Карън Робърдс
Пирати на любовта (5)

Пета глава

Единадесет дни по-късно „Маргарита“ акостира в испанското пристанище Кадис. Почти седмица бе валяло, а сега времето бе слънчево и горещо. Откакто се скараха, Кети говореше с Джон само когато бе абсолютно необходимо, а и той не бе по-приказлив. Обладаваше я бързо и грубо поне веднъж на ден. Това бе единственото, което получаваше от нея. Тя все по-лесно успяваше да лежи под него, неподвижна като каменна статуя, докато той й се отдаваше напълно. Да бъде безчувствена, за нея бе вече въпрос на гордост. И съвсем ясно му го показваше.

Колкото по-дълго траеше съпротивата й, толкова повече растеше гневът му. Дори Хари се движеше на пръсти покрай него, като около бомба, готова всеки момент да избухне. Питързхем гледаше да бъде далеч от каютата, докато Джон е вътре. Открито сподели с Кети, че предпочита да не присъства, когато избухне непредотвратимата експлозия. Кети не се оставяше да я сплашат. Тактиката й, която бе опасна до известна степен, функционираше.

Поведението й го дразнеше така, както малка хапеща муха би подразнила голям кон. Вече не можеше да отрече, че му влиза под кожата. Миналата нощ, когато започна с това, което Кети смяташе ритуал на изнасилването, щеше почти да й открие колко много го обърква безразличието й. Тя лежеше по гръб, на същото място, където я бе хвърлил на леглото, отпусната и примирена като парцалена кукла, докато събличаше дреха по дреха. Когато ръката му стигна до панделката на гащичките й, се спря и изруга. Погледна към нея, но Кети бе затворила очи в нежеланието си да го удостои дори с поглед.

— Добре, малка вещице — гневно изруга той. — Дръж затворени очите си и мисли за Англия. Да не смяташ, че ми пука как се чувстваш?

След тези думи легна върху неподвижното й тяло и продължи брутално да я обладава. Кети не издаде нито звук, нито пък направи някакво движение, за да му помогне или попречи. Лежеше като труп, но вътрешно ликуваше. Нека той победи и този път, но войната ще спечели тя.

Ръцете и устата му действаха грубо и оставиха сини следи, които се виждаха и на следващия ден. Отдръпна се от нея веднага щом свърши. След няколко минути стана, облече се и безмълвно се измъкна от каютата. Оттогава не го бе виждала. Споменът я накара да се усмихне. Причини му болка и тази мисъл я изпълваше с удовлетворение през целия ден.

Неочаквана гледка привлече неудържимо Кети към малкия прозорец. Земя! Реши да сложи край на избраното от самата нея изгнание. В края на краищата, тя бе единствената, която страдаше от уединението си. Джон й повтаряше, че ако пита него, цяла вечност може да си остане в каютата. Желаеше по всяко време тялото й да е на негово разположение. „Това ненаситно животно“ — помисли си горчиво, но веднага го прогони от мислите си. Бе решена да се наслади на този ден.

Кети бързо се облече и изведнъж осъзна, че четирите стени на каютата са й ужасно опротивели.

Като взе предвид горещината, семплата й ленена рокля й се стори най-подходяща. Цветът й бе почти като цвета на кожата й и на пръв поглед почти изглеждаше гола. Завърза под брадичката си голяма сламена шапка, която да я пази от слънцето, и с това завърши тоалета си. Отвори вратата и излезе на палубата.

Появата й не предизвика и най-малката неразбория в плавното движение на кораба. Моряците бяха заети с прибирането на платната, за да може „Маргарита“ сигурно да хвърли котва, и дори не я поглеждаха. До ушите на момичето достигаха груби песни и мръсни вицове, идващи горе от такелажа, където мъжете висяха като кряскащи маймуни.

Джон не бе на кърмата. Кети го потърси с поглед, защото винаги е по-добре да знаеш къде се крие врагът. Изглежда, въобще не бе на кораба. Изведнъж чу плътния му глас някъде отгоре и невярващи, очите й се отправиха в тази посока. Най-после го видя и сърцето й почти спря да бие. Той бе с хората си на такелажа, високо горе, до върха на главната мачта, и се опитваше да освободи въжето, което държеше главното платно. След няколко опасни опита успя и платното се спусна надолу, пърхайки като крилата на огромна бяла чайка. Джон извика триумфиращо и започна бавно да се спуска надолу, като обви крака около дървото на мачтата и си помагаше с ръце. Хилеше се, а на Кети й се искаше да му удари плесница в този момент. Да се катериш там горе е толкова опасно! Би могъл да изпрати някой от хората си! Обезпокоена, не се замисли над собствената си реакция. Откъде тази загриженост, че може да падне? Знаеше само, че това я притеснява.

— Майкълсън и Финч, прикрепете лененото платно! — изрева Джон.

— По дяволите, капитане, да не сме шивачи… — извика му приятелски един от мъжете.

— Като кажа, че сте, значи сте — отвърна му той, все още хилейки се. — Хайде, започвайте!

Мъжете се подчиниха, макар да продължиха с добродушните забележки. Като имаше предвид настроението на капитана в последно време, тези нахални реакции от страна на екипажа я учудиха. Джон също й се стори щастлив, макар преди малко да бе мрачен като градоносен облак. Постепенно Кети започна да разбира смисъла на думите от песните. Джон й бе казал, че щом „Маргарита“ хвърли котва в някое пристанище, ще има много лоши жени, готови да стоплят леглото му. Изглежда, и целият екипаж бе на същото мнение. Кети се престори, че не чува неприличните рими и присви очи. Ако капитан Хейл възнамерява да прави любов с проститутки, би трябвало да е благодарна, че вече ще е освободена от това неприятно задължение! Отдръпна се и се скри под сянката на кърмата и изведнъж й се прииска да остане незабелязана. Този арогантен тип може би ще приеме присъствието й на палубата като проява на слабост!

— Хей, капитане!

Хари бе застанал до мачтата и гледаше нагоре, където все още работеше Джон.

— Какво има?

— Отнася се до пленниците, капитане. Искате ли да направя проучвания за роднините им, докато подготвям всичко друго на сушата?

— Да, по дяволите! Колкото по-скоро се отървем от тази воняща сган, толкова по-добре!

Кети бе шокирана от болката, която това студено презрение предизвика у нея. Стоеше, скрита от всички, и хапеше устни. Опитваше се да си внуши, че е в добро настроение. Скоро ще бъде свободна и ще започне живота си оттам, откъдето грубо бе прекъснат. Ще ходи на балове и партита и ще се среща с добре изглеждащи млади мъже. Имаше намерение отново да се върне в Португалия. Там никой няма да разбере какво й се бе случило и доброто й име нямаше да пострада. Може би щеше и да се омъжи… Корабът „Маргарита“ и всичко, което бе станало на борда му, няма да бъдат нищо повече от един сън.

— Хари! — изкрещя Джон след минута мълчание.

Вторият офицер тъкмо се бе обърнал и бе тръгнал към перилата. Долу го чакаше малка лодка, която щеше да го закара до сушата. Той се извърна.

— Да, капитане?

— Организирай откупа само за старата лейди и за семейството. Имам намерение да задържа момичето още малко при мен.

Всичко това бе казано с безгрижен тон, но Джон трябваше да го повтори с цяло гърло, за да бъде правилно разбран.

— Сигурен ли сте, капитане? — объркано попита Хари, като чу думите му.

— По дяволите, Хари! Не започвай да спориш всеки път, когато ти заповядвам нещо. Просто го направи!

— Но, капитане…

— Гледай на нея като на мой дял от плячката. Така по-добре ли ще е за пуританската ти душа?

Гласът му наистина прозвуча гневно. Хари нервно преглътна и се сети за лошото в последно време настроение на капитана.

— Да, сър — отговори учтиво, но като тръгна, поклати глава.

Кети почувства радостно пробождане. Джон имаше намерение да я задържи при себе си… След малко обаче се съвзе. Да, той искаше да я задържи, докато му омръзне. После ще я захвърли като използвана риза и друга жена ще заеме мястото й. Никога нямаше да го притежава истински! Не знаеше нищо за плановете му за през нощта, но… Това ли бе очаквала от живота тя, дъщерята на граф? Да бъде временна любовница на пират? В никакъв случай! По-скоро ще се хвърли в морето, отколкото да търпи това унижение! Гордостта й бясно се бунтуваше срещу картината на бъдещето, разкриваща се пред нея. Не би приела такова нещо. Трябваше да бяга…!

Кети погледна към сушата, която бе отдалечена приблизително на два километра. Винаги е била добра плувкиня — твърде необичайно за една лейди. Но бе настоявала да се научи да плува и както винаги, успя да се наложи. Най-после твърдоглавието й да й бъде от полза. Сигурно бе, че ще успее да стигне брега. Е, досега не бе плувала толкова надалеч, но не бе и имала основателна причина. Само мисълта, че ще провали плановете на капитан Хейл, я изпълваше със сила!

Когато се върна в каютата, очите й блестяха триумфиращо. Джон не биваше да узнае, че е чула разговора между него и Хари. Нека продължава да си мисли, че тя вярва, че ще бъде освободена, щом влязат в пристанището. Тази нощ той ще слезе на сушата, без да предполага за умението, което притежава. Кети се усмихна. Скоро ще разбере, че тя не се дава толкова лесно!

Чак след настъпването на нощта Джон се прибра. Кети бе облякла върху прекрасната си нощница един син халат и лежеше свита, с книга в ръка, на леглото му. Погледна го дружелюбно, но не каза нищо. Той също мълчеше. Бе забола поглед в романа, а вътрешно ликуваше. Джон слиза на брега! Вместо да се съблече и нахвърли отгоре й, както обикновено, той грижливо подреди пред себе си приборите за бръснене. Известно време Кети наблюдаваше как маха гъстата брада от лицето си. После Джон облече сив панталон, достоен дори за елегантен съдия. Нахлузи чиста бяла ленена риза, богато украсена на гърдите и китките с дантела. Най-накрая отново застана пред огледалото и си завърза на врата бяла копринена пандела. Облече и елегантен черен фрак. Кети трябваше да признае, че в това облекло спокойно може да мине за джентълмен. Бе несъмнено изключително привлекателен. Ако в този му вид го срещнеше на някой бал или парти, със сигурност би опитала да привлече вниманието му.

— Излизаш ли? — попита най-после с леден глас. Ако не проявеше любопитство, щеше да събуди у него подозрения.

— О, колко съм поласкан! — каза Джон и я погледна с преувеличена радост. — Ваше височество лейди Кетрин най-после се унизи да каже няколко думи! Само за твоя информация, скъпа госпожо, ще посетя една стара приятелка. Тази нощ се очертава да изпитам по-голяма наслада от тази, която ти ми даваше в последно време. Трябва да си благодарна. Тази нощ ще спиш като девица.

— Благодарна съм — отвърна Кети, като се помъчи да потисне ревността, която изведнъж изпита. — Желая само едно — да се решиш завинаги да ме замениш с някоя друга жена. Не се притеснявай, че ще ме заболи. Наистина! Ще го преживея.

Кети с гордост усети, че гласът й прозвуча твърдо и равнодушно. Не биваше да му позволи да се досети за плана й.

— Сериозно ще се замисля над това — отговори й студено Джон и Кети с мъка успя да потисне желанието си да извика: „Лъжец!“

Разбираше всичко много добре! Този подлец имаше намерение да я вземе за основно ядене, а за десерт — други жени! Не за дълго, тайно се закле тя. За щастие успя навреме да се овладее.

Капитан Хейл отново се обърна към огледалото и зачетка буйната си коса. Малката позлатена четка се губеше в голямата му ръка. Докато го наблюдаваше, Кети вътрешно ликуваше. Този арогантен тип дори и не предполага, че тя може да избяга. Това ще бъде шок за него! Бързо сведе поглед, защото се уплаши, че може да забележи нарастващата й възбуда.

Докато той привършваше тоалета си, тя упорито мълчеше. Дори не го погледна, когато подигравателно й пожела лека нощ.

Кети трябваше да си наложи да запази спокойствие, след като вратата се затвори зад него… Може би това е единственият й шанс. Трябваше да го използва.

Най-накрая по шума от ударите на веслата разбра, че е на път към брега. Кети скочи и се затича към прозореца. По движението на водата прецени, че действително гребе към сушата. Пусна пердето и се втурна към сандъците на Джон. Едва не се препъна в един стол и си каза: „Браво! Имаш време!“ Ако това, което й каза, бе истина, то тогава сигурно щеше да отсъства цялата нощ. Въпреки това ръцете й трепереха, когато разрови сандъците, за да намери подходящо облекло за плуване.

Намери нещо. Панталон и риза щяха да й свършат работа. С тях ще плува по-добре, отколкото с дългата рокля, която, след като се намокри, ще натежи и ще я дърпа надолу. Освен това мъжките дрехи щяха да бъдат добро прикритие, като стигне брега. Докато попадне в сигурни ръце, ще се прави на момче. По време на това пътуване научи, че една млада дама винаги е в опасност.

Облече се бързо и погледна с облекчение широките дрехи, които скриваха женското й тяло. Лесно можеше да мине за момче, ако не бяха косите й. Изплете бързо две плитки, а после ги прикрепи високо на главата си. Нахлупи една от шапките на Джон ниско над очите си и се погледна в огледалото. Така номерът щеше да мине. Освен това ще е тъмно, а и тя ще гледа да се движи по възможност в сенките.

Взе най-леките обувки от гардероба си и ги завърза така, че да може да ги окачи на врата си. Както не можеше да плува с обувки, така и не можеше да върви през града без тях. Босите й крака щяха да издадат всичко.

Най-накрая завърза един за друг двата чаршафа от леглото. С всичка сила ги задърпа, за да изпробва издръжливостта им. Несъмнено Джон е оставил няколко мъже от екипажа си да пазят. Затова единственият изход бе да се измъкне през прозореца. Имаше намерение да се спусне по чаршафите, за да не я издаде силният плясък при гмуркането. С малко повече внимание и късмет няма да открият бягството й, преди връщането на Джон сутринта. А тогава тя навярно ще бъде в ръцете на порядъчни хора. След като им разкаже историята си, ще хванат Джон и ще го окачат на бесилката… Е, може би ще им разкаже всичко, след като „Маргарита“ отплава. Не искаше да лежат трупове на съвестта й. Унесена в мисли, Кети угаси свещта. Да излезеш през прозореца, бе по-лесно да си помислиш, отколкото да го направиш. Макар че Кети бе много слаба, прозорецът се оказа тесен дори за нея. Мяташе ръце и крака, блъскаше и се мъчеше да излезе и тъкмо когато вече си мислеше, че завинаги се е заклещила, изведнъж успя да се освободи. За щастие се бе промушила с краката напред и стискаше въжето. Ако бе излязла обратно, щеше да падне с главата надолу във водата и да предизвика такъв шум, че всеки от пристанището би я чул. По този начин успя тихо да се спусне по стената на борда на „Маргарита“, като се изключат няколко ругатни, крайно неподходящи за една дама. Дъхът й секна, когато босите й крака докоснаха водата. Бе по-студена от очакванията й. Е, никой не й бе обещавал, че бягството ще е много лесно. Малко студена вода не може да убие човек! С всички усилия успя да прогони колебанията си.

Плуването ще я стопли. Луната все още не бе изгряла и водата изглеждаше черна. За щастие брегът бе още по-тъмен. Приличаше на линия, осеяна с малки светещи точки. Още веднъж пое дълбоко въздух и се отблъсна. Плуваше равномерно. Единственият й проблем бе шапката. Кети винаги я изтърваше, когато потапяше глава. Едва хванала я и сложила отново, се повтаряше същото. Най-накрая я свали. Идеше й да я хвърли колкото се може по-далеч, но се овладя, защото шапката щеше да й трябва на сушата. Захапа я и усети такава миризма, сякаш някой я бе пъхал в бутилка ром, и доколкото познаваше Джон, нищо чудно това да се е случвало.

Струваше й се, че плува от часове, а брегът изглеждаше така далеч, както и в началото. Хвърли поглед към „Маргарита“, за да се увери, че плува във вярна посока. Корабът все още бе точно зад гърба й. Тъкмо щеше да се поздрави за навигационните си умения, когато забеляза нещо. Погледна отново към кораба и едва не потъна от ужас. Отстрани висеше нещо бяло, което ясно се открояваше. Чаршафите! „Гръм и мълнии!“ — изтръгна се от Кети. Без да се усети, използва една от обичайните ругатни на Джон. Беше преплувала половината разстояние. След като оттук виждаше така добре въжето, не бе трудно то да се види и от града. Трябваше да го смъкне, но вече бе твърде късно и затова заплува с нови сили към брега. Първият от екипажа, който погледне към кораба, ще открие бягството й.

Не й оставаше нищо друго, освен да се моли мъжете да са така залисани в своите мечтания, че да не си губят времето да гледат към кораба. Кети плува, докато почувства, че ръцете й ще се откачат. Не й достигаше въздух, зъбите й тракаха от студ, но тя търпеше. Тъкмо когато започна да се съмнява, че ще се справи, с пръстите на краката си напипа дъно. Успя! Когато стана, пясъкът под нея й се стори като мек килим. Весело се засмя, обви треперещите си ръце около студеното тяло и зашляпа по плажа. Веднага усети вонята на развалена риба, боклуци и фекалии. Повдигна й се. За първи път й се случваше да мирише такова нещо.

Докато крачеше покрай дървения док на брега, й стана ясно, че е попаднала в крайно беден квартал на града. Кети бързо обу обувките и нахлупи шапката на Джон. Всичките й инстинкти я предупреждаваха да не губи време.

С бърза крачка тръгна в посоката, където предполагаше, че се намира центърът на Кадис. По улиците се промъкваха мъже и жени с мрачни лица. Кети се стараеше да не ги поглежда и се радваше, че бяха заети повече със собствените си съмнителни планове, отколкото да се заглеждат в нея. На всяка цена трябва да намери полицейски участък. Бе рисковано да се разхожда безцелно в този ад.

Пътят, по който дойде, се превърна в широка улица, осветена от двете страни от мъждукащи фенери. Пияни мъже ревяха с пълен глас, клатушкайки се, и влизаха от една кръчма в друга. Обикновено бяха прегърнали през кръста и някоя полугола, евтина жена. Кети почти бе решила да се върне обратно, но се спря. Ако иска да попадне в сигурни ръце, ще трябва да намери вярната посока. В това облекло сигурно не бе опасно да попита някого, но всички салони, покрай които беше минала, изглежда, бяха от един и същи вид. Само една къща й се стори по-спокойна, а отвън, на табелката, бе написано на майчиния й език „Ред дог“^[1]. Тъй като на практика Кети не знаеше нито дума на испански, реши да влезе, макар вътрешният й глас да я предупреждаваше да не го прави. Крайно време беше вече да предприеме нещо. В края на краищата, не може цяла нощ да обикаля по улиците с надеждата да срещне някой полицай. Бе твърде опасно. Освен това Джон ще започне да я търси, щом открие бягството. Трябва да намери сигурен подслон, преди това да се случи. Защо да не влезе в един от тези салони, още повече че е облечена като момче? Поогледа се. Нищо не издаваше, че под тези дрехи всъщност се крие женско тяло. Необходимо бе само да говори с по-плътен глас, за да бъде измамата пълна. В тази част на града и по това време така дори бе по-добре.

Кети пое дълбоко въздух, нахлупи ниско над очите си шапката на Джон, която все още беше мокра, и влезе с подчертано момчешка походка. Който не рискува — не печели! Вътре обаче движенията й веднага станаха по-предпазливи. Около кръглите маси седяха мъже, които пиеха и приличаха много повече на пирати, отколкото екипажът на „Маргарита“. Съвсем сигурно не бяха джентълмени, както можеше да се прецени от грубите им гласове и циничен стил на изразяване. Жените, които ги обслужваха, носеха печени змиорки и уиски. Някои с усмивка се спираха, за да ги ощипят или погалят. Очевидно не бяха дами, а проститутки. Кети се изчерви, когато видя как гърдите на една полуоблечена сервитьорка изведнъж изскочиха от корсета. Жената се изкиска и ги притисна в лицето на мъжа, който ги бе опипал. Другите я поощряваха с цинични викове.

„Животни“ — помисли си с погнуса, докато вървеше към бара. Явно всички мъже са гадни и отблъскващи, реши тя и си обеща никога да не се жени, когато се върне у дома. Вече подозираше, че дори тези от тях, които изглеждаха достойно, притежават нещо от тази типична бруталност.

Кети застана на бара и отново нахлупи шапката още по-ниско. В никакъв случай не биваше да привлича излишни погледи. Трябваше й време, за да събере малко впечатления, преди да се реши да пита някого за нещо. Спря се на бармана. Беше голям, пълен човек, с червеникави къдрави коси и с бяла, но цялата на петна, престилка, вързана на корема му. Изглеждаше толкова непривлекателен, както и всеки друг в заведението, но имаше едно предимство — бе спокоен.

— Сър?

Как ли трябваше да се обърне към бармана? Боже мой, трябваше предварително да помисли за това! Не можеше да си представи, че някой от типовете около нея ще използват такова учтиво обръщение. Като че ли не си заслужаваше да се тревожи, той въобще не реагира на обръщението.

— Хей, вие! — опита отново още по-високо.

Този път имаше реакция. Тромавият барман се обърна бавно, сякаш не вярваше на ушите си.

— На мен ли говориш, момче? — изрева с агресивен тон.

Кети го погледна и почти се обърка, но веднага се окопити.

— Да, точно на вас — опита се да вложи малко момчешка самоувереност.

Мъжът се приближи бавно към нея и тя се разтрепери. Не очакваше да е толкова едър. По-точно казано, приличаше на голяма червена маймуна без козина.

Барманът, от своя страна, също я заоглежда. Очите му замислено се спряха на нежната бяла кожа и големите сини очи под твърде широката шапка.

— Хей, я вижте какво хубаво момче сме си хванали! — извика той.

Мъжете спряха да пият и се втренчиха в Кети, която пребледня, чувствайки върху себе си многото враждебни погледи.

— Вдигни го да го видим! — извика един от срещуположния край на бара.

— Хей, Мак, не знаех, че се интересуваш от малки момчета!

Приятелите на този, който се обади, го посбутаха с лакти.

— Какво има? Да не би Бела да те е превърнала в жена?

Червенокоса, много добре облечена жена, която сигурно бе Бела, се обърна и закачливо го ощипа по бузата.

— Естествено. Всички мога да ви превърна в жени. Само трябва да кажете! — разкиска се тя.

На Кети полека-лека започна да й става ясно, че е направила голяма грешка, като е влязла тук. Най-добре щеше да бъде да си тръгне незабелязано, както и бе дошла. Запромъква се към вратата и се надяваше да я стигне, преди някой да я види. В момента вниманието на всички беше насочено към Мак и компанията му. За нещастие тъкмо когато мислеше, че ще успее, барманът тръгна към нея и я хвана за ръката.

— Не толкова бързо, момче! — изрева горилата. — Не си ни казал какво търсиш тук.

Кети го изгледа гневно.

— Аз… ей… аз тъкмо си търсех местенце, където да прекарам нощта.

Гордееше се със способността си да измисля. Споменаването на истинското й намерение не би било най-доброто. Тези тук, изглежда, не живееха в разбирателство със закона.

— Имаш нужда от легло за през нощта? — предъвка казаното великанът. — Е, не се съмнявам, че Бела ще сподели с удоволствие леглото си с теб. Винаги е имала слабост към момчета с бебешки физиономии.

Тази забележка породи нови остроумия и коментари. Чернокоса жена, която имаше вид, че живее съвсем наблизо, се приближи и се втренчи замислено в Кети.

— Не, много е малък! — провикна се след критичния оглед. — Изхвърли го.

Мъжете избухнаха в смях. Ушите на момичето горяха. Опитваше се да се освободи от ръцете на бармана, но безуспешно. Ръката на мъжа сякаш бе залепнала върху рамото й. Пък и сърдитата жена все още бе при тях.

— Абе, момче, няма причина да бягаш! Просто поседни ей тука, горе, и се наслаждавай!

При тези думи мъжът хвана яката на ризата и просто вдигна Кети на бара. За неин неописуем ужас тя чу, че ризата се скъсва. О, не! Но може би не е толкова лошо? Може би нищо не се е видяло?

— Съжалявам за ризата, момче! — каза горилата и погледна надолу. Очите му се разшириха от учудване. — По дяволите, вижте това!

Гръмкият му глас привлече вниманието на присъстващите. Кети проследи многото погледи, които я фиксираха отпред. „За бога!“ — помисли си прималяла. Беше гола! Лявата й гърда се виждаше в цялото си великолепие. Бързо вдигна скъсаното парче плат, за да се скрие. Бегъл поглед наоколо й подсказа, че е твърде късно. Всеки тип в заведението я гледаше алчно.

— Мътните ме взели! — извика груб глас от задния край. — Това е жена!

— Жена, това е жена! — зарева в хор бандата около бара.

— Покажи ни още веднъж циците й, Биг Джим^[2]! — провикна се някой.

— Покажи ни ги, покажи циците! — проехтяха гласове.

Барманът, който явно се казваше Биг Джим, хвана с огромната си ръка Кети през кръста. С другата бутна шапката от главата й. Плитките, които се бяха разплели по време на дългия път, паднаха свободно. Биг Джим прокара месестата си длан по мократа й коса и разстла къдриците върху раменете й. Момичето се уплаши както никога досега през живота си и отчаяно се опита да се освободи. Но желязната ръка я стискаше безпощадно и пръстите болезнено се забиваха в талията й.

— Ей, хайде покажи ни циците! — настойчиво извика мъж, който бе по-отзад.

Горилата хвана ръцете на девойката, свали ги и здраво ги притисна към тялото й. Вече нямаше какво да придържа скъсаната риза и тя се отпусна надолу като крило на умираща птица. Кети почувства как цялата се изчерви под всички погледи, отправени към голата й гръд. Сякаш едновременно я опипваха хиляди ръце.

Боже, какво ще правят сега с нея? Нима всички ще я изнасилят? Изведнъж пожела с цялото си сърце да е на сигурно място на борда на „Маргарита“. На сигурно място? Разбира се! Макар Джон да правеше отвратителни неща с тялото й, никога не я бе наранявал сериозно. Без съмнение той бе за предпочитане пред цялата тази паплач разгонени мъже!

— Хей, Джим, дай я насам! От години не съм виждал такава хубост!

— Не, дай я на мен! Само за секунди ще й отпера няколко шамара по малкия сладък задник и ще й дам всичко от себе си.

Закачките продължиха и ставаха все по-смели. Кети изобщо не се съмняваше каква ще е по-нататъшната й съдба. Единственият въпрос бе кой ще е първият.

— Аз я видях пръв!

— Не е вярно, по дяволите, аз я видях пръв!

— Проклет лъжец! Нима не си спомняш, че аз те накарах да я погледнеш?

Момичето се почувства още по-зле. Това не може да е истина! Тези зверове ще я разкъсат на парчета! Трябва да направи нещо, за да го предотврати! Евентуална битка с такъв голям мъж като Биг Джим лесно би завършила със счупена ръка. Не приличаше на човек, който може да изпитва угризения на съвестта, но може би ще успее да го подкупи?

— Биг Джим — прошепна на мъжа, в чиито ръце беше заклещена като беззащитно дете. — Искаш ли да спечелиш пари? Баща ми е богат човек. Ще ти плати добре, ако ме пуснеш да си ида.

— Ненавиждам жените — отбеляза отегчено Джим. — И особено тези, които лъжат. Знаеш ли какво се случи на последната, която ме излъга? Счупих й врата с ей тези две ръце.

Треперейки, Кети си помисли, че несъмнено притежава нужната сила за това, но не искаше още да се предава.

— Не лъжа, Биг Джим — прошепна настойчиво. — Баща ми…

— Дори и да не лъжеш! Баща ти не е тук, нали? — Кети бе принудена да поклати глава. Едрият мъж я погледна натъжено. — Така си и мислех. Е, тогава няма за какво да говорим, нали?

— Биг Джим… — отчаяно започна пак момичето, но нетърпеливото му изръмжаване я накара да млъкне.

— От какво толкова се страхуваш? Тези типове наистина няма да ти причинят нищо лошо. Искат само да се позабавляват тази нощ, а на сутринта ще можеш да отидеш, където си искаш. Е, малко ще те позаболи, но това няма значение.

На Кети й се искаше да крещи, да плаче или да се смее истерично. Навярно тоя тъпанар си мислеше, че тя е като онези жени, които работят за него! По дяволите, вместо да изпише вежди, успя да извади очи! И всичко заради едното отмъщение! Но лесно няма да им се даде! Ще се бие…

Изведнъж двамата мъже, които шумно се караха кой да я има пръв, извадиха ножове. Но точно преди да се нахвърлят един върху друг, юмрукът на Биг Джим се стовари върху бара.

— Спрете! — изрева той. — Не ще позволя вътре да се пролива кръв! Казвам, който иска да я има, ще трябва да хвърля зарове!

— Точно така, ще играем за нея!

Предложението бе прието възторжено от всички. Сега учудването на Кети бе точно толкова голямо, колкото и страхът й. Да хвърлят зарове? Какво, по дяволите, значеше това? Няколко секунди по-късно вече всичко й стана ясно.

— В кого са заровете? Който хвърли най-голямо число, ще я има пръв. Вторият ще е следващият и така нататък. Съгласни ли сте? — мъжете шумно изказаха одобрението си. — В случай че двама хвърлят еднакво число, ще опитат отново.

Всички се събраха около голямата кръгла маса в средата на заведението. Един от най-напористите извади два зара от джоба си, а друг хвърли поглед през рамо към Кети и очите му светнаха.

— Донеси наградата! — внезапно изрева той.

Краката на момичето се подкосиха.

— Да, сложете я в средата на масата, за да видим за какво играем!

Двама мъже се приближиха, за да поемат Кети от Биг Джим. Без да възрази, той я пусна. Понесоха я за ръце и крака, а тя риташе и дереше с нокти, обзета от панически страх. Всички бяха образували малък, тесен кръг. Този, който я държеше под мишниците, използва момента и стисна много болезнено гърдите й. О, боже, как е възможно!? Кети заби бясно зъби в ръката му. Той изкрещя и за малко да я изтърве. Мъжът, който я държеше за краката, се присмя на приятеля си. Девойката се опита да го изрита, но той здраво я държеше. Най-после я пуснаха на земята и я изправиха на крака. Гаднярът, когото ухапа, замахна и силно я удари по лицето. Кети се олюля.

Друг я притисна към себе си и хилейки се, я опипа по цялото тяло. Тя успя да го ритне по най-чувствителното място. Той изрева и се хвана за удареното. Преди отново да се обърне към нея, я сграбчиха отзад и я вдигнаха високо.

— Завържете тази вещица! — излая ухапаният.

Приятелчетата му не дочакаха втора покана. Преди Кети да разбере какво става, я поставиха в средата на масата и завързаха ръцете й здраво отзад, на гърба. Опита се да изрита тези копелета, но това доведе до завързване и на краката й. Най-накрая завързаха въже дори около кръста й и го закачиха на кука, която висеше над нея. Така тя бе осъдена на пълна неподвижност. Можеше да излее вече гнева и страха си само с уста.

— Мръсни свини, ще си платите за това! — крещеше с треперещ глас. — Ако не ме пуснете…

Думите й бяха прекъснати от мръсния парцал, който натикаха в устата й. Повдигна й се. Опита се да го изплюе, но не можа да се освободи от него. Имаше чувството, че ще се задуши! Замаяна от срам и страх, усети, че смъкват ризата й. Зави й се свят, като погледна към кръга от тръпнещи от нетърпение мъже. Не трябва да припада! Тогава съвсем ще се остави в ръцете на съдбата. Ужасно се напрегна, за да си поеме дълбоко въздух. След момент силите й се възвърнаха. Мъжът, когото ухапа, я хвана за гърдите и започна болезнено да ги мачка.

— Хей, Били, не е честно! Трябва да чакаш като нас, докато ти дойде редът!

Простакът, когото нарекоха Били, дръпна виновно ръце. Кети се опитваше някак си да скрие тялото си от унижаващите погледи, но бе невъзможно. С остатъка от силите си изправи гръб и с ледени очи загледа бандата.

— Абе, хора, какво чакате? Хайде да започваме! — каза нетърпеливо Били.

Един от мъжете взе заровете, разтръска ги като замаян и ги пусна. Те се спряха пред Кети и тя с нечовешко усилие успя да ги ритне на пода.

— О, господи, беше десетка! — изрева нещастникът, хвърлил заровете.

Били скочи върху масата. Ударът, който й нанесе, отметна назад главата й. Кети бавно се поокопити, а очите й плувнаха в сълзи. Челюстта й гореше. Страхуваше се, че може да е счупена.

— Не го прави отново, малка вещице, защото ножът ми ще заиграе! — заплаши я той. — С отрязан нос няма да си толкова красива.

Девойката все още не бе загубила разсъдъка си, за да не забележи, че мръсникът говори сериозно. Тоя бе от типа хора, на които им доставя удоволствие да причиняват болка, особено пък на жените.

Играта започна отново. Този път тя не й обръщаше внимание, а гледаше съсредоточено в задимения фенер, спускащ се от тавана. „Мили боже, помогни ми!“ — молеше се отчаяно. Сълзите безпомощно се стичаха по бузите й. Челюстта ужасно я болеше, а срамът изгаряше тялото й. Смъртен страх я обземаше веднага щом погледнеше към отвратителните мъже. Няма ли начин да се спаси от тези зверове!? Защо й трябваше да дърпа дявола за опашката?

— Всеки ли може да участва в играта, господа?

Тези провлечени думи, казани с мек като кадифе глас, накараха Кети да обходи с невярващ поглед помещението. Джон! Тя благодари на бога. Джон бе единственото й спасение. Очите й, изпълнени с радостно облекчение, срещнаха неговите. В тях прочете предупреждение за предстояща опасност. След секунда той отклони погледа си от нея и се запъти към групата. Кети разбра, че все пак няма да е толкова лесно измъкването от ада. Джон бе сам и разполагаше само с един пистолет срещу най-малко 12 души, въоръжени до зъби. Въпреки това почувства огромно облекчение от присъствието му. Не вярваше, че може да й се случи нещо, докато той е тук.

Всички едновременно се обърнаха и втренчиха очи в приближаващия се капитан.

— Кой, по дяволите, сте вие? — попита неприязнено Били и заплашително сбърчи вежди.

— Джон Хейл, капитан на кораба „Маргарита“, който е хвърлил котва в залива. Биг Джим ме познава, нали, Джим? — говореше свободно, но нито за секунда не изпускаше Били от погледа си.

— Разбира се — потвърди барманът и повдигна едната си вежда. — Рядко ви виждаме тук, капитане. Какво ви води при нас тази нощ?

— Бях тръгнал към една дама, когато дочух врявата, и изпълнен с любопитство, реших да вляза. Сега, след като видях причината, реших, че си струва. Може би тя е специално притежание на някого от присъстващите господа?

Кети го гледаше с открита антипатия, докато очите му хладно преценяваха гърдите й. Погледът му за кратко се спря на подутата й брадичка, преди да се отклони отново, но тя успя да забележи блясъка в очите му. От доста време го познаваше вече и знаеше, че това не вещае нищо добро за господата тук.

— Ние играем за тази жена — любезно му обясни един глас.

— Разбирам. Може ли и аз да се включа? — гласът му бе много спокоен, но Кети добре знаеше, че зад това спокойствие се крие ярост.

— Не зная — усъмни се Били. — Вие не бяхте тук, когато тя влезе. Всъщност няма да бъде честно, ако се включите.

Другите кимнаха в знак на мълчаливо съгласие.

— Тогава може би ще мога да откупя участието на някой от вас? — предложи Джон. — Мъжът, който ми продаде мястото си, ще получи, да кажем, 200 долара. С тези пари ще може да си купи цяла къща с проститутки!

— Триста и имаш мястото ми! — каза един мъж, който досега не се беше обаждал.

— Двеста и петдесет!

— Дадено!

Парите смениха притежателя си и играта започна отново. Първите трима хвърлиха тройка, петица и двойка. Стана им ясно, че излизат от играта. Един след друг се изредиха всички. На Били се падна единадесет и това се оказа най-голямото число. Последен бе Джон. Кети затаи дъх. Какво ще стане, ако не спечели? Дори не искаше да мисли за последствията!

Джон взе заровете, разтръска ги и ги пусна почти небрежно. Спряха се пред краката на момичето. Тя се помъчи да види колко е хвърлил… Петица на единия и шестица на другия зар. Единадесет!

— Да хвърлим отново — подкани Били.

Грабна заровете и хвърли деветка. Отново бе ред на Джон. Публиката се оживи. Беше по-весело, отколкото очакваха. Пак девет!

— Да опитаме още веднъж! — изръмжа Били.

— Така може да продължи цялата нощ! — вяло отговори Джон. — Ако ме питаш, бих предпочел да правя по-приятни неща в момента. Защо не оставим дамата сама да направи своя избор?

— Точно така! Нека сама да избере!

Тези, които бяха изгубили, искаха непременно забавлението да продължи. Били бе принуден да се съгласи. Кети страхливо се отдръпна, когато един от мъжете се качи върху масата, за да извади мръсния парцал от устата й. Облиза сухите си устни. Негодникът не пропусна възможността да й пусне ръка, да я опипа и поощипе с удоволствие. Кети извика и видя как Джон изтръпна.

— Е, малката, кой от двамата си избираш? Готов съм да се закълна, че и двамата са луди по теб.

Гласът на Биг Джим накара Джон да се окопити. Кети погледна най-напред към него. Загледа се в привлекателното му, открито лице, излъчващо желязно самообладание; широките му рамене и силните гърди, изглеждащи страхотно в официалния костюм. Когато погледите им се срещнаха, едва не се разсмя. Колко сигурен бе в избора й! От очите му преливаше доверието, което изпитваше към нея. Имаше основание за това! Макар че с удоволствие би му причинила болка, нямаше да се осмели да избере другия. Сега не бе най-подходящият момент за детинските игрички на отмъщение. Джон рискуваше главата си, за да я спаси. Изведнъж я обзе огромно желание да се сгуши в силната му прегръдка. Този дявол означаваше сигурност за нея! Единственото сигурно нещо в този несигурен свят.

Хвърли бегъл поглед към Били, който стоеше, протегнал към нея ръце в желанието си да я свали от масата. Кети се извърна с отвращение. Светлината от фенера падаше върху протегнатите му ръце и ясно се виждаше червеното около палеца, където го бе захапала. Джон също забеляза това и погледът му бързо се прехвърли на ударената брадичка на Кети. Лицето му почервеня от гняв.

— Направи своя избор, жено!

Кети преглътна.

— Избирам него! — каза ясно тя и посочи с кимване Джон.

Мъжете силно заръкопляскаха, потупваха Джон по гърба и започнаха да сипят мръсни вицове по адрес на Били. Джон им отговаряше с охота и някои от думите му накараха Кети да се изчерви. Но когато преряза въжетата, тя изпита огромна признателност към него от нежността на докосванията му. Твърдоглавието й можеше да се окаже пагубно за него. Пиратът знаеше, че може да загуби битката, но щеше да се бори до смърт, за да спаси живота й. Някаква голяма буца заседна в гърлото й. Когато преряза всички въжета, безмълвно протегна ръце към него. Той я хвана здраво през кръста, вдигна я като перце и я постави на пода. С бързо движение разтвори сакото си и я притисна до себе си, за да скрие голите й гърди. Обгърна я през рамо и леко, но настойчиво я побутна към вратата.

— Спри, капитане! — изкрещя Били с открита враждебност. — Накъде сте тръгнали?

— Трябва ли да обяснявам? Жените в този град ми харесват и ги бива за един много приятен спорт! — нахално му отговори Джон и го погледна мрачно.

Останалите се развикаха, а Били позеленя от яд.

— Не можеш да вземеш жената със себе си, капитане — обясни му Биг Джим иззад бара.

— Не, тя ще остане тук! — кресна друг.

— И защо? — гласът на Джон бе спокоен, но леден. Незабелязано избута Кети зад себе си. Сърцето й заби по-силно. — Нали я спечелих в честна игра?

— Това е така — започна трети, — но вие не чухте другите условия на играта! Не я спечелихте само за себе си, а, така да се каже, само за известно време. После ще я вземе Били, след него Джое, след него Харпър и така нататък. Ние играехме за това, кой да бъде пръв, разбираш ли?

Кети уплашено видя как мускулите на Джон се напрегнаха. Гледаше събралите се мъже със стиснати челюсти. Двама от тях препречиха изхода. Кети инстинктивно сграбчи ръката му. Той не реагира, но другите забелязаха и това ги развесели.

— Във всеки случай жената е луда по теб, капитане. Защо не я обладаеш веднага, тук? Всички с удоволствие ще наблюдаваме.

— Дяволски хубава идея, капитане — каза Били. — Така ще сме сигурни, че няма да изчезнеш с това, което принадлежи на всички ни. Ако имате нужда от малко уединение, сигурен съм, че Биг Джим ще бъде така любезен да ви отстъпи бара.

Биг Джим кимна в знак на съгласие. Мъжете се разхилиха и заопипваха ножовете си. Джон ги изгледа за момент. Беше като тигър, готов за скок. Но след това се съвзе и каза:

— С жена като тази мога да спя в калта и винаги ще си мисля, че съм върху пухени завивки.

Мъжете се разкискаха. Джон се обърна и привлече Кети към себе си. Гърбът му я скриваше от погледите на другите. Наведе се и започна да я целува страстно по врата. Успя да й прошепне в ухото:

— Като извикам „сега“, ще бягаш, колкото сили имаш. На около половин километър западно оттук има полицейски участък. Кажи им коя си и какво ти се е случило. Сигурно ще те върнат на баща ти.

Очите на момичето се разшириха. Защо иска да й помогне да избяга от него? Нима си мислеше, че няма да живее достатъчно дълго, за да й се наслаждава?

— Какво има? — прошепна неспокойно той. — Нима се страхуваш за мен, малко съкровище? — на лицето му заигра призрачна, подигравателна усмивка. — Не се притеснявай! От доста време се грижа сам за себе си. Стига приказки! Просто направи това, което ти казвам, ясно ли е?

Кети го изгледа с нямо учудване. Това, което видя в дълбоките му сиви очи, стопи всичкия гняв, натрупан в нея, откакто я бе обладал за първи път.

— Да, Джон — прошепна тя.

— Добре, момичето ми — отвърна й нежно, притисна я към себе си и устните им се сляха в страстна целувка — за голямо удоволствие на зяпачите.

Кети без всякакви задръжки обви ръцете си около врата му. Когато най-после я пусна, сякаш нещо се откъсна от самата нея.

— Сега! — изкрещя Джон, светкавично се обърна и удари пазещите вратата.

Единият падна и Кети успя да се промуши през вратата. Хвърли последен поглед към Джон и го видя обграден от гневни мъже, сред град от юмруци.

Кети се стрелна надолу по улицата, а няколко човека, забелязали бягството й, хукнаха подире й. Бяха разгневени и силно крещяха. Един куршум изплющя до нея като удар от камшик. Тя тичаше бързо както никога преди в живота си. Дробовете й рискуваха да се пръснат всеки момент. Тичаше обаче не на запад към полицейския участък, а към „Маргарита“, за да доведе подкрепления.