Кони Мейсън
Отвъд хоризонта (5)

4.

Вече нямаше нужда от предпазливост, когато Шанън се извърна, за да застане с лице към опасността, която ги връхлиташе. С разтуптяно сърце тя загледа как двадесет-тридесет войни се спускат от хълмовете към тях. Бяха нагиздени в пълно бойно снаряжение и причудливо боядисани. Шанън заподозря, че или се връщат от някой набег, или са тръгнали да нападат някого.

От това, което бе чувала за сиуксите, те бяха жесток народ, често наричани „ужаса на планините“. Когато се приближиха, тя видя, че са и доста красиви, повече от поуните или от други, които беше виждала. Също като Блейд, те бяха високи и здрави, с решителни лица и светло бронзова кожа. Изглеждаха чисти и добре поддържани, с лъскавочерни коси. Шанън знаеше, че след 1860 г. сиуксите бяха станали извънредно враждебни към пътуващите, които преминаваха през земите им. Нападаха малки кервани и изостанали от частите си войници, защото атаките срещу добре въоръжените кервани бяха опасни и водеха до незабавни ответни действия от страна на армията на Съединените щати.

Очите на Блейд се присвиха в тъмни прорези, когато войните ги обкръжиха. Ръцете му висяха отпуснати, тялото беше напрегнато, но външно не показваше почти никакви емоции или безпокойство. На Шанън й се стори замислен, но бдителен и внезапно й хрумна, че може би е очаквал индианците да се появят. Това имаше ли нещо общо с претърсването на фургоните, запита се тя. Всяка мисъл спря, когато индианците застанаха в кръг наоколо им и водачът им смушка коня си към тях.

Блейд не помръдваше. Шанън беше учудена, че може да изглежда хладнокръвен и спокоен в такъв момент. Нищо в изражението му не й подсказваше по никакъв начин, какво мисли или какво смята да прави. Тя щеше да се изненада, ако можеше да разбере думите му, отправени към страшния войн на езика на сиуксите.

— Мина много време, Бесни Вълко.

Бесният вълк се вгледа втренчено в Блейд за няколко минути, преди една бавна усмивка да извие устните му, но без да стигне до черната бездна на очите му.

— Не е достатъчно много, Суифт Блейд. — Разпозна го полека, но със сигурност. — Мислехме, че животът на белите те е превзел много отдавна. Защо се връщаш?

— За да видя майка си и дядо си — отвърна Блейд. — Никога не съм изоставял народа на майка си. Дори когато се биех във войната, знаех, че един ден ще се върна. Какво правиш тук? Воюваш с белите ли?

— Белите убиват нашите бизони, тъпчат прерията и опустошават ловните ни полета — изфуча гневно Бесният вълк. — Казват ни, че трябва да стоим в резерватите и да умираме от глад, докато те крадат земите ни. Старците може и да са доволни да седят пред типитата и да мечтаят за отминалите дни, но младите войни се обединяват, за да изгонят белите.

— Захванали сте се с непосилна задача — забеляза Блейд.

— Белите са повече от тревите в прерията. Много от тях са тръгнали на запад и не можете да спрете неизбежното.

— Може би, но ще умра, докато се опитвам да го постигна — изсъска Бесният вълк. Свирепа решимост и омраза изкривиха лицето му в грозна маска. — Скоро, много скоро — добави той лукаво — ще преборим белите със собствените им оръжия.

Интересът на Блейд се изостри при споменаването на оръжията. Дали пушките, които следеше, не бяха предназначени за Бесния вълк и неговата банда ренегати?

— Откъде ще вземете оръжие? Противозаконно е да се продават оръжия на индианците. — Когато разбра, че Бесният вълк няма да отговори, Блейд настоя: — Не ми отговори на въпроса. Какво правиш толкова далече от селото?

— Ходим, където ни харесва — отвърна индианецът след кратка пауза. — Жълтото куче е стар и мечтае за мир, но ние знаем, че този ден никога няма да настъпи.

— Значи убивате и плячкосвате безразборно — нападна го Блейд. Презрителният му поглед се спря на скатовете, украсяващи копието на Бесния вълк. — Воювате с безпомощни жени и деца.

— Войниците вземат нашите жени, използват ги и ги оскърбяват, а после ги изхвърлят. Убиват нашите деца и старци, унищожават селата ни. На нас, силните и младите, се пада да защитим народа си. Ти си живял с белите много луни, ял си тяхната храна, наслаждавал си се на техните жени. Не си ли предал народа на майка си? Шпионин на белите ли си?

Блейд трепна силно. Бесният вълк беше по-близо до истината, отколкото подозираше. За съжаление, Шанън избра точно този момент, за да привлече вниманието към себе си, дърпайки Блейд за ръката с въпроса:

— Какво има? За какво говориш?

Усети напрежението у Блейд, почувства непримиримостта между двамата мъже и не можа да сдържи езика си.

Студеният поглед на Бесния вълк се плъзна към Шанън, обгръщайки стройната й фигура от глава до пети, хипнотично привлечен от пищния кестеняв блясък на косата й. Забелязвайки накъде гледа индианецът, Блейд изсъска:

— Сложи си бонето!

Шанън се подчини незабавно, но вече беше твърде късно. Лицето на Бесния вълк издаваше интерес, а студените му тъмни очи пламнаха от вътрешна светлина, която Блейд правилно определи като страст.

— Коя е тази жена? Ако е твоя, ще я купя. — Изражението на Бесния вълк прати студена тръпка по гръбнака на Шанън.

— Малката Жар птица не е за продан.

В мига, когато я беше видял за първи път, Блейд беше дал на Шанън това живописно индианско име, но сега за първи път се осмеляваше да го произнесе на глас.

Шанън осъзнаваше с плашеща яснота, че свирепият войн говори за нея. Не й харесваше начинът, по който дръзките му черни очи сякаш се забиваха в нея. Несъзнателно пристъпи към Блейд, търсейки закрилата на успокояващото му присъствие.

— Какво казва той?

— Бесният вълк иска да те купи.

Думите на Блейд бяха придружени от развеселена усмивка.

— Да ме купи ли? Никой не ми е господар!

— Ще ти дам десет понита — предложи щедро Бесният вълк. Според индианските стандарти това беше великодушно предложение.

— Малката Жар птица не е за продан — повтори Блейд. Този път нямаше намек за веселост в гласа му. — Тя е моя жена и възнамерявам да си я запазя.

Бесният вълк само изсумтя, продължавайки да поглъща Шанън с жаден поглед, който я накара да стисне зъби. Блейд наруши напрегнатата тишина, запитвайки:

— Свободни ли сме да си вървим? Жълтото куче все още е достатъчно силен, за да поиска възмездие от мъжа, който оскърби внука му.

— Върни се в кервана и в живота на белите, Суифт Блейд. Ти много отдавна престана да бъдеш сиукс. Отведи Малката Жар птица, но не се отпускай, защото пак ще чуеш за мен. Следя кервана вече много слънца.

— Смятал си да нападнеш кервана — обвини го Блейд.

— Може би. — Думите му не издаваха нищо. — Може пък да съм искал да видя как напредвате.

— Защо ще го правиш?

— Не ти дължа никакво обяснение, Суифт Блейд. Вземи жена си и си върви, преди да съм забравил, че си внук на Жълтото куче и сиукска кръв тече във вените ти.

Метна към Шанън един изгарящ поглед, смушка понито си и се отдалечи в галоп с боен вик, който можеше да събуди и мъртвец. Другите войни го последваха, с изключение на един, който се забави, за да ги предупреди. Блейд го разпозна незабавно като Голямата врана, един от младите мъже, с които другаруваше, докато живееше в селото на майка си.

— Пази се от Бесния вълк, Суифт Блейд. Той е решителен и горд. Ще намери начин да вземе това, което иска.

И погледна многозначително към Шанън.

— Защо го следваш, Голяма врана? Добре помня Бесния вълк. Подтикват го гняв и негодувание. Той не е човек, на когото младите мъже като теб трябва да подражават.

— Следвам го, защото вярвам в това, в което вярва и той — разкри Голямата Врана. — Белите ще ни унищожат, ако не се съпротивляваме.

Без да дочака отговор, младият войн препусна подир Бесния вълк и другарите си.

Шанън се отпусна облекчена в ръцете на Блейд.

— Ще се върнат ли?

Гласът й трепереше и краката й трепереха от вълнение и ужас.

— Това е страната на сиуксите — Загадъчното обяснение на Блейд не успокои ума на Шанън. — Ела, ще ти помогна да се качиш на коня си. Време е да се върнем при кервана.

— Познаваш ли тези индианци? Като че ли…

Изречението й прекъсна по средата, сякаш се страхуваше от това, което ще научи.

— Те са от моето село — изрече полека Блейд. — Ние с Бесния вълк никога не сме били големи приятели. Той беше прекалено арогантен и луда глава. Май е напуснал селото и сега е главатар на банда ренегати.

— Ще нападнат ли кервана? — запита Шанън.

Мислеше за десетките невинни жени и деца, които щяха да умрат при такова нападение.

— Може би, но не мисля така — отвърна Блейд, настанявайки я на седлото. — Нещо, което Бесния Вълк каза, ме кара да вярвам, че наистина само ни е наблюдавал.

Един въпрос се оформи в ума на Шанън, но тя не успя да го изрече, когато Блейд скочи на седлото на Боец и подкара двете животни с плясване на юздите. Каквото и да беше искал да обсъжда с Шанън, беше забравено, отстранено от по-наложителни неща.

 

 

Вестта, че са видели индианци, се разнесе бързо сред хората в кервана. Блейд беше събрал мъжете, малко след като двамата с Шанън се бяха върнали и ги предупреди. Фактът, че се бяха натъкнали на военен отряд, беше приет сериозно и бяха взети мерки за сигурност, за да могат преселниците да се предпазят, ако сиуксите се върнат. Дори жените бяха инструктирани как да зареждат пушки и да стрелят с тях, за да пазят себе си и децата си. Блейд предупреди, че никой не бива да изостава от кервана, и настоя нощем всички да стоят в безопасност в границите на лагера.

От всички засегнати само Клайв Бейли остана удивително спокоен при вестта, че са били забелязани индианци, открито се присмиваше над опасността и изразяваше съмнение, че те ще нападнат. Изглеждаше толкова спокоен, че Блейд веднага го заподозря. Проклинаше късмета си, че не може да претърси фургона на Клайв Бейли, защото беше убеден, че вътре ще намери нещо повече от мебели и храни. Дали Бесният вълк се познаваше с Клайв Бейли? Дали той със своите ренегати в действителност не пазеше кервана от други нападатели, знаейки какво превозва?

Тази нощ охраната беше удвоена и лагерът утихна. Шанън заспа блажено във фургона с Кали и детето. Бурята, разразила се през нощта, накара Хауи да влезе вътре и Шанън донякъде се отпусна, уверена, че индианците няма да нападнат в такова лошо време.

Бурите бяха често явление в прерията през пролетта и лятото, великолепните светкавици непрекъснато осветяваха фургоните, а гръмотевиците не преставаха да ги разтърсват. Но понеже дни наред не валя никакъв дъжд, както често се случваше иначе, прахът, който се трупаше в слой дебел шест инча, в коловозите, се завихряше в заслепяващи облаци под колелата на фургоните и копитата на животните.

Когато Шанън се събуди на следващата сутрин, научи, че част от животните са избягали, подплашени от бурята, и денят премина предимно в издирване на заблудените добичета. Блейд поведе група мъже още на разсъмване, а Шанън и Кали наблюдаваха потеглянето им, защото Хауи беше един от тези, които тръгнаха с Блейд. Вместо да чака мъжете, керванът потегли напред по пътя, воден от Клайв Бейли, който пое ролята на водач в отсъствието на Блейд.

Мъжете още не се бяха върнали с добитъка, когато банда сиукси се спусна от хълмовете без никакво предупреждение. Те се приближиха към фургоните, показвайки, че искат да преговарят, фургоните спряха и група въоръжени преселници се присъедини към Клайв, който изчакваше водача на индианците да се изкаже. Шанън веднага разпозна Бесния вълк и се приближи към тълпата, за да чуе какво ще каже. Беше шокирана, когато чу как Бесният вълк заговори на Клайв на неуверен, но разбираем английски.

— Не сме дошли да ви навредим — заяви Бесният вълк.

— Надявам се — отвърна Клайв. — Този керван кара ценни неща за форт Ларами. — Погледът му срещна многозначително очите на Бесния вълк. — Какво искате? Имаме стоки, които може да ви интересуват.

Бесният вълк даде знак на един от войните си, който незабавно излезе напред, водейки група понита.

— Точно търговия имах предвид. Предлагам десет понита за Малката Жар птица.

— Малката Жар птица ли? — повтори озадачено Клайв.

— Малката Жар птица ще ми даде хубави синове — каза Бесния вълк.

Сега Клайв наистина се обърка.

Но Шанън знаеше точно какво иска да каже индианецът и се приготви да отстъпи назад. Движението привлече вниманието му, той вдигна ръка и я посочи.

— Жената с огън в косата е Малката Жар птица. Искам да я купя. Десет понита е великодушно предложение.

— Не! — Като чуха гласа й, всички отклониха погледи към Шанън. — Против закона е да се продават хора.

— Сиуксите имат собствени закони — заяви на висок глас Бесният вълк.

— Вижте — избухна Клайв, търсейки начин да печели време. — Госпожица Бранигън не се продава на каквато и да било цена.

Бесният вълк не се разтревожи от думите на Клайв.

— Мога да чакам — изсумтя той. Думите му съдържаха намек за свирепа решимост и мъжкарска арогантност. — Малката Жар птица ми принадлежи.

— Какво правиш тук, Бесни Вълко? Вече ти казах, че Малката Жар птица принадлежи на мен и не е за продан.

Докато преселниците стояха скупчени около индианците, Блейд и другите се върнаха незабелязани. Той се приближи към Бесния вълк навреме, за да чуе възмутителното му искане. Думите му бяха изречени на съвършен сиукски, лицето му беше студено и неумолимо.

— Може би Малката Жар птица ще предпочете мен — намекна арогантно Бесният вълк.

— Шанън! — излая Блейд на английски. — Ела тук.

Всички очи се фокусираха върху нея, когато тя тръгна с гумени крака, за да застане до Блейд. Макар че вътрешностите й се преобръщаха и брадичката й трепереше, очите и не се отместиха от свирепия войн, който предизвикваше Блейд. Солидната фигура на Блейд и неговата ръка на рамото й, й придадоха известна смелост.

— Бесният вълк предложи десет понита за теб — бавно каза Блейд на английски, така че ренегатът сиукс да го разбере.

Ноздрите на Шанън трепнаха и очите й се превърнаха в сини пламъци.

— Аз не съм за продан.

Предизвикателно вдигнатата брадичка само увеличи желанието на Бесния вълк и решимостта му да я притежава.

— Моят народ много ме уважава — похвали се той, надувайки гърди. — Ти и децата, които ще ми дадеш, ще бъдете добре.

Как смееше той дори да изрича такова чудовищно предложение, кипна вътрешно Шанън. Беше готова да отприщи ирландския си темперамент, когато Блейд изсъска на ухото и:

— Не го оскърбявай, Шанън, той говори напълно сериозно.

Блейд бързо усети гнева на Шанън и предупреждението му я накара да се замисли. Тя хвърли внимателен поглед към Бесния вълк, разбирайки, че от отговора й зависи много. Преселниците също го разбираха, защото страховете им бяха очевидни, повечето разбираха, че отказът на Шанън означава незабавно противодействие. Дори другарите на Бесния вълк като че ли осъзнаваха, че резултатът от идването им зависи изцяло от отговора на Шанън. Претегляйки думите си много внимателно, тя изрече:

— Аз съм поласкана от предложението ти, Бесни Вълко, но не мога да приема.

Бесният вълк замръзна и очите му се присвиха опасно, когато изгледа внимателно Блейд.

— Суифт Блейд каза истината. Ти направи избора си. Но аз не го приемам.

Обърна коня си, даде знак на другарите си и те отпрашиха в галоп през равнините към околните хълмове, докато ужасяващите им бойни викове заглъхваха със смразяващо ехо.

— Шанън, за какво беше всичко? — полюбопитства Кали.

Задъхана от страхопочитание, тя беше впила поглед в Шанън. Не беше единствената, която искаше да разбере какво е станало — преселниците, скупчени около нея, също искаха обяснение.

— Бесният вълк си е харесал Шанън.

Сбитото обяснение на Блейд я опази от необходимостта да дава отговор.

— Ще се върне ли? — запита единият от мъжете.

— Не мисля — излъга Блейд, — но няма да навреди вечер да поставяме допълнителна охрана и да бъдем нащрек.

Не искаше да тревожи хората, но и не искаше да бъдат неподготвени. Знаеше, че ако иска толкова много Шанън, колкото очевидно я искаше и Бесният вълк, нямаше да допусне нищо да я отдели от него.

— Бесният вълк няма да нападне — каза тихо Клайв Бейли. — Ние сме повече от тези ренегати, четирима срещу един. Може да се опитат да ни откраднат добитъка, но не са глупави. Върнете се във фургоните и да тръгваме.

Тълпата се пръсна неохотно, но Блейд остана, за да поговори с Клайв.

— Защо си толкова сигурен, че сиуксите няма да нападнат?

— Просто знам — каза загадъчно Клайв.

— Срещал ли си се и преди с Бесния вълк?

— Просто си върши работата, за която ти се плаща и не поставяй под въпрос преценката ми — отвърна Клайв. — Ела, Шанън, ще те изпратя до фургона ти.

Блейд като че ли искаше да възрази, но когато не го направи, Шанън вдигна рамене и се отдалечи. Погледът му проследи грациозното полюшване на хълбоците й, гордо вдигнатата глава и го обзе внезапен, необясним подтик да я вземе на ръце, да я отнесе на тайно място и да се люби с нея нежно… безкрайно нежно и дълго. Нещо у Шанън Бранигън го вълнуваше дълбоко, въпреки факта, че тя го презираше. Тя вече знаеше, че той е метис… какво ли би направила, ако откриеше и че се е бил редом с янките? Надменната красива южнячка неведнъж беше изказвала на висок глас презрението си към янките.

Шанън се отдалечи, отхвърляйки назад буйните си кестеняви къдрици, извънредно доволна от себе си заради начина, по който бе поставила на мястото му този ренегат, Бесния вълк. Но поради някаква причина, Блейд изглеждаше дистанциран и разтревожен. Лицето му, като че ли беше постоянно намръщено, особено щом Клайв Бейли беше наблизо. Тя се запита какво ли означават озадачаващите думи на Бесния вълк. За какво е казал истината Блейд? Погледът, който Бесният вълк му беше хвърлил, преди да се отдалечи, говореше красноречиво за ревност и омраза. Какво му беше казал Блейд, че да го накара да ревнува? Въздъхвайки уморено, Шанън се качи във фургона при Кали, докато Клайв докосваше учтиво шапката си, а после се сбогува. Имаше толкова много противоречия около Блейд, че остатъкът от живота й нямаше да й стигне, за да ги разбере.

Ужасена, Шанън осъзна накъде я водят мислите й, и пребледня. Остатъкът от живота й? С метис? Абсурд!