Кони Мейсън
Отвъд хоризонта (14)

13.

Един студен ден в края на ноември Шанън влезе във факторията на Клайв Бейли. Не беше говорила с него, откакто той се беше опитал да я изнасили в нощта, когато Бесният вълк я беше отвлякъл. Мисълта за него я караше да настръхва. Случи се така, че помощникът на Бейли обслужваше друг клиент и Шанън беше принудена да говори със самия Бейли, иска или не. Тъй като беше дала по-голямата част от парите си на Кали, нямаше много възможност да харчи за себе си, затова смяташе да украси една от по-празничните си рокли с нова панделка. Моли Гриър я беше убедила да се появи на някои от планираните празненства.

Клайв Бейли не беше ухажвал сериозно Шанън след пристигането й във форта. Не защото беше престанал да я иска, а защото се страхуваше от Блейд. Бейли не беше сляп, беше ги видял открито да се прегръщат на плаца и подозираше, че между тях има нещо, отпреди Шанън да бъде отвлечена от Бесния вълк. Но метисът се беше махнал и Бейли не виждаше причина да я избягва.

Струваше му се странно, как така метисът изведнъж изчезна. Говореше се, че лейтенант Гудман е унищожил тъкмо неговото село и че Блейд е останал при оцелелите, за да им помогне да се приготвят за зимата.

— Шанън, колко хубаво е, че те виждам — приветства я любезно Бейли. — Как ти се вижда новата работа?

— Харесва ми да преподавам, господин Бейли — отвърна хладно Шанън.

Тя тръгна право към мястото, където бяха изложени панделките, без да губи време в размяна на любезности.

— Знам, че не съм се държал винаги като джентълмен към теб, Шанън, но бих искал да бъдем приятели. Аз… не бях на себе си там, в прерията.

Шанън му отправи леден поглед.

— Бих искала четири ярда от синята панделка.

Той можеше да се извинява колкото си иска, но тя нямаше да му прости.

— Ако можем отново да бъдем приятели, обещавам да се отнасям към теб е уважение и учтивост — обеща Бейли, докато отмерваше панделката.

На Шанън й се дощя да се изсмее право в лъжливата му физиономия, но внезапно й хрумна, че това може да бъде възможността, която чакаше — да помогне на Блейд и майор Ванс да докажат, че Бейли е виновен за продажбата на оръжие на индианците. Всичко, което трябваше да направи, беше да прикрие неприязънта си към него и да се престори, че му прощава. Щом й се довери, би могла да спечели приятелството му и да използва хитростта си. Щяха да й трябват малко ласкателства, за да го убеди да се похвали пред нея с подвизите си.

Залепвайки фалшива усмивка на лицето си, Шанън изрече свенливо:

— Ако наистина съжаляваш, в такъв случай, предполагам, можем да бъдем приятели.

Не действай прекалено нетърпеливо, иначе той може да заподозре нещо, отправи си тя предупреждение.

Хитра усмивка изви тънките устни на Бейли. Хубаво беше да разбере, че не е изгубил обаянието си. Може би, ако Шанън узнаеше колко е богат, щеше да бъде още по-благоразположена. Но той нямаше да допусне същата грешка, която беше направил там, в прерията. Този път щеше да действа полека и в крайна сметка да я вкара в леглото си. Внезапно му хрумна, че тя стои принудително във форт Ларами, само с една оскъдна заплата, с която да се издържа, и би могла да погледне благосклонно на един богат обожател.

— Благодаря, Шанън, оценявам тази отстъпка. Може би ще ми запазиш един танц на бала в събота вечер.

— Може би — склони Шанън, търсейки в чантичката си пари, за да плати покупката.

— Не, това е подарък от мен, за да се извиня заради оскърблението, което ти бях нанесъл. Достатъчно съм богат, за да си го позволя — похвали се той, издувайки важно гърди.

— Сигурно имаш добър бизнес — намекна Шанън с престорена невинност.

— Справям се добре, но не това е източникът на богатството ми. Имам и други… интереси.

Вече стигнахме донякъде, помисли радостно Шанън. Но преди да заразпитва за подробности, дойде един клиент, ангажирайки вниманието на Бейли.

— Извини ме, скъпа… дългът, нали разбираш.

Шанън си тръгна, но не към дома си. Бързо се запъти към квартирата на майор Ванс и с облекчение установи, че не е излязъл.

— Шанън, какво мога да направя за вас? Седнете, хубаво е, че ви виждам отново.

— Получихте ли известие от Блейд, майор Ванс? — запита тя с надежда.

— Съжалявам, Шанън, не се е обаждал. Трябва да му дадем време да се справи с мъката си.

— Знам, само помислих…

— Вие много държите на него, нали?

Шанън направи няколко опита да преглътне буцата, заседнала на гърлото й.

— Обичам го.

— Не искам да ви окуражавам излишно, но съм сигурен, че и Блейд изпитва същото към вас.

Вместо това да я ободри, на лицето на Шанън се изписа неутешима тъга.

— Той мисли, че не е достатъчно добър за мен. Страхувам се, че никога повече няма да го видя, а не знам дали ще мога да го понеса. Но не заради това съм тук. Става въпрос за Клайв Бейли.

— Клайв Бейли ли? Какво за него?

— Ще ви помогна да докажете, че той е човекът, който продава оръжията на индианците.

— Какво! — възкликна Ванс и скочи на крака. — Няма да правите нищо такова, млада госпожо!

— Вече е твърде късно. Възстанових нашата дружба, ако може така да се нарече. За щастие той е отявлен женкар. — Тя сметна за добре да не разкрива, че Бейли се беше опитал да я изнасили, и то неведнъж. — Той мисли, че ми е направил силно впечатление. Какъвто е суетен глупак, знам, че мога да го накарам да започне да ми се хвали с парите си.

— Не искам да чувам за такова нещо — каза Ванс тихо, но авторитетно.

— Не можете да ме спрете. Искам да го направя… трябва да го направя, заради Блейд. Ще ви осведомявам за напредъка си. И… ако имате новини от Блейд, моля ви, съобщете ми.

Тя се обърна, за да излезе, вече взела ясно решение.

— Права сте, Шанън, не мога да ви спра — съгласи се Ванс, — но ви моля да бъдете предпазлива. Елате при мен, ако имате нужда от помощ или поради каквато и да било друга причина.

Сняг затрупа земята, сипейки се от плътни бели облаци. Това беше най-подходящата украса за първия бал от коледния сезон. Танците бяха в разгара си, когато Шанън влезе в клуба заедно със семейство Гриър. Основното помещение беше весело украсено в съответствие със сезона и средата му беше запълнена от ентусиазирани танцуващи двойки. Това беше първият бал, на който Шанън отиваше, след като беше отказала да посети предишния. Тъй като форт Ларами никога не беше атакуван от индианци, той беше всеизвестен като весел и оживен пост, дом на многобройни фриволни балове и забави.

Шанън незабавно беше заобиколена от млади мъже, нямащи търпение да се запишат в балното й тефтерче. Не й се танцуваше сега, когато още оплакваше приятелите си, убити при индианското нападение. Безпокоеше се за Блейд и силно чувстваше липсата му. Но се беше съгласила да съпроводи семейство Гриър поради една основателна причина. Надяваше се празничната атмосфера и нейната компания да накарат Клайв Бейли да разкрие нещо повече за незаконната си дейност.

За своя изненада Шанън откри, че се забавлява. Танцува с майор Ванс, с полковник Гриър, с лейтенант Гудман и с повечето офицери от форта. Когато дойде редът на Клайв Бейли да я изведе на танц, той го направи с такова арогантно самодоволство, че зъбите й заскърцаха от гняв.

— Харесва ли ти да танцуваш, Шанън? — запита той вежливо. Думите му казваха едно, но очите намекваха съвсем друго.

— О, да. Преди войната правехме най-големите балове и празненства в „Двете върби“ — каза тя замечтано.

— „Двете върби“ ли се казваше твоята плантация?

— Да, това беше нашата плантация. Но я загубихме. Загубихме всичко — изрече тя с горчивина. — Сега там живеят янки.

— Би ли искала да си я върнеш?

— Да си я върна ли? Аз… не разбирам.

— Мога да ти я откупя. Още едно пътуване на изток и ще бъда достатъчно богат, за да ти купя всичко, което поискаш. Не ти е мястото в тази пустош, да преподаваш в училище, за да се издържаш. Аз мога да те облека в красиви дрехи, да ти откупя дома, ако искаш, да ти дам бижута…

— Клайв, какво ми предлагаш?

— Станахме добри приятели в последните седмици — подметна той с охота, която смая Шанън. — Мисля, че ще можем да се спогаждаме. Моля те да станеш моя съпруга.

Бейли вече беше обмислил възможността да се ожени за Шанън. Не беше толкова лоша идея, като си помисли човек. Щом напусне западната граница, ще му трябва почтена фасада, а Шанън беше точно жената, която би могла да му я даде. Ако не иска да се върне в Джорджия, може да отидат в Калифорния. Още едно пътуване на изток и той щеше да си осигури живота.

Шанън беше смутена. Никога, дори в най-дивите сънища не си бе представяла, че ще получи предложение за брак от Клайв Бейли. Той беше предложил приятелството си и тя се беше принудила да го приеме, правейки се, че неговата компания й е приятна, но можеше да стигне само дотам. Той беше бъбрил вежливо с нея на чаша чай, докато тя го беше чакала с нетърпение да си тръгне. Нищо не й беше подсказало, че може да я поиска за съпруга.

— Искаш да се ожениш за мен ли?

— Толкова ли е странно? Ти си красива. Всеки мъж би искал да те има за съпруга. Мога да ти дам всичко, което си пожелаеш.

Умът на Шанън заработи яростно, отчаяно търсейки отговор, който да го задоволи, но без да я компрометира. Трябваше да има някакъв начин да се измъкне от това затруднено положение и същевременно да изобличи Клайв Бейли, помисли тя.

— Откъде да знам, че ще направиш всичко, което каза? — предизвика го тя. — Откъде да знам, че не лъжеш за богатството си? След войната бяхме бедни като църковни мишки. Никога повече няма да бъда бедна. Мъжът, за когото се омъжа, трябва да бъде способен да ми осигури всичко, което изгубих.

Бяха престанали да танцуват преди няколко минути и сега спряха пред един отворен прозорец. Шанън толкова се беше изчервила след неочакваното предложение на Клайв, че той я беше насочил към прозореца, когато танцът им свърши.

— Ако мога да ти докажа, че не лъжа за богатството си, ще помислиш ли над предложението ми?

Преди Шанън да успее да отговори, нейният следващ партньор дойде, за да я отведе при танцуващите. По-късно Клайв предложи да я изпрати до дома й и Шанън прие. Нямаше търпение да разбере по какъв начин търговецът смята да й докаже, че е богат.

 

 

— Хубава нощ — каза Шанън, загръщайки се по-плътно в палтото си. — Виждаш ли как се отразява луната на снега?

— По-скоро бих гледал теб — отвърна Клайв, поглъщайки я с лакоми очи.

Макар, че единственото ново нещо в синята кадифена рокля, която Шанън беше облякла, беше панделката, тя наистина изглеждаше прелестно. Прилепналият корсаж беше с достатъчно ниско деколте, за да бъде примамливо, но и достатъчно високо, за да бъде сметнато за скромно. Тъмносиньото кадифе отиваше на очите й и подчертаваше бялата й кожа и богатите кестеняви къдрици, които беше свързала на темето си в красива прическа. Нова панделка обгръщаше тънката й талия, беше зашила малки волани върху широката пола. Изглеждаше привлекателно и като че ли не го съзнаваше.

— Клайв, какво искаше да кажеш, когато спомена, че можеш да докажеш, че си богат? Пари в банката ли имаш?

Неделикатните въпроси на Шанън като че ли развеселиха Клайв, вместо да го разсърдят. Той я смяташе за практична жена, която иска да знае точно какво може да й предложи мъжът.

— Нещо по-добро от това, скъпа, имам злато… много злато, скрито така, че никой не може да го намери.

— Откъде да знам, че не лъжеш? — предизвика го Шанън.

— Казах, че ще ти го докажа и ще го направя. Веднага щом се съгласиш да се оженим, ще ти го покажа.

— Аз… трябва да го обмисля — изрече нерешително Шанън. Бяха стигнали пред вратата й и тя бръкна в чантичката си, за да извади ключа. Щом отвори вратата, се обърна към него и каза: — Лека нощ, Клайв. Благодаря, че ме изпрати.

— Ще помислиш ли върху това, което ти казах?

— Аз… да, разбира се.

— Мога ли да те целуна за лека нощ? — запита той, пристъпвайки към нея, за да я прегърне.

Тръпка на отвращение мина през тялото й. Ако дори допирът му я отвращаваше, какво щеше да стане с целувката, запита се разсеяно Шанън. Но нямаше друг избор, освен да му позволи да я целуне. Щеше да изглежда странно да откаже да целуне мъж, чието предложение за женитба смята да обмисли. И плахо му предложи устните си.

Целувката не беше толкова лоша, колкото смяташе, че ще бъде — не, беше нещо много по-лошо. Искаше да се отвърне, но не можеше. Когато Клайв се опита да раздели устните й с езика си, те останаха здраво стиснати. Тя прекъсна целувката колкото можа по-скоро, измърмори едно бързо „лека нощ“ и се пъхна вътре, затваряйки плътно вратата зад себе си.

Господи, в какво се забъркваш, запита се разтреперана, облягайки се на вратата, за да си поеме дъх. Утре щеше да се срещне с майор Ванс и да поиска съвета му. Може би навлизаше твърде надълбоко. Защо Блейд не беше тук, когато имаше нужда от него? Преди да го срещне, животът й беше празен, но и учудващо неусложнен. Само като го погледнеше, я заливаше невероятно щастие, каквото не беше знаела, че съществува. Въздъхвайки тежко, тя осъзна, че никакви пожелания няма да й върнат Блейд. Тръгна полека през тъмната приемна към спалнята, нарочно беше оставила огън да гори в печката, за да не се връща в леденостудена къща.

Понеже я беше нямало няколко часа, й се стори, че стаята е много топла, но нямаше сили да осмисли този смущаващ факт. Беше уморена от дългата, изтощителна вечер и тя имаше да мисли за много неща. След като свали палтото си, полека започна да се съблича. Изруга тихо, когато пръстите й започнаха да се занимават с кукичките на гърба на роклята.

— Трябва ли ти помощ, Малка Жар птица?

Той излезе от сенките — висок, силен мъж с дръзки, изрязани черти. Беше всичко, което беше запомнила, дори повече. Твърди, пулсиращи мускули обгръщаха ръцете и краката му, големите му длани бяха нежни, каквито си ги спомняше, когато леко отместиха нейните, за да разкопчаят кукичките, с които й беше трудно да се справи.

— Блейд, откъде дойде?

Тя се извърна и се озова в прегръдките му.

— Както изглежда, не съм пристигнал много късно. Какво, по дяволите, правеше с Клайв Бейли?

— Блейд, остави Бейли. Само ме целуни. Не мога да повярвам, че си истински.

Той сведе глава, за да може тя да го докосне, да й докаже, че е от плът и кръв. Но намерението му се изпари в пламъка, който лумна у двамата в мига, щом устните им се срещнаха. Усещането за неговите устни срещу нейните, беше най-прекрасното, което Шанън някога беше изпитвала. Огън се разля из нея, поглъщайки чувствата й. Тя въздъхна, предавайки се изцяло и затвори очи. Езикът му беше бавен, горещ и нежен, пъхвайки се между устните й, докосвайки зъбите, небцето и вътрешността на бузите й.

Блейд никога не беше искал Шанън повече, отколкото в този миг. Искаше да се зарови дълбоко в тази красива, упорита, непредсказуема жена. Имаше нужда от нейната сила и здравия й дух, за да стане животът му отново цял. Духът на предците беше предопределил съдбите им още преди да са били родени, беше убеден той. Но изведнъж нежността и загрижеността отстъпиха пред силната, свирепа страст и Блейд си пое неравен дъх, отдръпвайки се, за да може да продължи да разкопчава роклята й. Имаше някаква настоятелност у него, която се предаде на Шанън и тя реагира, като започна да дърпа неговите дрехи.

Бавна усмивка изви чувствените му устни.

— Полека, любов моя, имаме цяла нощ.

— Не мога да чакам, Блейд. Сънувах, че съм с теб така, но никога не мислех, че може отново да се случи.

Дрехите й паднаха от нея като по магия и тя излезе от тях, наблюдавайки Блейд, докато той сваляше панталоните си. Тогава той я взе в обятията си, притисна я към себе си и започна да вкусва свежата й плът, докосваща се до осеяната му с тънки косъмчета кожа. Целувката му беше като колона от гореща стомана, която проникваше дълбоко в нея, пулсирайки ниско в корема й. Тя стисна раменете му, страхувайки се, че може да изчезне, ако го пусне. Устата му се отдели от нейната, очите му бяха тъмни като абанос, когато се вгледа втренчено в нейните. Отмахна един кичур коса от лицето й, гласът му беше едновременно нежен и пресипнал.

— Не си единствената, която е мечтала за този момент, Малка Жар птица. Трябваше да се върна, дори само за малко. Имам нужда от теб — ти си моят живот, моят дъх, самото ми съществувание. Ще те любя и когато свърша, пак ще се любим… и пак, и пак…

Думите му заглъхнаха, когато той започна да действа и дланта му обгърна пълнотата на гърдата й. Плътта й инстинктивно отвърна на докосването му и кораловото зърно се втвърди от ласката му.

— Ти си невероятна — прошепна той съвършено тихо срещу устните й, докато ръката му се спускаше надолу като огнена следа, която я остави задъхана от жажда.

Внезапно Шанън се озова във въздуха, когато Блейд я отнесе на леглото, изтягайки се с цялата си висока, слаба фигура плътно до нея.

Ръката му заброди дръзко по тялото й, последвана плътно от устата му, която вкусваше кожата й с език, оставяйки влажна следа от устата й до втвърденото зърно, което засмука незабавно. Горещият му дъх породи възхитителна тръпка, която пропълзя през нея, докато нежните му ръце изследваха горещият, женствен триъгълник, галейки и прониквайки с дръзка настоятелност и нежност.

Искайки да му достави същата наслада, каквато той й даряваше, ръката й се спусна надолу, за да го обхване. Той трепна силно, когато тя го докосна, ниско ръмжене се изтръгна от гърлото му. Ръката му продължи да изследва златистия триъгълник, там, където се съединяваха краката й, пръстите му се вмъкнаха в тъмната, важна пещера и Шанън извика от невероятната наслада, която галещите му пръсти създаваха. Когато той ги отдръпна, тя усети празнота, каквато само Блейд можеше да запълни.

Той прошепна името й със суров, треперещ глас и плъзна уста надолу по прекрасната повърхност на кожата й към онова място между краката й, където ръцете му работеха така прилежно. Тя извика, разтърсена от спазми, докато ръцете му се спускаха под седалището й, и той я дразнеше с допира на езика си. Тя се загърчи и заизвива, притискайки се към него, докато езикът му проникваше и разделяше, навлизайки все по-дълбоко, за да я вкуси. Тялото й посрещаше неговото и тя застена, мятайки се в диво отдаване.

Той беше безмилостен, беше решил да я има изцяло. Потърси мъничката пъпка на най-голямото й удоволствие, езикът му беше като пламък, който я подпалваше. Тогава тя избухна и експлодира, вълни от съвършена наслада се разляха из нея със съкрушителна интензивност. Внезапно той хвана глезените й, раздели ги и се настани с цялата си тежест в люлката, образувана от бедрата й. Шанън почувства огромния му горещ член да прониква в нея и се понесе в небесата. Миг по-късно той се присъедини към нея и двамата полетяха към извисяващи се върхове, за да докоснат звездите. Минаха няколко минути, преди някой от двамата да може да проговори. Тиха въздишка се изплъзна от устните на Шанън.

— Усещах те във всяка част от себе си.

Пръстите му нежно отместиха кестенявите къдрици от челото й.

— Малка Жар птица, ти си част от мен. Какво ще правя без теб?

Разтревожена, тя извика:

— Какво искаш да кажеш? Няма да заминеш отново, нали?

— Трябва. Жълтото куче има нужда от мен. Оцелелите от селото нямат храна и подслон. Ще умрат от глад тази зима, ако не се върна, за да им помогна.

— Намерил си дядо си! Добре ли е?

— Доколкото може да е, като се има предвид възрастта му. Скачащият бизон му помогнал да избяга от клането, но му е много трудно. Смъртта на майка ми беше жесток удар.

— Какво научи за нападението?

— Много малко, с изключение на това, което вече знаех. Бесният вълк не е бил в селото. Не го били виждали от седмици. Лейтенант Гудман отказал да повярва на Жълтото куче и дал заповед за клането, което видя. Оцелелите нямат нищо — нито храна, нито дрехи, нито подслон.

— Ако това, което казваш, е вярно, тогава защо се върна във форт Ларами?

— Преди всичко, за да ти кажа какво е станало с Жълтото куче. Освен това, дойдох, за да купя одеяла и храна.

— И това е всичко? — запита Шанън с остро разочарование.

— Не, Малка Жар птица, дойдох и за да те видя. Трябваше да те видя отново, преди…

Макар да копнееше да й каже, че я обича, той нарочно се въздържа и не изрече думите. Твърде много препятствия имаше по пътя им, твърде много години на омраза между двата народа правеха брака между тях невъзможен. Женитбата им щеше да я направи изгнаница, чужда сред своите.

— Блейд обичаш ли ме? — запита направо Шанън.

Макар той никога да не беше изричал тези думи, сърцето й подсказваше, че Блейд наистина я обича, и тя копнееше да го чуе от него.

— А ако те обичам, тогава какво? — предизвика я той, нарочно вкоравявайки сърцето си срещу болката от факта, че никога не би могъл да я има. — За какво ще ни послужи това? Ще стане ли сбогуването ни по-малко мъчително?

— Завинаги ли заминаваш? — запита Шанън едва чуто.

— Дядо ми има нужда от мен. Ще живея със сиуксите, докато мога да им помагам. Нямам какво да ти предложа. Иди в Айдахо, Шанън. Семейството ти те чака. Намери си съпруг, който ще ти предложи нещо повече, освен сърцето си.

— Няма защо да ходя в Айдахо — изрече упорито Шанън. — Семейството ми ще ме разбере. Имам работа и мога да се издържам, докато е необходимо. Ако ме обичаш, ако ме искаш, ще те чакам цял живот.

— Не съм чак такъв егоист, Малка Жар птица. Не мога да те моля за такава жертва. Бракът между нас е забранен. Не бих понесъл да те видя осъдена от твоя народ. Индианската ми кръв ме прави обект на презрение и омраза. Аз съм дивак.

— Не ме е грижа какво казват хората, ти си моят дивак. Ще си живея живота както намеря за добре. Ще дойда с теб още сега, ако ми позволиш.

— Любима, скъпа моя, не мога да искам такава жертва от теб. Зимата в Уайоминг е сурова и ще бъда пълен глупак, ако те взема със себе си, колкото и да искам — изрече той с приглушен глас.

— Тогава ще те чакам — закле се упорито Шанън.

— Много неща мога да се случат и да променят намерението ти — предсказа Блейд. — Няма да те моля да ме чакаш, но ако още си тук, когато се върна…

Думите му замряха, натежали от надежда, но без да изискват нищо.

— Люби ме отново, Блейд. Люби ме заради всички празни бъдещи дни.

— Ще го направя, Малка Жар птица, но няма да ме разсееш толкова лесно този път. Най-напред ми кажи какво правеше с Клайв Бейли.

Дълга въздишка се откъсна от устните на Шанън. Беше сметнала, че Блейд се е разсеял достатъчно много и е забравил за Клайв Бейли. Но той беше прекалено проницателен, за да допусне това.

— Ти какво чу?

— Достатъчно, за да знам, че си намислила някакъв хитър план. Знам, че го ненавиждаш, но нарочно го накара да повярва, че ще се омъжиш за него.

— Откъде знаеш?

— Слушах на прозореца, където вие двамата така удобно се спряхте да поговорите — разкри Блейд. — Чух го да се хвали с богатството си, чух и как го подпитваш. Какво, по дяволите, искаш да докажеш?

— Само исках да помогна — изрече тя оживено. — Знам, че мога да го накарам да си признае, че продава оръжия на индианците. Той вече предложи да ми покаже златото, което е получил от продажбата. Майор Ванс не е много доволен от това, което правя, но…

— Уейд знае за разследванията ти? — изрева Блейд, ужасен. — Ще му дам да се разбере, като го видя утре.

— Не обвинявай майора, Блейд. Той ми каза да стоя далеч от Клайв, но аз не исках да го послушам. Ако не бяха тези оръжия, майка ти щеше да е жива. Искам да изоблича тая крастава жаба. Искам да помогна с каквото мога.

— Единственият начин да ми помогнеш, е да стоиш далеч от Бейли. Моля те, Малка Жар птица, няма да понеса нещо да ти се случи.

— Значи ме обичаш! — възкликна ликуващо Шанън.

— Глупаче такова, разбира се, че те обичам. Щастлива ли си сега, като ти го признах?

— Във възторг съм.

— Това ще направи ли болката от раздялата по-малка?

— Ще ме утешава, докато те няма — каза тя.

— Тогава знай, че те обичам, Шанън Бранигън. Ще лежа в гроба, обичайки те. Ако никога повече не те видя, любовта ми ще ме крепи. И ако ме обичаш толкова, колкото казваш, ще ми обещаеш, че ще стоиш настрана от Клайв Бейли. Остави го на мен и Уейд.

— Но…

— Никакво „но“, говоря сериозно.

— Много добре — съгласи се неохотно Шанън, — ако това означава толкова много за теб.

— Не ми е безразлично какво става с теб, а Клайв Бейли да върви по дяволите. Ние с Уейд ще се справим с него, когато му дойде времето. Тъй като уредихме това — каза той с ленива усмивка, — можем да се… съсредоточим върху по-важни неща, като например пак да се любим. Имаме още часове до изгрев-слънце.

Ръката му обхвана голото й седалище, притискайки телата им едно към друго в палещ екстаз. Дъхът им се сля и стана едно, докато разтворените му устни търсеха и намираха нейните. Нескриваната жажда, която пламтеше помежду им, беше едновременно сладка и мощна. Светът й се завъртя главозамайващо под напора на целувките му, отнесен във вихъра на бурната страст.

Тя посегна да го обхване, усещайки го как пулсира, почувства горещото му семе под дланта си, вдъхна мъжествения му аромат.

— Сега, Блейд, сега — изпъшка тя, надигайки се над него, за да поеме пулсиращата му, набъбнала дължина в парещата ножница на женствената си плът.

Обгръщаше го като ръкавица, гореща и течна, движейки се срещу него в дива агония. Яздеше го в екстаз, карайки го да стене и да се извива към нея, докато засмукваше твърдите й зърна и навлизаше във вибриращата й мекота с непреклонна ярост. Внезапно той размени позициите им, нарочно забавяйки темпото си, и с цялата си сила задържа собственото си освобождение. Искаше всичко да продължава безкрайно, искаше да остане завинаги заровен дълбоко вътре в нея. Те се притискаха един към друг в отчаян копнеж, докато той навлизаше все по-дълбоко и по-дълбоко, изгарян от желанието за удовлетворение.

Тялото на Шанън замря от наслада, толкова умопомрачителна, че трябваше да прехапе устни, за да задържи вика си. Блейд усети трепета дълбоко в нея.

— О, толкова е сладко — пое си той дъх, сякаш изпаднал в агония. — Усещам спазмите ти, толкова си стегната, толкова е хубаво! Ах, Шанън, не мога да се удържа!

— Обичам… те — изпъшка тя, не можейки да контролира думите, които излизаха от устата й.

Сдържаността му избухна в разтърсващо освобождение, думите й барабаняха по мозъка му, докато тялото му се разтърсваше от непрекъснати вълни замайваща наслада. Когато се върнаха от невероятното си пътуване, двамата се взряха един в друг за няколко безкрайни момента, здраво прегърнати, потънали в благоговейно мълчание след експлозивното блаженство, което бяха споделили.

Не можейки да изрече и дума, Блейд оста ви мислите си да тичат на всички посоки. Дори никога повече да не се срещнеха, той имаше достатъчно много сладки спомени, които щяха да траят завинаги. Само трябваше да затвори очи и Шанън щеше да бъде там. Никой не можеше да му отнеме факта, че той беше мъжът, който я беше въвел в женствеността и я беше научил какво означава страст. В неговите ръце тя беше станала жена — неговата жена. И тя му беше дала вкуса на онази любов, каквато малцина изпитваха в живота си.

— Блейд, за какво мислиш?

— Че ми харесва да се будя и ти да си в ръцете ми — всеки ден, докато съм жив.

 

 

Шанън беше решена да не плаче на следващата сутрин, когато Блейд се сбогуваше с нея. Само да не беше го казал така твърдо, сякаш не очакваше повече да я види. Не я познаваше добре, ако смяташе, че тя ще промени намерението си да го чака. Защото любовта идваше само веднъж и тя щеше да го чака винаги, ако се наложи, докато той бъдеше готов да се обвърже с нея за цял живот. Тя разбираше загрижеността за дядо му и това, че той иска да помогне на своя народ, и се молеше Блейд да не реши да остане завинаги при сиуксите. Беше живял десет години в света на белите и Шанън разчиташе, че привличането на цивилизацията и любовта, която споделяха, щяха да го върнат при нея.