми — каза Лейси. — Бях омъжена за Сам, но никога не съм го обичала. Каквото и да съм сторила, както и да съм те наранила, ти и само ти си единствената любов в живота ми. Ти си единствената любов в живота ми…

Миднайт изучаваше с нескрито любопитство красивото й лице и оня нежен блясък в погледа й.

Единственият мъж в живота й…

Гърлото му се сви.

Боже мой! Толкова силно се ненавиждаше в този момент за това, че прояви слабост да повярва на лъжите й.

Нима го взима за някой малоумен нещастник, който може да се хване на приказките й? Как да забрави, че тя планираше да замине с Джо завинаги?

— Не говори повече! — процеди Миднайт. В гласа му прозвуча отчаяние и болка.

Лейси изхлипа.

— Люби ме, Джони — прошепна тя.

Нежният й глас премина като тръпка през тялото му. Миднайт се поколеба.

Тя видя страшния поглед, който й отправи, и не му попречи, когато я притисна към себе си.

Ръцете му се плъзнаха по тялото й.

Сега то бе по-различно — по-хубаво отпреди. Гърдите й бяха по-налети, страстта й — още по-голяма.

Неговата също.

Обхвана го неудържимо желание. Пренесе я на леглото и отметна завивките. После разкъса бельото й.

Беше толкова възбуден, че нямаше време за нежности.

Легна върху нея с устни впити в нейните. Тя извика от болка и въпреки че тялото му бе силно напрегнато, за да проникне по-дълбоко в нея, той я облада бавно и внимателно.

За миг Миднайт остана неподвижен, но усещаше топлината на тялото й. Бе й причинил физическа болка. Тя самата му каза, че почти не бе се любила със Сам. Беше му казала истината, поне по-голямата част от нея. Да, тя не беше правила често любов.

Започна да я целува нежно, по-нежно от всеки друг път. Ръцете му се плъзнаха по меката й кожа с такава страст, че Лейси я усети с цялото си тяло, с душата си — така силно, че изхлипа безгласно.

Той искаше да я окуражи, да я защити както преди, да я обича. Внушаваше й това с устни, с ръце, със силното си тяло.

Миднайт гореше от неудържимо желание. Задиша още по-ускорено. Когато отново я облада, тя го придърпа страстно към себе си, впи пръсти в силния му гръб, преди да осъзнае, че може да го заболи. Той обсипа горещите й устни, ушите й, раменете й с още по-горещи целувки, като че ли нямаше да може никога да й се насити.

След миг двамата толкова се възбудиха, че чувствата им кулминираха във вулкан от страсти и ритъм.

Малко по-късно той я притегли към себе си. Потното му тяло се отпусна в топлината на нежната й прегръдка. Направи всичко прекалено бързо, но това беше най-приятното физическо удоволствие, което някога бе изпитвал.

Лейси се опита да стане, но той я хвана нежно за кръста, придърпа я към себе си и я задържа в обятията си — без да казва и без да обещава нещо.

Изгаряше от желание да започнат любовната игра отново. Спомни си, че и тя никога не се задоволяваше само от първия път. Интимните му докосвания я възбудиха и тя отново го пожела.

Този път не бързаше и тя се почувства по-добре. Знаеше, че ще е внимателен и че ще я пази. Без обещания и без обяснения — подвластен на страстта, даже непокорната му воля беше безсилна пред нея. В този миг Лейси се превърна в част от тайнствения безшумен ритъм на пламтящата му плът.

Дали подозираше, че устните му желаят така страстно само нейните, че тялото му се отдава така именно само на нея, че чувствата му към нея са много по-дълбоки от обикновената възбуда? Не, той не искаше тя да разбере дълбочината на онова, което изпитваше към нея.

Лейси бе казала, че иска възмездие. И си го получи. Не искаше в никакъв случай да разбере колко слаб и уязвим се чувстваше в този миг. Ако тя искаше да го заслепи така силно със сексапилността ри, също така силно той желаеше да запази в тайна неотразимото й въздействие върху него. Обичаше я безумно. С всяка своя частица, с всичко, което му принадлежеше. Но Миднайт не искаше да издава чувствата си.

По-късно, когато опиянението от насладата премина, вместо да зарови лице в косите й и да я целуне нежно, той стана от леглото със същото онова безразлично и студено изражение, както в онзи далечен ужасен следобед.

 

 

Лейси трепереше от студ. До нея лежеше Миднайт с ръце, вдигнати зад главата. Страшно я заболя, че сега, след като й се бе наситил, вече не изпитва нужда от близостта й.

Как може да се отнася към нея с такова ледено безразличие след невероятните им ласки?

Джони й бе предал възбудата си. Беше проявил нескрита нежност. Но в момента, когато всичко свърши, като че ли тя загуби значение за него.

Миднайт не помръдна, когато тя придърпа завивката към себе си. Лейси знаеше, че не е заспал. Лицето му бе напрегнато и умислено. И той като нея гледаше с отворени очи в непрогледната тъмнина.

Тя си спомни за онези години, когато с безгрижие се отдаваха на любовта си. Бяха млади и наивно сигурни един в друг. Това, което й липсваше сега, бе именно онази неоспорима духовна връзка помежду им.

— Щастлива ли си, Лейси? — достигна до нея студеният му глас.

— Какво искаш да кажеш? — попита го озадачена.

— Нали търсеше отмъщение в леглото? И си го получи. Показа и на двама ни, че реалността не е толкова привлекателна като фантазиите ни.

— Защото тогава се обичахме.

Как й се искаше да не постъпва така жестоко с нея — просто да я вземе в прегръдките си.

Но той не помръдна от мястото си. Лейси се изправи.

Завивките паднаха и за миг Миднайт се вгледа в голото й тяло. После се обърна на другата страна, като че ли не можеше повече да я понася.

Лейси се облече бързо.

Видя, че Миднайт си обува джинсите, когато отвори вратата. Изчака за малко отпред с надеждата, че ще я последва.

Вместо това, тя чу как леглото изскърца под тежестта на тялото му. С някакво отегчение или може би отвращение. Матракът изскърца отново, когато Миднайт се обърна на другата страна.

Нямаше да дойде.

Колко силно желаеше да се върне и да легне при него!

Но Лейси продължи надолу към каютата си. Когато отвори вратата, вътре беше студено, доста по-студено, отколкото в стаята на Джони. Прозорецът беше отворен и леглото й цялото бе мокро от дъжда. Някой затвори вратата зад гърба й. Една тъмна фигура стоеше зад нея и преграждаше единствения изход.

— Джони?

Но мъжът пред вратата бе твърде млад, за да е той.

Лейси се опита да извика, но не успя да изрече нито дума.

— Не се плаши, Лейси, само аз съм тук — каза той с ужасяващ шепот. Коул Дъглас се доближи към нея. Лицето му беше изпито и бледо, но в очите му имаше много злоба. Лейси стоеше вцепенена, безмълвна, като че ли бе уловена в клопката на истински кошмар. Успя да извика, едва когато ръката му се протегна към шията й. Той я стисна грубо, но Лейси го изрита с всичка сила. В този миг един силен порив на вятъра залюля яхтата и те полетяха надолу. Коул я повлече към пода и студените му ръце се вкопчиха в гърлото й. Ще ме задуши! Лейси затвори примряла очи. В този миг вратата се отвори с трясък и Джони се втурна с карабина в ръце. Лейси извика и той удари Коул така силно, че онзи моментално се свлече на пода.

Странно, наистина, но Коул изобщо не изглеждаше страшен проснат на пода.

— Джони! — едва изговори Лейси.

Миднайт й помогна да се изправи. Опипа лицето й и се увери, че не е пострадала.

После коленичи пред Коул и провери пулса му.

— Повикай ченгетата. Не е добре. Да дойде и линейка. Той е още момче, а аз съм го ударил дяволски лошо.

— Опита се да ме убие.

— С какво? Та той няма оръжие! — Миднайт я погледна изпитателно.

— Душеше ме! Джони, той уби Сам. Щеше да убие и мен, ако не беше го изпреварил. Добре, че ни взе при себе си.

— Така ли? — учуди се Миднайт.

— Да, сега вече сме в безопасност. И всичко ще се нареди. Можем да живеем без страх за живота си.

— Искаш да кажеш поотделно, нали? — Гласът му прозвуча сухо и цинично.

Тя изведнъж разбра какво имаше предвид — беше изчезнала причината, поради която се налагаше да бъдат заедно.