Анет Бродрик
Сътворено в рая (12)

Дванадесета глава

— Брант? — Денис отвори очи, доловила в неспокойния си сън стъпки в стаята.

— Аз съм, обич моя. Не исках да те събуждам. — Мушна се до нея, жадно я прегърна и целуна тръпнещите й устни. — Разбра ли нещо ново от болницата?

— Не. Обадих се, когато се прибрах, но нямаше промяна в състоянието му.

— Ще се оправи, сигурен съм, ще се оправи!

— Брант…

— Какво има?

— Къде беше?

— Работих.

— В компанията?

— Част от времето…

— Как се прибра?

— Наех кола. Защо не се опиташ да поспиш?

— Страх ме е, Брант!

— От какво се страхуваш?

— От всичко — изстрелите, заплахите, неясното бъдеще… О, Брант! Такъв кошмар!

— Изстрелите и заплахите са дело на един и същи човек.

— Искаш да кажеш, че си го открил?

— Струва ми се, че съм наясно. Детективи, наети от баща ти, са успели да съберат интересна информация. С малко усилия ги убедих да я споделят с мен. Не се плаши, сигурен съм, че този човек няма да ти причини зло.

— Кой е той?

— Синът на бивш съдружник на баща ти. Според сведенията, чували са го да казва, че Джей Ка е ограбил баща му, че е виновен за провала му, даже за инфаркта, който е причинил смъртта му.

— Не може да е вярно!

— Сигурно си права, но дори и да е така, не можеш да убиваш заради това.

— Колко съм щастлива, че си до мен! Липсваше ми! — Денис се сгуши още по-близо до него.

— И аз много исках да те видя… Затова се върнах тази нощ… Налага се да замина за няколко дни, но не можех да тръгна, без да се сбогувам.

— Но защо трябва да заминаваш?

— Във връзка с покушението… Човекът, който е замесен, живее в Източните щати.

— Какво ще предприемеш?

— Каквото е необходимо.

— О, Брант, страхувам се…

— Джей Ка искаше от мен да пазя този дом. Не успях, за съжаление, достатъчно добре да осигуря закрилата му, но няма да позволя повторно да ме изиграят! Никога и никому!

— Татко те е убедил, че е на смъртно легло, нали? И затова се съгласи да се ожениш за мен?

Брант я целуна нежно, с копнеж и Денис моментално забрави всички въпроси.

— Ожених се за теб, защото го исках, Денис.

— Ти казваше друго…

— Лъжех.

— Ето нещо, по което си приличате с баща ми.

— Казано на място — засмя се Брант. — Той винаги е твърдял, че имаме много общо помежду си.

— Брант, искрено съжалявам за въпросите, които непрестанно ти задавах. Особено за Трина… Личният ти живот е твое свещено право. Не трябваше да отварям стари рани… Моля те, прости ми!

Той не отговори.

„По-добре да си бях прехапала езика!“ — мислеше Денис, ядосана на себе си, и мачкаше нервно чаршафа. Какво я накара отново да се върне към болезнената тема в такъв тежък момент?

— Знаеш ли, Денис, ти си първият човек, с когото споделих случилото се… Открих, за своя изненада, че помага. Погледнах на нещата такива, каквито са и започнах да разбирам, че е възможно да превъзмогна жестокостта им, да ги оставя в миналото, на което принадлежат. — Целуна я зад ухото. — Наистина, ти много ми помогна. Не ми дължиш никакви извинения.

— Брант, знам, че никога не ще заместя Трина в живота ти. Но искам да изградим помежду си отношения на взаимно доверие и уважение. Ще бъде ли достатъчно?

— А за теб, Денис?

— Да, стига ми…

— И ти не искаш любовта ми?

— Брант, никога не ще поискам повече от онова, което сам пожелаеш да ми дадеш.

— Ако поискам да ти дам любовта си, ще я приемеш ли?

В дрезгавата светлина на спалнята Денис се помъчи да съзре изражението на лицето му. Бе убедена, че не е разбрала добре.

— Брант?! — прошепна, останала без дъх.

— Ти ми разкри много истини за мен самия. Опитвах да се залъгвам за чувствата си към теб, към Джей Ка, към миналото. — Погали голия й гръб, щастлив от топлината на сгушеното до него тяло. — Днес видях нещата с кристална яснота. Колко глупаво е било да мисля, че като отказвам да призная чувствата си, те ще изчезнат. Не, всичко е на мястото си! — засмя се Брант.

— О, Брант, толкова много те обичам!

— Денис, скъпа, и аз те обичам! Повече, отколкото го показвам! Присъствието ти ме научи какво значи любов — способна да промени човека, да лекува стари рани, да освобождава от страданието.

По бузите на младата жена се стичаха сълзи. Толкова много плака днес, но това бяха сълзи на щастие. Нямаше да стигне никога предела на безмерната си обич. Денис се прилепи до топлото тяло на мъжа, притиснал я в обятията си. Самото му присъствие бе утеха в болката, закрила, увереност, че той е част от нейния живот…

Когато се събуди на сутринта, Брант бе заминал.

През следващите дни Денис прекарваше голяма част от времето в болницата. На моменти с ужас мислеше, че ще загуби баща си, но непоколебимата му воля да живее победи и той прескочи трапа.

Попита за Брант и Денис трябваше да обяснява, че не е в града. Не й се беше обаждал от нощта след покушението. Опита да си представи живота без него.

Припомни си времето, когато той още не се беше превърнал в неразделна част от него. Боже мой, как е могла да мисли, че живее! Без смеха, без радостта, без любовта на Брант онези дни и нощи изглеждаха скучни, безинтересни и самотни.

Дните отминаваха един след друг, а от него все още нямаше вест. Къде е той, кога ще се върне? Жегна я мисълта, че няма вече да го види. Господи, откъде сили да си представи бъдещето без него?

Джей Ка се възстановяваше бавно. Денис бе непрекъснато край болничното му легло. Слабостта му я принуждаваше да не забравя, че е бил на крачка от смъртта. Каквито и да бяха слабостите му, Джей Ка беше неин баща и тя много го обичаше. Често се улавяше, че мислено отправя горещи молби към Бога да бди над двамата мъже…

Джей Ка се размърда. Постоянната пареща болка в гърдите не го оставяше да спи спокойно. Бавно отвори очи и съзря познатите сенки в болничната стая, които хвърляше приглушената светлина на нощната лампа. Обърна неспокойно глава и съгледа друга, непривична сянка.

На стола до леглото седеше Брант и кротко го наблюдаваше.

— Какво правиш тук? — прошепна хрипливо Джей Ка.

— Дойдох да те видя.

— Как можа да се промъкнеш край ония булдози, които пазят край вратата?

— Професионален опит.

Джей Ка започна да се смее, но бързо притисна с ръка бинтованите си гърди.

— Липсваше ми, момчето ми. Къде изчезна?

— Намерих човека, който те набута в болница.

— Така и предполагах — кимна Джей Ка. — Видя ли Денис?

— Все още не.

— Много й липсваш.

— Това чувство ми е познато.

Двамата замълчаха, без да откъсват очи един от друг. Лека усмивка разтегли устните на Джей Ка.

— Какво успя да разбереш?

— Името Трейвис Бентън говори ли ти нещо?

— Бентън… Има ли нещо общо с Монтгомери Бентън?

— Негов син.

— Той ли стои зад изстрелите?

— И зад писмата със заплахите. Джей Ка, защо не ми каза какво точно става? Безкрайно щеше да ме улесниш.

— Мислех, че ще се справя сам. Явно остарявам…

Брант гледаше мълчаливо стареца. Несъзнателно посегна и докосна ръката му, която отпуснато лежеше върху бинтованите гърди.

— Справил си се отлично. Получих от твоите детективи всички старателно събирани сведения и можах да предприема нужните стъпки… Бентън вече не представлява никаква заплаха за теб или когото и да е другиго.

— Мъртъв ли е? — Очите на Джей Ка леко се разшириха.

— Не, Джей Ка, какво говориш? — Смехът на Брант разведри напрегнатата атмосфера в стаята. — Човекът си е жив и здрав. Значи си помисли, че съм го убил, така ли? — заключи развеселен.

— Как може, не съм си мислил такова нещо! — измърмори старецът смутено.

— Просто оказах съдействие на властите в разследването, което водеха. Между впрочем, изказаха се много ласкаво за моето сътрудничество. Дори ми предложиха работа! Представяш ли си?

— Ти си имаш работа!

— Я го виж ти! И това ми било работа — от сутрин до вечер да дебна да не те погледне някой с лошо око! — В гласа му се долавяше обич.

Джей Ка с усилие преглътна заседналата в гърлото му буца.

— Благодаря ти, че дойде. Ще бъда по-спокоен, като знам, че отново си у дома — каза дрезгаво старецът.

— Щастлив съм, че се върнах у дома — тихо изрече Брант, развълнуван от думите на Джей Ка, и леко стисна отпуснатата старческа ръка.

 

 

Денис сънуваше и всичко изглеждаше толкова истинско! Отново бе в обятията на Брант. Притискаше я силно до себе си и тя усещаше всеки мускул на здравото му тяло.

— О, Брант! — измърка тя и го погали по гърба.

— Липсвах ли ти? — прошепна той и нежно я целуна.

Очите й широко се отвориха. Сънищата не говорят! Видя до себе си щастливото му лице.

— Ти се върна!

— Искаш да кажеш, че откриваш това чак сега? — възкликна той и нарочно дръпна крака си, поставен между нейните. — Значи така отговаряш на всеки мъж, който се набутва в леглото ти, докато сладко спинкаш?

— Точно така! — Денис започна да обсипва с целувки лицето, шията, гърдите му.

— Добре, че системата за сигурност е на ниво! Иначе нещастният крадец има да се чуди какво му е дошло до главата! — Брант се засмя.

Смехът му бе спокоен и освободен. Смях, от който сърцето й заби лудо.

— Как си, добре ли си? — попита Денис. Започна да опипва тялото му, като че търсеше следи от рани.

— Никога не съм се чувствал по-добре! — Ръцете му не стояха мирни, сякаш бързаше да се увери, че всеки сантиметър от съблазнителното й тяло е на мястото си.

— Възстановяването на Джей Ка върви отлично, като се има предвид възрастта и лошата му рана.

— Знам, минах през болницата.

— Успя ли да откриеш виновника?

— Да. Наемният убиец призна всичко и той ще бъде съден.

— Най-сетне всичко свърши! — въздъхна с облекчение тя.

— Някои неща свършиха… — Започна да я целува бавно, дълго, упоително. За миг откъсна жадните си устни и продължи на пресекулки: — Да, свършиха някои неща… Но други едва сега започват!

Без да бърза, той докосваше и галеше голото й тяло, едва сега разбрал колко много му е липсвала. Наистина, беше се завърнал в своя дом!

 

 

Всички посрещнаха с радост завръщането на Джей Ка вкъщи. Най-после лекуващият лекар бе подписал така очакваното медицинско, че може да бъде изписан. Изглеждаше добре и отпочинал.

— Крайно време беше да ме пуснат! — изръмжа с боботещ глас.

Бяха се събрали край масата първата вечер след изписването му.

— Хайде, татко, не се опитвай да ни заблуждаваш! Ти просто се разтапяше от цялото внимание, което ти оказваха. Да не говорим за глезенето!

— Няма що, внимание и глезене! Проклетите сестри щъкат непрекъснато из стаята, бодат ме с какво ли не, събуждат ме да ми дадат хапчето за сън, появяват се преди разсъмване, за да издевателстват над старите ми телеса…

— Е, поне Каубоите спечелиха Суперкупата — отбеляза Брант. — Вярвам, все пак това ти е донесло някаква утеха.

— Ако не трябваше да гледам мача по телевизията!

— Кълна се, Джей Ка, щеше да мърмориш, даже да те обесеха с ново въже — каза Брант, като едва сдържаше смеха си. — Не съм виждал по-голям мърморко от теб. Нали, Денис.

Тя кимна през смях.

— Намирам се в къщата си — повдигна вежди Джей Ка. — Мога да се оплаквам колкото поискам!

— Печелиш точка, татко! — съгласи се Денис.

— Онова, което искам да узная от вас двамата е, започнахте ли да работите по въпроса за моите внуци? — Облегна се на стола и изгледа намръщено дъщеря си.

— Татко! — извика Денис. Внезапната промяна на темата я свари неподготвена.

— Винаги съм знаел, че всичките ти лъжи и шантажи са целели осигуряването на расов жребец за разплод в това семейство — започна да се смее Брант. — Най-сетне си призна!

— Нищо не съм признавал!

— Я стига, Джей Ка! Хари ми каза, че си бил здрав като желязо миналата есен, когато ми разиграваше печалната сценка за близката ти кончина. За какъв дявол ти беше нужно това? Хващам се на бас, че трудно ще ми дадеш някакъв приемлив отговор!

— Повече от ясно е, че по-млад няма да стана. — Джей Ка огледа зет си изпод притворени клепачи и продължи да обяснява: — Ако бях чакал Денис да се сети за внуците ми, нямаше да ги доживея.

— Имаш късмет, че сега си жив — каза сериозно Брант. — И ти отлично го знаеш.

— Така е.

— Прав ли съм, че ти трябвах тук да пазя Денис точно толкова, колкото имаше нужда и да оглавя компанията?

— По дяволите, не си прав! Твърде стар съм да се грижа за всичко. Исках ти да поемеш нещата и да ме оставиш да си почина.

— Струва ми се, че съвсем не беше нужно да се женя за дъщеря ти, за да поема компанията — каза невинно Брант и намигна на Денис.

— Така е по-добре… По-изпипано, така да се каже.

— Добре, Джей Ка — поклати глава Брант. — Вече съм наясно до какво си прибягнал, за да уредиш брака ни с Денис. Накрая си призна защо толкова си държал на него. Затова ще те помоля да ме извиниш… Крайно време е честно да си заработя хляба, който ми даваш.

— Какво искаш да кажеш? — изгледа го подозрително Джей Ка.

— Искам да кажа, че Денис и аз ще се оттеглим рано тази вечер. Според мене изискваш прекалено много от мен — и в службата, и вкъщи… Но аз съм човек на дълга. Никога не пренебрегвам задълженията си. — Смиреното изражение не можеше да скрие веселите пламъчета в очите му. — Готова ли си, скъпа?

Денис прехапа устни, решена да не прихне при вида на бащиното си лице. Усмихната, подаде ръка на Брант.

— Готова съм, скъпи. — После се обърна към баща си. — И за теб е време да си лягаш. Няма смисъл да прекаляваш още от първата вечер.

Изчакаха Мортън да му помогне да се прибере в стаята и се качиха в спалнята. Когато затвориха вратата, избухнаха в неудържим смях. След малко се съблякоха и се мушнаха в напълнената вана. Брант се отпусна в топлата вода. Денис седна в скута му с лице към него.

— Не мислиш ли, че беше малко жесток към татко тази вечер? — попита Денис и лекичко го целуна по върха на носа.

— Извинявай, скъпа, но не се сдържах. В последно време е станал прекалено самодоволен. Кълна се, въобразил си е, че изразът „Татко знае най-добре“ е измислен за него.

Постави ръце върху гърба й и бавно започна да го разтрива от тила до бедрата и обратно.

— Ммм… Чувствам се великолепно… — измърка Денис.

— Защо не ме научиш да правя масаж?

— Страхотна идея! С тези ръце ще бъдеш направо чудесен! Знаеш ли, никога не си говорил за деца… — започна колебливо Денис след малко.

— Знам.

— Искаш ли деца?

— Не съм мислил, че мога да имам семейство, деца, дом… Нима не разбираш? Смятах, че когато една жена узнае истината за мен, за миналото ми, ще избяга! Предполагах, че никога няма да имам възможността да създам семейство.

— И понеже ми разказа всичко, мислеше, че ще избягам, така ли да те разбирам?

— Да, не съм изключвал и тази възможност… Все пак смятах, че твоята почтеност навярно няма да ти позволи да нарушиш дадената пред Бога дума, каквито и да са чувствата ти.

— Брант, как не разбираш? Не ме интересува какво си правил някога, нито какъв си бил! Важно е какъв си сега! Обичам мъжа, когото познавам! И много ми иска един ден да имам… деца от теб!

— Наистина ли искаш деца?

— Само ако всичките приличат на теб.

— Боже опази!

— Въпросът е какво ти искаш?

— Искам да съм с теб и да те обичам през дните, които ми е писано да живея.

— И аз искам… — прошепна Денис.

— Виждаш ли колко лесно е да изпълниш желанията ми?

— Брант, да останем ли при татко или предпочиташ да живеем отделно?

— Както решиш.

— Ако не сме при него, ще се почувства много самотен!

— Сигурен съм.

— Мисля, че ще се радва да е около децата, когато се родят…

— Значи сама си отговори на въпроса!

Брант я притегли към себе си. Потръпна от наслада при допира на голите й гърди. Наведе се и започна нежно да хапе брадичката й. След малко Денис се отдръпни и го погледна сериозно.

— Сърдиш ли се на татко, че ни накара да се оженим, само и само да има внуци?

— Да ти изглеждам сърдит?

Денис поклати глава отрицателно.

— Държа ли се като сърдит?

Тя отново поклати глава.

Брант впи устни в нейните и дълго, жадно я целува.

— А това целувка на сърдит човек ли е? — промълви накрая.

— Не съм съвсем сигурна… Опитай пак, но малко по-дълго.

Брант я вдигна и както беше вир-вода я отнесе в спалнята.

— Имам по-добра идея! — прошепна й той.