Карън Робърдс
Пирати на любовта (3)

Трета глава

Няколко часа Кети остана сама със своя гняв. Така е по-добре, мислеше си тя. Всеки, който би се появил сега, щеше да си получи нещо. Те всички бяха крадци, убийци и главорези, а капитан Джонатан Хейл беше най-лошият сред тях. Тя от цялата си душа желаеше да го види на бесилката, как подигравателната му усмивка ще изчезне от посиняващото му лице. Дори самата мисъл за това повдигаше настроението й. За пръв път от няколко дни насам Кети можа отново да се усмихне.

Какво ли не би дала сега за един дълъг, остър нож! Би могла да го носи, скрит в широките ръкави на пижамата. Когато следващия път Джонатан се опита да се нахвърли върху нея, ще го забие дълбоко в гърба му. Доволна, Кети си представяше агонията му. Ала в тази каюта нямаше нито нож, нито някакво друго оръжие. Тя претършува навсякъде, но напразно. Най-обещаващото, което откри, се оказа един тежък месингов свещник. Скри го под матрака. Другата възможност бе да използва порцелановата ваза. Но се страхуваше, че нейният мъчител ще се усъмни, ако вазата изведнъж изчезне. Този мерзавец никак не беше глупав!

Освен всичко друго, Кети не искаше да облича някоя от неговите отвратителни пижами. Тя се уви като стара жена в едно одеяло и зачака, седнала на един от твърдите столове. Рано или късно капитан Хейл трябваше да се прибере в каютата си. Тогава тя ще се погрижи той да не забрави никога този ден.

Първият, който почука на вратата, беше Питързхем. Слънцето залязваше и в каютата започна да става тъмно. От седенето само в едно положение краката й бяха изтръпнали, но Кети бе твърдо решена да не се остави да я изненадат още веднъж неподготвена. Като чу почукването, се напрегна, но веднага въздъхна с облекчение. Едно нещо на този побъркан свят беше абсолютно сигурно: Джонатан Хейл никога не би имал любезността да почука, преди да влезе. Той просто би нахълтал.

— Нося ви нещо за ядене, мис — каза Питързхем, когато влезе. — Днес на обяд капитанът каза, че не се чувствате особено добре, но сега е вече седем часът и стомахът ви има нужда от нещо. Ако не внимавате, морската болест съвсем ще ви изтощи.

— Вече съм я преодоляла — отговори хапливо Кети, без да се помръдне от стола си.

Питързхем я наблюдаваше скришом, докато слагаше масата пред нея. Погледът му обхвана пребледнялото й лице, разчорлените коси и естествено одеялото, в което се беше увила. Стана му ясно какво се е случило. На капитана не му е било до бурята тази сутрин. Прекарал е времето си, наслаждавайки се на плячката от битките. Е, мъжете имат своите потребности… Самият Питързхем знаеше това много добре. Но за мис Кети се е оказало доста жестоко. Тя беше много млада и той би заложил главата си, че е била девствена.

— Добре ли сте, мис? — загрижено попита Питързхем.

— Естествено, че съм добре — просъска Кети, защото изведнъж се уплаши, че пиратът може да се досети за нейния позор. Би умряла, ако някой узнае за това. Питързхем обаче не каза нищо повече. Мълчаливо поднесе яденето и излезе.

Пъшкайки, Кети се освободи от завивката и започна да се храни. Беше много учудена, че след всичките ужаси може да изпитва глад.

Тъкмо слагаше последното парче говеждо месо в устата си, когато отново чу стъпки. Погледът й угрижено се отправи към вратата от дъбово дърво. Кой ли беше този път?

— Да… — извика тя несигурно.

През открехнатия процеп се показа главата на Питързхем и Кети се поотпусна.

— Мислех си, че една гореща баня би ви зарадвала, мис. Долу в трюма имаме една стара вана, която никой не използва. Ако желаете, ще се разпоредя да ви я донесат.

Кети размишляваше трескаво. Една баня — ето какво й беше нужно! Изтерзаното й тяло направо крещеше за това. Но ако предложението беше жест от страна на капитан Хейл, за да успокои съвестта си, по-скоро би скочила през борда, отколкото да го приеме. Никога не би приела нещо от него!

— Чия е идеята? — попита тя остро.

— Защо? Моя, мис. На кого другиго?

Това прозвуча така убедително, че неволно Кети се усмихна. Нима си мислеше, че капитан Джонатан Хейл ще се погрижи за нещо толкова маловажно като нейния комфорт — особено сега, когато си взе това, което искаше? Разбира се, че не! За него тя е едно безлично тяло без мисли и чувства.

— Благодаря, Питързхем, с удоволствие ще се изкъпя — отговори тя.

Пиратът я погледна сияещ и отново изчезна. Кети се облегна на стола и изведнъж се засрами малко от своето поведение. Не можеше да упреква точно Питързхем за всичко, което й причиниха. Той винаги се отнасяше към нея дружелюбно от момента, в който бе пленена.

Този път Кети бе подготвена за краткото почукване. Питързхем влезе, следван от двама широкоплещести моряци, които носеха ваната. Трети държеше един от нейните куфари.

— Моите дрехи! — извика радостно Кети.

— Капитанът разреши да ви донесем тези неща, мис — каза Питързхем и й се усмихна. — А аз си позволих да намеря куфара ви с нещата, необходими за сън. Правилно ли постъпих?

Само споменаването на капитана беше достатъчно да възпламени отново гнева на Кети, особено когато ставаше дума за позволение, което се отнасяше до нея. Но вече беше поумняла. Нямаше смисъл да си създава неприятности. Ако отпрати Питързхем обратно с нещата, нямаше да спечели нищо. Но ще дойде и нейният час. Марта често казваше, че който умее да чака — печели. И Кети беше твърдо решена, ако се наложи, да чака цяла вечност мига на своето отмъщение.

— Много мило, от ваша страна, Питързхем — промърмори хладно, за да скрие мислите си. Когато след малко моряците донесоха кофи с вдигаща пара вода и напълниха ваната, тя допълни: — Питързхем, какво исках още да ви кажа, когато донесохте вечерята ми… Аз, ах, аз… Не бях на себе си. Съжалявам, че бях толкова нелюбезна.

Това бе първият път в живота й, когато Кети се извиняваше на някого, и се чувстваше неловко. Но Питързхем сияеше.

— Всичко е наред, мис. Всеки има лоши дни.

Това беше непоносимо унижение, помисли си Кети, но не каза нищо. След като моряците допълниха ваната според нарежданията на Питързхем, тримата мъже оставиха Кети сама.

Първото, което направи, бе да вземе един от дървените столове и да го постави плътно пред вратата. Дори това да не попречи дълго на Джон при влизането, все пак ще има достатъчно време, за да си наметне нещо.

Кети отиде до малкия куфар и развълнувано го отвори. Само гледката на тези познати неща от нейния дом беше достатъчна да я разплаче. Какво ли не би дала сега да чуе закачките на Марта или гневните думи на баща си! Но решително избърса сълзите по бузите си. Плачът щеше да направи всичко още по-лошо.

Кети извади внимателно малката кутия с ароматни сапуни и парфюми, която стоеше най-отгоре в куфара й. Изля доста парфюм с мирис на рози във водата и като вдишваше с наслаждение, се наведе над ухаещите облаци пара. След това взе и сапун с мирис на рози, една малка изтривалка и влезе във ваната. Това се казва удоволствие! Тя облегна главата си назад и остана да лежи неподвижно в горещата вода. Скоро щеше да бъде чиста от главата до петите. Започна да търка енергично цялото си тяло. В усилията си да измие докосванията на Джон почти разрани кожата си. След това започна да мие лицето си, докато бузите й порозовяха; пое дълбоко въздух и потопи главата си във водата, като ръцете й миеха великолепните коси.

Кети отново се потопи във водата, за да измие сапуна от косите си. В този момент някой раздруса кръглата дръжка на вратата. Джон нетърпеливо натисна с рамо и ето че столът се поотмести малко, стържейки по паркета. Той надникна учудено през малкия отвор и на лицето му се появи широка усмивка. Всичко, което можеше да се види от дивата котка, беше един хълм от златисти мокри коси и две сапунисани рамена. Той тихо се промъкна до ваната. Каква физиономия само ще направи, като го забележи!

В момента, когато тя изплува, за да си поеме въздух, имаше вид, който развесели много Джон. Мокрите коси като дълги водорасли уморено висяха по раменете и лицето й. Чувайки го да се смее, тя веднага вдигна ръце, за да махне косата от лицето си. Сега можеше да вижда и беше отправила гневен поглед към наведения над нея Джон.

Докато Кети все още търсеше думи, нахалникът беше зает да наблюдава нежно очертаващите се извивки на тялото й във водата. Много е красива, помисли си той, изключително красива! В този момент от Кети се изтръгна гневен вик и тя запрати парчето сапун точно в главата му. Улучи го като с камък до лявото око. Джон се олюля и невярващ, хвана болното място. И без това не беше настроен кой знае колко миролюбиво, но сега вече кипеше от гняв. След като тази малка вещица желае такава ожесточена игра — моля. Ще има какво да види!

— Вън! — изкрещя Кети, след като си възвърна способността да говори.

Докато той се опитваше да се осъзнае, тя понечи да изскочи от ваната. Имаше намерение бързо да вземе хавлията, за да се покрие. Но Джон беше по-бърз и обви ръцете си около мократа й, плъзгаща се талия. Както и да се въртеше, тя не можеше да се освободи от неговата хватка и той със сила успя да я натика обратно във водата.

— Защо да излизам? Това все още е моята каюта — изръмжа той.

Дори само стоманеният блясък на очите му трябваше да бъде предупреждение за опасността, в която Кети се намираше. Но тя беше твърде ядосана, за да бъде предпазлива.

— Аз се къпя! — изкрещя му тя, докато той изследваше с поглед на познавач тялото й.

— Виждам! — съгласи се капитан Хейл.

— Мразя те! Вън оттук! — Кети вече не можеше да се владее.

И тъй като той не помръдваше от мястото си, тя започна като ядосано дете да рита във водата. Сапунени пръски полетяха към дрехите на Джон и той присви устни. Светкавично застана зад нея и момичето нямаше никакво време да се подготви за това, което последва.

— Струва ми се, че ти тъкмо си миеше главата, когато аз така грубо те прекъснах — каза той меко. — Нека ти помогна.

Кети усети една голяма ръка върху главата си и едва успя да поеме дълбоко въздух, преди да бъде потопена. Тя отчаяно махаше с ръце и крака, но Джон я държеше здраво. Струваше й се, че дробовете й ще се пръснат. Най-накрая той я пусна. Кети изплува, като отчаяно се опитваше да си поеме дъх.

— Свиня такава! — изкрещя тя, когато си възвърна способността да говори. — Изнасилването не те ли задоволява? Или след това удавяш жертвите си?…

— О, не всички — отвърна той и седна до нея върху мокрия ръб на ваната, като започна небрежно да си играе с кичурите коса.

Кети се дръпна и му хвърли изпълнен с омраза поглед, а той й се изсмя подигравателно.

— Само малките, сладки змийчета, които все още не са научили кой е господарят.

— Господар! — просъска Кети с наранена гордост. — Ти не си мой господар и никога няма да бъдеш, отвратително животно!

— Грешиш, сладка моя! — Джон присви очи и те се превърнаха в тесни, бляскащи прорези върху тъмното му лице. — Аз съм твой господар от мига, в който кракът ти стъпи на моя кораб. Ако не си разбрала това, значи съм бил твърде снизходителен към теб. По дяволите! Сега имам намерение наистина да променя нещата.

Пиратът отново постави ръката си върху главата й. Този път Кети нямаше време дори да си поеме дъх, преди да я потопи. Тя се заизвива насам-натам и най-накрая успя да се освободи. Джон отново посегна към нея. Кети хвана ръката му и заби зъби толкова дълбоко, че почти стигна до костта.

— Кучка! — изкрещя капитан Хейл и дръпна ръката си.

Това беше моментът, който Кети очакваше. Тя се изправи и хвърли насапунисаната изтривалка в лицето му. Минутите, които му бяха нужни, да избърше пяната от очите си, бяха напълно достатъчни за девойката да грабне хавлията и да се спусне към вратата. Кръглата дръжка лесно се превъртя, но проклетата врата не се отваряше. Кети отчаяно я блъскаше и си повтаряше: „Трябва да успея, трябва!“

— Заключена е! — изръмжа заплашително Джон от другия край на каютата.

Кети започна да обикаля покрай стената, без да откъсва поглед от приближаващия се към нея разгневен мъж. Той беше увил изтривалката около ухапаното, където се виждаха вече първите петна кръв. Кети триумфираше, защото Джон нямаше да излезе невредим, както и да завършеше разправията тази нощ.

— Така значи, големият, смел пират е заключил вратата — провокира го тя безцеремонно и запристъпва към онзи ъгъл на каютата, където стоеше порцелановата ваза. — Какво има, капитане? Нима си се страхувал, че една слаба жена може да те победи?

Джон се приближаваше бавно към нея и погледът му не вещаеше нищо добро. Но Кети не я беше грижа за това. Сега е нейният ред! Тя грабна порцелановата ваза и я запрати толкова бързо, че Джон не успя да се отдръпне. Той се олюля, защото го беше ударила в рамото. Кети трескаво затърси ново оръжие. Грабна една от неговите книги. Ако улучеше главата му, вече не би могла да се страхува от него!

— Хвърли я на земята, малко зверче! — изрева Джон и с един скок се озова до девойката. Книгата полетя и се удари без особен ефект в твърдата му гръд. Яките му ръце се обвиха около тялото на Кети и я притиснаха толкова силно, че почти спря да диша. Започна да рита и драска, но беше боса и затова не можа да причини нищо на мускулестите му крака. Ноктите на ръцете й послужиха с по-голям успех. Преди Хейл да успее да се извърне, тя изподра лицето му. Бореше се отчаяно и крещеше истерично, когато той я повлече през стаята. Изглежда, нейните обиди не му правеха никакво впечатление. Капитанът дръпна хавлията и сега я държеше чисто гола в ръцете си. Преди Кети да разбере какво става, Джон седна върху един от дървените столове и я сложи по корем на коленете си. Дългите й мокри коси се влачеха по пода, а голите й задни части се извиваха във въздуха.

— Мисля, че е време да те понауча на някои маниери, драга ми лейди — каза Джон и една силна плесница изплющя отзаде й.

Кети едва успя да си поеме дъх, когато ръката му като камшик се стовари за втори път на същото място. Той я заудря отново и отново. След няколко минути тя само хлипаше.

— Пусни ме, свиня такава! — изтръгна се от нея в момент на отчаяние, но ръката неумолимо се стовари отгоре и прогони последната й капчица гордост. Поне така си мислеше Джон.

— Отсега нататък ще правиш само това, което ти казвам, ясно ли е? — попита гневно той и отново вдигна ръка.

Кети не отговори. Отново удар!

— Ясно ли е? — попита още веднъж той.

— Ясно! — изкрещя яростно Кети, като в мислите си го пращаше в пъкъла. Той ще трябва да си плати за всички унижения, които й причини. Девойката бе горда и пиратът скоро ще легне мъртъв в краката й, ако ще да е и последният, когото щеше да види, преди да умре и тя!

— Кой е господарят тук? — продължи да пита той.

Кети отказваше да отговори. Не можеше! Просто не можеше! Джон я удари отново още по-силно отпреди и тя изстена от болка.

— Чакам! — каза капитанът заплашително.

— Ти си звяр! — изкрещя Кети, хлипайки.

Очакваше нов удар, но за нейно учудване той я пусна и стана, като просто я бутна от коленете си на пода.

— Не го забравяй — каза капитанът и тръгна към вратата. Вдигна порцелановата ваза, която беше счупена на две парчета.

Наблюдаваше я мрачно. След това огледа каютата. Ваната стоеше сред голяма локва вода, а сапунът се търкаляше на земята до масата. Завивката, мокра и смачкана на топка, лежеше до пейката. Кети седеше сгушена на пода, на същото място, където Джон я беше пуснал, обвила коленете си с ръце, за да скрие своята голота. Погледът й, втренчен в него, бе изпълнен с омраза. Джон с пренебрежение се изсмя на картината пред себе си. Наистина е време да укроти тази малка вещица!

— Стани! — заповяда той.

Кети го погледна, без да се помръдне.

— Няма — отговори намръщено тя.

— Казах, стани! — прогърмя гласът на Джон.

Кети се страхуваше, че отново ще си изяде боя, ако не се подчини.

— Не мога. Аз… аз не съм облечена — прошепна тя отчаяно. Не смееше открито да му възрази.

— Ако сега не направиш това, което ти казвам, ще съжаляваш много. Обещавам ти.

Гласът му беше мек, но Кети забеляза как потрепваха мускулите на бузите му. Джон направи една крачка към нея и тя уплашено се изправи. Трябваше да му се подчини. Не й оставаше нищо друго.

Капитанът внимателно наблюдаваше как бавно се изправя, треперейки на краката си. Студеният му поглед й отне и последната капка самоуважение. Това бе нова форма на насилие, мислеше ядосано Кети, но гордостта й я караше да държи главата си високо изправена и устните й вече не трепереха. Тя нямаше да му раболепничи.

Джон не бързаше и обстойно наблюдаваше добре оформените й гърди, дългите й хубави бедра и привлекателния червеникав триъгълник между тях. Внезапно усети горещи тласъци в слабините си. Трябваше да признае, че малкото дяволче е наистина красиво и не биваше да позволи да му влезе под кожата. Девойката го подлудяваше като никоя друга жена преди, а това беше лош знак.

Нямаше ли една стара мъдрост, която гласеше, че е опасно за един мъж да получава това, което желае? Още първия път, когато я зърна, я беше пожелал и я имаше. Но не съвсем така, както си го бе представял. Въпреки буйния си темперамент, тя беше много миловидна, много женствена, много нежна. Джон почувства непривични за него угризения на съвестта. Отиде до вратата и я отвори широко.

— Питързхем! — извика той. След това хвърли на момичето поглед през рамо и добави малко по-тихо: — Наметни си нещо!

Кети вдигна мократа завивка от пода и с облекчение я уви около себе си. След това тръгна да събира нещата си из стаята, а Джон я наблюдаваше възбудено. Когато девойката се обърна и пусна завивката на пода, той уплашено забеляза сините петна. Гледката го накара да потръпне.

Питързхем се показа на вратата. Кети отново беше облечена порядъчно и стоеше до пейката. Всичко отзад я болеше твърде много, за да седне. Питързхем хвърли бегъл поглед към нея и очите му се разшириха от изненада, когато забеляза следи от сълзи по бузите й. Смутено се обърна към капитана:

— Сър?

— Донеси още гореща вода! И аз искам да се изкъпя.

— Слушам, сър!

Питързхем изчезна бързо, за да изпълни заповедта. Знаеше, че е по-добре да не противоречи на капитана, когато гледа по този начин. Щеше да стане страшно, ако кипне. На Питързхем му оставаше само надеждата, че мис Кети не го е разгневила твърде много, макар че, изглежда, нещата вървяха натам. Никой не можеше да я спаси от последствията.

Когато той донесе топла вода за ваната, Кети безмълвно бършеше с една кърпа мократа си коса, а Джон се бе затворил в себе си. Морякът погледна ту към нея, ту към него и стисна зъби. Внимателно избърса локвата вода, която заемаше половината под. Когато най-после Джон с кимване го отпрати, Питързхем излезе с видимо съжаление.

Джон продължаваше да мълчи. Кети предпочиташе той да беснее, да фучи, да крещи. Това беше най-лошото, което той би могъл да направи. И той разбира това много добре, мислеше си Кети, докато го наблюдаваше с крайчеца на окото си как се съблича.

Гол, капитанът наистина представляваше грозна картина. Наподобяваше животно. Косми покриваха гърдите му като дебел черен килим, спускаха се надолу към корема, оставяйки все по-малка следа, и отново се сгъстяваха. Трепкащият пламък на свещта хвърляше сянка върху лицето му и то изглеждаше мрачно, дори демонично. Джон й се струваше неестествено голям, силен и мускулест. Кети потръпна. След това се изчерви, защото той внезапно погледна към нея. Извърна се бързо и се ядоса, че я спипа точно когато го наблюдаваше тайно.

— Изтъркай ми гърба!

Строгият му тон изтръгна Кети от мислите й. Джон изглеждаше смешен, сгънат на две в малката за него вана. Ако Кети не беше толкова уморена, щеше да се посмее от сърце. Но в момента едва сдържаше сълзите си.

— Казах, изтъркай ми гърба!

Момичето се втренчи в него недоумяващо. Не може да го мисли сериозно! Наистина не можеше да очаква от нея…

— По дяволите! — изрева Джон и тя скочи бързо.

— Да, господарю — промълви тя с горчивина и тръгна към него.

Джон безмълвно й подаде сапуна. Пое го, хапейки устни, и отиде зад гърба му. Какво ли не би дала сега за един нож, мислеше си Кети, докато го наблюдаваше отзад. Изведнъж мускулите на тила му се напрегнаха, сякаш очакваше да го нападнат. Този дявол сигурно умееше да чете чужди мисли. Но той нямаше от какво да се страхува. У Кети все още беше жив споменът за нанесения й побой.

— Какво чакаш? — изръмжа Джон през рамо.

Кети нави нагоре ръкави и започна да го сапунисва. Усети, че раменете му леко трепереха. Иначе беше напълно спокоен. Търкаше бързо гърба му. Кожата му беше мека като коприна и блестеше. С наслада би забила острите си нокти, за да си отмъсти, но разумът я възпираше. Стискаше зъби и след като привърши работата, се отдръпна и въздъхна облекчено.

— Имате ли други желания, господарю? — Кети не можа да се сдържи и натърти на последната дума.

Джон протегна бързо ръка и я хвана за тила. Тя подскочи от уплаха.

— Можеш да измиеш и останалото, по дяволите!

Хванал косите й, той я накара да заобиколи ваната и застана така, че да вижда. Кети вече съжаляваше за прибързаните думи. И сега очакваше тя да го измие навсякъде! Та това ще е най-голямото унижение!

— Няма да го направя — промълви Кети и започна да трепери, когато усети как ръката му хвана по-здраво тила й.

— Ти, моето момиче, ще правиш точно това, което аз ти кажа. Така че започвай!

Той я пусна и се облегна назад. Кети понечи да избяга, но заплашителният му поглед я спря. Нямаше избор. По-добре да го свърши бързо.

Кети неохотно се наведе над ваната и започна да сапунисва гърдите му. Космите по тялото му бяха къдрави и се заплитаха в пръстите й. Кети изведнъж се изкуши да хвърли сапуна и да гали с ръцете си този пухкав килим. Тази мисъл така я шокира, че направи точно обратното и докосваше тялото му колкото се може по-малко. Знаеше, че Джон забеляза това, но той не каза нищо. Беше се отпуснал със затворени очи. Кети бързо изплакна гърдите му с вода и се изправи. Капитанът отвори едно око и я погледна с премрежен поглед.

— Довърши това, което си започнала!

Кети неохотно изви глава към едрото тяло, което ясно се виждаше във водата. Нарастващото му желание прозираше.

— Аз… аз не мога! — прошепна тя отчаяно, при което Джон присви ядосано очи.

— Не можеш? — повтори той бавно, сякаш премисляше казаното.

— Не ме принуждавай! — прошепна тя с треперещ глас, ядосвайки се вътрешно на своята слабост.

Джон дълго време я съзерцаваше с поглед. Устните й трепереха, а красивите й очи бяха пълни със сълзи. Изведнъж той си спомни как някога искаше да накара най-добрата си кобила да прескочи една ограда. Тя не искаше и когато скочи, падна и си счупи предния крак. Гледаше го по същия начин, както и Кети сега.

— Легни си — каза капитанът. Тези думи изненадаха и самия него.

Кети направи това, което той й нареди, и се сгуши под завивката. Чувстваше се толкова изтощена, че не й беше въобще до свещника, скрит под матрака. Какъв смисъл имаше? Той щеше да й го вземе и отново да я накаже. Сълзи се стичаха по бузите й и мокреха възглавницата. Преди беше заобиколена само от хора, които я обичаха и се грижеха за нея, а за този човек тя не беше нищо повече от една вещ, нещо като робиня за доставяне на удоволствия. Кети хлипаше тихо. Защо трябваше да се случи това точно на нея? С какво беше заслужила такава участ?

Когато Джон угаси свещта, Кети настръхна и се премести плътно до стената. Той се напъха в леглото до нея и тя изтръпна от страх при допира с неговата голота. Джон протегна ръка към нея. Кети се ужаси. Нали той не мислеше сериозно да я принуди пак да извърши това отвратително нещо? Можеха ли мъжете да го правят повече от един път? Тя не знаеше. Никога преди това не се беше сблъсквала с тази страна от тяхната същност.

Ръката му обгърна талията й и привлече Кети към възбуденото си тяло. Тя се опита да се освободи, но усилията й се оказаха напразни. Почувства как отмалява, когато ръцете му я галеха и опипваха навсякъде.

— Аз… Ние… ти… Не можеш два пъти за един и същи ден — запротестира тя. Едва забеляза в тъмното усмивката му.

— Ако трябва и аз да кажа нещо по този въпрос — дори много по-често, мое малко невинно създание — прошепна й той в ухото.

Притисна устни до нежната кожа на шията й и започна бавно да я гали с езика си. Кети потрепери. Вече знаеше какво ще последва. Беше сигурна, че не би го понесла. Поне не толкова скоро.

Но нямаше избор. Беше негова пленница и той можеше да я има, когато и колкото пъти пожелаеше. Нямаше кой да го спре.

При тази мисъл Кети отново избухна в плач и понечи да се отдръпне, но изпищя от болка, тъй като той хвана бедрото й, за да я привлече пак към себе си.

— По дяволите! — извика Джон и я пусна.

Стана от леглото и запали свещта. Когато се обърна към Кети, видя, че тя го гледаше с широко отворени очи. Дали беше ядосан от съпротивата й? Сигурно не е очаквал да се разтопи в ръцете му!

— Обърни се! — заповяда й той.

Устата на Кети отново пресъхна. Нима искаше да я бие? За бога, не! Цялата беше подута от предишните удари и този път сигурно щеше да е по-зле.

— Аз, аз… моля те, не ме бий — прошепна девойката съкрушена, но не се помръдна, за да му се подчини.

— Няма да ти причиня болка — обеща й нежно и внимателно я обърна с гръб към себе си.

Вдигна ризата й и започна да я наблюдава, а тя лежеше тихо и смирено. Джон бе силен, много по-силен от нея! А тя бе твърде уморена. Ще трябва да издържи на всичко, което й причини! По-лошо от това не би могло да стане!

Джон гледаше нежните извивки и се проклинаше. Каквото и да бе направила, за да го предизвика, не бе заслужила този бой! Нежната кожа отзад бе червена, топла и цялата на тъмни петна. Сигурно адски боли! Рязко се обърна и започна да рови в един от сандъците. Извади една аптечка и отново се изправи. Седна до девойката и си помисли, че е ужасен грубиян. Започна да маже наранените части с мехлем. Тя не помръдна и не гъкна.

Дългите му пръсти нанасяха мехлема върху кожата й. Кети не се опита да избегне интимното му докосване. Мислеше си мрачно, че то бе по-лошо от самата болка. Унижението бе неимоверно голямо, но си оставаше факт.

След няколко минути той попита нежно:

— По-добре ли си?

На Кети й се прииска да му кресне, но това щеше да й коства много, затова поклати глава с примирение.

— Много бързо се палиш — продължи той, сякаш самата тя бе виновна за раните си. Кети отново не реагира. Тогава Джон каза рязко: — Предполагам, не си въобразяваш, че като плачеш и се сърдиш дълго, аз ще ти се извиня.

Извинение! Кети щеше да се изсмее.

Значи той си мисли, че с няколко думи може да се оправи всичко. Все пак, мислеше си тя, това би била първата крачка към целта, а именно — да го накара да сведе гордата си чернокоса глава.

— Не се притеснявай. Никога не съм очаквала подобно нещо от теб — отговори с горчивина и изтръпна, като чу как Джон си пое дълбоко въздух.

Той забеляза това и се ядоса на себе си. Наистина не искаше да я нарани. Бог му бе свидетел! Но тя е в състояние да постави на изпитание търпението дори на светец, камо ли на такъв импулсивен човек като него. В края на краищата откъде би могъл да знае, че и тя не му отстъпва по темперамент, нали? Угаси отново свещта и се върна в леглото. Лежеше по гръб и не смееше да я докосне.

— Е, добре, съжалявам — на пресекулки каза той след дълго мълчание.

Това бе толкова неочаквано, че Кети се изненада. Наистина не вярваше, че ще го направи. Нямаше ли начин да използва угризенията на съвестта му в своя полза? Би могла да се направи, че му прощава…

— Какво? — попита учудено.

— По дяволите, казах, че съжалявам — процеди през зъби той.

Кети почти се усмихна. Явно в него се водеше вътрешна борба, която му костваше много. След като вече успя да изтръгне извинение от него, значи е въпрос на време да го види така, както желае: на колене пред нея! Но и това не е достатъчно. Вече й е необходим животът му!

— Но, знаеш ли, ти сама си беше виновна — допълни той неочаквано.

— Сама съм си била виновна!? — изсъска Кети и забрави за намерението си да му прости мило. — Струва ми се, че никога не съм те молила да ме изнасилваш!

— Това не бе изнасилване. И двамата го знаем много добре — каза грубо Джон и се подпря на лакът.

— Не било изнасилване!?

— Ти също го желаеше. Мисля, че не е изнасилване, когато дамата е съгласна.

— Съгласна! Въобще не съм била съгласна! Ти ме принуди! Нямах избор!

— Признавам, че щях да те принудя, ако беше необходимо. Но така, както се развиха нещата, не стана нужда да стигам дотам. Още когато те целунах за първи път на „Ана Гриър“, разбрах, че си моя. Ти си много страстна жена или поне ще станеш, след като научиш малко повече за тези неща.

— Ти си звяр! — изкрещя Кети и рязко седна в леглото. — Всичко, което ми причини, бе отвратително! Мразя те дори само за това, че си ме докосвал! Мразя те! Ти ме изнасили, отвратителна свиня, а сега се опитваш да успокоиш съвестта си, като ми казваш, че аз съм го искала!

— А не го ли искаше? — провокира я отново.

— Не! — вече бе извън себе си от гняв.

— Да ти докажа ли противното? — гласът му бе нежен.

Обгърна я със силната си ръка през кръста и я накара да легне.

— Но… Но ти не можеш да го направиш! Та ти се извини! Как е възможно да ме измъчваш още веднъж, след като съжаляваш за предишния път?

— Не си ме разбрала правилно, сладурче. Извиних се за това, че те бих. Никога не съм съжалявал, че си взех това, което искаше да ми дадеш.

— Остави ме, долна свиня! — сърдеше се Кети. — Дебелата ти глава не може ли да разбере, че те презирам? Казах, пусни ме! — в гласа й вече се промъкваха истерични нотки, но той отново я привлече към себе си.

— Не се страхувай, малката ми! Казах ти, че следващия път ще е много по-хубаво. Сега въобще няма да те заболи, ако се отпуснеш и ме оставиш да правя…

Гласът му секна, когато устните му докоснаха нежната падинка между гърдите й.

— Никога няма да ти позволя! — прошепна на пресекулки момичето. Задърпа черните му коси с всички сили. — Това, което искаш от мен, ще трябва сам да си го вземеш! Ще си принуден отново и отново да ме изнасилваш, а аз няма да се предам. Мразя те и по-скоро ще умра, отколкото да ти отстъпя!

— Съмнявам се, момичето ми. Освен това нямаш намерение да умираш скоро.

Сграбчи ръцете й, за да я държи по-здраво. Кети се изви и замята, когато той подразни с езика си едното, а после и другото зърно на гърдите й. При това докосване по тялото й се разля сластна вълна, но успя да устои на изкушението си да му се отдаде. Този път знаеше какво ще последва. Познаваше острата режеща болка, която щеше да я прониже веднага щом проникнеше в нея членът му. Не можеше да му позволи втори път…

Той лежеше настрани, притискайки я плътно до тялото си, като внимаваше да не засегне болното място. Съблече с една ръка ризата й и когато остана гола като него, хвана крака й и го сложи на кръста си.

Кети бясно се съпротивляваше. Искаше й се да крещи и да плаче, за да си спести това унижение, но устата му бе върху нейната и задушаваше виковете й. Почувства твърдия му член да разтваря срамните й устни и очакваше болката, която щеше да последва. За нейна изненада обаче усети само нещо топло и приятно, което проникваше в нея. При това ново усещане тя не извика от болка, а само пое дълбоко въздух. Беше й хубаво…

— Казах ти, че следващия път ще е по-добре! — нежно й шепнеше Джон в ухото.

Кети се опита да събуди в себе си добре познатия гняв. Вместо това я обзе една разтапяща слабост, причинена от движението на члена му вътре в нея. Изстена от неочакваното удоволствие и ръцете й сами се обвиха около врата му.

— А-а-а, Кети! — чу гласа му, сякаш отнякъде далече в мъглата, която я обгърна. Бе така завладяна от собствените си усещания, че не искаше да губи време за размишления.

Тласъците му я люлееха като върху облак. Искаше още и още. Започна да се движи заедно с него и неопитното й тяло възбуждащо се търкаше в неговото. Той изстена и увеличи ритъма. Кети го държеше здраво, сякаш залепена за него. Но изведнъж всичко свърши.

Ядосана, тя се върна в реалността. Джон лежеше, проснат до нея, с ръка върху гърдите й. В ухото си усещаше учестеното му дишане. Тя сложи крака си върху неговия. Това не може да е всичко! Кети бе достигнала до толкова хубав момент! Какво се бе случило?

— Джон — повика го съблазнително.

— Значи вече съм Джон, така ли? Мислех си, че ме мразиш и презираш — на лицето му отново се появи подигравателна усмивка. — По това се вижда колко непостоянни сте вие жените.

— Ех, ти… — тросна се Кети и му обърна гръб. Отново успя да я засрами. „Но почакай — закани му се гневно, — почакай, силни мой пиратски капитане! Ще си получиш заслуженото, и то скоро!“

Тъкмо когато си мислеше това, отново усети прегръдката на Джон, който я привлече към себе си и я притисна до топлото си тяло. Внимателно подложи ръката си под главата й.

— Сега спи, малко дяволче — прошепна той и я целуна нежно по разпилените коси. Стори й се, че видя блясъка на белите му зъби, когато добави: — Докато все още имаш възможност за това.