Карън Робърдс
Пирати на любовта (4)

Четвърта глава

Когато на следващата сутрин Джон се събуди, се чувстваше толкова бодър, както никога досега от месеци насам. Протегна се и ръката му се удари в тялото, което лежеше свито в другия край на леглото. Помисли си гузно, че дори и в съня си Кети се опитваше да избяга от него. Закле се да промени нещата. Ще дойде ден, в който тя ще желае тялото му така, както той сега желае нейното. А го желаеше много, трябваше да си признае. Дори в този момент си наложи да не легне върху нея и да даде воля на чувствата си. Прекрасно знаеше обаче, че морето и неговият кораб го чакат. Джон се усмихна. Започваше бавно да остарява. Изглежда, мъжете на средна възраст полудяваха по момичета, на които можеха да бъдат бащи. И ако това, което чувстваше сега, бе типично за средната възраст, то нека тя заповяда. Това е фантастично.

Протегна ръка, но преди да достигне целта, я отдръпна. Достатъчно! Има си кораб, който трябва да управлява. Какво ще си помислят хората му, ако се търкаля в леглото до обед? Че започва бавно да остарява. За първи път му се случваше да спи до обяд, откакто като момче тръгна по море. Тази мисъл го накара да потръпне. Историята доказва, че причина за нещастията, сполетели повечето мъже, винаги е била жена. Ще трябва да сдържа възхищението си от това дребно, нежно женско тяло. Е, досега винаги е съумявал да контролира емоциите си, успокои се бързо той. Бе спал с много жени, повечето от тях — хубави и далеч по-опитни в леглото от детето до него. Ако към нея се е отнасял по-внимателно, отколкото към другите, то причината е в това, че тя е по-млада и по-нежна. Сигурно затова бе това изненадващо чувство за вина след побоя. Занапред ще трябва да си наложи да мисли за нея само като за средство за задоволяване на физическите потребности. В Кадис го очакваше една весела вдовица. Достатъчно веднъж да я посети и завинаги ще изгони от мислите си малкото зверче.

На вратата на каютата тихо се почука. Джон скочи от леглото. Не искаше да го спипат да лежи по гръб и да си мечтае като малко, побъркано от любов момче. Скочи в панталоните и закопча копчетата. Нахлузи някаква риза и попита раздразнен:

— Какво има?

Вратата се открехна и се показа главата на Хари. Очите му се разшириха, като видя Джон да се прозява разчорлен. Явно тъкмо ставаше. Видът на капитана развесели помощника му. Това накара Джон да се намръщи още повече:

— Е? — излая той.

— Извинете, капитане! — заговори бързо Хари, но му беше трудно да скрие усмивката си. — Екипажът се безпокои за вас. Миналата нощ някои от хората чули силен шум тук, вътре, и сега… след като сутринта не се появихте на палубата, те си помислиха, че тя може да ви е убила, сър.

— Много смешно — кисело отвърна Джон. — Можете да предадете на всеки, който се интересува, че все още съм жив. И ако незабавно проклетата ви, мазна усмивка не изчезне от лицето, скоро ще се лиша от услугите ви.

— Да, сър, капитане, сър! — Хари се засмя съвсем откровено и искаше да се оттегли, но се спря. — Е, добре, след като говорим вече за това, сър, то вашето лице е олицетворение на радостта.

— Вън оттук! — изрева Джон и Хари моментално изчезна.

— Нещо не е наред, ли?

Кети се бе надигнала в леглото, защото се събуди от гневния вик на капитана. Той се обърна към нея. С дългите си, златисти коси, падащи на игриви вълни по голото тяло, и с огромните си сини очи тя бе така красива, че на човек му секваше дъхът. Дори само видът на нежно закръглените й гърди, очертаващи се изпод завивката, бе достатъчен да запали в него огъня на страстта. Господи, желаеше я с всяка фибра на тялото си! Изведнъж разбра, че трябва колкото се може по-скоро да се отърве от нея. Не го ли направеше, със сигурност щяха да го сполетят сериозни неприятности.

— Не. Заспивай! — кратко й отвърна той и се ядоса, че си позволява да го безпокои.

Последната нощ дори го накара да й се извинява като някой лудо влюбен идиот. Усети, че лека-полека започва да се нервира.

— Какво си се втренчила в мен? — агресивно попита той и забеляза, че очите й се разшириха, щом се спряха върху лицето му.

— Твоето… твоето лице — прошепна тя и ъгълчетата на устата й се разтеглиха в усмивка.

— Какво, по дяволите, има толкова смешно на лицето ми?

Обърна се и започна да търси малкото огледало, което използваше винаги при бръснене. Тогава се сети, че и Хари бе казал нещо подобно. Внимателно опипа лявото си око. Изглеждаше дреболия. Често се случваше да получи някоя и друга синина, но това на никого досега не е правило особено впечатление. Кожата му бе така потъмняла от слънцето и вятъра, че за да посинее, й трябваше доста силен удар.

Джон намери огледалцето и се погледна. Видът му го стресна. Изглеждаше като неудачник, загубил битка в бара срещу двайсетина юначаги. Окото му бе заобиколено от тъмновиолетово петно, което преливаше в болно жълто-зелено. На всичкото отгоре три големи драскотини украсяваха бузата му. Едва сега си припомни всичко и ръката, където го бе ухапало малкото зверче, започна да го боли. И раменете го боляха! Хвърли на Кети сърдит поглед, а тя с мъка се опита да не се разсмее.

— Значи намираш това за смешно, госпожице? — попита той със заплашителни нотки в гласа и тръгна към нея. Кети се уплаши и понечи да скочи от леглото, но две силни ръце я задържаха.

— Не, о, не! — изписка тя и избухна в гъгнещ смях. — Съжалявам! — едва успя да каже между няколко пристъпа. — Аз, аз не мога да спра!

— Ще престанеш да се смееш, ако те изведа на палубата и на цял свят покажа твоите рани — закани се той, но веднага разбра, че не би издържал, ако и други мъже имат щастието да съзрат прелестната й голота.

— Не можеш да направиш това! — извика Кети и инстинктивно закри с ръка болното място.

— Бих могъл — предупреди я той.

— Няма да се смея повече — обеща, но веднага избухна в още по-силен смях.

— Боже, каква жена! — вече без гняв каза Джон, обърна се и седна на края на леглото, за да си обуе ботушите.

Когато смехът й се уталожи, Кети набра смелост и отрони:

— Джон, нараних те, без да искам. Наистина съжалявам!

— Наистина ли?

Обърна се и я погледна. Кети почувства как сърцето й трепна от пламъка в очите му.

— Да!

Самата тя не бе сигурна в истината на това, което каза. В еднаква степен това можеше да е просто една хитрост, за да го поукроти, или пък да е съвсем сериозно. Той така бе объркал чувствата й, че и тя самата не знаеше.

— Докажи го!

— Как?

— По-добре ме целуни! — в сивите му очи се четеше подигравка, но все още не бе изтляло и онова пламъче.

— Аз… аз… е, добре…

След всички интимности, които си бяха разменили предната нощ, мисълта да бъде целуната от него я зарадва. Тя повдигна глава, затвори очи и зачака с устни, готови да му отговорят. Джон се изсмя.

— Имах предвид ти да ме целунеш, глупаче, не аз теб.

— О!

Кети, в очакване, беше стъпила на пръсти и сега, разочарована, се отпусна. Започна трескаво да размишлява. Въпреки всички оскърбления, които й бе нанесъл, идеята й допадаше. Играта явно ставаше все по-опасна. Вече не бе сигурна дали иска да спечели, или да загуби. Изобщо, какво би означавало да победи? А да претърпи поражение? Трябваше да използва в своя полза всичко, което й позволяваше да разкрие същността му. Затова и тази всеотдайна целувка, която ще му даде, прекрасно би се включила в плановете й.

Джон седеше все още в края на леглото. Коленичи до него, като стискаше здраво хавлията. Когато обви белите си и меки като коприна ръце около шията му, погледът му потъмня. С изненада установи, че собственото й сърце бие по-бързо от неговото. „Не забравяй целта си! — предупреждаваше се сама, приближавайки се към него. — Всичко трябва да се използва за твоето отмъщение!“

Докосна с устните си нараненото око, за да прогони болката му с нежни и бързи целувки. След това приложи същото лечение и върху причинената от ноктите й драскотина на бузата. Кожата му, твърда и груба, имаше вкус на морска сол и мирис на мъж. Кети започваше да обича този мирис…

Внезапно Джон я прегърна. Зарови ръка в косите й и притисна устата си в нейната. Устните му чакаха с нетърпение, макар и да не помръдваха. Искаше тя да поеме инициативата. Момичето още по-силно притисна устни към неговите, но той пак не помръдна. Здраво контролираше емоциите си и искаше да я накара да научи сама всичко, което трябваше да знае за целувката. Езикът й срамежливо докосна неговия и бързо се отдръпна. Джон едва се сдържаше. Не желаеше нищо друго в този момент, освен да я хвърли върху възглавниците и да я люби до сетен дъх. Но не трябваше да я плаши. Смая се от факта, че изнасилването вече не го задоволяваше. Искаше тя да му се отдаде с желание.

— Мис?

Гласът на Питързхем от другата страна на вратата ги стресна. „По дяволите“ — помисли си разочарован Джон, но след това реши, че така е по-добре. Тази жена наистина започваше да му влиза под кожата. Ако веднага не излезе на чист въздух, главата му ще се размъти от празните мисли за друг живот. Стана от леглото и закрачи към вратата, хвърляйки й бегъл поглед през рамо. На устните й беше кацнала дяволски объркваща, лека усмивка като на Мона Лиза. Изглеждаше ужасно доволна от себе си и Джон се запита дали не се е оставил да бъде излъган.

— Трябваше да те изхвърля зад борда — бавно каза той и думите му прозвучаха тежко и строго. — Вещиците ги давят.

— Нямаше да има никаква полза. Те могат да плуват — сбърчи нахално нос Кети, но капитанът дори не се усмихна.

— Капитан Джон! Хей! Не знаех, че все още сте в каютата си. Да не би да сте болен? — извика учудено Питързхем, когато Джон му отвори вратата.

Очите му се разшириха, щом срещнаха израненото лице на главатаря. Все пак се въздържа от коментара, който му беше на езика. По-добре е да премълчаваш някои неща.

— Не, не съм болен — кратко отговори Джон и му хвърли мрачен поглед. Мислите на стария човек бяха повече от ясни. — Тази сутрин имах да свърша… Някои неща тук, долу.

— Разбирам, сър.

Питързхем си позволи да се усмихне леко. Джон изруга и объркан, мина покрай слугата си.

— Нося ви закуската, мис.

Влезе бързо в каютата. След като видя състоянието на капитана, въобще не му се поглеждаше към мис Кети. Шефът е силен човек и като се има предвид буйният му темперамент, сигурно е приел не особено приятелски такова държание. Предполагаше, че момичето изглежда твърде зле. Затова изобщо не повярва на очите си, като я видя да му се усмихва приятелски.

— Добро утро, Питързхем! Умирам от глад! Какво сте ми донесли за ядене?

Поднесе й яденето, като не преставаше да се чуди. Доколкото знаеше, капитанът не се колебаеше да използва тежката си ръка спрямо някоя жена, щом сметнеше за необходимо, но към това момиче проявяваше снизходителност. Причината можеше да бъде само една, но Питързхем я отхвърли като смешна и несъстоятелна.

— Питързхем! — извика силно Кети. Вече си тръгваше, за да я остави да закуси на спокойствие. — Бих желала да получа и другите си куфари. Разрешиха ми да се кача на палубата.

— Добре, мис — отговори слугата, докато в главата му цареше същински хаос. — Ще наредя да ви ги донесат, след като капитанът е разрешил.

— Разбира се — съгласи се с леден глас Кети.

Ако всичко върви добре, скоро Джон Хейл безропотно ще изпълнява всичките й желания! Как се радва на това! Ще го накара да пълзи пред нея.

Двамата моряци, които предната вечер бяха донесли ваната, сега донесоха и куфарите й. Държаха се с нужното уважение, но когато Кети им благодари, и двамата се ухилиха лукаво. Какво им беше толкова смешно? Кети се обърка. Поогледа се и се увери, че е облечена прилично. Явно причината бе друга. Поклати с недоумение глава и спря да разсъждава върху проблема. Мъжете са странни твари!

Следващия час прекара в оглеждане на дрехите си. Сгъна грижливо бельото си и го прибра в гардероба. Наложи се да премести някои от ризите на Джон. Просто ги напъха в един от сандъците. Сигурно нямаше да има нищо против, защото не забеляза да е особено придирчив към облеклото си. Част от роклите, които не бяха много измачкани, също провеси в гардероба, а останалите хвърли върху леглото. Трябваше да се изгладят, ала на борда на „Маргарита“ едва ли имаше нещо толкова цивилизовано като ютия… Джон гледаше дрехите му само да са чисти, но понякога и това не му се струваше особено важно.

Избра си бяла дневна муселинова рокля на малки ментовозелени листенца. Като че ли тя бе най-подходяща. Зелен копринен колан, завършващ отзад с голяма пандела, пристягаше талията й. Имаше и подходящи зелени обувки, и ниска шапка… „Точно шапката придава завършен вид на тоалета“ — мислеше си Кети, като се гледаше в голямото огледало от вътрешната страна на вратата на гардероба. Златистите й коси изпъкваха на светлозеления фон, който шапката създаваше, а очите й изглеждаха още по-сини. Семплата кройка на роклята насочваше вниманието на наблюдателя към тънката талия и прелестните извивки под и над нея. Сигурна бе, че Джон ще бъде поразен от вида й. Това също влизаше в задължителната част от плана.

През изминалата нощ пиратът я люби още два пъти. Трябваше да признае, че той имаше право: с всеки следващ път ставаше все по-хубаво. Но фактът, че може да разполага с тялото й, когато си пожелае, все още я ядосваше. Гордостта й изискваше да го види на колене. Знаеше, че това ще стане само ако той се влюби в нея.

Когато Кети се качи на палубата, вече беше минало обяд и слънцето грееше високо. Ярката светлина я накара за момент да затвори очи. Вдигна лице към небесното светило, което приятно топлеше кожата й. Отново отвори очи и видя над себе си синьо, лъчисто небе с малки бели облачета.

Духаше слаб бриз. „Маргарита“ се полюшваше леко, а такелажът й проскърцваше под игривите му напори. Кети се почувства чудесно. Беше хубаво да си жив и отново навън!

— Лейди Кетрин!

Кети се обърна и се оказа срещу младия мъж, който отказа да й помогне в началото, когато стъпи на борда на „Маргарита“. Доброто й настроение помръкна. Присъствието му мъчително й напомни, че все още е пленница на този кораб и зависи изцяло от заповедите и добрата воля на капитана му. При тази мисъл вдигна гордо глава, а очите й заблестяха. „Не за дълго ще останат нещата така“ — закле се тя.

— Уважаема госпожо, капитанът ви изпраща комплиментите си и желае да се качите при него на кърмата. Смята, че въздухът горе е по-здравословен за една дама.

Девойката го изгледа високомерно. Последния път, когато говори с нея, въобще не бе така загрижен за здравето й. Напротив, вкара я право в леговището на звяра! Междувременно обаче бе научила, че този звяр разполага с голяма власт. И закрилата от негова страна, на която вече можеше да разчита, й позволяваше да не обръща внимание на такива дребни твари, като стоящия пред нея мъж. Кети му обърна гръб, сякаш не бе чула нищо. Замислено огледа палубата. Пиратите бяха прекъснали работата си и втренчено гледаха така, както хайка кучета гледа много вкусен кокал. Кети потръпна под втренчените и сякаш разсъбличащи я очи. Нямаше съмнение какво става в главите им. Със сигурност биха си я прехвърляли един на друг като бучка захар, ако не се радваше на закрилата на Джон. При тази мисъл беше почти готова да се примири с настоящото положение.

— Уважаема госпожо! — подкани я отново Хари, но разгневен глас от кърмата го прекъсна.

— Хари, престани да се туткаш там, долу, и веднага се качи горе! Останалите отново да подхванат работата си! Ще имате достатъчно време за флиртове, когато стигнем най-близкото пристанище.

— Да, капитане, вярно е. Въпросът е обаче дали там ще намерим такова изключително създание. Да спиш с тигър е дяволски по-хубаво, отколкото да си в леглото с кротка котка, нали, момчета?

Остроумието бе последвано от ръкопляскания и смехове. Когато отправи изчервеното си лице към Джон, Кети, объркана, забеляза, че и той се смее. Тези тук са като диви зверове! Повече не може да понася бруталността и цинизма им! По всяка вероятност на мъжете им беше ясна причината за раните по лицето на капитана и го бяха занасяли по този повод. Да си мислят каквото си искат! Дори и през ум не й минава да се срамува от една банда пирати!

Изведнъж лицето на Джон потъмня. Едва сега забеляза цялата прелест на прозрачната й рокля с дълбоко изрязано деколте. Кети също го погледна мрачно. Как може да позволява на хората си да я превръщат в предмет на мръсните си подигравки! Бавно започна да изкачва дървените стъпала, водещи към кърмата, като продължаваше да го гледа високомерно. Джон стоеше, здраво стъпил върху непрестанно люлеещия се кораб, и стискаше перилата. Изглеждаше суров и разгневен. Вятърът бе разрошил тъмните му коси и си играеше с буйната растителност по мокрите му от пот гърди, мъжествено показващи се от разкопчаната до кръста риза. От пояса му стърчаха пистолет и дълъг нож. Дългите му крака бяха обути в тесни, черни панталони. Тайничко, Кети се радваше, че вече не й вдъхва такъв ужас, както в момента, когато я взе от „Ана Гриър“.

— Приличаш на пират — му каза, щом стъпи до него на кърмата.

— Аз съм — отговори й кратко. — Факт, който ти не трябва да забравяш, сладурче. В противен случай ще трябва да ти го напомням.

Това предупреждение върна момичето към действителността. Къде отидоха милото му държане от тази сутрин и страстната му любов от миналата нощ? Преди малко беше сигурна, че скоро ще е в краката й. Сега това не й се струваше толкова лесно. През ръцете му са минали много жени. Дали несъмнено прекрасното й тяло ще се окаже толкова силно, че да й осигури надмощие в тази връзка? Не знаеше, но това бе единственият й коз и тя трябваше да го изиграе.

Усмихна му се кокетно, но забеляза, че вниманието му съвсем не е насочено към нея, а към някаква далечна точка на хоризонта.

— За моите спасители ли се оглеждаш? — хапливо го попита тя.

Отвърна й с кратък, безизразен поглед и отново се загледа в друга посока.

— Твоите спасители, както ги наричаш, ни изгубиха по време на бурята. През последните дни няма и следа от тях. Освен това „Маргарита“ пое съвсем друг курс, а и не е сигурно, че ще се отърва от теб по този начин.

— След като на всяка цена си искал да се отървеш от мен, защо още първата нощ не ме пусна с една от малките лодки? Сигурна съм, че кралската флота щеше да ме улови с удоволствие.

— Да, но аз съумях да те използвам много добре през тази първа нощ.

Сатанинският му поглед ясно й подсказа какво имаше предвид. Тя се изчерви и бързо се озърна дали наблизо има някой, който да е чул това. Видя само Хари и един по-възрастен, дебел моряк, които изглеждаха прекалено съсредоточени в работата си. Но нещо във физиономиите им подсказваше, че следят с най-голям интерес разговора между нея и Джон. Девойката бе уверена в това.

— Забелязвам, че въобще не те интересува съдбата на пленените ти приятели.

Кети го погледна отново.

— Аз… защо… естествено, че ме интересува — отвърна гузно.

Истината бе, че твърде заета със собствената си сигурност, съвсем не бе помислила за другите, чужди на нея, хора. Но не беше необходимо Джон да знае за това.

— Предполагах, че е в твой собствен интерес да се грижиш за сигурността им, защото имаш намерение да изнудиш роднините им за пари. Сгрешила ли съм?

— Не си, котенцето ми — изръмжа той, — само че е малко грубо. На друг би му дожаляло.

Кети остана смаяна от внезапната и необяснима промяна в поведението му. Какво му става? Не бяха се карали. Бе ядосан, но Кети не знаеше защо. Тя обаче няма да отстъпи, независимо от това, какво ще предприеме той.

— Направете това, което смятате за необходимо, капитане — каза му студено Кети. — Чувала съм, че пиратите имат лошата слава на насилници и кръвопийци.

— А не си ли чувала, че гордостта има още по-лоша слава, уважаема госпожо? — гласът му бе твърд. — Един-единствен удар с камшик по голия ти задник ще те накара да паднеш на колене и да молиш за пощада!

— Но тогава ще се лишиш от удоволствието си, нали, капитане?

Кети се усмихна триумфиращо, защото знаеше, че този път улучи в целта. Не би я измъчвал поради простата причина, че след това не ще може да спи с нея. Себелюбието и желанието на този човек бяха нейната закрила.

— Така ли? — усмихна се бавно той. — Дори да те набият с камшик, от това не би пострадала особено моята любовна игра. Разбира се, за теб ще е малко болезнено, но общоизвестно е, че пиратите не се интересуват от комфорта на пленниците си.

— Ти… — започна Кети, но се въздържа, защото Хари се приближи към тях.

Джон го погледна нетърпеливо и помощникът му явно се почувства не особено удобно.

— Извинете, капитане, но е време за ежедневната разходка на пленниците. Да се погрижа ли за това?

— Да — отговори рязко Джон и се обърна.

Кети стоеше и хапеше устни, докато гледаше широкия му гръб. Значи сега ще изведат на палубата тези, които споделят нещастието й. Отправи поглед към спътниците си, които, клатушкайки се, изкачваха стълбите към предната палуба. Тяхното състояние все още не занимаваше момичето толкова, колкото поведението на Джон. Но скоро се вгледа по-добре. Тримата мигаха срещу ослепителната слънчева светлина. Лицата им бяха бледи и изпити, дрехите — мръсни и измачкани. Изглежда, не бяха получавали прилична храна и бельо от началото на пленничеството си. Бе изминала почти една седмица. Кети неволно извика. Бе изненадана и шокирана. Даже и да беше помисляла от време на време за другите, предполагаше, че и те като нея имат добър подслон, с тази разлика, че не трябва да споделят леглото си с някого. Сега разбра грешката си. Като се изключи една малка подробност, нейната участ беше къде по-добра! Бе ужасена от нечовешкото отношение на Джон към тези хора.

С високо вдигната глава, решително повдигна полите си и заслиза от кърмата. Джон й извика, но тя му отвърна с презрително движение на главата. Какво ли още би могъл да й направи след всичко, което й причини? Спомни си думите му за камшика, но не им отдаде никакво значение. Ще трябва да разбере, че лесно няма да отстъпи!

— Ваше височество? — Кети прекоси бързо палубата и застана до дукесата.

Старата жена обърна глава и се усмихна, като видя чии са думите, но лицето й продължаваше да бъде тъжно.

— Лейди Кетрин! Радвам се да видя, че сте добре! Започнах да се притеснявам, тъй като не ви доведоха при нас.

— Сигурно са ви предложили по-топло местенце — каза остро жената на търговеца и я изгледа от глава до пети, сякаш момичето току-що е паднало от луната. Вече не бе толкова дебела, колкото преди. — Виждам, че поне са ви дали възможност да смените дрехите си, скъпа ми лейди. Е, аз и дукесата нямаме същите привилегии.

— Моля ви, бъдете така любезна да замълчите, драга ми госпожо! — каза дукесата с авторитета, отговарящ на високото й положение. — Ако на лейди Кетрин й е провървяло, то това сигурно не е нейна грешка. Ако пък не й е провървяло, то това пак не е по нейна вина.

Мис Грейди сърдито се отдалечи. Дукесата погледна Кети в очите и я попита тихо:

— Лошо ли се държаха с теб?

Кети почувства, че се изчервява, но отговори колкото се може по-спокойно:

— Не, Ваше височество, наистина не.

Момичето по принцип ненавиждаше лъжите, но сърцето й подсказваше, че бъдещето й зависи от това никой да не разбере какво се беше случило в действителност. Лошата слава на изнасилено момиче щеше да я унищожи. Знаеше, че в такъв случай ще изчезнат всичките й надежди за успешна женитба или въобще за женитба. В Англия за кралица Виктория всяка опозорена неомъжена жена автоматически се превръщаше в проститутка. Нямаха значение обстоятелствата, при които жената бе изгубила девствеността си.

— Разбирам — очите на жената настойчиво изучаваха лицето на Кети, но в тях липсваше недоверие. Вътре в себе си момичето въздъхна с облекчение. — Къде те настаниха, дете мое?

— Аз… аз, капитанът бе така любезен да ми предостави каютата си.

Това въобще не беше лъжа, защото наистина можеше да използва каютата на Джон, а и никой не го засягаше каква цена е искал той за тази привилегия.

— Много мило от негова страна. Да си призная, учудена съм. Може би те възприема като малката си сестра или пък като дъщеря. Предполагам, че дори главорезите си имат слаби места.

— Да, да, сигурна съм, че е така — на Кети й ставаше все по-неудобно. Навярно позорът бе изписан на челото й. Затова бързо смени темата: — Кажете, Ваше височество, как се чувствате вие и мис и мистър Грейди?

Дукесата със съжаление огледа мръсната рокля, която покриваше измършавялото й тяло.

— Както виждаш, за нас нещата не се развиха така добре. Но поне сме живи и дори само за това трябва да благодарим на бога. Тези пирати обикновено не се колебаят да избиват невинни. Те са банда брутални хора, за които не важат никакви закони.

— Напълно сте права, госпожо. Ние сме брутални и сме скарани със закона.

Кети се стресна, когато ръката на Джон сграбчи леко облеченото й рамо. Трябваше да предположи, че ще тръгне след нея. Арогантната му гордост никога не би оставила ненаказано всяко неподчинение, и то пред очите на целия екипаж. Въпросът бе дали ще я пусне. Кети несъзнателно му хвърли умоляващ поглед през рамо и се опита незабелязано да се отдръпне. За нейна изненада той й позволи да го направи.

— Радвам се, че съзнавате това, млади момко. Ако продължавате да поддържате сегашния си начин на живот, със сигурност все някога ще увиснете на бесилката.

Гласът на дукесата бе изпълнен с презрение. Джон стисна устни и Кети се изплаши за старата жена. Той не бе в настроение да приема спокойно забележки от такъв род.

— Несъмнено, госпожо — Кети се отпусна, защото Джон й отговори само с леко раздразнение в гласа. — Но моите хора и аз във всеки случай предпочитаме бесилката пред гладната смърт.

Дукесата гледаше капитана с твърд поглед. Вече бе стара и така или иначе животът й наближаваше своя край. Не се страхуваше от смъртта, но и не искаше да я предизвиква. Този човек бе пират и занаятът му бе да убива. Затова посмекчи малко нелюбезния тон.

— Лейди Кетрин ми каза, че разполага с по-добри условия от нашите. Благодарна съм ви за това! Тя е все още много млада и би било ужасно, ако й се случи нещо.

Думите й бяха недвусмислено предупреждение към Джон. Кети нервно преглътна. Дано не я компрометира! Нали нищо няма да спечели от това!

— Както казахте, тя е много млада — отговори бавно той с безизразно лице. — Съгласен съм също, че е най-добре да е по-далече от опасностите. А що се отнася до неудобствата на вашия подслон, наистина съжалявам. Но би трябвало да знаете, че „Маргарита“ не е кораб за удоволствия.

— Това е очевидно, млади момко. Кога можем да разчитаме, че ще бъдем освободени?

— Ще бъде уредено, колкото се може по-скоро. След десет дни може би ще стигнем най-близкото пристанище.

— Уверявам ви, капитане, ние очакваме този момент с нетърпение.

— Вярвам ви, госпожо. А сега моите хора трябва да се върнат към задълженията си. Ако сте готова, те ще ви придружат до долу.

— Разбира се — мрачно каза дукесата и незабавно се обърна, за да тръгне.

Един моряк, който пазеше пленниците, сграбчи доста грубо за ръката старата жена. Друг пък заблъска двамата Грейди пред себе си като крякащи гъски. Кети почувства почти физическа болка, когато съзря умореното, но излъчващо твърдост старческо лице на дукесата. Трябваше да направи всичко възможно, за да им помогне. Иначе съвестта й никога нямаше да е спокойна.

— Чакайте! — извика импулсивно. Обърна се към Джон: — Нямате право да се отнасяте с тях по такъв варварски начин. Това е брутално, нехуманно. Ако продължавате да се държите така, настоявам и аз да споделя страданията им наравно с тях!

Джон я изгледа с вледеняващ поглед, но Кети бе непоколебима. Имаше вероятност да приеме буквално думите й и да нареди да я затворят заедно с другите. Ако това се случеше, то тя щеше да размени доброто ядене и мекото легло с честта си. В противен случай нямаше да отговаря на ласките му и така щеше да го принуди да осигури по-добри условия и по-добра храна за останалите затворници. Разбира се, той бе в състояние по всяко време да използва силата си. Момичето обаче предполагаше, че това не би го задоволило достатъчно. Или поне се надяваше да е така.

— Какво каза? — думите му прозвучаха заплашително спокойно и бяха предназначени само за нейните уши.

От очите на Кети хвърчаха гневни искри.

— Настоявам да се държите порядъчно и с другите пленници. Вие сте брутален с тях. Ако и за в бъдеще са затворени и гладуват, искам и аз да страдам заедно с тях!

— Слушай, сладурчето ми, ако настояваш да си заключена и да гладуваш, нямам нищо против. Но това ще стане по МОЕ нареждане, а не по твое!

Гласът му все още бе тих и Кети се надяваше, че другите не са доловили разбираемата близост, която ги съпътстваше. Разумът й казваше, че трябва да спре, но гордостта не й позволяваше.

— Би трябвало да се отнасяте към всички ни по един и същ начин — продължи безцеремонно тя. — След като ме храните и гледате добре, би трябвало да правите същото и за тях.

Джон поклати глава.

— Май не схващаш много бързо, съкровище? Аз съм капитанът на този кораб и АЗ издавам заповедите. Не си въобразявай, че можеш да ми нареждаш само защото споделяш леглото си с мен.

Кети панически се озърна и хвърли бърз поглед през рамо. Надяваше се, че недвусмислените му думи не са били чути. Но уви! Очите на мис и мистър Грейди я гледаха с шокиращо любопитство, докато тези на дукесата изразяваха голямо съжаление. Девойката цялата се изчерви. Макар че сама насочи вниманието към себе си, не искаше да се предаде. В момента мразеше Джон повече за това, че бе разкрил позора й, отколкото за това, че бе отнел девствеността й. Никога нямаше да му прости!

— Мразя те — прошепна му яростно, когато той нареди на хилещите се моряци да смъкнат долу останалите пленници.

Капитанът хвана грубо момичето за ръката и я помъкна по посока на каютата си.

— Ако нямаш нищо против, спести си лошото настроение за мига, в който ще сме сами — гневно проскърца през зъби. — В противен случай ще съм принуден да те накажа по подходящ начин!

— Не трябваше да постъпваш така! Нима не е достатъчно това, което ми причини, та трябваше да го разкажеш на всички? Толкова ли си суетен, капитане, та е необходимо да се хвалиш със завоеванията си на цял свят?

— Казах ти да мълчиш!

Този път мъчително потисканият гняв в гласа му бе ясно доловим. Подчини се, но брадичката й трепереше, когато я тикна пред себе си в каютата.

— Направи го нарочно — с разтреперан глас му каза Кети, когато тресна вратата след себе си.

— Не съм — спокойно й отвърна той. Облегна се на вратата и скръсти ръце пред гърдите си. Нямаше и следа от гнева, който се долавяше преди секунди. — А и те го знаят. Нима ги смяташ за толкова глупави?

— Със сигурност не са го знаели, преди да дойдеш и да им го кажеш! — изкрещя тя. — Имаш ли въобще представа какво направи току-що? Разби целия ми живот, ето какво направи. Никой вече не ще пожелае да се омъжи за мен. Никой джентълмен не би взел за съпруга жена, наследена от пират.

— Но ти все още не си никакво наследство — изведнъж Джон се засмя, а в очите му проблесна дяволито пламъче. — Пък и кой знае, може би ще реша да те задържа при мен като един вид домашно животно. Понякога ми доставя голямо удоволствие, като мъркаш, писанке.

Кети не успя да си поеме дъх от гняв.

— Отвратителна свиня! Нима смяташ, че баща ми няма да ме потърси? Ще ме потърси и ще ме открие. Най-добре ще направиш, ако ме пуснеш веднага, след като стигнем брега. Баща ми е властен човек. Ще нареди да те обесят двадесет пъти за това, което ми причини!

Бе толкова разгневена, че не съзнаваше какво говори. Усмивката на Джон ставаше подигравателна.

— Първо ще трябва да ме хване, котенце малко, а това трудно ще стане. Някои се опитват от години, а аз все още съм жив. Как ти хрумна, че всесилният ти баща ще стори това, което толкова много други хора не са успели?

— Ще успее. Това е всичко — не се досети за друг отговор. Произнесе тези думи през зъби, за да не прозвучат глупаво.

— Навярно няма и да опита, ако му напишеш няколко реда, с които да потвърдиш, че по собствена воля искаш да останеш при мен.

Джон каза това сякаш между другото, но очите му се насочиха неочаквано настойчиво към зачервеното й лице. Кети бе твърде ядосана, за да забележи погледа му.

— Да остана при теб! — изсмя се презрително. — Не го мислиш сериозно! Нима смяташ, че ще се откажа от бъдещето си, от семейството си, от приятелите си? И всичко това заради един мъж, който не може да направи нищо повече от това да изнасилва невинни девойки? Един мъж, който убива и плячкосва, който кара старици да гладуват? Изглежда, имаш твърде високо мнение за способностите си в леглото, капитане. Ако искаш да чуеш и мен, аз съм против.

— Ти си една малка, надута хлапачка, нали? — очите на Джон странно заблестяха. — Как можа да допуснеш, че искам да те задържа при себе си? Споменах само една възможност! Само да стигнем кое да е пристанище и ще разполагам с цяла дузина жени, които ще стоплят леглото ми. Жени, които много по-добре ще задоволят един мъж, отколкото ти. Слава богу, тогава няма да имам нужда от теб! — Кети го гледаше втрещено. Бе толкова поразена от демонстрираното подценяване на личността й, че не можа да измисли никакъв разумен отговор. Джон продължи хладно: — А що се отнася до другата част на забележките ти, ще ти отговоря точка по точка. Първо, струва ми се, че се споразумяхме, че не беше изнасилване. Второ, крада, за да преживявам. Ако някога беше изпитвала глад, щеше да ме разбереш. Трето, ако аз не убивам враговете си, те ще ме убият. А аз предпочитам да живея. И последно, искам да те информирам, че дажбите на борда на „Маргарита“ грижливо се пресмятат преди всяко плаване така, че да имаме колкото за отиване и връщане. Не и за повече. Имаме само един трюм. Когато превзехме „Ана Гриър“, запасите ни от хранителни продукти бяха на привършване. Преследвахме кораба няколко дни повече, отколкото предвиждахме. Ако хранехме твоите приятели до насита, припасите нямаше да стигнат за хората ми. Казвам ти го, за да знаеш. Пленниците не могат да ни помогнат при управлението на кораба. Те получават достатъчно, за да поддържат тялото и духа си, и наистина няма да пострадат, преди да сме стигнали пристанището. Можеш да се радваш, че бях така запленен от прелестните ти форми, че поисках да ги запазя такива, каквито са.

— Презирам те и те мразя — каза бавно Кети след дълга пауза. — Имаш най-студеното сърце, което съм срещала досега. Ако въобще имаш такова, в което вече започвам да се съмнявам.

— Не си мисли, че съм безсърдечен — дългите мигли скриха погледа му. — Освен това съзнавам напълно, че съм единственият, който носи отговорност за себе си и хората. Ще разбереш, когато пораснеш, дете мое.

— Не съм вече дете, и то благодарение на теб — отговори горчиво Кети. — Ти се погрижи да порасна бързо.

— И се наслаждавах на всяка минута от твоето израстване.

В очите на Джон отново се появи подигравателният пламък. Кети му обърна гръб. Бе твърде наскърбена, за да продължи спора. Отиде до прозореца и се загледа втренчено навън.

— Би ли ме оставил сама за известно време? — гласът й бе леден.

— Щом желаеш… Разбира се, само за малко, мила моя. Не привиквай много със самотата! Мисли за това, че тя е преходна.

Кети стисна устни и не удостои насмешката му с отговор. Чу как вратата зад нея се затвори. Зад стъклото на прозореца слънчевите лъчи си играеха с леките вълни, а пяната по тях блестеше и ги променяше всеки миг.

Гледаше с невиждащи очи. Чувстваше се смазана и безчувствена. За пръв път разбра колко много зависи от благоволението на пирата. Усмихна се мрачно. Само глупак би очаквал милост от един безмилостен човек.