Метаданни
Данни
- Серия
- Отвъд хоризонта (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Beyond The Horizont, ???? (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Ваня Пенева, 2007 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 88гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Допълнителна корекция и форматиране
- Xesiona(2010)
Издание:
Кони Мейсън. Отвъд хоризонта
ИК „Ирис“, София, 2007
Редактор: Христина Владимирова
Коректор: Виолета Иванова
ISBN: 954–455–045–7
История
- —Добавяне
19.
Шанън беше приятно изненадана, когато полковник Гриър се съгласи да се срещне с нея сутринта след процеса на Блейд. Когато тя отново започна да го моли за живота на Блейд, полковник Гриър изрази искрено съжаление, че ще трябва да прекрати живота на един човек. Но тъй като не беше открил никакво доказателство, за невинността на Блейд, се чувстваше задължен да последва буквата на закона.
— Ще бъде въздадена справедливост, скъпа — изрече той мрачно. — Ценя чувствата ви, но процесът беше справедлив. Има ли друго, което мога да направя за вас?
— Бих искала да се срещна с Блейд преди… преди…
— Не мисля, че ще е разумно, Шанън.
— Моля ви, трябва да се видя с него.
Неканени сълзи бликнаха от очите й, създавайки картината, която тя искаше да внуши. Тъй като беше състрадателен човек, полковник Гриър изрази искрена симпатия към Шанън и злощастната й любов и се почувства задължен да удовлетвори молбата й.
— Десет минути, Шанън. Можете да се срещнете за десет минути с Блейд. Ще ви напиша пропуск.
След като получи каквото искаше, Шанън изправи рамене и поиска още.
— Бих искала да поговоря с него насаме.
— Не ми се иска да разрешавам такова нещо, но имате позволението ми — съгласи се Гриър. — Ще отбележа в пропуска, че имате десет минути на разположение за разговор насаме.
Още два дни, помисли Блейд с унило примирение. Вдругиден животът му щеше да свърши, сякаш никога не го е имало на този свят, и нямаше нищичко, което би могъл да направи по този въпрос. Единственото му съжаление беше, че ще се раздели с Шанън. Моментите, прекарани с нея, бяха твърде малко, миговете на екстаз — твърде кратки. Но той беше благодарен за това, което беше получил. Тогава го връхлетя друга ужасна мисъл. Ами ако Шанън носеше неговото дете? Щеше да й бъде трудно сама да отглежда дете, но за щастие имаше семейство, от което можеше да потърси подкрепа. Тази мисъл обаче, не му даваше особено много утеха, защото нямаше да доживее да види сина или дъщерята, създадени от него.
Проклятие, изруга той, раздрусвайки гневно решетките. Защо президентът не беше отговорил на телеграмата на полковник Гриър? Той със сигурност нямаше да позволи да го обесят заради престъпление, което не е извършил, нали? Блейд отказваше да повярва, че е изоставен, предпочиташе да мисли, че в последния момент ще дойде обяснение, което ще осветли положението му и ще го оневини.
Изведнъж вратата на караулното помещение се отвори и Шанън застана на прага. С разтуптяно сърце Блейд загледа как се приближава по дългия коридор, който водеше към килийката му. Очевидно беше убедила Гриър да им позволи няколко минути насаме, защото сержант Тайлър не я придружаваше.
— Не трябваше да идваш — рече той, поглъщайки я с очи. Последният поглед към жената, която обичаше, щеше да го съпровожда във вечността.
— Не казвай нищо — прошепна тя, нарочно обърната с гръб към вратата на караулното помещение. — Слушай внимателно. Ще те измъкна оттук.
— По дяволите, Шанън — изсъска той със стиснати зъби, — стой настрана от тази работа! Забранявам ти да правиш каквото и да било необмислено.
— Забранявай колкото си искаш, Блейд, но няма да допусна да умреш. Обичам те! Ако има начин да те освободя, ще го намеря. Не тази вечер, може би, но утре вечер, заклевам се.
— Няма нищо, което да можеш да направиш, Малка Жар птица — изрече той, усмихвайки се замечтано. — Щом президентът отказва да има нещо общо с мен или с работата ми, какво очакваш да постигнеш?
— Чудеса — каза загадъчно Шанън. — Президентът не те обича, за разлика от мен. Ще измисля нещо. Само бъди готов да действаш бързо.
— Никога няма да си простя, ако се случи нещо с теб.
— А аз никога няма да си простя, ако не се опитам да сложа край на тази пародия на правосъдие.
— Времето свърши, госпожице Бранигън.
Сержант Тайлър застана в края на мътно осветения коридор, държейки вратата отворена за Шанън.
— Целуни ме, Блейд, и ми пожелай късмет — прошепна тя трескаво.
Трябваше да го освободи! Ако той загинеше, нещо в нея щеше да залинее и да умре заедно с него.
Прощалната им целувка беше сладка и бавна, изпълнена с много любов. Шанън не можеше да възпре сълзите, които се събираха в очите й.
— Сбогом, Малка Жар птица — изрече задавено Блейд. Беше толкова сигурен, че никога повече няма да я види, че очите му се изпълниха със сълзи.
— Не сбогом, Блейд, никога сбогом. Ще се срещнем отново, може би няма да е скоро, но ще се срещнем някой ден. Утре вечер, бъди готов.
И без да каже нищо повече, тя се обърна и се отдалечи.
Макар дълбоко в сърцето си да знаеше, че Шанън няма какво да направи за него, Блейд я обичаше заради неукротимия й дух и непоправимия оптимизъм. Обожаваше я заради безразсъдната й смелост и щедрата й природа. Ако само волята би могла да го освободи, Шанън със сигурност щеше да намери начин.
Шанън прекара оставащите от този ден часове, включително онези, които трябваше да отдели за сън, в измисляне и отхвърляне на десетки планове как да извади Блейд от затвора. Всеки беше премислен акуратно в ума й, а после отхвърлен. Когато сутринта настъпи, Шанън най-накрая беше изработила стратегия, която би могла да проработи — стига да намереше съучастник. Сама нямаше да може да се справи, но със съучастник, шансовете й щяха решително да се подобрят. Проблемът беше да намери човек, склонен да наруши закона. Широка усмивка освети лицето й, когато най-накрая се сети за името на един мъж, който би могъл да бъде убеден да се присъедини към лудешкия й план.
— Дойдох веднага щом получих съобщението ти, Шанън. Както е това спешно нещо? Защо не трябва да казвам на никого?
Шанън беше помолила един от учениците си индианци, да отнесе съобщението на Найджъл Брус, защото знаеше, че ще е по-трудно да бъде проследено по този начин.
— Влез и затвори вратата. Не искам никой да ни чуе.
— Сериозно е, нали?
— Животът на един човек е в опасност.
— Животът на човек! Да не би да говориш за метиса на име Блейд? Носят се слухове за вас двамата, но не надавам ухо.
Шанън трепна от осъдителната нотка в гласа на Найджъл.
— Не знам какво си чул, Найджъл — изрече тя полека, — но искам да знаеш истината. Обичам Блейд и той ме обича. Виновен е за това убийство не повече от мен. Той е специален агент на президента, но полковник Гриър не иска да му повярва.
— Разбрах, че доказателствата против него били много убедителни — каза Найджъл, порядъчно шокиран от стряскащото признание на Шанън.
Младият англичанин не изпитваше такава омраза към индианците, както американците, но все пак, убийството беше ужасно престъпление. Той обаче вярваше на Шанън, на преценката й и щом тя казваше, че Блейд е невинен, той беше склонен да й повярва.
— Някой нарочно е направил така, че да изглежда, че Блейд е извършил убийството, като е подхвърлил фалшиви доказателства — обясни Шанън. — Блейд може да е способен на много неща, но хладнокръвното убийство не е едно от тях. Двамата с майор Ванс бяха приятели, работеха по едно разследване, за което не мога да кажа нищо повече в този момент. Просто трябва да ми повярваш.
— Трябва да призная, че съм шокиран от… това, което току-що ми каза — изрече Найджъл. Мисълта за Шанън с друг мъж не беше приятна. Честно казано, той се беше надявал… е, добре, просто не беше съдено да стане. — Вярвам ти, но ме озадачава причината, поради която ми се доверяваш.
— Имам нужда от помощта ти, Найджъл — каза тя. — Не мога да го направя сама.
— Какво да направиш? Сигурно няма да се осмелиш — избъбри той, възбуден от това, което предлагаше Шанън.
— Просто не мога да допусна Блейд, да умре, без да се опитам да му помогна. Още вярвам, че президентът ще го оправдае, но може да стане твърде късно. Трябва да действаме тази вечер. Вече предупредих Блейд.
— Ама че представление! — възкликна Найджъл, възхитен. — Кълна се в бога, иска ми се сърцето ти да не беше отдадено другиму. Никога няма да намеря жена като теб.
— Тогава ще ми помогнеш ли?
— Защо не? Готов съм за малко приключения. Ще стане доста интересно. Не познавам много добре Блейд, но щом ти го обичаш, значи няма да е лош човек. И тъй като вече за мен няма надежда, що се отнася до теб, скоро ще си замина оттук. Мога да го направя великолепно. Разкажи ми плана си.
— Как си с краденето на коне?
— Научих, че един от прадедите ми е бил конекрадец, затова смятам, че ще ми дойде отвътре. Къде е конят, който трябва да открадна?
— Това е Боец, сивото пони на Блейд. Прибран е в конюшнята заедно с кавалерийските коне. Предлагам да го видиш на дневна светлина, а след като се стъмни, да идеш да го вземеш. Излез от задната врата на укреплението и го отведи на отсрещния бряг на реката. Вържи го в горичката от канадски тополи, която расте там. Ще ти дам списък с нещата, които да сложиш в дисагите. Трябва да свършиш всичко това преди десет часа вечерта и да стоиш скрит зад караулното помещение, когато мина оттам.
— А после? — запита с нетърпение Найджъл. Възхищението му от изобретателния ум на Шанън растеше скокообразно. Всичко беше добре премислено.
— Ето какво ще направим — рече тя навеждайки се към него, и започна да му разказва точно какво трябва да стане след това.
— Страхотно, наистина страхотно! — възкликна той. — Трябва да стане, ако имаме късмет.
— Ще стане. Късметът няма нищо общо — отвърна Шанън. — Не знаеш колко много означава помощта ти за мен, Найджъл. — Очите й се замъглиха от благодарност. — Винаги ще ти бъда признателна за готовността да ми помогнеш и за доверието ти.
— Ще бъде благородно приключение, за което мога да разказвам някой ден на внуците си.
Главата на Шанън бръмчеше, докато щателно премисляше плана за бягството на Блейд по-късно същата вечер, докато вървеше към дома на Моли Гриър за седмичното събрание на деятелките за избирателни права на жените. Когато пристигна, беше повече от изненадана да види Алис Покерчето и няколко други бар — дами. За чест на Моли, тя не ги беше отпратила, защото всички те, бяха предани на делото на жените, независимо от професията си.
Както обикновено, събранието свърши малко преди десет часа и Шанън не изпускаше от поглед часовника. Както беше свикнала, остана няколко минути след останалите, за да не буди подозрение. Докато Моли пожелаваше лека нощ на другите, Клеър се промъкна към Шанън, залепила отблъскваща усмивка на лицето си.
— Колко жалко за метиса — усмихна се тя. — Винаги съм знаела, че е опасен, с тези дръзки черни очи. — Тя потръпна деликатно. — Обзалагам се, че в тези големи бронзови ръце има повече сила, отколкото у петима мъже, взети заедно. Със сигурност се радвам, че никога… не съм го познавала добре. Не като теб — намекна тя злобно.
— Очевидно не знаеш какво говориш — нападна я Шанън, обуздавайки знаменития си темперамент. — Познавам Блейд по-добре от теб и знам, че не е способен на убийство.
— Обзалагам се, че наистина го познаваш по-добре — намекна похотливо Клеър.
Шанън изфуча сърдито и щеше да се нахвърли върху нея въпреки решението си, ако Моли не беше се присъединила точно тогава към тях.
— Полезно събрание, нали?
Моли беше най-щастлива, когато се отдадеше на някоя кауза.
— Почувствах се унизена, когато онези разпуснати жени дойдоха сред нас — каза Клеър, правейки се на оскърбена.
— Всички искаме едно и също, скъпа — отвърна Моли с мек укор. После се обърна към Шанън с поглед изпълнен със съчувствие. — Добре ли си, Шанън? Знам, че беше привързана към Блейд, и признавам, че бяха шокирана от това, което е направил.
— Блейд ми спаси живота и никога няма да повярвам, че е виновен в убийство — възрази Шанън. — Благодаря за загрижеността, Моли.
— Ти си ми като дъщеря, Шанън. Винаги ще съм загрижена за теб.
Клеър се извърна с отвращение, издавайки неженствен звук. Осъзнавайки колко е часът и какво й предстои, Шанън рече:
— Става късно и трябва да си вървя. Лека нощ.
— Лека нощ, скъпа. Ела на вечеря другата седмица.
— Непременно ще дойда — отвърна Шанън.
Пътят й до дома я водеше след тъмния плац, точно покрай караулното помещение, както беше предвидила. Всичко беше тихо и пусто, с изключение на охраната, която патрулираше по външния периметър на форта. Шанън се надяваше Найджъл да е извел коня на Блейд от конюшнята без никакви пречки и да го е отвел на уреченото място, а сега да чака, за да осъществи втората част на техния план.
Когато се приближи към вратата на караулното помещение, тя изведнъж се строполи на отъпканата земя достатъчно силно, за да излезе въздухът от дробовете й. Вдигайки изцапаното си с пръст лице, завика достатъчно високо, за да привлече вниманието на стража в караулното помещение:
— Помощ, моля, помогнете ми!
Нощта беше ароматна и вратата на караулното помещение беше отворена, за да влиза вътре ветрецът, така че дежурният сержант веднага реагира на дамата, изпаднала в беда. Изскачайки навън, той едва не се спъна о Шанън, която лежеше просната на земята.
— Госпожице, какво става? Ранена ли сте?
Младият, наскоро произведен сержант нямаше как да не се оплете в женските хитрини на Шанън.
— Аз… мисля, че да — каза тя с треперещ глас. — Спънах се в ръба на роклята си и си изкълчих коляното. Не… не вярвам, че ще мога да вървя.
Сержантът я разпозна, когато й помогна да се изправи. Ръката му я подкрепи, когато тя залитна към него.
— Госпожице Бранигън, какво правите навън сама по това време на нощта?
— Бях на събрание у семейство Гриър — обясни тя, — и се връщах у дома. Не мисля, че ще мога да стигна сама… ще ми помогнете ли?
В гласа й се долавяше нотка на безпомощност, на която малцина мъже биха устояли.
Объркано изражение се настани на лицето на младия сержант. Роден и възпитан в Юга, галантната му природа изискваше да помогне на дамата, изпаднала в беда, докато чувството му за дълг настояваше да не напуска поста си.
Усещайки дилемата му, Шанън се вгледа в него, премигвайки очарователно с дългите си мигли.
— Моля ви, помогнете ми да се върна у семейство Гриър, по-близо е — предложи тя.
Изглеждаше толкова привлекателна, толкова зависима от него, че сержант Бекер не помисли за последиците. Освен това, щеше да се отдалечи от поста си само за няколко минути, а затворникът беше надеждно заключен зад решетките.
— Разбира се, че ще ви помогна, госпожице Бранигън — каза замаяният млад мъж. — Облегнете се на мен и ще ви помогна да стигнете до семейство Гриър.
В мига, когато Шанън се отдалечи с накуцване, облягайки се тежко на сержанта, една фигура се отдели от сенките до караулното помещение и се вмъкна през отворената врата. Действайки припряно, Найджъл Брус бързо отвори средното чекмедже на бюрото и намери ключовете за килиите точно където Шанън беше казала, че най-вероятно се намират. При предишните си посещения беше забелязала къде ги оставя дежурният офицер. Найджъл се промъкна навътре. Само една килия беше заета и обитателят й лежеше на дюшека.
— Блейд, ставай, старче!
Дългогодишният опит веднага разбуди Блейд. Той се извърна настрана.
— Кой е?
— Найджъл Брус, старче.
— Какво, по дяволите, правиш тук посред нощ — запита Блейд, присвил подозрително очи.
— Идвам да те измъкна.
— Какво! Как…
— Това е идея на Шанън, старче. Аз само участвам в приключението. Побързай, нямаме много време. — Вратата се отвори със скърцане. — Конят ти е вързан в горичката на отсрещния бряг, при канадските тополи. Трябва да стигнеш дотам пеша.
— Къде е охраната? — запита Блейд, поглеждайки предпазливо към караулното помещение.
— Шанън го отвлече. Бива си я и нея. Но трябва да бързаш — подкани го Найджъл, — иначе плановете й може да пропаднат.
Блейд се задейства бързо, след като вратата беше отключена, доказвайки, че не е загубил уменията си. Преди да излезе, уви възглавницата в одеялото, за да изглежда така, че сякаш някой лежи на тесния одър. После Найджъл внимателно заключи вратата на килията и последва Блейд в празното караулно помещение. Докато Найджъл оставяше ключовете точно там, откъдето ги беше взел, Блейд намери оръжията си в шкафа. До тях откри и откраднатия си нож, с който беше убит майор Ванс. Върза го на колана си и беше готов за тръгване.
— Не знам как да ти благодаря, Брус — каза Блейд, когато двамата се измъкнаха навън и заобиколиха караулното помещение, където тъмнината ги предпазваше от очите на всички.
— Трябва да благодариш на Шанън — ухили се Найджъл, наслаждавайки се на приключението. — Аз просто помогнах.
— Ще й предадеш ли едно съобщение от мен?
— Разбира се, старче, макар че сигурно е същото, каквото тя ми предаде за теб.
— Кажи й, че… че я обичам и… и й благодаря, че ми върна живота.
— Ще й предам. И аз имам съобщение за теб. Шанън каза да ти кажа, че ще те чака да се върнеш при нея… ако трябва, дори цял живот.
— Ще се върна, някак си ще дойда за нея. Сбогом, Найджъл.
И той му протегна ръка.
— Сбогом, Блейд, желая ти късмет. Мини през задната врата. Никой не я пази.
Блейд изчезна, стапяйки се в сенките. Когато Найджъл се обърна, за да го погледне за последен път, той вече беше изчезнал, стъпвайки безшумно в черната нощ с обутите си в мокасини крака.
В това време Шанън пристигна в дома на полковник Гриър. Полковникът си беше у дома и изрази силна загриженост, помагайки й да влезе в къщата. Повика Моли да се погрижи за контузията й, а после извърна хладния си поглед към сержант Бекер.
— Не бяхте ли определен да пазите караулното помещение тази нощ?
— Да, сър, но госпожица Бранигън имаше нужда от помощ — избъбри смутен младият мъж. — Направих каквото сметнах за необходимо при тези обстоятелства.
— Ще обсъдим това утре, сержант. Върнете се на поста си. След няколко минути сержант Бекер стигна до караулното помещение. Всичко изглеждаше наред, но за да се увери, надникна при затворника. Блейд като че ли спеше дълбоко, за голямо негово облекчение, и той се върна в караулното. В полунощ дойде смяната му, сержант Ларк, и Бекер отиде да си легне в казармите. Когато сержант Ларк провери затворника, всичко беше наред.
„Нахлуване в затвора!“ Вестта се разнесе бързо из целия форт. Затворникът беше избягал — това се разбра, когато му занесоха закуската. Щеше да бъде последното му хранене. Никой не можеше да си обясни мистериозното му изчезване. Започнаха да го издирват усилено, но полковник Гриър беше убеден, че бягството е станало отдавна, когато сержант Бекер се беше отделил от мястото си — в онези няколко минути, когато беше отишъл да помогне на Шанън. Ако не знаеше с положителност, че тогава тя беше в дома му, би се заклел, че е отговорна за това. Но не би могла да го извърши сама, а полковникът не можеше да си представи кой ще иска да наруши закона, за да освободи осъден за убийство.
Патрулът излезе веднага щом стана известно, че конят на Блейд липсва от конюшнята. Но метисът беше по-умен от войниците, беше скрил добре следите си. Все още подозирайки Шанън, Гриър нареди да я доведат при него, за да я разпита.
— Няма да отрека, че се радвам, че Блейд избяга — призна Шанън, когато се изправи срещу разгневения командир. — Но не знам кой го е направил или по какъв начин. Бях у вас цялата нощ, не си ли спомняте? Моли настоя да остана, след като си нараних коляното.
— Много уместно, че паднахте точно там, пред караулното помещение — забеляза Гриър с доста нападателен тон.
— Да не би да искате да кажете…
— Шанън, не искам да мисля, че сте се провинили в подобно нещо, а и не мога да докажа нищо. Може да ви е интересно да научите, че сержант Бекер ще се изправи пред военен съд заради вас. Той напусна поста си без разрешение, което доведе до бягството на затворника.
— Съжалявам — изрече Шанън, наистина изпълнена със съжаление, задето беше използвала така безсрамно младия сержант. Но ако не беше го направила, сега Блейд щеше да е мъртъв. Отчаяните моменти изискваха отчаяни действия. — Не помислих, че може да изпадне в беда заради това, че ми помогна.
— Впрочем — запита хитро Гриър, — как е контузията ви? За миг тя го изгледа с недоумение, после бързо преодоля смущението си.
— Много по-добре, благодаря. Моли е отлична медицинска сестра, а студените компреси вършат чудеса.
— Хм-м, да — каза полковникът, като я изгледа така втренчено, че тя едва не загуби самообладание.
Възстановявайки се с възхитителна самоувереност, Шанън запита:
— Това ли е всичко, полковник?
— Засега. Можете да си вървите.
Внимавайки да „щади“ дясното си коляно, тя излезе с накуцване от стаята.
Найджъл напусна форта още същата сутрин. Преди да тръгне, се промъкна, без да го види никой, в стаята на Шанън и й предаде посланието на Блейд. А след това изчезна от живота й. Тъй като и Найджъл, и Блейд ги нямаше, тя се почувства наистина самотна. Блейд беше всичко за нея — приятел, роднина, любовник. Нейният свят се въртеше около него. Сега си нямаше никого.
Докато всичко това се случваше във форт Ларами, едно историческо явление ставаше на стотици мили на изток, във Вашингтон. На 26 май 1868 г. Конгресът пак не успя да свали президента Джонсън. И тъй като това безпокойство вече не го тормозеше, секретарят му сметна за уместно да му даде телеграмата от полковник Гриър, която беше държал прибрана в последните няколко седмици. Почти едновременно президентът научи чрез военни канали, че майор Ванс е бил убит и един метис на име Суифт Блейд е бил осъден на обесване заради това престъпление. Веднага беше пратена телеграма до форт Ларами, в която се обясняваше положението на Блейд като специален агент и се снемаха всички обвинения от него.
Шанън първа научи това, когато полковник Гриър се появи в училището малко след като беше разпуснала учениците. Тя беше невероятно шокирана да го види застанал на вратата и с изумително смутено изражение.
— Шанън, дойдох да се извиня — каза той, преди тя да отвори уста. — Току-що получих телеграма от президента.
— За Блейд ли? — запита тя с нарастващо вълнение.
— Да, както можете да предположите, наистина се отнася до Блейд. Президентът Джонсън обяснява положението му и настоява, че не е способен на убийство, още повече на майор Ванс. Президентът изисква да свалим всички обвинения и да очистим името на Блейд възможно най-скоро.
— Господи, той щеше да е мъртъв, ако не беше избягал, а сега ми казвате, че президентът най-накрая си е спомнил, че има специален агент на име Блейд! Какво го е забавило толкова?
— Не ви обвинявам, че сте разстроена, скъпа. Треперя, като си помисля как без малко щях да екзекутирам невинен човек. Президентът Джонсън пише, че ще дойде обяснително писмо. Всичко, което казахте за Блейд, е вярно, Шанън, и ви дължа извинение. Цялото му име е Блейд Страйкър и е бил офицер в юнионистката армия, преди да приеме тази задача. Взех мерки да очистя името му незабавно, както нареди президентът.
— Какъв смисъл има това сега, полковник — Блейд го няма.
— Има още нещо, за което исках да говоря с вас. Мисля, че мога да ви говоря като на родна дъщеря. Може би е за добро, че Блейд излезе от живота ви. Говори се, че причината, поради която го защитавате така упорито, е, че сте любовници. Не искам нито да потвърждавате, нито да отричате това обвинение. Колкото и добри качества да има, Блейд Страйкър си остава метис. Вие сте достатъчно прозорлива, за да знаете, че метисите не са добре приети тук, на западната граница, особено щом наоколо индианците пак са се раздвижили. Настоятелно ви съветвам да отидете при семейството си в Айдахо и да си създадете нов живот там, където никой не ви познава.
Гневът на Шанън растеше с всяка следваща дума, която чуваше. Нямаше по-добър човек от Блейд — как смееха хората да го съдят по цвета на кожата му! Когато отвори уста, за да протестира, полковник Гриър побърза да добави:
— Знам, че сте влюбена в Блейд, но с времето ще намерите по-подходящ човек за съпруг.
— Блейд е единственият мъж, когото някога ще обичам — изрече Шанън, твърдо убедена. — Не искам друг. И със сигурност няма да замина сега. Един ден той ще се върне и ще научи, че вече не го издирват. Ще го чакам.
— Тогава не ми оставяте никакъв избор, освен да ви съобщя лошата новина — каза със съжаление Гриър.
— Какво… какво искате да кажете?
— Гражданите са обезпокоени, че имате връзка с метис. Помолиха ме да наема друг учител. Тъй като остава само една седмица от учебната година, можете да довършите срока, а аз ги убедих да ви позволят да останете да живеете в тази къща, докато дойде новият учител. След като железницата вече стига до западната граница, ще бъде по-лесно да се намерят добри учители.
От шока, Шанън загуби дар слово. Не можеше да повярва, че хората са толкова тесногръди, докато не си спомни, че само преди месеци, омразата й към янките беше толкова яростна, че по-скоро би убила някой янки, отколкото да говори с него. Запознанството с Блейд и неговото семейство я беше научило, че индианците не са еднакви, точно както янките не приличаха до един на Харлан Симънс. Тя се гордееше с индианската кръв на Блейд точно толкова, колкото и той самият. Всеки от предците му имаше заслуга, че той беше станал такъв изключителен човек.
— Съжалявам, че гражданите мислят така — отвърна тя тъжно, — но можете да им кажете от мое име, че няма да напусна града, докато не съм готова. Колкото до къщата, ще приема предложението ви да остана, до идването на новия учител.
— Съжалявам, че нещата се обърнаха така, скъпа. Затова съм благодарен, че Клеър намери почтен млад мъж като Роналд Гудман. Най-добре да тръгвам, Шанън. Просто се отбих да се извиня за неправилната си преценка за Блейд.
— Ами убиецът на майор Ванс? Той още е на свобода.
— Нямаме никаква представа кой може да е — изрече със съжаление Гриър. — Водя щателно разследване. Ако този човек още е във форта Ларами, ще бъде хванат.
Беше му неприятно, че контрабандата на оръжия е вървяла под носа му и той не е знаел нищо.
— Може би убиецът ще се опита да похарчи златото — предположи Шанън.
— Злато ли? Какво злато? — запита рязко Гриър. — За първи път чувам за някакво злато. Може би ще е по-добре да ми обясните.
Осъзнавайки, че знае повече от полковника относно разследването на Блейд, Шанън разкри всичко, което й беше известно за Клайв Бейли, за участието му в контрабандата на оръжия и за златото, което беше получил в отплата от Бесния вълк.
— Сега разбирам по-ясно — каза полковникът, когато Шанън свърши. — Нямаше никакво злато в квартирата на майор Ванс, затова можем да предположим, че убиецът го е взел. Радвам се, че ми казахте, скъпа, поне сега имам нещо конкретно, за да продължа разследването. И съм сигурен, че писмото на президента ще ме осветли още повече.
— Полковник, преди да си тръгнете, ще ми кажете ли дали Моли мисли за мен така, както останалите граждани?
Някак си, щеше да й бъде болно, ако Моли споделяше ниското мнение на хората от града.
— Определено не. За нея вие сте като дъщеря. Винаги сте добре дошла у дома. И аз мисля като Моли. Сега наистина трябва да вървя.
Когато училището свърши в началото на лятото, Шанън наистина усети, че учениците й липсват. Щеше да й липсва и тази уютна малка къща, щом дойдеше време да я напусне, помисли тя с лека тъга. Нямаше представа къде ще иде или какво ще прави, щом дойдеше този момент. Имаше малко пари, които беше спестила от заплатата си, и тези, които Кали й беше върнала, но и на тях щеше да им дойде краят. Нямаше никаква възможна работа за жена във форт Ларами. Имаше една възможност — брак, но на света съществуваше само един мъж, за когото би се омъжила.
Блейд беше обещал да се върне и Шанън се беше заклела да го дочака. За съжаление, той нямаше представа, че е напълно оневинен от обвиненията в убийство и е свободен да се движи без страх. Тя помисли да го потърси, но нямаше абсолютно никаква представа къде може да е. Ако парите й свършеха, преди той да се е появил, щеше да се наложи да вземе решение. И тя горещо се замоли да не се налага.
Докато Шанън изчакваше да мине лятото и Блейд да се появи, няколко сиукски вождове дойдоха във форт Ларами, за да подпишат договор. Боящият се от коне и Пъстрата опашка бяха двама от големите вождове в групата. Според договора те щяха да се установят за постоянно в големия сиукски резерват в местността Блек Хилс в територията Дакота, като си запазваха правото да ловуват в района на Паудър Ривър. Блек Хилс и Паудър Ривър щяха да станат забранени за проучвания от страна на белите. Вождът Червеният облак беше единственият голям вожд, който оставаше да подпише договора, и се очакваше да пристигне във форт Ларами малко по-късно.
В това време Шанън продължи да посещава събранията на групата, бореща се за правото на жените да гласуват. Само Моли и една-две от офицерските съпруги я приемаха без резерви, докато другите се отнасяха с хладно презрение, включително Клеър Гриър. Удивително, но бар — дамите, включително Алис Покерчето, продължаваха да посещават събранията. Групата телеграфира на Анна Дикинсън и на Редилия Бейтс и ги покани да дойдат във форт Ларами, за да изнесат лекция.
През август 1868 г. Шанън написа писмо до брат си Тъкър, за да обясни защо не се е присъединила към тях в Боаз. Но едва го бе пуснала в пощата, когато получи писмо от него, в което я караше да побърза да пристигне в Айдахо, преди да е настъпила зимата. Писмата им явно се бяха разминали някъде в планините.
Пак през август пристигна новият учител, мъж на име Къртис Блек. За голямо огорчение на Клеър, Моли Гриър, неизменно любезна и състрадателна жена, предложи на Шанън да остане да живее у тях.
През цялото това време Шанън нямаше никаква вест от Блейд.
Преместването й у семейство Гриър стана без проблеми. Запозна се с Къртис Блек, приятен млад мъж, четири или пет години по-възрастен от нея, и прекара доста време да му обяснява докъде са стигнали учениците й през изминалата учебна година и да му показва учебните планове. Когато училището започна, тя усети съжаление и самота, чувстваше се някак празна, като нямаше с какво да запълва времето си. Духът й падна още повече, когато осъзна, че скоро ще трябва да вземе решение за бъдещето си. Не можеше да разчита цял живот на гостоприемството и добротата на семейство Гриър, а парите й бяха твърде малко, за да й позволят да бъде независима.
В началото на септември целият форт забръмча от новината, че свирепият сиукски вожд Червеният облак и по-голямата част от сиукския народ са на път към форт Ларами, където Червеният облак трябваше да подпише мирен договор. Само след седмица, сиуксите започнаха да се събират и хълмовете около града скоро бяха осеяни със стотици типита. Свирепи на вид бойци с препаски около бедрата увити в разноцветни одеяла, бродеха из форта и околностите. Факторията стана любимо място за техните срещи, където разменяха кожи срещу тютюн. Мерките за сигурност се удвоиха, войниците бдяха, за да не се допуснат неприятни инциденти между гражданите и индианците. Но огромният приток от индианци направи деликатната ситуация още по-деликатна. Повечето жени си стояха по домовете и излизаха навън само когато беше абсолютно необходимо.
Полковник Гриър беше много обезпокоен, опитвайки се да поддържа мира и същевременно да контролира взривоопасната ситуация. Негова беше отговорността нищо да не попречи на подписването на договора. Червеният облак беше последният от вождовете, който трябваше да го направи и щом го стореше, великият сиукски народ щеше да бъде принуден да заживее в резервата, определен за него в договора. Но един ден след вечеря, когато Моли и Клеър се бяха оттеглили, полковникът намери време за кратък разговор насаме с Шанън Тя изчака учтиво полковника Гриър да заговори.
— Знам за вашата… м-м… привързаност към Блейд Страйкър, скъпа, затова помислих, че мога да се посъветвам с вас, преди да се разпоредя относно вещите му. Макар че квартирата му е малка, тя стана много необходима сега, когато фортът се пука по шевовете. Беше нехайство от моя страна да не наредя вещите му да бъдат изнесени по-рано. Помислих, че може би има нещо от тях, което бихте искали да задържите като спомен.
— Говорите така, сякаш няма да се върне — нападна го Шанън.
— Щяхте ли да се върнете, ако знаехте, че ще ви хванат и ще ви обесят?
— Блейд беше оневинен от обвинението в убийство.
— Но той не го знае. — Полковник Гриър вдигна рамене. Имаше твърде много работа, за да спори. — Какво искате да се направи с неговите вещи? Да кажа ли на някого от моите хора да ви ги донесе?
— Не — рече замислено Шанън. — Бих искала да го направя сама.
Не можеше да допусне някой да рови из личните неща на Блейд.
— Много добре. Моля ви, направете го утре, ако е възможно. Наех нов разузнавач и той ще се нуждае от стаята.
Вече се беше смрачило, Когато Шанън взе съдбовното решение да отиде веднага в квартирата на Блейд, за да събере нещата му, вместо да чака до утре. Смяташе да отиде и да се върне за по-малко от час, много преди семейство Гриър да забележат, че я няма.