Ан Мейджър
Очите на спомена (2)

Първа глава

Наричаха я красавицата на Америка, най-чаровната съпруга и домакиня. Осиротяло невинно дете, спасено великодушно от приказно богатия Сам Дъглас. Разкази за тежкото й детство години наред пълнеха светските хроники на вестниците и избавлението й приличаше на същинска приказка.

Той бе застаряващ сенатор, известен с пословичната си енергичност, а тя — последното му красиво завоевание. Открай време Сам си бе падал по жените и удоволствията от всякакъв род и твърде късно Лейси бе разбрала, че всъщност той никога не е бил и няма да бъде нейният принц.

Бракът им се оказа един фарс.

 

 

Проливен дъжд плющеше над имението на семейство Дъглас във Виена, щата Вирджиния, и къпеше огромните вази с рози, които Лейси Дъглас бе подредила по верандата този следобед и чието сладостно ухание изпълваше въздуха.

Облечена в изискана рокля от черно кадифе, чудесно допълнена с диаманти, Лейси притихнала наблюдаваше светкавиците, които прорязваха нощното небе. Беше изпратила с една от лимузините последния си гост и нямаше откъде да знае, че един мрачен тип се бе промъкнал тайно през електронно охраняваната порта покрай лимузината.

Сега, в тишината на нощта, тя най-сетне можеше да се отдаде на размишления за решението, което отдавна назряваше у нея.

Сутринта за последен път щеше да изиграе ролята на идеалната домакиня и съпруга. Елегантният тоалет в черно, диамантената диадема, именитите гости, луксозното имение, добре планираният й обезпечен живот — всичко това й се струваше като ирония на съдбата, съпоставено със свободата, която бе решила да си възвърне.

Семейният живот беше й поднесъл твърде много разочарования. Непосветеният в тайните би отдал тъгата в усмивката й на вниманието, щедростта и топлотата, с които я обграждаха околните. Би признал също така, че богатството и славата не бяха я променили и тя продължаваше да бъде същото онова прекрасно същество, което винаги е била.

Лейси докосна с трепереща ръка тъмния прозорец и проследи с пръст стичащите се блестящи капчици. В подобни дъждовни вечери винаги си спомняше за Джони Миднайт и за деня на дипломирането си, когато бе усещала, че наистина живее, не като сегашното й безсмислено съществуване. Онази нощ сърцето й тръпнеше от копнеж. Джони бе станал още по-внимателен към нея, след като бе разбрал причината, поради която баща й не бе дошъл на церемонията.

Гласовете от миналото не й даваха покой. Тя и Джони…

Той бе само на двадесет и една, а тя — на осемнадесет. След поредното жестоко изстъпление на баща й Джони я бе приютил в павилиона, недалеч от великолепния басейн на Дъглас.

Всички от семейство Дъглас, дори рижавите близнаци, бяха заминали и тогава Джони се осмели да я разведе из имението. Тя се почувства като приказна принцеса. Беше чела това-онова за сенатора Дъглас и въпреки разните слухове, благоговееше пред истински мъже като него.

Накрая Джони я въведе в малка стая с внушаващо интимност неоправено легло. Високите френски прозорци бяха притворени и те дочуваха тихото ромолене на дъжда. Гледаха стичащите се по стъклата капки и избягваха свенливо погледите си. Пред тях се простираше великолепна, украсена с копия на антични статуи, градина…

— За къде ли бързат дъждовните капки, Джони? — докосна тя стъклото с трепереща ръка.

— За никъде. Но където и да отиват, те стигат там много по-бързо от нас, глупачето ми.

— Зная, че ти ще успееш.

— Да, някой ден. Но какво ще стане, ако се измориш да чакаш и си избереш някой друг вместо мен? — Той се приближи до нея с искрящ поглед. — Господи, колко си красива! Гордея се с днешното ти изпълнение на сцената. С мен или без мен ти би могла да постигнеш всичко, мила. Та ти дори не потрепваш, когато пееш!

Той я прегърна и Лейси затаи дъх.

— Коя е най-съвършената част от теб? Копнея за нея, мила…

— Целуни ме — прошепна тя.

Топлите му устни попиха нежно една дъждовна капка, която се стичаше по лицето й. Тръпки преминаха през цялото й тяло. Тя желаеше нещо повече от тази ласка. Но той внезапно се отдръпна. Никога не настояваше да правят любов, защото се страхуваше, че тя може да забременее и да се обрекат на бедно и горчиво съществуване до края на дните си като своите родители.

— Желая те — нави вратовръзката му около ръката си тя и го придърпа.

— Не, по-добре да си вървим.

— Но защо, Джони?! — пъхна пръсти под яката тя и разкопча горното копче на ризата му.

— Знаеш защо.

Кой би повярвал, че Джони Миднайт може да се държи като джентълмен. Отначало тя се ласкаеше от това, но сега изпитваше неудържима страст.

— Не те доведох тук, за да те съблазня — каза той и хвана ръцете й.

— Зная. — Винаги бе толкова мил с нея и това я караше да го желае още повече.

— Мечтая един хубав ден връзката ни да завърши със сватба, мила.

— Но в този миг аз не копнея по нещо толкова безкрайно далечно — отвърна тя отчаяно.

— Сигурно искаш да имаш къща като тази и…

— Не!

Тя жадуваше любов. Неговата любов.

— Ами какво ще стане със стипендията ти за колежа? Не желая да проваля бъдещето ти.

— Нима не ме обичаш?! — прехапа устни тя. — Не, не мога да чакам безкрайно деня, когато ще стана твоя.

Лейси прокара ръка под ризата му и плъзна длан надолу по корема. Миднайт вече пламтеше от възбуда под търсещите й пръсти. Кожата му настръхна и той обсипа тръпнещото й тяло със страстни целувки. Но след миг я отблъсна и се отпусна върху стената.

— Ако имаш поне малко разум, върви си!

— Защо не можем да се обичаме? — Никой никога не беше я обичал, освен Джони. Закърши смутено пръсти. Бог знае какво си мислеше за нея. Едва ли едно непорочно момиче би го пожелало така страстно. Не издържаше.

Втурна се навън под студения дъжд, обгърна мократа дорийска колона до басейна и се изсмя нервно.

— Полудя ли? Какво ти стана тази вечер? Роклята ти е станала почти прозрачна, толкова е мокра!

Усети прииждащата страст в гласа и в очите му при вида на розовите връхчета на гърдите й, които се притискаха към колоната.

— Люби ме Джони, моля те, люби ме! — Тя го целуна отново с невинни търсещи устни.

Без да промълви дума, той я вдигна на ръце и я отнесе в стаята. Положи я на леглото и трескаво разкъса бялата й рокля. Но нетърпението му я накара още по-жадно да вдиша горещия му мъжки мирис, тръпнеща в очакване.

Желанието му беше толкова силно, че направи всичко много бързо. Но въпреки това изпита радостно чувство, осъзнал, че вече я е имал, преди да им се е случило нещо, което да ги раздели завинаги. Само в момента, в който тя извика, той спря, за да й позволи да свикне с тялото му. Но тя го целуна през сълзи и го помоли да продължи. Изгубил контрол над себе си, той се отдаде на тайнственото удоволствие на плътта и свърши. Тя простена няколко пъти и за миг си помисли, че сега го желае още повече. Ала той се отпусна и тя притихна до него. След малко й каза колко съжалява и тя разбра защо, едва след като се любиха за втори път…

Тогава той я повали бавно, като безспир целуваше гърдите й. После устните му се плъзнаха по корема и продължиха надолу. Усетил неволната й съпротива, той я обгърна с ръце и я обсипа с нежни думи и целувки, докато тя не се отпусна. Устните му потънаха между бедрата й, като покриваха всяка част от тялото й с възпламеняващи милувки.

— Съблечи ме — изрече накрая той с дрезгав глас.

Тя разкопча ризата му и я свлече от мускулестите рамене. После ръката й се спусна към кръста му.

— Целувай ме, както аз те целувах!

Тя изпита неудържимо желание да направи това, което бе поискал. Беше прекрасно. Защото се обичаха.

Той се надвеси над нея и я покри с тяло. Забави нежно движенията си, за да я усети. Тя разтвори бедра и той потъна в нея. Няколко безпаметни мига продължиха да се движат, накрая той я прегърна силно и впи устни в шията й, докато тялото му потръпваше конвулсивно. Обхваната от същия страстен порив, тя се изви към него и извика.

След това дълго лежаха прегърнати в тъмнината.

До сутринта се любиха още няколко пъти и всеки път тя губеше по нещо от девствената си сдържаност. Обичаше го и го желаеше още повече, докато изчезнаха всички прегради на нейния свян. Вече нямаше значение, че преди Джони не бе го правила с никой друг.

Тя вярваше истински, че в огромното сексуално удоволствие, което изживяваха, няма нищо лошо, щом това ги сближаваше. Душите и телата им се сливаха и опиянени те си мислеха, че никога нищо не би могло да ги раздели.

Когато се прибираха към домовете си в студената и ветровита ранна утрин, чуха тревожни сирени и хукнаха натам. Но дори за миг не им мина мисълта, че могат да имат нещо общо с разигралата се през нощта трагедия.

Малко след като бащата на Лейси бе застъпил на смяна в един от магазините на Сам Дъглас, бе избухнал пожар, докато украсявали горния етаж за предстоящо парти. Той бе загинал заедно с Камела Дъглас. Бащата на Джони, който работеше като охрана на същия магазин, също пострада и обгорял жестоко в пламъците, почина в ужасни мъки месец по-късно.

Семейство Дъглас се кълняха, че подпалвачът е изпадналият в отчаяние баща на Джони. Когато Джони реагира, възмутен от нападките, Сам Дъглас незабавно го уволни. Но за сметка на това сенаторът великодушно отвори вратите на дома си за осиротялата дъщеря на другия пазач.

Когато Лейси прие любезното внимание, Джони започна да страни от нея. Беше непреклонен и тя се почувства изоставена. Самотата я тласна още по-силно към семейство Дъглас. Така упорството на Джони предизвика поредица от събития, които унищожиха любовта им.