Кони Мейсън
Отвъд хоризонта (23)

22.

Блейд ясно осъзнаваше враждебността, насочена към тях, и като знаеше, че тя включва и Шанън, се чувстваше съкрушен. Имаше елементи в Чейен, които биха направили всичко, за да им навредят, и той усети огромно облекчение, че новият им дом беше почти готов за обитаване. Скоро щяха да бъдат в пълна безопасност в собствената си малка долина, където Шанън и детето, което тя носеше, да бъдат защитени от нападки и осмиване. Изведнъж усети, че господин Брайт още стои до него и го гледа с неприкрито любопитство. Блейд беше донякъде шокиран, че този човек беше останал при тях след злостната атака на Клеър, и се почувства задължен да му даде обяснение.

— Има обяснение за всичко това, господин Брайт.

— Би ми било интересно да го чуя — отговори юристът.

Блейд разказа накратко за всичко, което се беше случило, довело до арестуването му за убийство. Господин Брайт не само слушаше с интерес всяка негова дума, но съпругата му заедно с Елизабет Дейвис и Кора Алън изглеждаха омаяни от разказа. Всички други си бяха отишли, нямайки търпение да разнесат клюката за метиса, женен за бяла жена, който си позволява да се движи сред почтените граждани.

— Воювали сте в юнионистката армия — повтори Брайт с несъмнено възхищение. — И то като капитан. Малцина от нас са имали привилегията да се срещнат с президента. Лично аз много се гордея с вашата работа. Вие сте чест за великата ни страна, господин Страйкър, и в сърцето ми няма особени симпатии към хората, които ви презират заради индианската ви кръв. А вие, госпожо Страйкър, сте смела жена. Не са много жените, които се осмеляват да се противопоставят на традицията, за да се омъжат за мъжа, когото обичат. Не е за учудване, че сте такава прекрасна защитничка на правата на жените — заключи Брайт. — Желая всичко най-добро и на двама ви. Заслужавате го.

— Благодаря, господин Брайт — каза Блейд с искрена благодарност.

— Не се тревожете, скъпа — добави госпожа Брайт, — хората ще се осъзнаят. Във всеки случай, свестните. Вашата работа за правата на жените е по-важна от дребнавите предразсъдъци.

Думите й бяха потвърдени от Елизабет и Кора. Скоро след това всички се запътиха към жилищата си.

Разстоянието до хотела им не беше голямо, но Блейд и Шанън не можаха да не чуят ехидните забележки, насочени към тях, докато хората ги отминаваха по улицата. Не можеха и да не забележат презрителните погледи, които ги следваха. Свирепите черни очи на Блейд скоро обезкуражиха по-нахалните, но въпреки това, Шанън беше благодарна, когато стигнаха до хотела.

За свое неприятно учудване разбраха колко бързо се разнасят клюките в Чейен, когато бяха спрени от чиновника на рецепцията. Макар че думите му бяха вежливо изречени, в тона се усещаше решително презрение.

— Управата настоява да освободите стаята си до края на седмицата. Ние сме първокачествен хотел и не обслужваме метиси и жените им.

Блейд замря, стиснал уста в тънка бяла линия, която се открояваше на бронзовото му лице. Жилите на врата му се издуха, огромните му ръце се свиха в юмруци. Шанън почувства как гневът му става все по-голям и се уплаши от неминуемото му избухване. Докосна стегнатите мускули на рамото му и допирът й полека върна Блейд към действителността. Чиновникът пребледня. За момент беше помислил, че след миг ще срещне създателя. После започна да диша по-свободно, когато видя как яростта се оттегля от Блейд. Цветът на лицето му се върна, но той инстинктивно разбра, че все още стъпва на опасна почва.

— Предлагам да се извините на съпругата ми — изрече Блейд с твърд глас и неособено любезен тон. — Не ме интересува какво мислите за мен, но съпругата ми е дама и заслужава да бъде третирана като такава.

Чиновникът преглътна конвулсивно, беше достатъчно умен, за да разбере кога се налага да бъде предпазлив. Обърна се към Шанън с вежлив глас:

— Не съм искал да проявявам неуважение, госпожо Страйкър, просто изпълнявам заповеди.

— И това ви харесва, обзалагам се — изсъска тя гневно.

— Ще се махнем оттук до края на седмицата — изрече сухо Блейд, прекалено разсърден, за да се впуска в дълги обяснения.

Ако не беше деликатното положение на Шанън, той щеше да поиска удовлетворение заради оскърблението, нанесено на съпругата му. Хващайки я за ръката, Блейд я поведе към стаята им със спокойствието на действащ вулкан.

Не го беше грижа за собствените му наранени чувства, безпокоеше се за Шанън… и за нероденото си дете. Когато се ожени за нея, знаеше, че я излага на риск, поставяйки я в трудна ситуация. Но това, с което не се беше съобразил, беше избухливият й темперамент. Когато Шанън беше оскърбена и унизена заради него, той искаше да вика, да наказва. Не трябваше да се жени за нея, да я поставя в такова положение, да бъде открито осмивана от равните на нея.

Когато влязоха в стаята си, Шанън се отпусна на широките гърди на Блейд, треперейки от вълнение. Болеше, ужасно болеше да види как се отнасят към него с такова огромно презрение. Можеше да убие Клеър заради това, че беше спукала мехура, в който живееха в последните няколко месеца. Макар че Блейд не се беше опитвал целенасочено да крие индианското си потекло, тази тема просто не беше възниквала. Той беше горд мъж и много й беше мъчно да го вижда подценяван и оскърбяван от хора, които не бяха достойни да си изтрие подметките о тях.

— Не се тревожи, Малка Жар птица — заутешава я той, прегръщайки я здраво. — Няма да позволя нещо да се случи с теб иди с детето ни. По-скоро бих убил някого.

— Какво ще правим? — запита Шанън. — Щом трябва да напуснем стаята до края на седмицата, не ни остава много време.

— Вече не е безопасно да те оставям в Чейен, докато се грижа за ранчото — реши Блейд.

— Още имам приятели — напомни му Шанън.

— И врагове. Не, любов моя, отиваме си в ранчото. Къщата е почти готова и можем да се справим. В следващите няколко дни ще купим мебели и припаси и ще се приготвим да се преместим към края на седмицата.

— Не искам хората да си мислят, че са ни накарали да напуснем града — каза Шанън, вирнала предизвикателно брадичка.

— Няма значение какво си мислят — отвърна Блейд с нежна загриженост. — Нищо друго няма значение, само ти и нашето дете. Не трябваше да те поставям в такова непоносимо положение. Знаех си още от самото начало, че нашият брак беше грешка, но те обичах прекалено много, за да мисля за последиците.

— Не можеш да ме накараш да те изоставя, Блейд Страйкър! Сега ме целуни и забрави всички тези дребни неприятности.

Обвивайки ръце около врата му, тя привлече главата му към своята.

Блейд нямаше нужда от никакво подканване, за да целуне красивата си съпруга. С пламтящи като ярко абаносово дърво очи, той плени устата й, обсипвайки с нежни ласки влажните ъгълчета, преди да плъзне език между зъбите й, за да вкуси сладостта й. Засъблича я с ръце, треперещи от жаждата да се зарови дълбоко в сладката й плът.

— Всеки път, когато се любя с теб, е прекрасно, ново изживяване — изстена Блейд срещу устните й. — Треперя като неопитно момче с първата си жена. Обичам те, Шанън Бранигън.

— Много говориш, Блейд Страйкър. Моля те, нека си легнем.

— Сигурна ли си, че любенето ми няма да навреди на детето?

— Напълно. Майка ми има шест деца и продължаваше да… да споделя леглото на баща ми чак до последните седмици преди раждането.

— Шест деца — повтори Блейд и очите му се присвиха развеселено. — Ще се опитаме ли да надминем това число, или просто да го достигнем?

— Нека да се съсредоточим върху сегашното, вместо да вземаме решения — отвърна нахално Шанън.

Тя изписка, когато Блейд я вдигна високо във въздуха и я положи на средата на огромното им легло. Преди да я последва, бързо се съблече, под възхитения поглед на съпругата си. Тя го гледаше с благоговение, с неприкрита наслада изследваше невероятната ширина на бронзовите му гърди, а после погледът й се спусна по-надолу, към слабините му. Видя, че е готов за нея, дори повече от готов, мъжествеността му пулсираше срещу хълбоците й, когато той се настани до нея.

— Не ме гледай така, Малка Жар птица, иначе нощта ни ще свърши още преди да е започнала.

Шанън се изкиска.

— Винаги ли ти въздействам така?

— Винаги.

— Доволна съм, защото и ти ме държиш в постоянна възбуда. Сега ме люби, мой великолепни воине.

— Това е нещо, за което никога не трябва да ме молиш — увери я Блейд, усмихвайки се с дяволито възхищение.

Той съедини телата им, изпълвайки я така докрай със себе си, че тя помисли, че ще експлодира от наслада. И наистина го направи, разпадайки се на милиони късчета, когато се зарея към звездите.

 

 

В следващите дни Шанън се приготвяше за преместването в ранчото. Блейд настояваше да я придружава при покупките, отказвайки да й позволи да ходи сама из града. На улицата хората нарочно се отклоняваха от пътя си, за да ги избягват. Не беше възможно да не чуят жестоките забележки, отправяни към тях неособено прикрито. Според Шанън самообладанието на Блейд беше забележително. Тънката линия на устата му и искрящата чернота на очите бяха безмълвните свидетелства на гнева му.

— Блейд, искам да се отбием в магазина да купя фланела за пелени — каза тя, когато спря пред голямата дървена постройка на универсалния магазин.

Блейд погледна вътре, видя само две жени и кимна в знак на съгласие.

— Докато пазаруваш, аз ще се отбия в съседство, в железарията.

Той я изпрати с поглед, докато тя не влезе вътре, после тръгна да купи своите неща.

Шанън не привлече ничие внимание, когато влезе в магазина. Господин Самс, магазинерът, обслужваше една клиентка, докато друга ровеше в купчина чинии. Шанън отиде право там, където бяха изложени топовете плат и се забави доста, докато избираше. Когато приключи, помисли, че е странно, че никой не идва да я обслужи. Оглеждайки се, видя, че магазинът е празен, с изключение на Самс. Другите клиентки вече бяха обслужени и си бяха отишли.

— Моля ви, бихте ли ми отрязали една дължина от тази синя фланела? — запита Шанън, когато видя, че Самс лениво се обляга на тезгяха, прелиствайки вестник.

Да не би нарочно да не й обръщаше внимание? Самс не помръдна, нито си направи труда да даде знак, че е чул молбата й. Тя опита отново.

— Господин Самс, моля, отрежете ми три ярда синя фланела.

Точно тогава две жени влязоха в магазина и Самс се хвърли да ги обслужва. Кипейки в безсилен гняв, Шанън взе топа плат, целенасочено тръгна към мястото, където Самс се суетеше около клиентките, и бутна топа под носа му.

— Три ярда, моля.

— Ще трябва да си изчакате реда — изсумтя Самс.

— Бях тук много преди другите две клиентки да влязат в магазина — заяви тя.

— Индианките си чакат реда — отвърна Самс и се обърна намръщен.

Шанън се задъха, онемяла от жестокото оскърбление. Двете дами, които Самс обслужваше, се изкикотиха в шепи, очаквайки със затаен дъх развръзката на конфронтацията. Не познаваха лично Шанън, но им се струваше скандално бяла жена да падне дотам, че да се омъжи за метис. Каква чудесна клюка щяха да разпространяват, когато излезеха от магазина!

— Сега, дами, какво мога да направя за вас? — запита Самс с учтива усмивка, която не включваше Шанън.

— Настоявам да обслужите съпругата ми.

Гласът беше нисък, дълбок и опасен. Нотката на сдържано насилие в тона на Блейд изпрати ледени тръпки по гръбнака на Самс.

— Всичко е наред, Блейд, аз… реших, че не искам тази фланела — каза Шанън, опитвайки се да разсее напрежението в опасната ситуация. — Да се прибираме.

— Още не съм готов да тръгна, Шанън. Изведнъж реших, че точно този оттенък на синьото много ми харесва. Нека бъдат пет ярда, Самс.

Той погледна настойчиво магазинера, предизвиквайки го да откаже.

Езра Самс беше всякакъв, но не и глупав. Знаеше кога да отстъпи. Да оскърбява беззащитна жена беше едно, но да предизвика един разгневен метис, беше нещо съвършено различно. Имаше много начини да се освободи градът от нежелателните елементи и много хора мислеха като него.

Вземайки плата от ръцете на Шанън, Самс отмери исканата дължина, без да престава да хвърля мрачни погледи към Блейд, едва прикривайки презрението си. Продавачът не беше единственият, който оглеждаше Блейд. Макар двете клиентки да се правеха на шокирани и отвратени, че се намират в такава непосредствена близост с един метис, те го оглеждаха най-безсрамно. Сигурно нито една от тях не би си го признала, но мъжествената привлекателност на Блейд Страйкър ги беше разтреперила от желание.

Преднамерено грубо той хвърли една монета на Самс, взе покупките на Шанън и я изведе от магазина.

— Съжалявам за това, което се случи, любов моя — изрече той. — Ако бях знаел, никога нямаше да те оставя сама.

— Защо хората не могат да те третират като човек, а не като нещо гнусно и долно? — оплака се горчиво Шанън. — Ти си два пъти по-красив, два пъти по-смел, по-честен, по-надежден…

— Шанън — протестира усмихнато той, — господ знае, че си имам недостатъци. Не бива да забравяш, че ти ме виждаш в друга светлина. Повечето хора решават да пренебрегнат кръвта на белите у мен и да презират сиукската част. Да се махаме оттук, любов моя. Ще натоваря фургона и можем да отпътуваме за Спокойната долина още утре. Искаш ли?

— Ще бъда щастлива навсякъде, където си ти — увери го Шанън.

Блейд спря фургона на хребета на един хълм, който гледаше към земята, така уместно кръстена от него Спокойната долина.

— Изглежда толкова спокойно — въздъхна Шанън, омаяна от тихата красота на долината.

Добитъкът, който Блейд беше купил, пасеше доволно по околните хълмове и тя помисли с вълнение, че тази величествена долина им принадлежи. Макар че Блейд я беше водил тук няколко пъти, нямаше представа как изглежда къщата. Той искаше да я изненада.

— Погледни вдясно и ще видиш комина да се издига сред канадските тополи.

— О, Блейд, да побързаме — настоя Шанън, кипейки от нетърпелив ентусиазъм. — Нямам търпение да видя новия си дом.

Беше смаяна. Къщата беше доста голяма в сравнение с повечето колиби, вдигнати от заселниците, които обикновено не представляваха нищо повече от груби хижи. Това, което най-много й направи впечатление, беше, че Блейд е построил къщата сам, с временна помощ от надничари, които беше наемал в града. Изградена от дялани греди, четиристайната постройка имаше прозорци с истински стъкла и печка във всяка от трите спални и приемната. До кухнята се стигаше през покрит проход в задната част. Шанън остана особено доволна от готварската печка, която Блейд беше купил за нея и вече беше докарал.

— Това… това е чудесно — възкликна тя, буквално прелитайки от стая в стая. — Килимчета на пода, мебели, завеси — веднага ще стане уютно. Съвършено място да отглеждаме децата си. Благодаря ти, Блейд, много ми харесва. Обичам те.

— Искам да бъдеш щастлива, Шанън. Знам, че ти липсва работата в групата за правата на жените, но за теб е по-безопасно да си тук.

— Разбира се, липсва ми — призна тя. — Но колкото и да са важни правата на жените за мен, никоя кауза не може да се сравни с това, което чувствам към теб. Освен това, поправката за правата на жените скоро ще бъде гласувана и моята работа ще бъде свършена. Само се надявам това, което съм направила, да е помогнало.

— Ти направи огромно впечатление, любов моя, и не само аз мисля така. Господин и госпожа Брайт останаха с прекрасни впечатления от лекцията ти. Само съжалявам, че всичко свърши по този начин. Ако не беше онази отмъстителна кучка…

— Остави Клеър. Тя не може да направи нищо повече, за да ни нарани. Докато сме заедно, нищо не може да ни навреди.

 

 

В следващите седмици, щастието на Шанън не познаваше граници, когато се запретна да направи от къщата дом. Щом мебелите бяха сложени на място, а килимите и завесите украсиха подовете и прозорците, стаите изгубиха студената си празнота и започнаха да отразяват любовта, която обитаваше между тези четири стени.

Докато времето оставаше меко, Блейд продължаваше да работи по устройването на ранчото. Беше намерил двама работници в града, които нямаха нищо против да работят за един метис, и когато не работеха нещо на полето, помагаха на Блейд да строи навес за дърва и заграждение за добитъка. Предстоеше да се строи конюшня, но вероятно не преди пролетта.

Отначало Блейд не искаше да оставя Шанън сама за повече време. Но след като минаха две седмици без никакви инциденти, започна да не се безпокои толкова, когато я оставяше сама у дома, ако трябваше да отиде да работи някъде в ранчото. Като успокоение й оставяше заредена пушка, която да й бъде под ръка по всяко време. Предложи й да я научи да стреля и с удоволствие узна, че тя умее това доста добре, тъй като брат й Тъкър я беше учил, преди да отиде на война.

Един ден, докато Блейд го нямаше в къщата, Шанън видя човек да се приближава и взе пушката. Когато разбра, че е индианец и е сам, малко се успокои, но все пак продължи да държи пушката насочена към него, докато той влизаше смело с понито си в двора. Вероятно идваше отдалеч, защото кончето влачеше тарга, натоварена с принадлежностите му.

Индианецът спря недалеч от къщата.

— Какво търсиш? — запита Шанън.

— Суифт Блейд — отвърна късо мъжът.

Беше достатъчно близо и Шанън забеляза, че лицето му е посивяло от умора и издълбано от бръчки. Изглеждаше изтощен, раменете му бяха отпуснати, сякаш тежестта на целия свят лежеше върху тях. Беше висок и добре сложен, ако не беше крайно изтощеното му състояние, щеше да бъде почти толкова внушителен като Блейд. Шанън интуитивно разбра, че индианецът принадлежи към могъщия народ на сиуксите, защото никое друго индианско племе не беше така величествено и внушително като тях.

— Познаваш съпруга ми?

— Познавам го. И теб познавам, Малка Жар птица.

Сваляйки пушката, Шанън се вгледа в сиукса.

— Ти си Скачащият бизон!

Не го познаваше добре. Беше прекарала малко време в селото на Жълтото куче. Блейд обаче често говореше за приятеля си и й го беше показал, преди да напуснат индианското селище. Тя се запита какво ли го е довело в Спокойната долина. Изглеждаше изтощен и недохранен. Тя облегна пушката на стената, за да му покаже, че не се страхува от него.

— Влез вътре, Скачащ бизон. Сигурно си уморен и гладен.

Индианецът се поколеба, обръщайки се, за да погледне към таргата зад себе си.

— Пролетна трева е болна.

Едва сега Шанън се досети, че индианецът не е сам.

— Съпругата ти е с теб? — Тя погледа обезпокоено към таргата. — Моля те, внеси я вътре. Може би ще мога да направя нещо за нея — настоя тя. — Какво й е?

— Пометна детето ни на пътя преди три дни — отвърна Скачащият бизон. — Изгуби много кръв.

— О! — възкликна Шанън и се спусна към него. — Горката жена.

Не познаваше Пролетна трева, но изпитваше огромно състрадание към всяка жена, загубила детето си.

Скачащият бизон стоеше на верандата, за да приветства Блейд, когато той се върна малко по-късно. Пролетна трева беше настанена удобно на одъра в една от спалните и се беше подкрепила с вкусен говежди бульон. Докато тя спеше, Шанън приготви вечеря. Скачащият бизон беше излязъл навън, чувствайки се неудобно сред дървените стени. Двамата приятели си стиснаха ръцете и се прегърнаха. Говореха тихо, когато Шанън ги повика да се нахранят.

— Как е Пролетна трева? — запита Блейд, когато прегърна Шанън и положи лека целувка на бузата й.

— Почива си. Много е слаба, но мисля, че ще се оправи.

Скачащият бизон като че ли не искаше да седне на масата, но накрая Блейд го убеди да се присъедини към тях. Яденето, което Шанън беше приготвила, беше просто, но засищащо и вкусно. Скачащият бизон яде така, сякаш това беше първото му солидно хранене от дни насам, което накара Шанън да хвърли въпросителен поглед към Блейд. Тя зачака с обичайното си търпение да обясни какво е довело умиращото от глад семейство пред прага им. Но Блейд задоволи любопитството й едва когато вечерята приключи.

— Скачащият бизон казва, че положението в резервата е лошо — обясни той с напрегнат от емоции глас. — Вече няма много бизони да бродят из равнините, както преди. Храната е оскъдна, припасите, обещани от правителството, не пристигат. Повечето проблеми идват от подкупните агенти по индианските въпроси, които продават месото, предназначено за индианците и прибират парите в джобовете си. Сиуксите масово напускат резервата, следват бизоните или крадат говеда, за да хранят семействата си. Върховното недоволство настъпило, когато белите нахлули в индианската територия, за да търсят злато. Скачащият бизон не могъл да понесе да види Пролетна трева да умира от глад, затова дойде при мен за помощ.

— Как разбра, че ще ни намериш тук? — обърна се тя към индианеца.

— Суифт Блейд ми разказа за тази долина преди много луни — изрече полека Скачащият бизон. — Знаех, че ще бъде тук.

— Какво ще правят другите сиукси, когато зимата дойде и няма достатъчно храна? — запита Шанън, пожелавайки си да имаше нещо, което да може да направи, за да помогне.

— Много от тях ще загинат — отвърна Скачащият бизон със стоическо примирение. — Не исках съпругата ми да умре.

— Според Скачащия бизон Червеният облак напада селищата на белите като отмъщение заради неспазването на договора. Атакува кервани и дилижанси, спъва напредването на железницата на запад. Скачащият бизон е уморен от войната. Иска мир за семейството си.

— Тогава те двамата с Пролетна трева трябва да останат тук — настоя Шанън. — Ти сам каза, че имаш нужда от помощници. Могат да живеят с нас, докато си построят колиба.

Блейд се усмихна, знаеше какво ще каже добросърдечната му съпруга, щом узнае каква е тъжната съдба на Скачащия бизон.

— Надявах се да мислиш така. Вече му предложих дом и работа и той прие.