Кони Мейсън
Отвъд хоризонта (22)

21.

Очите на лейтенант Гудман се присвиха подозрително, когато видя Шанън и Блейд да седят в канцеларията на полковник Гриър. Веднага заподозря, че е бил разкрит, и се зачуди как е станало. Реши да отрича и да се прави на невинен, независимо от обвиненията срещу него. Искрено се съмняваше, че има достатъчно доказателства, за да бъде сметнат за виновен в каквото и да било.

Очите му се разшириха от страх и неверие, когато видя торбите със злато на бюрото на полковника. Трябваше да стоят в скривалището си в килера в неговата квартира.

Тръпка на страх пробяга по гръбнака му, когато повтори:

— За какво е всичкото това? Защо съм арестуван?

— Арестуван сте за убийствата на майор Ванс и Клайв Бейли — изрече полковник Гриър с тиха власт. — Има и още едно обвинение, нелегална продажба на оръжия на индианците.

— Какво! Това е абсурдно! — изфуча Гудман, смаян и объркан от доказателствата срещу него. — Вие ме познавате, полковник, не съм способен на убийство.

— Твърде късно е да отричате, лейтенанте. Златото, взето от квартирата на майор Ванс, беше намерено укрито във вашата стая. Ако имате нужда от още доказателства, имало е двама свидетели на срещата ви със Счупеното копие снощи.

Гудман хвърли отровен поглед към Блейд и Шанън. Те не бяха казали и една дума, откакто той беше влязъл в стаята.

— Не може да бъде! Ковачницата беше празна, когато… Той заекна и млъкна, внезапно осъзнавайки какво е признал току-що. Раменете му хлътнаха в крайно униние, самочувствието му спадна.

До този момент полковник Гриър беше поддържал слаба надежда, че тук има някаква заблуда, че Гудман ще даде правдоподобно обяснение, за да очисти името си. Но тази надежда беше провалена от фаталната грешка на лейтенанта.

— Шанън и Блейд са ви чули да говорите със Счупеното копие за продажба на оръжия — изрече Гриър с мрачно примирение. — По някакъв начин сте научили, че майор Ванс и Страйкър работят съвместно, за да прекратят нелегалната продажба на оръжия на ренегатите, и сте рискували убийство, за да не бъдете демаскиран и обвинен в това престъпление. Убили сте Ванс и почти успяхте да уредите Блейд да поеме вината. Щяхте да го постигнете, но за негов късмет той успя да избяга от караулното помещение и после се сприятелил със Счупеното копие. Не мина много време, преди всичко да излезе най-накрая на бял свят.

— Те лъжат! Златото е било нарочно скрито в квартирата ми — оправда се неумело Гудман.

— Слабите ви извинения не издържат — отвърна с отвращение Гриър. — Как можахте да го направите? Имахте блестящо бъдеще. Одобрих брака ви с дъщеря ми. Защо, лейтенанте, защо?

— Направих го заради Клеър — опита се да го убеди Гудман. — Тя заслужава най-доброто в живота, а армията не предлага условия за луксозен живот.

— Не приписвайте алчността си на дъщеря ми — прекъсна го сурово Гриър. — Отведете го — заповяда той, обръщайки се нарочно с гръб.

Сержант О’Брайън побърза да изпълни заповедта, зашеметен от случилото се.

Гудман се извърна, за да застане пред Блейд и Шанън, преди да го избутат през вратата, с лице, цялото в червени петна.

— Ще си платите за това. По един или друг начин ще си платите!

И се отдалечи, сипейки проклятия и заплахи.

— Не искам да повярвам — каза Гриър, поклащайки глава.

— Не е лесно, когато някой, на когото вярвате, предаде приятелите си и униформата, която носи — изрече съчувствено Блейд.

— Да — потвърди Гриър, като се прокашля, оставяйки нещата зад гърба си. В своето положение не можеше да си позволи сантименталности. — Какви са намереният ви сега, след като разследването приключи?

— Имам планове за бъдещето — отговори Блейд, стискайки ръката на Шанън.

— Може ли да запитам дали включват Шанън?

— Нямам бъдеще без нея — отвърна простичко Блейд.

— Смятате ли да се ожените?

— Стига тя да иска да вземе метис за съпруг.

— Разбира се, че те искам — отвърна гордо Шанън. — Ти си мъжът, когото обичам. Нищо друго няма значение.

— Тъй като Шанън няма баща или други мъже роднини наблизо, ще говоря открито — каза Гриър. — Заради нея предлагам да се заселите извън форта. Това е малък пост и тук никак не обичат индианците и метисите. Щом се ожените, хората ще загубят всяко уважение към Шанън. Тя ще страда, а аз не искам да стане така.

— И аз нямам намерение да оставам във форта Ларами, полковник — разкри Блейд. — От известно време съм хвърлил око на една долина близо до Чейен. Ако не са я купили, смятам да се заселя там, да построя къща за Шанън и да купя говеда с парите, които съм спестил. Земята е идеална за отглеждане на тексаски дългороги говеда.

Гриър кимна одобрително. Шанън бавно започваше да схваща, че Блейд иска да стане фермер. За пръв път чуваше това.

— Преди да тръгнете — продължи полковникът, — бих искал да уредя капеланът да ви ожени. Ако това искате, разбира се — побърза да добави той.

— Да, бих искала — каза нетърпеливо Шанън.

— Тогава изтичайте до къщи и осведомете жените, докато ние с Блейд уреждаме подробностите.

— Няма да ви бъде лесно, Блейд — предупреди го Гриър, когато Шанън напусна канцеларията. — Където и да отидете, ще има предразсъдъци… освен ако не се върнете на изток и не заживеете като бял, както сте живели по време на войната.

— Там няма нищо нито за мен, нито за Шанън — възрази Блейд. — Уайоминг е моят дом и ще остана тук независимо какво мислят хората. Шанън е боец, ще оцелее.

— Тогава да отидем да намерим капелана. Можете да се ожените още утре.

Шанън излезе от щаба замаяна. Толкова дълго беше мечтала да стане съпруга на Блейд, но не беше вярвала, че някога ще се случи. Най-накрая щяха да бъдат заедно, завинаги, и никога повече нямаше да се разделят.

Фортът вече бръмчеше от слуховете за задържането на лейтенант Гудман. Клюки и язвителни забележки хвърчаха около Шанън, докато пресичаше плаца. Хората като че ли бяха по-разтревожени от това, че тя е прекарала нощта с един метис, отколкото от разкриването на един убиец. Индианска любовница, бяла индианка и курва бяха думите, които подмятаха след нея.

Как беше възможно същите тези хора, които смяташе за свои приятели, да се нахвърлят така ожесточено върху нея, запита се тя отпаднало. Високо вдигнала глава, Шанън беше решена да не показва колко дълбоко са я засегнали забележките им. Независимо от това, какво казваха или мислеха хората, струваше си да бъде с Блейд. Тя искрено се надяваше, че нещата ще потръгнат в Чейен, но дори да не станеше така, тя щеше да оцелее. Майка й винаги беше казвала, че любовта има силата да победи всяко препятствие.

Моли Гриър се показа пак така отзивчива, когато помогна на Шанън да опакова скромните си принадлежности. Дори за нея да имаше някакво значение това, че Шанън обича един метис, тя благоразумно си замълча, макар че според Шанън ентусиазмът й не беше особено голям. Когато Шанън щастливо беше обявила, че скоро ще се жени, Моли беше предложила да й помогне да преправи една от роклите й, за да стане по-празнична. Макар че по-възрастната жена не каза нищо, по изражението на лицето й Шанън се досега, че тя отчаяно иска да каже нещо.

— Хайде, кажи какво мислиш, Моли — насърчи я тя. — Нали сме приятелки. Какво искаш да ми кажеш? Няма да нараниш чувствата ми.

Въздъхвайки разсеяно, Моли изрече:

— Да, има нещо. Чух за лейтенант Гудман. Целият форт говори. Толкова трудно е ми е да повярвам, че е способен на убийство. Ял е на масата ми, ухажваше дъщеря ми. Сигурна ли си, Шанън, абсолютно сигурна ли си, че е виновен? Не е ли възможно да има някаква грешка? Знам, че вие с Блейд сте отговорни за задържането му, но лейтенант Гудман изглеждаше толкова симпатичен млад мъж. Двамата с Клеър трябваше скоро да се оженят. Бедното момиче е съкрушено.

— Няма никаква грешка, Моли — каза Шанън колкото можа по-нежно. — Лейтенант Гудман си призна пред свидетели, че е виновен в хладнокръвно убийство. Освен това е продавал нелегално оръжие на ренегатите. Даже ако не беше признал, доказателствата срещу него са неоспорими.

— О, скъпа, о, скъпа — измърмори Моли, разтривайки разсеяно слепоочията си. — Мисля, че ще си полегна за малко. Започна ужасно да ме боли главата.

След като Моли излезе, Шанън продължи да пришива дантели на сватбената си рокля от мека розова коприна, която беше видяла и по-добри дни, но беше най-хубавата, която притежаваше, с изключение на зелената бална рокля, която не беше подходяща за сватба. Мислите й се обърнаха навътре и тя се размечта какво ли ще е да бъде омъжена за Блейд, да живее в своя собствена къща и да отглежда децата си от него. Внезапно вратата почти излетя от пантите, когато Клеър се втурна в стаята.

— Кучка такава! — изсъска тя обвинително. — Ти и твоят индиански любовник развалихте всичко. Ако не бяхте вие, щях да се омъжа за Роналд и да се измъкна от тази забравена от бога пустош. Мразя това място! Роналд ми обеща дрехи, бижута, всичко, което поискам. На кого му пука дали е продавал оръжия на ония противни индианци!

— Ти си знаела — прошепна Шанън, съвършено зашеметена. — Знаела си за оръжията. Знаеше ли и за убийствата?

— Нищо не знаех — изфуча Клеър, — а и ти не можеш да докажеш дали съм знаела. Съсипа живота ми, но един ден и аз ще съсипя твоя… само почакай и ще видиш.

Тя се извърна рязко и изхвърча от стаята.

Стиснала иглата в ръка, Шанън се отпусна назад и умът й заработи яростно. Клеър беше ядосана, но не защото беше възмутена от хладнокръвните престъпни действия на Гудман. Тя мислеше само за облагите и за това, какво е изгубила. Шанън сериозно се замисли дали да не каже на полковника и на Моли какво подозира, но накрая реши да не се занимава с това. Не искаше да нарани и разочарова семейство Гриър, които я бяха приели и се отнасяха добре с нея. Тъй като Гудман беше зад решетките, Клеър не можеше да причини повече вреди.

На следващата сутрин Шанън и Блейд бяха оженени от армейския капелан в параклиса на малкия пост. Между малкото хора, които присъстваха, бяха полковник Гриър и Моли. Клеър Гриър биеше на очи с отсъствието си, но Шанън почти не го забеляза. Мислеше за щастието си с Блейд. Изглеждаше изящна в розовата си рокля. Тя правеше кожата й да блести като чист алабастър и подчертаваше тъмносините й очи. Блейд никога не би повярвал, че ще се ожени за такъв красив ангел. Метисите рядко се осмеляваха да мечтаят за такова нещо. Че Шанън изобщо го обичаше беше истинско чудо. Докато разменяха обетите си, той си обеща, че тя винаги ще има най-доброто, той щеше да направи живота й съвършен във всяко отношение.

 

 

Шанън намираше, че Блейд е най-красивият мъж, когото някога беше виждала. Дръзкото му, мрачно лице може би не беше общоприетата представа за мъжка красота, но тъмните му черти и силната фигура не можеха да бъдат отминати и забравени. Изглеждаше чудесно, помисли тя, облечен в нови дрехи и с коса, подстригана на прилична дължина.

Церемонията свърши удивително бързо и Блейд я целуна, а дълбоките му очи бяха подозрително влажни и замъглени. Полковник Гриър им пожела всичко най-хубаво, а Моли допълваше пожеланията му със своите приглушени думи.

Клеър отказа да се появи на великолепния сватбен обяд, щедро осигурен от семейство Гриър. Но Блейд и Шанън бяха твърде заети един с друг, за да забележат или да се обезпокоят от това. После Блейд натовари принадлежностите и запасите им на един фургон, който беше купил, върза Боец отзад и двамата с Шанън отпътуваха от форт Ларами.

— Не исках да прекараме сватбената си нощ у семейство Гриър или в моето типи — изрече той, когато излязоха от форта. — Искам да бъде нещо изключително, което винаги ще си спомняме. Затова предложих да тръгнем незабавно. Бих искал да отпразнуваме първия ден от брачния си живот под звездите, където Великият дух на предците ще прати благословията си над нас.

— Не бих искала да е другояче — съгласи се Шанън.

Пътуваха на юг със спокойно темпо, към място, което като че само Блейд знаеше. По здрач наближиха един виещ се ручей и Блейд спря фургона под сянката на горичка от канадски тополи.

— Съвършено — въздъхна Шанън, вдигайки, очи към небето, където звездите играеха на криеница сред клоните на дърветата.

Блейд се засмя и протегна ръце, за да й помогне да слезе. Без никакво усилие тя се плъзна в прегръдката му и докосването на телата им запали пламък, който опари сетивата им. С въздишка на съжаление той я отдели от себе си.

— Скоро, Малка Жар птица, скоро — обеща той с нисък глас. — Запали огън, докато намеря нещо да вечеряме.

С диво разтуптяно от очакване сърце, Шанън скоро седна до огъня, който беше разпалила. Блейд се върна след малко, с два тлъсти заека, вече изкормени и одрани. Шанън изрази възхищението си, докато той ги слагаше да се пекат на шиш над огъня. Не след дълго възхитителна миризма се понесе над полянката, присъединявайки се към тази на печащите се в голяма тава питки.

Макар че беше прегладняла, Шанън преглъщаше много трудно. Господ знае, че нямаше причина да бъде нервна в сватбената си нощ — тя вече знаеше, че Блейд е най-съвършения любовник, нежен, мил, но и свиреп в страстта си.

— Не си ли гладна, Малка Жар птица? — запита той, оставяйки чинията си настрана.

— Не особено — отговори тя с колебание, което не му убягна.

— Аз съм прегладнял, но не точно за храна. Винаги можем да хапнем по-късно. Ела — каза той, предавайки нетърпението си на Шанън. — Потокът не е дълбок, водата е топла.

Грабвайки сапун и кърпи, той я хвана за ръката и я поведе към водата.

— Искаш да плуваме ли? — запита тя смаяна.

— Това ще ни отпусне, ще видиш — обеща той.

Дяволитата му усмивка нямаше нужда от обяснения.

Той пусна сапуна и кърпите на брега, който се спускаше към водата, обърна я с гръб към себе си и започна да разкопчава роклята й. Пръстите му трепереха, когато я смъкна по раменете й, а после обърна Шанън така, че да застане с лице към него. Погледът му се плъзна по голата й плът, очите му се изпълниха с възхищение и почуда. Благоговейно докосна нежния алабастър на гърдите й с върховете на пръстите си.

— Кожата ти е толкова мека и бяла — промърмори той пресипнало.

Голямата му ръка беше като огромно тъмно петно срещу плътта й.

Шанън му предложи устата си и той я взе, целувката му беше чудесно чувствено изживяване. Тогава устата му се плъзна към високата извивка на гърдите й, а дъхът му опари кожата й. Той намери едно зряло зърно, засмука го като бебе, а тя го възнагради с нисък стон, изтръгнал се дълбоко от гърлото й. Ръцете му се забързаха, той смъкна роклята по бедрата й, после свали ризата й. Вдигна я и я извади от кръга на свлеклите се около й дрехи.

Нежен ветрец раздвижи косата й, погали дългите й крака и стройното й тяло, съвършено тънко, но изкусително закръглено, талията й, толкова тънка, че той можеше да я обхване с ръка, гърдите, толкова заоблени, чиято тежина изпълваше шепите му. Той я искаше сега, точно в този момент, но се насили да изчака.

— Дрехите ти — прошепна тя, дърпайки ризата му.

Само след миг той застана пред нея в цялото великолепие на голотата си. Замиращата светлина на лагерния огън зад тях хвърляше червеникави отблясъци по мускулите на раменете и ръцете му. Всеки инч от великолепното му тяло й напомняше на гръцката статуя, която беше видяла да украсява градината на съседното имение, там някога, в Джорджия.

Блейд я грабна на ръце и нагази във водата. Беше топла, помисли Шанън, когато той се отдалечи малко от брега и я пусна да стъпи на дъното. Водата стигаше едва до кръста й.

— Забравих сапуна — каза той, спускайки се към брега. Върна се, преди Шанън дори да беше осъзнала, че се е отдалечил. — Първо аз ще те изкъпя.

Изми ръцете и гърба й, грапавите му длани изкусително търкаха чувствителната й кожа. Той посвети нежно внимание на гърдите, изми ги със сапуна с нежни кръгообразни движения, а после ги изплакна с агонизираща бавност. Шанън ахна, когато насапунисаната му ръка изчезна под водата и се плъзна нагоре по вътрешната повърхност на бедрото й. Краката й се разтвориха под водата, когато той започна да гали нежния й център. Пръстите му се вмъкнаха в нея, докато той я целуваше страстно, заглушавайки треперещите й блажени възклицания. Бурната им страст накара водата наоколо им да се разпени. Внезапно пръстите му се оттеглиха и това я накара да изпъшка протестиращо.

— Още не, любов моя — подразни я Блейд, — не съм се изкъпал.

И й подаде сапуна.

Шанън вкусваше възхитителната гладкост на кожата му и мускулите под пръстите си, наслаждаваше се на начина, по който трептяха при допира й. Когато посегна под водата и смело започна да гали набъбналия му член, стоманеното самообладание на Блейд не издържа. Той взе сапуна от ръцете й и го хвърли на брега. После я хвана за хълбоците, повдигна я и плъзна твърдата си пулсираща мъжественост дълбоко в нея. Влизаше и излизаше със силни тласъци, обсипвайки с диви целувки челото и слепоочията й, челюстта и гърлото, намирайки възбуденото зърно, за да го засмуче дълбоко в устата си.

— Блейд, о, Блейд — изпъшка Шанън в дива агония. Краката й стиснаха здраво кръста му и тялото й се задвижи в съвършен синхрон с неговото. Той я подлудяваше. Тя усещаше как силни тръпки се зараждат дълбоко в нея, докато той водеше и нея, и себе си към експлозивна кулминация.

— Хайде, Малка Жар птица, хайде — подтикна я Блейд, разпалвайки с ласките си огън във всичките й сетива. — Хайде двамата заедно.

Думите му бяха последната атака срещу рехавото й самообладание, когато душата напусна тялото й и се извиси към място отвъд хоризонта, запазено само за любовници. В мига, когато Блейд почувства спазмите й, препусна в галоп към собствената си бурна кулминация.

— Обичам те, Шанън.

 

 

Пътуваха, без да бързат, за три дни стигнаха до Чейен. Всяка нощ празнуваха любовта си под звездите и Шанън никога не се беше чувствала по-доволна или по-щастлива. Само ако можеше животът да остане завинаги така неусложнен, както беше точно сега, мислеше тя замечтано. Искаше да отглежда децата си на място, където няма предразсъдъци, да живее с Блейд там, където хората няма да съдят за него по индианската му кръв, а по това, какъв човек е. Потопена в розовите си мечти за бъдещето, тя не разбра кога Блейд е спрял фургона на един хребет, от който се виждаше спокойна долина.

— Ето го, Малка Жар птица — каза той с глас, изпълнен с гордост. — Ето тук ще построя нашия дом. Добитъкът ни ще пасе по тези хълмове наоколо, докато децата ни лудуват сред дивите цветя. Виж! — посочи той — Ето там потока, който се вие сред долината. Това е гаранцията, че водата винаги ще ни бъде под ръка.

— Красиво е — въздъхна Шанън. — Толкова… толкова спокойно.

— Така ще я наречем — изрече Блейд в пристъп на внезапно вдъхновение. — Спокойната долина.

— На какво разстояние сме от Чейен?

— Не е далеч, десет или дванадесет мили.

— Къде ще живеем, докато къщата стане готова?

— Ще намерим нещо в града. Възнамерявам първо да пусна добитъка в земята, после да построя къщата до края на лятото, макар да ми се струва, че ще я довърша едва догодина. Искам всичко да бъде както трябва. Не ти е мястото в някаква груба колиба.

— Имаме ли достатъчно пари? — запита Шанън с надежда.

— Не съм останал без пукната пара, любов моя. Не съм и богаташ. Но спестих достатъчно от заплатата си от армията и почти всичките пари, които ми остави баща ми. Справяше се доста добре като трапер. Ще изкараме някак, докато стане готово ранчото. После може дори да отидем до Айдахо да видим как е семейството ти. Искаш ли?

— Да, Блейд, о, да. Те ще те харесат, знам го.

Взеха стая в хотела, докато намерят подходящо жилище. През лятото на 1868 г., Чейен се беше превърнал в оживен, процъфтяващ град. Разрастваше се, както повечето гранични градове, покрай железницата, която полека отиваше все по на запад. Градът беше разположен на рекичката Кроу Крийк, точно на изток от мястото, където Великите равнини се срещаха с планините Ларами.

Двамата скоро научиха, че в града има много непокорни елементи, главно в резултат на това, че почти хиляда мъже бяха пристигнали, за да строят железницата, и беше необходимо да се създадат доброволни отряди, за да се поддържа редът. Чейен беше получил прякора „Ад, на колела“ заради постоянно пияните и въоръжени мъже, които минаваха през граничния град. Законността, или това, което тук минаваше за законност, се раздаваше с въже и куршум.

Блейд купи първото си малко стадо добитък скоро след като подаде молба да купи Спокойната долина и околните хълмове. Нае двама работници от града и започна да строи дома, в който щяха да живеят. Следващите седмици тя често оставаше сама. Блейд все го нямаше и Шанън имаше толкова свободно време, че не знаеше какво да прави с него. Не й се искаше да седи с празни ръце. Винаги беше се занимавала с нещо в „Двете върби“, а във форт Ларами времето й беше посветено на преподаването. Кандидатира се за учителка, но беше осведомена, че всички вакантни места за следващата учебна година са заети. Когато небрежно спомена пред Блейд, че иска да си намери работа в някой от магазините в града, той бързо сложи край на намеренията й. С типично мъжко високомерие настоя, че е способен да я издържа, без да става нужда тя да работи. За щастие Шанън намери къде да изразходва енергията си.

Тъй като Чейен имаше население около пет хиляди души, имаше най-различни възгледи за правото на жените да гласуват. Не беше тайна, че щатското законодателство се готвеше да прокара съответната поправка, и Шанън предостави забележителния си талант и опит на местната група за защита правото на жените да гласуват. Започна, като посещаваше събранията на групата, където скоро се запозна с влиятелни жени, които я приеха в редиците си с отворени обятия. Скоро започна да изпълнява малки задачи в полза на групата и не след дълго стана незаменима за каузата. За свое учудване забеляза, че хора от двата пола слушат с интерес речите й в полза на движението.

През октомври 1868 г. Шанън писа писмо до майка си.

Скъпа мамо,

Аз съм омъжена! Ние с Блейд се оженихме пред капелана на поста във форт Ларами и живеем в Чейен. Аз съм във възторг — и двамата сме във възторг! Блейд прави ферма в околностите на Чейен, която нарече „Спокойната долина“, и сега строи първия ни дом. Докато не стане готов, вероятно до следващата пролет, ще живеем в хотела в Чейен.

Не съм получаваш скоро вести от вас. Надявам се всичко да е наред при вас в Боаз. Ако сте ми писали до форт Ларами, сигурно ще мине време, докато писмото ви стигне до мен в Чейен. Иска ми се да ви пиша, че имам новини от Девлин, но нямам представа къде е.

Страшно много искам да се опознаете с Блейд. Толкова го обичам. Ще видите, че той е всичко, което казвам, и дори нещо повече. Страхувах се как ще ни приемат в Чейен, но досега всичко е наред.

Участвам в движението за избирателни права на жените и работата ме увлича. Съзнавам, че това е ново понятие за теб, мамо, но като те познавам, съм сигурна, че е нещо, което ще приемеш с отворено сърце. Блейд се гордее с всичко, което съм постигнала в полза на движението. Всички мислим, че Уайоминг скоро ще прокара поправката, с която ще се даде право на жените да гласуват.

Предай на всичка моята любов и ми пиши скоро.

Твоя предана дъщеря Шанън

Следващите няколко седмици за Шанън бяха изпълнени с много дейност и когато беше помолена да говори пред групата, се учуди колко лесно й беше да го направи. Когато човек силно вярва в някаква кауза, намира думи, за да изрази дълбоките си чувства. Дори онези, които се опитваха да я освиркат, не можаха да я смутят, нищо не можеше да разтърси увереността й или силното й убеждение в правотата на каузата.

Блейд гордо подкрепяше дейността й в полза на избирателните права на жените и дори я насърчаваше да участва колкото може повече в делото. Тъй като през по-голямата част от времето го нямаше, защото се занимаваше с ранчото, беше доволен, че Шанън е намерила къде да излива неизчерпаемата си енергия. Дори да се тревожеше как ще я приемат хората от града, когато научат, че е омъжена за метис, не споменаваше за това, защото до момента не беше възниквал проблем. Малцина бяха виждали мистериозния Блейд Страйкър. Той се молеше никога да не настъпи ден, в който Шанън да бъде наранена от жестоки хора, прекалено слепи, за да виждат нещо повече от външността на човека. За всеки случай той полагаше огромни усилия да построи къщата бързо, но зимата на 1868 г. настъпи рано и в края на октомври Спокойната долина беше цялата в сняг.

Блейд реши, че трябва да останат в хотела през зимата. Това беше време на спокойствие и задоволство за Шанън. Когато снегът покри земята и вятърът засвири около къщите, двамата с Блейд прекарваха дълги блажени часове в правене на любов или просто се прегръщаха, когато физическата страна на любовта ги изтощаваше. Посещаваха представленията в новопостроената сграда на операта и намираха, че не им трябва друга компания, щом всеки имаше другия.

На Коледа Шанън щеше да бъде извънредно доволна да обяви, че очаква детето на Блейд, но беше горчиво разочарована, когато разбра, че не е бременна. Блейд прояви съчувствие, но призна, че би искал още малко да я има само за себе си.

— Децата ще дойдат, Малка Жар птица — подкачи я той. — Трябва, щом прекарваме толкова много време в опити да си ги направим. Не че се оплаквам. Намирам го за много приятна работа.

— Работа! Наричаш любенето с мен работа? — нападна го тя с престорен гняв.

— Работа, която ми доставя повече удоволствие, отколкото каквото и да било друго, което някога съм вършил в живота си.

Той я целуна и стаята притихна, с изключение на нежните възклицания и стонове, изтръгнали се в моментите на споделен екстаз.

Настъпи 1869 година и с нея още повече сняг и студ. Едва през април суровото време отстъпи пред великолепната пролет. Великите равнини потънаха в килим от висока трева и цветя. Блейд се върна в Спокойната долина, за да събере добитъка си и да пресметне загубите от суровата зима. Според изчисленията му имаше още доста работа по къщата. Не искаше да е тясна едностайна колибка, а да има четири големи стаи и да е построена така, че да издържа и на най-жестоките шеги на времето.

Движението за избирателни права на жените в Уайоминг беше подкрепено от пристигането на видната източна деятелка Анна Дикинсън. Нейната лекция получи добър прием и беше отразена нашироко в двата местни вестника — „Уайоминг Трибюн“ и „Чейен Лийдър“. Шанън беше така впечатлена, че остана след лекцията, за да се запознае с известната ораторка. Прекараха заедно няколко часа в оживен разговор, преди госпожица Дикинсън да се качи на влака си, и обсъдиха проблемите и значението на правата на жените за тяхното бъдеще и благополучие.

Вдъхновена от усърдието на Дикинсън, Шанън скоро стана видна проповедничка на правото на жените да гласуват и дейността й получи широко признание в Чейен и околностите. Вярата й в каузата и непоклатимото й убеждение, че жените трябва да бъдат независими, скоро я направиха популярна ораторка в местните събрания.

Един ден в началото на лятото тя беше помолена да изнесе лекция в кметството. Беше развълнувана от тази покана, защото се очакваше да дойдат много хора, живеещи извън града, включително юристът Уилям Брайт. Той щеше да представи законопроекта за правото на жените да гласуват, написан от териториалния секретар Едуард М. Лий, който трябваше да го представи за прокарване малко по-късно същата година. Блейд изненада Шанън, изразявайки желание да присъства на събранието и да я чуе как говори. Обикновено задълженията в ранчото не му позволяваха да посещава нейните лекции.

— Никога не съм те чувал как говориш, Шанън, но много се гордея с теб. Искам този път да дойда да те чуя.

— Ще можеш ли да отделиш време? — запита тя, удовлетворена, че Блейд очевидно се гордее с нея.

— Ще отделя време за теб — обеща той. — Не съм казвал нищо досега, защото исках да те изненадам, но къщата е почти завършена. Следващата седмица можеш да избереш подходящи мебели и скоро да се преместим. Това харесва ли ти?

— Невероятно! — възкликна тя, хвърляйки се в обятията му. — И точно навреме, мога да допълня. Искам детето ни да се роди в нашето имение.

Нарочно не му беше казала, докато не се беше уверила със сигурност, че очаква неговото дете.

— Дете! — експлодира Блейд и въздухът излезе с взрив от гърдите му. — Сигурна ли си?

— Толкова, колкото мога да бъда. Според изчисленията ми нашето бебе ще се роди след около седем месеца. Нали… нали не си разочарован? — запита тя с треперещ глас. — Наистина никога не съм мислила, че ще отнеме толкова време, като знаем колко често се любим.

— Разочарован! Нищо, което правиш, не може да ме разочарова. Ще обичам всичките деца, които ще ми дадеш.

— Дори да са само дъщери?

— Дори тогава — засмя се Блейд. — Но някак си се съмнявам, че такова огнено създание като теб ще ми даде само дъщери. Макар че нямам нищо против една-две, стига да изглеждат като теб.

Притегли я в прегръдките си и я целуна с толкова чувство, с такава нежност, че Шанън трябваше да премигне няколко пъти, за да сподави сълзите, които заплашваха да се търкулнат по бузите й.

— Обичам те, Блейд Страйкър. Ако имаме време, ще ти покажа точно колко.

— По-късно, Малка Жар птица — отвърна Блейд с глас, дрезгав от обещания.

 

 

Лекцията на Шанън тази вечер очарова Блейд — не само защото тя беше неговата съпруга и той я обичаше, но и защото беше великолепна. Очароваща, завладяваща, вдъхновяваща, такива думи му идваха на ума. Ако законът за правото на жените да гласуват трябваше да се приеме утре, всеки мъж, присъстващ тук в залата тази вечер, щеше на драго сърце да подкрепи приемането му. След лекцията, юристът Уилям Брайт и съпругата му, неотклонна поддръжничка на правата на жените, останаха, за да поздравят Шанън за вдъхновената й реч. Когато Блейд се присъедини, тя беше заобиколена от голяма група поклонници.

Блейд изглеждаше толкова красив тази вечер, че Шанън почувства завистта на всички присъстващи жени. Ясно осъзнаваше, че и почтени матрони, и красиви млади жени го оглеждат с възхита. Притискаха се около тях с шокираща охота, за да си изпросят запознанство и да погледнат отблизо дивата красота на Блейд Страйкър.

Блейд говореше с господин Брайт, а Шанън със съпругата му, когато се случи нещо толкова неочаквано, че я остави разтърсена и онемяла.

Една жена се провря дръзко, докато не застана плътно до нея. Когато я позна, Шанън застина като ударена от гръм.

— Направи си репутация, нали, Шанън?

— Клеър, колко… колко приятно е да те видя отново — изрече Шанън с цялото достойнство, което можа да призове. — Моли с теб ли е? Какво правите в Чейен?

— Ние с мама дойдохме да вземем влака, тръгнали сме на изток, на гости. Чухме, че ще говориш, и решихме да дойдем, но мама не се чувстваше добре тази вечер и дойдох сама. Не можех да си позволя да пропусна тази възможност — намекна Клеър с тиха заплаха. После насочи злобния си поглед към Блейд. — Привет, Блейд.

— Привет, Клеър — отвърна той предпазливо. Интуицията го предупреждаваше, че Клеър смята да предизвика неприятности. Й се оказа прав.

— Издигна се — продължи хапливо Клеър. — От армейски разузнавач до собственик на земя. И съпруга, която си е изградила репутация като лекторка и поддръжничка на правата на жените. Дори си се сдобил и с фамилно име. Питам се — намекна тя хитро — дали тези добри хора знаят, че си метис… че си свързан с онези лъжливи убийци сиуксите, които нападат и убиват въпреки договора, който подписаха миналата година.

Колективно ахване се изтръгна от събралите се около Блейд и Шанън, лицата им се изкривиха от шок и страх. Неколцина се дръпнаха и възхитените им погледи бързо се обагриха в страх и отвращение. Забелязвайки ефекта от казаното върху по-близкостоящите, Клеър се усмихна самодоволно. Дълго беше чакала да си оправи сметките с Шанън и Блейд, задето бяха съсипали живота й и удобният момент й се беше предоставил точно тогава, когато най-малко го беше очаквала.

Думите на Клеър за сиуксите и нарушаването на договора бяха верни. Поредният тържествен договор беше станал на практика нищо, след като беше подписан. Към края на 1868 г. железницата Юниън Пасифик беше прекосила Южен Уайоминг, нови градове бяха израснали покрай нея, навлизайки в сиукския резерват. Слуховете за злато в Блек Хилс бяха накарали хората да се втурнат в сиукските територии, което предизвика гняв и отмъщение. Вождовете бяха свикали събрание, започваше да се създава страшна индианска армия.

На Блейд му се дощя да удуши Клеър заради това, че бе развалила тържеството на Шанън. Мъжете и жените, които доскоро я бяха гледали с възхищение и гордост, сега я смятаха достойна за презрение и подигравки. Един по един се отвръщаха от нея.

— Защо го правиш, Клеър? — запита Блейд с така студени и безжалостни очи, че не беше трудно човек да си го представи в индианско облекло да настъпва срещу врага.

— Искам всички да знаят за какъв мъж се е омъжила Шанън — отвърна безсърдечно Клеър. Тя трепна под каменния поглед на Блейд, но продължи, без да се плаши. — Готова съм да се обзаложа, че приятелите ти не знаят, че си бил арестуван за убийство на армейски офицер и си бил осъден на обесване. Подозирам, че ще се поинтересуват да узнаят и че си избягал в нощта преди изпълнението на присъдата.

— Блейд беше оневинен и ти го знаеш! — извика Шанън, смаяна от дълбочината на омразата на Клеър.

Но думите й отидоха на вятъра, защото вредата вече беше нанесена.

Хората наоколо им се разделяха на групи, шепнейки и сочейки, вдигнали шокирани погледи нагоре. Стаята бръмчеше от думи като метис, дивак, убиец, бяла индианка и още по-лоши. Шанън не се интересуваше как ще я наричат хората. Боеше се за Блейд. Той не заслужаваше омразата, насочена към него. Заболя я, като забеляза, че жените, които само преди броени минути го гледаха с обожание, сега го оглеждаха със страх и подозрение — сякаш се питаха дали е дивак и в леглото.

Но сред групата имаше и надеждни приятели. Елизабет Дейвис, съпруга на банкера, като че ли не се интересуваше от това, че Шанън е омъжена за метис. Както и Кора Алън, една от жените, които бяха приели Шанън под крилото си, когато пристигна в Чейен. Двете жени знаеха, че тя не е способна да се омъжи за убиец. Блейд Страйкър можеше да е опасен, но не приличаше на човек, способен на убийство. За чест на Уилям Брайт той не започна да си вади прибързани заключения, а търпеливо изчака да получи обяснение.

В това време, удовлетворена, че е нанесла възможно най-много щети за един ден, Клеър изчезна тихомълком.