Кони Мейсън
Отвъд хоризонта (21)

20.

Шанън стигна до стаята на Блейд отзад ковачницата без произшествия, минавайки незабелязана през плаца. Можеше да бъде още по-зле, каза си тя, всъщност беше по-добра от квартирите, които обикновено даваха на разузнавачите. Повечето армейски разузнавачи бяха чистокръвни индианци или метиси като Блейд, и към тях не се отнасяха много любезно. Беше изумена от стотиците лагерни огньове, обградили форта, и й хрумна, че индианците лесно биха могли да затрият всички жители на форта и града, ако поискат. Това породи смущаващо усещане някъде в дъното на стомаха й.

Сега за пръв път влизаше в стаята на Блейд и й се стори, че нищо не е побутнато, след като той е излязъл.

Беше доста малка стаичка, прозорецът и вратата гледаха към реката, друга врата водеше към самата ковачница. Въображението й заработи, когато притвори очи и пое въздух, усещайки неповторимия аромат на Блейд, който още се носеше из въздуха.

Леглото, масата, столът, гардеробът и печката изглеждаха недокоснати, откакто Блейд за последен път беше излязъл от стаята. Шанън забеляза една торба от еленова кожа, която висеше на една кука, и я свали, възнамерявайки да прибере в нея вещите на Блейд. След като натрупа всичко на леглото, тя откри, че притежанията му се състояха само от един кат дрехи, един чифт мокасини, одеяло и огърлица от ковани сребърни пластинки и тюркоази. Огърлицата толкова силно й напомни за него, че все едно някой я беше ударил в стомаха. Стискайки я здраво в дланта си, тя седна на леглото и с нежност си припомни всичко, което обичаше у Блейд — всяка невероятна красива черта, всеки прекрасно чувствен инч от твърдата му гладка плът! Спомни си екстаза, който споделяха, любовта, която ги свързваше завинаги, и колко много се нуждаеше сега от него.

Времето замря в малката стая, докато мракът се спускаше полека и фантазията на Шанън я водеше в един свят, където само трябваше да се пресегне, за да докосне Блейд, или да го повика и той щеше да се появи до нея. „Блейд…“ Но призоваването не можеше да го върне при нея. Ако можеше, той щеше да се появи още преди седмици.

Шанън разсеяно погледна през прозореца и се стресна, като видя колко тъмно е станало навън. Не си беше направила труда да запали лампата и едва виждаше дори ръката си. Укори се, че се е забавила толкова много унесена в спомените си. Много отдавна трябваше да се е върнала в стаята си у семейство Гриър. Изпускайки тъжна въздишка, тя се надигна от одъра, взе торбата от еленова кожа и хвана дръжката на вратата, когато някакви гласове стигнаха до нея откъм конюшнята. Бяха толкова ясни, че хората можеше да стоят дори на инчове от нея. Шанън замря, знаейки, че не е редно да подслушва, но любопитството й беше твърде голямо. Връщайки торбата на леглото, тя допря ухо до вратата и чу достатъчно, за да замръзне кръвта във вените й. Би познала този нисък, дрезгав шепот, където и да било!

— Мога да ти дам оръжия. Колкото искаш.

— Не можем да платим със злато като Бесния вълк. Съдейки по тона и акцента, Шанън веднага разбра, че вторият мъж е индианец.

— Ще разменя оръжията за първокачествени кожи — прошепна дрезгаво първият. — Имате кожи, нали?

— Имаме. Къде са оръжията?

— Ще ги получите в скоро време. Пътуват през прерията, кара ги един търговец, скрити във фургона под другите му стоки. Той ще откара кожите на изток с фургона си и ще ги продаде за моя сметка. Клайв Бейли беше само един от многото такива мъже, които работят с мен.

Шанън не можеше да повярва на ушите си. В момента, когато Червеният облак беше във форта, за да подпише мирния договор, ренегатите се пазаряха за незаконно оръжие. Усилията за постигане на мир не струваха нищо, докато мъжете не спираха да продават и да купуват оръжия, за да воюват едни срещу други. Само мисълта, че й остава много малко, за да узнае самоличността на убиеца на майор Ванс, прати тръпка на вълнение по гръбнака й. Без да намисли за личната си безопасност, Шанън открехна вратата, взирайки се напрегнато в чернотата на конюшнята. Но за нейно огорчение лицето на мъжа беше скрито в сенките. Не познаваше индианеца, затова не отдели време да се вгледа в чертите му. Тогава нещо привлече погледа й. Блясък на лъскав метал. Тя сведе очи към гърдите на мъжа и затаи дъх във внезапен шок. Той носеше армейска униформа! Отличителните копчета го издаваха.

Напрягайки взор, Шанън отчаяно се опита да проникне в сенките, за да види лицето на мъжа, без да знае, че една тъмна фигура се беше прехвърлила през прозореца зад гърба й, безшумно като дива котка. Мъжът я видя и замръзна, зашеметен за миг, после се промъкна зад нея. Взря се през вратата, виждайки накъде гледа Шанън, и инстинктивно усети опасността за двама им, ако тя го зърнеше и извикаше. Чу другия мъж да говори за оръжия и плащане, но на лицето му не се изписа изненада, а само дълбоко чувство на удовлетворение.

Внезапно Шанън почувства нечие присъствие в стаята. Извърна се рязко и се намери притисната в две ръце, корави като стоманени ленти. Вдигайки очи, тя се вгледа в бездънните черни очи на най-свирепо изглеждащия индианец, когото някога беше виждала!

Заля я непреодолим ужас. Изплаши се от жестокия войн, който я държеше здраво, повече, отколкото се беше уплашила от Бесния вълк. Отвори уста, за да извика, но я усети затисната от една голяма бронзова длан. Обзета от ужас, тя започна да се бори с индианеца, но той я държеше здраво притисната до гърдите си с лекота. Тя се бореше срещу тази нова опасност така усилено, че не обръщаше внимание на думите, които попадаха в ушите й, и не разбираше посланието, което похитителят й се опитваше да предаде. Усещаше сериозна заплаха. Не точно от индианеца, а от мъжете от другата страна на вратата.

Шанън продължи да се бори, пренебрегвайки предупрежденията за опасността, прошепнати от индианеца на ухото й, нищо, което той казваше, нямаше смисъл за нея. Тя искаше да вика, да вика… Малките й остри зъби захапаха безжалостно ръката, която затискаше устата й, и тя усети задоволство, когато похитителят й изсумтя от болка. Но хватката му не отслабваше. Той измърмори нещо, което звучеше като извинение, и после тя престана да усеща.

Притиснал я до гърдите си, индианецът тихо зачака и не свали очи от заговорниците, докато двамата не излязоха. Тогава, мятайки я на рамото си, той я изнесе навън в нощта.

Шанън изстена, страхуваше се да отвори очи. Челюстта я болеше и тя си спомни с мъчителна яснота, че една огромна ръка беше приближила мълниеносно към нея, преди да загуби съзнание. Той я беше ударил! Очите й се отвориха. Първото, което видя, бяха танцуващи пламъци срещу стена от кожи. Разбра, че индианецът я е отнесъл в типито си. Полека извърна очи, за да проучи обкръжението си. Вдясно от нея, толкова близо, че можеше да го докосне, стоеше индианецът. Голите му крака, яки като два дъба, стояха широко разтворени, обутите му в мокасини ходила бяха стъпили здраво на отъпканата земя.

Погледът й се премести нагоре, над прасците и твърдите, мускулести бедра. Спря се на стройните хълбоци и се отклони към слабините му, където едно малко парче еленова кожа прикриваше дръзката издутина на мъжествеността му. Тя преглътна конвулсивно, намирайки гледката странно смущаваща и същевременно застрашителна. Какво смяташе да прави този индианец с нея?

Отмествайки се от странно възбуждащата картина, очите й продължиха еротичното си пътуване. Ръцете му, целите в издути мускули, бяха кръстосани над внушителни бронзови гърди, два пъти по-широки от тези на обикновените мъже. Плътта под гладката загоряла кожа на врата и раменете трептеше от сдържана сила. Много отдавна Шанън беше научила, че сиуксите са красив народ, по-красиви от индианците от другите племена, но познаваше само един мъж, който би могъл да сравни с този красив дивак, застанал горд и непоколебим пред нея.

— Блейд…

Името се изплъзна от устните й, преди очите й да се вдигнат нагоре, за да се взрат в дръзките му черти, толкова свирепо изглеждащи сега с дългата коса и боядисаното лице.

— Виждаш ли нещо, което да ти харесва, Малка Жар птица? В гласа му се долавяше смях, в очите му имаше нежна развеселеност, когато се сниши на земята до нея.

— Блейд, изкара ми ума! — Гласът й беше натежал от гняв. — Защо не ми каза, че си ти?

— Казах ти, на няколко пъти, но ти се бореше толкова усилено, че не ме чу.

— Ти ме удари! — нападна го тя намръщена, внезапно спомнила си, че челюстта я боли от удара.

— Прости ми, любов моя. Страхувах се да не би двамата мъже в конюшнята да те чуят, ако извикаш.

— Знаел си за тях? Единият от двамата е убиецът на майор Ванс, но не можах да видя лицето му — изпъшка тя. — Още не знам кой е.

— Аз знам — изрече Блейд с тиха заплаха. — Проследих Счупеното копие до конюшнята. Вече имах предположения за самоличността на контрабандиста на оръжията и убиеца на Уейд. Имах седмици на разположение, за да мисля над това.

— Кажи ми кой…

— По-късно, Малка Жар птица, след като ме приветстваш както трябва. Мечтая за този момент от месеци.

Изтягайки се до нея, Блейд я пое в прегръдките си. Тя се надигна да го посрещне, обвивайки ръце около врата му, вдигайки уста към неговата, която я плени в дълга, упояваща целувка. Това беше похищаваща целувка, преизпълнена с толкова дълго сдържана жажда, изгаряща, настоятелна, властна.

— Сладко, толкова сладко — прошепна тихо Блейд срещу устните й. — Обичам те, Малка Жар птица, обичам те.

— Покажи ми, любов моя, покажи ми колко ме обичаш.

Ръцете й намериха пътя си по дължината на тялото му. Почти с учудване краищата на пръстите й се движеха по ребрата към мускулестата талия и надолу към обсипаните с тъмни косъмчета бедра. Изучаваха възлестите мускули на гърба и раменете му, преди да се вплетат в меките косми на бронзовите му гърди и да спрат в основата на гърлото му. Дъхът им се сля в едно, когато разтворените му устни потърсиха и намериха нейните — отново и отново. Дълго време се прегръщаха и целуваха. После — извънредно бавно — Блейд започна да я съблича, отдавайки почит с ръце и уста на всяка част от тялото й, която се оголваше пред погледа му. Ръцете му галеха гърдите й, пръстите му си играеха със зърната й. Тя почувства гъделичкащо усещане дълбоко в слабините си и изстена.

С перване на китката дръпна парчето плат криещо възбудата му и блестящите й сини очи се взряха с възхищение във всеки великолепен инч от плътта му, набъбнала от желание за нея. Той си пое остро дъх, когато Шанън го обхвана в дланта си. Беше голям, твърд и пулсиращ, горещината му я накара да изпита сладка болка от жаждата да го почувства дълбоко в себе си.

Блейд засмука твърдите пъпки на зърната й, карайки я да захленчи. Полека заби зъби в деликатната плът, после нежно ги облиза с грапавата влажност на езика си. Тя издаде задавен звук дълбоко в гърлото си, наполовина стон, наполовина молба. Звукът като че ли отприщи нещо диво у Блейд, и той се хвърли върху нея, нахлу грубо в утробата й, докато тя разтваряше краката си за него. С радостен вик Шанън приветства твърдата му пулсираща дължина, надигна се, за да го посрещне. Той я облада свирепо, проникваше дълбоко, докато тя жадно отвръщаше с диви, бурни тласъци на зажаднялото си тяло.

— Ах, Малка Жар птица, ти си толкова гореща и стегната, така ужасно красива. Не знам дали мога да чакам.

Измъченият стон, който последва думите му, подсказа на Шанън, че той губи контрола над себе си. Бяха живели разделени твърде дълго време! И тогава почувства горещата струя на семето му да облива пулсиращата й утроба и подивя под него. Зарея се във висините. Нагоре. Нагоре. Нагоре. Докато нямаше повече накъде. Тогава се спусна надолу в топлия мрак, който внезапно се надигна и я погълна.

Изкрещявайки екстаза си, Блейд усети как соковете му напуска тялото му в горещи, силни тласъци. В целия си живот досега не беше познал такова удовлетворение с жена. Шанън беше съвършена във всяко отношение и беше негова!

Изтягайки се до нея, той я обгърна с две ръце и я привлече върху гърдите си.

— Обичам те, Шанън.

Тези прости думи изразяваха всички чувства, които усещаше в сърцето си.

Тя въздъхвайки тихо и отговори:

— Ако някога съм се съмнявала, вече съм сигурна.

Блейд беше дръпнал над двама им една кожена завивка и сега лежаха под нея с преплетени ръце и крака, отпуснати в покоя на любовното блаженство. Шанън беше задрямала и се събуди с трепване, усещайки как Блейд е коленичил между краката й и нежно почиства бедрата и меките гънки на женската й плът с мокро парче плат. Отначало се почувства засрамена от това, че той правеше нещо толкова интимно, но когато погледна в тъмните му очи, разбра, че не може да има срам между двама души, които се обичат така, както те двамата. Когато Блейд свърши, изми и себе си, а след това отново се настани до нея.

— Не трябваше да се промъкваш така зад гърба ми тази вечер — оплака се тя. — Щях да дойда доброволно с теб, ако ме беше помолил.

— Не знаех, че си в стаята, когато влязох през прозореца — обясни Блейд. — Не очаквах да има някой вътре, защото прозорецът не светеше.

— Защо дойде? — запита заинтригувана Шанън.

— Последвах Счупеното копие до конюшнята и влязох в старата си стая, за да чуя по-ясно какво се говори, без да се издам. Бях шокиран, като те заварих да подслушваш.

— Изглеждаше толкова свиреп, че не те познах. Какво те накара да проследиш Счупеното копие? Знаеше ли, че иска да купува оръжия? Ти с хората на Червения облак ли дойде тук?

Блейд се усмихна с нежно снизхождение.

— Едно по едно, Малка Жар птица. Най-напред, позволи ми да ти благодаря, че ми върна живота. Бях шокиран да науча, че Найджъл Брус е дошъл да ме освободи. Още ли е във форта?

— Не, замина на другия ден и вече не го видях, а и не съм чула нищо за него — обясни Шанън. — Сега ми кажи за себе си.

— Живея при Червения облак още откакто напуснах форт Ларами през пролетта. Оцелелите от селото на дядо ми се присъединиха към него малко след като се върнах във форта. Приятелят ми Скачащият бизон и съпругата му Пролетна трева ме приеха в типито си.

— Радвам се, че си намерил приятелите си — каза Шанън, избърсвайки една сълза. — Но още повече се радвам, че се върна. Откъде знаеше, че трябва да проследиш Счупеното копие? Предполагам, че той е индианецът, който се срещна с контрабандиста на оръжия в конюшнята.

— Счупеното копие беше един от последователите на Бесния вълк — разкри Блейд. — Когато го намерих при Червения облак, реших да спечеля доверието му с надеждата един ден да ме отведе до партньора на Бейли и убиеца на Уейд. Не беше трудно, щом се пусна дума, че съм беглец, издирван за убийство във форт Ларами. Скачащият бизон много ми помогна за разпространяването на слуха. Скоро Счупеното копие започна да се хвали, че щял да получи незаконни оръжия и да убива преселници, независимо от мирния договор, който Червеният облак се канеше да подпише. Исках да очистя името си и единственият начин да го направя, беше като хвана истинския убиец. Когато Червеният облак тръгна към форт Ларами, Счупеното копие пое заедно с него, аз също. Но очевидно той не ми се доверяваше достатъчно, за да ми каже за днешната си среща. Скачащият бизон беше чул за разследването ми и ми каза, че е видял Счупеното копие да напуска скришом лагера. Така че го последвах.

— Нямаше ли да ми съобщиш, че си във форта? — запита Шанън с нарастващ страх.

У нея растеше подозрението, че е щял да дойде и да си отиде, без тя да разбере, ако не се беше натъкнал на нея в стаята си.

— Нямаше да има никаква полза. Не мога да те взема със себе си в резервата, да умираш от глад и да прекараш живота си в бедност — заяви той с тихо достойнство. — Правителството може да има добри намерения, но подкупите и корупцията процъфтяват сред хората, които се занимават с индианските въпроси. Случвало се е преди, и пак ще се случва. Храната и дрехите предназначени за сиуксите, ще се озоват в безскрупулни ръце, а това ще остави индианците в бедствено положение.

— Не можеш ли да предупредиш Червения облак? Може би не трябва да подписва договора.

— Ако не го подпише, може да се стигне до клане и жертви от двете страни. Невинни жени и деца ще умрат. Гордият сиукски народ и всички други индиански племена ще престанат да съществуват. По-добре да оцелеят в каквито и да било условия, отколкото да намалеят и да се пръснат по четирите посоки на света. Не мога да те моля да станеш бегълка като мен и да живееш така, както аз съм принуден да живея.

— Господи, къде ми е умът? Вече не те издирват! — извика Шанън, чудеше се как е могла да забрави да спомене нещо толкова важно като свободата на Блейд. Но когато той се любеше с нея, дори не помнеше името си, какво остава за друго. — Президентът Джонсън телеграфира на полковник Гриър скоро след като ти избяга. Обяснил е всичко и е поискал името ти да бъде очистено. Свободен си, напълно свободен. Освен това — продължи тя развълнувано, — полковник Гриър започна собствено разследване и разгласи, че си специален агент. Иска да хване убиеца на майор Ванс, точно както и ти.

Отначало Блейд беше просто зашеметен, а после гневен, наистина вбесен. Телеграмата можеше да дойде прекалено късно, ако Шанън не беше намерила начин да го освободи. Но след като гневът му поотмина и има време да помисли, беше прекалено щастлив, за да таи гняв. Изкрещя от радост. Беше жив и свободен, и държеше жената, която обичаше, в прегръдките си.

— Знаеш ли какво означава това, Малка Жар птица? — запита той, обсипвайки с целувки лицето и шията на Шанън.

— Означава, че сме свободни да се обичаме и да прекараме живота си заедно — каза тя, блажено усмихната.

— Няма да бъде лесно — предсказа Блейд. — Ако се омъжиш за мен, ще страдаш от неоправдани предразсъдъци. Децата ни ще бъдат обект на неприкрито осмиване от връстниците си.

— Никой няма да осмива децата ни! — заяви свирепо Шанън. Ръцете й се стрелнаха към корема, сякаш семето на Блейд вече растеше там.

— Ти си свиреп войн, Малка Жар птица — засмя се той. — Сигурна ли си, че искаш да се омъжиш за мен? Може да ни бъде по-лесно на изток, но нямам желание да напускам родната си земя.

— Оставих изтока зад гърба си. Там няма нищо друго, освен горчиви спомени. Ще се гордея да бъда твоя съпруга, Блейд. Където и да поискаш да живееш, няма да имам нищо против.

— Тогава ще се оженим веднага щом убиецът на майор Ванс бъде арестуван.

— По дяволите, едва не забравих! Знаеш кой е убиецът. Кой, Блейд, кой е?

— Знам го от известно време, но нямах доказателства. Подозирах го още преди да напусна форта, затова знаех точно кого ще заваря тук тази вечер заедно със Счупеното копие.

— Не ме дръж в напрежение! Блейд се замисли.

— По-добре е да разбереш едва когато бъде арестуван.

— Блейд Страйкър, по-добре ми кажи! — замоли се горещо Шанън. — И аз съм замесена колкото теб.

— Много добре, Малка Жар птица, не мога да отричам, че си замесена или че имаш право да го узнаеш. Мъжът, който уреди оръжията да бъдат доставени на ренегатите, е лейтенант Гудман. Този, който уби Клайв Бейли и Уейд Ванс.

— Лейтенант Гудман! Но… но това е чудовищно — заекна Шанън, зашеметена. — Та той мрази индианците. Никога не би им продал оръжия.

— Алчността не познава никаква лоялност. Без съмнение, се е опитал да изкупи съвестта си, ако има такава, като убива колкото може повече индианци. Гудман е човекът, когото видях да говори със Счупеното копие. Видях го ясно, Шанън, докато ти се бореше да се отскубнеш от мен.

— Господи, семейство Гриър ще бъдат съкрушени. Клеър щеше да се омъжи за него. Полковник Гриър му възлагаше големи надежди…

— Нещо ми подсказва, че Клеър не само ще оцелее, но и бързо ще намери заместник на Гудман — предсказа мъдро Блейд.

— Сега какво ще стане?

— Аз ще те любя отново — каза Блейд и една дяволита усмивка увисна в ъгълчето на устата му.

— Блейд, говоря сериозно! Искам да кажа, какво ще стане с лейтенант Гудман?

— Кой? — запита разсеяно Блейд.

Вече беше забравил за какво говорят и ръцете му дръзко бродеха по чувствителната кожа на гърдите й.

— Блейд, ти си непоправим.

— Казвали са ми го.

Упоителните му целувки сложиха край на въпросите й. След като я оставиха без дъх, устните му се отделиха от нейните, за да последват ръцете му, прокарвайки огнена следа по ребрата й, спирайки, за да обсипят с ласки гладкия й стегнат корем. После той продължи пътуването си надолу, щедро възнаграден от въздишката, която изпусна Шанън, когато разтвори бедрата й и зарови тъмнокосата си глава в обърканите светли косъмчета на мястото, където се събираха.

— Блейд, о, господи, толкова е хубаво.

Тялото й трепна конвулсивно, когато езикът му навлезе деликатно в нежните гънки на плътта й.

— Тази нощ искам да те любя с уста и по всеки възможен начин — изрече Блейд, вдигайки глава, за да се взре в замъглените й от страст очи. — Ти си моя, Шанън Бранигън, и искам никога да не го забравяш.

— Как да забравя, когато ми го напомняш по толкова много чудесни начини? — изпъшка Шанън, останала без дъх.

После думите станаха излишни, когато дръзкият, проникващ език на Блейд я запрати над ръба на екстаза.

 

 

— Събуди се, сънливке — каза Блейд, потупвайки игриво дупето на Шанън. — Сигурно полковник Гриър вече е пратил отряд да те издирва, стига да може да отдели няколко души. Днес Червеният облак трябва да подпише мирния договор и Гриър ще има нужда от всички налични хора, за да поддържат реда във форта.

Шанън веднага скочи, изхлузвайки се изпод завивката, и посегна към дрехите си. Нямаше част от тялото й, която да не я болеше, нито пък инч от кожата й, който да не туптеше от доставящи удоволствие спомени.

Блейд загледа с подновен интерес как Шанън се възправя като гола богиня над постелката. Как беше възможно отново да я иска, след като се беше изтощил толкова много от невероятното им любене — твърде много пъти, за да ги преброи, — утолявайки жаждата си за нея, докато не останеше повече какво да й даде? Страстта му към Шанън наистина го учудваше и той инстинктивно осъзна, че винаги щеше да има нужда от нея.

— Не ме гледай така — предупреди го Шанън със закачлива усмивка.

— Ти си прекрасна.

— И теб си те бива.

Оценяващият й поглед се плъзна по него като топъл мед. Според нея той беше красив в панталоните и ризата от еленова кожа. Вместо мокасини сега беше обул кожени ботуши. Черната му коса падаше свободно по невероятно широките му рамене. Изсеченото му ястребово лице беше с цвета на тъмен бронз.

— Да изчезваме оттук — предложи той навъсено, — преди да съм започнал отново да се любя с теб. Но сериозно се съмнявам, че ще мога.

Хванати за ръка, те излязоха от типито и тръгнаха през индианския лагер. Шанън усещаше тъмните, любопитни погледи, които ги следваха, но без да се натрапват. Щом беше с Блейд, нищо и никой не можеше да й навреди. Влязоха във форта и веднага се сблъскаха с конен отряд от шестима мъже, които идваха срещу тях по плаца. Командваше ги сержант О’Брайън. Когато видя Шанън, нареди на хората си да спрат.

— Госпожице Бранигън! Полковник Гриър не е на себе си от тревога. Прати група да ви търси в индианския лагер.

Отправи въпросителен поглед към Блейд и го позна веднага.

— Вие ли сте отговорен за изчезването на госпожица Бранигън, Блейд?

— Признавам — отвърна Блейд, хвърляйки развеселен поглед към Шанън.

— Сега нямаме време за разговори, сержант О’Брайън — каза Шанън, отмятайки нетърпеливо глава. — Наложително е да се срещнем с полковник Гриър, веднага.

Без да дава никакви обяснения, тя хвана ръката на Блейд и го дръпна след себе си. Сержантът обърна коня си и ги последва, освобождавайки останалите с махване на ръка.

Блейд и Шанън бяха допуснати незабавно в канцеларията на полковник Гриър.

— Шанън, вие сте по-голяма беля от всички мои подопечни! — обяви разгневеният офицер.

Изглеждаше разтревожен и тя почувства вина, задето не беше помислила да прати известие къде се намира. Когато Гриър видя Блейд и изражението му се смекчи.

— Здравейте, полковник — каза тихо Блейд. — Шанън ми съобщи, че вече не съм беглец.

— Блейд! Блейд Страйкър! Предполагам, вие сте отговорен за внезапното изчезване на Шанън. Вие двамата нямате ли капка разум? Нямам ли си достатъчно грижи и без да пращам хора да претърсват околността за едно своенравно момиче?

— Съжалявам — изрече Шанън с тихо гласче. — Не исках да ви създавам тревога. Беше неразумно от моя страна. Но това, което имаме да ви кажем, ще ви възмезди заради притесненията, които ви причиних.

— Е, казвайте. Имам безброй задачи. — Той погледна към Блейд. — Вие с хората на Червения облак ли сте? — Блейд кимна. — Вижте, Блейд, ужасно съжалявам за… за всичко. Но сега знам истината и ще ви помогна в разследването.

След като каза каквото имаше да казва, той зачака Блейд да отговори.

— Разследването ми приключи, полковник — разкри Блейд, което накара полковника да го погледне скептично.

— Знаете кой е убил майор Ванс?

— Да. Човекът е умен. Свързва се с търговци, които пътуват по Орегонския път, за да му носят нелегални оръжия. Когато дойдат, ги продава на ренегатите с голяма печалба.

— Това е подло! Кой е този човек?

— Няма да ви хареса, полковник — предупреди го загадъчно Блейд. — Дори може да не ми повярвате.

— Казвайте!

— Нашият човек е лейтенант Гудман.

— Какво! Абсурд! Та той мрази индианците. Никога не би тръгнал да търгува с тях. Роналд Гудман ще стане мой зет.

— Ако претърсите квартирата му, ще намерите златото, откраднато от стаята на Уейд Ванс. Освен това, ние с Шанън го чухме да преговаря за оръжия снощи в ковачницата с един ренегат, Счупеното копие.

Полковник Гриър беше зашеметен. Гудман щеше да стане добър офицер, имаше големи планове за бъдещето си, които включваха повишение и бляскава кариера в армията. Как можеше да бъде? Как можеше така да бъдат излъгани от един човек?

— Сигурни ли сте? Абсолютно сигурно?

Гриър изглеждаше така, сякаш за десет минути е остарял с десет години.

— Изпратете някого да претърси стаята на Гудман и ще получите доказателството — предложи Блейд, знаейки колко трудно е това положение за полковника.

Блейд и Шанън изчакаха в канцеларията, докато се водеше претърсването на квартирата на Гудман. Полковник Гриър не искаше да възлага тази работа на случаен човек, отиде лично, придружен от сержант О’Брайън и един млад редник. Върнаха се след по-малко от тридесет минути и всеки от тях носеше по една торба злато. Съкрушеното изражение на лицето на Гриър казваше всичко.

— Сержант О’Брайън, щом лейтенант Гудман се върне от патрула, го арестувайте и го доведете незабавно в канцеларията ми. Никой от вас няма да споменава и дума за това, ако искате да запазите мястото си.

Двамата мъже отдадоха чест, но редникът като че ли не можеше да откъсне очи от златото. Сержантът трябваше буквално да го хване за ръката и да го издърпа от стаята.

Щом излязоха, полковник Гриър като че ли рухна вътрешно.

— Иска ми се да бъдете тук и двамата, когато доведат Гудман. Междувременно Блейд може да обясни много неща, които липсваха в писмото на президента, и да ми каже как се случи да е в конюшнята точно снощи, за да чуе Гудман и ренегата.

Блейд охотно разказа всички подробности от разследването, което бяха водили заедно с Уейд Ванс преди трагичната му гибел. Разкри и къде е бил в последните месеци, и как е разбрал, че Счупеното копие ще се срещне с Гудман точно тази вечер. Внимателно пропусна сведенията, отнасящи се до Шанън, или къде са прекарали нощта. Но Гриър не беше глупав. Знаеше, че тя обича Блейд и беше уверен, че метисът отвръща на чувствата й. Тъй като Шанън нямаше баща, Гриър възнамеряваше да направи така, че Блейд да постъпи както е редно.

Тъкмо беше свършило дългото обяснение, когато Гудман нахлу през вратата.

— Какво става тук, полковник? Защо съм арестуван?