Хари Стоянов
Война с Атомния пират (4)

I

Слънцето залязваше кървавочервено, сякаш беше обляно в кръвта на милионите жертви на Атомния пират.

Големият град беше пуст. Жителите му го бяха изоставили, за да намерят убежища в малките планински селца, заради които Атомният пират не би изхабил нито една атомна бомба, дори малокалибрена.

В града се скитаха бездомни животни и крадци, които бяха господари на изоставените полуизпразнени магазини.

Но не само животните и джебчиите се разхождаха волно. Тук се ширеха и доверениците на пирата, които вербуваха, когото срещнеха. Когато някой им се възпротивеше, те безцеремонно го застрелваха и го оставяха да гние на улицата.

Слънцето залезе, спусна се тъмната нощ и погълна града. Никъде не светеха уличните лампи или прозорците на домовете.

Но в подземните барове стотици отчаяни до безумие пиеха и се спиртосваха, защото не виждаха повече смисъл да се живее.

Тази беше първата нощ, в която градът беше без жителите си. Развратът и кражбите бяха заниманията на останалите в него.

В един от хотелите все още имаше няколко души, неповлияли се от суматохата и ненапуснали града.

Между тези смелчаци бяха Светослав и Сани.

Какво търсеха те в този изоставен град в разгара на войната?

Те чакаха Фреди Саймънс, с когото имаха среща тук. Тримата учени бяха решили да организират дружество на научните дейци за борба с Атомния пират, наречено „Вòрес, емосоèмен, нуèа“, което значеше на док ом бриасит „знание, борба, мир“, съкратено „VEN“ (Vorec, emocoemen, nuea).

Фреди Саймънс дойде на другия ден и доведе със себе си три автобуса с учени, които наброяваха около сто и осемдесет души.

В салона на хотела се състоя учредяването на организацията „VEN“. В нея можеха да влязат всички учени, които искаха да се борят против Атомния пират.

В същото време, в салона на един друг хотел се организираше друго дружество, но то беше на привържениците на Атомния пират. Нарекоха го „Бриасит сите тоен“ (светът е наш — Bryacyθ cyte toen), съкратено „BRY-CY-TO“.

„BRYCYTO“ изигра най-отвратителната роля във войната. Изстъпленията на членовете на тази организация, които бяха най-ревностни поддръжници на престъпното дело на Атомния пират, караха да настръхнат косите и на най-храбрите.

Но „BRYCYTO“ срещна „VEN“…

II

„Ymycady vard cyte daganena. Ym cy hanthcaben, jorò, ar ymycydy wrcy, om ynacydy ym bu лuanncoce yferycctacceno. Ubлeder anye om ymyc, edmer hant cyte ebundyr reлno.

Aлcendy bryacyθ bu yncл ymyc mer hantfocen!

Чactyerendy reqoлem“

Това беше нахалният позив на Атомния пират, написан на док ом бриасит (преведен е в раздел XLI на предната глава). Този език доби изключително широка популярност и затова пиратът го използваше за отвратителната си пропаганда.

Пит Стендсън разчиташе „рекламата“ на Атомния пират (както той нарече позива), ровейки се в един огромен речник. Всички учени от експедицията на Симон Бланк бяха на дъното на океана, където, скрити от войната, правеха изследванията си. И така, зоологът, след като разчете „рекламата“ на Атомния пират, се запали да изучава док ом бриасит. На спокойствие в подводния дом, скрит всред гъсти водорасли, боядисан в защитен цвят. Пит обичаше тишината и спокойствието, оръжието му беше омръзнало и се чудеше на Светослав как е тръгнал да прави организации в устата на вълка. На вълка ли? О, не! На ламята! Каква ти ламя! Атомният пират е по-страшен от всяка ламя, защото съществува, а онези измислени животни са само фантазия. Брр! Само да не ти излезе насреща Ламята-Атомен пират, защото… А! Пит Стендсън не се боеше от пирата, но изпитваше неприятно чувство, когато чуеше името му или се сетеше за него. Откакто се бяха измъкнали от лапите му, той не желаеше да го вижда повече.

Но както си седеше така, на зоолога му хрумна една велика идея. Той веднага хвана молива си и написа нещо на док ом бриасит. И остана много доволен.

А какво всъщност беше написал? Един позив от името на Атомния пират, който гласеше:

„Хора, в двореца ми е страхотна тъпканица. Не идвайте вече, а се крийте където можете. Ако светът стане мой, то не ми се вясвайте пред очите!

Атомният пират“

а написан на док ом бриасит изглеждаше така:

„Ynerom, un ymycady eranca cyte hvanteren ezyreq. Hant bunderecder jorò, na ynhajder qyddy qлocey. Pouc bryacyθdy bu ebund om ymyc, yn hant pranumder nwmò artydy om ymyc!

Чactyerendy reqoлem“

Скоро един напечатан екземпляр попадна у самия Атомен пират. Той беше вбесен. Но не знаеше, че това е работа на Пит Стендсън…

III

Членовете на „BRYCYTO“ намаляваха с всеки изминат ден. Като че ли се стопяваха. Клубовете му в различните градове изчезваха един след друг. Атомният пират се обезпокои много. „BRYCYTO“ му вършеше добра работа, а сега изведнъж — замлъкна.

Шефът на „BRYCYTO“ Куонди Фресси седеше в креслото срещу Атомния пират и се люлееше.

— Значи така — каза пиратът — не можеш да откриеш вече нито един член на „BRYCYTO“. Не мислиш ли, че много кратък беше животът на твоята организация?

Куонди Фресси се усмихна злобно:

— А знаеш ли, Чери1 (така той наричаше пирата, и ние също ще си позволим да употребяваме това име, когато говорим за него), че има една друга организация. Стопроцентово съм сигурен, чене си чувал за нея, но тя сякаш погълна нашите хора. Името й е „VEN“.

— Кой е ръководителят й?

— Фреди Саймънс.

— Какво! Оня дето го изгониха от Евектос Свобоен Ублесос? Хм! Тоя негодник!

— И той те нарича със същото име.

— Трябва ми жив! А кои са по-известните му помощници? — пиратът барабанеше нервно по един автомат върху масата.

— Светослав Петров…

— А-а! Фреди Саймънс не ми трябва! Доведете ми този негодник!

— И Сани е там.

— И него! — изрева Чери.

— И Пенри Пуалди.

— А-а! — изстена в безсилна ярост пиратът и удари с автомата по масата.

— По-спокойно! По-спокойно, Чери. Има още познати, макар и не много приятни като предните — злобната усмивка на Куонди Фресси не падаше от лицето му. — Там е и Йолик. Сещаш се за него. По-скоро за мадамата му!

— Стига! Тримата, които ти казах — тях доведи, а Йолик и Саймънс — застреляй.

— Да бъде волята ти! — поклони се Фресси и излезе.

Но сметките на Чери бяха криви. Саймънс беше взел всякакви предохранителни мерки за сигурността на организацията. Пенри Пуалди, макар че преди му беше враг, сега беше най-добрият му помощник. Всъщност Евектос Свобоен Ублесос беше започнал да финансира и поддържа организацията „VEN“. Завоят в политическия курс беше направен на време и тази страна беше наистина твърда опора на „VEN“ и въобще на борбата срещу пирата. С помощта на най-съвременната техника, „VEN“ гледаше по телевизията главната квартира на Атомния пират, макар че той дори и не подозираше…

IV

Елене Гюнтер остана с Мари Бланк в Евектос Свобоен Ублесос и там двете девойки се записаха в университета. Елене започна да следва подводна зоология — това беше специалността на Сани, когото тя толкова много обичаше и желаеше на всяка цена да го спечели, а Мари започна да изучава док ом бриасит и литературата на Евектос Свобоен Ублесос. Там щеше да учи и Милена, приятелката на Йолик. Тя беше записала архитектура.

По време на войната всички градове на Евектос Свобоен Ублесос бяха скрити под земята. Никакъв враг не можеше да проникне в подземния свят на тази страна. Такива градове се строяха на местата, където е имало други градове, но разрушени от Атомния пират. Строяха ги под земята, но с помощта на архитекти, инженери и конструктори от Евектос Свобоен Ублесос. Стотици градове бяха възстановени близо до старите им места още по време на войната.

Мощната коалиция на „VEN“ беше спечелила целия миролюбив и свободолюбив свят на своя страна. Думите „вòрес“, „емосоèмен“, „нуèа“ бяха символ на свободата и борбата срещу Атомния пират.

В същото време младежите, пленници на Атомния пират, образуваха една тайна организация, която помогна много в борбата срещу Чери. Името й беше „NERYD“ (от началните букви на „nuryn“ [нурùн] — светлина, „estryoteo“ [естриотèо] — мечта, „ruanneo“ [руаннèо] — твърдост, „yncyлyn“ [инсилùн] — мъжество и „damotèa“ [дамотеа] — волност).

Организацията „NERYD“ набра членове за „BRYCYTO“. Водач на „NERYD“ всъщност беше помощникът на Куонди Фресси — Йèоли Èйспуали. Шефът на „BRYCYTO“ дори и не подозираше, че под името на неговата организация се крие друга — нелегална, която, вместо да служи на Чери, служеше на враговете му.

А Йèоли Èйспуали се свърза лесно с Фреди Саймънс, защото беше изпратен на разузнаване. След изпитанието, на което беше подложен Ейспуали, членовете на „VEN“ можеха да вярват на помощник-шефа на „BRYCYTO“.

След като взе доста лъжливи сведения, Йеоли Ейспуали замина за леговището на Чери, където неговият господар — Атомният пират, го очакваше с нетърпение.

А от този ден започна операцията „Любов“ (на док ом бриасит „VENNERYD“ — наименованието е получено при сливане на имената на двете организации — „VEN“ и „NERYD“). Но, естествено, любовта на участниците в нея не беше към Чери, а към мира и свободата…

V

„Ym unvennec. Ymycady venneryd anyene зa. Neryd“.

Така гласеше шифрованата телеграма, получена от Фреди Саймънс в подводния център на „VEN“, намиращ се в Кулясен Фарт (Quляcen Farθ) — Морския град на Евектос Свобоен Ублесос. Преводът й е: „Влюбих се. Любовта ми върви добре. Нерид“.

Същия ден една от летящите крепости на Чери катастрофира над Атлантика. Атомни бомби нямаше на борда, но загинаха сто и осемдесет привърженика на пирата.

Следващата телеграма до Саймънс беше: „Vennenady tyacec ymyc“, което в превод означаваше: „Любимата ме целуна“.

Третата беше: „Vennenady antò tyacec ymyc“, т.е. „Любимата пак ме целуна“.

А същия ден Атомният пират изгуби и втората си крепост, която беше успял да си възвърне.

Последваха още няколко десетки подобни телеграми, всяка от които беше предшествана от взривяването на самолети, кораби или подводници.

После изведнъж „катастрофите“ се прекратиха, а Йеоли Ейспуали отиде отново на разузнаване. Точно когато се канеше да си заминава, получи съобщение, че някой взривил всичките самолети от авиацията на Атомния пират. Йеоли се направи, че е много разтревожен. Но по пътя получи още едно съобщение — всички подводници бяха унищожени от неизвестен враг. А когато Ейспуали пристигна, научи, че и корабите бяха унищожени.

Атомният пират беше останал, тъй да се каже, без оръжия. Нямаше ги крепостите му, с които да отвлича всичко, което му беше нужно.

Няколко дена след краха на Чери, беше убит Куонди Фресси, най-верният помощник на пирата.

„BRYCYTO“ се разтури, защото членовете му бяха всъщност членове на организацията „NERYD“.

Пиратът имаше само два хеликоптера и една подводница и един дворец, в който живееха около два милиона негови „привърженици“. Но те бяха членове на „NERYD“ и една нощ Чери, за да се спаси от гнева им, избяга с най-сигурните си хора, петдесет на брой.

Личната подводница на пирата имаше доста големи размери и в нея се побраха двата хеликоптера.

След такава слава, Чери почти оставаше голтак.

Но войната не беше свършила…

VI

Беше изминала една година от започването на войната, а жертвите, дадени в нея, бяха огромни. И повечето — невинни хора. А тези, които бяха останали живи от бомбардираните градове, бяха обречени на бавна, ужасна гибел.

Каква излишна жестокост!

А човечеството можеше да се развива спокойно, в мир. Но щом изверги от типа на Атомния пират срещнат поне малка подкрепа, те замислят пъклени планове.

Планове за унищожение!

За унищожаване на вековната цивилизация, за унищожаване на разумни същества, за унищожаване на всичко, което е съграждано в продължение на дълги години, векове и дори хилядолетия.

Но някои, които не искат да разберат същността на войната, не могат да я разберат или са заслепени до такава степен, че не са далновидни, правят войни, сякаш за свое удоволствие, със садистично хладнокръвие и последици, за които епитетите „ужасни“, „страхотни“, „потресаващи“ са толкова слаби, колкото ако се сложи един килограм сол в сладководно езеро, за да се подсоли водата в него.

И не само това, но виждайки своето поражение, такива зверове се стараят да убият колкото се може повече, да разрушат колкото се може повече, да запалят колкото се може повече и, въобще, да унищожат колкото се може повече.

И Атомният пират постъпи така.

Той имаше само една подводница, но не отстъпваше. Големи пространства от океаните бяха опустошени от атомната му подводница. Тази подводна вода се водеше на живот и смърт, защото от нея зависеше дали Чери ще остане жив. А останеше ли живо — това означаваше нова безмилостна атомна война.

Пиратът се придвижваше към бреговете на Евектос Свобоен Ублесос, за да унищожи подводните градове и съоръжения на тази страна. Той беше разбрал, че от безобидни същества, жителите й настъпиха срещу него като най-големи врагове.

И затова той искаше да ги унищожи.

Подводницата му „Превимерарс“ („летяща“) нито час не спираше хода си, нито за минута не намаляваше скоростта си.

И, може би, заради това бързане, Атомният пират не забеляза подводната база на експедицията на Симон Бланк. Иначе, не би оставил живи учените, които веднъж му бяха отнели летящата крепост.

„Превимерарс“ („Prevymerarc“) наближи Евектос Свобоен Ублесос, но попадна на мощни мрежови заграждения, които започваха на петдесет километра от бреговете.

Атомният пират не можеше да пробие петдесетте реда мрежи, обиколили цялата страна. И тогава разбра, че е победен…

VII

Пенри Пуалди беше изморен от тази война. Той, като всички миролюбиви хора, ненавиждаше това безсмислено унищожение на хората и вековната култура. След като се беше отърсил от погрешните си схващания, той, след дълги съвещания, беше принудил и другите политически дейци в Евектос Свобоен Ублесос да разберат истината.

И същият ден, когато никой не подозираше в каква опасна близост с Евектос Свобоен Ублесос се намираше Атомният пират, Извънредният съвет на тази страна реши да бъдат щателно претърсени всички морета и океани с голямата флота от атомни подводници и военни кораби.

Савиесса Уемпиандори, съпругата на Пенри Пуалди, една от най-големите поетеси на Евектос Свобоен Ублесос, замина за Европа, където щеше да участва в един фестивал на поезията.

Светослав и Сани използваха този случай и също заминаха за Стария свят. Там двамата учени се срещнаха с току-що завърналите се от изследвания под водата участници в експедицията на Симон Бланк. Пит Стендсън беше във възторг, че вижда младия палеонтолог.

Е, как си, братле? — извика зоологът с гръмкия си глас. — Да не би да си открил скелета на Атомния пират?

— Де да бях го открил, ама по него има още месо — отвърна Светослав.

— Ние ще го смъкнем! — извика възбудено Пит.

— Кой го знае къде се подвизава сега — намеси се Сани.

— Ще го намерим! — разпали се още Стендсън. — Къде ще отиде! Ще го намерим, ако ще и в Марианската падина!

— Не съм сигурен, че ще го намерим там — пошегува се Светослав, — защото подводницата му не гази плитко.

— Ще прогази!

— Може и да загази!

— По-лесно ще го спипаме тогава!

— Ако не са го спипали досега.

Разпаленият разговор щеше да продължи още дълго, ако отнякъде не се появи Симон Бланк, който заговори за съвсем друго:

— Как е Великата свободна държава? Чух, че са се осъзнали.

— Да, вярно е — отговори Светослав, — но има нещо, което не мога да разбера. Как с такава могъща техника не могат да стигнат Слънцето.

— Ще го стигнат — каза Бланк. — Нуринонда е в подстъпите му.

— Ами! Пенри Пуалди е вече на него — извика Пит Стендсън. — Четохте ли новия му роман?

— Аз твърдя, че е бил на слънцето, защото умът му се е опекъл — злъчно подхвърли Сани.

И така, разговорите продължиха до късно през нощта. Съжаляваха само, че Фреди Саймънс не беше при тях.

VIII

А в същото време Фреди Саймънс седеше в един от подводните домове на Кулясен Фарт и следеше движението на „Превимерарс“. Подводницата на Атомния пират упорито обикаляше около непристъпните брегове на Евектос Свобоен Ублесос. Фреди искаше този път на всяка цена да залови жив Атомния пират и затова не бързаше да потопява подводницата. А и не искаше да се влиза в бой с пирата, за де не се дадат излишни жертви. Сега Саймънс просто не знаеше как да постъпи. Двоумеше се. Размишляваше. И нищо не му идваше на ума. Да потопи „Превимерарс“ беше най-лесно, но Чери му беше нужен жив. Трябваше да бъде осъден от цялото човечество за чудовищните му престъпления. Бяха решили с Пенри Пуалди да организират международен процес, на който щяха да бъдат изправени Атомният пират и привържениците му, за да им се иска отговорност за всички ужаси, извършени против човечеството. Най-после Фреди Саймънс реши подводницата на пирата да бъде заловена със стоманена мрежа.

Но докато Саймънс размишляваше върху това, „Превимерарс“ пое курс в неизвестна посока. Лазерните оръжия лесно можеха да застигнат пирата, но Фреди забрани да се стреля.

Веднага след „Превимерарс“ потеглиха няколко подводници на Евектос Свобоен Ублесос.

Йеоли Ейспуали беше изпратен в центъра на „VEN“, за да мобилизира всички сили на организацията, която беше станала най-влиятелната международна организация. Тя беше призната от всички страни на Земята и ръководеше международния политически живот.

Думата на „VEN“ беше силна и неоспорима, защото в нея се криеше мощта на цялото прогресивно и миролюбиво човечество.

И един ден „Превимерарс“ попадна в клопката, устроена от десет подводници на Евектос Свобоен Ублесос.

Но Атомният пират не беше открит между заловените в подводницата. Къде беше изчезнал? Съратниците му мълчаха.

В целия свят започна акция по издирването на пирата. Чери трябваше да бъде заловен, осъден и наказан за огромните си, чудовищни престъпления.

Атомният пират беше обявен за престъпник № 1 на човечеството. Всички честни хора бяха призовани от Фреди Саймънс по Международното радио да се включат незабавно в издирването на Чери.

IX

Сани замина внезапно за Евектос Свобоен Ублесос. Никой не разбра защо зоологът трябваше да напусне Европа.

Но ето каква беше причината. Сани получи телеграма от Фреди Саймънс по много спешна работа.

След няколко дена Сани се върна, но нищо не каза нито на Симон Бланк, нито на Светослав. Сани постъпваше тайнствено, както при повечето случаи, когато действаше сам. Но това беше негова тактика. Да се разприказва наляво и надясно какво върши не беше присъщо за него. Въобще, той мразеше да говори излишно, изказваше се по възможност по-лаконично.

Светослав не познаваше подводния зоолог зле и затова не го попита къде е бил през тези няколко дена, а напротив, предложи му да се поразходят по черноморското крайбрежие. Сани, разбира се, отказа, защото се оправда, че морето му било омръзнало вече.

Палеонтологът го остави и също замина внезапно за някъде.

Къде изчезна той, приятелите му не разбраха, и два месеца Светослав сякаш беше потънал вдън земя.

Върна се посърнал, доста отслабнал, а косата му беше пораснала още повече, беше си пуснал брада и мустаци. Приятелите му не можаха да го познаят. Той постоя няколко дена при Симон Бланк и изведнъж пак изчезна, но този път със Сани.

Симон Бланк се досети, че те търсеха Атомния пират. Дъщеря му се беше отчаяла, че Светослав не й беше писал доста време. Тя си мислеше какво ли не и баща й трябваше да я успокоява всеки ден по телефона.

Но един ден Мари отиде при Пенри Пуалди и му каза направо:

— Кажете ми къде е Светослав.

— Не мога да ви кажа. От това зависи съдбата на човечеството.

— Така ли? А защо той не ми го каза?

— Той не трябва да разгласява на всеки какво върши.

— А аз нима съм…

— Вие сте жена.

— Какво от това?

— Трудно ще запазите тайната.

— Толкова ли голяма е тази тайна?

— Казах ви, че от нея зависи съдбата на цялото човечество.

— А колко време няма да го видя? Поне това няма ли да ми кажете?

— Две години.

— Боже господи!

— Трябва да свикнете с тази мисъл. Щом го обичате, ще понесете всичко…

X

Все пак Симон Бланк грешеше, като мислеше, че Светослав е тръгнал да търси Атомния пират. Това вече беше работа на друга организация. А българският учен се занимаваше с някакви странни изследвания. Пенри Пуалди едва го спечели за тази кауза след двумесечни преговори. Със Сани беше по-лесно, защото той нямаше какво да губи — опитите бяха опасни, не че се състояха в изпробване на някакво страшно оръжие, напротив, бяха против оръжията и имаха за цел да докажат на човечеството, че може да се живее под вода така, както се живее и на повърхността на Земята.

Светослав и Сани заживяха в един добре обзаведен подводен дом и се изхранваха от собствените си ловувания под вода. Щяха да живеят в този дом две години, без да излизат на повърхността. Животът им беше под наблюдение на Uceoquляcen Ecobrem (Усеокулясен Есобрем) — Подводния център, намиращ се в Кулясен фарт.

Всички беше в пълна тайна. Подводният дом беше известен само на тези, които живееха в него, и на още няколко души, които ръководеха изследванията.

В Центъра имаше няколко телевизора, които бяха специално за наблюдение на двамата учени, живеещи в подводния дом. Имаше пряка радио и телефонна връзка, а освен това всички уреди, показващи съдържанието на въздуха в помещенията, където работеха и живееха Светослав и Сани, бяха свързани и дублирани с други, намиращи се в Центъра.

В подводния дом и около него се правеха най-различни експерименти. Двамата учени се справяха отлично с работата си, спазваха режима и благодарение на това не усетиха силно промяната. Те не бяха тренирани за тази обстановка и именно в това се състоеше опитът — да се разбере колко могат да издържат нетренирани хора в подводни съоръжения, в случай на някаква голяма опасност, грозяща човечеството.

В началото опитът потръгна добре, всичко беше нормално, нямаше нищо обезпокояващо.

В същото време Мари не оставяше на мира нито Пенри Пуалди, нито Фреди Саймънс, нито баща си. Елене Гюнтер беше разбрала, че и Сани е изчезнал и затова също безпокоеше Фреди, който най-после избяга от Евектос Свобоен Ублесос и се скри в Quляcen farθ.

Но трябваше пак да се върне, защото един пътнически самолет беше изчезнал неизвестно къде…

XI

Атомният пират знаеше отлично, че докато е жив, войната ще продължава. А той желаеше да има повече кръв и повече разрушения. Желаеше да бъде владетел на Земята. Неуспехите му в последно време не го обезкуражиха, а напротив — озлобиха го до крайна степен и той реши на всяка цена да продължи войната със света, с всички средства да завладее или унищожи Земята.

Затова пиратът отвлече един пътнически самолет и принуди летците да го приземят в Антарктида. След това пътниците и екипажът бяха свалени на леда и разстреляни най-безмилостно от Чери. В своя куфар пиратът носеше реактивен двигател, който се поставяше на гърба. С него Атомният пират се отправи към Южна Америка и там откри един свой бивш привърженик. Той беше лекар и още когато живееше в двореца на пирата се беше специализирал да прави пластични операции. Чери го принуди да му направи пластична операция на лицето и след това го застреля.

След няколко дена изчезна още един пътнически самолет.

Този път Атомният пират беше платил на четирима професионални убийци и с тяхна помощ ликвидира охраната на самолета и принуди екипажа да го приземят до първия отвлечен самолет.

С пътниците и екипажа пиратът и наемните му убийци се справиха посредством автоматите.

Когато четиримата наемници пребъркваха джобовете на убитите, пиратът се освободи и от тях.

Така заизчезваха самолети от различни краища на планетата, докато броят им достигна двадесет.

Но един ден огромното гробище беше открито от разузнавателна експедиция. Потресаващата картина на около две хиляди убити се появи във всички ежедневници. Още същия ден изчезна един пътнически параход.

Никой не се съмняваше вече, че това е дело на Атомния пират.

Един ден беше нападнато военно летище, но всички нападатели оставиха костите си, с изключение на един, който избяга с отвлечен изтребител.

Няколко дена след това от друго летище беше отвлечен тежък бомбардировач.

Явно Атомният пират се беше окопитил след поражението си с „Превимерарс“.

Нямаше съмнение — войната с Чери не беше свършила…

XII

Мари и Елене не можеха да се успокоят. Нямаше да видят любимите си цели две години. Две години! О, колко тежко беше на девойките да свикнат с тази мисъл. Дори не можеха да се примирят с нея, з трябваше да свикнат.

В света отново се чу името на Атомния пират. Отново неговите престъпления покъртиха душите на честните хора по света.

А Светослав и Сани бяха изчезнали.

Дали това не беше свързано с Атомния пират? А ако бяха загинали? О, не! Те не могат да загинат. Не трябва да загинат! Не, не трябва!

Мари и Елене страдаха. Страдаха, защото обичаха, но и се гордееха със своите възлюбени.

Светослав също си мислеше за Мари, но Сани дори и не подозираше, че Елене Гюнтер е влюбена до ушите в него. Той обичаше някога Мари, но се мъчеше да я забрави. Знаеше, че тя принадлежи на друг. Не, не тя, а сърцето й. И то не на кого да е, а на Светослав. Сани уважаваше младия българин и не желаеше да го огорчи, като се натрапва на любимата му. Но дори не се и сещаше за горката Елене. А тя го обичаше толкова силно.

Но от тази любов страдаше и Фреди Саймънс, който ръководеше бюрото по издирване на Атомния пират, чието седалище беше в град Тамеа. Двете девойки бяха научили за завръщането му в Евектос Свобоен Ублесос и започнаха пак да го безпокоят.

Фреди Саймънс, макар и с доста здрави нерви, вече не издържаше. Затова извика Йеоли Ейспуали от Центъра на „VEN“ и го помоли да поръководи малко Бюрото, за да се спаси от настоятелните влюбени. Саймънс замина за Европа и оттам продължи борбата срещу Чери.

В Европа Фреди се срещна със Симон Бланк, който беше станал председател на „VEN“. Разговаряха дълго за много неща. Разбира се, най-много за Атомния пират. Сега Чери беше изчезнал пак някъде, но навярно се подготвяше за нов удар срещу света.

Най-после стана дума за Мари. Фреди се оплака, че не го оставяла на спокойствие и все го питала къде е Светослав.

— Обичат се много — каза Бланк.

— Да, но сега дългът към човечеството стои над любовта — Фреди намекна за службата на Светослав.

Симон Бланк не знаеше за Подводния център в Кулясен фарт и неговите изследвания и затова все още беше с впечатление, че Светослав е изпратен от Бюрото по издирване на Атомния пират някъде по следите на пирата.

— Все пак, Центърът на „VEN“ трябва да знае къде е той — Бланк се помъчи да отвори устата на Саймънс.

— Той не е изпратен от Бюрото. Ако работеше в Бюрото, „VEN“ също щеше да знае къде е. Затова не ме питайте — гласеше твърдият отговор…

XIII

Един ден при Йеоли Ейспуали влезе непознат човек. Той каза на чист док ом бриасит:

— Е, господин Ейспуали. Не ме очаквахте тук, нали?

— Кой сте вие, моля? — запита учудено Йеоли, защото гласът му се беше сторил познат.

— Да, така си и мислех. Не е възможно да ме познаеш, но аз ще ти кажа кой съм — в ръката на непознатия блесна пистолет. — Аз съм Атомният пират. Сега позна ли ме? Лицето ми е изменено, защото ми направиха пластична операция. Само ти ме знаеш сега с новото ми лице, но няма да бъде за дълго.

Ръката на пирата се изпъна и показалецът му натисна няколко пъти спусъка на безшумния пистолет.

Йеоли Ейспуали се търкулна окървавен на пода.

— Така се наказват предателите — каза Атомният пират и излезе.

Запъти се към дома на Пенри Пуалди. Беше го научил къде е.

След като излезе от жилището на писателя, зад себе си остави труповете на цялото семейство.

Следващата му цел бяха Йолик и Милена, но те не си бяха у дома.

Той седна в един ресторант и ги зачака.

А в същото време Йолик и Милена звъняха на врата с надпис „Penry eq Cavyecca Puaлdy“.

Никой не отваряше.

Изведнъж по улицата се чу сирената на Гражданската охрана. Йолик и Милена изхвръкнаха на улицата. Покрай тях профучаха колите със сирени и се отправиха към центъра на Нуринонда. Йолик и Милена се качиха в колата си и се отправиха след Гражданската охрана.

Пред бюрото по издирване на Атомния пират се бяха събрали много хора. От толкова години в Евектос Свобоен Ублесос не се беше чувала сирена на Гражданската охрана.. А сега? Хората разбраха, че е нещо много сериозно. В Нуринонда беше забранено да се вдига шум от осем до дванадесет, дори и от органите на Гражданската охрана. А днес тази забрана се нарушаваше. Сутринта, когато всички бяха заети с работата си. Сигурно се беше случило нещо ужасно. И наистина. От Бюрото изнесоха окървавения труп на Йеоли Ейспуали. Няколко жени припаднаха. Милена изкрещя от ужас и щеше да падне, ако не беше Йолик да я задържи.

Изведнъж се чу нова сирена и една друга колона от коли летеше по улица „Робърт Джорджи“.

Не след дълго се разбра, че съпрузите Пуалди също бяха убити…

XIV

Атомният пират чу сирените на Гражданската охрана и разбра, че убийствата са разкрити. Веднага слезе в метрото и отиде в град Свобо, където се беше настанил в един хотел. Трябваше да чака, докато се стъмни, и тогава да излети с двигателя си. Сега можеха да се усъмнят. Трябваше да чака. Пак да чака! Губеше време. А полицаите можеха да го спипат тук като нищо.

Вдигна телефона и попита справки има ли самолет за Европа. Отговориха му, че самолетите са спрени от няколко дена.

Значи, легално не можеше да напусне страната. Трябваше пак да хвърчи като птица. Е, нищо. Само да се измъкне, всичко друго е добре! По дяволите тази полиция! Как можаха толкова бързо да разкрият убийствата?

Пусна телевизора. Говореха за току-що откритите убийства. Всичко знаеха — и марката на пистолета, и подбудите, предполагаха, че това е работа на Атомния пират, но не знаеха къде е. Показаха портрета му, но това беше фотографията, която беше направена преди пластичната му операция.

Ще го заловят, но друг път, когато научат новия му портрет!

Пиратът разглоби револвера и го хвърли в сметопровода.

Нека сега да го хванат!

Двигателят беше скрит на сигурно място — извън града. Нека да го намерят! Друго оръжие, освен пистолета, не беше взел със себе си. Автоматът му беше при двигателя. Там имаше и още два револвера.

А сега, и да му направят обиск, той беше чист. Нямаше лицето на Атомния пират от фотографията, показана по телевизията. Нямаше вид на престъпник, а напротив, имаше интелигентна физиономия. Откъде накъде него да подозрат в убийството на известните персони. Дори нямаше оръжие! А и да намерят пистолета в сметопровода, по него нямаше отпечатъци от пръсти. Беше пипал добре.

На другия ден доктор Ървин Гордън от Сидни напусна хотел „За бундересири“ в град Свобо.

Никой не се усъмни в него.

А мнимият доктор, който всъщност беше Атомният пират, изчака нощта извън града в един приятен ресторант и напусна Евектос Свобоен Ублесос по своя любим начин, летейки като нощна птица с помощта на реактивния двигател на гърба си. Атомният пират не беше много доволен, че не уби всички, които беше си запланувал. Съжаляваше, че още на времето не беше заличил тази проклета страна. А именно тя сега му прави толкова въртели. Но ще дойде време и те да пострадат…

XV

След извършените убийства в Евектос Свобоен Ублесос станаха невероятни неща. От толкова години спокойствието в свободната страна не беше нарушавано, жителите й не бяха виждали кръв и убити хора. Дори войната не успя да наруши дългогодишната тишина.

А сега — изведнъж три убийства!

Това беше ужасно!

Евектос Свобоен Ублесос престана да приема чужденци, градовете се скриха под земята, цялата авиация, флотът и войската на тази страна бяха изпратени в различни части на Земното кълбо. Разузнавачите плъзнаха навсякъде. Нямаше град по планетата, където да не беше стъпил кракът на член на Гражданската охрана на ECU (Евектос Свобоен Ублесос).

Правителствата на всички страни отпуснаха огромни средства за издирване на Атомния пират. Гражданската охрана беше подпомагана всестранно и навсякъде. „VEN“ също действаше неуморно в крак с всички останали организации и служби. Търсеха Атомния пират.

Но той беше изчезнал!

Войната стана психологическа. Всички знаеха, че Атомният пират е някъде по Земята, но никой не знаеше къде е.

А в същото време Пиратът събираше верни хора. Никой не можеше да разбере това, защото доктор Ървин Гордън организираше съюз на пострадалите от Атомния пират. Докторът умело привличаше всички, които симпатизираха на пирата, които никак не бяха пострадали от него и които имаха отрицателно отношение към мира. А такива хора имаше много. Повечето се знаеха помежду си и затова Съюзът растеше неимоверно бързо.

И докато ставаше тази скрита борба, хиляди градове по нашата планета биваха преустроявани така, че да се крият под земята.

Всички прогресивни хора работеха усилено по издирването на пирата.

В ECU се строяха ракети, които бяха предназначени за изселване на земното население евентуално на Марс и Луната, където тази страна имаше уредени бази. В базите можеха да се укрият всички жители на Земята.

Определен кръг учени изследваше резултатите от опитите със Светослав и Сани.

Земята беше в трескава подготовка за една бъдеща неизвестност. Никой не знаеше какво можеше да се случи. Всеки очакваше най-лошото. Всеки очакваше войната. Войната с Атомния пират.

Тя беше започнала отдавана, но не беше свършила.

Нямаше ли да има край това тягостно положение? Нямаше ли тази война да свърши най-после?…

XVI

— Говори радио „Стювиа ек бриасит“ (Ctwvya eq bryacyθ — Европа и света). От името на организациите „VEN“, „NERYD“, Бюрото за издирване на Атомния пират и ООН, прокламираме: Нека всеки честен човек, който съзнава огромната цена на мира, да остане верен на човечеството и дори с цената на всичко да продължи борбата против космическите престъпления на Атомния пират. Нека всеки, който се е заблудил временно, да разбере същността на тази безумна война и да се отправи към Бюрото за издирване на Атомния пират, за да даде сведения за този враг № 1 на човечеството. Всеки, който помогне за разгрома и залавянето му, ще потвърди, че е верен син на Майката Земя и че е достоен името му да остане в човешката история.

Жители на нашата много изстрадала планета! Още веднъж ви приканваме за свещен съюз в името на мира и справедливостта, в името на прогреса и цивилизацията, които принадлежат на честното човечество.

Хора, вие не напразно носите името homo sapiens. Още веднъж докажете, че сте достойни за него! Нека нашата велика и огромна сила веднъж завинаги да срази всеки враг на всичко най-скъпо за човечеството. Нека милиарди се опълчат срещу един, който заплаши света с разрушение. Нека Атомният пират бъде заловен и изправен пред Световния съд!

Човечеството няма да му прости, защото то помни! Човечеството иска да е щастливо, а хилядолетия то не е успяло. Едва сега то тръгна по пътя към истинското щастие, но се намери един изверг, който да изгори знамето на правдата с ядрен огън. Но той не предвиди, че това знаме не се гори от нищо!

Човечество, твоят път през цялото ти съществуване е бил прекъсван от кървави реки, военни пожари, мъгли от барутен дим. Твоята люлка — Земята — не веднъж е ставала тясна за разгорелите се животински страсти. Синове и дъщери на Разума, нима пак ще позволите на един звяр да пресече пътя ви към светлото бъдеще? Нима вие, озовали се в подстъпите към истинското и прекрасно щастие, ще свирите отбой и ще легнете в изцапаните със съсирена кръв крака на вашия враг?

Не забравяйте — това е вашата кръв! Това е кръвта на невинните ви пеленачета, на беззащитните майки и старци. Това е кръв на ХОРА!

Всеки, който поддържа Атомния пират, цапа ръцете си с тази невинна кръв. Спрете, престъпници, защото възмездието ще дойде — гневът на честното човечество ще се излее върху вас и ще ви смаже!

XVII

— Говори радио „Абèади“ (Антарктида). От името на Великия Властелин на човечеството, непобедимия воин на Единовластието, Вездесъщия Покровител на техниката, Стоманеноволевия Господар на най-съвършеното оръжие, Единствения наместник на Бога на Земята — Атомния пират — предаваме: От днес започва най-великосвещената офанзива срещу всички, които дръзнаха да се опълчат на повелята Божия и на неговия единствен наместник на Земята. Ще пребъде царството Божие и ще бъдат наказани непримирилите се! Второто пришествие е близо. Ще бъде дадено всичко на тези, които имат, а от онези, които мислят че нямат нищо, ще им бъде отнето и това, което имат. Затова, докато все още не е късно, подчинете се на Волята Божия, покорете се и се примирете, защото на примирените ще бъде Царството Небесно.

Господарю, нека бъде волята ти и нека твоето оръжие да съкруши всеки, който не се подчини на нея! Колкото повече се примирят, толкова повече ще гарантират съществуването на Земята, защото ако всички се подчинят на волята на нашия Господар, войната ще свърши завинаги и ако всички станат верни раби, няма никога по Земята да има неправда. Нашият Велик Властелин отмъщава за безбройните неправди, които бяха нанесени върху името Господне, защото милионите светотатственици трябва да бъдат наказани. Единственото справедливо наказание е чрез огъня, защото той гори и изчиства всичко, а огънят е божи дар и в него е божията сила и справедливост. В Геена огнена гори злото и неправдата. Там ще изгори и всеки, който се осмели отново да вдигне дори само глас срещу Божия Единствен Наместник на Земята — Атомния пират!

Господарю единствен, да пребъде волята ти и твоето земно царство. Земята ти принадлежи, защото ти е дадена от всемогъщия и Единствен Бог. Нека бъде и пребъде и неговата власт, защото тя е власт мъдра и справедлива и дава на всекиго заслуженото. На тези, които се покорят, ще бъде Царството Божие, защото те ще донесат мира. Блажени са миротворците в името Божие. Блажен е всеки, който остави всичко скъпо и тръгне в името Божие на свещен поход срещу светотатствениците, които цапат името на Превеликия Единствен Наместник на Бога на Земята и в Света Божи и опетнявайки го така, проповядват неподчинение, което е от Лукавия.

Затова, о, Господарю, изгори с Геенски огън хулителите Божи и накажи носещите ти неправда, за да пребъде твоето велико име в непрогледните векове!

XVIII

— Говори радио „Свобо“. Нека всички, които мислят трезво и не са завладени от престъпната мистика на Атомния пират, се включат в борбата за мир на Земята. А единственият истински реален начин за постигане на желания мир е унищожаване на този най-голям престъпник — откриването му, залавянето му и изправянето му пред Световния съд на прогресивното човечество. Нека Атомният пират знае, че с мистика не могат да се затворят очите на милиардите, които не живеят в епохата отпреди две хилядолетия. На всеки разумен човек е пределно ясно на чия страна е правдата и на кого е нанесена неправда, кой е наистина потърпевш. А и кой истински честен човек би станал роб на престъпник? Кой би се примирил с робската участ, когато пред нас се открива пътят към най-прекрасното бъдеще? Тази цивилизация, изграждана с хилядолетия, не е създадена, за да бъде унищожена с лека ръка, по най-престъпен начин, от някакъв супергангстер. Всеки, застанал в защита на тази цивилизация, е станал да брани и своите свещени човешки права. Никой не може да бъде господар на равни хора, никой не може да натрапва властта си на свободните хора, а единственото управление, което е най-справедливо, може да бъде в ръцете на високо съзнателни личности, които имат еднакви права с всички останали членове на обществото и които са избрани от самото това общество по най-единодушен начин, а не са „наместници на Бога“.

На всеки съвременен човек е пределно ясна мистиката и демагогията на престъпниците, които се стараят да оправдаят жестоките си престъпления спрямо човечеството.

Ще дойде ден, когато и този престъпник ще отговаря пред милиардите, жадуващи за мир, свобода и човешко щастие. А този ден е близо. Това не е мистика, а реалност, защото мощта на човечеството е по-велика от всякаква мистика и най-силното оръжие е оръжието на разума, който обединява прогресивните сили. Спомнете си деня, в който човечеството тръгна по стръмния и тежък път към светлото бъдеще. Нека се преклоним пред паметта на неизброимите жертви в борбата за истинска правда. Нека тяхната кръв, пролята в името на човешкото щастие, запулсира в нашите жили, защото тя е и наша, защото тя ще ни даде нови сили в борбата за мир.

Нека всички разумни, честни и трезвомислещи хора, които имат достатъчно сили, да продължат борбата в името на човечеството до пълната победа над тъмните сили на войната!

XIX

— Говори радио „Стювиа ек бриасит“. На днешния ден беше извършено най-чудовищното престъпление над човечеството. Самолетите на Атомния пират изсипаха злокобния си товар над старата люлка на човешката цивилизация — Европа. В този ден те бе превърната за няколко минути в пепелище! Нашата прекрасна Европа е пустиня! Милиони невинни хора загинаха в пожарите на ядрените взривове.

Човечество, нека дадем своя справедлив отпор на това чудовище, наречено Атомен пират! Нека всеки син на тази преизстрадала Земя даде своя принос за възтържествуване на справедливия мир! Нека престъпниците бъдат наказани! Нека всеки, който се чувства все още човек, да се вдигне с всички сили на борба!

Тук радио „Стювиа ек бриасит“. От името на Организацията на обединените нации се обявява свещена война на Атомния пират, като се приканват всички негови привърженици, докато все още е време, да оставят оръжие и да предадат безумния си вожд в справедливите ръце на Световния съд. Ако не сторят това, цялата Земя ще бъде унищожена от тях самите, а това ще означава и край на тяхното собствено съществуване.

Говори радио „Стювиа ек бриасит“. От името на Генералния щаб на въоръжените сили на ООН съобщаваме: за военнопрестъпник № 1 на човечеството се обявява така наречения Чери или Атомен пират, и всеки, който даде сведения за него, ще бъде обявен за почетен член на Организацията. Всеки от привържениците му, който ни осведоми относно Атомния пират, ще бъде освободен от съдебна отговорност. Всеки, който прояви геройство в борбата срещу Атомния пират, ще бъде награден с новия орден на Организацията „В името на човечеството“.

Говори радио „Стювиа ек бриасит“. От името на „VEN“ се обявява година на най-непримирима борба срещу Атомния пират. Неговите жертви в този ден достигнаха огромната цифра един милиард! Нека всеки човек си даде клетва — пред себе си и пред цялото човечество, че най-после трябва да се сложи край на този престъпен пожар.

Хора, силата е ваша! Нека бъде наказан пролелият невинна кръв, унищожилият хилядолетната цивилизация, разтърсилият из основи родната ни Земя.

Станете, вие, всички жадуващи за справедлив мир и спрете с десниците си кървавите деяния на престъпник № 1 на човечеството — Атомния пират!

XX

Фреди Саймънс разбра, че науката трябва временно да се остави настрана, докато димяха военните пожари. Вместо да се съсредоточават върху опити в подводна среда, те трябваше да насочат цялото си умение и всички знания за сразяването на Атомния пират. Фреди се завърна в ECU от опожарената Европа. Ужасните картини го бяха покъртили. Той беше доста разстроен и само Светослав и Сани можеха да му вдъхнат нови сили. Затова той прекрати опитите на Подводния център и Светослав и Сани се завърнаха на сушата след десетмесечното си пребиваване под вода.

— Положението е критично — каза им Саймънс. — Трябва, а и сме задължени да направим нещо. Вече толкова време това чудовище пролива кръв и унищожава природата и цивилизацията.

— Как е разузнаването? — запита Сами.

— По следите му са. Довечера ще получим съобщение.

— Много късно се мобилизирахме както трябва — тъжно поклати глава Светослав. — Когато един цял континент е пустиня!

— Да, късно е, но не трябва да става и по-късно — твърдо заяви Саймънс.

— А въздушните сили на охраната готови ли са? — заинтересува се Сани.

— В пълна бойна готовност са не само те, но и всички военновъздушни сили на ООН. Вчера са свалени хиляда бомбардировача с инициали „ЧR“ — осведоми ги Фреди.

— А базите им не са ли открити?

— Не.

— Пак ли са в Антарктида.

— Там са, но целият материк е превърнат в непревземаема крепост. От вчера го подложихме на щателен ракетен обстрел. Надяваме се да нанесем съкрушителния удар след усилената ракетна подготовка.

Тогава Светослав каза:

— А как ще заловим Пирата?

— Това е най-трудното, наистина.

— Ако не го хванем, ще стане както преди.

— Този път цялата Гражданска охрана на ECU ще участва в акцията за залавянето му на място. Разузнавателната служба на ООН ще бъде подкрепена от „VEN“, „NERYD“ и Бюрото, а също така и от много доброволци.

— Този път ако ни се изплъзне, със света е свършено — заяви Сани.

— Да, така е — съгласи се Фреди, — затова утре трябва да проявим целия си опит, за да го заловим.

И така започна великата и свещена офанзива на прогресивното човечество срещу чудовището Чери.

 

Варна, 1977 г.