Кони Мейсън
Отвъд хоризонта (2)

1.

Атланта, Джорджия, май 1867 г.

 

Златните нарциси цъфтяха и нежният бриз носеше обещания за пролет, но Шанън не виждаше нищо друго, освен прясната купчина пръст в краката си, под която лежеше леля Юджиния. Кой да помисли преди месец, когато семейство Бранигън тръгнаха за Айдахо, че Юджиния ще умре така внезапно от сърдечен удар? Макар че беше твърде крехка, за да оцелее в дългото пътуване с фургон до Айдахо, Юджиния не беше в лошо здраве, като се има предвид възрастта й — осемдесет и девет години.

Шанън не смяташе за нещо изключително, когато доброволно беше предложила да остане в Атланта с леля си, вместо да се присъедини към семейството си в пътя на запад. За нея това беше акт на обич, защото тя беше много привързана към старицата. Семейното чувство беше силно в клана Бранигън и Шанън беше наследила забележителна доза от него. Тя смяташе в бъдеще да се присъедини към останалите от семейството в Айдахо, да отиде дотам с влак, защото само след една-две години железницата щеше да се простре от бряг до бряг.

Но внезапната смърт на Юджиния беше променила всичко. Все още имаше възможност, макар и слаба, Тък, мама и малките да не са напуснали Индипендънс. Именно тази слаба надежда, беше предизвикала Шанън да продаде къщата на леля Юджиния на някакъв презрян янки и да използва част от парите, за да купи билет за влака до Индипендънс, надявайки се да настигне семейството си, преди да са тръгнали на запад с фургона.

— Хайде, Шанън. Ако стоиш тук на гроба на леля Юджиния, това няма да я върне.

Осмелявайки се да пусне неуверена усмивка, Шанън се обърна и тръгна след брат си Девлин, за да излязат от гробищата. Той имаше право, леля Юджиния не би искала тя да скърби. Слава богу, Дев беше разбрал за смъртта й. Беше пристигнал точно навреме, за да даде на Шанън подкрепата, от която тя имаше нужда. Дев обикновено се появяваше точно когато трябва. Трудно можеше да се отгатне, къде ще бъде след една седмица, но поне беше тук, за да й помогне с погребението и пътуването.

— Сигурен ли си, че няма да дойдеш с мен, Дев? — запита Шанън с надежда. — Още има шанс да догоним другите.

— Сигурен съм, Шанън. Вече се договорих с Тък, така че не се опитвай да ме убеждаваш, решил съм го. Желая ти всичко хубаво, но ще се заема със собственото си бъдеще.

Погребението беше голямо, защото приживе леля Юджиния беше много обичана. Но нищо, което Шанън би могла да каже или да направи, не можеше да попречи на Девлин да замине скоро след това. Той я прегърна силно, пожела й всичко най-хубаво и потегли. Смъртта на леля й и заминаването на Девлин отвори празнота в сърцето на Шанън и това едва не я съкруши. Но тя знаеше, че философията на леля й не би позволила да затъва в сантименталности. Спомни си последния им разговор.

— Щом умра, живей собствения си живот, Шанън — беше я посъветвала проницателната старица. — Не позволявай ужасите на войната и загубата на близки хора да убият чувствата ти. Ти си изключително силна млада жена, с ненадмината красота и ум. Любовта ще дойде един ден, когато най-малко я очакваш и подозирам, че ще я приемеш със същата смелост и самоотверженост, които те накараха да останеш с мен в Атланта.

Това бяха последните думи, които Юджиния бе изрекла, защото същата нощ беше получила удар и беше починала. Това бяха думи, които Шанън щеше да си спомня непрестанно.

Преди да напусне Атланта, тя изпрати писмо до майка си на адреса на своя братовчед Кийгън Бранигън, Той живееше в Айдахо Сити и беше уговорил семейството да се установи в западните територии. Ако не успееше да настигне близките си, писмото щеше да ги намери малко след пристигането им.

Скъпа мамо,

Тръгвам за Айдахо. Със съжаление съобщавам, че леля Юджиния почина малко след като заминахте от Атланта. Тръгвам утре за Индипендънс с надеждата да ви настигна, но ако не стане така, това писмо ще стигне до вас скоро, след като пристигнете в Боаз.

Девлин дойде за погребението и се опитах да го убедя да дойде на запад с мен, но както винаги, той упорства. Янките направиха Атланта истински ад и се радвам, че се махам оттук. Не мога да си представя защо Дев отказва да замине. Един ден ще се появи, когато най-малко го очакваме.

Скоро ще се видим, мамо. Предай поздравите ми на Тък и малките.

Твоя предана дъщеря Шанън

 

 

Индипендънс, Мисури, юни 1867 г.

 

— Съжалявам, госпожо, семейство Бранигън заминаха от Индипендънс преди два месеца. Сега вече са изминали доста разстояние по Орегонския път.

Умората беше издълбала дълбоки резки по челото на Шанън и силно разочарование помрачаваше блясъка на бездънните й сини очи. Отмятайки назад разкошната си кестенява коса, тя потисна импулса да отприщи всеизвестния си буен темперамент и да се накара на господ, задето е позволил да стане така. Но това не беше краят на света, помисли тя, изправяйки тесните си рамене.

— Два месеца! — изрече тя гласно. — Нямам достатъчно пари за дилижанс. Но ако се присъединя към друг керван с фургони, ще мога да намеря семейството си в Айдахо.

— Извинете, госпожо — каза мъжът, — но това е малко трудно в края на годината. Повечето кервани с фургони вече отпътуваха.

Изражение на абсолютен ужас се мярна на красивото лице на Шанън.

— Значи трябва да остана в Индипендънс до пролетта?

Мъжът, с когото говореше, беше притежател на магазина за екипировка, който повечето преселници намираха причина да посетят при престоя си в Индипендънс. Той като че ли познаваше всички и знаеше всичко.

— Е — каза той, почесвайки рядката си брада, — може да имате късмет. Извън града се събира керван от фургони за хора, дошли по-късно.

— С кого трябва да говоря? — запита Шанън обнадеждена. Може би бог не я беше изоставил в края на краищата.

— Кажете на мъжа си да поговори с Клайв Бейли, той е началник на кервана. Собственик е на факторията във форт Ларами и кара припаси, които да продава в магазина си. Ако не можете да го намерите, попитайте за един мъж, който се нарича Блейд.

Да кажа на мъжа си, помисли Шанън с недоумение. Но преди да зададе въпроса, който висеше на езика й, един дълбок мъжки глас запита:

— Някой май споменаваше името ми?

Той стоеше като висока сянка в рамката на вратата, слънцето грееше откъм гърба му и не позволяваше да се различат чертите му. Широките му рамене докосваха двете страни на рамката, а великолепните му гърди и стройните хълбоци се крепяха от крака, здрави като дъбове. Шанън потръпна, усещайки се странно застрашена, когато той тръгна към нея с олюляващата се походка на дебнеща пантера, тазът му се движеше по така крещящо мъжествен начин, че тя усети как плътна червенина плъзва по шията й.

— Тази млада жена питаше дали може да се присъедини към твоя керван, Блейд — обясни търговецът, обръщайки се, за да обслужи един клиент. — Ще ви оставя да се уговаряте.

Блейд обърна магнетичната сила на пронизителните си черни очи към младата жена — както смяташе, под двадесетгодишна, — която се взираше в него с неприкривано любопитство. Привлекателно дребно създание, помисли той, с кестенява коса, нито червена, нито кафява, а богата и блестяща със златисти отблясъци. По вирнатото й носле имаше червеникавокафяви лунички, пълната й долна устна беше прехапана от дребни бели зъби. Дълбоките сини очи, широко отворени и умни, бяха леко повдигнати в краищата. Тръпка на предчувствие обхвана Блейд и не го пусна, докато Шанън безстрашно срещаше погледа му с присвити очи, когато най-накрая забеляза какво прави този мъж така различен от всички други, които беше срещала досега.

Той беше индианец!

Не само принадлежеше към раса, от която добрите хора се страхуваха и която презираха навсякъде по света, заради жестокостта и езическите й вярвания, но и носеше изпомачканата куртка на войник от юнионистката армия, прибавяйки още едно оскърбление към предишното. Изглеждаше безскрупулен, опасен и напълно способен на насилие.

— Ако вие и съпругът ви искате да се присъедините към кервана с фургони, не ви остава много време да се екипирате. Клайв Бейли е началник и организатор. Той ще ви даде съвет, ако имате нужда от помощ — каза Блейд с нахална усмивка, увиснала на ъгъла на устните му.

Реакцията на младата жена, когато беше разпознала расата му, го забавляваше.

Беше озадачаващо, помисли той в пристъп на прозрение, че така облечен в униформата на своята армия, подстриган прилично и с избледняло от източните зими лице, никой не подозираше, че е сиукс. Но сега, в кожените дрехи, с коса до раменете, вързана с лента от необработена кожа, с изгоряла до бронзово кожа, безпогрешно го определяха като нечистокръвен „дивак“.

— Аз… нямам съпруг — заекна Шанън, смутена от крещящата сексуалност на Блейд.

Очите му бяха тъмни като нощта, мистериозни и неумолими, обградени от дълги, гъсти мигли. Веждите, тънки и леко извиващи се нагоре, бяха като от черно кадифе. Устата му беше широка и чувствена, единият ъгъл се извиваше леко нагоре, само колкото да разкрие сардоничния ум, който несъмнено се криеше зад суровата му красота. Безспорно, призна Шанън с брутална честност, този индианец беше красив. Лицето му красноречиво издаваше дързост, а големите, здрави ръце, внушаваха сила, чието съществуване тя само би могла да предполага.

— Не сте омъжена? — изрече остро Блейд. — Неомъжени жени не могат да пътуват с този керван, освен ако не са със семействата си. На колко сте години, госпожице…?

— Бранигън. Шанън Бранигън. На двадесет години съм, достатъчно възрастна, за да се грижа за себе си.

— Не сте достатъчно възрастна, за да предприемете такова дълго и рисковано пътуване сама. Не може и дума да става, госпожице Бранигън. Върнете се у дома, където ви е мястото.

Шанън изфуча възмутено. Никой индианец, колкото и страшен да изглеждаше, не можеше да й нарежда.

— Може би господин Бейли има какво да каже по въпроса.

— Клайв Бейли може да е началник на кервана, но аз отговарям за фургоните и съм водачът. Без мен, фургоните не могат да заминат от Индипендънс. Казвам, че няма да тръгнете с нас. И нещо повече — натърти той, — не знам някой керван да се съгласи да приеме неомъжена жена, толкова млада и красива като вас. Предлагам да си намерите съпруг, госпожице Бранигън, ако искате да заминете на запад.

Тъмното му лице беше строго и неумолимо, но Шанън не се уплаши и настоя, принудена да прибегне до женски хитрости, от каквито се ужасяваше. Но отчаяните времена изискваха отчаяни мерки.

— Нямам дом, господин… Блейд, така се казвате, нали?

Той кимна предпазливо.

— Сиуксите ме наричат Суифт Блейд, но и Блейд става.

— Семейството ми замина преди два месеца за Айдахо. Аз останах да се грижа за възрастната си леля, но тя неочаквано умря и ме остави съвсем сама на този свят. — Премига няколко пъти и успя да изцеди една сълза от ъгълчето на окото си. — Виждате как се налага да замина. — Гласът й затрепери така, че малцина мъже биха устояли. Но Шанън вече беше предположила, че Блейд не е като останалите мъже. — Ако тръгна с вашия керван, ще мога да намеря семейството си в Айдахо.

— Спестете ми сълзите си, госпожице Бранигън — изрече Блейд, без изобщо да се развълнува. — Красива млада жена като вас в един керван може да предизвика само неприятности. Големи неприятности. Моят отговор е все още „не“. Сега, ако ме извините, имам да купувам още някои неща.

Отказът на Блейд отприщи ирландския темперамент на Шанън и тя се нахвърли върху красивия метис, чийто език звучеше прекалено чисто като за индианец, макар че дръзките му, тъмни черти свидетелстваха красноречиво за дивашкия му произход.

— Някак се съмнявам, че имате последната дума за този керван, господин… ъ-ъ… Блейд — отбеляза тя, извила презрително устна. — Кой цивилизован мъж би поверил живота си на див индианец? Може да говорите като бял, но сте чист дивак. От кой нещастен войник сте откраднали тази куртка? Да се надяваме, че е запазил поне скалпа си.

Зашеметен от язвителното й оскърбление, Блейд се отстрани сковано, докато тя мина покрай него и излезе през вратата, а полите й се развяваха сърдито около стройните й глезени. Това беше първият път, доколкото си спомняше, когато някоя жена му отнемаше дар слово!

— Голяма проклетия — измърмори той под нос, приближавайки се към тезгяха, за да се заеме с покупките си.

Когато подмина една клиентка, тя нарочно прибра полите си с изражение на отвращение и страх. Сега, когато въстанията на сиуксите застрашаваха границите, много малко почтени граждани се осмеляваха да си имат вземане-даване с диваците.

Той не показа никаква реакция спрямо оскърблението на жената, но вътрешно кипеше от безсилен гняв. Каква ирония — беше достатъчно добър, за да се бие за равенството на всички хора, но го третираха като отхвърлен, поради същата причина, която го беше убедила да се присъедини към тази война. Животът сред белите в продължение на толкова много години, го беше разглезил, беше отвикнал открито да го отхвърлят и да му се присмиват. Почувства се засрамен, защото почти беше забравил гордото си наследство и благородния народ, чиито черти носеше.

Като Блейд Страйкър, красив армейски офицер, жените му се лепяха като мухи на мед. Преследваха го упорито най-красивите във Вашингтон. Но преобразяването му, от армейския капитан Блейд Страйкър, в сиукса метис Суифт Блейд, за една нощ го беше превърнало в отвратително създание, недостойно за уважение. Дори Клайв Бейли, който се нуждаеше от опита му за кервана си, се отнасяше към него с едва прикрито презрение.

Блейд беше прекарал в Индипендънс почти един месец, като оглеждаше и тайно претърсваше всеки керван за скрити оръжия, докато фургоните се събираха извън града. Досега не беше намерил нищо уличаващо, ето защо, беше съсредоточил наблюденията си върху кервана, който Клайв Бейли организираше. Блейд смяташе Бейли за хитър негодник. Беше много лукав, непочтен тип, който, може би не се интересуваше от това, че като доставя оръжия на индианците, в резултат ще загинат много хора — и индианци, и бели. Ако беше контрабандист на оръжие, Блейд смяташе да го разобличи. Като специален агент на президента приемаше работата си много сериозно. Никоя жена, независимо колко красива можеше да бъде, нямаше да му попречи. Интуитивно разбираше, че госпожица Шанън Бранигън представлява по-голяма неприятност, отколкото му беше необходима.

 

 

— Търся Клайв Бейли.

Клайв Бейли се извърна през рамо към красавицата, която го беше заговорила. Много е красива, реши той, обгръщайки с преценяващ поглед изкусителното й лице и фигура.

— Аз съм Клайв. С какво мога да ви помогна, госпожице?

Шанън беше наела една двуколка и беше излязла извън града, за да стигне до мястото, където се събираха фургоните от кервана и да говори с Клайв Бейли лично. За щастие, индианецът водач не се виждаше никакъв и Шанън видимо се отпусна. Този мъж беше прекалено плашещ за нея.

— Аз съм Шанън Бранигън и разбрах, че вие сте човекът, с когото трябва да говоря, за да се присъединя към вашия керван.

— Вие и съпругът ви имате ли фургон? — запита Клайв, разочарован, че дребничката хубавица вече е ангажирана.

— Не съм омъжена — каза Шанън, вдигайки войнствено брадичка. — Това има ли значение?

— Тръгвате на запад сама? А семейството ви?

Клайв беше впечатлен от готовността на Шанън да предприеме опасното пътуване сама и незащитена.

— С две думи, семейството ми замина за Айдахо преди два месеца с друг керван. Искам да ги намеря, а вашият керван е последният за тази пролет.

— Почти неписан закон е, млади жени да пътуват само под закрилата на семействата или съпрузите си. Съжалявам, госпожице Бранигън, но мисля…

— Моля ви, господин Бейли, не можете ли да направите изключение? — замоли се Шанън. — Няма ли някое семейство, с което да пътувам? Ще работя и ще си платя пътя. Просто нямам достатъчно пари, за да остана в Индипендънс до другата пролет.

— Вие сте прекалено млада и красива, за да пътувате сама, госпожице Бранигън, а наоколо ми има доста много неангажирани мъже, за да повярвам, че присъствието ви ще остане незабелязано или неоценено. Но може би само за този път… — намекна той, не желаейки да изпусне възможността, когато му се представи.

Шанън Бранигън изглеждаше като зрял плод, готов да бъде откъснат, а той беше мъж, който харесваше зрелите плодове.

Огненият блясък в бледите очи на Клайв трябваше да предупреди Шанън, но тя беше твърде възбудена, за да го забележи.

— Не може и дума да става. Госпожица Бранигън няма място в този керван.

Шанън вдигна очи, за да срещне решителния поглед на Блейд.

— Запознали сте се с госпожица Бранигън? — запита Клайв, вбесен, че някакъв си метис се обръща към една дама.

Беше наел Блейд като водач на кервана и разузнавач, защото му го бяха препоръчали и имаше нужда от него. В края на годината, всички добри водачи вече бяха ангажирани. Клайв се нервираше от това, че така хвалят Блейд, сякаш е толкова добър, колкото някой бял. Но беше благодарен, че намира способен човек, който да отведе кервана до форт Ларами. Беше заложил твърде много, за да чака до другата година, товарът му беше прекалено скъп за такова продължително отлагане. Ако не беше имал проблеми при получаването на стоките си, щеше да замине още преди няколко седмици.

— Запознахме се — каза троснато Блейд, удостоявайки Шанън с кратко кимване. — Няма да допусна да внесе смут в моя керван.

— Изглежда, забравяш, че работиш за мен — възрази безцеремонно Клайв. — Винаги мога да си намеря друг водач.

Гневът на Блейд кипеше и той отчаяно се стремеше да го задържи под контрол. Заповедта от Вашингтон беше да следи Клайв Бейли, а единственият начин, по който би могъл да я изпълни, беше да остане в кервана. Почувства се обаче задължен да изтъкне опасностите, свързани с приемането на самотно пътуваща млада жена. Особено толкова красива като Шанън Бранигън.

— Кой ще я закриля, когато всички буйни мъже от кервана започнат да се бият, за да я спечелят?

— Аз мога да се грижа за себе си! — възрази Шанън, разгневена от начина, по който двамата говореха за нея, но не и на нея, сякаш тя не беше способна сама да взема решения.

— Как ли пък не! — изригна Блейд, отприщвайки буйния си темперамент. После, когато усети как е прозвучало това, гласът му се смекчи. — Вижте, госпожице Бранигън, нямам нищо лично против вас, но не искам да ви видя наранена.

— Странни думи от дивак — изфуча Шанън, отмятайки гъстите си кестеняви къдрици.

Клайв се разсмя гръмогласно, възхитен от духовитите думи на Шанън. Ако този заплашително изглеждаш метис не приличаше на див бик и не изглеждаше толкова суров, самият той би го поставил на мястото му.

— Дамата не е глупава, Блейд. Мисля, че ще се справи. Ще се погрижа нищо да не й се случи.

И междувременно ще спя с нея, помисли той.

Плътните устни на Блейд се изопнаха, смути го самодоволното изражение по лицето на Шанън. Не му харесваше как се развиваха нещата, но нямаше властта да го промени. Странната светлина в очите на Бейли му подсказваше какви планове крои за нищо неподозиращата Шанън Бранигън. Все пак, той би могъл да спаси донякъде положението, да намери начин да осуети коварните намерения на Бейли за младата жена. Тя беше твърде невинна, за да разбере какво е намислил Бейли за нея и достатъчно решена, да тръгне на запад по друг начин, ако не може с техния керван. Ако трябваше да пътува с тях, поне щеше да бъде на място, където той да може да я държи под око, помисли Блейд, макар че не можеше да разбере защо това има значение за него.

— Добре, вие решавате — съгласи се накрая той.

Решителната липса на ентусиазъм у него, не подкрепи особено силно, колебливото убеждение на Шанън, че прави точно каквото трябва, тръгвайки на път сама. Съзнаваше опасностите, но беше твърдо решена да настигне семейството си. Тъкър винаги беше казвал, че е прекалено упорита и импулсивна.

— Но настоявам сам да намеря място за госпожица Бранигън в кервана — добави Блейд.

— Погрижи се за това, Блейд — поръча Клайв, като го отпрати с небрежно махване на ръка.

Колкото и да се опитваше, Шанън не можеше да отдели очи от елегантната походка на Блейд, докато той излизаше с изправен гръб и горда стойка. Обутите му в мокасини крака стъпваха безшумно, а стегнатото му седалище, плътно обгърнато от панталоните от еленова кожа, украсени с ресни, се движеше с неподражаема грациозност. Раменете му, под оскърбителната синя куртка бяха широки и внушителни. И тогава, невероятно, въображението й я поведе по забранена пътека, защото тя почти можеше да усети гладката бронзова кожа на торса му под пръстите си.

Клайв Бейли милосърдно прекъсна опасното й мислено пътуване.

— Госпожице Бранигън… Шанън… може ли да ви наричам Шанън? — Когато тя кимна, Клайв продължи гладко — Да ви предупредя за този метис. Много го препоръчаха, но както виждате, не се е отказал от дивашките си нрави. Не му се доверявайте. Настоятелно ви препоръчвам да се държите далече от Суифт Блейд. Добре възпитаните млади дами не общуват с индианци.

— Ценя съвета ви, господин Бейли, и ви уверявам, че този Блейд не е човек, с когото бих общувала.

Шанън беше помислила, че Блейд е чист индианец, но не беше особено облекчение да научи, че е метис.

— Точно така, Шанън… и, моля те, казвай ми Клайв. Всички в кервана ме наричат така. Това ще бъде прекрасно преживяване, ще видиш — предсказа той.

Особено за мен, добави мислено.