Кони Мейсън
Отвъд хоризонта (18)

17.

Раната на Блейд оздравя бързо, точно както беше предсказал. Шанън го видя да излиза заедно с патрула само след няколко дни и беше смаяна от жизнеността му. С окончателното настъпване на пролетта в територията, активността на индианците беше нараснала и патрулите излизаха редовно, за да осигуряват безопасността на пътя за преселниците. Първият керван с фургони щеше да пристигне само след няколко седмици. Но дори преди това, можеше да се очаква във форта да идват пътници, някои от тях щяха да останат, а други щяха да заминат в разни посоки.

Един от онези, които пристигнаха по-рано, пътувайки с група ловци на бизони, които останаха няколко дни, а после продължиха пътя си, беше един англичанин на име Найджъл Брус. Той беше изпратен в чужбина от родителите си, които всеки месец му пращаха издръжка, за да има средства по време на дългото си отсъствие. В Америка имаше много такива „издръжковци“ повечето от които изчакваха да дойде моментът, когато ще им бъде позволено да се завърнат у дома. Някои се бяха провинили в сериозни престъпления в родните си страни, докато други просто бяха опозорили името на семейството си и бяха изпратени тихомълком в чужбина, докато утихне скандалът. Такова беше положението и с красивия рус мъж. Любовта на Найджъл към хазарта, жените и пиенето — не непременно в този ред — го беше съсипала. Той беше съблазнил дъщерята на едно видно семейство, поддавайки се на моментен каприз, а после беше започнал да се измъква, когато тя беше забременяла и беше поискала да се оженят. Впоследствие се беше хвърлила в Темза, поради което беше изгубила детето, но за щастие не и живота си. Беше изпратена в манастир, а Найджъл Брус тихомълком беше заминал за Америка, докато лондонските клюкари не намереха друго, с което да си чешат езиците, а вятърничавият млад мъж си вземеше поука. Възползвайки се максимално от изгнанието си, Найджъл се закле да види колкото може повече от Америка, в зависимост от времето, с което разполагаше. Пристигна във форта Ларами в края на април, зърна Шанън да минава през плаца и реши да поостане.

Другият новопристигнал човек във форт Ларами беше Алис Покерчето, наречена така заради умението си в тази игра. Дребна брюнетка с огромни тъмни очи и чувствени извивки, Алис дойде от Чейен с цял вагон бар — дами и пари колкото да построи солидна кръчма. Поогледа се из форт Ларами с критично око, видя Блейд да минава през площада и бързо провъзгласи, че има чудесни възможности за бизнес в този населен предимно от мъже форт.

Шанън почти не виждаше Блейд през следващите дни. През по-голямата част от времето той яздеше заедно с патрулите или беше зает с други задължения. Никакви други покушения не заплашиха живота й и майор Ванс предположи, че техният човек се е прикрил, за да избегне ареста. Тъй като от сержант О’Брайън имаше нужда другаде, Ванс го освободи от задължението му да пази Шанън. Ванс и Блейд престанаха да наблюдават факторията. Заключиха, че партньорът на Бейли по някакъв начин е научил, че златото е извън обсега му и се е отказал.

Две седмици след бурната им раздяла Блейд се появи една нощ пред вратата на Шанън. Тя едва се въздържа да не му се хвърли на врата. С голямо усилие накара гласа си да прозвучи студено и дистанцирано.

— Доста късно е, Блейд. Има ли нещо, което да ти трябва? Проклятие, не знаеше ли колко много я наранява? Отговорът му беше да мине покрай нея и да затръшне вратата зад гърба си.

— Трябва да поговорим.

— Не и ако си дошъл да ме убеждаваш да продължим с тези глупави преструвки. Не се срамувам от любовта ни, защо ти трябва да се срамуваш?

— Да се срамувам ли? Никога! — закле се Блейд. — Казах ти и преди, сега не е най-подходящият момент да…

— Кога ще дойде подходящият момент? И сега не си по-близо до контрабандиста. Моля те, иди си, Блейд.

— По дяволите, Шанън, липсваш ми. Имам нужда от теб. Какво да направя, за да те убедя?

— Ожени се за мен утре, в параклиса.

— Аз… не е в твой интерес точно сега.

— Лека нощ, Блейд — изрече тя хладно. — Ако си дошъл просто да задоволиш страстта си, няма смисъл. Не съм на разположение. Предлагам да опиташ едно от онези момичета, които пристигнаха наскоро. Разбрах, че приемат във фургона си, докато още не е построена кръчмата им.

— Знаеш, че не е така — изрече Блейд с тиха настойчивост. — Това, което имаме двамата с теб, е нещо изключително.

Сякаш за да докаже думите си, той я хвана през кръста и я привлече към себе си, снишавайки устата си към нейната. Яростта на целувката му накара главата й да се отметне назад, силата й раздели устните й, когато той целеустремено атакува устата й. Обви ръце около нея, обграждайки я с аромата си на възбуден, сексуален мъжкар. Отне дъха й и го замени със своя. Противопоставяйки се с всичките си сили, Шанън реши, че да си влюбен е разстройващо, подлудяващо, болезнено.

— Искам те, Малка Жар птица — прошепна Блейд, деликатно близвайки ухото й.

Шанън почувства горещи бързи сълзи да бодат очите й и ги отпъди с бързо премигване. Ако сега се поддадеше и му позволеше да се люби с нея, на гордостта й щеше да бъде нанесен сериозен удар. Необходима й беше цялата сила на волята, за да се откъсне от прегръдките му. Трябваше да му попречи да направи онова, което сърцето й молеше той да стори.

— Моля те, престани, Блейд. Правиш нещата трудни и за двама ни.

— Не говориш сериозно.

Тя нарочно се обърна с гръб към него.

— Няма да се любя с теб. Няма какво повече да говорим.

Обръщайки я, за да застане очи в очи с него, Блейд я изгледа с каменно лице и далечен поглед. Винаги беше искал да бъдат заедно, но не и преди Шанън да бъде напълно сигурна, че знае какво прави, омъжвайки се за метис. Тя беше импулсивна и прекалено упорита. Някой трябваше да се снишава, когато двамата бяха заедно. Студеното й отхвърляне го караше да иска да й се разкрещи, да я нарани, както тя го нараняваше, отхвърляйки любовта им.

— Може би имаш право, Шанън. Онези нови момичета изглеждат доста привлекателни. Няма да ми навреди да поопитам една-две от тях.

Завъртайки се рязко, той затръшна вратата и изчезна в студения нощен въздух, оставяйки я вцепенена и потресена.

 

 

Шанън се запозна с Найджъл Брус съвсем случайно — или поне тя така си мислеше. В действителност Найджъл беше чакал точно такава благоприятна възможност вече дни наред. Блъсна се в нея по време на една внезапна дъждовна буря, представи й се и предложи да я подслони под чадъра си, който винаги носеше със себе си, независимо какво беше времето. Отначало Шанън се колебаеше, но интригуващата усмивка на младия мъж и откритото му дружелюбие я очароваха.

— Моля, позволете да ви изпратя до дома ви, госпожице Бранигън — каза той, след като узна името й. — Няма да бъда никакъв джентълмен, ако ви оставя да се намокрите и да се разболеете.

Предложи й ръката си и разпери чадъра високо над главите им. Шанън не видя основание му откаже и скоро двамата започнаха да си бъбрят най-приятелски.

Два дни по-късно тя се намери седнала в съседство с Найджъл на вечеря, давана от Моли Гриър. Същата вечер, докато се връщаше към дома си, заедно с Найджъл, видя Блейд да се излежава пред фургона на Алис Покерчето. Дребничката брюнетка носеше прозрачна прилепнала рокля, която безсрамно разкриваше чаровете й, докато, тя се притискаше към твърдата стена на гърдите на Блейд.

Проклет да е, помисли гневно Шанън. Ако се опитваше да я накара да ревнува, успяваше. Ярката лунна светлина осигуряваше достатъчно светлина за Шанън, за да види как Блейд се усмихва, гледайки Алис в очите. Тя рязко обърна глава, твърде наранена, за да иска да разбере дали влизат заедно във фургона.

В действителност Блейд нямаше намерение да се люби с Алис, макар това да беше първоначалното му намерение. Просто нямаше желание. Искаше само една жена — една кестенява вещица, прекалено упорита, за да чуе какво й казват умът и тялото й. Тогава зърна с ъгълчето на окото си как Шанън минава наблизо, хванала под ръка издръжковеца от Англия. Макар да нямаше лично нищо против Найджъл Брус, с когото се беше запознал преди един-два дни, му стана много неприятно да ги види заедно. Ако тя се опитваше да го накара да ревнува, успяваше.

— Е, индианецо, идваш ли вътре с мен или не? — запита Алис, отърквайки се предизвикателно о Блейд.

Сетивата й се възбуждаха, когато помислеше за него като за индианец, и си представи как той се люби с нея с дивашка бруталност.

Вглеждайки се в очите на Алис, Блейд имитира огромен интерес… докато Шанън и придружителят й не излязоха от полезрението му.

— Съжалявам, не тази вечер, Алис, може би някой друг път. И той се накани да си тръгне.

— Аз съм най-добрата — заяви дръзко Алис.

Блейд се извърна и намигна дяволито.

— Защо не ме оставиш сам да преценя? Ще се върна.

— Скоро, индианецо, върни се скоро — извика тя след отдалечаващия се гръб.

 

 

Други ренегати бяха заели мястото на Бесния вълк и непрекъснато безпокояха армията и преселниците. Особено се отличаваше сиукският вожд Червеният облак, който постоянно подкопаваше силите на форт Фил Киърни. В самия край на 1867 г. Червеният облак почувства, че достатъчно е отслабил гарнизона във форт Киърни, за да го нападне. Тръгна към форта начело на над хиляда войни, за да срещне капитан Джеймс Пауъл с неговия отряд. Войниците се укрепиха зад наредени в кръг фургони и задържаха силите на Червения облак четири и половина часа до пристигането на подкрепленията. Червеният облак отмени атаката срещу форта по време на битката, станала известна по-късно като „Боят край фургоните“.

На следващото лято до форт Ларами стигна вестта, че всички фортове по пътя към Боузман трябва да бъдат затворени по заповед от Вашингтон, което се дължеше най-вече на изискването на Червения облак те да бъдат закрити. Той категорично отказваше да говори за мир, докато не бъдат закрити фортовете Рино, Фил Киърни и К. Ф. Смит, намиращи се навътре в сиукските ловни територии. Говореше се, че Червеният облак заедно с приятелите си ще дойде във форт Ларами през есента, за да подпише мирен договор след безпрецедентната стъпка на Вашингтон да отстъпи пред исканията на индианците. В действителност това не беше голяма загуба на Вашингтон, защото фортовете скоро щяха да бъдат изместени от железницата.

 

 

Блейд пламваше всеки път, когато видеше Шанън с Найджъл Брус, което се случваше доста често. Шанън се наслаждаваше на компанията на англичанина, но той не представляваше никаква опасност за нея, що се отнася до сърцето й. Тази част от нея принадлежеше на Блейд, независимо колко силно тя се стараеше да го отрича.

С отминаването на дните, Блейд се разстройваше все повече и повече. Разследването му беше спряло, а губеше Шанън заради това. Недоволството му нарастваше и поради факта, че любимият му ловен нож тайнствено беше изчезнал. Беше подарък от дядо му и той винаги го носеше вързан на колана си. Но един ден видя, че го няма. Отдели доста време да го търси, но реши, че го е изпуснал от ножницата, докато е бил с патрула. След ден-два си купи нов.

Тъй като нищо ново не се беше появило в разследването им, Блейд реши, че е време да поговори насаме с Уейд Ванс и да планират следващия си ход. Тръгна през плаца към квартирата на Ванс, питайки се дали Шанън няма да се забавлява с онзи проклет английски издръжковец тази вечер. Само като си я представи в ръцете на друг мъж, изпадна в пристъп на безумна ревност. Ако беше умен, щеше да позволи на Алис Покерчето да уталожи непоносимото му страдание. Само че не беше. Странно, но Блейд не искаше Алис. Имаше само една жена, която искаше да бъде в прегръдките му, в леглото му.

Уейд Ванс отговори на почукването на Блейд, въведе го в спартанската си квартира и му предложи питие. Блейд прие напълнената до средата чаша и се просна в едно кресло до отворения прозорец. Намек за лято лъхаше от свежия ветрец, напомняйки му за онези години, които беше прекарал в прерията с народа на майка си. Ванс си наля уиски и седна срещу него.

— Научи ли нещо ново? — запита майорът с надежда.

— Нищо — отвърна намусено Блейд. — И честно казано, писна ми от цялата тая работа. Губя Шанън заради това и не съм на себе си. Никога не съм мислил, че ще имам такъв късмет да намеря жена като нея. Трудно е да се повярва, че може да обича един метис.

— Тя е умна — изрече Ванс. — Разпознава добрия мъж, щом го види. Не позволявай това разследване да застане между вас, Блейд. Нямам нищо против да продължа и сам. Мисля, че е време да се доверя на полковник Гриър. Възможно е някой негов човек да е нашият виновник. Утре ще говоря с него и ще го осведомя, че си специален агент, който работи за президента.

— Разумно ли е? — запита замислено Блейд.

— По този въпрос нямаме друг избор. Този човек е опасен. Изчаква, но е убил веднъж и пак ще убие. Вече се опита да те отстрани — и теб, и Шанън. Мисля, че полковник Гриър заслужава да знае какво става. Ако някой от неговите хора е замесен, може да ни даде евентуален заподозрян.

— Ами златото? — запита Блейд.

— На сигурно място е при мен, засега. Утре ще го предам в ръцете на полковник Гриър да го пази. Ще остане там, докато не го закарам във Вашингтон. Чудя се откъде ли Бесният вълк е намерил цялото това злато?

— Ограбил е фургон, превозващ заплати, най-вероятно — изсумтя Блейд. — Слава богу, че никой не знае, че то е тук.

— Това е една от причините, поради които искам да се доверя на полковник Гриър — каза Ванс. — Златото ще бъде много по-защитено в сейфа на канцелария. Ако искаш да излезеш от тази афера Блейд, няма да има никакви упреци. Ще обясня всичко на президента, когато му докладвам през есента.

— Винаги довършвам това, което съм си наумил да направя — изрече Блейд с тиха решимост.

— Ами Шанън?

— Ще се оправим с нея някак си — закле се Блейд. — Трябва. Обичам я, но тя упорито отказва да вземе предвид последиците от женитбата с метис.

— Тя не изглежда жена, която да се втурва безотговорно в нещо, без да помисли както трябва. Върви при нея, Блейд. Направи каквото трябва, но не я губи.

В трудните седмици, които му предстояха, Блейд щеше да има основателна причина да си спомня прощалните думи на Уейд Ванс. Но сега, само една мисъл се въртеше в главата му, докато напускаше квартирата на Уейд.

Шанън.

Трябваше да я види отново, да говори с нея, да я прегърне… да се люби с нея. С мрачна решимост той прекоси плаца, плъзна се покрай часовия, когато се беше обърнал с гръб към него и държейки се плътно в сенките, се приближи към дома на Шанън. Усмихна, се, когато забеляза светлина да блести в прозореца. Излезе от скриващата го сянка, но бързо се дръпна назад, когато вратата се отвори и един мъж излезе от къщата.

— Беше много приятна вечер, Шанън, благодаря ти — каза Найджъл Брус извънредно любезно.

Ревност разтърси Блейд, когато видя как англичанинът държи ръката на Шанън по най-собственически начин.

— Ти си приятна компания, Найджъл — отвърна Шанън. — Просто си това, което ми трябва точно сега.

Стиснал здраво юмруци, Блейд се пребори с подтика да хване Найджъл Брус за врата и да го изхвърли от верандата.

— Ще има пролетен бал другата седмица. Ще ми доставиш ли удоволствието да ме придружиш?

Шанън почти реши да откаже, но после размисли. Защо да не си прекара времето приятно, докато Блейд палува с разни проститутки? Не че Найджъл би могъл да заеме мястото му, но беше достатъчно забавен, за да я разсее от мрачните й мисли.

— Ще ми бъде много приятно да дойда с теб, Найджъл.

Макар че се съгласи с лекота, в действителност много не й се искаше.

Очаквайки отказ, Найджъл беше развълнуван от неочакваното съгласие на Шанън.

— Великолепно!

Беше толкова доволен от себе си, че я сграбчи и я целуна звучно по устата, преди тя да беше осъзнала какво става. После се извърна рязко и изтича надолу по стъпалата. Мина на няколко инча от Блейд, чийто непоклатим самоконтрол беше на секунди от разпадането.

Шанън остана на вратата, взряна замислено след Найджъл. Беше шокирана, когато Блейд внезапно се материализира от дълбоките сенки, бронзовите му черти и тъмните му очи излъчваха студена ярост. Той я изплаши и тя се обърна, за да избяга в къщата. Когато поиска да затръшне вратата в лицето му, той беше вече плътно до нея. Хващайки я през кръста, Блейд я бутна да влезе и я последва вътре. Затвори вратата с ритник и я изгледа студено.

— Не ти трябваше много време да ме замениш, нали? — изфуча той отвратено. — Спа ли вече с тоя издръжковец?

Мразеше се, задето й говори така жестоко, но не можеше да спре думите си.

— Как смееш! — Ирландският темперамент на Шанън експлодира, удряйки Блейд право в лицето. — Вече нямам нищо общо с теб. Молех те да се ожениш за мен, но ти отказа. Моя работа е с кого се виждам или не се виждам.

Несвикнала да си мери думите, Шанън изрази съвсем откровено мнението си.

— Не беше моя идеята да прекъсваме нашата… нашата… връзка — изрече тя без заобикалки, защото нямаше по-уместна дума.

— По дяволите, Шанън, това, което имахме, не беше просто връзка — изрече отбранително Блейд, борейки се със самообвинителните мисли, които го тормозеха.

— Докажи го! — предизвика го тя. — Ожени се за мен.

— Ще се оженим, но не сега.

— Довиждане, Блейд. Мама винаги казваше, че съм наследила гордостта на семейство Бранигън, а аз преглътнах достатъчно от нея заради теб. Повече не мога да преглъщам. Пазенето на любовта ни в тайна и криенето, ме карат да се срамувам, но вече не мога да понасям това положение.

— Господи, колко си красива, когато се ядосаш, Малка Жар птица — ухили се Блейд самоуверено и арогантно, когато погледите им се срещнаха в безмълвна схватка, където всеки усещаше как нещо свързващо и мощно се набира помежду им.

Дишането на Шанън започна да става плитко и затруднено. Блейд само я беше докоснал, но тя усещаше топлината на ласката му, вкусваше пламъка, който се беше разгорял у него.

Преди тя да успее да го възпре, той я дръпна към себе си и устните му плениха нейните. Застигна я с отворена уста и се възползва изцяло от предимството си. Докато тя се бореше и безсилно блъскаше по твърдите му, неподдаващи се гърди, той я целуваше със сила и страст, така крещящо чувствени, че Шанън почувства как горещи струи кръв се издигат във вените й въпреки всичките й усилия да не реагира.

Една мускулеста ръка се обви властно около нея, меките й извивки се притиснаха към неотстъпчивата му дължина. Той я целуваше жадно, агресивно, езикът му се забиваше в дълбините на топлата й, влажна уста. Накрая, точно както беше предвидил, тя престана да се бори и възмутените й стонове се превърнаха в меки, тихи въздишки на наслада.

— Можеш ли честно да кажеш, че друг мъж те вълнува така, както аз? — запита Блейд, когато най-накрая я отпусна.

Разтърсена, тя упорито остана няма, не можейки да помръдне или да отрече думите му.

— Така си и мислех — изсумтя самодоволно той.

Накрая Шанън си възвърна дар слово и издаде задавен звук някъде дълбоко в гърлото си.

— Защо ми го причиняваш?

— Защото те искам. Защото не понасям тази студенина помежду ни… и защото те обичам.

— Но очевидно недостатъчно — забеляза Шанън с горчивина.

— Повече, отколкото ти е известно — изрече загадъчно той. — Искам да поправя нещата помежду ни.

— Как смяташ да го постигнеш? — предизвика го Шанън със скептичен тон. — Готов ли си да се откажеш от разследването?

Дойде моментът Блейд да вземе решение и той го направи по обичайния си открит начин. Животът без Шанън не беше никакъв живот.

— Не, но съм готов да кажа на света колко те обичам, да заявя, че си моя, докато свят светува.

— О, Блейд, толкова те обичам — възкликна Шанън с очи, пълни с блестящи сълзи.

— Покажи ми колко, Малка Жар птица — изпъшка Блейд, измъчван от жаждата си за нея.

Използвайки съчетанието от твърдите си мускули и силните си рамене, той я вдигна на ръце и я отнесе в слабо осветената спалня. Положи я полека на меката повърхност на леглото. Нежно обгърна в длани зачервеното й лице, докосна очите й, близна долната й устна и прошепна в устата й.

— Ще запаля лампата, за да те виждам цялата.

Върна се след няколко минути и седна на леглото с лице към нея, подвил единия си крак под себе си и опрял другия на пода. За един дълъг, бездиханен момент остана взрян в нея, като леко поглаждаше бузите й, мислейки колко невероятно красива е тя. Наведе се над нея, целуна влажното ъгълче на устата й и изрече:

— Ще те любя, Шанън Бранигън, а утре ще се видим с капелана и ще уредим сватбата ни.

— Да, о, да — съгласи се тя охотно, когато ръцете му я обгърнаха и дланите му започнаха с обич да галят тялото й.

Тя не направи никакво усилие да помогне, когато Блейд започна да сваля дрехите й — най-напред обувките, после чорапите, смъквайки ги с бавно чувствено движение надолу по краката й, за да ги събуе окончателно. Фустата й ги последва без проблеми. Той я зацелува отново, докато ръцете му се движеха сръчно под гънките на полата й. Дъхът му пареше бузата й, запалвайки огън дълбоко в нея. Шанън се изви към него, отметна глава и въздъхна, когато търсещите му пръсти погалиха треперещите й бедра. Коленете й инстинктивно се разтвориха и тя потръпна във възторжено очакване.

Тя усещаше, че всеки момент може да избухне в пламъци, и с трепетно изскимтяване го подкани да я докосне там, където гореше най-силно. С нетърпелив жест той смъкна роклята й и я хвърли настрани.

Опитно и умело Блейд започна да целува и да гали треперещата в ръцете му жена, докато тя не започна да се извива и да се мята, молейки го да прекрати любовното изтезание. Когато разгорещените му устни се изкачиха по мекото хълмче на гърдата й и се сключиха около набъбналото зърно, като го засмукаха безмилостно, въздухът експлодира от дробовете й. Тя не усещаше нищо друго, освен сладкото болезнено удоволствие, което й даваха устните му, докато се движеха към другата гърда и зъбите му дразнеха чувствителната розова пъпка на нейния връх. Езикът му дръзко заигра над него, преди устата му да го поеме изцяло, във влажната си топлина и да го засмуче яростно.

Шанън измърмори протестиращо, когато топлината на Блейд се отдели от нея, но той се върна само след миг, притискайки я до голата си плът, целувайки отново гърдите й. Тя едва не излезе от кожата си от екстаз. Най-накрая устните му оставиха сладкото си съкровище и се спуснаха по деликатните й ребра. Очите й се отвориха, когато ръцете му обгърнаха бедрата й и я повдигнаха към горещата, дразнеща топлина на устата му.

— Искам да те вкуся цялата — измърмори той срещу треперещата плът на корема й.

— Блейд…

Отваряйки уста, той докосна езика й със своя.

Шанън изкрещя отново името му и се разтърси от непоносимата наслада. Ръцете му рязко се спуснаха надолу, за да обхванат голото й седалище, да я притиснат към устата му. Държейки я здраво, той зарови цялото си лице в нея, наслаждавайки се, галейки я с езика си, докато тя не започна да се мята, изпаднала сякаш в делириум. Сладкото напрежение беше непоносимо, горещо като разтопена лава, извирайки от мястото, където той я целуваше. Беше толкова прекрасно, че тя не искаше Блейд да спира и сигурно би умряла, ако той спреше.

— Блейд, моля те, моля те…

Ръцете му се стегнаха, обхващайки закръгленото й седалище, и продължиха да я дразнят, докато не я изпратиха над ръба. Кулминацията й се разрази в диви спазми, пръстите й се забиваха в бронзовия му гръб. Той остана с нея, докато дивия екстаз не престана да я разтърсва, докато не отмина и последната тръпка и тялото й омекна. С нежни, трепетни ръце Блейд я настани върху себе си, успокоявайки, галейки, целувайки влажните й слепоочия, докато пулсът й не се успокои и дишането й отново стана нормално.

— Ела с мен, Малка Жар птица — прошепна той, повдигайки хълбоците й, за да се зарови дълбоко в нея.

— Не мисля, че ще мога — въздъхна Шанън, отпусната и преситена.

— Добре, любов моя, само се отпусни — каза Блейд, усмихвайки се с дяволито наслаждение.

Знаеше ли нещо, което тя не знаеше? Тогава той започна бавно, равномерно да движи хълбоците си и като по чудо някакво диво, сладко удоволствие се надигна у Шанън. Тя изпъшка, смаяна, че желанието може отново да се събуди.

Така измина цялата нощ. Понякога съвкуплението им беше горещо и диво като ада, друг път бавно, лениво и сладко. Любеха се, почиваха си, пак се любеха — отново и отново, — докато изтощението не ги потопи в дълбок, безпаметен сън, притиснати един о друг, с преплетени ръце и крака.

На следващата сутрин Блейд с неудоволствие откри, че се е успал. Възнамеряваше да си тръгне много преди зазоряване. Но да спи, прегърнал Шанън, беше толкова невероятно хубаво, че беше спал спокойно цели часове. Облече се бързо и тихо, за да не я събуди. Нападна го вина, когато помисли колко беше изтощил своята Малка Жар птица. Тя се беше показала възхитително чувствена снощи, така прекрасно отдаваща се, така невероятно сексуална. Господи, колко я обичаше! Изглеждаше като ангел, лежаща в леглото, с кожа, зачервена от любенето им, с уста, подута от целувките му, не му даде сърце да я събуди.

Преди да се измъкне тихо през вратата, той надраска една кратка бележка и я остави на възглавницата до Шанън. Беше говорил напълно сериозно, когато й беше казал, че ще говори с капелана за сватбата им. Но най-напред искаше да си смени дрехите и да каже на Уейд Ванс какво е решил.

Тъкмо беше стигнал до квартирата си, когато беше сграбчен изотзад. Ръцете му бяха моментално вързани, преди да осъзнае какво става. Извръщайки глава, Блейд зашеметен видя лейтенант Гудман да му се усмихва злобно, докато трима здравеняци го държаха на място.

— Арестуван си за убийство, индианецо.