Кони Мейсън
Отвъд хоризонта (28)

Епилог

Юли 1870 г.

 

Топлината на юлския ден беше плътна и угнетяваща, изсушаващ вятър духаше из долината на горещи тласъци, и накара Блейд да излезе рано сутринта. Ситни капчици вода се стичаха по бляскавата му черна коса, защото току-що беше взел банята си в потока.

— Другата седмица ще откараме добитъка в Чейен да го продадем на армията — каза той, след като приветства Шанън с прегръдка. Освен Скачащия бизон беше наел повторно двамата работници Слим и Майло. За щастие, те нямаха търпение да се върнат на работа. — Малкото спи ли?

— Да, спи — отвърна Шанън, пристъпвайки в прегръдката на Блейд.

На хората от града им бяха необходими две седмици, за да построят къщата точно такава голяма и здрава, каквато беше построил Блейд. Някои бяха работили всеки ден, макар да се сменяха. Обикновено ги придружаваха съпругите им, които носеха храна и превръщаха всяко хранене в пикник. Когато къщата беше завършена, останаха достатъчно греди, за да се построи и здрава колиба за Скачащия бизон и Пролетна трева. Парите, които Шанън беше спестила от заплатата си като мирови съдия, бяха използвани предимно за купуване на нови мебели, които да заменят изгорелите.

Шанън беше продължила да работи като мирови съдия още известно време, но когато се бяха преместили в Спокойната долина, беше подала оставка, обосновавайки се с потребността си да бъде при семейството си. Беше благодарна за оказаната й чест и се радваше на ролята си за оформянето на бъдещето на жените в политиката на Уайоминг. Но семейството й идваше на първо място. Блейд беше оставил решението на нейната преценка, но изглеждаше доволен от избора й, макар че гордостта му от постиженията й беше неизмерима.

— Гладен ли си? — запита Шанън.

— Прегладнял… но не за храна.

Той я целуна жадно и ръцете му забродиха свободно по пищните й извивки.

— Посред бял ден — укори го тя с престорен ужас.

Харесваше й как ухае кожата му след банята, начинът, по който мократа му коса се къдреше на тила, усещането за възлестите мускули под върховете на пръстите й.

— Да се любя с теб е удоволствие по всяко време на деня или нощта — каза той, ухилвайки се дяволито, когато я подбутна към спалнята. — И стига синът ни да окаже съдействие…

— Блейд, чакай, чувам нещо — спря на място Шанън, когато ясното скърцане на колела на фургон достигна до ушите й.

— Чакаш ли някого?

— Не, а ти?

— Не мисля.

Блейд я хвана за ръката и двамата излязоха през предната врата на верандата, за да дочакат посетителите, които приближаваха в запрегнат с кон фургон.

— Питам се кой ли може да е? — изрече замислено Шанън.

— Може би Елизабет… — Думите и секнаха, когато един мъж скочи от фургона, а после се обърна, за да помогне на жената и детето, които го придружаваха. — Господи!

Шанън пребледня, после разцъфна в широка усмивка.

— Тък! Това е брат ми Тъкър!

Хукна към новодошлите и се хвърли в прегръдките на брат си.

Блейд остана на място, не искаше нарушава интимния момент на срещата между брата и сестрата. Освен това, доста се съмняваше какво посрещане ще получи от Тъкър Бранигън.

— Не мога да повярвам, че наистина сте тук — възкликна щастливо Шанън, премествайки поглед от брат си към красивата стройна жена, която стоеше до него. — Това трябва да е Маги. Виждам, че сте точно един за друг. Толкова се радвам, че сте довели сина си.

Беше така възбудена, че не можеше да престане да говори. Топлите кафяви очи на Тъкър се присвиха развеселено.

— Не си се променила, Шанън — все така енергична, както виждам. Ако поспреш да бърбориш, ще те запозная със съпругата си. — Той прегърна жената и я привлече към себе си. — Това е Маги, а това момченце е синът ни Кевин. Маги, запознай се със сестра ми Шанън.

Маги Бранигън пристъпи напред с топла, приятелска усмивка и прегърна приветливо Шанън. Шанън я хареса незабавно — от къдравата медноцветна коса до живите сиви очи. Би заложила и последния си долар, че своенравната й снаха доста е поизмъчила Тъкър, докато му се даде. Лесно се виждаше защо Тък я е обикнал. И точно толкова ясно беше, че и тя го обича. Шанън беше доволна, че брат й не се е оженил за онази лекомислена Чармейн Пинкъм.

— Ти си всичко, което ми описваше Тъкър — изрече Маги с възхищение. — Радвам се, че най-накрая се запознахме. Получихме писмото ти, в което съобщаваш за раждането на сина си, и просто трябваше да дойдем.

— Да, Грейди Фаръл е чудесно момче — изрече гордо Шанън.

— Щастлива ли си, Шанън? — запита Тъкър, ставайки сериозен. — Мама много се тревожеше, особено след като научихме, че си се омъжила за… за някой с индианска кръв.

— Ти си последният човек на света, за когото бих очаквала, че ще има предразсъдъци — смъмри го Шанън. — Чакай да се запознаеш с Блейд, преди да правиш прибързани заключения. Ние с Блейд сме извънредно щастливи. Не можех да си пожелая по-добър съпруг. Ела сега — каза тя, хващайки го за ръка. — Време е двамата да се запознаете.

Тъкър погледна към Блейд, който не бе помръднал от мястото си, откакто Шанън се беше отделила от него. Изражението му беше неразгадаемо, чертите на лицето му бяха безмълвно свидетелство за индианското му наследство. Но като познаваше Шанън, Тъкър беше напълно сигурен, че тя не би се омъжила за някого, ако не е на нивото на високите й изисквания.

Блейд се вгледа в Тъкър Бранигън с необичайна нервност. Ами ако братът на Шанън не го хареса, запита се той мрачно. Ако сиукската му кръв накара семейството й да не го уважава? Не че щеше да има някакво значение, каза си той. Шанън беше неговата съпруга и никой не можеше да промени това. Изражението му остана гордо и отчуждено, когато Шанън ги запозна. Двамата мъже бяха предпазливи и донякъде сдържани, преди да си извадят по-трайни впечатления един за друг.

— Влезте вътре — покани ги Шанън. — Обзалагам се, че сте изтощени от пътуването и… гладни.

Не можеше да сдържи нервното си бъбрене, отчаяно искаше Блейд и Тък да се харесат взаимно.

— Разкажи ми за мама — подкани го Шанън, когато седнаха в удобната приемна, където беше поне десет градуса по-хладно, отколкото навън. — И за малките.

Когато Тъкър свърши разказа си, очите й се замъглиха.

— Много ми липсват — въздъхна тя замислено. После се замисли как ще прозвучи в ушите на Блейд и добави — Наистина съм щастлива тук с Блейд. Уайоминг сега е моят дом, не бих искал да бъда другаде, освен тук и да отглеждаме с Блейд нашия син.

— Къде е племенникът ми?

— Спи, но вече му е време да се събуди. Нямам търпение Кевин и Грейди да се запознаят.

И Шанън стана, за да излезе от стаята.

— Чакай, Шанън, ще дойда с теб — предложи Маги, хващайки Кевин за ръка.

Беше достатъчно проницателна, за да разбере, че ако двамата мъже не се открият един пред друг, напрежението помежду им ще нараства. Тя побърза след Шанън, възнамерявайки да я задържи далече от приемната колкото може повече, за да даде на Тъкър и Блейд време да се опознаят.

— Впечатлен съм от вашето ранчо — изрече Тъкър, когато тишината стана непоносимо дълга. — Изглежда добро място за отглеждане на добитък.

Блейд позволи на една усмивка да освети тъмното му лице.

— Точно това помислих първия път, когато видях Спокойната долина.

След тази кратка размяна напрежението стана нетърпимо, сякаш никой от двамата не знаеше какво да каже. Внезапно Блейд изрече:

— Обичам я.

— Какво?

— Шанън. Тя и синът ни за мен са по-важни от въздуха, който дишам. Те са моят живот. Без тях съм нищо.

Устата на Тъкър се отвори. Блейд Страйкър не изглеждаше човек, склонен да изрича цветисти фрази. Изглеждаше корав, жилав и опасен. Но очевидно Шанън беше опитомила животното у него. Той се усмихна потайно. Онази Шанън, която познаваше, имаше нужда самата тя да бъде опитомена. Винаги беше се проявявала като вироглава кавгаджийка, но сега беше образец на всеотдайна съпруга и майка. Двамата с Блейд изглеждаха съвършената двойка, макар Тъкър да не се съмняваше, че когато се спречкат, експлозията ще се чува на мили наоколо.

— Трябва да призная, че се разтревожих, когато Шанън ми писа, че остава в Уайоминг и се омъжва за…

— … метис — довърши безмилостно Блейд.

— Човек с индианска кръв — поправи го Тъкър. — Не го изтъквам като твой недостатък, не и ако си дори половината от това, което Шанън казва, че си. Чухме доста неща за теб в Чейен, Блейд. И за Шанън. Не можеш да си представиш колко се гордея със сестричката си. Но не съжалявам, че дойдох в Уайоминг. Трябваше сам да се уверя, че Шанън е доволна от живота си.

— А ако не беше?

— Щях да я отведа с Грейди в Боаз, където има семейство, което я обича — изрече Тъкър без никакво колебание. — Но сега виждам, че няма да е необходимо. Много добре познавам сестра си. Шанън е щастлива с теб, Блейд, доволна е от живота си. Няма да ви се бъркам.

— Щеше доста да се поизпотиш, ако се беше опитал да ми отнемеш Малката Жар птица и нашия син — каза Блейд със строго лице.

— Малката Жар птица?

— Индианско име, което дадох на Шанън много отдавна. Но не ме разбирай неправилно, уважавам любовта, която тя изпитва към семейството си. Не бих променил това за нищо на света.

— Значи се разбираме прекрасно — усмихна се Тъкър, — защото и аз не бих се намесил в живота ви, ако вие двамата с Шанън се обичате и сте щастливи заедно.

Тъкър протегна ръка. Блейд се поколеба само за миг, преди да я стисне. Така ги завариха Шанън и Маги, когато се върнаха в стаята.

— Радвам се, че вие с Тъкър се разбирате така добре — каза по-късно Шанън, въздъхвайки доволно, когато се сгуши до Блейд в широкото им легло. — Толкова се радвам, че дойдоха и че се запознах с Маги и Кевин, че не мисля, че ще мога да заспя.

— Не е ли странно как се променят ценностите, докато човек съзрява? — изрече тя замислено. — Някога мислех, че нищо не съществува извън „Двете върби“. Не можех да погледна към бъдещето, което ме очакваше с мъж, когото обичам. Независимо колко е изключително семейството ми за мен, не може да се сравни с теб или с любовта, която споделяме.

— Такава изключителна жена като теб трябва да идва от изключително семейство. Нямам търпение да се запозная с целия клан.

— Сериозно ли говореше, когато каза, че скоро ще ме заведеш в Боаз?

— Ако Тъкър и Маги изчакат да продадем добитъка следващата седмица, можем да тръгнем заедно. Искаш ли?

— О, Блейд, знаеш точно какво да кажеш, за да ме ощастливиш! — възкликна весело Шанън. — А ако знаеше и как да направиш така, че да ми се доспи — намекна тя свенливо.

Ухилвайки се до уши, Блейд се търкулна и я затисна под себе си.

— Знам точно как да направя така, че да ти се доспи.

По-късно, много по-късно, съгласи се Шанън от все сърце, докато въздъхваше в доволно изтощение, унасяйки се в сън.