Карън Робърдс
Пирати на любовта (15)

Петнадесета глава

Раждането продължи почти двадесет часа. Когато настъпи нощта, Марта разбра, че положението ще стане трудно и прати да повикат Джон. Той трябваше да доведе лекар. (По това време бе традиция бебетата да се раждат с помощта на жени, членове на семейството на бременната майка.) Настояването не бе необходимо. Джон, пребледнял като мъртвец от виковете, идващи от затворената спалня, тъкмо го бе направил.

Дълбоките стонове бяха достатъчно лоши, но режещите крясъци на Кети от време на време бяха направо ужасяващи. Студена пот избиваше по челото на бъдещия баща и Питързхем със сила го възпираше да не хукне нагоре и да влезе в стаята, в която жена му изпитваше такива мъки.

Възрастният доктор Сандерсън закъсня с повече от три часа. Джон му се развика къде, по дяволите, се е забавил. А той му отговори да изпие чаша уиски и да не се пречка. Заизкачва се по стълбите, тресейки рядката си, побеляла коса. Мърмореше на себе си, че предпочита да помогне при раждането на двадесет бременни жени, отколкото да си има работа с бъдещ баща. Жените обикновено бяха далеч по-разумни.

Напук на Джон и за голямо учудване на Питързхем уискито не помогна много. Джон се наливаше с огромни количества, но бе толкова зает с това, което ставаше на горния етаж, че алкохолът не му действаше. Когато виковете на Кети се усилиха до крайност, му се стори, че тя вече умира и само обикаляше нагоре-надолу и се молеше. Мисълта за страданията й го разтърсваше издълбоко и правеше смешни опитите му да се убеждава, че изпитва към нея само студено презрение. Чувствата, които мислеше за отдавна мъртви, се бореха да излязат на бял свят и той се ругаеше вътрешно: „Глупак с глупаците! Можеш ли да я обичаш все още след всичко, което ти причини?“ „Не!“ — отговаряше разумът му. Цялата любов, която някога бе изпитвал към нея, е напълно унищожена, унищожена от нейното коварство!

Нов, предизвикващ съчувствие стон от вътрешността на спалнята стресна Джон. Питързхем безмълвно му подаде чаша уиски и той я изпи наведнъж. Не помогна. В съзнанието му проблесна друга мисъл: единствено неговото плътско желание е виновно за болките на Кети. Изтръпвайки и упреквайки се безброй пъти, си припомни как пренебрегна молбите и сълзите й първия път на „Маргарита“. Водеше го неутолимата му страст и желанието да я притежава изцяло. И естествено не се бе задоволил само да й отнеме девствеността. О, не! Беше го правил отново и отново, докато накрая предизвика тези ужасни мъки. Слушайки стенанията й, той се закле да не я докосва никога повече, докато е жива. Ако остане жива! Изпитваше ужасен страх, че може би вече я бе убил.

Целият следващ ден Джон отказа да се отдели от спалнята й. Връщаше яденето, което му носеха, с раздразнение и нетърпеливо поклащаше глава. Питързхем бе напълно изумен. Според него капитан Хейл вече бе изпил уиски, достатъчно да събори и най-силния кон. Но на него въобще не му личеше, че е пил много. Прислужникът правеше всичко възможно да придума Джон да полегне на дивана или да излезе навън да подиша чист въздух. Но той рязко реагираше на тези предложения. Сновеше непрекъснато напред-назад в коридора пред спалнята, изпиваше чашите уиски като вода и още повече се укоряваше. Всеки път, когато Кети изстенеше дори и съвсем слабо, той започваше да ридае, а когато викаше, пребледняваше като платно. Марта, която излизаше от време на време от стаята, да донесе гореща вода или чисти кърпи за доктор Сандерсън, бе шокирана от състоянието му. Опитваше всичко, за да го разведри. Бедният човек, изглежда, страдаше точно толкова, колкото и мис Кети!

Когато отново настъпи вечерта, виковете на бъдещата майка станаха нетърпимо силни. Вън, в коридора, Джон се вкамени, а очите му, изпълнени със страх, бяха приковани в затворената врата. Най-накрая не можа да издържи и като обезумял отвори вратата. Замръзна с дръжката в ръце. Доктор Сандерсън държеше за стъпалата малко, изцапано с кръв бебе и тъкмо го пляскаше силно по дупето. Джон стоеше там, с отворена уста, когато детето изплака жално. Доктор Сандерсън се засмя и подаде бебето на Марта. Тя се усмихна, а по бузите й се стекоха сълзи. Краката на Джон се подкосиха. Най-после мъките се бяха свършили!

— Кети? — попита с дрезгав глас.

Уплашени, Марта и доктор Сандерсън се обърнаха към него. Не бяха чули кога е влязъл. За момент го изгледаха сериозно и с укор, но после върху лицето на стария лекар се появи усмивка.

— Отпуснете се, капитане — сухо му каза той. — Като ви гледа човек, ще каже, че мисис Хейл е в по-добра форма.

— Имате син, мистър Хейл — подхвърли радостно Марта и повдигна завитото в одеяло дете, за да може да го види.

Джон го погледна недоумяващо и до съзнанието му неясно достигна само, че е баща на това бебе с червено, сбръчкано личице и кичури черни коси. Мина му през ума, че прилича на червен индианец, а после насочи поглед към жена си.

— Изчакайте, докато почистим всичко, мистър Джон — предложи внимателно Марта, като забеляза накъде гледа.

— Искам да я видя сега — настоя той.

Доктор Сандерсън кимна примирено и Марта дискретно зави Кети.

— Кети? — гласът му бе дрезгав, когато приближи леглото, а очите — изпълнени с болка, когато погледна малкото й, пребледняло лице. Чудната й коса сега бе мокра от пот и разчорлена, а устните и бузите й — обезкървени. За секунда Джон изпита ужасен страх, че може да е умряла, докато всички други се занимаваха с бебето. Но очите й се отвориха и виждайки кой стои до нея, тя се усмихна.

— Джон — едва проговори Кети, а в очите й се четеше умора. — Успях.

Начинът, по който го каза, предизвика появата на лека, изпълнена със съжаление усмивка върху устните му. Доктор Сандерсън имаше право. Изглежда, поне душевно, тя бе в по-добро състояние от него. С облекчение хвана ръката й и страстно я целуна.

— Благодаря ти за сина, любов моя — прошепна пресипнало, а гальовната дума се изплъзна от устата му, преди да може да я спре.

Кети му се усмихна мило, а сините й очи заблестяха. Това бе първият път, когато я наричаше така, — откакто войниците бяха завзели Лас Палмас. От цялото си сърце желаеше да чува повече такива думи. Джон изглеждаше ужасно. Очите му бяха зачервени, бе небръснат, а косите му стърчаха на всички страни, сякаш непрекъснато ги бе скубал. Доволна, тя забеляза, че той се бе притеснявал за нея, ужасно се бе притеснявал. Пое дълбоко въздух, като се канеше да му отговори, да го окуражи с повече нежност, но я лъхна осезаемият мирис на блудкаво уиски.

— Вониш — изненадано промърмори тя, затвори очи и веднага заспа.

Джон се усмихна глупаво и отново целуна ръката й с любов, преди да я положи нежно върху завивката. Отдалечи се от леглото и усмихвайки се все още, с несигурни стъпки се отправи към преддверието. Щом стигна там, краката му отказаха да го слушат и със силен трясък се строполи на пода. Когато по-късно доктор Сандерсън го откри, Джон вече спеше като пън. Докторът поклати глава, извика Питързхем и му помогна да пренесе капитана в спалнята му. Макар и със закъснение уискито оказа своето въздействие.

През останалите часове на нощта Джон спа непробудно и се събуди едва късно на другия ден. Плачът на едно гладно бебе проникна до него през мъглата, която го обгръщаше, и го събуди. Разтърси глава насам-натам, за да му се избистри, и посегна към каната с вода, за да премахне блудкавия вкус в устата си. Какво правеше това дете в Уудхем? Едва тогава се опомни. Плачът сигурно е на сина му! Защо никой не поглежда детето? Скочи ядосано, прекара пръсти през разрошената си коса и с несигурни стъпки се отправи към коридора. Плачът идваше от спалнята на Кети. Затова Джон с мрачна решителност се насочи натам. Тъкмо когато стигна вратата, тя се отвори. Срещу него се показа учуденото лице на Марта, която видя изтощения му вид и се разсмя. Срещайки обаче ядосания му поглед, се помъчи бързо да стане отново сериозна.

— Добро утро или може би добър следобед, капитане — развеселена го поздрави тя и се отдръпна, когато той зае с едрото си тяло цялата врата. — Моля да ме извините, капитане… — с тези думи бързо изчезна надолу по стълбите.

Джон стоеше все още на прага, когато забеляза, че виковете бяха престанали. Огледа стаята и безцелният му поглед се спря на красивата жена, която лежеше в огромното легло и го наблюдаваше развеселена. Кети! Джон я гледаше с възхищение. Тя бе така миловидна. Златистите й коси бяха сресани и вдигнати нагоре така, сякаш имаше на главата си малка корона. По челото и тила й се спускаха нежни къдрици, а очите й бяха ясни и сини като езеро в летен ден. Бузите й бяха порозовели, а на устните й лежеше леко срамежлива усмивка. Поглеждайки по-надолу, той видя причината за нейното неудобство. Малкият му син лежеше върху голите й гърди и сучеше лакомо. Кети се поизчерви, като разбра кой е обектът на съзерцанието му, но изглеждаше радостна.

— Как си? — попита тя след няколко минути мълчание. Усмихна му се сърдечно, вглеждайки се отново в небръснатото му, бледо лице. Изглеждаше така, сякаш не тя, а той току-що е преживял ужасни мъки. След малко усети и миризмата на уиски, която го обгръщаше. Джон изстена.

— Чувствам се така, сякаш главата ми ще се пръсне — призна си той, разсмя се и бръчките около устата му се врязаха още по-дълбоко. — Но по-важно е как се чувстваш ти?

— О, аз съм добре — отвърна му Кети, усмихвайки се мило на детето върху гърдата си. — Не искаш ли да дойдеш и да видиш сина си?

Джон погледна нея, после бебето и пак нея. Неговата жена! Неговият син! Силното му чувство за притежание, което предизвика тази мисъл, го върна отново на земята.

— Аз… аз трябва да се измия — запъна се той и отчаяно си помисли, че непременно му трябва време да остане сам. — Сигурно воня ужасно.

— Действително — прямо му отговори Кети и развеселена, му намигна. — Но няма значение. Това въобще няма да попречи нито на Крей, нито на мен.

— Крей? — попита унесено Джон, приближавайки се почти неохотно към леглото.

Нежността в големите й очи го привличаше като магнит. През всичките ужасни седмици в затвора, дори под ударите на камшика, сипещи се по нейно нареждане, винаги бе мечтал да го погледне така… Презираше се. Бе един слаб идиот, но въпреки това вървеше към нея. Тя изглеждаше така малка и безпомощна, когато му се усмихна, почти толкова малка и безпомощна като детето в ръцете й. Искаше му се да ги пази от целия свят и да ги закриля и в същия момент се проклинаше, че уискито е замъглило способността му да преценява правилно.

— Помислих си, че можем да го наречем Джонатан Крейтън Хейл — младши, съкратено Крей. Съгласен ли си?

Преливаше от нежност, когато гледаше хубавото му лице. Джон усещаше, че без да иска, ще бъде увлечен в центъра на ласкав, благотворен вихър. В този момент нямаше сила да устои на съблазните й. Когато протегна ръка и помилва нежно неговата, той послушно седна на леглото. Кети и детето бяха толкова близо, че чувстваше топлина на телата им. Чуваше се дори как Крей суче. Очите му срещнаха тези на жена му и той й се усмихна пряко волята си. Кети му отвърна нежно, а после Джон погледна детето, лежащо на гърдите й. „Моят син“ — помисли си с учудване и протегна пръст, за да докосне, слисан, хваналата се здраво за гърдата на Кети малка, сбръчкана ръчичка. С изненадваща сила тя стисна пръста му. Джон се загледа за момент в сина си, а после отново в очите на Кети, която се засмя закачливо на учудената му физиономия.

— Съгласен ли си да се казва Крей? — повтори тя нетърпеливо.

Джон бе объркан, защото би могъл да се закълне, че е видял истински чувства в очите й. С върховни усилия успя да си наложи да се съсредоточи над думите й.

— Да, естествено — промърмори той и извърна глава, за да не потъне съвсем в погледа й. Сега би могъл да стане, но Крей все още стискаше здраво пръста му.

Джон погледна доста безпомощно сина си и не знаеше как да се освободи от него, без да му причини болка.

— Силен е — каза най-накрая, защото не му хрумна нищо по-добро. С неприятно чувство осъзна близостта ни нежните, повдигащи се и спускащи гърди, които лежаха под ръката му.

— Като баща си.

Мекият тон на гласа й просто го съблазняваше, мислеше си отчаяно. Изкушаваше се да захвърли недоверието си и още веднъж да стане нейна жертва. Гърдите й горяха. Дишането му се учести и той трябваше да стисне зъби, за да устои на желанието си.

— Джон… — проговори Кети и го погледна от дълбините на сините си очи. Като хипнотизиран, той се наведе, докато устните му се оказаха точно пред нейните. Някакъв инстинкт го разколеба, но не за дълго. Хубавите й червени устни се разтвориха и топли, и изкушаващо сладки легнаха върху неговите, изтръгвайки стон от него. Устните му я зацелуваха с нарастваща страст, а свободната му ръка я прегърна през врата, така че тя да не може да се отдръпне. Целуваше я жадно и настойчиво, а езикът му страстно играеше в устата й. Дълго потисканото желание се разгоря с изпепеляващ пламък във вените му. Искаше я толкова много, че това го разяждаше отвътре. Никоя друга жена не бе имала такова въздействие върху него и той с болка осъзна този факт.

Сега и Кети го прегърна и отговаряше на целувките му с копнеж, превъзхождащ неговия. Пръстите й галеха нежно силните мускули на врата му, а после страстно заровиха из тъмните му коси. По ясно доловимото потръпване на тялото й Джон усети, че и тя го желаеше така силно, както и той.

Пое дълбоко въздух и я положи обратно върху възглавниците. После се загледа в сина си, който сякаш го укоряваше. Явно на детето не му бе особено приятно да прекъсват вечерята му. Тайно, Джон благодари за мълчаливото предупреждение на Крей и решително се отдръпна. Без намесата на сина си той отново би попаднал в лапите на тази вещица. Знаеше това.

Разочарована, Кети видя как Джон стисна устни, а от сивите му очи я лъхна студенина. Толкова много го обичаше и смяташе, че лека-полека ще отстъпи. Но в очите му сега пак се бе появила омразата. Сълзи напираха в гърлото й.

— Сигурно наистина ме смяташ за глупак — каза той, а очите му засвяткаха със закана. — Веднъж може да сгреша, но никога два пъти! Зад милото лице ти имаш студено сърце и си пресметлива. По-скоро бих спал с охлюв, отколкото с теб!

Кети го гледаше безмълвно, а сълзите й, безпомощни, се стичаха по бузите й. Джон се обърна и излезе от стаята. Когато вратата се затвори с трясък, тя се отпусна, ридаейки, на възглавниците. Уплашеният плач на Крей се присъедини към нейния.

В дните и седмиците, последвали раждането на Крей, Кети рядко виждаше Джон. Той работеше повече от всякога, за да направи от Уудхем преуспяващо начинание. Когато майка му е била жива, имало е куп наемни работници, обработващи земята, но щом баща му се оженил за Изабел, всичко се променило. Тя бе настоявала парите да се спестяват и затова държала да се купят роби. Маркус Хейл отстъпил, както винаги, пред молбите й. Самият Джон от едно време ненавиждаше робството, но цялото стопанство на Юга се основаваше сега на него. Голям дял от парите му бяха вложени в плантацията и ако до следващата година нямаше печалба, би изпитал сериозни трудности при изхранването на семейството си. Естествено по всяко време можеше да се върне в морето. Но на това той гледаше като на последен изход. За доброто на Крей, а ако трябваше да бъде честен, и за доброто на Кети, той искаше да изгради един сигурен и стабилен дом.

Правейки труден компромис със съвестта си, той не назначи надзиратели, а сам ръководеше полските работници. Бе на крак от изгрев до залез-слънце и работеше усърдно наравно с другите мъже. В края на работния ден бе твърде уморен, за да предприеме още нещо. Набързо изяждаше самотен вечерята си и после пак сам си лягаше. Понякога заспиваше веднага, но в повечето случаи го преследваше образът на Кети. Споменът за блестящата й като коприна коса, за мекотата на кожата й и усещането на топлото й тяло, което трепереше от страст в ръцете му, изпълваше часовете на нощта. Няколко пъти се бе изкушавал да тръгне към стаята й, за да утоли желанието си и да си вземе това, което в края на краищата му се полагаше. Но се страхуваше, че тя ще му даде не само тялото си, а повече. Тя няма да намери покой, докато не го видеше в краката си, мислеше си разгневено. По дяволите. Той обаче няма да й достави това удоволствие.

Имаше на разположение и други жени, но с болка трябваше да си признае, че не ги желаеше. При честите му излизания в града получаваше отново и отново недвусмислени знаци от много симпатични дами, но той не проявяваше към чара им нищо повече, освен слаб интерес. По ирония на съдбата единствената жена, която го възбуждаше до полуда, бе неговата законна съпруга, майката на сина му, а той все още се страхуваше да я обладае. Ако тя възнамеряваше да му отмъсти, правеше го много по-силно, отколкото го съзнаваше! Разгневен, Джон се закле да не й позволи да отиде по-нататък.

Комбинацията на умора, объркване и чисто сексуална незадоволеност го правеше много избухлив. Понякога всеки, като се почне от Питързхем и се стигне до последния работник на полето, си патеше от острия му език. Общо взето Кети бе пощадена от тези словесни атаки, но щом я погледнеше, огънят в очите му й подсказваше съвсем ясно, че тя бе истинската цел на гнева му. Отговаряше с нежност на погледите му и удвои усилията си да го спечели отново за себе си. Както водата постепенно издълбава камъка, така и тя чувстваше, че напредва бавно, но постоянно. Някоя нощ той ще прекрати войната и ще дойде при нея, а тя ще бъде готова. От леглото до сърцето му имаше съвсем малко.

В началото Джон посрещаше откритите й опити да го изкуши весело и с цинизъм, но постепенно те го разгневяваха. Скоро след раждането на Крей той бе натоварил един модерен шивач от Чарлистоун да пооправи оскъдния й гардероб и сега забеляза, че бе допуснал тактическа грешка. В тънките, блестящи къси рокли без ръкави, които най-добре подхождаха на климата на Южна Каролина, тя бе така съблазнителна за него, както Ева за Адам. Дори само един поглед към стройната й, богата на извивки фигура, когато вървеше из къщата или градината, бе достатъчен да разпали в него пламъка на желанието. А леката усмивка и провокационните погледи, които му отправяше, бяха жива мъка. Копнежът по нея бе толкова силен, че не оставяше място за други мисли. Обречен бе нощ след нощ да плува на лунна светлина в близкото езеро, за да охлади изгарящите го желания, но почти нищо не помагаше.

След като изминаха седмици, той забеляза, че тя бе имала достатъчно време да се възстанови от раждането на Крей, а неговият самоконтрол бе стигнал почти до експлозия. Нямаше вече разумна причина, поради която тя да не изпълнява съпружеските си задължения. Тази вещица веднъж вече бе грабнала сърцето му, а после безцеремонно го бе стъпкала в краката си. По-скоро би я пратил в ада, отколкото да й даде отново този шанс.

Новината, че в Уудхем се е заселило ново поколение на фамилията Хейл, се разпространи бързо в Чарлистоун. Почти нямаше следобед, в който да не пристигне карета, от която да слязат две или три елегантно облечени дами, за да се запознаят с новите си съседи. Кети, добре облечена, им сервираше скромно чай и ореховки и отговаряше дипломатично на любопитните им въпроси. Щом дамите откриха, че тя действително има титла /за разпространяването на тази информация Кети подозираше Марта/, започнаха да се надпреварват да поздравяват новодошлите. Мисис Гордън, патриархът на съседите, бе първа в надпреварата, след като откри, че е била близка приятелка на мисис Вирджиния, майката на Джон. Крей сега съвсем го разглезваха, а Джон нямаше думи да опише пресилената сантименталност на дамите. Макар че гледаше на всичките тези опити за сближаване с пренебрежение, капитанът все пак насърчаваше Кети да приема някои от поканите, с които буквално ги заливаха. Ако искаха Уудхем да бъде техен дом, не можеха да живеят като аутсайдери.

Кети избра за дебюта си в обществото един бал, даден от младата двойка Ингреймс. Джон не бе особено въодушевен, но твърдо реши да я придружи. Тайничко си мислеше, че и на него би му се отразило добре да бъде в обкръжението на други хубави жени. Не бе за вярване, че той, който години наред бе спал с много жени, сега желаеше само една. Може би трябваше да поогледа по-добре какво друго има наоколо.

Кети, от своя страна, се радваше на бала и му възлагаше големи надежди. Ще се облече чудесно и ще флиртува без задръжки с всички хубави мъже. Смяташе, че след като всичко друго се проваля, ревността ще е тази, която би довела Джон при нея. Знаеше, че той я желае. Това се познаваше по очите му, но той бе прекалено твърдоглав, за да отстъпи. Лека усмивка заигра по крайчеца на устните й. След като достатъчно дълго се моли за нейната любов, тя ще се предаде. Надяваше се да си върне обратно сърцето му чрез пламъците на неговата страст. Устните й пресъхваха при спомена за любовните игри на Джон. Много отдавна не бе нощувал при нея, отпреди около девет месеца. Трябваше да си признае честно, че и тя копнееше по него. Когато той си мислеше, че Кети не го забелязва, изпълнените му с желание погледи галеха леко покритите й гърди, а щом докоснеше случайно тялото й… това бе по-възбуждащо от всичко, за което бе мечтала. Винаги бе вярвала, че само мъжете са подвластни на плътските си нужди, но сега болезнено разбра заблудата си. Би било толкова просто да отиде в стаята му и да му се предложи, но тя искаше нещо повече от сексуално задоволяване. Искаше любовта му, ако ще и да го накара да обезумее, преди да й я признае. Щом трябва това да се случи, нека бъде така.

За вечерта на бала Кети си направи прекрасен тоалет. Роклята й бе най-хубавата, която някога бе притежавала, и приготвена специално за този случай. Бе от чиста коприна и на светлината на свещите блестеше като разтопено злато. Тънкият и прозрачен като паяжина корсет се държеше от здрави панделки, които се спускаха ласкаво по раменете й, преди да се кръстосат върху гърдите в широки рюшове. После отново се срещаха на гърба й, което подчертаваше тънката й талия. Оттам роклята се разливаше в пищна широка пола. Шията, раменете и ръцете, както и началото на гърдите й бяха открити. Моделът бе семпъл. По този начин ефектът от роклята зависеше изцяло от красотата на притежателката й. На Кети тя стоеше фантастично.

Марта направи съвсем проста прическа от златистите й коси, като ги нави и прихвана със сапфиреносиня шнола, а част от къдрите й остави да падат свободно по гърба й. На ушите й кокетно висяха златни обеци със сапфири, а една подхождаща чудесно към тях огърлица, която някога била притежание на майката на Джон, красеше деколтето й. Малки златни пантофки и дълги златисти ръкавици придаваха блясък и завършеност на тоалета. С големите си сини очи и изчистени черти на лицето Кети приличаше на принцеса от приказките.

— Мила моя, ти представляваш чудесна гледка — каза доволно Марта, щом Кети бе готова. — На капитан Хейл ще му изтекат очите по теб.

Кети се усмихна на бавачката си. Нищо не убягваше от погледа на Марта. Но в този момент младата жена бе твърде развълнувана и напрегната, за да я смъмри. Вместо това спонтанно я целуна по бузата.

— Точно това е целта ми, Марта — намигна й хитро и излезе, полюшвайки грациозно широките си поли.

Когато слизаше по стълбите, видя, че Джон нетърпеливо обикаля из антрето и тя имаше възможност незабелязано да го изследва с поглед. Облечен в сив костюм от кадифе и сребриста жилетка, той бе невероятно привлекателен. Горда от факта, че го притежава, тя плъзна поглед по красивата му, мускулеста фигура. Изглеждаше като истински джентълмен и дори само тази гледка бе достатъчна да ускори ударите на сърцето й. По изключение косите му бяха прилежно сресани и блестяха синьо-черни на светлината на свещите. Тъмното му лице бе грижливо избръснато и изглеждаше чудесно. Черните вежди бяха сключени над носа от гняв и нетърпение. Явно настроението му не бе особено добро и ако планът й успееше, то щеше да се развали още повече до края на нощта.

Погледна джобния си часовник, а после — нагоре към стълбите. Стъписа се, когато я видя. Огледа неспокойно вида й, блестящата й коса, хубавото лице и почти голите й гърди. Изкриви ядосано уста и й обърна гръб, защото бе забелязала жадния му поглед.

— Можем ли да тръгваме? — попита той и си наложи гласът му да прозвучи хладно, когато тя застана до него.

Главата й бе почти до раменете му. Хвана го нежно под ръка и вдигна очи към него. Изненада го тъкмо когато гледаше алчно голите й рамене. По бузите му изби червенина, понеже бе уловила погледа му, но не каза нищо. Кети също мълчеше. Излязоха навън и той й помогна да се качи в каретата.

Балът, почти във всяко отношение, бе шумен успех, но не и за Кети. Десетки свещи осветяваха дългото помещение, а оркестърът върху повдигнатия подиум свиреше огнени мелодии. По лъскавия паркет танцуваха дами с развяващи се рокли във всички цветове на дъгата — от нежните, скромни пастелни тонове, които подобаваха на дебютантките, до искрящите, предпочитани от по-възрастните дами, цветове. Водеха ги изискано облечени джентълмени. След като поздравиха домакините, Джон поведе жена си на танц сред множеството. Танцуваха сковано: той я държеше правилно на една ръка разстояние от себе си, без да й промълви ни дума. Кети бе обидена и едва изтърпя музиката да спре. Веднага се отдръпна от мъжа си и се усмихна на един младеж, който бе съвсем близо до нея. Момчето бе направо заслепено от красотата й и в същия миг я покани на танц. Кети се съгласи с кратка, учтива забележка и се понесе с него във вихъра на танца, без дори да удостои с поглед Джон.

След това я затрупаха покани от почти всички присъстващи господа. Младите и неженените проявяваха най-голям интерес към нея. Кети ги окуражаваше с лъчезарното си веселие, на което помогнаха няколко чаши пунш с шампанско, предлагани й непрекъснато. С крайчеца на окото си от време на време поглеждаше и към Джон, танцуващ с тази или онази красива дама. Изглежда, той не се интересуваше от изчервяващи се млади момичета, а предпочиташе по-възрастните и по-опитните жени. Кети изпита почти физическа болка, когато го видя да се усмихва с пленяващ чар на една дама, която знаеше явно всичко за играта между мъжа и жената. „Проститутка“ — помисли си гневно Кети, обърна се и удвои усилията си във флиртуването.

Щом бе обявено началото на вечерята, тя позволи на хубавия млад мъж, с когото бе танцувала, да я заведе до масата. Той бе на около двадесет и пет години и се казваше Пол Харисън. Бе прието омъжените дами да се хранят заедно със съпрузите си, но последният й поглед към Джон я накара да вземе друго решение. Тъмнокосата му глава тъкмо се бе надвесила над разюзданата жена. Кети не виждаше основателна причина да го чака. Затова се засмя и продължи да флиртува с Пол, сякаш на света нямаше нищо, което да я притеснява. Кой ли би могъл да предположи, че имаше главоболие и че яденета има в устата й вкус на трици. В другия край на стаята видя Джон и партньорката му. Това бе предишната жена и сега тя го гледаше с такъв копнеж, че на Кети й прилоша. Ядосано изпи наведнъж нова чаша пунш с шампанско и се усмихна объркано на развеселения Пол, когато я върна обратно в балната зала.

Пол танцува още два пъти с нея и всеки път ставаше все по-решителен. Ръцете му, уж случайно, погалваха талията й, а Кети, вместо да го отблъсне, му се усмихваше щедро и окуражаващо. Тази нощ протичаше съвсем не така, както я бе планувала, но нямаше намерение да излага на показ своето тъжно и отчаяно положение. След като Джон не се интересуваше от нея, защо тогава тя да се интересува от него? Пол я поведе към верандата, а тя нямаше нищо против.

Хладният нощен въздух я накара да се опомни. Докато младежът я разхождаше, тя се опита да се отскубне от него. Тъкмо се канеше да отвори уста, за да му каже, че иска отново да влязат в къщата, когато зад него се появи една дълга сянка. Неучтиво и силно ръката на Джон се стовари върху рамото на Пол, а гласът му прокънтя като хладна стомана.

— Извинете ме, Харисън, но бих искал да завърша този танц с жена си.

Тези думи бяха казани съвсем спокойно, но Пол, като попарен, пусна веднага Кети. В негова защита трябва да бъде споменато, че до този момент той напълно бе забравил, че любимата му е омъжена. И сега, когато бе респектиран от впечатляващата сила на Джон, се оттегли по-скоро бързо и страхливо, отколкото с достойнство.

Кети погледна ядосано Джон и повдигна брадичката си така, сякаш щеше да му се кара за това, което току-що бе направил. Вътре в себе си съвсем не бе така убедена в поведението си. Веднъж вече той бе достатъчно разярен, за да извърши убийство — случката с Хари, — а този път тя щедро бе дарявала с вниманието си друг мъж. Освен това сега бе съпруга на Джон. В момента обаче й бе все едно какво ще прави с нея. След като той може да се наслаждава на опитите за сближаване с онази жена, то тогава и тя имаше право да си позволи едно безобидно удоволствие.

За нейно учудване в гласа му нямаше и следа от бясната ярост, която очакваше. Вместо това той бе ледено сдържан.

— Предлагам да се върнем в залата и да завършим този танц. Твоето поведение тази нощ предизвика достатъчно приказки. Струва ми се, че не трябва да ги подхранваме повече.

С дългите си силни пръсти улови здраво ръката й. Кети се взря в тъмнината и се опита да прочете изражението на лицето му, но бе невъзможно.

— А какво бе твоето поведение? — ядосано извика тя и се помъчи да се освободи от хватката му. За нищо на света не искаше да се оставя да я сплашат! След като нейното поведение не е било безупречно, то и неговото бе поне също толкова лошо!

— Ревнуваш ли, жено? — тъжната усмивка показа белите му зъби, които блеснаха в тъмнината. — Нямаш причина. Оставих очарователната Анабела, защото предпочетох теб. Виждаш ли, тази нощ реших да ти дам това, което желаеш.

Докато й говореше, безцеремонно я мъкнеше към балната зала. Когато светлината освети лицето му, Кети шумно пое въздух. Бе надянал маската на джентълмен и само който го познаваше така добре като нея, можеше да види гнева в очите му.

— Усмихни се, жено — почти галантно й каза той, когато се устремиха през големите летящи врати, за да танцуват. — Нали не искаш хората да си мислят, че сме се карали?

Кети се огледа и видя многото любопитни погледи, отправени към тях. Вътре в себе си трепереше от яд. Никога преди не бе виждала Джон в състояние на скрита, но страшна ярост. Въпреки това вдигна гордо глава, за да му се усмихне заради наблюдаващите ги. „Какво може да ми направи?“ — питаше се тя. Той не бе от този тип мъже, които бият жени. А предложението да сподели леглото си с нея пасваше чудесно на плановете й. От какво тогава се страхуваше толкова?

Щом музиката спря, съпругът й, подчертано нежно, я прегърна през кръста и поведе през множеството. Единствено Кети усещаше силните му, мускулести ръце, които я държаха здраво. Усмихваше се механично и подхвърляше весели отговори на мъжете, които продължаваха да я канят на танц. Отговаряше с подходящо разкаяние на преценяващите я погледи на конкурентките й, а вътрешно се бунтуваше. „Проклетите стари лисици!“ — мислеше си тя и продължаваше да се усмихва.

Когато Джон отиде да донесе палтата им, Кети без малко щеше да избяга, за да се скрие. Мисълта да прекара половин час сама с мъжа си в затворена карета й се струваше непоносима. Имаше чувството, че той крои някакво наказание за нея, но какво? Докато размишляваше над различните възможности, той се върна с палтата и планът за бягство се стопи.

Държеше я нежно за ръката, когато се сбогуваха със семейство Ингреймс, но щом напуснаха къщата, учтивата усмивка падна като маска от лицето му. Знаеше си. Той е подготвил някакво наказание за нея. И искрите гняв в очите му не оставяха никакво съмнение в това. Сърцето й биеше лудо, когато мълчаливо й помогна да се качи в каретата. После той сам се качи и даде знак на кочияша.

Вътре каретата се осветяваше само от един-единствен фенер. Кети наблюдаваше мрачното лице на мъжа си, който седна срещу нея. Погледът му срещна нейния и той бавно й се усмихна. Тази гримаса му придаде вид на някакъв злодей.

— Ела тук, жено — каза й много нежно.

Но когато Кети продължи да го гледа несигурно с големите си очи и не помръдна, усмивката изчезна от лицето му и на него се изписа гняв.

— Казах, ела тук!

Тази заповед изсвистя като удар с камшик. Кети нервно облиза устни.

Джон бе вперил див поглед в устните й.

— Зззащо? — запъна се тя и се поотдръпна, колкото се може по-назад, облегната плътно на дебелата кадифена тапицерия.

— Ще ти дам това, което от седмици желаеш от мен. Сигурно няма да го отречеш?

— Аз… аз… ако имаш намерение да ме любиш, нямам нищо против. Аз съм все още твоя жена и зная, че имаш известни права — всъщност тези думи трябваше да прозвучат хладно и разумно, но вместо това будеха съжаление. По неизвестна причина тя изпитваше необясним страх от него. Краткото доволно проблясване на очите му показа, че той го знаеше.

— Да, имам. И възнамерявам да ги ползвам, и то сега!

Съвсем непринудено сложи ръка върху нейната. Внезапно я дръпна към себе си и Кети падна върху коленете му. Намести я така, че да седне и я хвана за гърлото с ръка. Втренчи се в пребледнялото й лице.

— Джон, моля те… — прошепна тя уплашено, когато лицето му се доближи до нейното. — Почакай…

— Отричаш ли, че през последните седмици се опитваше да ме подмамиш в леглото си? — в тези думи, произнесени точно в ухото й, прозвуча закана. — И този малък неуспешен инцидент не бе ли плануван, за да ме накара да ревнувам? Е?

— Не бе така… — слабо запротестира Кети въпреки растящия страх от втвърдяващите се мускули, върху които седеше.

— Не бе така ли?

Наведе глава над нейната, а устните му задушиха всяка следваща дума.