Кони Мейсън
Отвъд хоризонта (8)

7.

Блейд заспа веднага, но Шанън имаше прекалено много да мисли, за да позволи на съня да я завладее. Току-що беше преживяла нещо толкова невероятно дълбоко, че беше объркана и в същото време възбудена. Как един нечистокръвен дивак й беше доставил такова изключително удоволствие, питаше се тя. Възможно ли беше това с друг мъж? Някак си се съмняваше. Отначало греховността на този акт я беше овладяла изцяло. Отнемането на девствеността й наистина ли беше необходимо, за да бъде спасена от Бесния вълк и живот на пленница, или Блейд я беше съблазнил с еротични думи и изгаряща страст, за да задоволи желанието си? Добре, благодарение на него тя вече не беше девствена, но сега беше свободна да напусне селото на Жълтото куче и да продължи живота си. Би могла да забрави Блейд и това, което беше направил с нея. Нямаше да обяснява загубата на друг, освен на съпруга си, ако успееше да си намери такъв.

Съвършено изтощена, Шанън затвори очи, усещайки голото тяло на Блейд до собствената си голота. Опитваше се да го мрази, отчаяно имаше нужда да намали съкрушителната си вина заради безобразното си поведение. Но някак си, не можеше да се застави да мрази мъжа, който може би я беше спасил от съдба, по-лоша дори и от смърт. Тогава Блейд се размърда и посегна към нея.

— Защо не спиш? — запита той. Ленивата му многозначителна усмивка я вбеси. — Трябва да си уморена.

Шанън се изчерви, думите му й напомниха как диво се беше отдала.

— Аз… ще заспя, когато излезеш — отвърна тя със запъване.

— Искам отново да те любя.

Сините й очи се разшириха тревожно.

— Няма нужда. Направи каквото си беше намислил. Благодарение на теб, няма да се наложи да лъжа Жълтото куче и съвета. Моля те, излез.

— Това, което направих, го направих заради теб, макар че не знам кога друг път нещо ми е харесвало толкова. Ти ме омагьоса, Малка Жар птица, с твоята песен и сладкото си отдаване.

— Нищо такова не съм направила! — изфуча Шанън, вбесена от думите му. Нямаше намерение да повтаря осъдителния си грях — Защо ме наричаш Малка Жар птица?

— Не харесваш ли това име?

Шанън изглеждаше объркана.

— Аз… не знам.

— Прилича ти. Мисля за теб като за Малката Жар птица от дълго време насам. Има жар у теб, която ме привлича, не мога да устоя на пламъка, който гори у теб. След като ме опърли, не мога да изгася жаравата.

Блейд внезапно се претърколи и я целуна, задушавайки с устата си гневната й тирада. Когато тя затихна достатъчно, устните му се отделиха от нея, за да се прилепят към деликатната извивка на шията й и да слязат надолу, обхващайки гърдата й, докато езикът му облизваше нежно зърното, изтръгвайки стреснат, задушен вик от устните й. Той не искаше отговор, а го изтръгваше така умело, че не й беше възможно да удържи решимостта си да му откаже насладата, за която той копнееше.

Усети умелото му навлизане между дългите си крака, когато той се търкулна върху нея, и дълбокия натиск на завладяването. И се отдаде на магията, с която Блейд оплиташе сетивата й.

След това остана да лежи неподвижно и поток горещи сълзи потече изпод затворените й клепачи. Първият път, когато Блейд се беше любил с нея, беше по необходимост, но сега… нямаше оправдание за тази страст. Ако не го мразеше преди, сега имаше пълно основание. Чувстваше се използвана и унизена. Беше вбесена, ужасно вбесена. Отвори очи и му хвърли пламтящ поглед.

— Махай се оттук! Не направи ли достатъчно, за да ме унижиш? Ти си отвратителен… животно… дивак!

Очите на Блейд пламнаха като късчета черно стъкло, остри и пронизващи.

— Ти се наслаждаваше толкова, колкото и аз. Не очаквай да се извинявам за нещо, което достави удоволствие и на двама ни.

— Простих ти за първия път, Блейд, но когато го направи отново, премина границите на приличието. Може да си ме спасил от Бесния вълк, но аз мога само веднъж да дам девствеността си.

— Твърде късно е за обвинения — изрече той мрачно.

Разбирайки, че няма начин да я успокои с това нейно настроение, той се извърна и се изправи на крака. Да, не трябваше да се люби още веднъж с Шанън, но не можа да се удържи. Щеше да го направи отново, ако не се махнеше бързо.

Виждайки Блейд, облечен само в разкошната си голота, Шанън остана без дъх. Опита се, но не можа да откъсне очи от мускулестия му торс и стегнатото седалище, докато той навличаше панталоните от еленова кожа и ги вдигаше по дългите си жилести крака. Тя затвори очи и когато ги отвори, той стоеше до нея. Кожата му беше като смазан бронз, смекчена от топлата светлина на огнището, тежките мускули на ръцете, раменете и бедрата преливаха от сдържана сила.

— Какво чакаш? — изсъска Шанън. Отчаяно искаше да го прогони от очите си, за да го изтрие от ума си. — Тръгвай!

— Шанън, аз… — Той протегна ръка, после безсилно я отпусна. — Опитай се да ме разбереш. Ще поговорим утре.

 

 

Странно как краката й трепереха, но успяваха да я държат, помисли Шанън. Още на разсъмване Пеещ дъжд беше дошла да й каже, че трябва да се яви пред съвета по пладне. Това беше покана, на която не смееше да се противопостави. Когато времето дойде, Пеещ дъжд я съпроводи, давайки й смелост в момент, когато най-много имаше нужда от това. Солидното присъствие на Блейд до нея й помагаше да не трепери, но не беше достатъчно.

Облечени в церемониални дрехи, шестима възрастни мъже, включително Жълтото куче, седяха в кръг, пушеха и разговаряха. Настъпи тишина, когато Шанън се появи пред тях. Като по даден знак Бесният вълк зае място от едната й страна, а Блейд се изправи от другата. Тя почувства как коленете й се разтреперват. Долавяйки ужаса й, Блейд посегна да я успокои.

— Не се страхувай — насърчи я той, стискайки ръката й.

Думите му вдъхнаха смелост на Шанън, но най-вече я накараха да осъзнае, че постъпва като страхливка. Изправяйки гръб, тя вдигна високо глава, заповядвайки си да не трепва, докато индианците се взираха в нея безмълвно. След много време, което й се стори като предълги часове, Жълтото куче заговори на неуверен английски, за да може Шанън със сигурност да разбере думите му.

— Съветът на старейшините разгледа молбите на Бесния вълк и Суифт Блейд. Те още не са взели решение кой мъж има право на теб, Малка Жар птица. Само ти можеш да ни кажеш истината. Те искат да знаят дали Суифт Блейд те е отвел на постелката си, както той твърди. Трябва да отговориш честно. Съветът ще вземе решение, като се опира на твоя отговор. Но не забравяй — предупреди я той сериозно — че лъжата само ще ти навреди.

Ярка червенина пропълзя по шията на Шанън, стигайки чак до корените на косата й. Да признае нещо толкова греховно, толкова неморално беше съкрушително за нея. Тя отвори уста, но не се чу никакъв звук.

— Говори свободно и правдиво — подкани я Блейд с тих глас.

— Послушай внука ми, Малка Жар птица — посъветва я Жълтото куче.

— Аз… да, вярно е — призна засрамена Шанън. — Ние с Блейд… той… ние…

Думите излизаха едва-едва от устата й. Жълтото куче ги преведе. Тишина се възцари над съвета и над хората, дошли да наблюдават.

— Не! Тя лъже! — изкрещя Бесният вълк, не искайки да си признае, че е победен.

Очите на Жълтото куче огледаха презрително Бесния вълк, преди вождът да се обърне, за да се посъветва с другите старейшини. Шест чифта пронизителни черни очи се вдигнаха, за да се впият в Шанън в безмълвно съзерцание. Тя беше готова да крещи от яд, когато Жълтото куче изсумтя и се надигна. Приближи се към Блейд, сложи ръка на рамото му и изрече:

— Съветът взе решение. Малката Жар птица принадлежи на Суифт Блейд и той може да прави с нея каквото поиска.

Шанън се вцепени. Искаше да изкрещи, че никой мъж не може да я притежава, но бе достатъчно разумна, да си държи езика зад зъбите. Щом напуснеха това ужасно място, щеше да се накара на Блейд така, както си го беше заслужил.

Застанал висок и горд до Шанън, Блейд почувства как огромна тежест се смъква от раменете му. Можеше да си е навлякъл омразата й, но не чувстваше вина заради онова, което беше направил, защото в крайна сметка то й беше спечелило свободата. В пристъп на съжаление той осъзна, че девойка с потеклото на Шанън никога не би могла да му прости, че се е любил с нея. А после беше утежнил греха си, като я взе втори път, когато и един беше достатъчен. Тя можеше и да му прости този първи път, защото го беше направил, за да я спаси от Бесния вълк, но той беше излязъл извън границите на приличието, когато нарочно я беше съблазнил после.

Честно казано, беше искал Шанън толкова много, че не можеше да спре и да помисли за последиците. Сега нямаше друг изход, освен да ги приеме заедно с нейното презрение. Знаеше, че да се люби с метис и да се наслаждава на това, за нея сигурно е било оскърбително и болезнено.

С лице, застинало в маска на студена ярост, Бесният вълк не прие решението на съвета. Очите му блеснаха с пламък на омраза, защото никога не беше харесвал Суифт Блейд, дори когато бяха деца. Блейд винаги беше по-бърз, по-умен и по-силен. Похвали и слава го отрупваха неизменно, докато подвизите на Бесния вълк оставаха по-скоро незабелязани и неоценени.

— Може този път да си спечелил, Суифт Блейд, но моят ден ще дойде. Ти се показа повече бял, отколкото индианец и ще те унищожа заедно с другите бели.

Извръщайки се рязко, той скочи на понито си и препусна в галоп, надавайки смразяващ кръвта крясък. Народът му скоро щеше да го оцени, заради неговата сръчност и храброст, и щеше да го поиска за вожд. Жълтото куче беше стар, утешаваше се Бесният вълк и беше логично той да го замени. Хората щяха да разберат това, щом се върне в селото с оръжия и амуниции. Тогава всички похвали и слава щяха да бъдат негови. Всички ще разберат, че той е единственият мъж, способен да се изправи срещу Великия баща от Вашингтон и да освободи земята им.

— Какво става? — запита Шанън.

Тя загледа с трепет как Бесният вълк и неговите ренегати напускат селото.

— Бесният вълк се ядоса от решението на съвета — обясни Блейд. — Не му обръщай внимание. Той не може да ти направи нищо, докато си с мен.

— Къде отива?

Блейд имаше много добра представа къде отиват Бесният вълк и другите луди глави. Заминаването им имаше нещо общо със скритото оръжие във фургона на Клайв Бейли, но не можеше да сподели с Шанън.

— Вероятно има лагер някъде сред хълмовете, далеч от селото и от правосъдието на съвета.

— Да не би да искаш да кажеш, че по-голямата част от твоя народ не одобрява войнствените идеали на Бесния вълк? Че твоите хора са миролюбиви?

— Някои са — изрече полека Блейд, — докато други мислят, че Бесният вълк е прав, като убива и граби. Същото е и при белите. Има и лоши, и добри.

— Ти какво мислиш? — запита Шанън и това го стресна.

Блейд подбра внимателно думите си.

— Обичам и уважавам народа на майка си. Никога няма да забравя, че съм наполовина сиукс, няма да престана да се гордея с индианското си наследство. Но съм живял твърде дълго между белите, за да се съмнявам в победата им над индианците. Денят, в който индианците не ще могат да бродят свободно из равнините, ще дойде скоро. Аз се бих във войната между щатите, защото вярвам в свободата на човека, и ще направя всичко, което ми е по силите, за да предотвратя по-нататъшно кръвопролитие.

Шанън пребледня, очите й се разшириха шокирано.

— Трябваше да го разбера! Не само че си дивак, ами и си проклет янки! Мислех, че си откраднал тази синя куртка, която толкова ти харесва да носиш.

— Служих в юнионистката армия и то с гордост. Но не трябваше да ти го казвам. Трябва да те помоля настоятелно да не казваш на никого това, което току-що ти споделих. Животът на много хора зависи от твоето мълчание. Ако си умна, ще забравиш това, което ме накара да призная.

— Очакваш да забравя, че си се бил в една армия, която уби брат ми и накара баща ми сам да отнеме живота си? Никога!

Блейд прокле глупостта си, че каза на Шанън неща, които не й беше работа да знае. Но тя го объркваше така, че понякога дори забравяше собственото си име.

— Съжалявам за семейството ти, Малка Жар птица. Но ти ми дължиш мълчанието си. Можеше да оставя Бесният вълк да те отведе, вместо да тръгна да те търся. Можех да продължа с кервана и да забравя, че някога си съществувала.

Шанън не можеше да оспорва доводите му. Беше му много задължена. Нямаше намерение да му благодари, че й отне невинността, но можеше да запази тайната му… макар че причината, поради която това беше толкова важно, си оставаше тайна.

— Опазването на твоята тайна има ли нещо общо с това, че претърсваше онези фургони? — запита тя внезапно.

— По дяволите, Шанън, прекалено си любопитна.

Хващайки я за ръката, той я дръпна към типито на майка си и грубо я бутна вътре. Застана пред нея със свиреп поглед, сложил ръце на кръста, с неумолимо лице.

— Няма защо да си толкова груб — изрече тя с упрек и потърка мястото, където пръстите му бяха оставили белези по меката й плът.

— Предупредих те да забравиш, че си ме видяла във фургоните. Това не те засяга. Никой не пострада от претърсването ми, а то може да спаси много хора. Освен това, щом тръгнеш на север към Айдахо заедно с кервана, няма да има никакво значение дали съм се бил за Севера или за Юга.

— Но…

— Искаш да се махнеш оттук, нали? — запита той с тиха заплаха. — Още мога да те дам на Бесния вълк, ако поискам. Ти си моя и мога да правя с теб каквото ми се прииска.

— Никой не ме притежава! — нападна го разгорещено Шанън. За съжаление, думите й отскачаха от него като камъчета.

— Искам да ми обещаеш, Шанън. И в замяна имаш думата ми, че това, което направих, няма да навреди на теб или на приятелите ти.

— Никога не вярвам на янки — измърмори троснато Шанън.

— Шанън…

Името й сякаш се процеждаше със сила иззад здраво стиснатите му зъби и тя разбра, че трябва да отстъпи.

— О, много добре, обещавам. Но ако науча, че си замесен в мръсни сделки, ще те издам на войниците.

— Така е честно.

Макар че Блейд се колебаеше дали може да й се, довери, нямаше избор.

— Сега можем ли, да тръгваме?

— Смятах да остана един-два дни да се видя с Пеещ дъжд и Жълтото куче. Нямах много възможности да говоря с тях.

— Моля те, Блейд, не се чувствам добре тук. Ами ако Бесният вълк се върне? Или съветът промени решението си?

— Сега си в безопасност, Малка Жар птица. Никой няма да ти навреди.

— Не ме наричай така!

Това й напомняше твърде силно за отминалата нощ, когато Блейд непрекъснато беше шепнал името й, любейки се с нея.

Шанън искаше окончателно да забрави този смущаващ епизод. Нямаше нужда да й се напомня за срамните начини, по които той беше накарал тялото й да реагира на докосванията му. Изумително, но това изобщо не беше й се сторило срамно, когато Блейд беше я омайвал с магията си и беше дарявал тялото й със съвършена наслада. Беше унизително… вълнуващо… великолепно.

Блейд въздъхна. Нямаше никакво настроение за спорове. Вече беше взел решение. Не виждаше нищо нередно да остане още един-два дни в селото.

— Пеещ дъжд ще се грижи за твоите нужди, докато си тук.

Донякъде умилостивена, Шанън се съгласи с неохота. Харесваше майката на Блейд и вече не се страхуваше от Жълтото куче, но индианското село я изнервяше. Беше чувала много разкази за зверства, за да ги пренебрегне с лека ръка. Но най-голямата заплаха за спокойствието на ума й, беше Блейд. Трябваше само да я докосне и тя усещаше обещанието за рай и ад едновременно.

 

 

— Харесва ми твоята жена, синко — изрече плахо Пеещ дъжд. — Тя е силна. Малката Жар птица ще ти даде хубави синове и дъщери. Надявам се да доживея да ги видя.

Майка, син и дядо седяха в типито на Жълтото куче. Мъжете споделяха лулата с тютюн, докато Пеещ дъжд просто седеше и се възхищаваше на високия си, красив син. Тя беше започнала да линее след смъртта на съпруга си, но завръщането на Блейд й възвърна бодростта. Вече не се усещаше на края на живота си.

— Имаш много години пред себе си, майко — предсказа Блейд. — В известието, което ми изпрати Пиер Лабо съобщаваше за смъртта на баща ми, но и намекваше, че здравето ти не е добро.

— Всичко това се промени в деня, когато ти се върна в селото ни, синко.

Тъмните й очи го обсипваха с любов и гордост.

Тя се беше състарила през изминалите десет години, забеляза Блейд, но не беше загубила нежността си. Това беше едно от качествата, на които баща му толкова много се възхищаваше у нея. Блейд помисли, че тънките линии около устата и очите не отнемаха нищо от красотата й.

— Защо трябва да тръгваш толкова скоро? — оплака се Пеещ дъжд. — Бих искала да видя как ти и Малката Жар птица се обвързвате според нашите обичаи. Ще направим церемония, след това ще има танци. Прекалено много скръб имаше напоследък. Празненството ще създаде много радост на нашите хора.

— Съжалявам, майко, но няма време. Трябва да се върна при кервана и да изпълня задължението си да заведа хората до форт Ларами. Освен това, ако се оженя за Шанън Бранигън, това ще стане по законите на белите — намекна той, не искайки да разгласява, че двамата с Шанън скоро ще се разделят и по всяка вероятност никога повече няма да се видят. — Но ти обещавам, че ще идвам често на гости, форт Ларами не е толкова далече, че да не намеря време да дойда при теб и дядо.

— Във форт Ларами ли ще останеш?

— Да, имам работа там.

— А после? Ще се върнеш ли при своя народ?

— Може би — допусна той.

Честно казано, нямаше представа в каква посока ще поеме животът му, след като залови контрабандистите на оръжие.

 

 

Шанън чака колкото можа Пеещ дъжд да се върне в типито тази нощ, но накрая умората я надви. Беше много късно, когато тя се събуди от шумоленето на нечии дрехи.

— Пеещ дъжд?

Дълбокият мъжки глас, който й отговори, веднага я разбуди.

— Не, Малка Жар птица, Пеещ дъжд спи в типито на дядо.

— Махай се оттук! — изсъска Шанън, придърпвайки завивката от бизонска кожа чак до брадичката си.

Блейд въздъхна уморено. Не можеше да я обвинява, че го пъди. Със сигурност се беше държал като дивак, за какъвто го смяташе тя, а не като офицер и джентълмен.

— Успокой се, Шанън, днес си в безопасност. Искам просто да се наспя.

— Спи другаде.

— Не мислиш ли, че ще изглежда странно да спя другаде, след като обявих пред цялото село, че си моя жена?

Той спокойно разгъна завивката, която намери наблизо, и легна до нея.

Шанън замръзна. Блейд дори не я беше докоснал, но плътта й тръпнеше и пареше. Какво не беше наред с нея? Как един нечистокръвен дивак можеше да й въздейства по този начин? Какво щеше да прави, ако той посегнеше към нея? Въпросът беше спорен, защото равномерният ритъм на неговото дишане й подсказваше, че Блейд вече беше заспал.

Двамата прекараха още един ден и една нощ в селото на Жълтото куче. През по-голямата част от времето Шанън стоеше при Пеещ дъжд, докато Блейд подновяваше дружбата си със своя приятел Скачащия бизон и другите млади мъже.

Блейд имаше причина да търси дружбата им. Чувстваше, че те могат да му кажат какво е намислил Бесният вълк. Досега беше научил много малко, знаеше само, че Бесният вълк и неговите ренегати са отговорни за много нападения над заселници, кервани и железници. Според Скачащия бизон Бесният вълк се хвалел, че когато се върне в селото, ще бъде победител. Хората ще го поздравяват като герой, вместо да се отнасят към него като към отхвърлен.

На следващия ден Шанън и Блейд напуснаха селото. Небесата бяха тъмни, гръмотевици отекваха зловещо в далечината, но Шанън не съжаляваше, че си заминава. Макар да се беше привързала към Пеещ дъжд, тя се опасяваше, че Бесният вълк ще се върне за нея, въпреки решението на съвета. Водачът на ренегатите не й се стори човек, който би позволил на няколко старци да му попречат да вземе това, което иска.

Благодарна за коня и одеялото, дадени й на заем, през по-голямата част от деня Шанън яздеше редом с Блейд. Колкото и да й беше трудно, тя се опитваше да не обръща внимание на внушителното му присъствие и на ореола чувственост, който я обезоръжаваше. Ненавиждаше този мъж, опитваше се да си внушава тя, но в същото време осъзнаваше, колко голяма благодарност му дължи. Всичко у Блейд беше противоречиво. Нямаше логика и в чувствата, които тя изпитваше към него.

Блейд като че ли не осъзнаваше беглите й погледи. Изглеждаше необикновено заинтересуван от снишаващото се небе и странните синьо-зелени облаци, които се завихряха над главите им. Очите му толкова често се отклоняваха към необикновеното явление, че Шанън скоро забеляза интереса му към природните стихии. Внезапната тишина, която се възцари, й се стори странна и тя се обърна към Блейд, за да му зададе въпрос. Думите така и не излязоха от устата й. Внезапно над тях започна да се излива пороен дъжд, носен от вятъра в почти хоризонтални потоци и бодящ като хиляди игли.

— Бързай! Бързай, ако ти е мил животът! — извика й Блейд, надвиквайки се с плющенето на дъжда.

— Какво е това?

— Торнадо!

Думата събуди страх в сърцето на Шанън. Макар никога да не се беше сблъсквала с това бедствие, беше виждала смъртта и разрушенията, предизвикани от яростта на природата. Какво ли щеше да направи торнадото тук, в прерията, запита се тя, подгонвайки понито си в главоломен галоп. Къде можеше да се скрие човек, като наоколо не се виждаше нищо, освен затревена равнина и ниски хълмове?

Шанън вече виждаше въртящото се чудовище, което се спускаше от кълбящите се облаци подобно на всепоглъщаща змия. Паника я обзе, когато осъзна, че няма къде да се скрие.

— Блейд…

— Там горе! — и той посочи към редицата заоблени хълмове, които се издигаха наблизо.

Сиво-кафявите възвишения едва се виждаха през завесата на поройния дъжд и отломките, летящи във въздуха, но бяха единствената им надежда за подслон. Ако имаха късмет, щяха да намерят някоя цепнатина или овраг, за да се опазят от напора на торнадото. Блейд се молеше да имат достатъчно време. Не му харесваше мисълта двамата да бъдат отнесени от вихрушката.

Конете бяха нервни, почти извън контрол, когато Блейд и Шанън се закатериха по хълма. Оставаше им все по-малко време. Ревящото чудовище, въртящо се в гибелна спирала, не им позволяваше дори да разговарят. Неравната почва под тях не предлагаше нищо друго, освен туфи подгизнала груба трева и ниски храсти. Никакъв овраг, никаква цепнатина, никакво място, където да избягат от необратимата заплаха на торнадото.

— Блейд, погледни!

Шанън го видя първа. Точно под тях, където оттичането на стопения сняг беше разяло земята през годилите. Оврагът не беше дълбок, но беше по-добре от нищо. Спирайки понито си, Блейд се смъкна от седлото и посегна към Шанън. Тя се пъхна в оврага миг след като тупна на мократа земя. Блейд има присъствието на духа да сграбчи завивките, манерките и оръжията си и да ги хвърли след нея. В мига, когато отпусна юздите, понитата, обезумели от ужас, препуснаха и се изгубиха от очите им. Торнадото вече връхлиташе върху тях, когато Блейд се метна върху Шанън, изблъсквайки въздуха от дробовете й. Тогава здрачът внезапно се смени с пълен мрак и ужасен, непоносим рев изпълни заобикалящата ги бездна.