Армен Викториян
Контрол върху съзнанието (10)

Девета глава
Психоизследвания

Онези, които не вярват в съществуването на нематериални неща като съзнанието, душата, духа, докато не получат достатъчно убедителни доказателства за това, вероятно не вярват и в екстрасензорните възприятия (ЕСВ). ЕСВ са човешките способности за добиване на информация за бъдещето, миналото и настоящето без използване на петте известни сетива.

Терминът е измислен от Дж. Б. Райн, бивш завеждащ на първата в света университетска катедра по парапсихология. Извън университета Райн основава Фондацията за изучаване на човешката природа (ФИЧП) в Дъръм, Северна Каролина, в която остава до смъртта си през 1980 година. ЕСВ включват използване на телепатия, ясновидство и предсказване, както следва:

(1) Телепатията представлява прехвърляне на информация от един човек на друг без използване на реч, жестове или някое от известните сетива.

(2) Ясновидството е свързано с придобиването на информация, която не е получена преди това с някое от известните сетива. Още по-важно е, че естеството и съдържанието на информацията не са известни на никой от околните, освен на получаващия — например четене на страници от затворена книга или разпознаване съдържанието на затворена кутия.

(3) Предсказването е придобиване на информация за дадено събитие, преди то да се е случило.

Макар да съществува изобилие от анекдотични данни за съществуването на ЕСВ, досега науката е отделяла твърде малко внимание на тяхното изследване. Въпреки това военните и разузнавателни общности по целия свят отдават на ЕСВ доста голямо значение, що се отнася до използването им за различни цели, офанзивни и дефанзивни.

На 27 август 1995 година предаването „Истинските досиета «X»“ на британския Четвърти канал надниква в дългата история от програми за психоизследвания (пси) в САЩ. Тъй като повечето такива програми са „черни“ (т.е. секретни), резултатите са запазени в тайна от обществото и Конгреса. Фактор за големия интерес на Пентагона в тази област (финансирана чрез Централното разузнавателно управление с помощта и сътрудничеството на Разузнавателното управление към МО, АНС, както и други правителствени и неправителствени изследователски лаборатории) беше напредъкът, постигнат от бившия Съветски съюз и неговите сателити.

От наличната документация става ясно, че допреди 1970 година американското правителство не е обръщало особено внимание на изследванията на свръхестественото и неговите възможни приложения за разузнавателни и военни цели. ЦРУ е проучвало възможността за използване на пси при събиране на разузнавателни сведения в началото на 50-те години на XX в., но твърде безсистемно, точно както полицаите понякога търсят помощ от медиуми за разкриване на престъпления.^[1] По време на своите именити проекти за контрол върху съзнанието с кодови имена АРТИШОК, БЛУБЪРД и МКУЛТРА, ЦРУ отделя малка част от бюджета, за да се проучи възможността да се използват медиуми за получаване на информация от мъртъвци и в разузнавателна работа.^[2]

В началото на 60-те години на XX в. ВВС на САЩ възлагат на Американския институт за изследвания [АИИ] да направи оценка на приложимостта на психологическите феномени за военни цели. АИИ публикува своите заключения под заглавието „Психологически феномени, приложими в разработката на психологически оръжия“ през декември 1965 година.^[3] В своя доклад институтът набляга на различните възможности, сред които използване на лазер, електромагнитни честоти и звук. Сега тези техники са в процес на сериозни разработки, някои като част от идеята за така наречените „несмъртоносни оръжия“.^[4]

Д-р Дж. Г. Прат от катедрата по психиатрия на Вирджинския университет е един от първите западни учени, които посещават Съветския съюз след публикуването на работата на техния експерт Леонид Василев.^[5] Той описва как атмосферата на срещите, уреждани от д-р Едуард Наумов, се е променила между 1963 и 1968 година. По време на първото му посещение конференцията е била открита, сърдечна и се е чувствало желание за обмен на информация. През 1968 година обаче вече е имало ясни признаци на безпокойство.

Малко преди това съветският официален вестник „Правда“ бил публикувал статия против парапсихологията. На конференцията повечето съветски учени отказали да предоставят своята научна документация и западните гости били принудени да изнасят импровизирани лекции, а след тази визита организаторите престанали да канят Запада на подобни срещи и не позволявали прожектирането на филми по темата.^[6]

Публикуването на „Психооткрития зад Желязната завеса“ през 1970 година повишава обществения интерес към контрола върху съзнанието в САЩ.^[7] Тази публикация и последвалите предавания на „Гласът на Америка“ в Съветския съюз по темата за контрола върху съзнанието влошават още повече климата в Съветския съюз.^[8]

През 1973 година четирима бележити членове на Московската академия на науките публикуват дълъг документ, озаглавен „Парапсихологията — измислица или реалност?“, във „Философски въпроси“, официално издание на Съветската академия по педагогически науки. В нея те атакуват парапсихологията и учените, които се занимават с нея. Тази промяна в курса личи и през 1974 г., когато гореспоменатият съветски парапсихолог Едуард Наумов, главната съветска връзка на авторите на „Психооткрития зад Желязната завеса“, е осъден на две години тежък физически труд за дребно престъпление и изпратен в психиатрично „заведение“.^[9] Промяната в официалния курс очевидно е опит не само да се изолират западните учени от работата на съветските, но и за да се убедят САЩ, че Съветите не гледат сериозно на подобни неща.^[10]

Но през 70-те американското разузнаване вече е сериозно заинтригувано от съветските парапсихологични изследвания. Преди 1971 година, когато американската разузнавателна общност започва да се интересува от работата на своя враг в Студената война, ЦРУ прави няколко бегли проучвания.^[11] Откриват, че Съветите харчат близо 60 милиона рубли годишно за психоизследвания. (В СССР наричат тези свои изследвания с чешкия неологизъм „психотроника“.) През 1975 година тази сума вече е набъбнала до 300 милиона рубли — някак твърде много за изследване на противоречива тема.^[12]

Но не толкова съветските изследвания предизвикват загрижеността на ЦРУ колкото оперативните им приложения. Имайки предвид строгия съветски контрол върху сигурността, който предотвратява всякакво изтичане на информация, е очевидно, че Управлението трябва да направи някакъв сериозен пробив.

Анализаторите на ЦРУ са изправени пред дилема. Чувстват се неловко да обяснят пред главните научни консултанти на Съвета за национална сигурност (СНС), че както КГБ, така и ГРУ (Съветското военно разузнаване) изследват теми, които в САЩ са считани в най-добрия случай за спекулативни и противоречиви, но от друга страна се страхуват, че Съветите могат да спечелят психотронната надпревара, както вече са направили със Спутник.^[13]

Накрая стигат до решение. С измислянето на фразата „празнина в психоспособите за водене на война“ те убеждават СНС да предприеме действия. По това време американската разузнавателна общност вече знае, че психотрониката може да се използва и че нещо психоагресивно би могло да застраши сигурността на САЩ. С одобрението на Конгреса, те се заемат да изследват и проучват естеството на тази заплаха.^[14]

ЦРУ възприема двойствен подход. Пред обществото, провеждайки постоянно кампании за дезинформация, те се стремят да дискредитират изследванията на тази тема, но тайно финансират серия от проекти и програми, и за 16 години похарчват по тях над 20 милиона долара.^[15] Съветите, знаейки за дейността на САЩ, реагират подобаващо. Те също отричат пред обществото стойността на психоизследванията, хвърлят в затвора неколцина учени, особено замесените в информационния обмен със западните им колеги, и затварят няколко института, занимаващи се с психоизследвания.

Опитите на Съветите да обучат своите космонавти на телепатия първи привличат вниманието на ЦРУ. Изпитанията са проведени през март 1967 г., когато от Москва до Ленинград е изпратено кодирано телепатично съобщение.^[16] Четири години по-късно Едгар Мечъл прави подобен опит по време на полета си с Аполо 14. Това се основава на откритото от четири години изследвания, финансирани от ЦРУ, които започват през 1970 година в болницата „Маймонидес“ в Бруклин.

Сред цитираните проекти има и изследване на телепатията в сънищата, проведено в Лабораторията за изследване на съня към Медицински център „Маймонидес“. Данните от работата им сочат, че на сънищата може да се влияе по телепатичен път, като човек в будно състояние предава образи или идеи на сънуващия.^[17] В Съветския съюз преследват същите цели.

През 1970 година директорите на „Маймонидес“ Станли Крипнер и Монтагю Ълман представят едно подобно контролирано изследване със смайващо положителни резултати.^[18] Петнадесетте проведени след това изследвания дават подобни данни. Когато откритията на „Маймонидес“ започват да се доближават до сведенията на ЦРУ за този род изследвания в СССР, военното значение и приложения на психотрониката започват да звучат все по-правдоподобно. Както и преди ЦРУ е замаскирало финансовата си подкрепа за проектите чрез космическа фондация „Макдонъл“.^[19] Джак Хоук, космически инженер с интереси по темата, е връзката на „Макдонъл“ в експериментите. Националният институт по здравеопазване осигурява другата половина от средствата. ЦРУ продължава да финансира тези изследвания до 1982 година.

Шон Робине, участващ в сънните изследвания медиум, дава добри резултати и скоро с него се свързват от Разузнавателното управление на ВМС [РУ на ВМС]. ВМС на САЩ искат да изпробват свръхестествените му способности върху съветски военноморски мишени.^[20] Дават му чертежи и снимки на съветски кораби, и го помолват, след като открие настоящото им местонахождение, да предскаже бъдещото.

Конгресът на Асоциацията по парапсихология през 1973 година в Шарлътсвил, Вирджиния, дава повече доказателства, че съветският курс в изследванията си струва да се следва. Прат и Кел, двама американски учени, наскоро завърнали се от СССР, докладват за своите констатации и наблюдения над съветския медиум Кулагина.^[21] Монтагю Ълман, директор на Общински медицински център „Маймонидес“ в Бруклин, също прави изложение за Кулагина. Чарлз Хонъртън описва резултатите от психокинетичните изследвания, които е провеждал в „Маймонидес“.^[22]

В Станфордския научен институт (СНИ) се провеждат паралелни изследвания. СНИ използва в експериментите си напълно будни субекти — макар процедурите да са били почти идентични като тези в „Маймонидес“. СНИ се финансира от ВМС и ЦРУ. (По-късно и НАСА изиграва известна роля.^[23]) По всичко личи, че има сътрудничество между д-р Путоф и д-р Тарг от СНИ, и Едуин К. Мей, консултант на СНИ и научен сътрудник на Отдела по парапсихология и психофизика на „Маймонидес“.^[24]

СНИ също следва съветския курс в изследванията и повтаря техните експерименти. Пример за това е работата на Николаев и Каменски, която показва, че когато пред изпращащия телепатичното съобщение има бързо мигаща светлина, електроенцефалограмата на получателя издава телепатично влияние от изпращащия.^[25]

СНИ наричат своите телепатични изследвания „Виждане от разстояние“ (ВР). Терминът е измислен на едно събиране на 8 декември 1971 година от Инго Суан, хомосексуален нюйоркски художник^[26], д-р Джанет Мичъл, д-р Карлис Осис и д-р Гъртруд Шмайдлер от Американското дружество по психоизследвания (АДПИ) в Ню Йорк. В процеса на техните десет експеримента с „възприятия извън тялото“ АДПИ се опитват да намират скрити в помещението вещи с помощта на ясновидство. И успяват.

По-късно АДПИ решава да разшири тези експерименти до мишени, които са извън помещенията на дружеството. По предложение на Суан д-р Джанет Мичъл му дава име на американски град. Суан се опитвал да определи какво е времето там. След това д-р Мичъл се обаждала по телефона на местното метереологично бюро, за да види дали Суан е бил прав.

Експериментите на Инго Суан от 1971 година се основават на работата на френския учен Рьоне Варколие (1881–1962), който през 20-те години на XX в. е провеждал подобни изследвания от далечно разстояние между Париж и Ню Йорк^[27], и Дж. Гитинджър, британски учен.^[28]

Суан смята, че терминът „усещане от разстояние“ е по-подходящ от „виждане от разстояние“, но д-р Осис и д-р Шмайдлер предпочитат последния.^[29]

Суан разширява още тези изследвания. Човек отивал на далечно място някъде в Манхатън, изпълнявайки ролята на „фар“. В предварително уговорено време този „фар“ отбелязва подробностите от заобикалящата го обстановка — но местонахождението му оставало неизвестно за Суан в офиса на АДПИ. След това Суан се съсредоточавал върху „фара“ и се опитвал да опише къде се намира той.^[30] Първият от тези експерименти се е състоял на 22 февруари 1972 година.^[31]

В своята книга „Преживявания извън тялото“ д-р Джанет Мичъл пише, че тези експерименти са имали за цел да установят „дали човек може да локализира част от съзнанието си в някое пространство извън тялото си.“^[32] Мичъл смята, че мишените в изследванията могат да бъдат възприети телепатично, ясновидски, предсказателно или измамнически. Мнението на Инго Суан пък е, че „те могат да бъдат усетени с един вид възприятие, което е извън обсега на нормалното зрение.“^[33]

После разяснява: „Говорим за това дали биочовекът притежава допълнителни рецептори за добиване на информация извън местните ограничения на петте физически сетива. Той прави това с помощта на поне още седемнадесет различни типа сетива, установени от биолозите и невролозите.“^[34] В СНИ тестовете за виждане от разстояние включват получател, който записва всички впечатления, изпратени му от подателя — почти паралелно с експериментите в „Маймонидес“, но с една разлика: при опитите в СНИ получателят е буден.^[35] За да се подсигурят учените срещу измами, мишените са набирани произволно и точното местонахождение се написва на лист, който подателят лично изважда от запечатан плик, едва след като той и екипът са на път за набелязаното място.

Подателят остава там точно определено време, докато получателят — виждащият на далечно разстояние — записва своите впечатления. Главната връзка на ЦРУ във финансиране на работата на СНИ е Харолд Чипмън. Началник на проекта за ВМС в СНИ е Джеймс Фут.^[36]

Друга важна фигура от онова време е Андрия Пухарич. Роден в Чикаго през 1918 година в семейство на югославяни, той завършва медицина и има докторат по физика. Връзките му с военните датират още от 50-те години на XX в., когато работи в Центъра за изследване на химическите и биологични оръжия на СВ във Форт Детрик, Мериленд. През 1952 година той представя един доклад със заглавие „Оценка на възможните приложения на екстрасензорните възприятия при воденето на психологическа война“ пред тайно събрание в Пентагона. През 1953 г. изнася лекции пред учени от ВВС на САЩ на тема методи за засилване или отслабване на телепатичните способности, както и от Химическия център на СВ на тема „Биологични основи на екстрасензорните възприятия“.

Работи най-вече върху експерименти, имитиращи провежданите в Съветския съюз. През 1962 г. публикува отчет за своите изследвания въз основа на участието си в експериментите през 50-те години.^[37] Там той описва биологичните факти и хипотетичните възможности за пси, а също така подчертава ефекта от наркотиците, които по онова време са неразделна част от програмите на ЦРУ за контрол върху съзнанието.^[38]

Пухарич проявява силен интерес към парапсихологията. През 1956 година той довежда холандския медиум Петер Хоркус в САЩ, за да помогне на полицията в разрешаването на едно престъпление^[39], а после с помощта на астронавта Едгар Мичъл през 1972 г. извиква в СНИ Ури Гелър.

През цялата му кариера ЦРУ се интересува от него отчасти поради факта, че предишните му изследвания съвпадат с работата на Управлението по контрола върху съзнанието, и отчасти поради участието на Ури Гелър в експерименти за изследване на медиуми. От Мосад са предоставили на СНИ разузнавателен доклад за способностите на Гелър.^[40] Най-бележитите личности в СНИ са Инго Суан, Патрик Прайс и Ури Гелър, а най-важните проекти са СКАНАТ [ЦРУ-АНС] и Грил Флейм [РУ към МО], които ще разгледаме по-подробно в следващата глава.^[41]

Експериментите на АДПИ с използване на „фар“ не са от голяма полза за шпионските програми с виждане на разстояние: те изискват внедряването на агент в набелязаната територия, което не е оправдано от оперативна гледна точка. А и предоставянето на името на мишената подсказва твърде много неща на получателя. Суан се консултира с много учени извън кръговете на СНИ в Силиконовата долина, за да открие начин за решаване на този проблем. В крайна сметка Жак Вале намира решение. Той предлага на Суан да се съсредоточава не върху човек, а върху адрес. По-късно Суан доразвива тази идея, като се съсредоточава върху координати на картата — дължина и ширина — което води до раждането на проекта СКАНАТ.

СКАНАТ [СКАНиране по координАТ] стартира на 29 май 1973 година и приключва през 1975 г. Проектът е смразяващо послание за военните и разузнавателни шефове. Когато Инго Суан прави първия си опит за виждане от разстояние със зададени единствено координати, резултатите са смайващи. Той описва подробно един малък остров от Къргуленовите, които са под френско владичество, в Южния Индийски океан, включително разположението на сградите и нещо, което очевидно е съвместна френско-съветска метереологична инсталация. Суан дори успява да нарисува прилична карта на острова.

По-късно, използвайки координати, дадени му от скептично настроен колега от източното крайбрежие, Суан описва и рисува място, което според него е някакъв вид военна инсталация. Седмици по-късно колегата скептик потвърждава, че описанията на Суан са точни до последната подробност.^[42] Суан отбелязва: „Трябва да са минали поне шест години, докато видя топографска карта на Къргуленовия остров, която включваше сградата и други създадени от човешка ръка особености. Бях пропуснал някои от тях, но ми казаха, че главните сгради са оранжеви и имало множество външни постройки, които трябвало да бъдат местени от време на време.“ Къргуленовият експеримент не е поверителен и около седмица по-късно разузнавателната общност се сдобива с подробностите.

Пат Прайс дава също толкова подробно описание на обект. Харолд Путоф му дал координатите на мишената. Експериментът бил много специален. Координатите описвали район, който се намирал някъде на 207 км югозападно от Вашингтон, окръг Колумбия. Отговорът на Прайс изненадал Путоф. В коментара си от пет страници Прайс започва от 457 м височина над обекта и описва всички сгради заедно с подземните им складове. В доклада присъстват комуникациите и компютърното оборудване, на което работел личният състав на Свързочния корпус на СВ, имената на табелките по бюрата и дори етикетите на папките в един заключен шкаф в сградата.^[43] Той цитира кодови имена като Мухоловка, Минерва, Оперативен пул и папки със заглавия „Билярдна топка“, „14 топка“, „4 топка“, „8 топка“, „Победа“. Също така назовава имената на обекта — „Купа сено“ — и персонала, който работи в него: полк. Р. Дж. Хамилтън, генерал-майор Джордж Р. Наш и майор Джон. К. Калун. Един от присъстващите офицери по сигурността възкликва: „По дяволите, вече не останаха никакви тайни.“

Резюмето на окончателния доклад на ЦРУ за втората година описва финансираната от Управлението съвместна работа по виждане от разстояние (ВР) на Пат Прайс и Инго Суан: „За да бъдат феномените на ВР под строг контрол относно разстояние, географските координати на обект, неизвестен на субекта и експериментаторите, се изпраща от група към ОНР [Отдела за научно разузнаване на ЦРУ], отговаряща за анализа на заплахата в този регион. В отговора персоналът на СНИ получава координати, които оттук нататък ще наричаме Обекта от Западна Вирджиния. След това експериментаторите проведоха двойно сляп (т.е. данните са неизвестни както за субекта, така и за тях) опит за виждане от разстояние. Експериментът имаше за цел определяне на ползата от ВР при условия, наподобяващи оперативен сценарий. Двамата субекти бяха насочени към обекта — една секретна инсталация. Единият субект направи подробна карта на сградата и двора, а другият даде информация за вътрешността й, включително кодови думи — данни, впоследствие потвърдени от източници на спонсора [т.е. ЦРУ].“^[44]

Описаният от Прайс обект се оказва станция за подслушване на сателити, главно съветски, и съобщените кодови имена се отнасят именно за такива операции. Според учения от ЦРУ, наблюдавал експеримента — един физиолог от отделите за научно-развойна дейност — Управлението вече разполагало с потенциален шпионин от клас „А“, който можел да се пренесе буквално навсякъде по света и да рови за неоткрити тайни.^[45]

Разработката на ЦРУ за съветските опити, „Нови биофизични механизми за пренасяне на информация“ (НБМПИ) е публикуван на 14 януари 1975 година. В него се заключава: „Сега руснаците може и да не осъществят следващата си логична стъпка [към предложените пет години преди това експерименти — автора], а именно да подсилят, укрепят и подпомогнат НБМПИ у някои обучени или природно надарени лица, след като са открили основните комуникационни носители.“ Докладът на Разузнавателното управление на СВ подкрепя това, като предупреждава: „Съветското или чешкото усъвършенстване на психотронни оръжия би представлявало сериозна заплаха за вражеските военни, дипломатически или охранителни функции. Излъчваната енергия ще се улавя трудно от електронни прибори. Съветите твърдят, че са разработили ефикасни сензори за биологична енергия и единственият необходим източник на захранване бил човекът оператор.“^[46]

Така работата по ВР продължава. Пат Прайс бива помолен на няколко пъти да предостави услугите си на Разузнавателното управление на ВМС [РУ на ВМС], както и на Агенцията за национална сигурност.^[47]

В продължение на няколко години след успехите си в СКАНАТ Инго Суан обучава подбрани военни и разузнавателни кадри с потенциални медиумни способности за психошпиони.^[48] Дори офицери с висок ранг като генерал-майор Томпсън [заместник началник-щаб по разузнавателната част, 1977-1991], Джак Ворона [РУ към МО] и генерал-майор Албърт Стъбълбайн станали опитни мишки в експериментите с ВР.^[49]

Индивидите с ВР способности на СНИ били изследвани от водещи физици. Инго Суан и Ури Гелър изненадали Нобеловия лауреат Брайън Джоузефсън, който пръв разработил Джоузефсъновата „връзка“ [ориг. термин — junction — Б.ред.] — основата за измерване на биомагнетизма. И двамата успели да отклонят SQUID [записваща игла на картата] до такава степен, че Джоузефсън, подобно на Евън Харис Уокър, допуснал че физиката трябва да приеме нова парадигма, за да включи скритите променливи и универсалното разузнаване.^[50]

В началото на 70-те години Евън Харис Уокър опитал да включи пси-феномените в рамките на квантовата механика. Теорията на Уокър свързва съзнанието със скритите променливи на квантовата теория. Той говори и за психодеформацията на материалните предмети в своята работа, особено за магнитоизмерващите тестове в СНИ с Инго Суан. Според думите му силата на ПК (Психокинеза: огъване на метални предмети) ефектите върху магнитометъра в СНИ, постигнати от Инго Суан, са в съответствие с теоретичните изчисления. Физикът Хелмут Шмит, провел много от новаторските експерименти, свързващи пси с квантовата механика, също предлага една теория за пси-функцията въз основа принципите на квантовата механика.^[51]

Дейвид Бом, друг изтъкнат учен, изучавал лично Гелър подобно на колегите си Анри Маргено и О. Коста дьо Борегар — неведнъж заявява, че в квантовата физика няма нищо, което да изключва пси-феномените. Дьо Борегар поддържа тезата, че някои аксиоми на квантовата физика буквално налагат съществуването на пси-феномени.^[52] Юджий Вигнер, носител на Нобелова награда, и проф. Джон Тейлър (Кингс Колидж, Лондон) спорят, че постиженията на Гелър може да се дължат на нискочестотно електромагнитно излъчване, произвеждана от сърцето, мозъка и мускулите, по този начин доказвайки все по-голямото приближаване на Запада до съветските пси-изследвания.^[53]

Литературата сочи, че американските военни са подвели и Конгреса, и медиите относно времето на тези експерименти, поради нарастващата загриженост за психосигурността. Тази загриженост е изразена от Рон Робъртсън, офицер по сигурността в лабораторията „Лоурънс Ливърмор“ в Калифорния. Робъртсън, който присъства официално на всички психоразработки, има сериозни притеснения, че някой талантлив медиум може да задейства или обезвреди някоя бойна глава само с психокинетичната сила на ума си:

„Нужна е само способността да се премести една осма от унцията, половин сантиметър, на разстояние тридесет сантиметра“, предупреждава той.^[54]

Под натиска на Конгреса върху Министерството на отбраната да финансира свои собствени програми за психоизследвания Агенцията за изследване на модерни проекти (АИМП) към Пентагона през 1972 година решава да направи оценка на Гелър в СНИ, за да определи дали си струва Пентагонът да дава пари за допълнителни изследвания.^[55] Решението на Пентагона е взето, след като през ноември и декември 1972 година Гелър прекарва четири успешни седмици в експерименти с водещи на световно ниво физици и психолози в СНИ.

Екипът на АИМП, ръководен от Джордж Лоурънс, заместник-началник на отдел „Човешки ресурси“ на Агенцията, включва също Рей Хаймън, чест консултант на МО и Фондация „Наука“, и Гери Шор, и двамата любители екстрасенси. Тяхната оценка е отрицателна и Гелър е обвинен в измама и използване на фокуснически трикове.

Все пак тяхната оценка е нарочно изкривена. Например вместо да завържат очите на Гелър, както са правели в СНИ, преди да го помолят да разпознае по телепатичен път определени рисунки, екипът на АИМП са го карали да си закрива очите с ръце. След това го обвиняват, че е надничал.^[56]

По-късно СНИ яростно критикуват оценката на АИМП и я наричат пълно поражение.^[57] Хаймън изпраща доклад в Министерството на отбраната и препраща едно копие от него на Мартин Гарднър от „Сайънтифик Америкън“, където Тарг и Путоф се надяват да публикуват откритията си.^[58] Три месеца след проверката на АИМП Леон Джароф публикува в „Тайм“ една статия, в която представя Тарг и Путоф като небрежни учени, а Гелър — като мошеник.

Други, като Джеймс Ранди и наскоро уволнилият се полк. Джон Александър, който е началник на Отдела по модерни човешки технологии към Управлението за разузнаване и сигурност на СВ и началник на Отдела за концепции по модерни системи за въоръжения към Лабораторното управление на СВ, възприеха този курс. Александър е знаел за всичката работа по пси през цялата си кариера, но в своята книга „Предимството на воина“ пише за какви ли не дреболии. И все пак, като консултант на НАТО по по-сериозни аспекти като пси-оръжия — някои понастоящем категоризирани като несмъртоносни оръжия — той е искал работата в тази област да бъде засекретена.^[59]

Въпреки дезинформационната кампания, водена от военните и разузнаването на САЩ, Комисията по наука и технологии към Камарата на представителите публикува през юни 1981 година разработка от 530 страници, основаваща се на двугодишни изследвания. Озаглавена е „Проучване на настоящи и бъдещи научно-технологични въпроси“ и в нея пише: „В областта на националната отбрана има множество приложения на способността на човека да идентифицира далечни обекти и влияе върху чувствителни прибори или други човешки същества. Всеобщото признаване на възможната взаимовръзка между съзнанията може да е от огромна социална и политическа полза за тази нация и за света.“ Две години по-късно друг доклад, този път на Изследователската служба на Конгреса, със заглавие „Изследване на пси-феномените: настоящо положение и тенденции в отношението на Конгреса“ повтаря същите възгледи.

През 1982 година генерал-майор Албърт Стъбълбайн, началник на Управлението за разузнаване и сигурност (УРС) на СВ, който непоколебимо вярва в пси, наема няколко медиуми да разгледат чрез ВР къщата на панамския генерал Мануел Нориега, който бил заподозрян в прехвърляне на оръжие от никарагуанските сандинисти към салвадорските леви партизани. Медиумите успели да разгледат къщата на Нориега и дали подробен доклад от две страници за стаите и тяхното съдържание.

В отговор на моето искане съгласно Закона за свобода на информацията (ЗСИ) за документи относно УРС, на 4 октомври 1994 година ми бе изпратено писмо, с което ме информираха, че: „Не открихме никакви документи за операция или проект под наименование «Брокер на земя».“ Накрая, на 25 август 1995 година УРС разсекрети съответните документи по този проект. Едно писмо с гриф „Секретно/Нофорн“^[60] от 17 март 1988 година от канцеларията на заместник началник-щаба по разузнавателната част и подписано от полк. Доналд Ълман от Генералния щаб, Служба за агентурно разузнаване, дава ясно да се разбере, че това е „черен“ проект: „Макар в УРС да няма официална документация по проекта «Брокер на земя», [и няма] информация за същия проект в конфискуваните материали във връзка със случаите ЖЪЛТ ПЛОД^[61], получихме материали, запазени от някои служби.“ В писмото се казва още: „Част I от проекта включва опит за психопроникване в сградата, използвана от Нориега като място за съвещания.“

Друг документ с гриф „Секретно/Нофорн“ от Управлението за разузнаване и сигурност на СВ, подписано от бригаден генерал Айра К. Оуенс, заместник командващ, от 29 февруари 1996 година, описва проекта по следния начин: „През 1983 година този щаб стартира проект под името «Брокер на земя». Проектът очевидно е бил ръководен от М. Дж. Стъбълбайн (тогава командващ УРС). Изпълнен е от Групата за бързо реагиране (ГБР) към ADCSOPS-OPSEC. Това е операция за офанзивно събиране на информация. Тя е разделена на четири части за събиране на информация чрез психопроникванё. Проектите «Брокер на земя» винаги са насочени срещу чужди граждани и никога не са включвали американци.“^[62]

Днес американските военни и разузнавателни служби имат проекти, назовани само с номера. Те се занимават с наблюдението на напредъка, изследванията и разработките на психотрониката по света. Информацията, събрана чрез различни подразделения на МО, се изпраща по-горе, в РУ на МО, за окончателна оценка.

Проект 260130 (на УРС): за няколко години чрез своята мисия за събиране на информация по проект 260130 УРС събра информация за широка гама от теми във връзка с паранормални явления и способи за водене на психовойна. На 18 август 1995 година в отговор на моето запитване относно използването на медиуми в операции, проекти, изследвания или програми, УРС предостави документи във връзка с: „дейността на Японския институт по психотроника — парапсихологична организация, клон на Международната асоциация за психотронни изследвания със седалище Чехословакия“. Разсекретени преди това документи издават подобен интерес в други страни, включително Китай, Русия, Чехословакия, Унгария, Румъния, бивша ГДР (Източна Германия), България и Северна Корея. На РУМО са изпращани доклади за окончателна оценка на разузнавателната им стойност. Информацията в повечето от тях е събирана от агентурни източници. Копия от тези доклади, освен до множество служби към МО, са изпращани и на ЦРУ и АНС.^[63]

Проект 260130 (на УРС): за този проект не се знае много, освен че той също събира информация за паранормални явления във връзка със способи за водене на психологическа война. На 24 април 1995 година от УРС ми изпратиха писмо, в което ме информираха, че този проект продължава вече 25 години.^[64] Предоставените документи показват, че една от главните му мисии е (или е била) да събира надеждна информация от сериозни източници, които са готови или насърчавани да преминат на страната на противника. По онова време Западна Германия е един от главните пунктове за тази цел.^[65]

Проект 140410 на ВВС на САЩ има подобни задачи. Неоценените доклади, събирани от ВВС, са изпращани на Управлението за въздушно разузнаване и РУМО. РУМО носи главната отговорност за тяхното оценяване.^[66]

Сега е известно, че макар публично да са се отнасяли с пренебрежение към тези неща, Русия и САЩ са провеждали психоизследвания в продължение на десетилетия. Взаимно са наблюдавали напредъка си чрез своите разузнавателни служби и с години са заблуждавали обществото. В следващата глава ще се занимаем по-подробно с участието на ЦРУ в експерименти с ВР и тяхната оценка относно приложимостта му за разузнавателни цели.