Кони Мейсън
Отвъд хоризонта (25)

24.

На следващата сутрин Блейд положи клетва като помощник-шериф и му бяха обяснени задълженията. Единственото неудобство на работата беше в това, че трябва да оставя Шанън сама в нощите, когато е дежурен. Особено неприятно, понеже времето да роди наближаваше.

Някои граждани на Чейен най-напред бяха зашеметени, а после ужасени да научат, че Блейд Страйкър е бил назначен за помощник-шериф. Тъй като Чейен беше определен за столица на територията, тук бяха дошли да се заселят много хора. Доста от тях бяха лично запознати с индианците и с ужасните зверства, които им се приписваха.

От друга страна, повечето хора въздъхнаха с облекчение, виждайки Блейд като служител на реда и закона. Мрачен и опасен, той създаваше впечатлението, че е напълно способен да се справи и с най-опасните задължения.

Когато Елизабет Хобарт Морис, водачката на движението за избирателни права на жените в Уайоминг, пристигна в града след няколко седмици, Шанън убеди Блейд да я заведе да чуе лекцията въпреки напредналата й бременност. Законодателите трябваше да се съберат на заседание в най-скоро време, за да привлекат вниманието към избирателните права на жените и същевременно да осигурят свободно гласуване в Уайоминг. Беше неоспорим факт, че имаше нужда от повече жени за оцеляването на Уайоминг, и представителите на държавата използваха темата за правата на жените като средоточие на плана си да привлекат повече заселнички.

Честно казано, мъжкото население на Уайоминг се отнасяше към избирателните права на жените като към огромна шега. Тъй като им липсваше далновидност, мъжете мислеха, че няма да дойде ден, когато в Уайоминг ще има толкова жени, че гласовете им да имат значение. Имаше и такива в доминираното от демократите законодателство, които се надяваха да използват темата за избирателните права на жените, с цел да злепоставят губернатора републиканец Джон А. Кембъл, който според тях щеше да наложи вето на законопроекта. Ако противниците на избирателните права на жените бяха осъзнали, че законопроектът щеше да бъде внесен, подложен на дебати и приет толкова бързо и с толкова малка съпротива, щяха да организират енергична, ефикасна опозиция. Но по време на разискванията, обичайните аргументи — че домовете и семейства щели да бъдат разрушени, че жените щели да престанат да бъдат жени и божественият закон щял да бъде нарушен — не бяха издигнати.

Вечерта, когато Шанън и Блейд посетиха лекцията на Елизабет Морис, пресата беше добре представена — в резултат, както заподозря Шанън, на присъствието на юриста Брайт и щатския секретар Лий, който беше написал законопроекта. Шанън беше приятно изненадан да чуе Уилям Брайт да я вика по име след лекцията. Беше шокирана от факта, че е запомнил името й.

— Госпожо Страйкър, хубаво е да ви видя отново. И вас, господин Страйкър — приветства ги Брайт с приятелски тон. — Надявам се, че всичко при вас е наред. — Погледът му попадна върху очертания корем на Шанън, който се виждаше ясно под палтото, и очите му блеснаха. — Виждам, че скоро ще има и повод за поздравления.

Шанън се изчерви, докато Блейд сияеше до нея с типична мъжка гордост.

— Госпожа Морис беше чудесна, нали? — възкликна тя.

— Вие също, скъпа. Последната ви лекция беше вдъхновяваща. Уайоминг има късмет, че сте сред неговите граждани. Хората ще направят добре да запомнят, че в крайна сметка жените ще покорят Запада. — Той се обърна към Блейд. — Запознахте ли се със секретаря Лий?

След като двамата мъже бяха представени един на друг, Блейд бе зашеметен да научи, че секретарят Лий знае всичко за него.

— Хората говорят — каза секретарят. — Щом президентът Джонсън ви се доверява, Уайоминг не може да направи друго.

Това беше великолепен момент за Блейд, предвкусван отдавна от него.

 

 

В ранния октомври из Чейен се разчу, че Червеният облак и неговите сиукси се събират в равнините, протестирайки срещу клането при Уашита от предната година. До трагичния сблъсък се стигна, когато войници от седми кавалерийски полк под командването на полковник Джордж Армстронг Къстър бяха успели да намерят в снега пресни следи от индианци, нападащи кервани. Бяха тръгнали по следата, бяха стигнали до един лагер на чейени на река Уашита, където зимуваха хората на Черния чайник, и бяха обкръжили лагера късно през нощта. Призори кавалерията беше нахлула в спящото село като демон на отмъщението. За съжаление, Черният чайник беше сред над стоте избити индианци.

Този път обаче армията плати цената за победата си. Войните от съседни лагери, събудени от стрелбата, бяха се присъединили към битката и бяха принудили Къстър да се оттегли заедно с пленените индианци. За разлика от Сенд Крийк през 1864, клането при Уашита не предизвика разследване от страна на администрацията на белите. В действителност, вироглавият Къстър получи много похвали от началниците си заради смелите си действия. Индианците очакваха да дойде вест от Вашингтон, че ужасното деяние ще бъде разследвано и Къстър ще бъде наказан, но когато не стана така, решиха да въздадат възмездие според собственото си правосъдие.

Телеграфните линии бяха прерязани, пътническите влакове — подложени на непрекъснати атаки, всичко движещо се през прерията беше смятано за законна плячка. Пътуването и комуникациите бяха нарушени до такава степен, че стана опасно хората да излизат извън пределите на градовете. Гражданите на Чейен живееха в ужас, очаквайки орди от индианци да влетят в града и да ги избият в леглата им. Започнаха да се надигат гласове с искане държавните чиновници да направят нещо, за да овладеят взривоопасната ситуация.

Новата заплаха от страна на индианците не би могла да дойде в по-неподходящо време за Блейд. Полека, но сигурно той се превръщате в ценен гражданин на Чейен… само за да се намери още веднъж мишена на ненавистта, насочена към индианците по принцип и към него в частност. Само заради тази незаслужена враждебност Блейд предложи да предаде значката си.

— Имаш нужда от някого, на когото хората вярват, за да прилага закона — каза той, когато представи оставката си на шерифа Хол.

— Аз ти вярвам — каза Хол, поглеждайки го право в очите. — Градът има невероятен късмет, че те има, Блейд. Аз имам невероятен късмет. Не искам да чувам повече за никакви оставки. Онези от нас, които те познават, не се безпокоят от смесената ти кръв.

— Оценявам, това, Тад. Никога няма да имаш основание да се усъмниш в мен.

— Знам, Блейд, ти си…

— Извинете ме, бих искал да говоря с помощник-шериф Страйкър.

Докато Блейд и шериф Хол говореха, един мъж беше влязъл в канцеларията. Блейд пристъпи напред.

— Аз съм Блейд Страйкър.

— Идвам от името на щатския секретар. Секретарят Лий би искал да се срещне с вас в канцеларията си колкото може по-скоро.

— Иска да се види с мен? — повтори заинтригувано Блейд.

— Веднага, ако имате време.

— Отивай, Блейд — подкани го Хол. — Сигурно е важно, щом щатският секретар праща да те викат.

Когато малко по-късно Блейд беше въведен в канцеларията на секретаря Лий, си спомни за деня, когато беше повикан при президента Джонсън. Беше тръгнал на едно приключение, което му спечели съпруга, която обичаше безумно. Много неща се бяха случили след онзи съдбовен ден преди повече от две години и той се запита, къде ли ще го отведе това посещение. Ако това означаваше да се раздели с Шанън, нямаше да му бъде трудно да откаже.

Първото, което забеляза Блейд, беше, че секретарят Лий не е сам. Юристът Брайт беше при него. Той го приветства сърдечно.

— Спомняте си секретаря Лий, нали? Запознахте се на последната лекция за избирателните права на жените.

— Господин Брайт, господин Лий — поздрави ги любезно Блейд. — За какво е всичкото това?

— Няма да увъртам, Страйкър — започна Лий. — Упълномощен съм да говоря от името на губернатора. Моля, седнете и ме изслушайте внимателно.

Блейд кацна предпазливо на ръба на стола, очаквайки с нетърпение Лий да продължи. Инстинктивно усети, че думите на секретаря ще сложат край на мирното му съществуване и това никак не му хареса.

— Господин Брайт ни разказа историята ви. Предвид работата ви за президента, губернаторът е убеден, че вие сте единственият човек, който би могъл да помогне в тази деликатна ситуация със сиуксите. Гражданите са изнервени и разстроени от последното развитие на събитията в прерията и настояват губернаторът да направи нещо, за да намали напрежението.

— Какво искате от мен? — запита предпазливо Блейд.

— Разбрах, че познавате вожда Червеният облак. — Блейд кимна с предпазлив поглед. — Доколко го познавате?

— Достатъчно добре.

— Ясно ви е, разбира се, че сиуксите се събират около него. Дори в този момент те решават дали да атакуват масирано и къде да нанесат следващия си удар. Може да се опитат да нападнат форт Ларами или, да не дава господ, Чейен. Искаме те да се върнат в резервата си. Не можем да привлечем хора да се заселят в Уайоминг, докато индианците не бъдат под контрол.

— Аз съм само един човек… какво мога да направя? — запита Блейд.

Сигурно не очакваха от него да промени намеренията на велик вожд като Червения облак. Точно това обаче искаха от него.

— Искаме да убедите Червения облак, че връщането в резервата е най-доброто, което може да направи. Кавалерията от три форта се приготвя да го нападне. Стотици хора ще загинат.

— Какво ви кара да мислите, че ще ме послуша?

— Може би се хващаме за сламка, но сме отчаяни! Зимата наближава — каза Лий, — а сиуксите не показват намерение да се върнат в резервата си преди първия сняг. Вие сте живели и в двата свята, затова смятаме, че можете да дадете съвет на Червения облак. Да се надяваме, че е достатъчно умен, за да ви послуша. Така, както стоят нещата сега, гражданите на Чейен се страхуват да напуснат домовете си и молят губернатора за помощ.

— Сериозно е, Блейд — допълни Брайт. — Уайоминг има нужда от семейства и дори даването на право на глас на жените няма да ги убеди да дойдат в нашата територия, ако индианците продължат да заплашват съществуването им.

— Когато предложих услугите си на президента, нямах съпруга или семейство, които да ми попречат — изрече бавно и замислено Блейд. — Но нещата се промениха. Съпругата ми очаква да роди първото ни дете след няколко седмици и не ми се иска да я оставям сама и незащитена. Градът не е особено дружелюбно настроен към мен напоследък — прибави той мрачно.

— Разбирам загрижеността ви и горчивината, която храните, Страйкър — призна Лий. — И ви моля да оставите това зад гърба си. Когато гражданите на Чейен научат какво сте склонни да направите заради тях, чувствата им ще се променят.

— Не мога да оставя Шанън. Няма да я оставя — възпротиви се упорито Блейд.

— Не се безпокойте за нея, Блейд — намеси се Брайт. — Говорих с Елизабет Дейвис и Кора Алън и двете предложиха да се грижат за нея във ваше отсъствие. Те са ви големи почитателки — и на вас, и на прелестната ви съпруга. Всяка от тях великодушно предложи да вземе Шанън в дома си, докато ви няма. Лично ще се погрижа да не й липсва нищо.

Двамата мъже зачакаха отговора на Блейд.

— Дори да се съглася, няма гаранция, че Червеният облак ще ме послуша.

— Вие сте внук на Жълтото куче. Червеният облак ще бъде така добър да ви изслуша — каза Лий. — Това е всичко, което искаме. Не очакваме никакви чудеса. Ще бъдем благодарни за всичко, което успеете да свършите.

— Какво ще предложите на Червения облак в замяна на сътрудничеството му? — запита Блейд. — Не можете да очаквате да върне хората си в резервата, без да му предложите нещо.

Брайт и Лий размениха замислени погледи.

— Храна — каза Лий. — Достатъчно за цяла зима.

— И топли дрехи — добави Брайт. — Ако се върнат в резервата, ще получат всичко, от което имат нужда, за да изкарат зимата.

— Те вече са чували такива обещания — отвърна предизвикателно Блейд.

— Този път имате личната ми гаранция — закле се тържествено Лий. — Всъщност, можете да кажете на Червения облак, че когато получа потвърждение, че са тръгнали към резервата, добитъкът и припасите ще им бъдат изпратени незабавно.

Блейд дълго се вглежда в лицето на секретаря. Нещо в изражението му сигурно го беше задоволило, защото отвърна:

— Вярвам ви, но не мога да ви дам отговор, докато не говоря с Шанън.

— Така е честно — съгласи се Лий донякъде нерешително. — Но се чувствам задължен да подчертая, че трябва да побързаме. Червеният облак е готов да нападне и много хора ще загинат.

— Разбирам.

И Блейд стана, за да си тръгне.

— Благодаря, че дойдохте, Страйкър.

Блейд излезе, затваряйки тихо вратата зад себе си.

— Какво мислите? — запита Лий, след като Блейд си беше отишъл.

— Блейд Страйкър е горд и честен мъж, който иска най-доброто и за белите, и за индианците. Той е достатъчно проницателен, за да разбира, че е дошъл денят, когато индианците вече няма да могат свободно да бродят по равнините и прериите — изрече замислено Брайт. — Не му се иска да остави съпругата си в такъв момент и разбирам колебанието му. Трябва да се задоволим да изчакаме до утре, за да получим отговора.

 

 

Блейд влезе в къщата, внимателно подбрал изражението на лицето си, за да скрие безпокойството си от Шанън. Но тя долавяше всяко негово настроение и тя веднага забеляза, че нещо не е наред.

— Станало е нещо — каза целувайки го топло. — Разбирам по изражението ти.

Блейд успя да се усмихне.

— Толкова добре ме познаваш, Малка Жар птица. Ела — каза той — седни у мен.

— Мислиш ли, че можеш да ме издържиш? — изкиска се тя възхитено.

— Ще се справя.

Сгушена доволно на широките гърди на Блейд, с голямата му ръка, почиваща на изпъкналия й корем, Шанън го зачака да заговори. Преструвките му не я бяха заблудили. Нещо го безпокоеше — нещо, което я засягаше.

— Колко остава? Малкият рита силно под ръката ми. Няма търпение да излезе на бял свят, струва ми се.

— Докторът каза, че синът ти трябва да се появи след един месец.

— Сигурна ли си, че е момче? Няма значение, стига детето да е здраво. Има време и за синове.

— Момче е — каза Шанън, твърдо убедена. — Знам, че не сме говорили за това, но бих искала да го нарека на брат си Грейди.

— Значи така ще бъде — обеща разсеяно Блейд.

Знаеше, че трябва по някакъв начин да подхване темата за заминаването, но не знаеше как да започне.

— Блейд, можеш да ми кажеш какво те безпокои. Може би мога да ти помогна. Езра Самс пак ли създава проблеми?

— Не, любов моя, мога да се справя с хора като Самс. Идвам от канцеларията на секретаря Лий. Двамата с господин Брайт изразиха желание да говорят с мен.

— За какво? — запита заинтригувано Шанън.

Тръпка на страх пробяга през тялото й. Тя беше решила, че Блейд е приключил с опасните мисии като онази, предприета по заповед на президента. Но какво друго би могъл да иска щатският секретар от него, ако не да го изпрати да изпълнява някакво опасно задължение? Отговорът на Блейд потвърди най-лошите й страхове.

— Губернаторът на територията ме помоли да говоря с Червения облак от негово име. Иска да убедя вожда да отведе хората си обратно в резервата. Страхува се, че ще бъде пролята кръв и от двете страни, ако не се предприеме нещо.

Шанън се вгледа в лицето на Блейд и видя колебанието му, нуждата от помощ си личеше ясно. Но нежеланието му да я остави представляваше безмълвно свидетелство за дилемата, пред която беше изправен. Шанън знаеше, че само да каже една дума, и той ще откаже да изпълни молбата на губернатора. Знаеше и, че дълбоко в себе си, той усеща подтика да помогне на народа на майка си да преживее укротяването на Запада.

— Съгласи ли се? — запита полека тя.

— Ще отговоря утре. Исках първо да го обсъдя с теб. Няма да направя каквото и да било без одобрение ти.

Шанън отчаяно искаше да му каже да не отива, да не я оставя сама нито за миг. Но думите засядаха като камъни в гърлото й. Трябваше той сам да вземе решение. Гордостта налагаше той да направи това, което сметнеше за необходимо, за да поддържа мирното съжителство между белите и индианците.

— Не мога да ти казвам какво да правиш, Блейд.

— Няма да ме има само една-две седмици. Възнамерявам да бъда до теб, когато детето ни се роди.

Шанън ни най-малко не се съмняваше, че Блейд вече е взел решение, той чакаше само нейната благословия… или молбата й да остане.

— Това е важно за теб, нали? — каза тя.

Трудно й бе да произнесе думите, които искаше да чуе Блейд.

— Заложен е животът на много хора, Шанън, и на индианци, и на бели. Дните на червенокожите са преброени. Ако мога да убедя Червения облак да се върне в резервата, ще предотвратя голямо кръвопролитие. Ако не се върнат — добави той застрашително, — кавалерията от три форта е готова да ги нападне.

— Трябва да направиш това, което сърцето ти подсказва — посъветва го Шанън, все още не желаейки да даде благословията си.

— По дяволите, Шанън, не съм длъжен да отивам, ако ти си твърдо против. Мога да откажа на губернатора, ако ме помолиш за това. Трябва да знаеш, че за мен винаги си на първо място.

Шанън виждаше колко се измъчва Блейд и с трепетно сърце осъзна какво точно трябва да направи, за да облекчи болката му. Той очевидно се разкъсваше между желанието си да помогне на сиуксите и нежеланието да я остави сама, когато можеше да роди всеки момент.

Мълчанието се проточи и в един момент Блейд не издържа.

— Трябва да отида, Малка Жар птица. — Гласът му беше така изпълнен със страдание, че едва не разби сърцето на Шанън. — Не искам да те оставям, но няма да е задълго. Не бих могъл да си простя, ако поне не се опитам да поговоря с Червения облак.

— Разбира се, трябва да отидеш — каза накрая Шанън. Блейд никога нямаше да узнае колко много й беше струвало да изрече тези думи. — Червеният облак ще те изслуша ли? Не бих могла да понеса, ако…

— Нищо няма да ми се случи, любов моя. Червеният облак ме познава добре. Дали ще последва моя съвет, е нещо друго. Мога само да опитам.

— Когато трябва да тръгнеш?

— Веднага щом те заведа у Елизабет Дейвис. Очевидно не можеш да останеш тук сама, а когато господин Брайт казал на Елизабет за мисията ми, тя настояла да се пренесеш у тях. Кора Алън мисли същото, но ми се стори, че може да предпочетеш да бъдеш при Елизабет, защото къщата й е по-голяма.

— Не ме е страх, Блейд. Искам да остана тук. Каза, че ще се върнеш навреме за раждането.

— Ще се върна, но не позволявам да оставаш тук сама.

— Няма да изляза оттук — заяви тя, вирнала предизвикателно брадичка.

Изглеждаше толкова възхитителна, че Блейд не можа да не лепне една целувка направо по устата й.

— Това за какво беше?

— Защото те обичам и защото си великолепна, когато изливаш ирландския си темперамент.

— Тогава ще ме оставиш тук, докато те няма, нали?

— Не. Ще те отведа у семейство Дейвис, преди да тръгна.

Устата й се изви надолу. Не се заблуждаваше, че Блейд ще отстъпи пред желанията й, затова се направи, че се подчинява.

— Много добре, Блейд, ще отида… но не преди да заминеш. Искам да прекарам всяка възможна минута с теб.

Блейд се поколеба, напълно съзнавайки склонността й да върши каквото си пожелае. Макар че господин Брайт беше обещал да я наглежда, никак не му се искаше да я остави сама.

— Ще ми обещаеш ли да отидеш при Елизабет щом замина?

— Аз… да — излъга тя без никакво угризение.

Според нея, никой нямаше да пострада, ако останеше сама за седмица-две.

 

 

Вятърът, който свиреше в прерията, беше студен, хапещ и безмилостен. Блейд заби пети в хълбоците на Боец, подтиквайки го да препусне в галоп, докато се изкачваше по хълма. Рязко дръпна юздите, спирайки да огледа хоризонта. Беше яздил почти една седмица, в търсене лагера на Червения облак. Най-накрая търсенето му беше приключило. В долината под себе си видя наредени стотици типита. Сякаш целият сиукски народ беше последвал вожда си извън резервата.

Подбирайки внимателно пътя надолу по хълма, Блейд смело влезе в селото. Хората, които се движеха нагоре-надолу, се обърнаха, за да го погледнат с очи, хлътнали от глад и студ, и още нещо — безнадеждност. Празните им погледи късаха сърцето на Блейд. Белите бяха превърнали гордия някога сиукски народ, в сянка на отминалото му величие. В дните на дядо му, могъщите сиукски войни, ловци и прекрасни ездачи бяха владетели на равнините. Днес, намалели неимоверно много, те бяха заплашени да измрат от глад. В този момент Блейд го осъзна по-ясно от всякога.

Както повеляваше обичаят, той спря коня си пред типито с отличителна украса, принадлежащо на Червения облак, и зачака великия вожд да излезе и да го приветства.

Червеният облак не изглеждаше особено внушителен, когато най-накрая излезе от типито си. Износено одеяло обгръщаше отслабналата му фигура, бузите му бяха хлътнали, очите безизразни. Блейд слезе от коня. Леката снежна покривка изхрущя под краката му, когато стъпи на земята.

— Суифт Блейд, внук на Жълтото куче, какво те носи в селото ми? Дойде да се присъединиш към сиуксите в борбата им да прогонят белите от земите си?

— Дойдох да говоря с вожда на великия сиукски народ.

В продължение на няколко напрегнати минути Червеният облак се взираше в Блейд с лице, като че ли изрязано от камък. После рязко се обърна, вдигна кожата, която закриваше отвора на типито му и даде знак на Блейд да влезе вътре. Сядайки с кръстосани крака пред огъня, който гореше в ямата в средата, Червеният облак зачака Блейд да се настани, преди да вземе лулата и да я напълни с тютюн.

— Ще пушим и ще говорим, Блейд, внук на Жълтото куче.

След като лулата беше запалена, Червеният облак дръпна дълбоко от нея няколко пъти и я подаде на Блейд, който направи същото, преди да я върне. После Блейд търпеливо зачака Червеният облак да заговори.

— Като бял ли говориш, или като индианец, Суифт Блейд? Избра света на белите преди много години. Би се в тяхната война, докато сиуксите водеха своята.

— Говоря като човек, който уважава еднакво белите и индианците. Кръвта на майка ми тече гордо и мощно във вените ми. Но не мога да се отрека от кръвта на моя бял баща, който ме изпрати в своя свят, за да мога да науча неговата култура.

— И ти направи своя избор — допълни с каменно лице Червеният облак.

— Да, избрах да живея като бял, но не съм обърнат гръб на сиукското си наследство. Народът на майка ми не ми е безразличен. Затова дойдох.

— Кажи това, което е на сърцето ти, Суифт Блейд, но ако си дошъл да се молиш за белите очи, ще говориш напразно.

— Това, което ще кажа, идва от сърцето ми, Червен облак. Познавам белите. Те са толкова много, колкото са стръковете трева в прерията, ако настъпиш един, два ще изникнат. Нищо не може да ги спре по пътя им на запад. Железницата се простира от бряг до бряг и откарва все повече хора в индианските територии. Не можеш да ги спреш, Червен облак. Ако не отведеш народа си обратно в резервата, никой няма да оцелее от ужасното клане, което неминуемо ще последва. Три форта са готови да ви нападнат.

— Всичко, което казваш, вече ми е известно, Суифт Блейд. Знам, че дните, когато сиуксите и другите индиански народа са яздили свободно из прерията, вече са отминали. Мислиш ли, че искам да видя народа си заличен от лицето на земята? Но ние сме горди хора — продължи Червеният облак. — Старите навици умират трудно у хората, свикнали с традициите. Ние се борим, когато знаем, че не можем да победим. Сключваме мир само за да има договори, които да бъдат нарушени. Моите хора умират от глад, защото белите избиха бизоните, които някога бяха повече от звездите на небето. Как да спрем това, което не разбираме? Ние се борим, въпреки че това означава смъртта ни.

— Не е нужно да се биете и да умирате. Върнете се в резервата и живейте в мир. Губернаторът ви обеща храна, за зимата.

Червеният облак изпръхтя насмешливо.

— И преди са го обещавали.

В интерес на мира Блейд предприе крайни мерки, надявайки се, че клонът няма да се прекърши под него.

— Лично аз гарантирам, че щом поведеш хората си назад към резервата, ще получите припасите, за които говорих. Ако не дойдат, както е обещано, можете да ме държите лично отговорен.

Червеният облак се вгледа с огромен интерес в лицето на Блейд, водейки вътрешна битка. Думите на Суифт Блейд показваха, че той се ползва с доверието и уважението на белия вожд на територията. Но дали говореше като приятел на сиуксите, или като бял с раздвоен език? Дядото на Суифт Блейд беше уважаван вожд, но внукът беше живял като бял достатъчно дълго, за да възприеме обичаите на белите. Изглеждаше като бял и очевидно мислеше като такъв. Но Червеният облак наистина харесваше Суифт Блейд и искаше да му повярва, искаше той да е прав за храната и припасите.

— Обещанието ти няма да ми бъде от полза, ако се върна в резервата и припасите не пристигнат — каза навъсено вождът.

— Не лъжа. Аз съм толкова индианец, колкото и бял.

— Точно от това се страхувам — измърмори Червеният облак, присвивайки замислено очи, докато се взираше в Блейд. — Въпреки това взех решение.

— Ще отведеш хората си обратно в резервата? — запита Блейд с надежда.

Лесната му победа го изненада.

— Ще се върнем в резервата — съгласи се Червеният облак.

Възторг обхвана Блейд, докато не чу следващите думи.

— И ти ще дойдеш с нас. Когато припасите пристигнат, ще бъдеш свободен да си тръгнеш. Ако не пристигнат…

Думите му заглъхнаха, недоизказаното прозвуча по-мощно и по-зловещо.

— Не — отказа тихо Блейд. — Няма да дойда с вас. Съпругата ми ще роди първото ни дете след няколко седмици. Тя има нужда от мен.

— Съпругата ти е бяла — изрече Червеният облак с лек укор. — Близките й ще се погрижат за нея, докато те няма. Казваш, че сиуксите не са ти безразлични и не ти е все едно какво ще стане с тях. Аз казвам, че си повече бял, отколкото индианец, че те е грижа само за белите ти приятели.

— Нямам много бели приятели — изрече Блейд с горчивина.

— Въпреки това ще дойдеш с нас в резервата — заяви Червеният облак и думите му не търпяха никакви възражения. — Ще видим дали твоят бял вожд е човек на честта.