Армен Викториян
Контрол върху съзнанието (11)

Десета глава
Операция „Старгейт“

През юли 1995 година ЦРУ излезе на светло и обяви интереса си към така нареченото „виждане от разстояние“ (ВР)^[1], способността да се шпионират по телепатичен път отдалечени обекти. В резултат изведнъж много нова информация стана достъпна. По времето, когато обявиха своята роля в тази област, ЦРУ и Министерството на отбраната се занимаваха с това вече 22 години — ЦРУ от 1973 до 1977 година (като предварителните проучвания са започнали през 1972 г.), а МО/РУМО от 1977 до 1995 година. Първоначално оперативните аспекти на ВР — с други думи, приложенията му за събиране на информация — са сравнително добре изследвани в реални условия, макар че в по-късни години започват да се отличават две области.

През 1995 година ЦРУ разсекретява и предоставя на Ръсел Тарг документи относно тяхното спонсориране на програмата от 70-те години в Станфордския научен институт в Мелано Парк, Калифорния.^[2] На 6 септември 1995 година Бюрото за връзки с обществеността на Управлението пуска следното изявление относно ролята на ЦРУ във ВР:

Съгласно нареждането на Конгреса ЦРУ разглежда наличната информация и минали изследователски програми във връзка с парапсихологични явления, главно „Виждане от разстояние“, за да определи дали могат да се използват за събиране на разузнавателна информация.

През 70-те години ЦРУ е спонсорирало изследвания по темата.

По онова време програмата, винаги считана за спекулативна и противоречива, е оценена като безперспективна.

Също така ЦРУ е в процес на разсекретяване на документацията по програмата.

Очакваме да завършим настоящия преглед тази есен и да направим препоръки относно всякаква бъдеща работа на Разузнавателната общност на САЩ в областта.

Съгласно изявлението и по искане на Финансовата комисия към Сената през юни 1995 година Отделът за изследване и развитие [ОИР] на ЦРУ възложи на Американския институт за изследвания (АИР) да направи преглед на програмата „Старгейт“ на Управлението (официално поръчката е „да се изследва и разработи парапсихологическият феномен, известен под името «виждане от разстояние» в подкрепа на Разузнавателната общност на САЩ.“^[3]) Първоначално мисията на „Старгейт“ е в три посоки:

1. Да направи оценка на подобни чуждестранни програми в областта на виждането от разстояние.

2. Чрез контрагенти да проучи съществуването, причината и ефектите от този феномен.

3. Да проучи и прецени дали ВР може да се използва като разузнавателно средство.

През пролетта на 1995 година всички ВР програми бяха замразени поради промяна на политиката в областта на изследванията. Все пак при провежданите преди това упражнения резултатите от многократните наблюдения можели да бъдат обобщени в доклади от по три-четири страници, които след това били изпращани на агенцията поръчител. Но от 1994 година насам към агенциите получатели на доклади за ВР се отправяла официална молба за оценка на точността и стойността на съдържанието им. И очевидно резултатите не отговаряли на новия стандарт — разузнавателните изисквания.

Относно извършения от АИИ преглед: „За да се оцени изследователската програма, беше свикана внимателно подбрана комисия. Тя включваше двама бележити експерти от областта на парапсихологията: д-р Джесика Утс, професор по статистика в Калифорнийския университет в Дейвис, и д-р Реймънд Хаймън^[4], професор по психология в Орегонския университет. Освен заради безспорната си репутация, те бяха избрани и за да представляват двете страни на паранормалното противоречие: д-р Утс е публикувала положителни статии за паранормалното тълкуване, а д-р Хаймън трябваше да застане на страната на скептиците.“^[5]

АИИ включва в комисията и двама от старшите си учени — д-р Линкълн Моузес, заслужил професор от университета Станфорд, който да дава статистически консултации, и д-р Дейвид А. Гослин, председател на АИИ, като координатор на изследователската работа. „Членовете на комисията бяха помолени да разгледат всички лабораторни експерименти и метааналитични рецензии, проведени в рамките на програмата; това включваше приблизително 80 отделни публикации, много от които обобщени доклади за множество експерименти. По време на прегледа беше обърнато специално внимание на онези проучвания, които: (а) даваха най-убедителни доказателства за феномена ВР и (б) представляваха новите правила за контролиране на експериментите за методологични артефакти, посочени в предишни прегледи. Д-р Утс и д-р Хаймън подготвиха отделни писмени рецензии. Те запознаха с тях останалите членове на комисията, които на свой ред се опитаха да стигнат до консенсус.“^[6]

Комисията на АИИ направи следните изводи за изследванията на ВР, провеждани в различни лаборатории:

1. Демонстрирана е значителна лабораторна работа, в смисъл че са постигнати твърде много успехи, за да се дължи това на случайност.

2. Не е ясно дали наблюдаваните ефекти могат недвусмислено да бъдат отдадени на паранормални способности от страна на субектите, а не на мненията на експертите, мишената или някоя друга характеристика на използваните методи. Използването на едни и същи субекти, експерти и снимки на мишени правят невъзможно установяването на независимите ефекти.

3. Не са посочени доказателства, които ясно да демонстрират, че успехите се дължат единствено на опериране с паранормални способности; лабораторните експерименти не са установили произхода или естеството на явлението ВР, ако то изобщо съществува.

За преценяване оперативната стойност на виждането на разстояние за събирането на разузнавателна информация, АИИ възприе трипосочна стратегия:

Първо, беше разгледана съответната научна литература, за да се установи дали условията при събиране на разузнавателна информация реално позволяват използване на ВР.

Второ, проведе се събеседване с трите участващи в програмата групи: (1) крайните потребители на информацията; (2) медиумите, предоставящи докладите, и (3) ръководителя на програмата.

Трето, беше взета предвид обратната връзка от оценките на крайните потребители за точността и стойността на ВР докладите.^[7]

Ето обобщените резултати:

1. Лабораторните условия, при които е наблюдаван феноменът виждане на разстояние, се различават от реалните при събиране на разузнавателна информация. Например медиумите може да не получат обратна връзка, а мишените — да не покажат характеристиките, нужни за постигане на успех.

2. Крайните потребители сочат, че макар да се наблюдава известна точност в общите характеристики, ВР докладите не дават точните, конкретни сведения, които са ценни в събирането на разузнавателна информация.

3. Получената информация е била непоследователна и неточна по отношение на специфичните подробности и се нуждаела от значително субективно тълкуване.

4. Получената информация в нито един случай не е била използвана при провеждане на разузнавателни операции. Следователно ВР не дава приложими разузнавателни сведения.^[8]

В доклада на АИИ се заключава, че макар в лабораторни условия да са наблюдавани статистически значими ефекти, остава неясно дали ВР съществува като паранормален феномен. Освен това се изтъква, че лабораторните експерименти не са дали научно неоспорими доказателства относно естеството и произхода на това явление. Следователно АИИ отхвърля продължаването на опити: „Стигнахме до извода, че употребата на ВР в събирането на разузнавателни сведения не е оправдана.“^[9]

Трябва да се отбележи, че АИИ не са имали достъп до всичките секретни оперативни документи, които — както поверително ме информираха — са безброй. Нито пък срокът, за който са подготвили доклада си, може да се счита за достатъчен. Както се изрази д-р Марчело Труци:

„Наскорошният странен доклад на ЦРУ и АИИ от една страна сочи, че надеждността на ВР е около 15%, а същевременно успява някак си да заключи, че феноменът няма оперативни приложения (което е достатъчно лошо, но на всичкото отгоре отминава с лека ръка оперативната, неекспериментална работа с ВР). Предвид ниската надеждност на толкова много шпионски методи и източници, човек би очаквал, че ще са доволни от 15% шанс. Очевидно изводите им са били продиктувани предварително и причините са главно политически.“^[10]

Д-р Едуин К. Мей, ръководител на програмите за изследвания на ВР в ЦРУ и РУМО, също смята че докладът на АИИ е политически мотивиран и нито на АИИ, нито на ЦРУ е дадено достатъчно време, за да подготвят документа. Д-р Мей вярва и че прекратяването на ВР програмите се дължи на „геополитически промени“ и съответното преподреждане на приоритетите от страна на разузнавателната общност. Той размишлява върху възможността да поддържа тайно ядро от медиуми и заявява, че макар в програмата да са участвали половин дузина такива, поради поверителното естество на информацията не би могъл да назове имената им. След това отбеляза, че д-р Джак Ворона, ръководител на ВР програмата на РУМО, е един от хората, запознати с всичките й подробности и голям неин защитник.^[11]

Според Инго Суан, който през 1989 година се оттегли от програмата, в нея са приети още хора и е станало твърде оживено, за да може да се работи. Освен това смята, че някои от новоприетите не отговарят на необходимите изисквания. Ед Деймс например бил един от учениците, наложени му по политически причини и Суан никак не бил доволен от това.^[12]

Поне от 1971 година ЦРУ наблюдава работата на Американското дружество по психоизследвания (АДПИ), описани подробно в предишната глава, и ги сравнява с подобна информация, получена от Съветския съюз. В резултат Управлението стига до извода, че изследванията са значими.

Според Суан: „В края на октомври 1971 година с един колега бяхме във Вашингтон. По онова време още никой не даваше на медиуми да припарят до официални сгради, затова се срещахме по барове и пицарии. Но точно тогава при нас бяха дошли шестима тайни агенти. Единият от тях очевидно беше шефът, защото колчем отвореше уста, останалите петима млъкваха. Всъщност той говореше малко и многозначително. «Господин Суан», рече ми, «ако трябваше да започнете програма за оценка на противника, с която да се изравним с постиженията на Съветите, какво щяхте да направите?»“^[13]

През 1972 година Харолд Путоф е включен в лазерно изследване в Станфордския научен институт (СНИ), сега СНИ Интернешънъл, в Мелано Парк, Калифорния. По онова време в усилие да осигури субсидии за изследователска работа в областта на квантовата биология той разпространява писмено предложение. В него повдига въпроса дали физичната теория, каквато е позната на всички, е в състояние да опише жизнените процеси, и предлага някои измервания на растения и нисши организми.^[14]

Клийв Бакстър получава едно копие от предложението. В момента той се занимава с измерване на електрическата активност на растения с помощта на стандартно полиграфско оборудване в Ню Йорк. Инго Суан, приятел на Бакстър, веднъж му идва на гости в лабораторията и вижда предложението. По-късно, на 30 март 1972 година, той пише на Путоф, че ако наистина се интересува от тази тема, би трябвало да проведе някои парапсихологически експерименти. Освен това включва в писмото си разкази за някои от своите успехи в психокинезата с д-р Гъртруд Шмидлер в нейната лаборатория в Сити Колидж, Ню Йорк. Путоф поканва Суан да посети СНИ за една седмица през юни същата година, за да демонстрира тези свои способности.^[15]

Преди гостуването на Суан Путоф скрива старателно един магнитометър под пода на сградата. Същият уред е бил използван в експерименти за улавяне на кварки. Но уредът като че ли смущава Суан. За изненада на Путоф, той „вижда“ скрития магнитометър и описва сравнително подробно вътрешния му механизъм. Впечатлен от госта си, Путоф пише доклад за случилото се и го разпространява сред колегите си.^[16]

Няколко седмици след публикуването на този доклад в СНИ идват служители на ЦРУ. Те вече са проучили подробно биографията на Путоф и знаят за работата му като офицер от военноморското разузнаване, а след това като цивилен с Агенцията за национална сигурност (АНС) няколко години преди това. Казват му, че ЦРУ все повече се притесняват от изследванията на Съветския съюз в областта на парапсихологията и от това, че ги финансират КГБ и ГРУ. Тъй като западната научна общност в най-добрия случай счита парапсихологията за нещо съмнително, ЦРУ търсел някой научен институт извън главното академично течение, в който да проведе дискретно финансирана и поверителна изследователска програма. Те питат Путоф дали не желае да направи още експерименти с Инго Суан^[17], като му дават да разбере, че ако резултатите са окуражаващи, евентуално ще му се възложи провеждането на пилотна програма за задълбочаване на изследванията.

Путоф се съгласява и урежда серия от тестове.^[18] По-късно той отбелязва: „Тъй като разузнавателните служби имат смесена репутация сред общото население, неведнъж са ми задавали въпроса защо съм се съгласил да съдействам на ЦРУ и други елементи от разузнавателната общност. Отговорът ми е съвсем прост. От предишните си контакти с тази общност се убедих, че войната почти винаги се дължи на слабо разузнаване и следователно най-силното оръжие на мира е доброто разузнаване.“^[19]

Първите тестове в СНИ са прости и успешни. Офицерите от ЦРУ, които идвали в лабораторията, искали от Суан да им описва скрити в кутия предмети. В резултат от тези предварителни тестове през октомври 1972 година е договорена осеммесечна програма за пилотни изследвания с бюджет от 49 909 долара. Известна е под името „Програма за измерване на биомагнитни полета“ и е продължила от януари до август 1973 година.^[20]

Към екипа се присъединява и един от колегите на Путоф, Ръсел Тарг, който също отдавна се занимава с парапсихология. В това пилотно изследване трима наети от ЦРУ наблюдатели участват като субекти, за да преценяват протоколите. Те описват седем от петдесет и петте експеримента, някои от тях с удивително качество.^[21]

През 1975 година Путоф и Тарг вече могат да докладват, че: „Развиването на тази способност в СНИ достигна такова ниво, че посещаващите ни служители на ЦРУ, които никога не са имали досег с такива понятия, се представят добре при контролирани лабораторни условия“ (т.е. дават достатъчно качествени описания на мишената, за да се позволи сляпо свързване на описанията с мишените от независими експерти).^[22]

Може би най-интригуващият от петдесет и петте експеримента е номер 46. Това е вторият значителен опит от осеммесечното, финансирано от ЦРУ пилотно изследване. Целта му е била: „Опит да се установи дали виждането на дълги разстояния може да стигне до изключително голямо разстояние; да се запише колко време е отнело, докато започнат да се получават впечатления, и да се сравнят впечатленията с публикуваните научни данни.“^[23]

Избраният обект е планетата Юпитер, а датата на експеримента — 27 април 1973 година. „Пайъниър 10“ на НАСА вече е на път за планетата, но твърде далече, за да изпрати данни до контролния си пункт на Земята, камо ли в Лабораторията за самолетни двигатели. Субекти в експеримента са Инго Суан в Калифорния и Харолд Шърман в Арканзас.^[24]

Целта е да се види дали, ако двамата медиуми са на 2000 мили един от друг, впечатленията им ще съвпадат — и това се оказва така. По време на този експеримент е открит пръстен около Юпитер. „Много високо в атмосферата има кристалчета, те блещукат. Може би тези ивици да са като пояси от кристали, нещо като пръстени на Сатурн, макар да не са особено далече от планетата. Много близо в атмосферата. Обзалагам се, че биха отразили радиосондите. Възможно ли е това, ако имате облак от кристалчета, обстрелвани с различни радиовълни?“^[25] Съществуването на пръстена е открито и потвърдено в началото на 1979 година, шест години след този експеримент. Копия от дългия 300 страници доклад за този експеримент са изпратени на различни научни институции, включително на НАСА.

На Коледа през 1962 година Съветският съюз провежда последното от 65-те си изпитания на ядрени оръжия. Тези изпитания са започнали на 1 август 1962 година, във и над планините на Семипалатинск и сред ледовете на Новая земля. В началото на 1963 година Съветите подписват договор за забрана на ядрените опити и тази тяхна програма става тайна. Големият въпрос за САЩ е: какво ще става в бъдеще? Американската разузнавателна общност не разполага с достатъчно информация за съветското производство на ядрени материали, начините на тяхното използване, бъдещите им приложения и тенденциите.^[26]

През юли 1974 година Пат Прайс е помолен да огледа чрез ВР изпитвателния район до Семипалатинск. Това е първият официален ВР проект с обект Съветския съюз:

За да се определи ползата от ВР при оперативни условия, беше проведен експеримент с виждане на далечно разстояние на посочен от спонсора обект, който понастоящем представлява интерес — неидентифициран изследователски център в Семипалатинск, СССР. Експериментът беше извършен на три етапа и под прекия контрол на ТПВ [технически представител на възложителя].

В първата фаза на експериментаторите бяха предоставени географските координати и единствената допълнителна информация, че става дума за научноизследователски център. След това експериментаторите проведоха двойно сляп ВР експеримент със субект 1 [Пат Прайс]. Резултатите от експеримента бяха предадени на представителите на клиента за оценка.

Ако резултатите не бяха обещаващи, експериментът щеше да се прекрати на този етап. Все пак бе преценено, че резултатите са с достатъчно добро качество. Започна втората фаза, в която субектът се съсредоточи в генерирането на физически данни, които можеха да бъдат проверени от клиента, като същевременно се направиха и измервания. Краят на втората фаза постепенно премина в третата — генериране на непроверяеми данни, които не са достъпни за клиента, но въпреки това представляват интерес за него. В момента тече оценка на данните от клиента.^[27]

Някои от резултатите от ВР експериментите бяха удивителни. В телевизионното предаване „Найт лайн“ на 28 ноември 1995 година представител на ЦРУ, известен само като „Норм“^[28], бивш технически консултант на заместник-директора Джон Макмаън, заяви за използването на ВР програмите в средата на 80-те: „Е, ако искате да говорите за това какви резултати се получават след осмото мартини, аз не искам.“ „Резултатите след осмото мартини“ е вътрешен термин, който показва, че резултатите от ВР тестовете са били толкова добри, че всички са загубили усещане за реалност. В същото предаване Робърт Гейтс, бивш директор на ЦРУ, добавя че ВР има обещаващо бъдеще.

Инго Суан разказва за един резултат тип „след осмото мартини“, който се е получил между 1975 и 1976 година.^[29] Помолили са го да огледа чрез ВР съветски подводници.^[30] Според Суан „около мен седяха какви ли не фуражки. Путоф беше от лявата ми страна, а от дясната имаше двама-трима генерали с по три звезди. Страшно се притеснявах, докато ми даваха координатите. Това беше един от онези «големи тестове» и помещението беше пълно със свидетели. Докато се занимавах с моята си работа, изведнъж зърнах нещо, заковах се на място, вгледах се в него и рекох: «Боже господи!» После прошепнах в ухото на Хал: «Хал, не знам какво да правя. Мисля, че тази подводница е свалила НЛО и НЛО-то е стреляло по нея. Какво да правя сега?»“

Путоф пребледня като смъртник, погледна ме и прошепна: „Леле боже! Ама представлението си е твое. Прави, каквото знаеш.“ Така че аз скицирах това НЛО, а фуражката, дето седеше от дясната ми страна, грабна листа и рече: „Какво е това, г-н Суан?“ Отвърнах му: „Сър, мисля, че е очевидно.“ Той стана с листа в ръка и всички останали се изправиха, без мен и Путоф. Генералът излезе от стаята и другите го последваха. Двамата с Путоф се върнахме в хотела и аз казах: „О, боже, провалихме програмата.“ Затова излязохме и се напихме с маргарити и тем подобни, а сетне се върнахме в хотела. Три дни по-късно на Путоф му се обадиха и го попитаха: „Добре, колко пари искате?“^[31]

Програмите „Аномални умствени феномени“, провеждани в СНИ от 1973 до 1989 година били продължени в МКНП от 1992 до 1994 година. Меморандумът от 25 юли 1995 от д-р Едуин К. Мей дава заглавия и подробности за десетте експеримента, извършени в МКНП.^[32] Заглавията им са: „Зависимости на мишената“; „АС с бинарно кодиране“; „АС Ясни сънища“, основни; „АС Ясни сънища“, пилотни; „ERD АС Поведение, Ентропия II.“^[33] Други експерименти, провеждани в МКНП, са: „АС на двойни мишени“; „MEG Копиране“; „Наблюдаване на разстояние“; „ERD EEG Изследване“.^[34]

Както вече споменах, един от оперативните раздели на ВР програмата е бил проектът „Грил Флейм“ на МО. Няколко организации — членки на американската разузнавателна общност, ми отказаха достъп до документи. В крайна сметка на 1 февруари 1996 година успях да получа съответните документи за този малко известен проект. Бяха открити и разсекретени по искане от 7 декември 1995 година на Управлението за разузнаване и сигурност на СВ.

Оперативните аспекти на СТАРГЕЙТ — цялостната програма — датират от 1977 година, когато американските СВ започват да използват ВР за да научат за врага неща, които не могат да бъдат открити по обичайните начини. Помощникът на заместник началник-щаба по оперативните въпроси, отдел „Агентурно разузнаване“ (ПЗНЩОВ — АР), чрез своя отдел за специални акции, получава мисия. До 1978 година вече е основан отряд „G“, който по-късно е зачислен към Управлението за разузнаване и сигурност на СВ [УРС] под името ГРИЛ ФЛЕЙМ. Сега на СВ е дадена нова мисия: да използват ВР като средство за събиране на разузнавателна информация. По това време цялата ВР програма на МО е прехвърлена под шапката на ГРИЛ ФЛЕЙМ — съвместна работа на няколко американски министерства и агенции под надзора на РУМО.^[35]

През 1983 година отряд „G“ [ГРИЛ ФЛЕЙМ], чийто персонал и операции са подготвяни от Инго Суан, се разделя с него. Майор Ед Деймс е успял да създаде екип, очевидно способен да осигурява исканите данни. Тази раздяла предизвиква яден спор между двамата, който продължава и до днес.

Новият екип под наименованието СЕНТЪР ЛЕЙН продължава своите операции. През 1986 година, след няколко противоречия, новоназначеният командващ на УРС по нареждане на своите началници прехвърля тази част към РУМО. Частта се слива със СЪН СТРИЙК, който е под контрола на Отдела за научно-техническо разузнаване (ОНТР) на РУМО.^[36]

В началото на 90-те години на XX в. е прекласифицирана от ПСД (Програма със специален достъп) на ЛИМИДС (Ограничено разпространение) и отново е преименувана, този път на СТАРГЕЙТ От 40 души персонал, служили през цялото времетраене на програмата, 23 са били военни. През 80-те години, когато е в разцвета си, програмата държи 7 медиуми на пълен работен ден, заедно с екипи от административен и оперативен персонал.

В историята на ВР има не една свръхсекретна операция. Ето няколко от тях: БЛУБЪРД, която е насочена срещу либийския лидер Муамар Кадафи^[37]; „Брокер на земя“, срещу панамския генерал Мануел Нориега^[38]; проектът „Трън“, който се занимава с НЛО и проектът „Магазин за стрели“, за който се знае твърде малко.

Втората фаза на проекта СТАРГЕЙТ който е главно под контрол на РУМО, използва трима души, двама от които жени. Може да се каже, че краят на програмата се дължи, на ПВР, Писмено виждане на разстояние, което е въведено през 1988 година. За изненада на първите ВР медиуми, новата програма бързо се превръща в хит на месеца.

ПВР е комбинация от така нареченото провеждане и автоматично писане, както и използване на карти таро. ПВР дава много по-ненадеждни резултати от разработените в СНИ КВР (Координирано виждане на разстояние) и ВДР (Виждане на далечни разстояния), описвани като метод хибрид между релаксация и медитация.

Разузнавателната общност веднага възприема ПВР като свой главен способ в тази област, макар че, за разлика от КВР и ВДР, той не е тестван лабораторно. По времето на своето прехвърляне от РУМО в ЦРУ, през юни 1995 година, в програмата СТАРГЕЙТ остават само трима медиуми, двама от които използват ПВР и само един КВР. Освен това през последните си години програмата страда и от лошо управление.

От началото си през 1986 г. (първата фаза) до прекратяването си през пролетта на 1995 година (втората фаза), програмата получава над 200 задачи от оперативни военни организации, които ги молят чрез ВР да получат информация, невъзможна за придобиване с други средства. С течение на времето подкрепата за СТАРГЕЙТ намалява, макар програмата да е постигала значителни успехи. Както отбеляза един мой източник от разузнаването: „В историческите досиета също има голям брой клиентски оценки от организации като Тайната служба, АНС, военните служби, Обединеният комитет на началник-щабовете и колкото и да е странно, от ЦРУ. В тези оценки се съобщава (понякога с доста пламенни думи) за ползата от ВР като разузнавателно средство.“^[39]

През последните 22 години ВР програмите, подкрепяни от продължителни изследвания и неколкостотин учени от различни области, натрупаха истинско богатство от ценна научна информация. Не бива да бъдат отхвърляни поради сегашната политическа обстановка. Освен явните си военни и разузнавателни приложения, голямото количество събрани данни свидетелстват, че хората не са ограничени само до петте си сетива.