Армен Викториян
Контрол върху съзнанието (4)

Трета глава
Изпробване на ЛСД

Не само ЦРУ са замесени в експерименти за контрол върху съзнанието. Тази глава ще разгледа експериментите с халюциногенни наркотици, провеждани от различни поделения на Разузнавателната общност на американската армия заедно с нейните химически войски. Голяма част от свързаните с това документи са унищожени. Онова, което следва, се основава на спасени писмени свидетелства от тези програми.

От наличните досиета в Разузнавателния център във Форт Холъбърд, щата Мериленд, и от Военните химически лаборатории знаем, че през ноември 1957 година е стартирал съвместен координиран проект за психохимични наркотици. Предполага се, че основната работа по този съвместен проект е свършена в края на 1957 г. и началото на 1958 г. През май 1958 година са се провели разисквания между офицерите от Разузнавателния съвет на Форт Холъбърд и Лабораториите за изследване на въоръжението в Еджуд. След заседанието на 3 юни 1958 година началникът на Разузнавателния съвет изпраща неофициален план на Дирекцията по медицински изследвания на Военните химически лаборатории.^[1]

Планът е озаглавен „Програма за тестване на материал ЕА 1279“ и включва използване на ЛСД. В този план се обсъжда „подходът към потенциалните доброволци“, които трябвало да бъдат подбирани от личния състав въз основа на досиетата, включващи информация за работа със секретни материали. В документа се говори за кодекс на поведение на доброволците, според който трябвало да подпишат декларация, че са съгласни. Преди всяко изследване доброволците трябвало да преминават физически и психиатричен преглед.

В програмата за първата група доброволци, пристигнали в Армейския химически център (АХЦ) в Еджуд, специално се наблягало на „несъзнателната реакция“. За да се проведат тестовете, бил нужен тридневен престой. След лекарски преглед физически негодните били отпращани.

Първата вечер в АХЦ била за запознаване. На доброволеца се представял обучен в разпитите служител, който предварително се запознавал с досието му. Целта на вечерта за доброволците била социални контакти с други хора. Но всъщност всичко било нагласено така, че да подпомага разпитващия в измъкването на допълнителна информация от доброволеца — нещо като симулация на дипломатически коктейл, където се правели опити за получаване на поверителни сведения от нищо неподозиращи субекти.

На доброволците се сервирали питиета с ЛСД. След това разпитващите се опитвали да измъкнат още по-поверителна информация за задълженията на доброволците в техните части. При необходимост разпитващият давал на доброволеца допълнителни дози ЛСД без негово знание.

Били отделени специални помещения, където да разговаря всяка от двойките. Вечерните събеседвания били сравнявани с тези на другия ден, когато субектите вече не се намирали под влиянието на наркотика. Доброволците не съзнавали, че ги разпитват. Все пак на втория ден ги информирали за събитията от предишната вечер.

В Еджуд се провеждали експерименти и с други групи доброволци за преценяване способността им да лъжат, докато са под влиянието на ЛСД. Имало и „Тестове за разстройване на паметта“, с които се преценявало влиянието на ЛСД върху паметта на субектите; „Специализирани тестове на двигателните реакции“, с които се отчитало разстройването на елементарните двигателни реакции след приемане на ЛСД, и „Тестове на ефекта от средата и физическото състояние“, т.е. оценка на ефекта от ЛСД върху доброволци, подложени на различни условия и физически състояния, включително пълна изолация и враждебни разпити. Друг тест, „Влияние на материала при изкуствено създадени стресови ситуации“, определял способността на субекта да не издава информация, когато се намира под необичаен стрес и влияние на ЛСД.

Няма доказателства, че тези изследвания са били одобрени на каквото и да било ниво над президента на Разузнавателния съвет или директора на Лабораториите за медицински изследвания в Еджуд. Единственият достъпен документ от канцеларията на генералния инспектор и генералния одитор към сухопътните войски (СВ) на САЩ показва, че предложеният план е бил изпратен от Разузнавателния съвет на командващия СВ в Еджуд.

Подписан е от генерал-адютанта от името на командващия центъра, което сочи, че командващият на Разузнавателния център може би е одобрил програмата от страна на Разузнавателния корпус.^[2] Все пак бившият началник на Разузнавателния център Ричард С. Прейдър на 29 октомври 1979 година свидетелства, че не е знаел нищо за плана и е напълно възможно писмата да са били подписвани от негово име. Освен това той заявява, че макар Разузнавателният съвет да се намира под негово командване, по въпроси от оперативно естество те обикновено докладвали директно на канцеларията на заместник-началник щаба по разузнаването (ЗНЩР) на СВ.^[3]

Уилям Дж. Якобсен, офицер по проекта на Разузнавателния съвет, подкрепя версията на Ричард Прейдър. Освен това добавя, че доколкото знае, по онова време в Холъбърд не е можело да се вземе никакво решение за участие в изследвания без одобрението на ЗНЩР.^[4] Това твърдение на Якобсен не е потвърдено от бившия персонал на ЗНЩР. Освен това не са открити никакви доказателства, че Лабораториите за медицински изследвания са получили одобрение чрез Химически войски, нито пък че от канцеларията на началник-управление медицинска служба са разгледали или проверили плана. Те очевидно са се отклонили от законните канали.

Оцелелите документи показват, че експериментите са провеждани на два етапа: първата серия от август до ноември 1958 година^[5], а втората от септември 1959 г. до май 1960 г. Макар да няма доказателства за точния брой на използваните доброволци, от командировъчните предписания и показанията личи, че става дума за 30–35 души. Няма обаче писмени данни за това по колко пъти е даван ЛСД на всеки доброволец.

Най-важното тук е, че никой от доброволците не е дал своето „информирано съгласие“ преди приема на ЛСД. Освен това е имало преднамерени усилия да бъдат лишени от всяка информация, която би им помогнала да преценят доколко опасна е тази процедура. Отговорността за умишленото укриване на информация е на Разузнавателния съвет като инициатор и на Лабораториите за медицински изследвания като изпълнители. Едва след първото даване на ЛСД доброволците били уведомявани за случилото се и за останалата част от проекта.

Тези тестове са провеждани няколко години след смъртта на д-р Франк Олсън през ноември 1953 година, вероятно причинена от сложения в питието му ЛСД. Д-р Олсън е работил в тясна връзка с Подразделението за специални операции към химическата служба на СВ във Форт Детрик. Данните сочат, че армията на САЩ скоро е забравила поуките от смъртта на Олсън и е продължила с изследванията постарому.

Според показанията на един от доброволците, Чарлз Л. Шърли-младши, дадени на 5 август 1975 година, сред колегите му било разпространено мнението, че ако откажат да участват в изследванията, ще изпаднат в немилост пред своите началници.

След първата серия експерименти през ноември 1958 година началникът на клиничното подразделение в Еджуд изпраща писмо до командира на разузнавателния център на сухопътните войски (СВ), в което се казва, че основната работа по първата фаза е приключена, и то с крайно удовлетворителни резултати.

По-нататък в писмото се отбелязва, че „приложението на материала [ЛСД] е добре по възможност да става в реални ситуации на експериментална основа“^[6]. Трудно е да се повярва, че може да се даде такава препоръка за опасен наркотик с непредвидими резултати, и то след тестовете върху 35 доброволци.

На 21 януари 1959 година разузнавателният център на СВ дава зелена светлина на Еджуд: „Нашият щаб изпрати писмото Ви на заместник началник-щаба по разузнаването (ЗНЩР) на СВ, съгласявайки се с Вашите препоръки материалът да бъде използван в реални ситуации на експериментална основа.“^[7] От наличната документация става ясно, че е подготвян план за изпитание в реални условия заедно с представители на Лабораториите за медицински изследвания и офицер от Разузнавателния съвет, който да помага в разпитите.

В началото на март 1959 година директорът по медицинските изследвания в Еджуд уведомява своя началник, командира на Военните химически лаборатории, че планът скоро ще му бъде предоставен от Разузнавателния център.^[8] В плана се предвижда прилагане на ЛСД върху чужди граждани в други страни. Канцеларията на началник-управление медицинска служба е избраният канал за бързо осъществяване на плана.^[9]

На 9 април 1959 година представители на Военните химически лаборатории и Разузнавателния център запознават началника на отдел изследвания и развитие към канцеларията на началника управление медицинска служба с „Програма за тестване на материал ЕА 1279“, като предлагат изпитание в реални условия. Той има резерви към одобряването на плана, но по-късно уведомява неофициално Еджуд, че началникът управление медицинска служба би преразгледал решението си, ако планът му се представи чрез заместник началник-щаба по разузнаването (ЗНЩР). Разузнавателният център изпраща плана на ЗНЩР за съгласуване с началник-управление медицинска служба и последният „се съгласява със заключението на химическата служба и няма никакви медицински възражения срещу плана за изпитание в реални условия“^[10]. Канцеларията на ЗНЩР нарежда на командира на Разузнавателния център към СВ на САЩ (РЦСВСАЩ) да подготви подробна щабна разработка за изпитанията върху чужди граждани и доклад за ЗНЩР. На 15 октомври 1959 година РЦСВСАЩ изпраща на ЗНЩР исканата разработка.^[11]

На 8 август 1960 година Групата за свръзка към канцеларията на помощник началник-щаба по разузнаването е изпратена в Европа, където да инструктира европейската разузнавателна общност за съвместния проект на Разузнавателния корпус и Военните химически лаборатории за изпитания на ЛСД и да запознае началника на армейското разузнаване в Европа (НАРЕ) с плана. Групата се състои от трима души: офицер от канцеларията на заместник началник-щаба по разузнаването на СВ (ЗНЩР); офицер за проекта от Разузнавателния съвет на СВ във Форт Холъбърд (РСМСВ) и още един офицер за проекта, но от Химични лаборатории за изследвания и развитие (ХЛИР) в Еджуд.

На разузнавателната общност в Европа е оставено да измисли подробностите по плана и да осигури субекти за предложения „Тест в реални условия“. Те трябвало да са чужденци и да не са доброволци. СВ отговаряли за осъществяването на проекта под зоркото око на Групата за специални цели (ГСЦ).^[12] Оцелелите писмени свидетелства показват, че на 25 ноември 1960 година заместникът, ЗНЩР и НАРЕ неофициално са се договорили за работните си отношения.^[13]

На 7 декември 1960 година офицерът за проекта на Разузнавателния съвет на СВ в присъствието на представители на началника на химическа служба към СВ и канцеларията на началник-управление медицинска служба инструктира ЗНЩР.^[14] От доклада му личи, че ЗНЩР се е съгласил с плана, тъй като той е щял да допълни конвенционалните методи за разпит. Макар да не е изразена почти никаква загриженост, е повдигнат въпросът за съгласуването с други институции като ЦРУ и ФБР.

Окончателното решение е подобно съгласуване да бъде отложено, докато не се направи оценка на изпитанията в реални условия в Европа. За ЗНЩР в протокола е записано: „Неговата загриженост бе, че за да излезе нещо от този проект, това [ЛСД] трябва да се прилага върху по-висши неамерикански субекти, или както се изрази, щабни офицери. Това можело да се осъществи само с въвличането на ЦРУ в проекта.“ Също така ЗНЩР добавя, че „може би трябва да се информира и по възможност привлече ФБР за по-нататъшното развитие на експериментите“^[15].

Няма абсолютно никакви доказателства, че този план е бил одобрен от началник-щаба на СВ или други по-висши от ЗНЩР офицери. Няма доказателства и че планът е бил съгласуван с ФБР ЦРУ или друга институция извън СВ. През януари 1961 година химическата служба изпраща офицер, който да стане част от Групата за специални цели заедно с офицера за проекта на Разузнавателния съвет на СВ.^[16] Новият член, вероятно осигурен от канцеларията на началника управление медицинска служба, е медицински кадър от Форт Тотън, щата Ню Йорк. (Няма писмени доказателства, че това назначение е било направено от началника управление медицинска служба.)

На 28 април 1961 година Групата за специални цели (ГСЦ) на СВ, която се занимава с ЕА 1279 (ЛСД), отпътува на 90-дневна програма за експерименти в реални условия в Европа, а именно „Операция ТРЕТИ ШАНС“. Групата се състои от военен лекар на СВ, офицер на Химическия корпус по проект ЕА 1279 и занимаващ се със същия проект офицер от Разузнавателния център на СВ, който представлява канцеларията на ЗНЩР Целите са: „да се потвърдят или отхвърлят лабораторните заключения (1958–1960 година), за да се определи дали техниката с ЕА 1279 може да бъде използвана като помощна при разпити, както и дали техниката действително повишава експлоатационните качества на реални субекти за разузнавателни цели.“^[17]

Занимаващите се с организацията разузнавателни части вече са определили субектите. Всичките спадат към критичната категория и са смятани за „неподатливи“ на конвенционалните техники за разпит или разследване.

Субектите са доведени един по един в предварително подготвен лекарски кабинет под претекст, че трябва да ги прегледа лекарят на ГСЦ. След като бъдат представени в неофициална атмосфера на членовете на ГСЦ, субектите получават питиета, в които тайно е добавен ЛСД. След като наркотикът започва да действа, групата се премества в помещението за разпити. Военният лекар и психологът присъстват на разпитите до самия им край като консултанти.^[18]

Проведени са 11 експеримента с 10 субекти, от които деветима чужденци, информатори или агенти на армейското разузнаване. Изключението е американски войник, замесен в кражба на поверителна документация. Никой от субектите не е доброволец, макар че един от тях се е съгласил да се подложи на тест със „серума на истината“.

Групата за специални цели се връща в САЩ в края на юли 1961 година. Заключението им е, че има спешна нужда от модерни, неконвенционални техники, които да подобрят възможностите на разузнавателните части в реални условия, когато са необходими интензивни специални разпити, и че ЛСД има обещаващо бъдеще в тази област. Една от препоръките им е: „Да се предприеме изчерпателна програма за изпитания в реални условия съвместно със съответните американски отдели по разузнаването и сигурността за научно получаване на емпирични данни, по които да се стандартизира техниката ЕА 1279; и за тези бъдещи експерименти да се използват реални субекти от действителни случаи както за изследователски, така и за оперативни цели.“^[19]

Няма доказателства, че която и да било част от ТРЕТИ ШАНС е представена на началник-щаба на СВ или на секретаря на СВ или одобрена от тях. От наличните свидетелства става ясно, че от началото до края този проект е в разрез с политиката на МО и СВ, както и на специфичните правилници за химически или медицински изследвания. Освен това ГСЦ използва нищо неподозиращи субекти с чуждо гражданство във всички случаи с изключение на един. Да не говорим, че използването на американския войник е по-скоро с оперативна, отколкото с изследователска цел. И накрая, отговорни за крещящото незачитане на политиката и директивите на СВ са заместник началник-щабът по разузнавателната част, канцеларията на началника управление медицинска служба и началникът на химическа служба.

След завръщането на Групата за специални цели от Европа през декември 1961 година ЗНЩР взема решение да проучи възможността за подобни експерименти в сухопътните войски на САЩ в района на Тихия океан (СВСАЩТО).^[20] На 27 февруари 1962 година офицерът по проекта от Разузнавателния корпус запознава заместник началник-щаба, НАРЕ и СВСАЩТО за ЛСД програмата в своята щабквартира на Хаваите. „Главната цел на програмата за изпитания в реални условия ще бъдат експерименталните изследвания при действителни оперативни условия, проверка на предишни лабораторни и реални изпитания на техниката [с ЛСД], както и разработване на още данни за оперативната употреба на материала. Всеки оперативен напредък на индивидуалните случаи, избрани за експериментиране, ще бъде считан за допълнително предимство.“^[21]

Първите тестове започват на 20 април 1962 година. Програмата носи кодовото название Операция ДАРБИ ХЕТ и ЗНЩР изисква от началника на химическата служба да осигури един офицер, който да се присъедини към ГСЦ за този етап от изследванията.^[22] Химически войски възлагат тази задача на същия офицер, който е участвал в Операция ТРЕТИ ШАНС.^[23]

По причини, които остават неясни, Операция ДАРБИ ХЕТ е прекратена, преди да бъде даден ЛСД на някой от осемте избрани за целта субекти — 7 чужди граждани и един американски войник. При инструктажа на 10 април 1963 година заместникът на ЗНЩР към СВ нарежда да не се провеждат повече никакви тестове на ЕА 1279. Причините, които се излагат, са липсата на данни, некатегоричното естество на изследванията и правните, политически и морални проблеми, свързани с прилагането на ЕА 1279 (ЛСД).^[24]

В заключение за две години Разузнавателният корпус е използвал 30–35 души за своите изпитания на ЛСД. Първите експерименти — с тайното даване на ЛСД на симулиран светски прием — са в пряко нарушение на публикуваната политика на МО и на СВ. За голяма част от доброволците и за самите изследвания липсват каквито и да било документи. Те са умишлено унищожени, за да се запази в тайна самоличността на участниците в тези операции. В сухопътните войски на САЩ употребата на ЛСД е прекратена на 10 април 1963 година. Все пак тези операции проправят пътя за други американски институции — включително контрагенти на правителството на САЩ — да продължат изследванията с ЛСД върху нищо неподозиращи човешки субекти.