Анет Бродрик
Сътворено в рая (11)

Единадесета глава

— Какво му става на Брант? — попита Джей Ка няколко дни по-късно, когато вечеряха сами с Денис.

— Нали ти ми каза, че няма да се прибере за вечеря — отвърна спокойно тя.

— Разбира се, че аз ти казах, но нямах предвид това…

— Тогава не разбирам за какво говориш.

— В последно време е някак особен. Затворил се е в себе си, държи се едва ли не враждебно… Да не би да сте се скарали, Денис?

— И да сме се скарали, това не те засята!

— Не се дръж нахално с баща си, млада госпожо!

Денис внимателно остави вилицата и скръсти ръце.

— Слушай, татко, искам да знаеш, че това е последният път, когато се опитваш да се намесиш в живота ми. Брант и аз продължаваме да живеем тук, защото съзнавам, че това те радва и защото съм свикнала да се съобразявам с желанията ти. Но нищо повече! Проблемите на Брант засягат само него и никой друг. Ти и аз, естествено, нямаме никакво право да му се месим.

Известно време Джей Ка наблюдаваше мълчаливо дъщеря си.

— Никога няма да ми простиш, че те помолих да се омъжиш за него, нали?

— Искаш да кажеш, че ме принуди да се омъжа за него. Не, знаеш ли, простила съм ти. Много обичам Брант и ако ти не го беше довел у дома, ако не настояваше да излизаме заедно, никога нямаше да го опозная. Но дотук! Отсега нататък, татко, сама ще уреждам живота си! Запомни това, моля те, много добре!

— Денис, знаеш колко те обичам!

— Така е, но обичта ти е властна, обременяваща. Трябва да се откажеш от този начин…

— Знам, знам. Разбрах го на сватбата. Смятах, че го правя заради теб. Само исках да си щастлива…

— Всеки сам гради щастието си, татко. Никой не може да го стори вместо нас. Дори ти.

Баща й кимна.

— Имаш ли някакви планове за тази вечер? — попита той след малко, опитвайки се да мине към по-безобидна тема.

— Имаме билети за концерт, но Брант сигурно е забравил за него…

— Съзнавам, че едва ли съм достоен заместник, но би ли ми оказала честта да те придружа вместо красивия ти съпруг, когото толкова обичаш?

— Очевидно, обичта ми не е скроена по твоите мерки, татко — усмихна се Денис. — Но както и да е, приемам с удоволствие предложението да ме придружиш.

 

 

Късно вечерта Брант седеше сам в студиото, отпиваше от чашата с уиски и чакаше завръщането на Денис.

Мортън му каза, че са отишли с Джей Ка на концерт. Съжаляваше, че бе забравил за откриването на сезона. Оказа се, че симфоничните концерти му доставят истинско удоволствие. Много неща го изненадваха в новия му живот и не на последно място — собствената му жена.

Не знаеше какво да мисли. Беше убеден, че ще изпита отвращение, когато узнае миналото му. От няколко дни опитваше да я отбягва. Но винаги, когато бяха заедно, Денис се отнасяше към него с предишната сърдечност и любов. Не я разбираше.

Не можеше да разбере и чувствата си. Не искаше да се влюбва в Денис. Направи всичко възможно, за да го избегне. В никого не искаше да се влюбва. Горчивият опит го бе научил, че няма право да обича. Нещо се случваше с хората, които бе обичал. Майка му, Джейк, Трина…

Не трябваше да забравя, че се ожени за Денис, за да я закриля. Джей Ка нямаше да бъде жив вечно. Брант искаше да бъде сигурен, че никой няма да й причини зло. Дължеше й поне това. А тя заслужаваше толкова много — много повече от закрила…

Когато вратата се отвори, той вдигна поглед.

— Здравей, ето къде си бил — избоботи Джей Ка. — Как прекара тази вечер?

— Горе-долу както си предполагал. — Брант погледна Денис.

Приличаше на приказна принцеса с ефирната си рокля. Помъчи се да не обръща внимание на пронизващата болка, която разкъсваше сърцето му.

Денис отиде при него, наведе се и го целуна. Усети вкуса на питието по устните му. Не се сдържа и докосна кичура на челото му. С неохота се отдели и каза:

— Съжалявам, че не можа да дойдеш на концерта. Липсваше ми много!

Изпита неудържимо желание да я притегли към себе си и да я целува, целува, докато започне да издава ония нежни въздишки на удоволствие, които той толкова обичаше. Тази мисъл го накара да се намръщи.

— Нямаше как! — Гласът му прозвуча по-грубо, отколкото бе искал.

— Знам, знам колко си зает! — Денис се опита да се усмихне безгрижно. — Следващия път непременно ще отидем заедно. Вечерял ли си?

— Да.

— Защо не дойдеш с нас в кабинета на баща ми? Мортън току-що е сварил кафе…

— Благодаря, не! — Надигна леко чашата, пародирайки наздравица.

След седмиците на споделена близост, Денис съзираше зейналата пропаст помежду им с убийствена яснота. Не беше подготвена да се справи с емоционалното отдръпване на Брант. Спомни си трудните деца, с които бе работила. Веднъж проникнала зад стената на озлобление и самота, те я приемаха.

Усещаше, че Брант я отблъсква. Само ако знаеше защо! Възможно ли е разказът за Трина да е върнал миналото и той да не понася вече нейното присъствие? Или настойчивите й въпроси го бяха принудили да разкрие неща, които не би искал да споделя с никого? Как можеше да си обясни държанието му, когато избягваше да й говори?

Каквото и да станеше, не можеше да задава нови въпроси. Брант сам трябваше да реши дали да сподели причините за своето отчуждение.

Късно през нощта Денис все още лежеше будна, заслушана в спокойното му дишане.

Както през цялата седмица, Брант остана да разговаря дълго с Джей Ка. Нарочно се забави, за да има време тя да си легне. Всичко напомняше за първите дни на брака им, когато се държеше сдържано любезно, скрил дълбоко в черните си очи онова, което го вълнуваше. Единствената разлика бе, че спеше в леглото й. Денис се обърна настрана, сгуши се до едрия му гръб и заспа.

Някъде призори Брант изведнъж отвори очи. Огледа се и с облекчение видя познатата стая. Сънят отново го бе пренесъл на друго място, в друго време и трябваше да минат няколко секунди, докато осъзнае, че е сгушен в удобното легло и на рамото му спи съблазнителната му съпруга. Физически усети мощния порой от чувства, който ненадейно го заля.

Опитваше да я отбягва, да се върне към първоначалния им начин на съвместен живот, но ето, че съзнанието му играеше лоши номера. Непрекъснато го връщаше към ония нощи, когато Денис му се отдаваше с любов и страст.

Любов! Каква измамно проста дума за сложната мозайка от чувства, скрити в дълбокия й смисъл. Как можеше да продължава да се съпротивлява на онова, което изпитваше към Денис?

Не можеше и не искаше!

Денис усети вълшебна топлина, когато я притисна в обятията си, галейки гърба й. Потърси слепешком устата му. Брант впи жадно устни в нейните и всички страхове за бъдещето изчезнаха.

Имаше само блажено настояще и той се отдаде на властта му. Денис благодареше мислено на Бога, че поне тази част от отношенията им още му бе нужна. Каквито и демони да са се вселили в душата му, трябваше да се пребори сам. Знаеше го със сигурност. Можеше единствено да му подскаже, че е до него и винаги ще бъде, в радост и в мъка.

Любиха се мълчаливо. Сякаш с нежност и страст, несъзнателно опитваха да излекуват кървящите в сърцата им рани. Сближаваше ги споделената мъка.

На сутринта никой не спомена станалото през нощта. По време на закуска разменяха привични реплики. Когато Джей Ка ги покани да го придружат на полуфиналния мач на Каубоите, приеха.

Джей Ка чувстваше успокоение, че проблемите на Брант — каквито и да бяха — донякъде са превъзмогнати.

 

 

От ложата наблюдаваха играта на любимия му отбор и Джей Ка възторжено твърдеше, че ще спечелят мача.

Срещата завърши и тримата изчакваха изтеглянето на тълпата, за да се придвижат до колата. Джей Ка разправяше на всички, които имаха желание да го слушат, че съдбата е предопределила спечелването на Суперкупата от Каубоите и че не се е родил отборът, който да им я отнеме.

Брант мразеше тълпите. Трябваше да си нащрек, да не изпускаш от погледа си, когато и да е — каквото и да е. Инстинктивно хвана ръката на Денис и я притегли до себе си, като по навик не преставаше внимателно да се оглежда наоколо.

Внезапно чу изстрел и видя двама полицаи, които си проправяха път в тълпата. Завъртя Денис и я избута до близката стена, като я прикри с тялото си.

Разнесоха се още два изстрела, чуха се писъци. Някой стреляше, думите губеха своя смисъл. Брант се огледа и замръзна на място.

На метър-два лежеше Джей Ка Робъртс. Тънка струйка кръв се стичаше от устата му. Голямо червено петно обагряше ризата. Брант се увери, че куршумът не е засегнал Денис и коленичи до Джей Ка. Провери пулса. Клепачите му трепнаха и той бавно отвори очи.

— Брант? — успя да промълви и неспокойно го потърси с поглед.

— Тук съм, Джей Ка.

— Денис?

— Не се тревожи, Джей Ка, Денис е жива и здрава.

— Грижи се за нея, синко…

— По дяволите! Ще живееш сто години и сам ще се убедиш в това!

Към тях бързо се приближи дежурещият на стадиона медицински екип. Брант безпомощно отстъпи. Наблюдаваше внимателните им движения, когато слагаха на носилка стареца, за да го отнесат до линейката.

Огледа се и видя Денис. Стоеше до стената, с ръце на кръста и гледаше с ужасени, невярващи очи.

Бързо отиде при нея и я прегърна. Трепеше. Студеният вятър, който духаше на стадиона, само влошаваше нещата.

— Ела, скъпа, да отидем в колата — каза тихо Брант.

— Мъртъв е, нали? — прошепна тя.

Той се помъчи да прикрие чувствата, които го вълнуваха в този миг.

— Денис, нали знаеш, черен гологан не се губи… Джей Ка е корав старец… Хайде, ела да отидем в болницата, мила, и опитай да се успокоиш.

Краката на Денис отказваха да се движат. Опита да пристъпи, но само се олюля.

Брант я вдигна и я пренесе до колата. Разказа с две думи на шофьора за случилото се, докато сядаше на задната седалка, прегърнал Денис.

— Но кой стреля в него? — най-сетне намери сили да попита тя, потръпвайки.

— Не знам. Ако трябва ще обърна света, но ще го открия!

За рекордно кратко време Харис успя да си проправи път сред тълпата и се насочи към болницата. В далечината се чуваше сирената на линейката.

Насилие, кръв, ужас, болка — изглежда отново ставаха част от живота на Брант. Но този път всичко бе различно. Имаше семейство и щеше да го брани от всеки мръсник, дръзнал да посегне на него.

Каква ирония на съдбата, ако причина за смъртта на Джей Ка станеше не болестта, която го принуди да се ожени за Денис, а ръката на непознат убиец!

За пръв път, откакто бе напуснал родния си дом, Брант отправи гореща молба към бога.

 

 

Денис седеше в малка стая до операционната и чакаше вести за баща си. Чу бързи стъпки по коридора и погледна с надежда. Влезе Брант и тя скочи на крака.

— Казаха ли нещо лекарите? — попита той.

— Не, не съм ги виждала откакто влязоха в операционната. — Седнаха на дивана. — Какво разбра в полицията?

— Мъжът е задържан, но засега мълчи. Няма мотив за престъплението. По всичко изглежда, че е наемен убиец.

— Какво ще предприемат в полицията?

— Трябва да открият кой го е наел. — Отиде до прозореца и погледна през щорите. — Смятам да сторя същото.

Хладната решителност в гласа му накара Денис да потрепери.

— Какво искаш да кажеш? — плахо попита тя.

— Баща ти знаеше какъв човек избира да те пази. Ще му докажа, че не е хвърлил парите си на вятъра. Ще намеря човека, организирал покушението. — Говореше спокойно, тихо, но думите му звучаха като клетва за отмъщение.

— Брант…

— Знам, Денис, че не одобряваш, че не можеш да приемеш онова, което съм бил, и което съм сега. Но не можеш да ме спреш!

Тя гледаше любимия мъж и усещаше болката му като своя.

— Ти обичаш татко, нали?

— Дали го обичам? Не знам… Не разбирам много от обич… Но го уважавам. Джей Ка не заслужава да постъпват така с него. Тези мръсници!

— Не искам да умре… — промълви Денис. По бузите й се стичаха сълзи.

Брант я притисна до себе си.

— Знам, обич моя, знам. Но каквото и да се случи, ще бъда винаги до теб!

Чувстваше мъката й, може би и своята… Стояха прегърнати в малката чакалня на болницата. Търсеха утеха един в друг и се опитваха да не мислят за онова, което предстои.

Шум от приближаващи се стъпки накара Денис да вдигне глава от рамото на Брант.

— Хари! — Денис се хвърли към доктор Феърчайлд и го прегърна.

— Тръгнах веднага, щом узнах.

— Видя ли го?

— Не, все още е в операционната. Оперира го най-добрият хирург в Далас. Ако някой може да го измъкне от трапа, това е Пърлман. — После погледна към Брант. — Искрено съжалявам, че първата ни среща след сватбата става при такива обстоятелства. Не прилича много на меден месец…

Брант стисна ръката на доктора.

— Джей Ка е единственото, което ни безпокои в момента… Как мислите, ще се оправи ли?

— Според сведенията на лекарите, нещата не изглеждат твърде розови. Загубил е много кръв, а и възрастта е в негов минус…

Брант изгледа Денис. Трябваше да я подготви за най-лошото.

— Как ще се отрази това на болестта му? — попита Брант лекаря.

— Каква болест? — Хари изглеждаше объркан.

— Доктор Феърчайлд, не е нужно да криете. Миналата есен Джей Ка ми каза, че му остават няколко месеца живот…

Денис извика и се строполи на креслото.

— Джей Ка ви каза това? — повтори невярващ Харис.

— Да, той.

— Ах, това мръсно… Този човек трябва да се линчува!

— Какво приказвате… Не разбирам…

— Преди днешното покушение, единствен проблем за неговото здраве бяха излишните килограми и той се съгласи да ги свали и да мине на диета. Като се има предвид голямата немарливост, която цял живот е проявявал към себе си, може да се каже дори, че беше в цветущо здраве. Естествено, никога не съм поставял подобна диагноза.

Брант гледаше като втрещен дребния мъж. Опитваше се да възприеме току-що чутите думи. Джей Ка го бе излъгал!

Усмивка разтегли устните му. Копеле. Всеки път, когато го хванеха в лъжа, пробутваше още по-опашата.

Брант се захили. Старецът наистина беше нещо изключително. Измислил каква лъжа да му пробута, за да повярва, че е нужно да се грижи за Денис! Какъв Макиавели!

— Нищо не разбирам… Защо му е било нужно да съчинява цялата история? — попита объркан доктор Феърчайлд.

— Казва ли ти някой… — отвърна Брант, като запази за себе си мотивите за действията на тъст си.

— Било е отвратително да го измисля… Все едно да предрече собствения си край. — Хари поклати глава. — Трудно може да го разбере човек…

— „Невъзможно“ е по-подходяща дума — заключи Брант. — Погледна Денис, която все още не се беше отърсила от шока. — Искаш ли кафе?

Денис кимна.

— Отивам да потърся.

Брант изчезна по коридора. Хари седна до Денис.

— Джей Ка е старо куче, скъпа. Не ще се предаде без бой. Няма да позволи някаква дреболия да го препъне.

Тя мислеше само за изражението на Брант, когато разбра, че Джей Ка го е лъгал. Това ли го е накарало да се ожени за нея? Ако е така, лъжата бе успяла. Ето че измислицата се бе оказала пророческа.

Брант се върна с кафето, тъкмо когато хирургът влезе в чакалнята.

— Операцията мина успешно, но господин Робъртс все още е в критично състояние — съобщи доктор Пърлман. — Куршумът е преминал през белия дроб и е причинил големи разкъсвания. Не мога да предричам какво ще стане. Направих всичко, което е по силите ми, сега всичко зависи от организма му.

— Сигурна съм, доктор Пърлман. Благодаря ви! — каза Денис.

— Ще го задържим в реанимацията до сутринта. После ще го преместим в интензивното отделение. Достъпът за посетители е ограничен. Препоръчвам ви да се приберете у дома и да си починете. Ако има някаква промяна, ще позвъня веднага.

Брант отведе Денис до колата. Никакви богатства не можеха да помогнат в този миг на Джей Ка.

— Прибери се вкъщи и опитай малко да си починеш. Ще се видим по-късно — каза Брант, като настаняваше Денис в колата.

— А ти къде отиваш? — изненада се тя.

— Искам да проверя някои неща…

— Брант, не прави глупости… Моля те!

— Не се тревожи за мен. Помъчи се да заспиш, мила, а аз ще се постарая да не се бавя твърде дълго.

— Брант… — Постави длан на бузата му. — Обичам те много! Не бих преживяла, ако загубя и двамата!

Думите и жестът й го завариха неподготвен. Стоеше като вцепенен.

— Ти все още ме обичаш? — попита тихо, с явно недоверие.

— Още? Никога не съм преставала да те обичам и винаги ще те обичам!

Той се наведе и я целуна. Решително и властно, както никога досега.

— Не се тревожи, няма да ме загубиш, скъпа! Има толкова неща, за които си заслужава да живея! И най-важното от тях си ти!

Изправи се, затвори вратата и проследи с очи отдалечаващата се кола. Погледна часовника си. Щеше да му е необходима известна помощ и Брант Малоун знаеше на кого точно да се обади…