Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Rapture’s Fury, 1987 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Мая Мечкуева, 1992 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 90гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Допълнителна корекция и форматиране
- Xesiona(2010)
Издание:
Анет Бродрик. Сътворено в рая
ИК „Арлекин България“ ЕООД, София, 1992
Редактор: Ани Димитрова
ISBN: 954–11–0022–8
История
- —Добавяне
Седма глава
Най-голямата църква в града беше претъпкана с хора. Всички те проявяваха нескривано любопитство към сватбата на годината. Омъжваше се не кои да е, а дъщерята на Джеферсън Калхоун Робъртс — кралят на една цяла империя!
Мнозина държаха да бъдат забелязани като щастливци, удостоени с покани за брачната церемония.
Никой не обърна внимание, че поканите са разпратени само седмица-две преди тържеството. В края на краищата, това си беше Тексас. Там ексцентриците бяха в излишък, а Джей Ка Робъртс оглавяваше списъка им.
Много хора бяха изумени, че Джей Ка изобщо има дъщеря. Защо не бяха чували за съществуването й? Не се бе явявала сред светския елит на Тексас. Не бяха виждали снимката й по страниците на „Далас Морнинг Нюз“… Сигурно нещо не бе на ред с момичето? Плъзнаха слухове за физически недъзи и слабоумие. Никой не беше чувал и за младоженеца.
Джей Ка влезе в стаята, където го чакаше булката, заобиколена от шаферки. Бяха нейни съученички, пристигнали специално за сватбата.
Той я погледна и дъхът му секна. Никога не бе виждал дъщеря си толкова красива.
Изправена до прозореца, тя мълчаливо гледаше през него. Бе облечена в рокля от бял сатен и дантела. Приятелките й я прегърнаха и се измъкнаха от стаята.
Денис дори не погледна баща си.
— Как искам отнякъде да те види майка ти! — едва успя да промълви той.
— Време ли е да тръгваме, Джей Ка? — попита сухо дъщеря му. В гласа й прозвучаха нотки на отчуждение.
— Имаме още няколко минути… Денис, не мислиш ли, че сръднята ти продължи прекалено дълго?
Забележката постигна желания ефект. Погледите им се срещнаха.
Очите й хвърляха мълнии. Ако дъщеря му бе наследила нещо от него, това безспорно бе характерът.
Отначало гневът й беше сдържан. Прие спокойно вестта за сватбената церемония. После избухна.
В душата й бушуваха необуздани страсти. Изгуби самообладание. Започна да крещи, завладяна от непримирима ярост. Беснееше и се защитаваше, умоляваше и заповядваше. Когато осъзна, че има насреща си човек, довел до съвършенство изкуството да манипулира хората, бе принудена да преклони глава и да приеме неизбежното. Оттогава не беше разговаряла с баща си.
— Сръдня ли? Значи, според теб, Джей Ка, това е сръдня? — Усмихна се, но усмивката й не вещаеше нищо добро. — Никога няма да забравя какво ми причини! Докато съм жива! — Гласът й беше глух и някак бездушен, но думите придобиваха по-дълбок смисъл, отколкото ако ги беше изкрещяла.
— Не прави така, скъпо мое момиче. Днес е сватбата ти — най-прекрасният ден в живота на всяка млада жена! Искам да си щастлива!
— Щастлива с купен за солидна сума съпруг? Съжалявам, Джей Ка, но бих предпочела сама да го избера или да си го купя!
— Престани да ме наричаш Джей Ка!
— Както наредиш. Ти създаваш правилата на играта. Не ми остава нищо друго, освен да им се подчинявам, нали господин Робъртс?
Баща и дъщеря бяха впили очи един в друг. Бащата, изправен пред последиците от постъпката си, а дъщерята, наранена от нея.
Толкова дълбоко, че не беше сигурна дали раната някога ще зарасне.
— Задраскваш живота, който сме споделяли в продължение на двадесет и четири години. Смяташ, че имаш основание, но то остава загадка за мен. Дано само не грешиш. — Денис изрече тези думи дрезгаво и глухо.
Страданието в очите й сякаш го сломи. Отношенията им нямаше да бъдат същите.
Той поклати глава. Съзнаваше колко справедливи са думите й. Но вече бе късно.
Протегна ръка на младоженката. Тя го хвана и като повдигна леко приказната си рокля, тръгна към вратата, зад която ги очакваше, тръпнещото от възбуда и любопитство множество.
Още един човек ги очакваше с нетърпение.
Брант Малоун.
Брант се чувстваше като глупак. Никога не беше обличал толкова официални дрехи. Нямаше приятел, когото да помоли да му стане шафер.
Съпругът на дамата, която щеше да бъде главна шаферка на Денис, прие да изпълнява тези задължения и да го отведе пред олтара.
Наблъсканото в храма множество го стъписа. Когато влезе в църквата, настъпи тишина. После във въздуха се разнесе жуженето на коментарите, разменящи се шепнешком. Брант бе вбесен.
Какво им ставаше? За първи път ли виждаха младоженец? Очите му мигновено обходиха тълпата. Не забеляза нито едно познато лице. Нямаше поканени от компанията. Очевидно присъстваше каймакът на далаското общество.
Той бе единственият, който не принадлежеше към тази висша класа!
Ненадейно в съзнанието му изплува образът на Джейк — старецът, който бе дал подслон на десетгодишното момче, умиращо от глад. Помъчи се да си го представи тук, в храма, почтително очакваш началото на цирка.
— Божичко, Синди, та той е страхотен! Виж само раменете му! Да знаеш, бих го приютила в леглото си, когато пожелае.
Брант дочу хвалебствените думи за външността си, прошепнати отляво, после някой изшътка на бъбривата жена.
Набитото му око не пропускаше нищо от онова, което ставаше в задната част на църквата.
С леки, отмерени стъпки към него се приближаваха свидетелите, които щяха да придружат младоженците до олтара. Разнесе се музика и множеството се изправи. На пътеката пристъпиха Денис и Джей Ка.
Брант не беше виждал Денис от деня, в който тя намери сватбената рокля. Работеше от сутрин до вечер и се опитваше да не мисли за нищо друго.
Тайно се надяваше Джей Ка да му съобщи, че сватбата се отменя и може да се върне на старата си служба. Вместо това старецът го заведе да му поръчат официален костюм, показа му църквата, където щеше да се състои брачната церемония и го запита дали желае да покани някого на тържеството. Два дни преди сватбата го уведоми в колко часа трябва да е в църквата.
В църквата горяха свещи. Изпълваха с благоухание огромното пространство. Снежнобели рози красяха пейките и големите поставки от двете страни на олтара.
Но всичко изчезна, когато Брант видя Денис да пристъпва към него, хванала под ръка баща си. Приличаше на прелестна принцеса от приказките. Като пухкав облак я обгръщаше роклята от бял сатен и дантели и докосваше едва-едва пейките, край които минаваше. Талията й изглеждаше толкова тънка, сякаш щеше да се скърши.
Ненадейно си спомни как я бе прихванал през кръста, за да я свали от коня, притискайки към себе си крехкото тяло.
Воалът не закриваше лицето й. Той внимателно се вгледа в бледата като прозрачен порцелан кожа. Бледността й силно го обезпокои. Ръката й бе студена като лед, когато свещеникът даде знак за започване на церемонията.
Денис бе решила да преглътне фарса на брачната церемония. Отказваше да мисли за начина, по който Джей Ка бе потъпкал волята й. Тя не бе подготвена за подобна намеса в личния й живот.
Баща й бе взел решение да я ожени за мъж, който според него можеше да го замести и в дома му, и в работата.
Когато Денис вдигна очи към Брант, сякаш забрави тържествения ритъм на сватбения марш.
Той изглеждаше великолепно в официалния си черен костюм. Определено това беше неговият цвят. Бялата риза подчертаваше загара на бронзовата му кожа. Косата, гладко сресана назад, дооформяше красивото лице.
Почувства, че я гледа като най-скъпото и единствено създание на този свят. Денис едва не залитна от откритието си. Черният блясък в очите му я покоряваше. Изпита странна увереност, че отсега нататък никой не би се осмелил да я докосне.
Никой, с изключение на него. Мисълта за неговата близост като ток разтърси тялото й. Постави ледената си ръка в неговата. Усети топлината, която преливаше в нея, и й вдъхваше сигурност и сила.
Събра цялата си воля, за да възприеме думите на свещеника. Опитваше се да не мисли за високия мъж, застанал тържествено до нея. Мъчеше се да не забелязва лекото ухание на одеколон, напомнящо й за един приятел, с когото бе прекарала чудесни мигове през последните седмици.
Един приятел, който я бе предал…
— Можете да целунете булката — каза свещеникът.
Брант се обърна и леко повдигна с пръст брадичката й. Бавно се наведе, впил поглед в очите й. Притворила клепачи, Денис усети как устните му се докоснаха до нейните…
Останалата част от деня измина в опиянение.
Отидоха до „Кресънт Корт“, без да разменят дума. Шампанското и яденето в бляскавата зала сякаш никога нямаше да свършат. Денис усети минути на просветление, когато разрязаха с Брант сватбената торта. Светкавиците на фотоапаратите не спираха. Брант рядко се усмихваше. Тя искрено съжаляваше за дяволитата усмивка, която доскоро озаряваше лицето на нейния приятел.
В един момент той се наведе към ухото й и внимателно я попита:
— Добре ли си? Може би предпочиташ да се махнем?
Грижовните нотки в гласа му я изненадаха. Искаше да се скрие някъде от шума и бъркотията, да не чува веселите гласове и комплиментите. Но минаха още два часа, преди да се измъкнат.
Още предната вечер Брант бе паркирал колата си пред хотела. Пристигна в църквата с такси, а после лимузината на Джей Ка ги откара до „Кресънт Корт“. Можеха да тръгнат веднага.
Отвори вратата на малката кола и Денис се опита да напъха в тясното пространство десетките метри дантели и сатен, които я обгръщаха. Картината изглеждаше нелепа и тя прихна да се смее. Когато най-сетне успяха да затворят вратата, Брант седна зад волана и подметна шеговито:
— Хей, има ли някой под купищата плат?
— Ох, едва дишам! — оплака се тя, като се мъчеше да притисне полите на роклята си, които й пречеха да вижда. Къде отиваме?
— Смятах, че искаш да се прибереш в дома си.
— Наистина искам!
Брант мълчаливо кара няколко километра.
— Не бях съвсем сигурен, че сватбата ще се състои… — каза накрая той. — Затова реших да не правя планове за медения месец.
— Не вярвам да си се съмнявал, че Джей Ка ще надделее в крайна сметка.
— Знаеш ли, ти също имаш силна воля…
— Аз? Едва ли… Омъжих се за теб, нали?
— Направи го, защото не искаше да разрушиш вашите отношения.
— Той вече ги унищожи.
— Не, не е така. Според мен той се бои, че е прекалил с натиска си върху теб. Можеше да се махнеш, да заживееш отделно и в крайна сметка да постигнеш каквото искаш. Но ти не го направи.
— Прав си. Мислех да го сторя. Когато обаче дойде време за решителната стъпка, видях, че не мога да го оставя сам… Аз съм всичко за него!
— Щастливец е баща ти. Малцина са мъжете, дарявани с толкова обич и вярност!
Останалата част от пътя изминаха в мълчание.
Къщата бе прекалено тиха след веселата глъчка на тържеството. Мортън съобщи, че Джей Ка ще закъснее, а вечерята ще бъде сервирана в шест.
— Не мога да сложа залък в устата си — промърмори Денис и тръгна нагоре, като повдигаше роклята, за да не се спъне.
— Ще имаш ли нужда от помощ да се измъкнеш и от това чудо? — попита Брант, застанал в средата на преддверието.
Въпросът му я изненада. Приятелките й помогнаха да се облече и тя дори не се замисли дали ще може да се оправи сама.
— Като че ли ще ми трябва помощ… — усмихна се обезсърчена. — Няма съмнение, роклята е шита за жена с камериерка.
— Не мога да се похваля с богат опит, но поне не ми липсва желание да ти помогна — каза Брант и тръгна след нея.
Лека усмивка оживи лицето му и спря дъха й. Нищо коварно или цинично не се четеше в погледа му. Навярно намираше за смешна ролята на камериерка на младата си съпруга, която не искаше да се омъжи за него.
— Не мислех, че разполагаш с толкова пространство — отбеляза той и огледа с любопитство стаите, в които живееше Денис.
— Прав си, доста е обширно. Всъщност това е съвсем отделен апартамент, но винаги се хранех в трапезарията. Татко се радваше на моята компания.
Денис не забеляза, че отново говореше за баща си с обичайната си обич. Брант не намери за нужно да спира вниманието й върху това.
Влязоха в огромната спалня в дъното на коридора, заемаща цялата ширина на къщата. Три от стените имаха прозорци, а до четвъртата бе разположено широкото легло. През отворената врата се виждаха банята и дрешникът.
Денис се обърна с гръб към Брант и му посочи малките копченца, които свършваха под кръста й.
— Никога не съм се преструвала, че искам да се омъжа… — започна колебливо тя, като се опитваше да обясни чувствата си.
— Така е — потвърди усмихнат Брант.
Усещаше докосването на пръстите му по гърба си. Колко много й се искаше Брант да не е толкова близо! Лекото ухание на одеколон я разсейваше, пречеше й да подреди обърканите си мисли.
— Все едно… Не сме влюбени един в друг… Или нещо такова… — Гласът й леко потрепери. — Затова ще разбереш защо наредих на Мортън да постави още едно легло в стаята… За теб.
— Какво си направила?
Денис посочи с глава към второто легло в ъгъла, което не беше забелязал. Брант започна да се смее.
— Какво толкова смешно има?
— Ти си смешна!
— Защо да съм смешна? — попита тя рязко.
Брант разкопча роклята докрай и застана пред Денис. В очите му играеха дяволити пламъчета. Тя стоеше, вкопчила пръсти в дрехата си и чакаше.
— Защо поне не изчака да поискам да бъдем заедно и тогава да ме отблъснеш! — Брант тръгна към вратата. — Отивам в града. Трябва да опаковам багажа си и да заключа апартамента. Нали вече съм щастлив съпруг. До скоро!
Денис стоеше като замръзнала по средата на огромната спалня. Бе допуснала ужасна грешка. Но не защото се ожени за Брант Малоун!