Карън Робърдс
Пирати на любовта (8)

Осма глава

Кети бе дълбоко учудена от случилото се с нея. Възможно ли бе да се е влюбила в човека, който я отвлече и принуди да извърши най-интимни неща? Човекът, който бе крадец и убиец и на когото въобще не му пукаше от това! Човек без пари и сигурност, чийто капитал се състоеше, доколкото знаеше, само от един кораб! Той дори не се отнасяше особено добре с нея, помисли си раздразнено и погледът й стана мрачен. От избухването й преди два дни насам той се държеше мило, дори нежно с нея. Но Кети го познаваше твърде добре, за да знае, че това му благоразположение нямаше да трае вечно. Рано или късно тя щеше да предизвика по някакъв начин гнева му и тогава той отново ще си го излее върху нея с цялата, присъща за нрава му, диващина. Е, сега поне не се страхуваше от него. Знаеше, че не би я наранил физически, а от думите му вече умееше да се брани.

Кети трябваше да си признае, че е много привлекателен. Мъчеше се да прикрие този факт и това малко я натъжаваше. Той бе така силен и в същото време нежен, че понякога наистина се чувстваше като дете, както я наричаше леко иронично. Стопляше я дори само мисълта за дяволския блясък в очите му, за подигравателната му усмивка и за трапчинките на бузите му, когато се смееше. А споменът за начина, по който я любеше, бе достатъчен да спре дъха й. Направи физиономия и нервно махна кичурите коса от очите си. Каквото и да се случеше, тя ще обича този хитрец!

Но възникваше въпросът, какво да прави сега! Наум й идваше само едно задоволително решение: и той трябва да се влюби в нея. Понякога вярваше, че Джон не е далеч от това. Винаги, когато се намираше близо до него, очите му я следяха жадно, а ако можеше да я достигне, неизбежно последваше весела закачка. Знаеше, че той ненаситно желаеше тялото й, макар всеки път да се учудваше на това. В леглото можеше да го издигне до неочаквани висини. Но дори и в най-страстните си мигове никога не бе изразявал любов или други чувства, а само физическото си желание. Това говореше единствено за почитта му към нейната вулва, мислеше си разгневено. Решително отметна глава назад и реши да промени темата веднага. Ще се бори на всяка цена за неговата любов!

Джон позакрепна и дойде моментът, в който можа да стане от леглото без чужда помощ и подскачайки, стигна до стола до прозореца. Бе много нетърпелив и поиска да излезе на палубата, но Кети го предупреди, че рискува твърде много. Все още не! Знаеше, че изпълнява желанията й само защото не искаше да се показва пред хората си толкова безпомощен. Веднъж й бе казал, че пиратският екипаж много прилича на глутница вълци — единствено силата бе в състояние да ги респектира пред всичко друго. Ако водачът покаже слабост, това неизбежно води до неприятности. Екипажът му бе от години с него и той бе убеден в лоялността му, но животът бе научил Джон, че никой не заслужава пълно доверие. Заповяда на един от хората си да му направи патерица, а през това време не се показваше пред никого. Щеше да се върне на кърмата тогава, когато вече няма да е необходимо да го носят като бебе. Кети въздъхна.

Междувременно увлечението на Хари към младото момиче стана известно на всички. Дори Питързхем веднъж с многозначителен, предупреждаващ поглед й обърна внимание на факта, че капитанът е ревнив човек. Когато Джон поеме отново командването на кораба, щеше да усети новата ситуация. Бе опитала всичко възможно, за да обезкуражи Хари, но нищо не помогна. Дано Джон приемеше увлечението на младия мъж като естествен интерес към единствената жена на много мили оттук. Още по-добре щеше да бъде, ако присъствието на капитан Хейл на кърмата изплаши помощника му достатъчно, че да попречи тази история да види бял свят.

Бе хубав ден, топъл и слънчев, с лек бриз. „Маргарита“ се движеше на юг и Кети предположи, че Хари е обсъдил всички решения с Джон. Лека-полека хранителните запаси и водата привършваха. Но всеки път, когато запиташе капитана къде отиват, той шеговито отказваше да отговори. „Ще видиш“ — казваше той. Кети поклати глава. От ден на ден заприличваше на малко, хитро момче.

Момичето се усмихна и влезе в каютата. Бузите й бяха загорели от слънцето, а косите — разрошени от вятъра. Веселата й усмивка веднага се смени със сериозен гняв, когато видя, че Джон се е напъхал в чифт тесни черни панталони, впити в дебело превързания му крак. Седеше на масата и изследваше някакви карти. Кети прекоси каютата и застана зад него. Той изръмжа някакъв кратък поздрав и дори не се обърна. Тя се намръщи. Въпреки че беше страстен любовник, все пак си имаше и своите големи слабости.

— Не трябва да ставаш — каза му със сериозен тон.

Той протегна ръка и я хвана за хълбока. Придърпа я пред себе си така, че да я вижда. Усмихваше се, а сивите му очи мигаха дяволито. Кети усети, че сърцето й веднага се размекна.

— Изглеждаш като ангел — каза той вместо отговор. Очите му я гледаха топло. — Макар и много строг ангел. Мисля, че те разглезих. Забрави ли напълно, че трябва да ми крещиш всеки ден? Аз съм един брутален и кръвожаден пират. Спомни ли си?

— А аз не съм ангел, аз съм твоята милосърдна сестра — отговори му радостно Кети. — Ако не правиш това, което ти казвам, следващия път, като сменям превръзките, ще бъда ужасно груба.

Джон се засмя и я накара да седне на здравото му коляно. Държеше я с едната си ръка, а с другата започна да я гали. Момичето я отблъсна, като изохка ядосано, но веднага след това усети устните му по шията си.

— Какво правиш? — попита Кети, когато отново я пусна.

— Възхищавам се на красотата ти — находчиво й отговори той.

— Имах предвид картите — Кети здраво го ощипа по ръката.

Джон въздъхна и се обърна отново към разпръснатите на масата документи.

— Пресмятах времето, необходимо, за да стигнем мястото, към което плаваме. Хари ми каза, че сме попаднали на няколко силни течения от запад, които са ни отклонили малко от курса.

— И закъде плуваме? — попита сякаш между другото Кети, като се надяваше, че ще й отговори, без да се замисли. Вместо това той само се засмя.

— Любопитна госпожице!

— Моля те, кажи къде отиваме?

— Трябва да ме уговориш — прошепна в ухото й.

— Въобще не мисля — твърдо отговори Кети, но не можа да устои на изкушението и прекара закачливо пръст по мускулестата му ръка.

Джон й отвърна с леко ухапване по ухото.

— След като непременно искаш да знаеш, котенцето ми, плаваме към Лас Палмас — отговори й той и се облегна назад.

Сега тя лежеше удобно в ръцете му.

— Към Лас Палмас? — попита със замечтани очи. Вече не бе така заинтересувана от отговора му. Топлият мирис от неговото тяло действаше като наркотик на сетивата й. — Никога не съм чувала за него. Това град ли е?

Джон се усмихна и поклати глава. Протегна се и притегли към себе си една от картите.

— Не, малката ми. Лас Палмас не е град, а остров. Служи ни за база по време на дългите пътувания.

— По време на вашите грабителски плавания, искаш да кажеш — коригира го Кети и гласът й прозвуча малко остро.

— Добре, след като повече ти харесва, по време на грабителските ни плавания — съгласи се безгрижно той.

Кети избягна погледа му и се обърна към картите.

— Мислил ли си някога да сложиш край? — попита го съвсем открито.

— На какво? На моя грешен живот на разбойник? — подигра й се той. — Не. И защо? Аз обичам занаята си.

— Как е възможно да обичаш убийствата и грабежите? — момичето леко се отдръпна от него.

— Има си предимства — отговори, като не преставаше да я люшка напред-назад върху коляното си така, както възрастен човек люлее неспокойно дете. Кети втренчено го гледаше, а той й се ухили. — Печеля добри пари, няма кой да ми заповядва, управлявам собствен кораб и… ах, да, имам много симпатична другарка в леглото.

Плъзна подчертано сладострастно поглед по тялото й.

— Говоря сериозно — настоя ядосано девойката. — Не можеш да останеш вечно пират. Незаконно е. Един ден ще направиш грешка и ще те хванат, а после и ще те обесят.

— А това притеснява ли те, котенцето ми? — вдигна питащо черните си вежди той. — Не е минало много време оттогава, когато, мога да се закълна, животът ми би свършил, ако имаше пистолет или нож под ръка.

— О, ти си невъзможен! — извика Кети и замаха с ръце и крака, опитвайки се да слезе от коляното му. С тези думи той се надсмиваше над чувствата й. За щастие нямаше никаква представа, какво изпитва в действителност тя. — Въобще не искам да виждам човек на бесилката — добави достойно, докато все още се опитваше да се освободи от ръцете му.

— Не бързай толкова, сладката ми — прошепна, като продължаваше да я държи здраво. Кети можеше да го удари по раната и да избяга, но не го направи. Любовта й към него бе твърде голяма, за да му причини болка. — Защо става така, че винаги искаш да избягаш, когато разговорът стане най-интересен?

Престана да се дърпа, защото осъзна, че съпротивата я открива повече, отколкото тя желаеше. Облегна се на него и се остави в прегръдките на сладостната възбуда, която пораждаха у нея космите на гърдите му, гъделичкащи я през тънката рокля.

— Много ли ще значи за теб да ме окачат на въжето? — упорстваше той.

Кети сведе поглед, за да не издадат очите й борбата, която водеше дълбоко в себе си. Знаеше, че Джон четеше в тях като в книга. За момент се изкуши да му признае любовта си, но разумът я спря. Това би било силно оръжие в ръцете на човек, който, освен всичко друго, бе много суров и хитър. С това признание би се предоставила изцяло на неговата милост, а той щеше да си остане все така неуязвим. Реши да разпръсне всяко подозрение, като се доближи колкото се може повече до истината, но без да я разкрие цялата. Джон не бе глупав.

— Естествено не искам да те видя на бесилката — отговори спокойно, като го гледаше безгрижно и мило, докато той я изучаваше с поглед. — Противно на убежденията си, започнах наистина да те обичам.

При тези думи трепкащата светлина в очите му угасна. Те станаха още по-студени и непроницаеми. Леко я ухапа по нежното рамо.

— Така значи, започнала си да ме обичаш? — промърмори с мек като кадифе глас, а устните му бяха точно върху артерията зад ухото й. — Сърцето ти обаче бие доста бързо.

— Отвратителен си! — извика Кети и се опита да усмири пулса си. — Радвай се, че те обичам. След всичко, което ми причини, би трябвало да те мразя.

— Отнасям се към теб като към кралица и ти го знаеш — гласът му прозвуча твърдо. — Да съм ти причинил някога болка? Замисляла ли си се някога какво би те сполетяло, ако беше попаднала в ръцете на друг мъж? Трябва да си благодарна.

— Благодарна? — извика Кети невярващо, а очите й замятаха искри. — Ти ме отвлече и държа като пленница! Изнасили ме и ме обезчести! И сериозно мислиш, че трябва да съм ти благодарна?

Гласът й се разтрепери на последното изречение. Джон сведе поглед към нея и се усмихна с разкаяние. През последните дни неговото коте мъркаше гальовно и той бе започнал да го обича. Твърде много, както забеляза сега.

— О, Кети — прошепна й с почти весело примирение. Въобще не бе в настроение да се карат. В действителност в главата му се въртеше съвсем друг план. — Вземам думите си назад. Без съмнение аз бях груб с теб и съжалявам за това.

— Така е добре — произнесе сериозно момичето и отново направи опит да слезе от коленете му.

Той я държеше здраво, без да се напряга особено. По стягането на мускулите под нея разбра, че движенията й го бяха възбудили.

— Вече прекарвам половината от времето си в извинения за всевъзможни неща — оплака се в ухото й. — На това трябва да се сложи край. В противен случай се страхувам, че ще се възгордееш и тогава ще трябва да прекарам остатъка от живота си, като постоянно ти се извинявам.

— Но аз няма да бъда при теб през остатъка от живота ти, нали, Джон? — кокетно попита Кети, като се постара гласът й да прозвучи откровено като неговия. — Рано или късно ти ще ме накараш да си ида.

Джон скри лице в блестящата й коса и вдъхна от аромата й. Не отговори нищо.

— Кога ще ме накараш да си тръгна, Джон? — повтори нежно тя.

— Когато му дойде времето — отговорът бе твърде рязък. — В Кадис не бързаше толкова да ме напуснеш, ако ми позволиш да ти напомня. А имаше възможност да го сториш.

— Другите пленници бяха освободени в Кадис, но ти имаше намерение да ме задържиш при себе си. Това бе, преди да те ранят. Защо не ме пусна заедно с тях?

— Защото страшно обичам усещането от допира до твоята нежна кожа, сладката ми. Няма да те пусна да си идеш, преди да ми е омръзнало — очите му я гледаха похотливо. — Кракът не ме боли, малката, но други части на тялото ми създават проблеми — продължи усмихнато той.

— Излекуването ти е в твоите ръце — простичко му отговори момичето. — Искам да стана.

— Предлагам друго разрешение — изръмжа той, а ръцете му се плъзнаха подканващо по тялото й.

Кети не се противопостави на милващите я пръсти, но поклати глава. Не бе в настроение да дискутира повече. Нежно обви с меката си ръка тила му и го целуна по загрубялата буза. Нека се замисли и над това.

Изражението в очите му я стопли. Тази целувка бе първият спонтанен и същевременно изпълнен с чувство жест, който някога му бе правила, и сърцето му заби лудо. Почувства се като влюбен ученик. Незнайно как малката бяла жена, седнала на коляното му, успяваше да събуди в него чувства, които никога по-рано не бе изпитвал. Това въобще не му харесваше, но явно не можеше да промени нещата.

— Джон, нещо не е наред ли?

Обгърна я с поглед и си помисли, че тя не е като другите.

— Извинете, капитане! — гласът на Хари, който беше спрял на прага на вратата, бе леден. — Бих желал да прегледам с вас картите — хвърли изгарящ поглед към Кети, която все още седеше удобно, с доволно лице, на коленете на Джон. — Ако имате време за това!

В първия момент Кети се ядоса на помощник-капитана, защото бе причина да напусне удобното си място и да се лиши от прегръдката на Джон, но веднага след това го игнорира напълно. Наистина трябваше да бъде предпазлив. Нейният пиратски капитан имаше див темперамент и ясно изразено чувство за собственост, особено що се отнася до нея. В очите на Джон вече се четеше подозрение.

Известно време двамата говореха, чертаеха линии по картите и измерваха различни разстояния. Разговорът им не бе интересен и скоро Кети престана да го слуша. Отиде до етажерката и седна с книга в ръка на пейката до прозореца. Но сюжетът бе прекалено сълзлив и след малко тя я остави. Зае се да убива времето с наблюдаване от прозореца на променящото се море. Не съзнаваше, че залязващото слънце превръща косата й в блестящ червен пламък и че профилът й изглежда приказно хубав. От време на време двамата мъже й отправяха погледи, за да се насладят на прекрасната гледка. Джон гледаше към нея открито, а Хари само тогава, когато си мислеше, че капитанът не го забелязва. Разговорът им най-накрая спря. Мълчанието им привлече вниманието на Кети. Обърна се и видя жадните погледи на двамата. Стана и леко се протегна.

— Искате да изляза ли? — може би имаха да си кажат нещо, което не е за нейните уши.

— Съвсем не — увериха я едновременно те. Джон стрелна Хари с поглед, остър като бръснач.

Кети забеляза това и бързо отиде до капитана, сложи леко ръка върху рамото му и се усмихна.

— Време е за почивка — гласът й бе нежен, от една страна, защото в момента не можеше да му говори другояче, а от друга, защото искаше да предпази Хари.

Надеждите й се оправдаха. Успя да отвлече вниманието на Джон. Той сложи ръка върху нейната и Кети почувства лека възбуда по пръстите си. Хари я наблюдаваше унесено, но внезапно стана, за да си ходи.

— Можем да довършим друг път, капитане — каза сковано той и когато закрачи с тежки стъпки навън, Джон го изпрати със замислен поглед.

За голяма изненада на Кети, след като останаха сами, той не каза абсолютно нищо. Тишината бе потискаща. Джон се придвижи с подскоци до леглото, за да се съблече. На челото му имаше бръчки, мускулите на лицето му се напрегнаха от болка, когато събуваше панталона. След като легна в леглото, Кети вече не можеше да понася мрачната тишина. Седна до него. Гледаше я изпитателно, докато го завиваше. Беше абсурдно и глупаво, но мрачният му поглед я караше да се чувства някак си виновна.

— Кети — хвана с ръка тила й, сякаш се страхуваше да не се извърне от него. — Хари досаждал ли ти е, докато бях на легло?

Знаеше, че той сигурно е почувствал учестения й пулс, но беше безсилна срещу това. И този проклет Хари! Как можа да я постави в такова положение! От една страна, не искаше да лъже, а от друга — не желаеше да става причина за неприятности между Джон и един от най-старите му приятели.

— Не — отговори хладно, но без да го погледне в очите. — Защо питаш?

— Гледаше те така, както чайка гледа риба. Това не ми харесва. Ако е направил някоя глупост, само ми кажи. Съвсем бързо ще му я избия от главата.

С върховно усилие Кети успя да се усмихне, като се надяваше по този начин да подобри настроението му.

— Ако ме питаш, капитане, ти ревнуваш — подкачи го тя.

— И ако ревнувам, имам ли причина за това? — гласът му бе груб, а очите му изгаряха нейните. Кети не можа да потисне лекото чувство на триумф. Ако ревнува, а по всяка вероятност това бе така, то тогава той не е далеч от това да я обикне. Джон забеляза краткото проблясване в очите й и я погледна ядосано. Ръката му я стисна по-силно и малко я заболя. — Попитах има ли причина да ревнувам?

Кети премигваше срещу него, усмихната.

— Ще трябва да те поизпотя малко! Мисля, че ще ти подейства добре.

Лицето на Джон веднага потъмня. Стисна я така силно, че тя изскимтя.

— Не си играй с мене, коте — предупреди я със застрашителен глас. — Последствията няма да ти харесат. Питам още веднъж — има ли причина да ревнувам?

Ако не бе безпокойството в очите му, което я правеше щастлива, Кети много би се ядосала на заканата му. Тя се нацупи, погледна към пода така, сякаш се страхува от реакцията му на това, което ще каже. След това светкавично се обърна и му прошепна в ухото:

— Не, но мисля, че ти така или иначе ревнуваш.

Видя как червенина заля бузите му, след като асимилира значението на думите й. Погледна я и погледът му бе недоверчив и същевременно развълнуван. Момичето стоеше в очакване, но той все още не бе готов да прояви някакво нежно чувство към нея.

— Това, което е мое, го запазвам за себе си — бе всичко, което каза.

Кети не му се разсърди. Може би е необходимо още малко време, но един ден той ще я обикне и ще го признае. Бе съвсем сигурна, а дотогава щеше да чака.

Следващият ден бе горещ и безветрен. По всяка вероятност предвещаваше буря. Кети трябваше да използва цялото си богатство от идеи, за да поддържа настроението на Джон. Той с нетърпение очакваше мига, когато отново ще може да се грижи за кораба си. Съмняваше се, че Хари е подготвил всичко необходимо за наближаващата буря. Кети тактично се опитваше да го отклони от идеята да се качи на палубата. След като това не помогна, тя направо му каза, че не е достатъчно силен, дори да стои на кърмата. Раните му зарастваха, но твърде бързо се уморяваше. Имаше слаб апетит. Гледаше я като малко тъжно момче. Кети му се усмихна и седна до него на леглото.

— Как се чувстваш? — попита го с изпитателен поглед.

След раняването бе поотслабнал, но внушителната му фигура все още изглеждаше чудесно.

— Като някое хленчещо дете — отговори й мрачно, а очите му бяха приковани в издуващите се извивки на гърдите й.

Кети остана спокойна. Бе решила, че нищо няма да постигне, ако му се отдава винаги когато той поиска. Може би вече трябва да смени тактиката. Ако известно време му се изплъзва, това би провокирало неговите чувства. Джон не обърна никакво внимание на безразличието й и продължи да движи пръста си по една карта. Кети отмести ръката му и внезапно се намери отново лежаща върху коляното му. Целуна я страстно. Тя му отвърна с прегръдка и леко го ухапа по езика. Джон се отдръпна и с ръка опипа дали всичко си е наред.

— Цяло мъчение е, че нямаш такъв апетит към яденето, както към мен — тихо му каза тя. — Така значително по-бързо би си възвърнал силите.

— Достатъчно силен съм, за да се справя с една жена — изръмжа той и протегна ръце към нея.

Кети направи всичко възможно да го спре, но и нейното желание й пречеше. Отвръщаше на целувките му с топлота. Но когато ръката му започна да откопчава копчетата на роклята на гърба й, тя решително я хвана.

— Не!

Той отвори очи и я погледна.

— Защо не?

— Защото не искам — упорито му каза тя. — Предпочитам да си говорим.

— Ах, да си говорим! — изплака Джон и легна по гръб с разкривено от болка лице.

— Да, да си говорим.

Кети бе решила да не му се отдава, тъй като се ръководеше от новия си план. Въздържанието ще увеличи любовта.

— Е, хайде — изпъшка Джон и подложи ръце под главата си.

Кети легна до него.

— Бил ли си влюбен? — попита тя най-накрая.

— О, боже! — затвори очи. „Тя иска да говори за това, а аз трябва да го направя!“ — Често! — ухили се хитро и се впусна в този разговор. — И всеки път това траеше точно половин час!

— Много смешно! — кисело реагира Кети. — Исках да кажа истински влюбен!

— Когато бях на шестнадесет години, обичах горещо и страстно мащехата си — отговори й весело.

— Наистина ли? — недоверчиво попита Кети.

— Да, наистина. Тя бе на двадесет години, когато баща ми се ожени за нея. Една хубава, чернокоса жена с блестящи, тъмни очи и всички други женски прелести. По това време си мислех, че в целия свят няма по-мило създание от нея.

— Какво се случи? — сковано попита Кети и не можа да попречи на слабото пробождане. Беше страшно смешно да ревнуваш от жена, която никога не си виждал, и то за нещо, което се е случило преди двадесет години.

— Бях толкова влюбен, че я следвах навсякъде. Бях момче и я обожавах, а тя дори не забелязваше съществуването ми. Не мога да си спомня някога да ме е поглеждала или дори да ми се е усмихвала. За мен тя стоеше на висок пиедестал, и през ум не ми е минавало да я докосна. Това щеше да е светотатство! Един августовски следобед я съпроводих до фризьора й. Тя ходеше два пъти седмично и обикновено седях и чаках отвън да излезе. Този път обаче нямах никаква причина за това, но заобиколих и я видях да излиза отново през задния вход. Проследих я, естествено. Тя отиде до една малка, отдалечена от улицата къща. Не знаех какво да си мисля, когато влезе там. Наивно предположих, че посещава друг фризьор или някой майстор на шапки. След известно време любопитството ми надделя и се приближих до къщата, за да надникна през прозореца. Скъпата ми мащеха лежеше гола като новородена на пода на библиотеката с един мъж, когото никога преди не бях виждал.

— Разказа ли на баща си за това? — попита Кети по-скоро заинтересована, отколкото шокирана.

— Не, естествено, а и не би ми повярвал, защото я обичаше и бе убеден, че е най-добрата жена на света.

— А какво направи?

— Събрах си нещата и същата нощ избягах. Ако бях останал, сигурно щях да я убия.

Гласът му бе много спокоен и нежен, но въпреки това Кети можа да усети горчивите нотки, предизвикани от разбитите му илюзии. Сложи ръка на гърдите му, за да го утеши, но той й се усмихна.

— Спести си съжалението, сладурче. Днес осъзнавам, че тази повлекана ми е направила услуга, макар че тогава го чувствах по съвсем друг начин. Никога повече не бях така млад и наивен.

— А после скоро ли се влюби в друга? — гласът й прозвуча много мило и дори страстно. Джон я погледна.

— Не по същия начин. Всичките ми любими са от тоя род, за който ти си още много малка да знаеш — закачи я той, а Кети му намигна. Беше радостна, че мрачното настроение бе изчезнало от лицето му.

— И аз бих те питал дали си обичала някога, но ти си все още дете. Нямала си време за това.

— О, напротив! — запротестира Кети обидено. Когато видя обаче прикования в нея остър поглед, побърза да добави: — Е, аз имах много обожатели.

— Мога да си представя — сухо й отговори той, като не снемаше поглед от пленителната й хубост. — Носеха ти цветя и ти целуваха ръката?

— Естествено — отговори Кети с достойнство.

— Но това бе всичко, което правеха — допълни я Джон.

— Откъде знаеш? — закачливо го погледна, като се надяваше отново да провокира ревността му, но той само се засмя.

— Беше съвсем ясно, когато те целунах за пръв път. Никога преди това не те беше докосвал мъж.

— Мисли, каквото си искаш — обидено каза Кети.

— Но това е факт — Джон закачливо я хвана за носа. — Спал съм с достатъчно жени, за да зная коя има опит и коя не, а ти нямаше никакъв.

Ушите на Кети почервеняха от възмущение. Погледна го с укор.

— Звучи така, сякаш съм само една брънка от безкрайно дълга верига — макар че се опитваше да говори естествено, гласът й звучеше измъчено.

Джон се втренчи в нея. Изглежда, я бе наранил, а не искаше да го стори.

— Ревнуваш ли? — закачи я, за да я разсее.

— Въобще не — хладно му отговори тя. — Сигурно никога няма да те ревнувам.

— Добре, защото мразя ревниви жени — усмихна се той и се претърколи до нея. — Стига приказки — промърмори и я притисна върху мекия матрак. — Гладен съм, но не за пълна порция ядене.

Когато два часа по-късно Кети излезе от каютата, Джон все още спеше дълбоко. Ето какво излезе от плана й да спечели сърцето му, като му отказва тялото си, мислеше си тя. Той дори не трябваше да я принуждава. Мъжките му ласки веднага възбудиха тялото й. Да, помисли си тя, като повдигна рамене, да загубиш, поне бе удоволствие.

Слънцето залязваше, а небето бе осеяно с розови облаци и други с цвят на лавандула. Залезът бе така красив, че Кети се приближи до перилата, за да го наблюдава по-дълго. На палубата нямаше друг, освен дежурния офицер и тишината се нарушаваше само от скърцането на мачтите и люлеещите се насам-натам платна. Стоеше облегната на перилата и се наслаждаваше на спокойствието от настъпващата тъмнина. Не мислеше за нищо, дори и за Джон.

— Виждам, че умее да се държи с теб — каза плътен мъжки глас зад нея.

Кети дълбоко въздъхна, защото, още преди да се обърне, знаеше кой е. Хари, естествено! Истински желаеше лека-полека да премине увлечението му по нея. Той само си въобразяваше, че я обича, а това започваше вече да става досадно.

— Добър вечер, Хари — каза му хладно и подмина с безразличие присмеха в забележката.

— Добър вечер, Хари — ядосано имитира добре възпитания й тон. — Предполагам, че не това е тонът, с който поздравяваш Джон.

— Та ти не си Джон — рязко му напомни Кети. Хвана полите си и искаше да си тръгне, но той сграбчи ръката й. Въобще не се впечатли от немия укор, който тя му отправи. — Пусни ме, Хари — заповяда му мрачно. Надяваше се, че няма да е необходимо да вика за помощ. След въпросите на Джон през деня нямаше да му трябва много, за да се събудят отново подозренията му. Ако този глупак я принуди да предприеме нещо, за да се освободи от него, то Джон със сигурност ще разбере.

— Не още — гласът му бе дълбок, а погледът — изпълнен с почти срамежливо желание. — Искам да ти се извиня, че се държах лошо с теб преди малко. Аз… аз не мога да си помогна. Ти си така красива и аз толкова много те обичам. Дори само представата за това, как лежиш в ръцете му, ме кара да полудея.

— Приемам извинението ти, Хари — каза Кети, като предпочете да не обръща внимание на последната част от изявлението му. — А сега наистина трябва да вървя. Става тъмно.

— О, боже, ти дори не ме слушаш, нали? — диво извика той. — Е, може би сега ще ме чуеш!

Преди Кети да разбере какво става, той я прегърна и я притисна до себе си. Тя се опита да се измъкне, но той бе доста силен. Не толкова едър и мускулест като Джон, но решен на всяка цена да я целуне. Престана да се съпротивлява, като се надяваше чрез неподвижността си да го убеди, че е безнадеждно. „Почакай само — мислеше си Кети гневно и стискаше зъби, докато търсещият му език й досаждаше. — Само да ме пуснеш, ще те насиня, глупак такъв!“

Гледаше с широко отворени, изпълнени с погнуса очи, докато ръцете и устните на Хари я докосваха. Когато обаче погледна над рамото му, очите й се разшириха още повече. На не повече от два метра стоеше Джон, подпрян на новата си патерица. Изпълнена с ужас, Кети наблюдаваше как лицето му почервеня, а очите му побесняха, като срещнаха погледа на Кети. Бе изпълнен с убийствен гняв.