Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Отвъд хоризонта (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Beyond The Horizont, ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 88гласа)

Информация

Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona(2010)

Издание:

Кони Мейсън. Отвъд хоризонта

ИК „Ирис“, София, 2007

Редактор: Христина Владимирова

Коректор: Виолета Иванова

ISBN: 954–455–045–7

История

  1. —Добавяне

9.

— Скъпа, какво ужасно, невероятно изпитание — изрече съчувствено Моли Гриър.

Приятна матрона на средна възраст, Моли цъкна с език в съпричастие, докато помагаше на Шанън да влезе във ваната с димяща вода. Дъщеря й Клеър, ослепителна брюнетка с виолетови очи, която изобщо не приличаше на родителите си, стоеше наблизо с пресметливо изражение на прелестното си лице.

— Какво ти направиха индианците? — запита тя направо. — Изнасилиха ли те? Колко бяха…

— Клеър! — ахна ужасена Моли, потресена от неделикатните въпроси на дъщеря си и жестоките й предположения. — Не притеснявай госпожица Бранигън. Къде са ти маниерите? Тя е гостенка в дома ни и ако иска да знаем какво й се е случило, ще ни го каже.

— Нищо не се е случило, наистина — побърза да каже Шанън. — И моля ви, наричайте ме Шанън.

Всички ли щяха да предположат, че е била изнасилена от индианците? Господи, каква бъркотия!

— Разбира се, че не, скъпа — изрече съчувствено Моли. Тонът на гласа й подсказваше, че не е убедена в искреността на Шанън.

— Наричай ни Моли и Клеър. И моля те, не обръщай внимание на Клеър, тя е доста пряма. Не бързай, изкъпи се, докато аз се погрижа за вечерята. Клеър може да ти прави компания, ако внимава как се държи. Когато станеш готова, ще намериш дрехите си в онези сандъци до стената. Приятелите ти ги оставиха. Толкова бяха сигурни, че онзи метис, когото сте били наели за водач на кервана, ще те намери и ще те върне благополучно.

Клеър изчака Моли да излезе от стаята, преди да се примъкне по-близо и да каже:

— Завиждам ти, че си била насаме с метиса. — И потръпна деликатно. — Видях го да минава през плаца. Може да е наполовина дивак, но е най-красивият мъж, когото някога съм виждала. Изглежда толкова силен и жесток, само като си помисля за него, се плаша.

— Ако говориш за Блейд, той ме спаси от Бесния вълк. Изобщо не се плаша от него.

— Блейд? Така ли се казва? Някак си му отива. — Тя се изкикоти при представата, която името му предизвикваше. — Насили ли те? Див любовник ли е?

Тя облиза устни в нетърпеливо очакване отговора на Шанън.

— Наистина, Клеър — изрече укорително Шанън, — нищо не се е случило. Само благодарение на навременната му намеса се върнах невредима. Това е всичко, което ще кажа по този въпрос.

— Просто полюбопитствах — изрече заядливо Клеър. Обидена, тя отиде до прозореца, нравейки се, че наблюдава движението отвън, докато Шанън довършваше банята си.

— Ето го, влиза в канцеларията на татко.

Трудно беше да се прави на безразлична пред пороя от конкретни въпроси на Клеър и нескриваното й любопитство. Добре беше, че красивата брюнетка не можеше да чуе дивото туптене на сърцето на Шанън. Блейд щеше ли да разкаже всички интимни подробности от спасяването й? Или щеше да бъде дискретен и да не споменава как точно е успял да я изведе от селото на Жълтото куче с толкова малко затруднения? Тя не можеше да не се тревожи, защото не се искаше особено силно въображение, за да си представи как ще се отнасят с нея хората, ако подозират, че е спала с индианец.

 

 

Блейд наближи канцеларията на полковник Гриър, където беше призован да се яви само преди няколко минути. Разбра, че ще бъде разпитан сериозно от командващия на форта и се надяваше отговорите му, да го удовлетворят. Още не беше имал време да се отбие при Клайв Бейли, но възнамеряваше да го направи веднага, щом излезеше от канцеларията на полковник Гриър. Толкова беше закъснял, за да успее да отведе Шанън във форта, че се страхуваше, че Бейли вече се е отървал от контрабандното оръжие. Питаше се и дали е пристигнал Уейд Ванс, свръзката му. Получи отговор на въпроса си, когато беше въведен в канцеларията на полковник Гриър и видя, че полковникът не беше сам. Майор Ванс наистина беше пристигнал и седеше на стола срещу бюрото на полковника. Лейтенант Гудман също присъстваше, застанал „свободно“ пред началниците си.

— А, Суифт Блейд, елате — каза полковник Гриър, давайки знак на Блейд да се приближи. — Познавате лейтенанта, а другият джентълмен е майор Ванс. Той току-що пристигна по назначение във форт Ларами и е мой заместник — командващ.

Блейд поздрави двамата мъже с леко кимване, внимавайки изражението му да не издаде, че и преди е виждал майора, когото познаваше и уважаваше от много години насам.

— Лейтенант Гудман ми каза, че патрулът му е попаднал на вас и госпожица Бранигън на около тридесет мили на изток от форта. Знаем, че сте проследили младата дама, след като е била отвлечена от сиукски ренегати, но какво се случи? Трудно ли я измъкнахте от Бесния вълк?

— Госпожица Бранигън беше отведена в сиукското село от Бесния вълк, който искаше да я вземе за съпруга — обясни Блейд. Внимаваше да не я нарича Шанън. На никой индианец не би било позволено да се държи така възмутително интимно.

— За щастие стигнах в селото навреме, за да осуетя плановете на Бесния вълк за младата дама.

— И как точно успяхте да постигнете това невероятно нещо? — запита Гудман с откровен скептицизъм. — От това, което знаем за Бесния вълк, той е безразсъден ренегат, който си създава собствени правила.

— Тъй като беше отвел госпожица Бранигън в селото на Жълтото куче, беше длъжен да се съобрази с правилата на съвета. Аз се застъпих пред Жълтото куче и пред съвета да пуснат госпожица Бранигън и те отсъдиха в моя полза.

Това беше доста просто обяснение, но Блейд нямаше намерение да навлиза в подробности относно освобождаването на Шанън.

— Защо да го правят? — запита заинтересуван полковник Гриър. — Познавате ли Жълтото куче лично? От неговото село ли сте? Защо не сме ви виждали преди във форта?

— Живеех с баща си, който беше трапер — обясни Блейд, решен да не казва цялата истина. — Когато той умря, бях разузнавач известно време във форт Киърни, а после отидох в Сейнт Луис, където ме наеха като водач на кервана.

— Това все още не обяснява, защо съветът е взел решение във ваша полза — възрази Гудман, убеден, че Блейд лъже.

— Дайте му шанс — обади се майор Ванс, намесвайки се в разговора за първи път. — Младежът е проявил смелост, спасявайки госпожица Бранигън. Малцина мъже биха се опълчили срещу авторитета на Бесния вълк.

— Е? — настоя Гудман, хвърляйки остър поглед към Блейд. — Кажете ни как постигнахте това чудо.

— Прекарах ранното си детство в селото на Жълтото куче — разкри Блейд. — Майка ми беше сиукска. Бесният вълк не е много обичан в селото. Има си последователи, но повечето са горещи глави и отхвърлени като самия него.

— Майка ви мъртва ли е? — запита остро Гриър.

— Да — излъга Блейд, поради някаква неясна причина не искаше да разгласява местонахождението на майка си и да разкрива връзката си с Жълтото куче.

— Благодарни сме, че госпожица Бранигън се върна жива и здрава — каза Гриър.

— Какъвто и метод за убеждаване да сте използвали, със сигурност спечелихте благодарността ни — добави Ванс с нескривано възхищение.

Лейтенант Гудман хвърли пронизителен поглед към Блейд.

— Усещам, че не ни казвате всичко.

Блейд се стегна.

— Лъжец ли ме наричате?

Лицето му стана като от камък, устата се превърна в тънка линия на фона на загорялата кожа. Не харесваше самоуверения лейтенант, изобщо не го харесваше. Имаше нещо у него, което не му вдъхваше доверие.

Гудман усети тихата заплаха в мрачните черти на Блейд и страхливо реши да не се забърква с този жесток метис, страхувайки се, че ще си навлече неумолимия му гняв.

— Не съм искал да ви засегна със забележката си, Суифт Блейд — избухна той. — Никой не поставя под въпрос правдивостта на думите ви. Само искаме да чуем цялата история.

Майор Ванс скри една усмивка зад дланта си. Не бе идвал отдавна във форта, но много му хареса да види как напереният лейтенант трепери пред стоманения поглед на Блейд. Гудман беше любимецът на полковника, който не можеше да греши. Лично Ванс не го харесваше и беше доволен да забележи, че Блейд споделя чувствата му. Преценката му още не го беше подвеждала.

— Стига, — предупреди ги строго Гриър. — Мисля, че ни казахте всичко, което искахме да знаем, Суифт Блейд. Какви са плановете ви сега? Керванът вече нае друг водач, а няма да има други до следващата пролет.

Блейд изгледа изпитателно полковника.

— Да не би да ми предлагате работа?

— Има една, ако се интересувате — изрече полека Гриър. — Е?

— Зависи какво имате предвид.

— Трябва ни разузнавач. Предишният умря от ухапване на гърмяща змия. Работата е ваша, ако я искате.

Блейд се престори, че обмисли предложението, поглеждайки към майор Ванс изпод полуспуснатите си клепачи. Майорът кимна едва забележимо и това му даде необходимия отговор.

— Мисля, че ще приема предложението ви, полковник Гриър.

Усмихна се и протегна ръка. Гриър не се колеба, приемайки ръкостискането му, за да подпечатат сделката.

— Идете при интенданта, той ще ви определи квартира. Ако ви трябва кон, изберете си от нашите конюшни.

Блейд кимна рязко, обърна се и излезе от стаята.

— Страхувам се, че допуснахте грешка — каза намръщено Гудман. — Не вярвам на този метис. Сиуксите са диваци, които не се приспособяват лесно към цивилизацията.

— Дайте му шанс — обади се Ванс. — Изглежда ми надежден. Ако е имало нещо, сигурен съм, че госпожица Бранигън ще каже.

Полковник Гриър кимна мъдро и лейтенант Гудман нерешително изостави темата, заклевайки се да държи метиса под око, защото нещо му подсказваше, че този човек не е това, за което се представя.

 

 

Блейд не се оплака, когато му отредиха една стаичка зад ковачницата, която очевидно не беше достойна за действащ армейски офицер или обикновен войник. Поне щеше да бъде сам, без никой да го следи къде ходи.

Но когато отиде да си избере кон, го очакваше изненадата на живота му. Дъвчейки доволно сеното, сред другите животни стоеше Боец. Блейд пъхна два пръста в устата си и изсвири пронизително. Ушите на сивото пони мръднаха, то изцвили и се отправи към него, за да го приветства. Блейд го почеса по главата и му заговори с тих глас.

— Май ви познава, господине.

Блейд се извърна, когато началникът на конюшнята се появи до него.

— Така е, мой е от много години насам. Много сме пътували с него. Как е стигнал тук?

— Дойде преди няколко дни. Помислих си, че някой ще си го познае рано или късно. Аз съм Сам Даниелс.

— Аз съм Суифт Блейд, но Блейд е напълно достатъчно — отвърна младият мъж. — Току-що се наех за разузнавач. Не си и помислях, че ще намеря Боец. Сам ли беше?

— Да, и се запъти право насам, сякаш ви е чакал. Откраднат ли беше?

— Изгубих го в торнадото преди няколко дни. Предположих, че е мъртъв. Радвам се да видя, че съм сгрешил. Липсваше ми това старо момче.

 

 

— Искате да кажете, че трябва да седя тук цялата зима? — изхлипа Шанън. — Какво ще правя? Сигурни ли сте, че никакъв друг керван няма да мине оттук до края на годината?

Шанън седеше на масата, приготвена за вечеря, заедно със семейство Гриър и се наслаждаваше на великолепно приготвеното ядене, докато Моли цъкаше с език заради малките порции, които тя си сипваше. Шанън живееше вече няколко дни при семейство Гриър и полковникът беше обещал да потърси възможност да я изпрати към Айдахо.

— Знам колко сте разочарована, Шанън, но се боя, че нищо не мога да направя по този въпрос. Вече е септември и планинските проходи до Боаз скоро ще станат непроходими. Освен това, пътят Боузман е подложен на непрекъснати нападения в последните месеци. Получихме известие, че групи дървари от форта Фил Киърни са били нападнати из засада от банда ренегати, двадесет или тридесет, фортовете Фетърман и Рино съобщават за подобни събития. Почти няма сигурност извън стените им и предупредих Уилсън да избере друг маршрут.

— Франк Уилсън ли?

— Да, беше избран за водач на кервана, след като Клайв Бейли се отдели от тях.

— Аз имам добри приятели сред преселниците… те в опасност ли са? — запита уплашена Шанън.

— Винаги има опасност в земите на индианците — отвърна тактично Гриър. — Опитахме се да подпишем договор със сиуксите за правото да пътуваме през земите им, но вождовете се оттеглиха от преговорите. Всеки, който минава по пътя Боузман, рискува опасности и възможни нападения.

— Чували сте за клането Фетърман, нали? — продължи той. Шанън поклати отрицателно глава. — Уилям Фетърман беше амбициозен млад капитан във форта Фил Киърни, изпратен с осемдесет мъже да измъкне керван с дървен материал изпод обстрел. Един хитър млад сиукс, Лудият кон, примамил патрула в засада и избил всички, включително дървосекачите.

Разказът на полковника така изнерви Шанън, че тя млъкна, дъвчейки замислено. Ако трябваше да остане във форт Ларами, имаше много неща, които трябваше да премисли. Изглеждаше така, сякаш щеше да й се наложи да остане тук цялата зима, поне до началото на лятото, когато започваха да пристигат кервани. За щастие, имаше пари в един от сандъците, които семейство Джонсън бяха оставили, но те щяха да й трябват, за да си купи място в следващия керван. Добросърдечната Моли Гриър й предложи да остане да живее при семейството й толкова, колкото поиска, но Шанън не искаше да им се натрапва за толкова много време.

— Полковник Гриър, няма ли начин да си изкарвам издръжката? — запита тя. — Чувствам се неудобно да злоупотребявам с любезността ви.

— Глупости, скъпа, можете да останете колкото искате — усмихна се топло Моли. — Не за първи път отваряме дома си за гости. Така става по западната граница.

— Оценявам великодушието ви — отвърна Шанън, — но сигурно има нещо, което бих могла да върша.

— Не си затруднявайте хубавата главичка с това, скъпа — намеси се полковникът. — Доволни сме, че сте при нас.

— Татко, не казваше ли, че търсите учителка? — намекна невинно Клеър. — Шанън ще бъде идеална за тази работа.

— Не мисля, че тя ще…

— Учителка ли? — запита Шанън със събуден интерес. — Разкажете ми за това.

— Щом настоявате. Опитвах се да примамя някоя учителка, за да обучава десетината деца на офицери, назначени във форта. Като че ли никой не проявява интерес да преподава в училище, в сърцето на сиукска земя.

— Аз се интересувам — чу се да казва Шанън, изненадана от себе си. — Получила съм добро образование и смятам, че имам квалификацията за тази работа. Има и заплата, нали?

— Разбира се, а и собствена къщичка точно до училището. Да не би да искате да кажете, че ще си помислите?

— О, да. Бих искала да бъда полезна, вместо да седя тук цяла зима и да не върша нищо — увери го Шанън.

— Добре — изрече полковник Гриър — щом сте сигурна. Една учителка ще ни бъде от полза. Опитвах се да заинтересувам Клеър, но без полза.

— Кога мога да започна? — запита с готовност Шанън.

— Има да се свърши малко работа, за да се приведат училището и къщата ви в добро състояние. Ще се опитам да наема някого, но ни липсва работна ръка. Не би трябвало да минат повече от две седмици, преди всичко да бъде подредено.

— Сигурна съм, че мога да се справя и сама — каза тя.

— Ще ви помогнем, Клеър? — предложи любезно Моли.

Клеър се принуди да се съгласи с неохота.

— Кога ще мога да се преместя в къщата? — запита Шанън.

— Толкова ли бързате да ни напуснете? — смъмри я бащински полковник Гриър. — Когато къщата стане обитаема, можете да се преместите.

— Не че намирам гостоприемството ви за недостатъчно — увери го Шанън, — но просто бих искала да започна да преподавам възможно най-скоро.

Тази вечер лейтенант Гудман се отби на посещение. Шанън не беше изненадана да научи, че лейтенантът често идва тук на гости и че двамата с Клеър са почти годеници. Като за мъж, който се предполага, че е влюбен, помисли Шанън, той отклоняваше поглед към нея прекалено често. Клеър сигурно също беше забелязала това, защото хвърляше остри погледи към нея при всяка възможност. Когато Гудман покани Клеър да се разходят, а Шанън да се присъедини към тях, тя учтиво отказа. Със сигурност не искаше да се забърква в любовната им история.

Блейд стоеше скрит в сенките до квартирата на полковник Гриър. Питаше се какво ли прави Шанън, ако стаята, където току-що заблещука светлинка, беше нейната. Толкова близо и същевременно толкова далеч, помисли той със съжаление. Двамата бяха много различни, не беше съдено да бъдат нито приятели, нито любовници. Но той искаше да бъдат и двете. Стоя отвън, докато светлината зад прозореца на горния етаж угасна, после се върна мрачен в стаичката си, припомняйки си с жива яснота нощта, когато беше взел девствеността на Шанън и беше докоснал рая.

Ако Блейд беше Уакан Такан, щеше да може да прочете мислите на Шанън, да усети как душата и тялото й го викат. Липсваше й успокоителното му присъствие, голямото му тяло до нейното през нощта. Бяха прекарали заедно толкова много дни и нощи, че тя беше привикнала с компанията му, приемаше я съвсем естествено. Чувствата й към Блейд бяха толкова объркани, че й беше трудно да се оправи в тях!

Той беше рискувал живота си, за да я спаси, макар че методите му бяха груби и тя беше загубила невинността си. Но простата благодарност не можеше да опише това, което тя изпитваше към него. Не можеше да го мрази, привличането между тях беше твърде силно. Хрумна й, че той се беше любил с нея така, сякаш наистина искаше да направи първия път незабравим. Блейд не беше като никой друг мъж. Наистина ли имаше значение, че е метис?

 

 

Клайв Бейли беше щастливец. Беше се върнал във факторията си, за да я намери преуспяваща под вещото ръководство на един мъж от Айова на име Бърт Дънлап. Съпругата му Айрис шиеше дрехи и ги продаваше в магазина. Но след връщането си, той вече нямаше нужда от тях, затова ги освободи, преди да са открили по някаква случайност контрабандното оръжие. След това успешно беше продал оръжията на Бесния вълк срещу цяло състояние в злато — злато, което ренегатите бяха откраднали от дилижанс, превозващ скъпоценния метал за заплати на работещите по строежа на железницата. Бейли дори беше поискал и получил повече от това, за което се беше пазарил. Беше разгневен от нападението на Бесния вълк в прерията и заплаши да не му даде оръжията, ако не получи повече злато. Понеже не споделяше алчността на белите за злато, Бесният вълк се съгласи с лекота.

Бейли толкова бързаше да се отърве от контрабандното оръжие, че отиде на срещата, определена му от Бесния вълк, скоро след като пристигна във форт Ларами. Беше научил от ренегата, че Блейд е заминал от селото на сиуксите заедно с Шанън Бранигън и вероятно щеше скоро да пристигне във форта.

Чувствата му по този повод бяха смесени. Не се знаеше много за този метис, с изключение на това, че се е появил неизвестно откъде, за да се наеме като водач. Много препоръчан от армията, Блейд беше нает, без никой да го види, и бе пристигнал в Индипендънс дни преди керванът да потегли. Макар че Бейли нямаше оплаквания от работата му, мъжът изглеждаше прекалено образован, за да бъде просто обикновен метис, а и прекалено любопитен.

Въпреки това, Бейли с облекчение се отърва от оръжията и скри златото, което щеше да му стигне за много време. Един ден, преди диваците да избият всичко живо по западната граница, той щеше да се върне в цивилизацията и да харчи богатството си. Но не можеше да изтрие от паметта си последните думи на Бесния вълк:

— Доведи ми Малката Жар птица и останалото злато е твое.

Това беше съблазнително предложение.