Карън Робърдс
Пирати на любовта (2)

Втора глава

Джонатан Хейл носеше жертвата си без особени усилия. Изкачи стълбата, вземайки по две стъпала наведнъж, и закрачи по палубата. Някои от неговите моряци пазеха оцелелите от пасажерите и екипажа на „Ана Гриър“. Момичето на гърба му не помръдваше. Най-накрая се бе отказало от съпротивата. Джон вътрешно се усмихна. Желаеше я повече, отколкото смееше да си признае. При други обстоятелства би му доставило голямо удоволствие да укроти тази дива котка. През последните десет години, докато плаваше под черния флаг, винаги успяваше да се сдържа. Бе останал верен на принципа си да не взема пленници, защото му създаваха повече главоболия, отколкото предимства. Но може би сега щеше да направи компромис.

Капитанът се спря, повдигна лекото тяло и го положи на твърдите дъски на палубата. Кети седеше и го гледаше объркано с очи, пълни със сълзи. След всички грубости, които бе понесла, блестящите й, червеникави къдри се спускаха безредно по гърба й. Сълзите бяха оставили мръсни следи по бузите й. Стискаше здраво устни, за да не треперят. Колкото и да се мъчеше да прикрие гърдите си, придържайки с две ръце разкъсаната рокля, те ясно се открояваха. На Джон му се стори, че никога не бе срещал толкова желана жена.

— Пази я! — нареди кратко на стоящия близо моряк.

След това прекоси палубата, за да наблюдава прехвърлянето на товара от „Ана Гриър“ на „Маргарита“, който се състоеше от сребро на стойност няколко хиляди долара и бе част от задълженията на португалското правителство към Англия за доставката на шест големи фрегати английско производство. Информацията за този транспорт Джон бе получил от един платен агент, който работеше като счетоводител в португалското посолство в Англия. Най-интересното бе, че среброто щеше да се превозва съвсем неохраняемо. Наистина, корабът бе военен, но щеше да плава сам, без обичайната флота за охрана.

Когато получи тази новина, Джон не можа да повярва, че едно правителство може да бъде толкова глупаво, че да изпрати такова голямо количество сребро без подходяща охрана. Съмняваше се в тази информация, но и след грижлива проверка не намери нищо, което да я опровергае. Планът на португалското правителство бе да не привлича излишен интерес към това плаване. Дори първоначално се предвиждало среброто да се превози на невъоръжен пътнически кораб. Все пак преценили, че рискът при провеждането на операцията е доста голям и затова се стигнало до компромис: среброто да бъде превозено с един-единствен военен кораб, без охрана, все едно че става дума за обикновено плаване. Изборът паднал на „Ана Гриър“ и имало нареждане да се вземат на борда и пасажери, за да изглежда плаването по-безобидно.

Нападението над „Ана Гриър“ си беше опасно начинание. Следиха и наблюдаваха кораба от няколко дни. Не се забелязваше нищо обезпокояващо, което потвърди информацията. Все пак имаше нещо, което смущаваше Джон, но той не можеше да определи точно какво.

Едва тази сутрин реши да нападне кораба. Късният следобед бе най-добрият момент, защото по това време екипажът вече е уморен от слънцето и еднообразната работа. Предвиждаше акцията да трае по-малко от час и отново да изчезнат. С малко повече късмет нито на единия, нито на другия кораб щеше да има жертви.

Жалко, че веднага след вдигането на пиратския флаг „Ана Гриър“ не се предаде, но Джон бе предвидил и това. Дотук всичко вървеше гладко. Загубите в собствения му екипаж бяха минимални и повечето от хората му, доволни, прибираха всичко, което бе леснопреносимо. Когато акостират в някое пристанище, ще разделят всичко по равно. Джон, като капитан, имаше право на една пета от плячката. Превземането на „Ана Гриър“ представляваше блестяща сделка.

— По-бързо, Харли, Томсън! — изрева той, защото се вбеси от бавните им движения.

Двамата мъже тъкмо носеха сандък със сребро по импровизирания мост, свързващ двата кораба. В бързината да се подчинят на заповедите му едва не паднаха във водата. Известно време Джон наблюдаваше прехвърлянето на товара, след това отново се обърна към пасажерите, вече отделени от моряците и охранявани от двама мъже.

С изключение на момичето те представляваха твърде непривлекателна тълпа. Имаше един възрастен мъж с дебелата си, тежко дишаща жена, които по всяка вероятност принадлежаха към класата на богатите търговци; един надут английски лорд и прислужникът му с непроницаемо лице; глуповатата на външност прислужница на момичето, която се беше втренчила със страх в господарката си; и най-накрая една възрастна жена в грозен утринен халат с цвят на лавандула, който може би е бил модерен преди двадесет години.

„Няма нищо интересно сред тях“ — помисли си Джон, като естествено нямаше предвид момичето. Но всички пленени пасажери сигурно са богати и за всеки би получил тлъста сума като откуп. За кой ли път Джон се ядоса на желязното си правило по отношение на пленниците. Замислено поклати глава. Те ще донесат само ядове, особено жените. Само ще причинят раздори сред екипажа. И все пак е жалко! Така му се искаше да прекара поне малко време с момичето!

— За бога, капитане, погледнете дясно на борд! Цяла флота идва към нас!

Джон се обърна мигновено и погледна към морето. Един след друг на хоризонта изникваха кораби и застрашително се приближаваха към „Ана Гриър“. Вътре в себе си Джон се ядоса, че се прояви като такъв глупак. Не се вслуша в предупрежденията на тихия вътрешен глас и попадна направо в капана. С болка установи, че плаването на „Ана Гриър“ бе старателно подготвена измама.

И все пак трябваше на всяка цена да спечели, мислеше ядосано Джон и започна да дава нови нареждания на екипажа си:

— Прекратете товаренето на среброто! Бързо! Става въпрос за живота ви!

Гласът бе изпълнен с мрачна решителност и мъжете побързаха да изпълнят заповедите му. Капитанът се обърна към Хари, който се появи до него със загрижен вид:

— Намери капитана на „Ана Гриър“ и го доведи незабавно при мен!

Докато чакаше, трескаво размишляваше. Без съмнение „Маргарита“ би могла да избяга от преследвачите си, ако разполага с малко преднина. Другите кораби бяха на по-малко от час разстояние и бързо се приближаваха. Само един от тях би могъл да се справи с „Маргарита“. Въпросът сега бе как да осигури защита за всички. Когато Хари се приближи до него с капитана на „Ана Гриър“, решението бе взето.

— Доведи насам пълната двойка, възрастната лейди и момичето, Хари. Ще дойдат с нас на борда на „Маргарита“. Само така ще сме сигурни, че фрегатите зад нас ще се държат прилично!

— Слушам, капитане! — Хари изкозирува елегантно и се ухили. Джон ще ги спаси. Никога досега не беше ги подвеждал!

— Сър — обърна се Джон учтиво към кипналия от гняв капитан, — съжалявам много, че е необходимо да взема няколко от пасажерите ви като гости на борда на моя кораб. Естествено на тях няма да им се случи нищо лошо, ако тези кораби се държат на разстояние и оръдията им мълчат. Ако ли не… то имате думата ми, че ще бъдат избити незабавно. Изцяло разчитам на вас. Вие ще предадете моите думи на капитана на фрегатите.

Капитанът на „Ана Гриър“ бе пребледнял.

— Сър, нали не мислите сериозно да избягате с тези заложници! Старата лейди е дукесата на Кент, а младата е дъщерята на английския посланик в Португалия! Призовавам ви да оставите двете жени тук! Вземете вместо тях мен и моя екипаж!

Джон се изсмя и се обърна.

— Предайте моето съобщение, капитане!

Тихо даде нареждания на един от моряците си и след малко бившият капитан на „Ана Гриър“ седеше в малка лодка с шест гребци.

— Гребете! Гребете с всички сили! — изрева Джон високо от палубата.

Малката лодка се отдалечи в посока към другите кораби. Джон се прехвърли с последния пленник по моста на „Маргарита“.

— Готови за тръгване!

Въжетата, свързващи двата кораба, бяха отрязани и те бавно се отдалечиха един от друг.

— Вдигнете платната!

Голямото централно платно бе вдигнато на мачтата и известно време лудо се въртеше, докато се изду от вятъра.

— Дръжте вятъра и с бога напред!

„Маргарита“ полетя, сякаш имаше крила, и носът й запори вълните.

Когато корабът потегли, Кети се помъчи да потисне страха и хлипането си. Сълзи заседнаха като буца в гърлото й. Никога не се бе чувствала така безпомощна и самотна!

Всички пленници бяха събрани в една малка група и завързани един за друг точно под главното платно, за да не тичат насам-натам.

— Така ще бъдете съвсем близо до нас — каза пиратът, който завързваше въжето, и мазната му усмивка не оставяше никакво съмнение в значението на тези думи. Те ще платят с живота си, ако фрегатите намалят разстоянието.

— Нищо няма да ни се случи. Те няма да открият огън, докато сме на борда — каза силно дукесата с ясен глас.

Беше й жал за Кети, която видимо се страхуваше, и улови ръката на момичето, за да я утеши. Търговецът не можа да реагира на тези думи. Бе твърде зает да спори истерично с дебелата си жена.

Палубата на пиратския кораб изведнъж запращя от движение. Явно сега мъжете бяха в стихията си. Дивата пиратска банда се превърна пред очите на пленниците в екипаж от дисциплинирани, опитни моряци. Кети успяваше известно време да наблюдава и капитана. Той бе сякаш едновременно навсякъде, даваше команди и помагаше, където бе необходимо. Неговите моряци, изглежда, много го уважаваха. От всички страни Кети дочуваше приглушени изрази от рода на: „Капитанът ще ни изведе оттук!“ или „Той никога няма да ни подведе!“

„Маргарита“ бе много бърз кораб и леко се плъзгаше по вълните. Фрегатите лека-полека изоставаха, но все още бяха зад него. Слънцето залезе и задуха силен вятър. Кети трепереше от студ на мястото си под мачтата, а на старата дукеса устните й посиняха. Семейството търговци явно разполагаше с достатъчно тлъстина, за да им е топло.

Когато най-после капитанът дойде при тях, призрачно бледата луна беше високо горе на небето. С мрачно лице той наблюдаваше пленниците. Сърцето на Кети биеше лудо.

— Благодарете на бога или на това, в което вярвате, че фрегатите не откриха огън. Изглежда, вашият живот им е по-скъп от среброто. На ваше място щях да се моля да не променят решението си.

След тези думи силно извика на Хари, който веднага се появи до него.

— Вземи няколко човека и ги свалете долу! Заключете ги! Най-добре в трюма. Гледайте хубаво да завържете мъжа! Имаме си достатъчно проблеми.

Студените му сиви очи се спряха за момент върху Кети, която бързо извърна поглед и се изчерви. Гледаше я така, сякаш кроеше нещо. Тихо каза на Хари:

— Заведи момичето в моята каюта!

— Сър? — извика Хари изненадано. Не успя да скрие учудването си.

Джон му отговори сурово:

— Чухте ме. Заведете я в моята каюта и се погрижете да е добре заключена!

— Да, сър! — механично каза Хари и се ядоса, че е бил невъздържан.

Преди да тръгне, капитанът го стрелна с недружелюбен поглед.

Хари се зае незабавно с изпълнението на заповедите, като търсеше отговор на въпроса, какво ли е намислил Джон. Капитанът обичаше жените, но не беше в негов стил да ги изнасилва, още повече момиче, което явно бе още девствено. Освен това тя е лейди! Това не е жена, на която можеш да завъртиш главата и да я захвърлиш, когато ти омръзне. За такова нещо семейството й ще си отмъсти с кръв!

Хари изтръпна при мисълта, че „Маргарита“ може да бъде превзета и заложниците — освободени. Ако откриеха, че момичето е било изнасилено, ще стане горещо под краката им. Съмняваше се, че биха чакали, докато Джон бъде изправен пред истински съд и осъден на смърт чрез обесване. По-вероятно беше да го убият на място. Хари поклати глава недоверчиво. Без съмнение девойката бе красавица, но, по дяволите, никоя жена не заслужава човек да рискува живота си заради нея! Хари от опит знаеше обаче, че нищо не е в състояние да отклони Джон от решения, които вече е взел. Пък и не е работа на един моряк да казва на капитана какво да прави!

Докато наблюдаваше отвеждането на пленниците, Хари все още бе малко неспокоен. Запъти се към момичето и го отвърза. То бе така студено и неподвижно, като парче бял мрамор. Почти го завлече до каютата на капитана. Пред вратата то се вкамени и Хари почувства как ръката му трепери.

— Не го правете! — прошепна Кети и го погледна с големите си очи.

— Заповед на капитана, госпожице! — отговори й Хари и се почувства толкова неудобно, че пожела палубата да се отвори под него и да го погълне.

Тя настоятелно постави малката си длан върху ръката му.

— Моля ви, отведете ме при другите. Моля ви! Баща ми е богат. Ще заплати много, ако ме върнете невредима. Или просто ме качете на някоя малка лодка…

Гласът й секна. Хари преглътна. Не можеше да гледа повече умоляващите го очи.

— Нищо не мога да направя за вас, госпожице. Съжалявам. Ще пострадам много, ако се противопоставя на заповедите на капитана.

С леко побутване я прикани да влезе вътре. Тя направи несъзнателно няколко крачки напред и отново се обърна с лице към него. Дълбоко го трогна страхът в очите й.

— Вижте, госпожице — почти отчаяно започна той, — капитан Хейл не е светец, но не е и сатана. От осем години плавам с него и никога не съм бил свидетел на това да нарани някоя жена. Нищо няма да ви се случи.

— Много ви благодаря — каза горчиво тя и изведнъж му обърна гръб.

Явно очакваше от него да си тръгне. С безпомощен поглед Хари се оттегли и затвори вратата.

Кети, замаяна, чу превъртането на ключа отвън. Все още не вярваше, че този кошмар е истински. Разхлипа се, но скоро разбра, че от плача й няма полза. Нямаше кой да я чуе, камо ли да й помогне. Стегна се и се зае да търси възможности за бягство. Беше много тъмно. Тя с мъка намери кутията кибрит, която лежеше на масата, и с треперещи ръце запали една свещ.

Каютата бе твърде малка, за да се пести място за така необходимия трюм. Стените бяха облепени с тъмни дървени ламперии. Имаше вградени етажерки със стъкла, за да не се разпиляват нещата при бурно море. Тясното твърдо легло бе добре застлано. До него имаше кръгла маса с два стола, шкаф. Печка за въглища и няколко сандъка, наредени до стената.

Единствената възможност за бягство бе малкият прозорец. Тя се затича към него, опипа го с пръсти и широко го отвори. Студена бяла пяна изпръска лицето й и тя с разочарование откри, че се намира точно над тъмното море. Вятърът бе превърнал водата в големи вълни, които със сила се разбиваха в стените на борда. Кети се уплаши и отстъпи назад, но все още не бе изгубила надежда.

В далечината видя да подскачат дузина малки светлини, фрегатите! Те още бяха там и не се решаваха да се приближат. Кети въздъхна с облекчение. Трябва да издържи още малко и ще бъде спасена. Пиратският кораб не би могъл вечно да бяга от преследвачите си! Пръските пяна намокриха роклята й и Кети се отдръпна от прозореца. Започна да трепери от студа и влажния въздух. Сега с удоволствие би се съблякла и отпуснала в една гореща вана, би нахлузила нощницата си и… Право в леглото. Но пред нея нямаше нито вана, нито нощница. А дори и да имаше, нямаше да ги използва. Отлично разбираше защо капитанът я заключи в каютата си. Докато фрегатите я спасят, ще трябва да го държи на разстояние. Ако той се върне в каютата и я намери току-що изкъпана и настанила се удобно в леглото му, нямаше съмнение какво би последвало. Беше девствена, но това го знаеше само тя.

Все пак Кети направи компромис. Съблече мократа рокля и я преметна да съхне на един стол. След като престои цяла нощ там, на сутринта ще е в състояние отново да се облече. Скъсаният корсет би могъл да се прихване с голямата игла, която намери в малка чинийка до кутията кибрит. Разтреперана в тънката си риза, бързо изтича до леглото. Взе едно одеяло и се зави, за да се стопли. Очите й, търсещи удобно за спане местенце, се спряха на тапицираната пейка до прозореца. Взе възглавницата от леглото и се настани колкото се може по-удобно. Не бе най-доброто, но затова пък най-правилното. Нямаше намерение да заспива, преди капитанът да се прибере в каютата си.

Кети отчаяно се мяташе насам-натам в стремежа си да остане будна. Мислите й се преплитаха със събитията от деня и най-накрая се спряха на мъжа, по чието нареждане стоеше затворена тук. Неохотно си спомни хубавото лице, широките рамене и как я държеше и целуваше. Той бе пират, разбойник и съвсем неподходяща компания за една лейди, каквато бе тя. Но въпреки това целувката му я беше развълнувала и се питаше какво ли би се случило, ако се озове отново в ръцете му и дори започне да прави нещо друго с нея. Кети не знаеше какво точно бе това „друго нещо“, но то сигурно имаше връзка с начина, по който милваше гърдите й. Споменът за тази интимна нежност я възбуждаше и същевременно я караше да се срамува. Не разбираше нито себе си, нито това наполовина потискано желание по нещо, което не познаваше.

Пропъди набързо тези мисли и се съсредоточи над евентуалния план за бягство. Усилията й бяха напразни: не й хрумна нищо, което да има и минимален шанс за успех. Най-накрая главата й се отпусна върху възглавницата и тя заспа.

Силно клатушкане на кораба я събуди отново. Умореният й поглед се плъзна из каютата и за момент не разбра къде се намира. Свещта догаряше и хвърляше слаба светлина в стаята. Едно движение в противоположния ъгъл изостри вниманието й и тя се вцепени от страх. Голяма мъжка фигура бе коленичила с гръб към нея и ровеше в един от сандъците. Капитанът! От косата и дрехите му се стичаше вода. Изглеждаше така, сякаш бе попаднал зад борда. Ново силно накланяне на кораба и голям шум я стреснаха. Навън фучеше буря. Значи той е бил на палубата. Кети с облекчение си пое въздух. Докато е зает с бурята, капитанът няма да има време за нея!

Джон намери каквото търсеше и затвори капака на сандъка. Обърна се, но все още можеше да бъде наблюдаван отстрани. Започна да съблича мокрите си дрехи. Не я поглеждаше въобще, сякаш бе забравил за съществуването й. Кети се правеше, че спи, в действителност обаче го наблюдаваше скришом изпод полузатворените си клепачи.

В светлината на свещта мокрите му гърди блестяха. Следеше дори движението на мускулите по ръцете му. След малко той се извърна и се зае със събуването на панталона, който също бе вир-вода.

Кети усети, че се изчервява, гледайки го гол. Капитанът взе хавлия от леглото и започна енергично да се разтрива. Момичето не можеше да отрече, че пред нея се намира великолепен мъжки екземпляр. Тези широки рамене, тесни хълбоци и дългите, силни крака! Раменете и гърба му бяха тъмни и възбуждащо контрастираха с по-светлия цвят на краката му. Кети затвори бързо очи и се засрами от мислите си. Никога преди това не бе виждала гол мъж. Чудно и същевременно страшно бе защо тази гледка не я шокира. Сигурно нещо с нея не бе съвсем наред. Една истинска лейди би припаднала в такава ситуация.

Джон облече чифт сухи панталони, закопча ги и нахлузи нова риза. Изведнъж погледна към пейката, където тя лежеше, засмя се и бавно се запъти към нея. Малкото дяволче се правеше, че спи.

Кети видя, че идва и бързо затвори очи. Опита се да диша дълбоко и равномерно, когато той се наведе над нея, но сърцето й щеше да се пръсне. Бе сигурна, че той също чува ударите му и вече знае, че е будна. Съсредоточи се изцяло върху дишането си, когато усети, че ръката му я обгръща. Вдигна я високо и тя си наложи да лежи отпусната. Джон се засмя вътрешно на тази игра и я понесе към леглото. Положи я нежно на матрака и известно време я наблюдава. Изглеждаше толкова млада и безпомощна, както лежеше със затворени очи сред море от червеникави коси. Устните й бяха леко отворени и навлажнени. Ясно се виждаха формите на тялото й под тънката риза. Докато я съзерцаваше, в него се надигна желание, каквото не бе изпитвал от дълго време насам. Устата му пресъхна при мисълта да се шмугне при нея в леглото и да угаси огъня в тялото си. Един силен гръм го изтръгна от унеса и върна в съзнанието му бурята и отговорността, която носеше за живота на много хора. Зави Кети и се надигна.

— Някой друг път, скъпа лейди — каза нежно той.

Кети се изчерви до ушите. Дали беше забелязал, че не спи? Защо тогава я остави сама в леглото? Известно време мислеше за него. Когато най-после заспа, вече се зазоряваше.

Събуди се няколко часа по-късно, но в каютата бе все още така тъмно, както и през нощта. За момент това я учуди, но веднага се сети. Бурята! Сигурно е много страшно. Корабът бясно се мяташе насам-натам и Кети едва успя да се изправи. Трябваше да се хване за рамката на леглото. Явно някой бе влизал в каютата, докато е спала, защото легенът бе пълен с чиста вода и на масата имаше панерче с хляб, мед и чаша чай. Утринният й халат бе грижливо сгънат в края на леглото. Кети бързо го наметна и несръчно закопча копчетата. Седна на масата и се учуди, че не е гладна. Отдавна не беше яла нищо, а и вечерята бе пропаднала. Когато апетитният мирис на хляба достигна до нея, тя извърна глава, защото изведнъж й се повдигна. Корабът отново силно се наклони, Кети се хвана за корема и се затича с всички сили към прозореца. Не успя да го отвори навреме. Тъмните, бясно надигащи се огромни вълни я изплашиха, когато се наведе навън, за да повърне.

Следващите три дни прекара в леглото, като или спеше неспокойно, или повръщаше в поставения наблизо леген. Струваше й се, че ще умре и дори в края на първия ден силно го желаеше. Нищо не бе в състояние да я спаси от тази мизерия! Когато донесоха на капитана за състоянието й, той безчувствено се изсмя и нареди на прислужника си Питързхем да се грижи за нея.

Питързхем бе дребен, слаб, пъргав човек на средна възраст, който познаваше капитана от малък. От думите му Кети разбра, че е работил като коняр при бащата на Джон в Уудхем. Семейство Хейл живеело в Южна Каролина. Младият Джон се скарал с баща си и избягал, а разгневеният господар изпратил Питързхем подире му, за да го върне. Преминал през доста перипетии, докато най-накрая тръгнал по море с младия си господар. Оттогава е все при господин Джон и през целия си живот го е следвал… Преживял бил достатъчно, за да му побелеят косите! Но общо взето обичал този начин на живот и отдавна прекратил опитите си да спре капитана.

Разказът на Питързхем събуди интереса на Кети. Значи капитан Хейл е американец? Това обясняваше много неща. Чувала бе, че хората от колониите са необуздани и безразсъдни диваци и Джон Хейл потвърждаваше това напълно. Също като тях той плячкосваше, убиваше и изнасилваше жени.

От време на време капитанът идваше в каютата, за да хапне набързо или да поспи няколко часа. Първата нощ я завари да спи. Когато се събуди, Кети го видя проснат до нея. Беше съвсем гол и тя изгаряше при всеки случаен допир до него. Опита се внимателно да се отдръпне, но ръката му лежеше върху косите й и беше невъзможно да се освободи, без да го събуди. Лежеше неудобно върху възглавницата и го наблюдаваше с отворени очи. Лека-полека се отпусна и заспа отново.

Следващия път, когато се събуди, ръката му беше върху гърдите й, а коляното — между краката й. Кети се задъха при вида на тази интимна поза и при опита си да се освободи го събуди.

— Лежи спокойно! — изръмжа той и я погледна със зачервени очи.

Кети се отказа от други опити, защото се страхуваше от последствията. Джон затвори очи, но само няколко минути по-късно стана и гол, взе да се протяга съвсем неприлично. Този път Кети затвори с ужас очи. Отпред гледката беше още по-страшна.

Чуха се гръмотевици и корабът силно се олюля. Капитанът набързо се среса и облече. Раменете му бяха увиснали, а очите — зачервени от умора. С почуда девойката установи, че й е жал за него. Но това чувство се изпари, щом чу думите му:

— Следващия път, когато легна при теб, да не си с тази рокля! Питързхем ще ти избере някоя от моите пижами, след като имаш проблеми с чувството си за чест. По дяволите, все едно че спя с таралеж! Предупреждавам те, ако не я съблечеш сама, аз ще го направя. Дори ще бъде удоволствие за мен, уверявам те!

Погледна я похотливо, а тя не се осмели да му отвърне от страх да не провокира силата му. Джон напусна каютата в лошо настроение и Кети се усмихна триумфиращо. Значи големият, силен капитан се е убол на иглите й! Това бе малко отмъщение за всичко, което й бе причинил.

Въпреки приятното чувство на триумф тя не се осмели да бъде непокорна. Нямаше смисъл да предизвиква конфликти, които можеха да се избегнат.

Затършува в сандъка и намери купчина чисти ризи, от които взе една и я облече. Беше твърде голяма и ръкавите висяха почти до коленете й, но трябваше да признае, че беше много по-удобна от скъсаната, мръсна рокля. Ако се завиеше с чаршаф, когато някой влезе в каютата, облеклото й нямаше да направи впечатление. Във всеки случай то бе много по-скромно от хубавите й нощници.

Кети тъкмо бе посвикнала с новата си премяна, когато късно през нощта капитанът се върна. Завари я седнала в леглото, подпряна на купчина възглавници, да отпива с удоволствие от чаша чай. Стомахът й се беше поуспокоил, но се бунтуваше всеки път, щом корабът силно се накланяше. Джон прекоси стаята, олюлявайки се от умора, и тя го погледна с широко отворени, изпълнени със страх очи. Понечи да се измъкне от леглото.

— Ако направиш и една крачка, за да слезеш от това легло, ще съжаляваш, че си се родила, нежна госпожице — просъска той. — Давам ти още една временна отсрочка.

Кети остана на мястото си и внимателно наблюдаваше как загаси свещта и се съблече. В тъмнината можа да различи само очертанията на тялото му. Той се пъхна в леглото, а тя се стресна и се опита да го отблъсне, когато силната му ръка се обви около кръста й. Тогава усети, че Джон трепери от студ. Възможно бе да е казал истината и да иска от нея само да го стопли. Позволи му да я привлече плътно до себе си и да я прегърне в тъмното. И понеже само я държеше, тя се поотпусна. Изпитваше все още ужас от близостта на тялото му, но заедно с това се чувстваше някак странно объркана. Докато бушуваше бурята обаче, нямаше причина да се страхува от него.

Той заспа веднага. Дишаше спокойно и дълбоко. Кети се подпря на лакът и се зае да изучава лицето, което лежеше удобно върху възглавниците. Миглите бяха смешно дълги за такъв тип мъж, а устата му — изненадващо чувствена. Изпитваше странно привличане и се питаше какво ли ще стане, ако го целуне по грубите бузи… Ядоса се на тези си мисли, легна и затвори очи. След малко и тя заспа.

На следващия ден за пръв път отново блесна слънце. Когато се събуди, мястото до нея се оказа празно. Кети скочи, изтича до прозореца и се показа навън. Морето блестеше като покрито с хиляди диаманти. Слънцето сгряваше лицето й, а въздухът бе свеж и приятен. На Кети й се прииска да е навън, на палубата. Дали да помоли Питързхем за разрешение да се поразходи? Дори на престъпниците в затвора им се полага малко чист въздух, мислеше си непокорно.

„Как ли ще продължи всичко това?“ — питаше се тя, докато плискаше със студена вода лицето си. Хубавият й утринен халат се бе превърнал в мръсна дрипа и не й оставаше нищо друго, освен да облече една от нощните ризи на капитана. Те бяха чисти и покриваха цялото й тяло. Но това бе всичко, те въобще не ставаха за разходка на палубата.

Ядосана, Кети се настани на един стол с книга в ръка. На корицата бе написано с непохватен мъжки почерк: „Джонатан Крейтън Хейл“. Все още разглеждаше подписа на Джонатан Крейтън Хейл, когато влезе самият той. В момента не проумяваше нежните чувства, които изпита към него, докато го наблюдаваше заспал. Буден, пред нея бе същият онзи арогантен звяр, който я плени и измъчва. Погледна го мрачно.

— Изглеждаш бледа, лейди — каза той с отвратителна подигравателна нотка в гласа си.

— Нищо чудно — нацупи се тя. — Какво искаш, да се задуша или да умра от скука?

— Внимавай какво говориш, скъпа моя. Скоро ще видиш, че има и по-лошо.

Тръгна към леглото, като събличаше палтото и ризата си. Кети страхливо прехапа устни, забелязвайки мускулите на широкия му гръб. Краят на бурята означаваше, че сега ще се посвети изцяло на нея. Затова се стегна и започна с по-нежен тон:

— Много ми се иска да изляза на палубата, капитане.

— Какво ти пречи? Последните два дни вратата не беше заключена. Има голямо вълнение и дори да искаш да избягаш, няма да можеш. Ако, разбира се, предпочиташ моите сурови мъже пред приятната ми компания, моля! — погледна я със самодоволна усмивка, а Кети кипеше от гняв.

— Бих предпочела всичко пред вашата неприятна компания! — изсъска тя.

— Ах, така ли, скъпа лейди? Тогава иди на палубата. Питам се колко ли време ще е необходимо, докато всеки един от моите моряци те мине по веднъж? Предполагам, че преди „Маргарита“ да стигне най-близкото пристанище, ти отдавна ще си мъртва.

Очите му бяха потъмнели от гняв, а думите му я улучиха точно по слабото място. Кети се облегна назад, замълча и се загледа в него нацупено. Той й обърна гръб и се изтегна в леглото. След малко отново заговори и сякаш гневът му бе поутихнал:

— Нямам нищо против да поемеш малко въздух, но остани на кърмата и стой далече от моите хора. Те са отдавна на път и ако видят жена като теб наблизо… Накратко, да не предизвикваме неприятности! Нуждая се от всеки мъж, който имам. Не ми се ще да убивам никой от тях, загубил ума си по теб.

— За бога! — подигравателно възкликна тя. — Това поражда друг проблем. Какво да облека за тази чудесна разходка? Вашите прекрасни мъже разкъсаха дрехите ми, както може би си спомняте! — той не реагира на тази наглост от нейна страна и тя продължи по-смело: — Какво направиха вашите очарователни мошеници с нещата ми, капитане? През борда ли ги хвърлиха? Или ги използват като парцали, с които търкат палубата?

— Взехме твоите неща на борда, скъпа лейди, и ги държим заедно с другите от „Ана Гриър“. Имаш хубав гардероб: дрехи, които са доста скъпи, за да се издържа едно семейство цяла година с парите от тях, копринени колосани подплати и дори истински ирландски бродерии. Това са много ценни дрипи, уважаема.

Джон лежеше все още по гръб и сякаш не забелязваше растящия й гняв.

— Ще ми дадете ли дрехите? — гласът й трепереше и трябваше да положи много усилия, за да не се разкрещи.

— Както вече казах, скъпа лейди, те са много ценни. И принадлежат не само на мен, а и на моите хора. Не мога просто ей така да ти ги дам. Но ако искаш да ги купиш… — той се изправи и я погледна подигравателно.

— Знаете, че нямам пари — горчиво отвърна Кети.

— Кой говори за пари? Може би ще се споразумеем само двамата. Да речем, една рокля… за една целувка.

Гледаше го, изгаряща от гняв. Значи той се надява да прави търговия с нея! Сигурно наистина я взема за много наивна. Целувката с него щеше да е последното, за което би помислила.

— Е, Кети? — каза меко и я погледна. — Една рокля за една целувка. Предложението ми се струва почтено.

Кети го гледаше и се мъчеше да разгадае мислите, които се криеха зад мрачната му подигравателна усмивка, физиономията му не подсказваше нищо, но в очите му блестеше малко пламъче. Тя се изплаши, защото бе така силен и мъжествен, а погледът му бе като на изгладняла котка, пред която стои тлъста мишка. Повдигна надменно глава и каза:

— По-скоро бих целунала свиня!

Грубият отговор, изглежда, не го ядоса. Напротив, той се засмя.

— Значи по-скоро би целунала свиня, лейди Кетрин, така ли? Сигурна ли си? Съмнявам се, че в твоя добре осигурен живот някога си имала възможността да целунеш каквото и да е.

Продължаваше да й се подиграва, а тя чувстваше, че гневът й достига неподозиращи размери. Никой досега не се бе осмелявал да й се присмива! А този арогантен мъж имаше наглостта да я превръща в предмет на подигравките си. Очите й засвяткаха.

— Мразя ви! — изкрещя тя и от сините й очи заискачаха мълнии.

В своя гняв и презрение момичето изглеждаше така красиво, че Джон до болка я пожела. Приличаше му на фучаща червенокоса русалка… Стана и започна да се приближава бавно към нея, без да я изпуска от погледа си.

Кети скочи и хавлията, с която бе покрита, падна. Гърдите й ясно се очертаха изпод ленената риза. Джон се усмихна широко, а тя заотстъпва, за да потърси прикритие зад масата. Той я следваше със спокойна усмивка, сигурен в изхода на тази игра.

Кети продължаваше да отстъпва, докато опря гръб на стената.

Джон се стрелна към нея и я притисна, за да не избяга. Тя вдигна очи към него и изведнъж разбра всичко. Бе дошъл моментът, от който толкова се страхуваше. Ужасът скова тялото й. Бе така близо, че вече усещаше топлия мирис на грубата му кожа. Очите святкаха заплашително, а устните му се разтеглиха в похотлива усмивка.

На Кети никога не й бе липсвала смелост и сега се напрегна цялата.

— Пусни ме, животно! — просъска тя и с поглед му забрани да я докосва.

— Значи съм животно, а? — изръмжа той. — Това би трябвало да те привлича, скъпа ми лейди, защото преди малко ти предпочете свинята пред мен. Сега ще имаш възможност да видиш какво животно съм.

След тези думи се наведе над нея. Кети затвори очи, извърна глава и се опита с две ръце да го отблъсне. Усилията й се оказаха напразни. Изгарящите му устни срещнаха бузата, а ръката му повдигна брадичката й. Привлече главата й към себе си, докато устните му намериха нейните. Девойката се отбраняваше със страх и отчаяние, като стискаше здраво зъби. Добре си спомняше какво се случи миналия път и нямаше намерение това да се повтори.

Ръцете му я издърпаха от стената и я притиснаха към неговите гърди. В отчаянието си Кети се опита да забие нокти в лицето му, но пиратът хвана здраво ръцете й, преди да успее да му навреди. Устните му отново намериха нейните и този път му се удаде да ги раздели с език.

Тя се изви назад, но веднага почувства ясно притисналия се към нея твърд член. Езикът му докосна нейния. Едновременно с това Кети осъзна силата на ръцете, обвити около тялото й. Странна топлина запулсира във вените й. Ръцете галеха гърба й и се спуснаха още по-надолу. Бяха топли и търсещи. Краката й се подкосиха и трябваше да се облегне на него. Той наклони главата й назад и зацелува тънката й, бяла шия, а след това се върна към лицето й. Кети разбра, че е загубена. Ръцете й сами се обвиха около врата му, а пръстите й се заровиха в гъстите му тъмни коси.

Като забеляза реакцията й, Джон изстена. Взе я на ръце и с несигурни крачки я понесе към леглото.

Кети се бе сгушила в него като малко, доверчиво дете. Не можеше да му се противопостави.

Нежно я постави на леглото и легна до нея. След това я притисна силно и я целуна по онзи изгарящ начин, който почти накара Кети да си загуби ума. Трепереше и му отвръщаше с целувки.

„Не трябваше да правиш това“ — предупреждаваше я тихо един вътрешен глас, но тя не бе вече в състояние да се вслуша в него.

Ръцете на Джон изследваха извивките на тялото й през тънката риза и откриваха смайващата им женственост. Зърната на гърдите й се втвърдиха. С нетърпение вдигна ризата, която ги скриваше. Дъхът му секна при вида на тези млечнобели гърди и изпита почти физическа болка. Погали с пръст меката като кадифе кожа.

Наведе глава и започна да целува ту едната, ту другата гърда. Улови с уста едното зърно и с наслада го засмука. Кети се задъха и отвори очи. Видът на чернокосата глава, която така интимно милваше гърдите й, я върна в реалността. Изчерви се от срам, хвана с ръце широките му рамене и с все сила се опита да го отблъсне.

— Не! Моля те, престани, Джон! — умоляваше го тя и забиваше нокти в тялото му.

— Тихо, Кети — промърмори той с дрезгав и страстен поглед. — Тихо, скъпа моя!

Накара я отново да легне, нежно отмести от гърба си ръцете й и ги сложи върху главата си. Устните му се върнаха пак при гърдите й, като ги покриваше с горещи целувки. Кети се извърна страхливо и се опита да се отдръпне.

— Бъди спокойна, сладка моя — прошепна в ухото й. — Няма да ти причиня болка. Съвсем просто е, не се страхувай!

Притисна ръцете й към матрака и със свободната си ръка я съблече. В следващия момент голото й тяло блесна пред него: очите му, бавно и с нарастващо желание, се плъзгаха по бялата плът, сякаш за да я погълнат.

Кети изхлипа от страх и изненада, докато я наблюдаваше от глава до пети. А когато ръката му погали хълбоците й, отново направи отчаян опит да се освободи.

Това го накара да преметне крак върху голото й тяло, за да я задържи здраво, а с устата си заглуши виковете й. Целуваше я нежно, а ръцете му безсрамно я опипваха, галеха набъбналите зърна на гърдите й и се спуснаха към мекия корем. Тя хлипаше и мяташе глава насам-натам.

Джон не обръщаше никакво внимание на съпротивата й, а продължаваше нежно да милва корема й. После ръката му продължи по-надолу и докосна меката като коприна кожа между бедрата й.

— Не! — закрещя тя, когато приласка най-интимното й място. Ужасена, Кети стисна крака и започна отчаяна борба срещу ръката, която се мъчеше да ги разтвори.

— Отпусни се, Кети! Отпусни се, сладката ми! — говореше й Джон с дрезгав глас. — Разтвори крака, любов моя! Няма да ти причиня болка.

Думите му я ужасиха. Тялото й се напрегна и се разтрепери. Мяташе се в ръцете му и се мъчеше да избяга. Но Джон бе твърде силен и най-накрая тя се предаде. Крайниците й омекнаха. Вече нищо не можеше да направи.

Той се надигна и пъхна коляното си между здраво стиснатите крака. Най-после успя да ги разтвори широко. Кети лежеше и леко хлипаше. Не се и опитваше да му се противопостави. Едва когато почувства ръцете му върху хълбоците си, се стресна.

Гореща вълна премина през тялото й, когато членът му намери отвора между краката й и леко проникна в него. След това с бърз тласък влезе дълбоко. Режеща като от нож болка накара Кети да изкрещи. Устните му запушиха устата й. Лежеше върху нея неподвижно, задъхан, сякаш бе тичал дълго време.

Кети извърна глава, защото топлината на дъха му в лицето й я отблъскваше. Най-накрая, когато не можеше повече да издържи, Джон започна да се движи: в началото бавно, сякаш не искаше да й причини болка, а после по-бързо и по-бързо.

Кети, примирена, лежеше под него и се оставяше да прави с нея каквото си иска. Бе зашеметена от шока и не можеше да проумее факта, че това ужасно нещо действително се е случило. Един пират я изнасилваше, а тя не бе в състояние да му се противопостави. Беше твърде късно за каквото и да било.

Бе обезчестена! Никога вече не ще може да върви с изправена глава. И всичко заради това треперещо, задъхващо се животно, което се полюшваше отгоре й. Как само го ненавиждаше!

Опитваше се да мисли за нещо друго, но не успяваше. От време на време и тя се движеше, за да омекоти натиска на тялото му, а това сякаш още повече го възбуждаше. Неусетно Кети осъзна, че бе обхваната от неговата страст. Инстинктивно посрещаше всеки тласък. Той пое дълбоко въздух, потръпна и се отпусна. Кети изпита необяснимо разочарование, когато тежкото му тяло се отдръпна.

Джон лежеше и гледаше тавана. Кети се премести на другия край на леглото и му обърна гръб. Беше й топло и цялата бе мокра. Замисли се над изневярата на тялото си. Не можеше да спре инстинктивните си движения. Очите й се напълниха със сълзи на гняв и срам.

Джон чу хлипането й. Притегли я към себе си и започна да гали косите й. Тази неочаквана нежност я накара да забрави гордостта си. Изплакваше му болката си като някое дете, а той просто я държеше, милваше косите й и й шепнеше гальовни думи. Когато плачът й бавно затихна, я поотмести. Стана и се облече. Докато закопчаваше колана си, я гледаше и едва забележимо се усмихваше.

Кети бе затворила очи и не искаше да го погледне.

— Не се притеснявай, скъпа. Следващия път ще е по-хубаво — каза меко той, а после се ухили на гнева й.

Нима действително очакваше от нея още веднъж да преживее тази отвратителна сцена! Изправи се, изпълнена с гняв, и скри тялото си от погледа му с една кърпа. В очите й се четеше желание за мъст. Огледа се за някакво оръжие. Но преди да успее да намери каквото и да било, той я сграбчи в ръцете си и я накара да легне.

Безпомощна, тя се замята, оплетена в завивките и косите си, а той високо се изсмя. Когато успя да се освободи, него вече го нямаше. Кети гледаше недоверчиво към затворената врата. Никой нямаше право да се отнася с нея като с куче! В този момент реши, че капитан Джонатан Хейл в най-скоро време трябва да получи заслуженото. Ще има какво да види!