Анет Бродрик
Сътворено в рая (3)

Трета глава

Брант Малоун спа ужасно. Жестокият кошмар отново го преследваше. Изтощен, накрая потъна в тежък сън и не чу иззвъняването на будилника. Сутринта отиде на работа в отвратително настроение.

Нещата не станаха по-розови, когато влезе в кабинета си и го завари съвсем празен. От мебелите нямаше и следа. Нямаше даже лист хартия. Завъртя се объркан и бързо се измъкна от стаята. В коридора се сблъска с Джойс, секретарката, която бе на разположение на детективите. Махна безпомощно с ръка, докато се мъчеше да намери подходящи думи. Джойс му се притече на помощ.

— Не ви ли казаха, господин Малоун? Кабинетът ви е преместен на последния етаж.

— И откога? Ако не се лъжа, вчера през целия ден си беше тук.

— Прав сте, но преместването е било запланувано преди няколко седмици. Вероятно сте отсъствали… Предполагам, забравили са да ви уведомят.

— Да, някой наистина е пропуснал да ми каже! — Брант помисли за Джей Ка Робъртс и усети как кръвното му се качва.

След пет години служба в „Робъртс Фиделити енд Герънти Къмпани“ не обръщаше внимание на огромния портрет на Джеферсън Робъртс във фоайето. Но днес, когато тръгна към асансьорите, неочаквано усети вторачения, непреклонен поглед от стената.

Неговият бъдещ тъст. Стомахът му се преобърна, сякаш не искаше да възприеме тази мисъл, и му напомни, че не бе успял да закуси.

Часове наред през дългата нощ Брант се мъчеше да намери изход от ненадейно изникналата дилема. Разполагаше със солидни средства, вложени в няколко компании. Ако решеше, спокойно можеше да зареже сегашната си служба и да започне работа в друга област. Но трябваше ли да обръща живота си наопаки заради Джей Ка? А какво щеше да стане с Денис, когато баща й нямаше да бъде вече между живите? Баща й имаше врагове. Естествено, та той беше роден да си ги създава! Истинско чудо, че никой досега не му беше светил маслото! Съжаляваше Денис. Тя нямаше никаква вина за случилото се. Бе жертва на машинациите на този жесток, безскрупулен човек!

Брант се чудеше как ли ще реагира тя, когато разбере за сватбата. Какво можеше да каже? Едва ли правото й на избор бе по-голямо от неговото. А какво щеше да прави, когато баща й умре? Обичаше го много. Нямаше представа, че е болен. Той не й даваше възможност да се подготви за загубата.

Джеферсън Калхоун Робъртс беше първокласен, стопроцентов, отявлен мръсник!

Като капак на всичко, първият човек, на когото се натъкна, излизайки от асансьора на двадесетия етаж, беше самият Джеферсън Калхоун Робъртс.

— Добро утро, Брант — поздрави той с широка усмивка. — Изглеждаш чудесно тази сутрин! — Беше хванал ръцете си отзад и се полюшваше на пети и пръсти.

— Добро утро — промърмори Брант, след като си даде сметка колко хора около него са наострили уши. Огледа луксозната обстановка, в която работеше висшата администрация на компанията. Зададе си въпроса защо се налагаше преместването му в тази част на сградата и къде точно се намира новия му кабинет.

— Успя ли да закусиш? — попита Джей Ка.

Брант хвърли поглед наоколо и като видя, че наблизо няма никой, изръмжа:

— Искаш да кажеш, че шпионите не са смогнали да ти докладват?

— Хм, ще трябва да предупредя Денис, че си от хората, които стават със задника нагоре — отбеляза той и тръгна по коридора. — Можеш да дойдеш в кабинета ми. Поръчал съм закуска. Не ми остана време да хапна вкъщи. Толкова неща трябва да се вършат, а няма време! — Джей Ка направи знак на Брант да го последва.

Брант стъпваше на етажа за първи път. Досега не му се беше налагало. Голяма част от неговата работа в компанията му доставяше удоволствие. Не беше от служителите, които се закотвяха по цял ден зад бюрото. Питаше се какво ли е измислил шефът му.

Минаха покрай врата с лъскава табелка, на която се мъдреше дискретно името Брант Малоун. Той се закова на място. Джей Ка също спря и отвори вратата.

— Можеш да минаваш в кабинета ми оттук. Двете помещения са свързани с междинна врата. Нали разбираш, директната връзка е много удобна при управлението на една корпорация.

Зашеметен, последва възрастния мъж. Влязоха в стая, обляна от слънчеви лъчи, проникващи през остъклената стена. В дъното бяха разположени масивно бюро и шкаф. Отсреща бе подреден кът от канапе, кресла и ниска масичка. При все това по средата спокойно можеше да се организира увеселение.

— Нищо не разбирам… — промърмори Брант. — Какво става тук?

— Струва ми се, че снощи разговаряхме по тези въпроси. Или си бил разсеян?

— Снощи? Единственото нещо, което снощи великодушно благоволи да ми съобщиш, беше, че съм принуден да се оженя за дъщеря ти!

— Не намираш ли малко силна думата „принуден“?

— Може би предпочиташ „шантажиран“?

— Не, не, „принуден“ е подходяща. — Джей Ка пресече кабинета и стигна до една врата, сливаща се с покритата с ламперия стена. — Нека първо да закусим. Можем да поприказваме, докато пием кафе.

Кабинетът на Джей Ка заемаше ъгловата част на сградата и две от стените бяха остъклени. Върху ниска масичка бяха наредени покрити блюда. Джей Ка направи знак да седнат.

— Брант, когато снощи разговаряхме за закрилата на Денис, имах предвид физическата и финансова страна на въпроса. Трябва да е сигурна, че човекът, поел ръководството на компанията, ще защитава и нейните интереси. Този човек си ти. През петте години, откакто си на служба тук, успя да научиш много неща за дейността ни. Едва ли ще е нужно много време да попълниш пропуските в образованието си. И не забравяй, че съм тук, за да ти помагам… Докато мога.

— Означава ли това, че ще оглавя компанията ти?

— Само неофициално. Официално ще остана президент до първи януари, когато ще обявя оттеглянето си. Ти ще ме заместиш.

— А какво ще кажат акционерите?

— Акционерите сме Денис и аз. Сигурен съм, че тя няма да възрази съпругът й да оглави компанията, след като ще се подготвя за този пост в продължение на няколко месеца.

— Не ти вярвам! Да не е някаква глупава шега? — Впери очи в събеседника си. — Не е възможно да говориш сериозно! Мога да те разбера, че искаш да съм около Денис, за да я пазя от враговете ти… Но това? — Брант махна с ръка към кабинета. — Аз не съм бизнесмен. Нямам никаква представа как се управлява компания. И никога не съм горял от желание да науча. Смятам, че е прекалено ограничаващо и обвързващо.

— Така си мислиш! Приказките ти нямат нищо общо с действителността. Опитай първо и чак тогава говори. Знам, обичаш да ходиш по ръба на пропастта… — Забеляза промененото изражение на Брант. — О, да, това също ми е известно! Харесваш изпитанията, обичаш предизвикателствата. Май нищо друго не би ти допаднало като това място тук. Започваш да разбираш какво значи власт и как да я използваш. Откриваш, че не можеш да си позволиш грешки. Твърде много хора те наблюдават и само чакат една-единствена погрешна стъпка. — Джей Ка направи пауза и го изгледа с разбиране. — Опитай! Ако не ти хареса, няма да настоявам. Но не изпускай шанса!

— Едва ли ще си в състояние да разбереш дали ми харесва, или не. После какво ще правя?

— Ще си избереш заместник. Както направих аз.

Брант започна да се храни. Закуската изглеждаше много апетитна, за да я пренебрегне. Освен това трябваше да събира сили. Хранеха се мълчаливо. Когато свършиха, Брант си наля още кафе от димящата кана.

— Откъде си сигурен, че не се женя за дъщеря ти заради парите? — попита той и смръщи леко вежди.

Джей Ка прихна да се смее. Коремът и бузите му се затресоха, лицето се наля с кръв. Смя се, докато остана без дъх. Когато се съвзе, попита:

— А за парите ли ще се жениш?

— Може би.

— Слушай, Малоун, изобщо не ме интересува защо се жениш за Денис, стига да го направиш.

— Значи не даваш пукната пара за чувствата й, така ли?

— И чувствата ме вълнуват, естествено. Но не мога да си позволя те да променят плановете ми. Надявам се Денис да остане доволна от теб.

— Успя ли да й кажеш?

— Нямах възможност, но смятам да го сторя още тази вечер. Защо не наминеш край нас през почивните дни? Така ще имате възможност да се опознаете.

— Слушай, защо да насилваме нещата? Попитай я по-добре какво мисли по въпроса. Дай й възможност да избира. Може би предпочита да се омъжи за друг?

— Със сигурност знам, че друг няма. Според мен тя дори не се замисля за женитба.

— А може би изобщо не иска да се омъжва?

— Е, оставам ти да промениш намеренията й.

— Не позна! Това е твое задължение. Отказвам да отида пред олтара с жена, която не желае брак!

— Ще видя какво мога да направя по въпроса — изкиска се Джей Ка и се изправи. — Готов ли си да поемеш новата служба?

— Както винаги!

Брант се надигна бавно. Питаше се дали цялата история няма да се окаже сън и той ще се събуди в хотелската си стая в Атланта? При толкова работа, оскъдно ядене, постоянно пиене, обременено подсъзнание, бе възможно да му се присънват подобни измишльотини. Поклати глава. Уви, и най-развинтената фантазия не беше в състояние да съчини такава история!

Тръгна след Джей Ка Робъртс към съседния кабинет.

 

 

Денис и Джей Ка пиеха кафе пред камината, загледани в играта на пламъците.

— Татко, тази вечер си много мълчалив. Да не се дължи на новата диета?

— О, диетата съвсем не е лоша. Хари каза, че като свикна, вероятно ще започне да ми харесва.

— Гордея се с теб, започваш да се грижиш за себе си! Знаеш, татко, че си единственото, което имам на този свят. Много се безпокоя за теб!

— Прекалено жилав съм, за да умра, моето момиче. Ако опита да ме глътне, и на дявола ще му приседне.

— Татко, ти един стар измамник и нищо повече! Всеки, който те познава малко по-добре, ще потвърди, че си мек като памук.

Джей Ка погледна шкембето си и го потупа самодоволно.

— Май напоследък памукът започва твърде много да личи!

Останаха мълчаливи няколко минути, сякаш омагьосани от спокойствието и тишината в стаята.

— Все пак нещо те тревожи… — обади се Денис след малко. — Усещам го. Ще ми кажеш ли какво е?

Джей Ка гледаше съсредоточено огъня, но думите й го накараха да се обърне. Колко красива беше! Носеше плетена златиста рокля, която подчертаваше стройната й фигура и златистия оттенък на очите. Косата падаше на вълни около лицето и светлината танцуваше сред кичури, обагрени в златисто и червено, примесени с наситен кестеняв цвят.

— Какво мислиш за Брант Малоун?

Въпросът му я изненада. Дали не се опитваше да отклони разговора от онова, което го тревожеше?

— Приятен мъж. Изглежда доста сдържан.

— Права си, такъв е. Само да не си насреща, ако го разсърдиш!

— Не те разбирам…

— Нищо, нищо… — Джей Ка допи кафето и остави чашката. — От първи януари поема „Робъртс Фиделити енд Герънти“.

— О, така ли? И какво смяташ да вършиш, когато приключиш с диетата?

— Чувството ти за хумор се нуждае от настройка. Ако искаш да знаеш, съвсем не ми е весело!

— Бъди сигурен, че ще ти стане весело, когато свалиш торбата с камъни, която си помъкнал на гърба си!

— Денис, смяташ ли, че съм тиранин?

— Ти? Тиранин? — Погледна го невинно с широко отворени очи. — Възможно ли е някой да свързва тази дума с теб?

Джей Ка изгледа дъщеря си подозрително и се изкашля.

— Е, може би на младини съм бил. Но сега пред теб стои малко, добричко котенце, което обича да се грее на огъня в мразовита нощ.

— Ако тия патетични излияния целят да ме размекнат, държа да те уведомя, че не успяха — засмя се Денис.

Баща й се поизправи в креслото и леко се наведе напред. Лицето му бе сериозно.

— Страхувам се, че остарявам и не издържам вече напрегнатото ежедневие. Уморих се да се боря. Мястото ми трябва да заеме млад човек, който не ще отстъпи и сантиметър от завоюваните позиции.

— И си се спрял на Брант Малоун?

— Да.

— Значи наистина го заслужава! Никога не си грешил в преценката си за хората.

— Само веднъж. И вече двадесет години живея с бремето на тази грешка.

— Не те разбирам, татко…

— Преди двадесет години бях млад и нищо не бе в състояние да ме спре. Смятах, че ще завладея света. Знаеш ли, правех го страхотно! Но си спечелих и врагове. Те не харесваха начина, по който действах, и ме предупредиха. Не им обърнах внимание. Те убиха майка ти…

— Но, татко, мама беше убита при автомобилна злополука! — Беше пребледняла като смъртник и възрази инстинктивно.

— Не беше нещастен случай… В деня на погребението намерих в пощенската кутия бележка, в която ме обвиняваха за смъртта й. — Гласът му звучеше уморено, като на човек, претърпял голямо поражение.

— Никога не съм предполагала…

— Нямаше смисъл да ти казвам. Но добре запомних жестокия урок и повече няма да позволя да причинят страдание на човек, когото обичам. Няма да го позволя и в бъдеще, каквото и да ми струва!

Момичето усещаше болката в гласа на баща си. Страдаше заради него, ала не намираше думи да го утеши.

— През последните седмици получих няколко писма. Искат да ме сплашат.

— О не! — Без да съзнава, Денис бе скочила от креслото.

— Да, очевидно някой не ни е изпускал от очи. В писмата се посочваше къде сме ходили, какво сме правили, за да съм наясно, че ни следят.

— Това е ужасно! Нямах представа…

— Затова Харис е винаги до теб, освен когато си в болницата. Охраната ти там е поверена на други хора.

— И колко души са ангажирани с нея? — учуди се тя.

— Достатъчно… — Проследи я с поглед, докато бавно седна в креслото и си наля кафе с трепереща ръка. — Затова реших да действам по нов начин.

Погледна го крадешком и забеляза доволната усмивка на лицето му. Явно враговете му щяха да се натъкнат на неумолим противник.

— Брант Малоун има опит в подобни ситуации. Обясних му всичко и той се съгласи, че се налагат драстични мерки.

— Какво ще предприемеш, татко?

— Брант прие да се премести в нашата къща, за да е на разположение, докато отсъствам. Ще ме замества не само в компанията, но и тук.

— А ти къде ще бъдеш?

— Ето, това е същността на плана. Ще замина, ще пътувам, може да пътешествам по море, изобщо смятам да изчезна от полезрението. Онези хора преследват мен, а не теб. Заплашват те, за да се доберат до мен, нали разбираш? Щом изчезна, заплахите им няма да струват пукната пара. Брант ще бди над теб, не те оставям без закрила.

Внезапно в съзнанието й изплуваха черните очи на Брант, които я безизразно я наблюдаваха. Потрепери. Не, той не беше самотен палач, а самотен страж. Бе прозряла истината някак инстинктивно, без да подозира.

— Поканих го на гости през почивните дни. Искам да се опознаете. Предложих му да се премести у нас около Деня на благодарността — продължи баща й.

— Но дотогава има близо два месеца, татко! Мислиш ли, че можеш да чакаш толкова дълго?

— Не е нужно да правя твърде много промени изведнъж, Денис. Тези, които ме следят, не трябва да се досетят за намеренията ми. Брант започва да навлиза в работата. Искам преместването му тук да изглежда като естествено развитие на нещата.

— Не ми се стори особено приятелски настроен. За какво, за Бога, ще разговарям с него?

— Остави нещата в негови ръце. Той знае какво да прави.

— И колко време ще остане тук?

— Зависи. Откакто започнах да получавам заплахи, не съм стоял със скръстени ръце. Наех цяла група детективи, асове в професията, които работят по двадесет и четири часа в денонощието. Опитват се да разнищят историята и да разберат кой стои зад писмата. Но който и да е, ще се доберем до него, скъпа, не се тревожи! Просто не искам да поемам и най-малък риск за живота ти!

Денис кимна. Сега много добре разбираше баща си! Стана, приближи се до креслото му, наведе се и го прегърна.

— Обичам те, татко, много те обичам!

— Щастлив съм да го чуя, мила, много съм щастлив! Помъчи се да не го забравяш през следващите месеци. Може би някои от нещата, които съм замислил, няма да ти допаднат, но помни, че всичко е за твое добро!

— И да си изпиеш лекарството, нищо че е отвратително на вкус — засмя се Денис.

 

 

Брант се чувстваше като захвърлен в дълбоко езеро човек, който не може да плува и безпомощно цапа из водата. Документите лежаха на бюрото му, грижливо подредени на купчини. Опитваше да се съсредоточи върху условията на договора. Определено това не беше неговото амплоа.

— Виждам, че залягаш здраво…

Брант вдигна поглед и видя пред бюрото си Джей Ка. Този проклет човек се движеше като същински призрак! Изникваше или изчезваше изневиделица, сякаш беше дух!

— Откога си тук? — попита го духът.

— Не помня точно.

— Явно приемаш съвсем сериозно новия си пост. — Джей Ка придърпа един стол и седна пред бюрото.

— Затова ми плащаш огромната заплата — отвърна той и уморено разтърка очи.

— Заслужаваш я.

Сухия тон накара Брант да го погледне. Направи гримаса и каза намръщено:

— Знам това! — Потупа документа, който четеше. — Нямам никаква представа от договори и техния юридически жаргон. Но доколкото успях да схвана, онзи, който е съставил договора, много хитро се опитва да ни прекара с допълнителни разноски, които са значителни.

— Трябва да си го избият от главата! — засмя се Джей Ка. — Щом успя да стигнеш до същността сред купищата хартия, наистина можеш да си спокоен — няма кой да те изиграе.

— Искаш да кажеш, че си знаел през цялото време?

Джей Ка кимна. — Защо по дяволите ме остави да се мъча?

— Защото исках сам да го откриеш! И ти се справи!

— А ако не бях успял?

— Щяхме да плащаме грешни пари… — сви рамене Джей Ка.

Брант го изгледа смаяно.

— Ти си откачен! Оставяш ме да се лутам, да правя грешки, които биха могли да струват милиони на компанията, и хич не ти пука!

— Всеки трябва да се учи, Брант. Аз се учих. Ти също. И двамата продължаваме да се учим. Всички правим грешки и се учим от тях. — Бръкна в джоба и извади пура. Запали я, без да бърза, и изпусна няколко кълба дим. Наслаждаваше се на едно от малкото удоволствия, които му оставаха.

— Защо не наминеш към нас в края на седмицата? Ще можеш да огледаш всичко, ще провериш охраната и между другото ще имате възможност да се опознаете с Денис.

— Като спомена Денис, исках да те попитам, успя ли да я уведомиш за плановете, които кроиш за нас?

— Вече го сторих. Още снощи.

— Вероятно те е пратила да се гръмнеш.

— Не, честно казано, не го направи — изкиска се Джей Ка.

— Да разбирам ли, че е приела да се омъжи за непознат? — Брант го гледаше с невярващи очи.

— Денис ме обича и знае, че винаги съм й желал доброто.

— Не мога да повярвам… Съобщил си й за заключението на лекарите, нали?

— Не и не виждам причина да я тревожа отсега.

— Да не я тревожиш? По дяволите, как ще се чувства, когато неочаквано умреш? Без да е подготвена, без да е предупредена?

— Знаеш ли, понякога така е по-добре. Скръбта няма да я отмине. Не можем да променим съдбата, Брант. Защо е необходимо да удължавам мъката, като й кажа отсега?

Какво можеше да му отговори? Всъщност това си беше тяхна работа, но той се безпокоеше за Денис. Сигурно не беше толкова лошо да е до нея в тежък час, когато ще има нужда от нечия подкрепа.

— Кога искаш да дойда у вас?

— Когато ти е удобно. В петък вечер или в събота сутринта…

— Трябва да довърша някои неща. Ще дойда в събота сутринта.

— Чудесно. Вземи си спортни дрехи. Обичаш ли да яздиш? — попита Джей Ка като се надигна.

— Обичам.

— Денис е луда по ездата. Сигурно ще те помоли да я придружиш. Ще можеш да прекараш известно време насаме с нея.

Неочаквано Брант откри, че мисли за уикенда. Оставаха още два дни. От три дни животът му се превъртя на сто и осемдесет градуса, разтърсен из основи, и оставен да се разпадне на парчета. Трябваше да намери разпилените късове и да ги сглоби.

Преди пет години бе принуден да стори същото. Тогава се надяваше, че никога няма да му се наложи да го преживее пак!