Кони Мейсън
Отвъд хоризонта (17)

16.

След като хапнаха набързо приготвеното ядене, Шанън седна край лагерния огън заедно с Блейд и майор Ванс, за да обсъдят случилото се с Клайв Бейли и за да помислят върху самоличността на партньора му. Не никой от мъжете от патрула, не беше признал да е влязъл в типито и да е убил Бейли. Това беше сигурен признак, че неизвестният партньор на Клайв се е изплашил и го е убил, за да не му позволи да проговори.

Щом изчерпаха темата, Ванс тактично се извини и изчезна в друго типи, недалече от тях. Блейд хвана Шанън за ръка и я отведе в жилището на Бесния вълк. Предварително беше запалил огън, за да е топло, и беше постлал на земята дебел слой бизонски кожи вместо легло.

Вътре в типито светлината от огъня разсейваше дълбоките сенки, разпръсвайки мрака и прогонвайки нежеланите спомени. С Блейд до нея, за Шанън, сега типито изглеждаше почти уютно. Приятната му топлина и присъствието на Блейд я озаряваха с нежно сияние. Шанън знаеше, че той ще се люби с нея тази нощ, и господ знае, че го искаше, но неочаквана плахост накара розовина да избие по бузите й.

— Малка Жар птица, изглеждаш изтощена. Преживя ужасно тежко изпитание. Трябва да те оставя да си починеш.

Порцелановата й бледност, виолетовите кръгове под очите и крехката й красота, накараха Блейд да се усъмни в плановете си за тази нощ. Изруга се, че е такова егоистично копеле и мисли само за личното си удовлетворение, когато Шанън най-малко имаше нужда да се люби с него. Всеки път, когато беше близо до нея, не можеше да мисли за нищо друго, освен колко много я обичаше, колко отчаяно я искаше и имаше нужда от нея. Беше толкова отдавна… така ужасно отдавна. Изведнъж Шанън си възвърна дар слово.

— Не, не си отивай, не мога да понеса да бъда сама тази нощ! Искам те, Блейд, искам да се любиш с мен.

— О, скъпа моя, любов моя. И аз искам да се любя с теб, повече от всичко на света. Ако си сигурна…

— Никога не съм била по-сигурна за нещо в живота си.

С треперещи ръце тя посегна да смъкне палтото от раменете му. Това беше всичко, от което имаше нужда Блейд, за да я притегли в прегръдките си. Целувката му беше бавна и нежна, устата му — ласкава и същевременно властна, когато езикът му се плъзна между разтворените й устни, а ръцете му се спуснаха по гръбнака й, за да обхванат седалището й. Той я целуваше отново и отново, покривайки с целувки лицето, шията, ямката между гърдите й. През плата на дрехите твърдите му ръце я притискаха силно към него, докато устата му продължаваше да търси нейната с отчаяна настойчивост.

— Помогни ми — изпъшка той, докато силните му ръце дърпаха неумело копчетата на корсажа й. — Искам те гола под мен, искам да реагираш на докосването ми. Страстта ти да ме подлудява.

В отговор на молбата му, Шанън започна да дърпа дрехите си, също толкова нетърпелива да се слее с Блейд, колкото и той. Когато и последната дреха падна от гърба й, двамата се заеха с тези на Блейд, нападайки ги с яростна бързина, докато и той не застана в разкошната си голота пред очите на Шанън. Тъмни, силни гърди, опасани с мускули ребра, здрави, твърди ръце, дълги, яки крака — тя почти беше забравила какъв великолепен екземпляр на мъжественост представляваше Блейд. Възхитеният й поглед се спря върху великолепния символ на сексуалността, издигащ се сред черната горичка там, където се съединяваха бедрата му. Тя несъзнателно облиза устни, замаяна от живата, дишаща статуя от плът и кръв, която стоеше в съвършенството си пред нея, и от екстаза, който знаеше, че той е способен да й дари.

Блейд се изчерви от удоволствие, щастлив да знае, че Шанън толкова много го харесва. Той със сигурност много я харесваше. Тя беше видение на красотата и съвършенството, прекрасно сложена и великолепно оцветена в оттенъци на слонова кост и розово.

Изразителните очи на Шанън поглъщаха дръзко тялото му и това го накара да се изпълни с гордост. Чувстваше се непобедим, пропит от огромна потребност да даде на Шанън повече наслада, отколкото някога беше познала. Почти благоговейно той докосна дясната й гърда с едната си ръка, играейки си с набъбващото зърно, докато другата се спусна надолу по плоския й корем, за да обгърне гъстата кестенява горичка между краката й.

— Блейд — изпъшка Шанън.

Беше замаяна от изблика на топлина в цялото й тяло, породен от интимното му докосване. Притисната до него, тя започна да трепери.

— Знам, Малка Жар птица, и аз чувствам това, както и ти.

Когато дългите му, сръчни пръсти нахлуха във влажната й топлина, краката на Шанън се подкосиха и Блейд я взе на ръце, седна на постелката и я сложи в скута си. Зацелува гърдите й, докато не порозовяха и не изтръпнаха, смучеше и облизваше зърната й, докато не станаха твърди като камъчета и болезнено набъбнали. Потопени в еротично удоволствие, сръчните му ръце вършеха магия със сгорещената й плът, възбуждайки я безспирно.

— Язди ме, любов моя — прошепна Блейд, изтягайки се по гръб, като сложи ръце на кръста й и я настани върху себе си.

Накара я да коленичи, а после полека, внимателно я настани върху набъбналата, си ерекция. Тялото на Шанън затрепери от удоволствие, когато се хвана за него и с рязък тласък пое готовия за нея член, дълбоко, навътре, изцяло.

— Проклятие, колко е хубаво — изпъшка Блейд в прилив на върховно удоволствие. — Толкова си топла, толкова стегната!

Отмятайки глава в пристъп на дива наслада, Шанън залюля тялото си в бавно, вълнообразно движение, почти унищожавайки намеренията на Блейд да се въздържи. Той искаше да я хване през кръста, да се зарови в нея с дълги неспирни тласъци, твърдо и настоятелно, да я обладае докрай. С невероятно самообладание й позволи да налага ритъма. Страстта й експлодира, краката й стискаха стройните му хълбоци, ръцете й сграбчваха мускулите на гърба му, ноктите й се забиваха в кожата му, докато притискаше таза си към него, устата й атакуваше врата и раменете му. Внезапно Блейд стигна до границата на издръжливостта си, хвана седалището й и започна да я спуска и издига по дължината на невероятно втвърдения си член с дива, първична ярост.

— Блейд, божичко… аз…

— Отпусни се, Малка Жар птица, време е. Искам да гледам как прелестното ти лице омеква и заблестява в страст, когато свършваш заедно с мен.

И я запрати над ръба на пропастта.

— Блейд, обичам те!

Той изпъшка и се разтърси, когато конвулсиите й се стегнаха около него, подтиквайки го към собственото му яростно освобождение.

Треперейки неудържимо, двамата полека се спуснаха на земята, още преплетени един в друг. Шанън лежеше на гърдите на Блейд, а ръцете му пробягваха нежно по дължината на гърба й.

— Господи — изохка той благоговейно, опитвайки се да се ориентира сред вихрушката от емоции, които току-що беше изпитал.

Какво, по дяволите, го караше да мисли, че ще може да се справи сам, без Шанън, запита се той. Ако я нямаше да осветява живота му, той щеше да изсъхне и да умре. Никога не беше изпитвал такава бурна, нажежена до бяло кулминация. Всеки път с Шанън му ставаше все по-хубаво. Тя събуждаше у него емоции, каквито никога не беше изпитвал с никоя друга жена.

— Блейд, никога не съм се чувствала така — прошепна Шанън, отразявайки мислите на Блейд. Звучеше също толкова възторжена, колкото и той. — Никога повече не ме изоставяй.

— Никога — закле се той, прегръщайки я здраво. — Ти си моят живот, моето основание да живея. Ти си моя, Шанън Бранигън.

— И ти си мой, Суифт Блейд. Имаш ли си фамилно име? — запита тя заинтересувана. — Как се казваше баща ти?

— Страйкър. На изток бях известен като Блейд Страйкър.

— Кога ще мога да стана госпожа Страйкър?

— Ако можеше да стане по моему, още утре, но се страхувам, че трябва да изчакаме — изрече той със съжаление.

— Да чакаме ли? Какво?

Шанън се надигна на лакти, взирайки се в Блейд, сякаш беше загубил разсъдъка си.

— Ще бъдеш в опасност и без аз да допринасям за това. Партньорът на Бейли ще предположи, че си казала на Уейд Ванс за него и ще живее в страх да не разпознаеш гласа му. Може да реши да отстрани този проблем. Сега разбираш ли, защо животът ти може да е в опасност?

Широко отворила очи, тя кимна разбиращо.

— За щастие, никой не знае, че съм правителствен агент или че работя с Уейд, което означава, че мога да продължа разследването абсолютно безпрепятствено. Подозирам, че Уейд ще бъде плътно наблюдаван, защото нашият човек като че ли знае, че си отишла при майора с подозренията си.

— Значи той също е в опасност.

— Може би — допусна Блейд.

— Още не разбирам какво общо има това с нас и с чувствата ни един към друг.

— Ще мога по-добре да те наблюдавам, ако никой не подозира, че има нещо помежду ни — обясни Блейд. — Случва се да изляза от форта и ако се оженим, ще станеш за посмешище на хората. Бъди търпелива, любов моя, работата ми тук скоро ще свърши. Бейли и Бесният вълк са мъртви, но други ренегати ще заемат мястото на Бесния вълк, стига да има оръжия, които да влизат в ръцете им благодарение на мъже като Бейли и партньора му.

— Блейд, не ми каза защо остави дядо си. Какво стана с хората от племето, които оцеляха от нападението?

— Жълтото куче умря — каза Блейд с тъга в погледа. — Зимата беше трудна. Нямаше храна, нямаше подслон, нападнаха ни много болести. Дядо почина от пневмония през февруари.

— Извинявай, Блейд — изрече искрено Шанън. — Ами другите?

— Скачащият бизон заведе хората при Паудър Ривър и там може би, ще се присъединят към другите сиукси. Те са твърде малко, за да живеят самостоятелно. Белият лос е приятел на Жълтото куче и ще ги приеме в племето си.

— Кога ще можем да бъдем заедно? — запита рязко Шанън.

— Не след дълго, надявам се — обеща Блейд. — Партньорът на Бейли трябва да направи някаква грешка и да се издаде. Дотогава ще те наблюдавам като ястреб. Нищо, нищо — повтори той с ожесточение — няма да ти се случи. Обичам те твърде много, за да те видя наранена.

— Не мислех, че някога ще те чуя да казваш тези думи — въздъхна щастливо Шанън.

— Не мислех, че ще ги кажа — ухили се плахо Блейд. — Ти заслужаваш нещо по-добро, Малка Жар птица. Аз съм метис и съм се бил на страната на янките, това са все неща, които презираш. Любовта ти към мен е чудо.

— Не, Блейд, ти си чудото. Ти ме накара да забравя войната и цялата тъга, която преживях, причинена от нея. Сега разбирам, че и двете страни са пострадали. Ти си се присъединил към армията на янките поради убежденията си и аз те уважавам заради вярата ти. Вече не съм онова плиткоумно, избухливо момиче, което не слушаше никого. Сега съм жена, способна да разбира и да прощава. Мама би се гордяла с мен.

— Аз се гордея с теб, Шанън.

— Мислиш ли… — Тя се изчерви силно, забелязвайки изведнъж какво е на път да поиска.

— Какво, Малка Жар птица? Какво щеше да поискаш?

— Щях да те помоля пак да ме любиш. Ако не си прекалено уморен — добави тя с намигване.

Лека усмивка изви пълните устни на Блейд.

— Уморен ли? — засмя се той. — Аз съм мъж в разцвета на силите си, сладка моя любима, още нямам тридесет години. Мога да те любя цяла нощ и да имам енергия да изляза и да убия всички врагове още утре сутринта.

— Говориш прекалено много, Блейд Страйкър.

 

 

Шанън се взря замислено през прозореца на училището, разсеяна като учениците си. Беше се върнала във форта преди няколко дни, сега пролетен сняг покриваше земята. Отначало целият този чисто бял сняг я натъжаваше, но докато мрачният сезон напредваше, тя копнееше за меката пролет на Джорджия, където беше израснала. Райският аромат на цветята и нежният океански бриз бяха толкова далечни, колкото и Блейд, откакто се бяха върнали.

Тогава се замисли за тази обширна, дива страна, пълна с възможности, и си спомни как семейството й беше решило да отпътува към западната граница. А сега, когато Блейд я обичаше, тя не искаше да замине оттук, освен ако не тръгнеше след него… където и да било.

Като си спомни за Блейд, мислите й тръгнаха в друга посока. След като се бяха върнали във форта, тя почти не го виждаше. Знаеше, че те двамата с майор Ванс действат тайно, за да разкрият партньора на Клайв Бейли. Този човек беше хитър, прекрасно прикриваше следите си. Сега вече сигурно имаше представа, че майор Ванс го издирва. Шанън беше говорила много накратко с Блейд през отминалите дни и той й беше казал, че още нямат представа кой е негодникът. Тя искрено се надяваше, нещо да се случи в скоро време, защото Блейд много й липсваше.

До момента нямаше никакви доказателства, че Шанън е в опасност, но майор Ванс беше настоял да назначи войник, който да я пази. Сержант О’Брайън, покрит с белези ветеран от много кампании, беше получил задачата да се грижи да не й се случи нищо лошо. Тя се чувстваше неудобно от това специално внимание, но се стараеше да се справи с положението. Не можеше да оспорва логиката на майор Ванс.

След като свърши занятията този следобед, Шанън се забави малко повече, разчиствайки стаята преди почивните дни. Когато се обърна, свършила работата си, Блейд се облягаше лениво на вратата.

— Блейд!

Без да я е грижа кой може да ги види, Шанън влетя в протегнатите му ръце.

— Ти си прекрасна, Малка Жар птица. Липсваше ми.

— Нямаш представа ти колко ми липсваше — отвърна Шанън, наистина доволна за първи път от много дни насам.

Толкова на място се чувстваше в ръцете на Блейд. Внезапно тя надникна над рамото му.

— Къде е сержант О’Брайън? Какво ще си помисли за нас, като ни види така?

— Уейд освободи О’Брайън за тази вечер. Аз трябва да заема мястото му — изрече Блейд, а в гласа му се долавяше намек за нощ, изпълнена с наслада. — Имам нужда от теб.

Затваряйки вратата зад себе си, Блейд я вдигна на ръце и топлата му уста покри нейната в целувка, натежала от нежен копнеж и сладко обещание. Езикът му се плъзна съблазнително между разтворените й устни и подхвана еротична игра с езичето й. Целувката стана по-дълбока, той засмука езика й, пиейки от сладкия й нектар. Когато я освободи от сладкия плен, Шанън беше изцедена и се отпусна безпомощно на масивните гърди на Блейд. Той се усмихна многозначително, оставяйки я да стъпи отново на пода.

— Ти си прекалено голямо изкушение, Малка Жар птица. Когато съм с теб, забравям всичко, остава само жаждата да те имам в ръцете си, да се заровя в сладката ти плът. Разбираш ли сега защо те избягвах? Трябва да съм на себе си, докато партньорът на Бейли не бъде заловен.

Шанън се изчерви красиво. Блейд рядко изказваше така красноречиво чувствата си.

— Вие двамата с майор Ванс научихте ли нещо ново?

— Още не знаем кой е партньорът на Бейли. Той е много хитър. Но подозирам, че много скоро ще тръгне да търси златото, което Бейли му е дължал. Естествено, ще допусне, че е скрито някъде в магазина и когато се появи там, за да си го вземе, или Уейд, или аз ще го чакаме.

— Какво ще стане с факторията, щом като Бейли е мъртъв?

— Друг човек скоро ще поеме управлението. Магазинът е собственост на армията, но се дава под наем на цивилни.

— Новият собственик ще узнае ли за златото?

— Не, а и не виждам нужда да му се казва, защото то вече не е там.

Устата на Шанън се отвори.

— Ти си го намерил?

— Двамата с Уейд претърсихме магазина много добре, преди да го оставим на новия собственик. Намерихме златото в дупка на пода, под една охлабена дъска. Уейд го е скрил на сигурно място в квартирата си.

— Мислиш ли, че партньорът на Бейли ще се вмъкне във факторията, за да търси златото?

— Сигурен съм. Двамата с Уейд се редуваме да пазим факторията денонощно. Рано или късно, той ще се опита да вземе златото.

— Внимавай, Блейд — прошепна трепереща Шанън. — Няма да понеса да ти се случи нещо.

— Не се тревожи, скъпа, винаги внимавам. След като Уейд ме освободи тази вечер, ще дойда при теб. Негов ред е да пази пред факторията, така че имаме няколко часа на разположение.

— Ще оставя задната врата отключена.

— Не, много е опасно. Ще почукам. Сигурно ще бъде късно през нощта.

— Няма значение до колко часа, но ще те чакам — обеща Шанън с блеснали очи. — Мисля обаче, че преувеличаваше заплахата за мен.

— Може, но не искам да рискувам.

Той я целуна отново, късо, страстно, завладяващо всичките й сетива. Тя усети твърдото доказателство за неговото желание да се надига срещу корема й и потръпна от възбуда.

— Тази вечер, Малка Жар птица. Прибери се сега у дома. Не вярвай на никого, освен на мен, Уейд и сержант О’Брайън.

Шанън излезе от училището в щастлива замая, мислейки за предстоящата нощ и за това, че щеше да има Блейд само за себе си за няколко откраднати часа блаженство. Щеше да се накисне най-напред в гореща вана, а после…

— Шанън! — Стресната, тя се извърна, когато Моли Гриър я повика от другата страна на улицата.

Усмихвайки се, тя изчака по-възрастната жена да пресече улицата, за да дойде при нея.

— Скъпа, къде се беше скрила? Училището със сигурност не ти пречи да посещаваш приятелите си. Не си идвала от векове на събранията за гласуването.

Повечето от цивилните знаеха, че Шанън беше отвлечена от Клайв Бейли, но малцина знаеха причината или подробностите. Благодарение най-вече на непоколебимото приятелство на семейство Гриър слуховете за Шанън бяха пресечени, още преди да се разпространят.

Полковник Гриър узна, че Клайв Бейли е търгувал с незаконно оръжие и че е смятал да продаде Шанън на Бесния вълк, но нищо друго. Ванс не му каза, че те двамата с Блейд са специални агенти, които работят по задача от Вашингтон. Не му беше позволено да казва нищо на никого, докато не получеше позволение от самия президент.

— Съжалявам, Моли, бях много заета с изпити и… разни неща — оправда се неумело Шанън. — Ще се опитам да дойда на следващото събрание.

— Скъпа, няма защо да се срамуваш или да се преструваш пред приятели. Не знам цялата история около Клайв Бейли, но съм сигурна, че не си виновна за случилото се. Никой няма да се осмели да те обвинява в мое присъствие. Настоявам да дойдеш на днешното събрание.

— Тази вечер ли? — Шанън се поколеба. — Аз…

— О, моля те… беше толкова полезна в организирането на групата, знам, че това те интересува.

Шанън не можа да откаже. Особено след изразеното от Моли доверие. Освен това, правото на жените да гласуват беше тема, близка до сърцето й. Тя беше убедена, че жените трябва да имат думата, когато става въпрос за собственото им бъдеще. Те бяха гръбнакът на цивилизацията и не биваше да бъдат третирани като обикновено притежание или придатък към някой мъж. Време беше да получат признание за изключителното място, което заемаха в обществото. Тъй като Блейд беше казал, че ще дойде късно вечерта, Шанън реши, че ще има достатъчно време да отиде на събранието.

— Разбира се, ще дойда на събранието, Моли. И… благодаря.

— Няма нужда от благодарности — възрази живо Моли, осъзнавайки за какво й благодари Шанън. — Седем и половина, скъпа. Ще пратя някой да те придружи.

— Няма нужда.

Моли се усмихна и махна с ръка — въпросът беше уреден.

Шанън с досада видя лейтенант Гудман пред вратата си същата вечер, пратен от доброжелателната Моли Гриър да я придружи до залата на събранието. Тя презираше нахалния лейтенант заради подлото му нападение над селото на Жълтото куче и веднага изрази чувствата си.

— Добър вечер, Шанън — поздрави я той любезно, когато тя отвори вратата. — Готова ли си? Госпожа Гриър ме помоли да те придружа до събранието.

— Готова съм — каза Шанън с хладно презрение.

Откачи палтото си от куката зад вратата и Гудман го пое от ръцете й, намятайки го на раменете й със замах.

Тя наложи бърза крачка още щом излязоха на улицата.

— Щастлив съм да видя, че си добре след… м-м… неотдавнашното ти сериозно изпитание. Имаш ли някаква представа защо Клайв Бейли те отвлече?

— Не искам да говоря за това — изрече Шанън рязко. — Вижте, лейтенанте, защо не престанем да се преструваме.

Той замря, присвил очи в тесни цепнатини.

— Какво искаш да кажеш?

— Аз не ви харесвам и вие го знаете.

Шумна въздишка се отрони от устните му.

— Знам, че си разстроена заради нападението, но тези червени дяволи си го заслужаваха. Никога не съм си мислил, че обичаш индианците. Имала си късмет, че си останала жива.

Странен хлад обзе Шанън и тя потрепери. Или ушите я мамеха, или думите на лейтенант Гудман съдържаха завоалирана заплаха. За щастие, не стана нужда да говори повече, защото бяха стигнали до къщата на Гриър. Шанън бързо хлътна вътре.

— Ще те чакам, за да те заведа обратно — викна Гудман след изчезващия й гръб.

Събранието тръгна добре. Шанън научи, че Анна Дикинсън, известна боркиня за правата на жените, е обещала да отиде в Чейен в близко бъдеще, за да говори за правата на жените.

— Проблемът с правата на жените е спорен предмет понастоящем — каза Моли пред събралите се, — но, честно казано, няма голямо противопоставяне срещу движението в щатското законодателство. Жените в Уайоминг са толкова малко, че повечето мъже не преценяват добре влиянието ни в политиката.

— Нашето влияние тук, на западната граница е много по-различно, отколкото на изток — съгласи се от Кери Линкълн, съпруга на млад майор. — Помните как е на изток. Жените са скромни, покорни, възпитавани в домашарство. Съпругата рядко бива изслушвана извън семейството. Тя е частна личност, никога не излиза пред публика.

Всички кимнаха в знак на съгласие, когато тя продължи.

— На западната граница жените са стожерът на семейството. Ние работим на полето рамо до рамо с нашите мъже и имаме собствено мнение.

— Сигурна съм, че повечето мъже сега осъзнават, че животът на жените се е променил и разширил, че е необходима промяна, ако искаме границата да бъде покорена и цивилизована — изрече мъдро Моли.

— Да — съгласи се Сара Ханкс, друга боркиня за избирателни права на жените. — Жените създават училища и черкви, за да помогнат границата да бъде усвоена. Щатите не осигуряват финансиране за училища — изрече тя с горчивина. — Дружествата за женска взаимопомощ събират пари и правят всичко това възможно. Наистина, чувала съм да казват, че дори танцьорките от баровете идват на някои събрания за жени. Редиците ни са отворени за всички.

— Но има мъже в Уайоминг, които не искат да се разреши на жените да гласуват — обади се Шанън. — Позовават се на щетите, които можело да нанесем в изборите. Изтъкват, че домовете и семействата щели да западнат, жените щели да се лишат от женствеността си и божиите закони нямало да се спазват.

— Така говорят — съгласи се Моли, — но за щастие законодателството в Уайоминг е съгласно, че предимствата за рядко населения ни щат са много повече от неудобствата. Запомнете думите ми, дами, поправката за правата на жените ще бъде приета и много скоро ще имаме право да гласуваме и да бъдем избирани.

Когато дойде време за тръгване, Клеър Гриър вдигна такъв шум за това, че лейтенант Гудман трябва да изпраща Шанън, че Шанън отклони предложението му да я придружи до дома й. Когато Моли предложи да осигури друг придружител, Шанън учтиво отказа, тъй като и преди се беше прибирала пеша, без никакви произшествия.

— Съжалявам заради Клеър, скъпа — извини се Моли, когато Шанън излезе навън. — Забравих колко собственически се държи към лейтенант Гудман. Беше грешка от моя страна да го пращам за твой придружител.

— Клеър няма защо да се тревожи, Моли — увери я Шанън, — не мога да понасям лейтенанта.

— Не си ли малко сурова към него, скъпа? Той направи това, което смяташе за правилно. Не обичам да се убиват невинни хора, но правим каквото трябва.

Шанън реши да не отговаря, пожелавайки набързо лека нощ на Моли и тръгна да прекосява плаца. Вече беше десет часът и тя се безпокоеше, че Блейд може вече да е дошъл и да се е разстроил, когато е открил, че я няма у дома.

Блейд беше приклекнал зад едни храсти на няколко ярда от задната врата на факторията. Майор Ванс щеше да го смени чак в единадесет часа, за да може да отиде при Шанън. Не беше сигурен още колко може да издържи да се преструва. Искаше Шанън да бъде негова завинаги, искаше целият свят да узнае, че тя му принадлежи. Но Уейд Ванс го беше убедил да изчака, докато техният човек не се озове зад решетките, защото Шанън вече беше в достатъчно голяма опасност и без всички да знаят, че обича един метис. Ванс твърдеше, че хората най-вероятно ще я отбягват и ще я осмиват, ако двамата се оженят сега. Учителите заемаха специално място в обществото и се очакваше да поддържат неопетнен образ в очите на своите ученици.

Внезапно Блейд се напрегна тревожно. Острият му слух долови шумолене в храстите отзад. След миг той се отпусна, мислейки, че Уейд, като го знаеше колко иска да бъде с Шанън, е решил да дойде да го смени по-рано. Това беше първата сериозна грешка на Блейд от дълго време насам и едва не му струва живота.

— Подранил си, Уейд, но не мога да кажа, че не се радвам, че си тук.

Той погледна през рамо, очаквайки да види Ванс да кляка до него. Но когато долови блясъка на ножа под лунната светлина, вече беше твърде късно да направи каквото и да било, освен да извие тялото си така, че острието да не улучи уязвимото място под врата и да се забие дълбоко в рамото му. Блейд се извъртя, за да застане лице в лице с нападателя, вече извадил собствения си нож. Но за свое огорчение не срещна друго, освен въздуха, защото нападателят му вече се беше стопил в сенките. Опита се да стане, изръмжа от болка и опита отново. Този път успя да се изправи и залитна напред. Стигна до улицата пред факторията и се строполи на колене.

Шанън бързаше през площада с неясна тревога в сърцето. Пожелаваше си да беше позволила на Моли да й осигури друг придружител. По гърба й пропълзяха тръпки. Да не би някой да я следваше? Хвърляйки бегъл поглед през рамо, тя не видя нищо. Улицата беше безлюдна. Въображението й работеше прекалено силно, каза си тя с нервен смях. Внезапно видя някой да излиза неуверено иззад факторията и замръзна. Изглеждаше… беше…

Блейд! Нещо не беше наред с него! Кръвта се втурна в замръзналите крайници на Шанън, когато тя се спусна към него, но се спъна в дългата си пола, залитна и падна. Точно когато тупна на земята, експлозия раздра нощния въздух и един куршум профуча, за щастие, без да я нарани, точно край главата й. Ако не беше паднала, несъмнено щеше да бъде убита на място!

Блейд чу изстрела и веднага разбра какво означава това. Беше видял Шанън да се приближава към него и беше разбрал, че който и да се е опитал да го убие, иска и нейната смърт. Събирайки малкото сила, която му беше останала, той се приближи към мястото, където лежеше Шанън, недалеч от него. Предположи, че е била простреляна, и изрева яростно. Силно облекчение се разля из тялото му, когато тя се изправи несигурно на крака, объркана, но невредима.

— Блейд, какво стана? — запита тя озадачена.

— Някой се опита да ни убие — отвърна Блейд, говорейки с усилие.

Болката и загубата на кръв го бяха зашеметили, макар че за щастие раната не беше опасна за живота му.

С последни сили той дръпна Шанън в прегръдките си.

— Ти си ранен! — извика тя. Ръката й се дръпна от гърба му, цялата в кръв. — Ще те заведа у дома, не сме далеч.

Обви ръка около кръста му, за да го задържи изправен. Бяха изминали едва няколко стъпки, когато майор Ванс внезапно се появи пред тях.

— Какво, по дяволите, е станало тук? Тъкмо идвах да те сменя, Блейд. Чух изстрел. Някой от вас ранен ли е?

— Някой стреля по мен — каза Шанън, — но не знам кой.

— Какво става с Блейд?

Той се облягаше тежко на рамото на Шанън.

— Прободоха ме — изпъшка Блейд, като се поизправи, за да може да говори. — Грешката е моя, бях непредпазлив. Помислих, че си ти и си дошъл по-рано. Съжалявам.

— Дайте да ви помогна — каза Ванс, поемайки тежестта на Блейд от рамото на Шанън. — Къде го водите?

— У дома. Съвсем наблизо е.

Шанън отключи вратата и се дръпна, за да може Ванс да вкара вътре Блейд.

— Заведете го в спалнята — каза Шанън.

След като внимателно провери състоянието на Блейд, Ванс каза, че няма опасност за живота му. Кръвта вече се беше съсирила около ръбовете на назъбената рана.

— Имаш късмет — обърна се майорът към Блейд. — Ще пратя доктора, защото раната трябва да се дезинфекцира и да се зашие. Видя ли кой беше?

— Не — изпъшка Блейд. — Изчезна, преди да видя лицето му.

Ванс се намръщи тревожно.

— Изглежда, нашият човек знае, че си правителствен агент. Сигурно е мислел, че аз съм стоял в засада в храстите. Жалко, че нощта е толкова светла, вероятно те е познал. Подозирам, че е било голям шок за него, като е видял, че не напада мен.

— Боя се, че си прав, Уейд — съгласи се Блейд. — Нашият човек е хитър и опасен. Сега вече знае, че и двамата го преследваме.

— Не говори повече, Блейд. Отивам за доктора.

— Не го води тук! — настоя Блейд, опитвайки се да стане от леглото. — Не бива да ме виждат в дома на Шанън в такова положение.

— Няма никакво значение, Блейд — забеляза тя. — Вече се уморих да се крия. Казах ти, не се срамувам от любовта ни.

Блейд изглеждаше благодарен, но не се трогна.

— Уейд ще ми помогне да се върна в квартирата си. Ще трябва да лежа няколко дни. Решен съм да хвана този човек, Шанън. Дотогава трябва да бъдем търпеливи. Един ден ще бъдем заедно така, както искаме да бъдем.

— Майор Ванс, бих искала да поговоря насаме с Блейд — помоли Шанън — Бихте ли почакали в другата стая?

Докато Ванс седеше в малката приемна, Шанън се обърна към Блейд.

— Все ми е едно какво говорят хората. Ти си точно толкова бял, колкото и индианец. А аз те обичам.

— Господ знае, че те обичам, Малка Жар птица, а сега те обичам невероятно много. Но имам да свърша една работа, преди да се съберем. Обещах на президента и искам да удържа на думата си. Ако Бесният вълк не беше купил онези оръжия, никога нямаше да нападне кервана. И Гудман нямаше да нападне селото на Жълтото куче. Честта изисква да отмъстя за цялата тази безсмислена смърт и да предам виновните за това на правосъдието.

— Отмъщението по-важно ли е за теб от мен? — запита тихо Шанън.

— Шанън, ти не ме разбра. Нищо не е по-важно за мен от теб, но цялата тази работа отива далеч отвъд чувствата ни един към друг. Не просто отмъщение искам аз, а правосъдие. Страх ме е и за теб, Малка Жар птица. Няма да изложа живота ти на риск, като те въвлека в това повече, отколкото вече си въвлечена. Сега, щом човекът знае кой съм, опасността става още по-голяма.

— Можем да се изправим пред всичко, щом сме заедно — заяви Шанън с тихо достойнство.

— Не мога да поема този риск.

— Блейд, ако не престанеш с тези загадки, край. Не мога да продължавам така. Мразя да се прикривам. Мразя да се преструвам.

— Проклятие, Шанън, не говориш сериозно!

— Говоря напълно сериозно.

— Съжалявам, Малка Жар птица — каза Блейд с глас, натежал от разкаяние. — Убеден съм, че по моему ще е най-добре. Само ако…

Болезнен стон прекъсна думите му и напомни на Шанън, че той е ранен и има нужда от незабавни грижи.

Много спокойно, може би прекалено спокойно за разтуптялото се сърце, тя се отправи към вратата.

— Майор Ванс, моля ви, заведете Блейд в квартирата му.

— Шанън, аз…

— Моля те, не казвай нищо повече, Блейд.

Тогава Ванс влезе в стаята и Шанън се дръпна, докато Блейд се изправяше на крака и излизаше с помощта на майора навън, в студения нощен въздух. Преди мракът да го погълне, той хвърли поглед през рамо към нея, а очите му бяха изпълнени с такава тъга и ням призив, че тя едва не капитулира. Но възпитанието й изискваше да остане непоклатима в убеждението си. Как би могло, любов като тяхната да е грешна? Защо трябваше да се крият, сякаш тя се срамува от Блейд и от смесената му кръв?

Когато двама души се обичат, нищо няма значение, освен да бъдат заедно, а всичко друго да върви по дяволите. Макар че не се съмняваше в любовта на Блейд, мисленето му беше погрешно. Докато той не се осъзнаеше, тя нямаш да промени намеренията си. Докато той не бъдеше готов да признае открито тяхната любов, тя беше готова да се справя с живот без него. Нямаше да й хареса, животът без Блейд нямаше да бъде никакъв живот. Но беше по-добре от това, да се правят, че любовта им не съществува.