Анет Бродрик
Сътворено в рая (13)

Епилог

— Дядо, деденце, ела да видиш какво направих!

Тригодишната Кристина се втурна в кабинета, където Джей Ка четеше. Той погледна над очилата и се усмихна. Протегна ръце. Гостенката му не чака втора покана и скочи на коленете му.

— Хайде, Криси, кажи на дядо какво си направила.

— Къща и ограда, и обор, и…

— Нарисува ли ги?

— Ъхъ! Направих ги от кубчета. Ела да видиш!

— Длъжни сме да видим това произведение на изкуството! — Джей Ка гушна момиченцето и се изправи. — Щом моята внучка е решила да става архитект…

— … още сега ще хукнеш да й купиш за игра строителна фирма — довърши Брант вместо него.

— Това е идея — ухили се старецът. — А мога ли да попитам какво правиш тук?

— Струва ми се, че и аз живея в тази къща или си забравил? — усмихна се той и остави куфарчето си на масата.

— Как мога да го забравя, след като вещественото доказателство за твоето присъствие цял ден препуска около мен? — Кимна към черните къдрици на внучката си.

— Нали затова ме купи, доколкото си спомням? — Брант седна в креслото и доволно се протегна.

— Купил съм те! По дяволите, бих предпочел да престанеш с тези приказки! Минаха четири години… И, длъжен си да го признаеш, ти и Денис сте много щастливи!

— Предполагам, приписваш си някакви заслуги за това?

— Я ми кажи, кой ви запозна? Аз, нали? Когато те видях за пръв път, разбрах, че сте родени един за друг.

Кристина се изхлузи от прегръдката на дядо си и се затича към баща си. Покатери се на коленете му, обви с ръчички шията му и шумно го целуна по бузата. Щастливо зацвърча, когато баща й я прегърна и целуна.

Брант погледна Джей Ка и поклати глава.

— Извинявай, ако те разочаровам, но изобщо не мога да те свържа с представата си за Купидон.

Денис влезе в стаята. Носеше на ръце деветмесечния Майкъл.

— Здравей, скъпи. Радвам се, че се прибра навреме.

— Навреме за какво? — попита Джей Ка.

Денис се наведе да целуне Брант и Майкъл протегна ръчички към татко си. Той взе момченцето и го прегърна.

— Имаме билети за новия мюзикъл — обясни Денис. — Смятаме да се забавим тази вечер, нали знаеш, вечеря, театър и така нататък.

— Хм. И сигурно разчитате, че ще наглеждам децата? — Джей Ка се мъчеше да прикрие нетърпението си.

— Какво говориш, татко? Нали затова взехме Нора.

— Поне ще ме оставите да им разкажа някоя приказка…

— Представям си какви приказки ще им разкажеш! — намеси се Брант.

— Криси, кажи им какви хубави приказки знам, кажи им! — Джей Ка изглеждаше засегнат.

Внучката му кимна, опряла къдравата си главица на рамото на Брант. Денис погледна щастлива мъжа си. Каква картинка беше само, с доволен вид, прегърнал двете си деца.

— Искаш ли нещо за пиене? — попита тя.

— Не, наистина не искам нищо. И без това се чувствам достатъчно стимулиран. — Разсмя се, когато улови погледа, който му отправи Денис. — Попитай Купидон, май той се нуждае от нещо стимулиращо!

— Купидон? — Денис погледна озадачена баща си.

— Все още смея да твърдя, че вие двамата ми дължите една благодарност! Без моята намеса едва ли щяхте да намерите щастието, което сега споделяте. Нямаше да се родят и тези две хубави дечица. Естествено, нямаше да се радвате на брак, очевидно, сътворен в рая!