Метаданни
Данни
- Серия
- Отвъд хоризонта (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Beyond The Horizont, ???? (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Ваня Пенева, 2007 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 88гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Допълнителна корекция и форматиране
- Xesiona(2010)
Издание:
Кони Мейсън. Отвъд хоризонта
ИК „Ирис“, София, 2007
Редактор: Христина Владимирова
Коректор: Виолета Иванова
ISBN: 954–455–045–7
История
- —Добавяне
23.
В следващите няколко дни Пролетна трева укрепна достатъчно, за да става от леглото за кратко. Тя беше плаха, красива жена, която говореше много малко английски, но приятният й характер бързо й спечели място в сърцето на Шанън. Двете жени скоро намериха начин да общуват и не след дълго Пролетна трева започна да помага на Шанън в къщната работа.
Блейд се зае със Скачащия бизон и го запозна с работите в ранчото. Един ден той го заведе до Чейен на търг за добитък. Още щом се върнаха, Шанън разбра, че отиването им там е било грешка. Лицето на Блейд приличаше на буреносен облак. Синини покриваха лицата на двамата мъже и Шанън не се изненада, когато научи, че са участвали в сбиване. Блейд й разказа всичко по-късно през нощта, докато лежаха прегърнати в леглото.
— Не трябваше да вземам Скачащия бизон със себе си в Чейен — каза той с горчивина. — Индианците там не са добре дошли напоследък.
— Надявах се предразсъдъците срещу нас да са отмрели досега.
— Не и щом има хора като Езра Самс, които да разбунват духовете. Отказа да обслужи Скачащия бизон, когато поиска да купи припаси.
— Какво стана?
— Държах Самс притиснат до стената, докато Скачащият бизон взе каквото му трябваше и остави това, което носеше за размяна — обясни Блейд. — Не помислих повече за това, докато Самс и някои от приятелите му не ни нападнаха, когато излязохме от пазара за добитък.
— Какъв ужас — ахна Шанън. — Нараниха ли ви зле?
— Отървахме се с малко синини — ухили се самодоволно Блейд. — Аз отнесох повече. Двамата със Скачащия бизон успяхме да спукаме няколко глави в тупаницата. Бих казал, че си получиха заслуженото.
— Кога хората ще разберат, че мъжете са си мъже, независимо от расата им?
— Странно звучи от устата на южнячка, която е имала роби — подразни я Блейд. — Какво стана с онази, дето не можеше да понася янките и се шокира, като видя един метис да води керван от преселници?
— Порасна — отвърна замислено Шанън. — Беше доста плиткоумна, нали? Докато не се научи да обича един мъж, който и показа как да уважава хората заради онова, което представляват, а не заради това какви са по произход.
— И аз те възнаградих, като посях семето си в теб — отвърна Блейд, полагайки ръка на леката издутина на корема й.
Шанън беше в петия месец на бременността си и всеки ден в тялото й ставаха промени. Гърдите й бяха извънредно чувствителни спрямо допира на Блейд и той ясно го осъзнаваше, когато ръката му се придвижи нагоре, за да подразни издутите хълмчета и зрелите, набъбнали зърна.
— Кажи ми, ако те наранявам, любов моя — прошепна той срещу устните й.
Точно тогава детето заяви присъствието си, като ритна силно срещу стегнатата стена на корема на Шанън. Блейд усети това и си пое остро дъх.
— Синът ни протестира, Малка Жар птица. Да спра ли?
— Той протестира, защото действаш прекалено бавно — отвърна дръзко Шанън. — О, Блейд, подлудяваш ме от желание.
— Не се променяй, любов моя. Искам те винаги готова за мен, както аз съм готов за теб.
Плъзна уста надолу по шията й, задържайки се с любов на всяка гърда и на трепкащото й коремче. Разтвори краката й и те се подчиниха охотно, когато той я намери с уста и започна да я люби по възможно най-интимния начин.
Когато Пролетна трева оздравя достатъчно, се премести от къщата в типито, което Скачащият бизон беше издигнал на брега на потока, недалеч от къщата. Блейд беше предложил да им построи колиба, но Скачащият бизон отклони предложението, изказвайки предпочитание към типито от бизонска кожа, с което беше свикнал. Невероятно горд мъж, той беше пристигнал в ранчото с всичките си притежания, натоварени на една тарга. Единствената му отстъпка пред цивилизация се състоеше в съгласието да се храни заедно с Блейд и Шанън. Тъй като двамата работници в ранчото, Майло Флинър и Слим Мастърс, често вечеряха заедно с Блейд и Шанън, Блейд убеди Скачащия бизон, че е напълно приемливо той и Пролетна трева да правят същото. За Шанън не беше много трудно да готви за шестима, особено, щом като Пролетна трева й помагаше. С благословията на Шанън младата индианка скоро изцяло пое готвенето.
Една вечер, малко след спречкването на Блейд с Езра Самс в града, нежелани посетители пристигнаха в Спокойната долина. Беше събота вечер и Майло и Слим бяха отишли в града да пият и да се развличат, оставяйки двете семейства да вечерят сами. Първият намек за неприятности дойде, когато тропотът на копита прекъсна вечерята им. Реагирайки инстинктивно, Блейд грабна пушката си и внимателно отвори предната врата. Скачащият Бизон застана до него, за да го подкрепи, докато двете жени боязливо надничаха над раменете им.
— Кой е, Блейд? — запита Шанън.
Тръпка на страх пробяга по гръбнака й. Защо не ги оставят на спокойствие?
— Не знам, тъмно е.
Когато мъжете спряха пред къщата, Шанън видя, че носят превръзки на долната част на лицата си, широкополи шапки бяха нахлупени ниско над очите им. Преброи петима ездачи. Изплашена, тя сграбчи ръката на Пролетна трева.
— Какво искате? — запита Блейд.
Думите му бяха обагрени в студено предупреждение, тъмните му очи горяха дръзко и предизвикателно.
— Идваме да те предупредим, индианецо — изрече провлачено единият от мъжете. — Махай се, не си добре дошъл тук. — Приглушеният му глас звучеше сурово зад превръзката, прикриваща устата. — Не ни трябват такива като теб да се заселват наоколо. Скоро ще домъкнеш цялото си племе да живее тук с теб. А после сиукските ти роднини ще вземат да нападнат Чейен.
— Това е моята земя — отвърна Блейд с безизразен глас. — Искам да живея тук в мир със семейството си. Настоявам да си тръгнете, преди да бъда принуден да направя нещо, което на никого няма да хареса.
— На твое място не бих прибързвал, индианецо — посъветва го застрашително мъжът. — Да не искаш женичката ти да се озове на пътя на някой заблуден куршум, че и на всичкото отгоре както е бременна?
Челюстта на Блейд се стегна в едва сдържан гняв. Едно беше да заплашват него, съвсем друго, когато се отнасяше за Шанън. Пред очите му се спусна червена мъгла.
— Шанън, заведи Пролетна трева вътре — нареди той сухо.
Очите му не изпускаха ездачите, докато произнасяше всяка дума.
Сърцето на Шанън заби ускорено в уплаха.
— Блейд…
— Направи каквото ти казвам!
— Внимавай.
— Обръщайте конете и изчезвайте — каза той със смъртоносна решимост, след като Шанън и Пролетна трева влязоха в къщата.
— Не забравяй какво ти казах, индианецо. Вземи си жената и брата и се махайте оттук, ако разбирате кое доброто за вас.
Мъжете се обърнаха, сякаш за да се отдалечат, и Блейд въздъхна вътрешно, помислил, че най-лошото е отминало. Но грешеше. Най-лошото предстоеше. Крещейки с цяло гърло, двама ездачи с факли в ръце изскочиха иззад дърветата до къщата. За ужас на Блейд те метнаха факлите вътре. После препуснаха подир другите и се изгубиха в нощта. Дали са смятали да подпалят къщата, той така и не можа да разбере. Но това се превърна в кошмар, който сигурно нямаше да забрави.
Единият факел се удари в стената и тупна на земята, където догоря, без да нанесе никакви щети. Другият, злонамерено или случайно, влетя през прозореца на спалнята, който беше отворен, за да пропуска вътре мекия нощен ветрец. За секунди завесите пламнаха от горе до долу. Минути по-късно цялата стая беше в пламъци. Блейд и Скачащият бизон направиха каквото можаха, за да потушат пожара, но скоро стана ясно, че слабите им усилия са обречени на неуспех. Изнасяйки сандъка с дрехите и ценностите, които притежаваха, те бяха принудени да отстъпят, изоставяйки къщата на милостта на пламъците.
Шанън наблюдаваше в зашеметено неверие, докато къщата, на която Блейд беше посветил толкова време и пари, се срутваше в облаци пепел. Нищо не можа да бъде спасено, само един сандък и няколко стола. Готварската печка, с която се гордееше, сега представляваше куп разтопено желязо. Не остана нищо — нищо от това, за което бяха работили така усилено, всичко беше унищожено от един насилствен акт.
Шанън заплака на гърдите на Блейд, силата на ръцете му й даваше поне малко утеха. Ако не беше бременната му съпруга, той щеше да препусне подир страхливите копелета, които криеха лицата си зад превръзките. С помощта на Скачащия бизон нямаше да допусне нощните ездачи да му избягат така лесно. Седем на един не беше лошо съотношение, когато човек си имаше работа с войни, обучени от сиуксите.
— Всичко загубихме, Блейд, всичко — изрече Шанън в пристъп на внезапна ярост. — Проклети да са! Но не са ни победили. Само така си мислят!
Без да осъзнава, тя беше изрекла почти същите думи, както когато семейството й беше принудено да напусне „Двете върби“.
— Ще построим всичко отново, Малка Жар птица — обеща Блейд, вдъхновен от огъня у Шанън и неукротимия й дух, преодоляващ огромната загуба.
— Те ще се върнат — предсказа тя, — но следващия път ще бъдем готови да ги посрещнем.
Тази нощ спаха в бараката, която беше оцеляла по чудо. Типито на Скачащия бизон също не беше унищожено. Блейд беше сигурен, че то нямаше да оцелее, ако Скачащият бизон не го беше построил на място, засенчено от гъстата растителност край потока.
Когато Майло и Слим се върнаха от града, бяха шокирани да научат какво е станало по време на краткото им отсъствие. Когато се наемаха на работа, знаеха, че Блейд е метис, и отначало се колебаеха дали да приемат предложението. Но работата им трябваше и решиха да опитат. Не мина много време и двамата се научиха да уважават Блейд като човек и му се възхищаваха.
Понеже нямаше как да възстановят къщата за толкова кратко време, Блейд изпрати двамата мъже да преместят добитъка от отдалеченото южно пасище, на място, лесно за наблюдаване. Той беше похарчил почти всички налични пари за животните и къщата, и не можеше да си позволи да загуби стадото си, ако нощните ездачи решаха да се върнат.
Шанън и Блейд претърсваха тлеещата жарава, която беше останала от дома им, по-късно през деня, когато Майло и Слим долетяха с разпенени коне.
— Няма ги, шефе, всичките са изчезнали! — извика Слим, докато спираше коня си. — С Майло претърсихме цялото южно пасбище и не видяхме ни една следа от кравите. Откарали са ги, шефе. Онези мъже, дето са дошли снощи, сигурно са ги отмъкнали.
Блейд, който рядко ругаеше, изригна поток от ругатни, от които въздухът посиня. Остави Скачащия бизон да пази жените и заедно с работниците тръгна да търси добитъка. Върна се по тъмно. Шанън разбра от приведените му рамене и строгите линии около устата, че кравите наистина са изчезнали. Но едва по-късно, в усамотението на бараката тя научи съкрушаващото решеше, засягащо бъдещето им, което Блейд беше принуден да вземе.
— Няма да ти хареса това, което ще ти кажа, Малка Жар птица — започна той, обвивайки ръка около талията й, за да я притегли в скута си.
— Тогава не го казвай — отвърна тя, поставяйки ръка на устните му.
Блейд целуна пръстите й един по един, но решителното му изражение й подсказа, че няма да се отметне от думите си.
— Не трябваше да се омъжваш за мен, Шанън Бранигън. Аз съм едно егоистично копеле, защото нарочно изложих живота ти на опасност. Отиваш в Айдахо.
— Айдахо? Заминаваме за Айдахо? — запита тя зашеметена.
Уайоминг беше домът на Блейд и тя беше изненадана, че той дори е могъл да предложи да го напуснат. Блейд не беше от хората, които се отказват, нито пък от онези, които някой можеше лесно да сплаши.
— Не, любов моя, ти отиваш в Айдахо. За да се присъединиш към семейството си. Аз оставам тук.
— Какво! Да не си полудял, нищо подобно няма да направя — заяви Шанън.
И вирна упорито брадичка.
— Знаех си, че правя сериозна грешка, като се женя за теб. Предположих, че ще живеем тихо и мирно тук, в нашата долина, далече от хора, които ще искат да те наранят. Но сега виждам, че съм грешал. Няма да бъдеш на сигурно място, където и да било, докато си моя съпруга.
— Отпращаш ли ме? — Неженствен звук изригна от устните на Шанън, когато изруга, обхваната от внезапна паника. — Ами детето ни? Не те ли интересува?
— Точно защото толкова много държа на вас, те отделям от себе си. Не мога да понеса да те видя наранена. Семейството ти може да те закриля в Айдахо. Няма нужда никой да знае, че си омъжена за метис.
— Загубил си ума си, Блейд Страйкър! — наруга го разгорещено Шанън. — Никога не съм те мислила за човек, което се предава.
— Да се предавам ли? Мислиш, че се предавам? Не, любов моя, оставам тук. Ще се боря с всичко, което притежавам, за да остана на земята си.
— А аз ще бъда до теб — обяви Шанън с непоклатима увереност.
— Ти си прекалено смела и това е една от причините, поради които искам да отидеш в Айдахо. Животът ти ми е твърде скъп и няма да допусна да те видя да страдаш заради мен. Когато нещата тук се успокоят, ще дойда да те взема.
— Няма да замина, Блейд — заяви Шанън с тиха решимост. — Няма да избягам просто защото някакви невежи не ни искат тук. Не съм го казвала на никого, но често си мислех, че баща ми е страхливец, защото се самоуби в момент, когато семейството му имаше нужда от него повече от всичко. Можеше да се изправи пред проблемите си като мъж, но избра лесния изход. Аз не съм като него. Отказвам да избягам. Ще посрещнем това двамата заедно.
— Баща ти не е бил на себе си, когато си е отнел живота — напомни й Блейд. Макар да не можеше да го разбере — самоубийството не беше изход, — въпреки това изпита състрадание към мъжа, който беше баща на Шанън. — Ако беше на себе си, никога нямаше да помисли да изостави прекрасното си семейство. Не го съди сурово, Малка Жар птица. Войната прави странни неща с хората. Благодаря на бога, че си имала силата да преодолееш трагедията, която ти се е случила на млади години.
— Значи си съгласен с мен? Мога ли да остана? — запита Шанън с несъмнен триумф в гласа.
— Понякога си мисля, че си много по-умна от мен — призна Блейд.
Внезапно нещо ужасно изникна в мисълта на Шанън.
— Не казваш всичкото това, защото си се уморил от мен, нали? Затова ли искаш да ме отпратиш?
— Господи, как можа да допуснеш такова ужасно нещо? Без теб няма живот за мен. Искам само това, което е най-доброто за теб и за детето ни.
— Тогава този спор приключи — каза Шанън с ослепителна усмивка. — Онова, което е най-доброто за нас, е да останем заедно. Сега престани да дърдориш глупости и ми кажи какви са плановете ни за бъдещето.
— Обичам те, Шанън Бранигън. Макар че може да съжаля за това, но няма да те отпратя.
— Няма и да можеш, защото няма да помръдна оттук.
Той я целуна продължително, положил ръка на корема й, където неговото дете риташе силно срещу дланта му.
— Не можем да останем тук — каза той, когато Шанън пак се сгуши в него. — Зимата идва и е късно да започнем да строим.
— Имаме ли достатъчно пари за нова къща?
— Имам още пари в банката, но няма да стигнат и за нова къща, и за ново стадо. Разчитах да продам добитъка на армията. Ще има колкото да си плащаме стаята и храната в следващите няколко месеца, но почти няма да останат пари за лукс. Щом трябва да издържам дете, длъжен съм да си намеря работа.
Шанън разумно замълча, питайки се кой ли в Чейен ще го наеме, той дори не беше желан. Повечето стопанства наоколо не вземаха нови работници с приближаването на зимата. А Блейд не беше от хората, които могат да работят в магазин, не беше и „момче за всичко“. Нямаше вероятност и да отиде при сиуксите. Животът му вече не беше при индианците, които го бяха отгледали. Беше достатъчно проницателен, за да разбере, че дните, когато индианците бродеха свободно из равнините, скоро ще свършат. За да оцелее и да преуспее, трябваше да си създаде място в света на белите.
— Винаги мога да се върна във форт Ларами и да се захвана със старата си работа на разузнавач — изрече той замислено. — Но на теб няма да ти бъде по-лесно, отколкото в Чейен.
— Мога да се справя, стига да сме заедно — заяви Шанън. — Това, което говорят хората, не може да ме нарани.
— Насилието, на което са способни, ме плаши — отвърна предпазливо Блейд.
Шанън стисна зъби в безмълвен гняв.
— Ще останем в Чейен. Ако се огънем сега, където и да отидем, ще стане същото. Не можем да избягаме от твоето наследство. Детето ни ще има сиукска кръв във вените си. Искам да му внуша гордост, не срам.
— За щастие не всички мислят за индианците и метисите така, както Езра Самс и хората от неговия сой.
На следващия ден Блейд впрегна фургона и закара Шанън в Чейен. Скачащият бизон и Пролетна трева решиха да останат в Спокойната долина през зимата и да наглеждат земята. Типито им беше уютно и топло и Блейд обеща да им осигури достатъчно припаси, за да преживеят най-суровите месеци.
Не беше лесно да се намери място за живеене в Чейен. Онези, които съчувстваха на преживяното от Блейд, се страхуваха от буйните глави в града. Едва когато Шанън се обърна към Елизабет Дейвис, която беше останала тяхна приятелка, се намери подходящо жилище. Елизабет беше ужасена от случилото се в Спокойната долина и щедро предложи да останат в дома на сина й, тъй като синът и снаха й бяха в чужбина на продължителен меден месец. Къщата беше наскоро построена и напълно мебелирана. Те се нанесоха незабавно. Но за да запази самоуважението си, Блейд убеди Елизабет да приеме да й плащат скромен месечен наем.
Едно от първите неща, които Блейд направи в Чейен, беше да посети шерифа и да съобщи за откраднатия добитък и злонамереното унищожаване на къщата му. Шерифът Хол си записа оскъдната информация, която му даде Блейд, но не обеща сигурни резултати. Тъй като Блейд не беше могъл да разпознае никого от мъжете, фактически беше невъзможно да бъдат изправени пред правосъдието.
— Какви са плановете ви за бъдещето Страйкър? — запита шерифът. — Оставате ли в града?
— Съпругата ми очаква дете. Не мога да допусна да прекара зимата в типи или в барака. Наех една къща в града и се надявам да намеря работа. Няма да се успокоя, докато не видя отново добитък да пасе по хълмовете на Спокойната долина.
Надявайки се да спести на майка си излишни тревоги, Шанън беше писала на Тъкър, изливайки гнева си от разрушаването на дома й. Отговорът на Тъкър дойде един ден, когато Блейд беше излязъл да търси работа и Шанън се чувстваше особено отпаднала духом.
Понеделник, 8 ноември 1869, Боаз, Айдахо
Скъпа ми Шанън,
Много се обезпокоих от последните ти вести от Чейен. Макар да мисля, че грешиш, че не позволяваш мама да узнае какво се е случило, ще изпълня желанието ти и няма да й показвам писмото ти.
Страхувам се, че трябва да се съглася със съпруга ти. Мисля, че трябва да дойдеш в Боаз, поне докато не се роди детето. Ако нещата са дори наполовина толкова лоши, колкото писмото ти ме кара да вярвам, по-добре ще е веднага да напуснеш този град. Но почти чувам упорития тон в гласа ти и разбирам, че няма вероятност да те убедя да напуснеш Чейен, не повече, отколкото Блейд би могъл. Затова се примирявам с факта, че няма да дойдеш скоро в Боаз. Но вече казах на Маги, че ще дойдем да ви видим следващото лято. Искам да се убедя, че сестра ми е добре, и мисля, че е време някой от семейство Бранигън да се запознае със съпруга ти…
Четенето й беше прекъснато от бързи стъпки. Тя вдигна поглед и видя Блейд застанал на вратата с лице като буреносен облак.
— Какво стана? — запита тя напрегнато.
— Нищо, за което да се безпокоиш.
— Можеш да ми кажеш.
— Грешка беше да идваме в Чейен. Вече можеше да пътуваш към семейството си, ако…
— Мислех, че сме се разбрали — натърти Шанън. — Обичам Спокойната долина и искам да отгледам децата ни там.
— Дори не съм сигурен дали ще мога да издържам децата ни — оплака се горчиво Блейд. Подобно падане духом беше нещо невероятно несвойствено за него. — Не ми провървя с работата. Почти си намерих работа в ранчото на Бар Кей, когато Езра Самс се появи и уговори надзирателя да не ме взема.
— Иска ми се да му извия врата на тоя — промърмори мрачно Шанън. — Няма по-добър човек от теб наоколо. Сигурно в този град има някой, който ще признае стойността ти.
— Шанън, аз…
Изречението му беше прекъснато от почукване на вратата. Те размениха учудено погледи, после Блейд взе пушката, облегната на стената. Напоследък не вярваше на никого.
— Дръпни се, любов моя, ще отворя.
В мига, когато вратата се отвори и Блейд спусна дулото на пушката, Шанън разбра, че е безопасно да се покаже.
— Какво ви носи насам, шериф Хол?
Тръпка на страх пропълзя по гръбнака на Шанън. Какво беше направил Блейд, че шерифът да пристигне пред вратата им?
— Работа, Страйкър. Може ли да вляза?
— Разбира се. Познавате ли съпругата ми?
Шериф Хол влезе вътре, затваряйки вратата зад себе си.
— Не съм имал това удоволствие.
След като се запознаха, Шанън предложи нещо освежително, но шерифът учтиво отказа.
— Няма да стоя дълго… работа, нали разбирате.
— Може ли да запитам каква е причината за посещението ви? — подхвана предпазливо Блейд.
— Много мислих, откакто ви видях за последен път, и се порових в миналото ви. Пратих телеграма до полковник Гриър.
Една черна вежда се вдигна във въпросителна дъга.
— Предполагам, че интересът ви към мен има причина.
— Ще стигна и до нея. Гриър ми писа, че сте били капитан в армията и специален агент на президента. Не всички в Чейен го знаят. И аз не знаех. Участвали сте в разследване и прекратяване на незаконна продажба на оръжия на индианци ренегати.
— Освен това съм метис — напомни му Блейд. — Възпитала ме е майка ми, която беше сиукска. Дядо ми беше вождът Жълтото куче.
— Знам — отвърна Хол.
— Накъде биете?
— Искам да ви наема за свой заместник — беше изненадващият отговор на Хол. — Ще имам полза от човек като вас. Целият град ще има полза от човек като вас. Откакто железницата дойде тук през 1867, в града идват разни нежелателни елементи — повече, отколкото са ни необходими. Преди няколко седмици Джейн Белята и бандата й се появиха една съботна вечер и направиха огромна престрелка из целия град. Кейт Уотсън и нейната банда разбойници често се появяват тук. Има още буйстващи в Чейен, но поне вече не трябва да разчитаме само на доброволния отряд да пази реда. Откакто обявиха Чейен за столица на територията Уайоминг, ми трябват добри хора на страната на закона. Какво ще кажете, Страйкър? Мисля, че ще намерите заплатата доста прилична.
Блейд изглеждаше зашеметен и за миг езикът му се върза. Не беше така обаче с Шанън.
— Време беше вече някой в Чейен да осъзнае колко струва Блейд — заяви тя с лек укор. — Съпругът ми ще стане чудесен пазител на закона.
Благословията на Шанън беше всичко, от което Блейд имаше нужда, за да се отвърже замръзналия му език.
— Намерихте си нов заместник — каза той, подавайки ръка на Хол. — Кога започвам?
Шерифът се усмихна, извънредно доволен от себе си.
— Утре сутрин рано ли е? Новото териториално правителство се конституира през април тази година и скоро ще има среща в Чейен. Бих искал да видя града очистен от скандалджиите или поне те да са под контрол дотогава. Подозирам, че ще има демонстрации срещу правото на жените да гласуват, когато законодателството започне да обсъжда проектозакона.
— Очаквайте ме утре рано сутринта, шерифе.
— Довиждане, госпожо Страйкър, приятно ми беше да се запознаем. Слушах една ваша лекция и бях впечатлен.
— Довиждане, шерифе, и благодаря… за всичко.
— Знаех си, че нещо ще излезе — засия победоносно Шанън, след като шериф Хол си отиде.
— Заплатата ще ни служи за издръжка през зимата — призна Блейд, — но едва ли ще е достатъчна, за да построим отново ранчото. Някак си, по някакъв начин ще видя Спокойната долина възстановена и преуспяваща.
— Ще го направиш, Блейд, няма невъзможни неща.
— Щеше да бъде просто, ако всичко можеше да стане само благодарение на вярата ти — съгласи се мрачно Блейд. — Кой да помисли, че човек като мен ще има такъв късмет да си намери жена като теб? Всеки ден благодаря на Великия дух, че те доведе в онзи керван. И като се сетя, че не исках да идваш…
— Беше доста груб — изкиска се Шанън, спомняйки си всичко, сякаш беше вчера. — Помислих, че не ме харесваш.
— Ако си спомням правилно, ти беше страшно шокирана, като научи, че съм метис. Но грешиш за това, че не съм те харесвал. Бях привлечен към теб още от самото начало. Всеки път, щом те видех, исках да те метна на земята и да се любя с теб. Точно както сега.
— Коремът ми не те ли отвращава?
— Как е възможно, когато моето дете почива под сърцето ти? Ти си все така красива за мен. Още повече отпреди, ако е възможно. Кажи ми, Малка Жар птица, още ли е разрешено да си лягам с жена си?
— Не само е разрешено, но и желателно — увери го Шанън. — Имаме няколко седмици да се наслаждаваме на любовта си.
Това беше всичко, от което Блейд имаше нужда. Вдигайки я внимателно на ръце, той я отнесе в спалнята. Любиха се бавно и сладко, невероятно нежно. Той я отведе в един свят, който не стигаше по-далеч от прегръдката му и от мощта на твърдото му тяло.