Фабио Ланзони
Загадъчният мъж (9)

Глава 9

— Джори? — Сойър отвори вратата и се втренчи в нощта. — Какво правиш тук?

— Аз… Не знам — долетя гласът й някъде от сенките. После тя пристъпи напред и той я видя ясно на лунната светлина, която белият сняг отразяваше. Беше облякла палтото, което беше купил за нея, и дълга пола. Носеше ботуши с високи токчета. Беше без шапка, черните къдрици достигаха до раменете й. Лицето й беше измъчено.

— Приятелката ми беше убита.

— Кловър Хартдейл е била твоя приятелка?

Джори кимна.

— Не бях я виждала от десет години, но бяхме заедно един път това лято, а също и миналата неделя. Господи! Кой би заклал една невинна жена?!

Той се взря в лицето й, в очите й, които му се сториха огромни.

— Искаш ли да влезеш? — Отвори по-широко вратата. С жест посочи към вътрешността на къщата.

Тя сякаш не чу въпроса му. На свой ред попита:

— Откъде разбра, че съм тук?

Знаеше, защото отново не можеше да заспи. Беше отишъл до прозореца и бе втренчил поглед в нощта. Размишляваше. И беше видял светлината на фаровете. Колата навлизаше в алеята, която водеше към къщата. Беше разбрал още преди „Рейндж Роувърът“ да се беше появил в полезрението му, че това е Джори. Сви рамене.

— Чух колата. Минава полунощ, затова погледнах да видя кой идва.

— Съжалявам, че те събудих.

— Не си. Влез, Джори.

Тя погледна някъде зад гърба му, а после срещна погледа му.

— Не знам дали трябва.

— И защо дойде?

— Не знам… Нещо ме накара да дойда. Предполагам, че къщата. Може би съм си помислила, че едно познато място би ми предложило утеха след случилото се.

— А може би си си помислила, че аз бих могъл да ти предложа утеха — каза той тихо, като направи крачка напред и постави ръката си върху ръкава на палтото й.

Тя сведе поглед към ръката му, а после отново го погледна право в очите.

— Може би и ти си част от причините, накарали ме да дойда тук. Но…

— Но ти се противопоставяш на тази причина, нали? — каза той нежно. — Знам, Джори. И двамата се противопоставяме.

Тя започна внимателно да го изучава.

— В селцето сигурно ще се намерят хора, които ще кажат, че ти си убил Кловър. Но аз знам, че не си ти.

— Откъде знаеш?

— Просто знам.

Вятърът раздвижи клоните на боровете, които растяха до входната врата. По тях и около тях се посипа сняг.

— Влез вътре, Джори.

— Кой си ти, Сойър?

Въпросът го накара да застане нащрек. Изведнъж между тях се появи напрежение. Беше готов да й даде всичко, от което има нужда — рамо, на което да се облегне, утеха и мили думи. Всичко, с изключение на истината.

— Кой мислиш, че съм?

Тя сви рамене.

— Не знам… А може би пет пари не давам… тази вечер.

— Може би и аз не давам пет пари… тази вечер. Той стисна по-силно ръката й и леко я дръпна към себе си, принуди я да направи крачка. Видя, че цялото й тяло трепери.

— Влез, Джори! — Гласът му беше станал по-дрезгав. — Позволи ми да ти помогна. Трябва да се стоплиш.

— Не ми е студено.

— Но ти трепериш.

Очите им се срещнаха и той разбра, че не студът я кара да трепери. Той също го чувстваше как се надига у него — силно желание, което го разтърсваше дълбоко. Наведе се към нея и нежно докосна устните й със своите. Допирът беше толкова лек, че тя едва го усети, но беше толкова сладък! Трябваше да направи крачка назад, за да не я вземе още там с устните, ръцете и силно възбудената си мъжественост. Тя изглеждаше изненадана. Заради спонтанната му целувка и заради отдръпването му.

— Какво беше това? — попита го тя, както винаги, искрена до безочливост.

— Какво мислиш, че беше?

Тя поклати глава, погледна го несигурно, а после каза, като че ли току-що беше успяла да се пребори със себе си:

— Ще вляза.

Той кимна и отстъпи, за да й направи път. Тя тропна с крака, за да падне снегът от ботушите й, и се огледа в малкия и тесен вестибюл. На едната стена имаше три врати. И трите бяха затворени. После погледна към стълбите, които водеха към втория етаж.

— Когато живеех тук, фоайето беше огромно — каза тя. — Имаше камина и балкон, който се спускаше над нея от втория етаж. На кой етаж живееш?

— На третия.

Той затвори вратата. Вятърът остана навън, а малкото коридорче й се стори още по-малко.

— Моята стая беше на третия етаж. — Фантазирах си, че живея в къщичка сред дърветата, защото отвсякъде бях обградена от клоните им. Когато погледнех през прозореца, виждах единствено зеленината и небето.

Започнаха да се изкачват по стълбите. Стигнаха до площадката на втория етаж. Там имаше още повече врати, които водеха към още повече апартаменти. Обърнаха се отново към стъпалата. Къщата беше тиха. Наемателите спяха зад затворените врати. Беше тихо и тъмно, защото той не беше запалил осветлението.

— Толкова е странно — прошепна тя. — Стълбището си беше тук, но беше огромно. Всички тези стени и врати смаляват пространството.

Той я заведе до третия етаж, който беше разделен само на два апартамента. Онзи, който се намираше в другия край на коридора, беше празен. Малко след пристигането на Сойър, младата двойка, която го заемаше, си беше тръгнала. Вратата на неговия апартамент беше отворена — така, както я беше оставил. Той посочи с ръка и каза:

— Аз живея в този апартамент. Видя, че тя кимна.

— Да, тази беше моята стая.

И тогава му се изясни връзката между двамата, усещането, което имаше за нея, още преди да я види. Не само живееше под покрива, под който тя беше прекарвала летата на детството си, но просторният апартамент, който се намираше точно под стряхата, беше нейната някогашна спалня.

Без съмнение, нещо от нея беше останало тук. Той беше го усетил, затова, когато я срещна, тя му се стори странно позната. Като че ли вече беше част от неговия живот.

Тя влезе в стаята и остана там, по средата. Леко въртеше глава наляво и надясно, за да огледа всичко. Той не беше запалил лампата. И тази нощ, като много други, беше прекарал в разходки в тъмното. Снегът и отразената лунна светлина осветяваха стаята през високите до тавана прозорци, които не бяха покрити със завеси. Изпъкваха очертанията на мебелите и скосеният таван.

— Да, това беше моята стая — прошепна тя, като продължаваше да се върти бавно, както се въртят балерините от музикалните кутии. — Изглежда съвсем същата. Съвсем същата. С изключение на… — Тя отиде до прозореца и погледна навън. — Тогава оттук не се виждаше нищо. Дърветата…

— Сега клоните на дърветата са голи — каза той, застана зад нея и погледна към покритото със сняг поле долу. — Но когато дойдох тук, зеленината закриваше гледката. Точно както каза и ти.

— Сойър… — Тя се обърна към него, лицето й беше само на няколко сантиметра от неговото. — Радвам се, че ти живееш в тази стая. Винаги съм мислила за нея като за своя собствена. Винаги съм мразела дори мисълта, че мога да я деля с някого.

— Но не и с мен?

— Не, всичко е наред. Бих я делила с теб — каза тя нежно. — Не знам защо е така. Но е точно така.

Той кимна. Мислеше, че не беше планирал да сподели с нея нищо от живота й в Близърд Бей. А ето че я канеше в нейния собствен свят, защото имаше нужда от нея тук и знаеше, по някакъв необясним начин, че в това няма нищо лошо. Сега, след като тя вече беше тук, той отчаяно се нуждаеше да забрави всичко друго, да забрави месеците на самотни терзания. Изпитваше трескава нужда да се освободи и емоционално, и физически.

— Защо не си съблечеш палтото? — попита той тихо и протегна ръка към най-горното копче.

— Не бива да… оставам.

— И защо не бива?

— Ти не ме искаш тук.

— Искам те, Джори.

Той нежно освободи още едно копче от затвора му, като внимаваше да не докосне нежната извивка на гърдите й, скрити под дебелия памучен пуловер.

— Днес следобед ти ми каза да замина.

— Не исках да го казвам. — Той разкопча още едно копче. После и последното. Внимателно пъхна ръцете си под палтото и го плъзна надолу по ръцете й. То падна на пода зад нея.

— Щом не си искал, защо го каза?

— Нима никога не казваш неща, които не си искала да кажеш? Думи, които би искала да си вземеш обратно после?

Тя се замисли над думите му. Сви рамене. Все още не беше свалила плетените си вълнени ръкавици. Той хвана дясната й ръка, издърпа ръкавицата и поднесе дланта й към устните си. Целуна я нежно. Толкова нежно, колкото преди малко и устните й. Нежно, а всъщност искаше да й се нахвърли като ненаситен хищник. Издърпа и другата ръкавица. Взе и двете й малки, ледени длани в своите и се взря в очите й.

— И сега какво? — попита тя тихо, като потърси очите му.

— Какво искаш?

— Мисля, че знаеш. Мисля, че и ти искаш същото.

Дъхът секна в гърлото му, когато той видя издайническото пламъче в очите й. Не се осмеляваше да диша, нито да се движи, защото, ако го направеше, магията можеше да изчезне. И тогава той щеше да остане сам с острата болка и празнината.

Тя беше тази, която издиша. Дъхът й излезе като нежна въздишка, раздвижи косата й и тя докосна бузата му. Тя беше тази, която направи крачка към него, още една. Ръцете им, здраво хванати, останаха единствената бариера между телата им.

Той издиша на пресекулки. Почувства неудобното втвърдяване на плътта си, която изду предницата на панталона му. Тя освободи ръцете си от неговите и го прегърна. Между тях вече нямаше нищо друго, освен дрехите — пуловерите, панталонът, полата и бельото. Той си представи как тесните ленти от сатен закриват най-съблазнителните части на тялото й, и почувства как плътта му стана още по-твърда. Меката памучна материя на боксерките се превърна в мъчителен затвор.

Беше пометен от острата нужда да се допре до голата й кожа. Джори като че ли усети какво става с него. Направи последната крачка, която запълни празнината между телата им. Издутата му плът пулсираше до стомаха й. Той я прегърна, притисна я още по-здраво към себе си. Тя неспокойно изви снага и той разбра, че би желала по-интимен контакт с него от този, който разликата в ръста им позволяваше. С бързо движение я повдигна без никакво усилие и я постави на рамката на прозореца зад нея. Сега хълбоците им бяха на еднаква височина. Той застана между разтворените й крака. Памучната й пола се беше надиплила между тях. Той я отстрани и се притисна в меката плът. Джори въздъхна, но въздишката й беше задушена от жадната му целувка.

Хвана с длани главата й и я наклони назад. Отново я целуна страстно. Езикът му навлезе в нея — нещо, което и друга част от него горещо искаше да стори. Засмука нежно езика й. Тя нададе стон и се притисна в него. Той почувства ледените й пръсти да се плъзват под панталона му. Джори погали голата кожа в основата на гръбнака му и неистово се притисна в него.

Сега Сойър нададе стон. Усети, че е опасно близо до облекчението, което търсеше. А беше още прекалено рано. Отлепи устните си от нейните и се отдръпна. Движението му изтръгна от гърдите й ожесточения й протест.

— Не! Не! Не! — прошепна тя.

— Не още, Джори — каза той в ухото й и нежно целуна косите й. — Не така. Хайде да отидем в леглото…

— Не! — каза тя отново и премести ръцете си от гърба му. Придвижи ги напред. Той сведе поглед надолу и видя как плътта издува панталоните му. Видя и как ръцете й започнаха да се преборват с копчетата. Тя смъкна панталоните му, а после и боксерките. Когато почувства ръцете й върху мъжествеността си, той потрепери. У него бързо се събираше напрежение. Затвори очи и стисна челюсти в опит да го контролира.

— Остави на мен… — каза тя. Слезе от перваза на прозореца и направи движение, което не остави никакво съмнение у него.

— Не — рязко каза той. — Не мога да се сдържам. Не мога…

— Тогава недей — каза тихо тя.

Това подканяне беше всичко, от което имаше нужда. Бързо вдигна полата й нагоре и с удоволствие откри, че тя не носи дълги копринени чорапи. Съблазнителната гледка на голите й крака в ботушите с високи токове го накара да полудее. Прокара длани по твърдите й голи бедра. Там, където се срещаха, намери онова, което търсеше — коприна и дантели. Предположи, че това са бикините й, и започна да ги дърпа надолу, но тя го спря.

— Не, това са модерни пликчета с цип — каза тя с усмивка и бързо дръпна ципа. След това вдигна полата си до кръста и се облегна на перваза. Придърпа го към себе си, насочи го навътре.

Когато твърдият му член проникна в топлата й и влажна утроба, той нададе лек стон и зарови лице в гърдите й. Тя обви кръста му с бедрата си, а той се хвана здраво за рамката на прозореца и потъна дълбоко в нея.

— Всичко е наред — прошепна Джори, когато само няколко мига по-късно, задъхан и с обтегнати мускули, той избухна в нея. Разтърсиха го неудържими тръпки. Извика високо името й, а тя го прегърна и го държа така, до себе си, докато те престанаха.

— Съжалявам — каза той, когато най-после успя да проговори. Наведе се и вдигна боксерките си. Пръстите му несръчно заиграха с връзките им.

— Защо?

— Мина доста време, откакто аз… Защото всичко свърши, преди още да е започнало.

— Имаме цяла нощ пред себе си — отговори тя. В думите й се съдържаше неприкрито обещание. Тя го поведе към леглото.

Джори лежеше с глава, положена на гърдите на Сойър: Ясно чуваше ударите на сърцето му. Ръцете му я бяха обгърнали, а пръстите му нежно галеха гърба й.

Тя изпитваше болка. Копнееше за повече. Искаше да се освободи от дрехите си. Искаше той също да се съблече и да я люби. Но, доколкото можеше да прецени, той се унасяше в дрямка. Струваше й се, че той ще я отблъсне, ако тя направи и най-малкото движение. Затова просто лежеше в леглото до него, напълно облечена и ясно съзнаваща, че задушевният разговор, който бяха водили, не беше успял да задоволи глада й за общуване. Почувства дори още по-незадоволена от преди.

— Джори?

Изненада се да чуе гласа му. Вдигна глава и го погледна. Лицето му беше скрито в сянката и тя не можеше да види изражението му — все едно че носеше маска. Тя не отговори. Лежеше и чакаше. Почувства ръката му, която нежно погали лицето й и отстрани от него кичур коса. Целуна я — дълга, търсеща целувка, която изтри от ума й всяка съзнателна мисъл. Ръцете му я обгръщаха, устните му силно се притискаха в нейните. Сега Джори лежеше по гръб, а Сойър беше до нея и тя чувстваше цялата дължина на прекрасното му тяло. Бавно погали първо корема й, а после и гърдите през дебелия вълнен пуловер. Тя почувства как гърдите й се втвърдяват в предчувствие за онова, което ще последва. Да, той пъхна ръката си под пуловера и я придвижи нагоре. Издърпа пуловера през главата й и след това я освободи от сатенения сутиен. Сега беше гола до кръста. Сойър погали с палец едното набъбнало й зърно, а после и другото. Зарови глава в гърдите й. Отначало само целуваше и ближеше меката плът. После жадно я засмука, а Джори беше разтърсена от силно желание. Гърбът й се изви в дъга. Тя започна бясно да мята главата си. Прокара пръсти през косите му. Притисна го към себе си. Искаше да почувства голата му кожа. Хвана яката на пуловера му и каза:

— Съблечи това. Моля те, Сойър…

Той се подчини, седна и измъкна пуловера през главата си. Хвърли го на една страна, изправи се и смъкна боксерките си: тя видя очертанията на тялото му на лунната светлина. Беше изненадана. Ръцете и гръдният му кош имаха силно развити мускули, стомахът му беше плосък, а бедрата — силни. Отново я заля вълна на силно, непоносимо силно желание, докато гледаше великолепното му тяло. Искаше да почувства ръцете му, кожата му.

Той като че ли разбра за какво си мисли тя. Наведе се и бавно я освободи от полата й. Внимателно я сгъна и я сложи на таблата на леглото. След това разкопча ботушите й, събу ги и ги хвърли небрежно на пода. Събу и копринените къси чорапки, които тя носеше под тях. Хрумна й, че може би трябваше да носи дълги копринени чорапи и жартиери — нещо по-секси и по-подходящо за случая. Но не можеше да понася дългите чорапи, защото я задушаваха. Не обичаше да носи и чорапогащи. Както и да е, на него като че ли не му направи впечатление, че краката й са голи.

Най-после и двамата бяха голи. Той отново легна до нея, с подпряна на лакътя глава. Бавно погали корема, хълбоците и бедрата й. Тя потрепери. Искаше да вижда лицето му. Но той беше с гръб към прозореца и то оставаше в сянка. Не можеше да разбере за какво мисли или какво иска.

— От какво имаш нужда, Джори? — попита я тихо. — Къде искаш да те докосна?

Не се осмели да отговори. Ръката му погали вътрешната част на бедрото й, придвижи се нагоре. Запита се дали той чувства как кожата й настръхва при допира на дланите му. Сега галеше корема й точно под пъпа. Вдигна глава и тя затаи дъх. Сойър започна да целува корема й и тя въздъхна от удоволствие. Обсипа го с целувки, а тя започна неспокойно да извива тяло. Желаеше устните му да слязат надолу. Бореше се с примитивното желание да обхване главата му с ръце и да го насочи към най-интимното си място.

Но нямаше нужда. Само след миг почувства пръстите му между бедрата си. Те нежно галеха и разтваряха влажната плът. Ласките му бяха опитни. Тя стисна бедра, за да обхване ръката му. Тялото й се извиваше в дъга, притискаше се в дланта му. Нежно разтвори краката й и тя почувства дълбоките, кадифени ласки на устата и езика му. Изгуби се в удоволствието. Тялото й се гърчеше неудържимо. Изпитваше ужас, че той може да прекрати онова, което правеше с нея. Но Сойър не спря. Продължи ритмичните си ласки, като я приближаваше все повече и повече до края. Тя нададе гърлен стон, стисна дланите си в юмруци. Мяташе бясно глава наляво-надясно. И тогава най-после, най-после, почувства първите тръпки на оргазма. Отдаде се на удоволствието с високо стенание. Беше сигурна, че вътрешностите й са се разтопили. Той продължи ласките чак до заглъхването на тръпките й. Дори след това продължи да я държи в прегръдките си. Тя лежеше спокойно. Главата й отново беше на гърдите му. Той нежно галеше косите й, а тя прокарваше длан по твърдите мускули на гърдите и ръцете му.

Нито един от двамата не проговори. Нямаше какво да си кажат. Тишината обгръщаше Джори като ръцете му и тя се чувстваше обичана и защитена. Постепенно, задоволена, тя се отпусна и заспа.

 

 

Сойър се събуди на разсъмване. До него лежеше любимата жена. Телата им бяха преплетени Внимателно, защото не искаше да я събуди, освободи ръцете и краката си и се отдръпна в края на леглото. Отметна завивките и спусна краката си на пода. В стаята беше много студено и той потрепери. Потърси пуловера и панталоните си, които беше захвърлил в различни посоки снощи. Облече се бързо и отиде до прозореца. Загледа се в сивата утринна светлина и се запита какво се беше случило снощи между него и Джори. Дали беше просто горещ, груб, страстен секс — чисто физическо преживяване.

Да. А ти си само механик, който е дошъл в Близърд Бей, за да избягаш от всички тези усложнения.

Кого се опитваше да заблуди? Преживяването далеч не беше чисто физическо. Между тях се бяха зародили чувства. Те имаха нужда един от друг — нужда, която надхвърляше чисто животинските инстинкти на телата им. Погледна към леглото. Джори се беше сгушила под завивките. Черните й къдрици ясно изпъкваха на бялата възглавница. Спеше с леко разтворени устни. Тук, с него, тя беше в безопасност. Ето защо беше успял да си открадне няколко часа здрав сън за първи път от много нощи насам. Нямаше защо да крачи из малкия си апартамент и да се пита къде ли е тя и дали е добре.

Ами ако напусне Близърд Бей и я вземе със себе си? Така тя винаги ще бъде в безопасност. Мисълта беше толкова изкусителна, че той сериозно се замисли над нея. А после разумът се завърна. Нямаше никаква гаранция, че ще успее да запази сигурността й, че опасността, която я дебне тук, няма да я последва, дори тя да се опита да избяга. Ако беше обречена да умре, смъртта щеше да я настигне.

„Господи!“ Сойър преглътна огромната буца, която беше застанала на гърлото му.

Не можеше да напусне Близърд Бей. Не още. Не и преди да довърши онова, за което беше дошъл тук. Сега, с него, Джори беше в безопасност. Но той беше застрашен. Ако се влюбеше в нея, а после я загубеше, нямаше да може да понесе загубата. Просто… нямаше да я понесе. Не и за втори път. Затвори очи и пред погледа му се появи една червена баретка, паднала върху циментовия под на гаража му. Рязко отвори очи, за да прогони образа. Нямаше да позволи на тези обезпокоителни мисли да го преследват непрекъснато. Не можеше да забрави причината, поради която беше в това малко селце и поради която живееше живот, изтъкан от лъжи.

„Ами Джори? Даде обещание пред себе си, че ще я защитиш.“

Ще я защити, да. Но не и… това. Погледът му отново се спря върху нея, заспала в леглото му, гола под завивките. Нали си беше обещал, че това няма да се случи?! И наистина не можеше — нямаше — да позволи на страстта отново да надделее.

 

 

Джори беше в гората, която се намираше близо до къщата на баба й и дядо й. Бягаше от нещо. С нея бяха приятелките й. Тя чуваше кикотенето и виковете им да се носят сред дърветата, макар да не можеше да ги види. Всички си мислеха, че има нещо смешно, много смешно. Всички, освен Джори. Беше разтревожена. Непрекъснато им викаше да престанат, защото това не е хубаво, но те не й обръщаха внимание. А тя не можеше да ги настигне.

„Ще кажа на дядо Мей за онова, което се случи. Той ще знае какво да направи.“

Но отново нямаше отговор. И тя продължи да вика, после още по-силно, после да пищи, защото гласовете на приятелките й започнаха да се губят в далечината. Тя остана сама. Сама…

Внезапно, Джори се събуди. Когато отвори очи, погледът й беше втренчен в скосения таван над леглото. Проследи познатите пукнатини в боята. За миг, един наистина бясно препускащ и изплъзващ се миг, тя се върна в миналото. Лежеше в леглото в дядовата си къща и пак беше лято. И дядо Мей беше на долния етаж, на верандата, изтегнал се в зеления шезлонг. С него бяха и чашата му кафе и лулата му. Той я чакаше. И тя знаеше, че трябва бързо да слезе при него и да му разкаже за тревогите си, за онова ужасно нещо, което се беше случило край езерото с приятелките й…

А после осъзна, че е мрачен ноемврийски ден и дядо Мей не е вече на този свят, че тя е жена, също като приятелките си. И че е в леглото си, защото се беше любила със Сойър Хаулънд снощи. И защото сега той живееше тук.

„Мили Боже“

Разтърсена, тя се опита да прогони съня от съзнанието си, както и неясната мисъл, че трябва да си спомни нещо от особена важност. Обърна глава и на сивата утринна светлина разгледа онова, което не беше успяла да види снощи поради мрака. Ето я тухлената стена до вратата, нишата на прозореца, където обичаше да се крие с книга в ръка, и двойните врати, които водеха към стаята с вградения шкаф. Разбира се, някои неща се бяха променили. Единият край на стаята беше превърнат в кухненски бокс с печка, хладилник, малка кръгла маса и стол. И, разбира се, на стените не висяха нейните плакати. На рафтовете, разположени точно под скосения таван, не бяха подредени нейните книги. А после, силно изненадана, видя, че част от мебелите са същите. Позна библиотечката и стола люлка до камината, макар дъбовото дърво сега да беше скрито под бялата боя. Разпозна и нощната лампа в ъгъла. Платът, с който беше покрита, беше нов, но желязната поставка беше същата. И, мили Боже, това легло, това бяло желязно легло, беше леглото от детството й. При спомена за онова, което бяха правили със Сойър само преди няколко часа, лицето й пламна. Тя обърна глава, за да види дали той още спи. Надяваше се да е така. Още не беше готова да го погледне в лицето. Не беше готова да се изправи и пред спомена за онова, което се беше случило между тях.

Но той не беше до нея. Чу течащата вода някъде съвсем наблизо. Смръщи вежди, огледа се и разбра, че шумът идва иззад двойните врати. Измъкна се изпод завивките, озадачена, загърна голото си тяло в одеялото, защото трепереше поради утринния студ. Прекоси стаята и отвори вратата. Тогава разбра, че гардеробната стая е трансформирана в малка баня. Оттам се чуваше шумът на водата. Сойър беше под душа. Парата обгръщаше голото му тяло. Стъкленият параван, който обграждаше душа, не можеше да скрие голотата му. Джори остана втренчена в него. Представи си блестящото му от сапуна мускулесто тяло и мократа му руса коса. Нещо дълбоко в корема й се раздвижи. Тръпката стигна дори още по-надолу и тя се замисли дали да не хвърли одеялото на пода и да се присъедини към него под душа. А после се опомни, благодарение на серия думи и образи, които преминаха през ума й. Гласът на Сойър, който казва: „Понякога има основателни причини за предупрежденията на хората, Джори.“ Неодобрителното изражение на лицето на Гретхен, когато беше разбрала за следобеда, който Джори беше прекарала със Сойър. Полицейските коли около къщата, в която Кловър лежеше мъртва. И разяждащото я чувство, че има нещо, което би трябвало да забележи, да си спомни, нещо, което имаше много общо със съня, който току-що беше сънувала… Сън, който вече започваше да се изтрива от съзнанието й.

Джори бързо, но тихо, затвори вратата на банята. Сърцето й тежко биеше. Странно, но макар още да не беше видяла лицето му, в тази ноемврийска утрин Сойър й се струваше отново чужд. Като че ли откраднатите романтични мигове на нощта никога не бяха съществували. Тя знаеше, че мястото й не е там. Че не иска да се среща с него. Не че се страхуваше… нали? Не вярваше, че е убил Кловър. Не вярваше, че е виновен за смъртта на онази туристка, която била убита през август. А може би не искаше да повярва. Може би тази беше изплъзващата й се мисъл, която искаше да хване — нещо, свързано със Сойър и убийствата.

Дълбоко разтърсена, Джори остави одеялото на леглото и бързо се облече. Трепереше и едва успя да се напъха в изведнъж станалите неудобни пола, пуловер, чорапи и ботуши. Бикините направи на топка и ги пъхна в джоба на палтото си. Отиде до високото огледало в ъгъла, за да види дали изглежда добре. Не изглеждаше съвсем добре. Видът й беше смачкан, косата й разбъркана, а гримът беше размазан по лицето й.

Изненада я мисълта, че изглежда такава, каквато всъщност беше — жена, която бърза да избяга след нощта, в която се е отдала на забранена страст. С бельо, пъхнато в джоба на палтото, и всички други неприятни подробности.

Тя чу скърцането на старите тръби. Водата беше престанала да тече. Бързо и тихо, Джори грабна палтото и ръкавиците си, изтича надолу по стъпалата и излезе в студената ноемврийска утрин.

 

 

Сойър се настани до малката масичка. Пред него беше сутрешното издание на местния вестник.

„ОЩЕ ЕДНА ЖЕНА Е ЗАКЛАНА В БЛИЗЪРД БЕИ“ — крещеше заглавието на първа страница.

Статията, която беше прочел поне десетина пъти, даваше пълните подробности за убийството на Кловър Хартдейл. Според пресата, нямаше заподозрени, но полицията работела по повече от една следа. Имало неща, които били общи за този случай и убийството на Ребека Латимър през август. И двете жени живеели сами. И двете починали вследствие на множество прободни рани. Оръжията на убийството не били намерени. В случая Кловър Хартдейл от кухнята липсвал нож. А в този на Ребека Латимър, предполагаемото оръжие, чифт ножици, липсвало от чекмеджето на бюрото, където обикновено стояли. Пишеше още, че Ребека Латимър била на двайсет и три години и прекарвала лятната си отпуска в Близърд Бей, че била от Чикаго и че случаят все още оставал нерешен. Всички, които знаят нещо за двете убийства, се приканват да отидат в полицията и да дадат показания.

Сойър се изправи и отиде до чекмеджето на кухненския шкаф, който се намираше до мивката. Дръпна го и извади оттам чифт ножици. Стисна ги в треперещата си ръка и се втренчи в проблясващото им острие. Върна се до масата, вдигна вестника и внимателно изряза статията, в която се даваха подробности за новото убийство.