Кони Мейсън
Лед и екстаз (9)

8

— Ставай, сънливке — ухили се Чейс, като тупна игриво Маги отзад. — Доколкото си спомням, тъкмо ти се събуди на разсъмване, топла, жадна и страшно нетърпелива.

— И ти беше нетърпелив колкото мене, Чейс Макгарет — измърмори тя, заравяйки се още по-дълбоко под одеялото.

— Ужасно си права, скъпа — съгласи се Чейс. — Но вече е време да ставаме. Измий се, докато приготвя нещо за хапване.

Той вече се беше измил, защото въпреки студа в косата му се забелязваха мънички капчици вода, блещукащи като ситни диаманти под оскъдната слънчева светлина. Маги се наслаждаваше на начина, по който се движеше той, на грациозното му гъвкаво тяло, на съблазнителния начин, по който ханшът му се полюляваше на всяка стъпка. Беше невероятно мъжествен, корав и жилав, но същевременно толкова мил, с толкова нежни ръце, които я вълнуваха дори с най-лек допир. Щяха ли оставащите им съвместни дни и нощи да бъдат достатъчни, за да му се насити, запита се тя мрачно, съзнавайки, че дори цял живот с Чейс не би я излекувал от жаждата й за него.

— Има вода на дъното — извика Чейс, докато Маги опаковаше лагерните принадлежности.

Макар че не беше много, все пак беше достатъчно, за да разтревожи предпазлив човек като Чейс.

— Отнякъде пропуска? — предположи Маги.

— Вчера всичко беше наред. Може би трябва да погледна.

— Сигурно е дребна работа — каза тя безгрижно.

— Може би си права, но мисля, че ще трябва да хвърля един поглед.

Навивайки ръкави, Чейс провери най-напред видимите части на корпуса и дъното, но не откри нищо. После потопи ръка в студената вода и започна да опипва корпуса под водолинията. Тъй като салът беше плоскодънен, това не беше лесна задача.

— По дяволите!

Той откри мястото, където Зики беше отпрал дъската.

— Какво има? — запита Маги, като се качи при него.

— По всяка вероятност някой ни саботира.

— Какво? Как?

— Проклет да съм, ако знам. Вчера нямаше отпрана дъска. Рендосах отдолу със ситно ренде, преди да пусна сала на вода.

— Възможно ли е някой да го е направил, докато сме спали?

— Или докато сме се любили.

Маги се изчерви.

— Кой ще стори такова нещо?

— Не знам, скъпа. Всичко, което знам, е, че стана много добре, че видях водата и реших да проверя.

— Какво можеш да направиш?

— Ще го поправя. Има катран и резервни дъски, които докарах точно за такива цели. Най-добре да започвам.

Стана почти пладне, преди Чейс да вдигне платното и салът, вече годен за плаване се плъзна по водата, за да се присъедини към флотилията.

 

 

Езерото Нейръс беше лесно за преплаване; след него лениво навлязоха в езерото Тагиш, което се стори на Маги като броеница от езера, а не едно-единствено, каквото беше в действителност. На половината път Кралската конна полиция на Канада беше установила поста Тагиш, където всяка лодка трябваше да се регистрира и да покаже митнически документ за товара си. Това беше единственият способ властите да проследят липсващите хора и той действаше удивително добре. Чейс и Маги пристанаха до поста, за да прекарат там нощта.

Следвайки ги плътно, Банди и Зики чакаха със затаен дъх салът на Чейс да започне да потъва, но когато това не се случи, те започнаха да спорят чия грешка е това. Но за тяхно огорчение плановете им бяха отложени по необходимост, защото не можеха нищо да направят тази нощ поради близостта на канадските полицаи.

На следващия ден Чейс и Маги навлязоха в езерото Марши през една бавно течаща река. Езерото беше тясно и дълго почти двадесет мили. Отвъд него се намираше каньонът Майлс, широк трийсет метра и дълбок малко повече от петнайсет, през който се провираше река Луис.

— Има опасен водовъртеж на половината път по-надолу предупреди Чейс. — След това са бързеите Скуо и Уайт Хорс. Ръсти ме посъветва да взема лоцман, преди да тръгна по този опасен участък. Повечето лоцмани са индианци, но разбрах, че сред тях има и няколко бели мъже. Можем да наемем един от тях, като стигнем предния им пост, преди да навлезем в каньона Майлс.

Не всички лодки от флотилията вземаха лоцмани, особено ако сред екипажите им имаше моряци или хора, добре познаващи река Юкон. Тъй като Чейс не беше опитен в плаването, се подчини на здравия разум и последва съвета на Ръсти.

— Двадесет долара — каза младият мъж, когато го запитаха каква е таксата му, за да ги прекара през бързеите.

Чейс погледна към Маги и когато тя кимна утвърдително, стисна ръката на мъжа.

— Аз съм Чейс Макгарет, а това е Маги Афтън от „Сиатъл Поуст Интелиджънсър“.

— Репортерка от вестник! — възкликна мъжът и я изгледа с интерес. — Аз съм Джек Лондон. Занимавам се малко и с писане.

— Защо сте се захванали с лоцманството, господин Лондон? — запита заинтересувана Маги.

— Изкарвам пари и опознавам живота — ухили се Джек с момчешки ентусиазъм. — Ще стигна Доусън, преди реката да замръзне тази зима. Може би ще ви видя и вас там, госпожице Афтън. Господин Макгарет вашият водач ли е? — запита той.

— Да, може да се каже — отговори Чейс, преди Маги да измисли какво да каже. — Няма ли да тръгваме, господин Лондон?

Джек Лондон се оказа способен лоцман. Придържайки се към гребена на вълните, те избегнаха водовъртежа. Другите нямаха този късмет, няколко сала бяха повлечени от силното течение и се преобърнаха. За щастие, хората изплуваха на брега невредими, а малко след това изплува и екипировката им.

Бързеите Скуо бяха малко по-лесни, но Уайт Хорс представляваше кипящ котел, дълъг около четвърт миля, където пенещите се води минаваха през теснина със стени високи десет метра. Маги се държеше здраво, сигурна, че ще се разбият о някоя издаваща се над водата скала. Джек Лондон, макар да беше млад, вършеше прекрасно работата си, внимателно лавирайки в опасните юди с учудващо умение, докато не стигнаха до спокойната река Луис, където се сбогуваха с него. Там лоцманите се качваха на коне и се връщаха в изходната точка. Добрият пилот можеше да направи до десет курса на ден. Маги с облекчение узна, че няма повече препятствия по пътя им към Доусън.

Реката преминаваше в езерото Лабарж, което според Маги беше най-красивото и най-омайно от всички с високите си хребети, петдесет километра дължина и три километра ширина. Този ден духаше силен вятър, толкова силен, че Чейс реши да изчака на едно място, наречено Уинди Армс, докато времето се пооправи. Силният вятър беше толкова студен, че минаваше през всичките слоеве облекло и ги накара да облекат овчите кожуси, да сложат ръкавици и шалове. Когато видяха, че вятърът не показва никакви признаци за отслабване, те разпънаха палатката си близо до брега и влязоха вътре.

Малко след тях Банди и Зики бяха минали благополучно бързеите и бяха изтеглили сала си на брега. Наблюдаваха отдалече как Чейс и Маги изчезват вътре в палатката.

— Тази нощ — каза Банди и се усмихна зловещо. — Ще се отървем от каубоя и ще се позабавляваме с жената. Много си я бива. Трябва да даде нещичко и на други, не само на каубоя. Писнаха ми ония изхабени курви в Скегуей.

— Чудя се защо салът им не потъна — изхленчи Зики.

— Кой знае? Сега ще свършим работата както трябва. Щом приключа с жената, ще ти я пусна. Няма да я убиваме, преди да сме й се наситили.

— Само като говориш за нея, така се наточвам, че ставам твърд като камък — оплака се Зики, почесвайки се по чатала.

— Скоро, Зики, скоро…

Вятърът утихна през нощта и преди да заспи, Чейс реши, че ще могат да продължат пътуването си на следващия ден. Само още няколко нощи щеше да има Маги в прегръдките си и да я люби. За кратко време щеше да бъде негова, да я прегръща, да я обожава, да я запомни, докато обстоятелствата не ги разделят, може би завинаги.

— Уморена ли си, скъпа? — запита той с дрезгав от желание глас. — Ако си, аз…

— Не, Чейс — увери го тя. — Никога не съм уморена за тебе. Но…

— Никакви такива, скъпа. Мразя да те гледам разочарована. Не си ми безразлична и вярвам, че и с тебе е така. Остави това засега.

— Прав си, Чейс. Нямам право да желая нещо, което никой от нас не иска. Имаш да разработваш участък, а аз си имам работа за вършене. И двамата сме твърде заети с живота си, за да се отказваме от някаква част от него. И двамата сме силни и независими — продължи тя, повече за да убеждава себе си, отколкото Чейс, — и ти винаги ще ме интересуваш.

Това бе слабо казано, но не искаше той да я съжалява.

— Много говориш — промърмори пресипнало Чейс, докато пръстите му се бореха с копчетата на ризата й.

— А ти си много бавен — отвърна тя заядливо, докато му помагаше да я отърве от дрехите й.

Любиха се великолепно, с диво отдаване, както винаги. Когато Чейс накрая навлезе мощно в нея, я взе с дива страст, която я остави изтощена и заситена за известно време, докато той отново не я прегърнеше.

 

 

Чейс се събуди с трепване, беше нащрек дори и когато спеше. Какво го беше смутило? Тогава чу отново неясния шумолящ звук. Да не би някой да им краде от провизиите? Ръсти му беше казал да държи нещата си под око заради крадливите местни индианци. Поглеждайки към Маги, той видя, че е заспала дълбоко. Заради студа бяха навлекли дрехите си, след като се бяха любили, и бяха легнали облечени даже с овчите кожуси. Той се усмихна, когато видя, че Маги дори е обула дебелите чорапи и ботушите и е пъхнала ножа, който й беше дал, в ботуша.

Долови отново шума. Навличайки чорапите и ботушите си, той притегна кобура на колана и изпълзя от палатката. Понечи да се надигне, сложил ръка на дръжката на пистолета, когато силен удар по тила го повали на земята и го запрати в безсъзнание.

— Довърши го, Зики, докато хвана момичето — изсъска Банди.

Смущаващ натиск извлече Маги от дълбокия сън. Защо Чейс лежи върху нея и я притиска към твърдата земя така, че тя не може да си поеме дъх?

— Чейс, какво…

Думите й замряха, когато някой натъпка парцал в устата й. Тя се задави, опита се отчаяно да изплюе гнусното парче плат. Очите й се отвориха и тя зашеметена откри някакъв непознат мъж да й се хили злобно в тъмнината. Къде беше Чейс?

Само за миг Маги разбра, че е в опасност и реагира, стряскайки Банди с яростта си. Започна да се бори като тигрица, зарита и посегна с нокти, което дойде много на Банди и той не можа да се справи с нея.

— Зики, ела тук да ми помогнеш! — изпъшка Банди, отблъсквайки злобните удари на Маги. — Тая кучка е същинска дива котка.

Вън Зики беше извадил пистолета си, мислейки да пръсне мозъка на Чейс и да свърши с него, както беше наредил Банди. Но в този момент, веднъж в живота му, надделя здравият разум и той осъзна, че изстрелът ще привлече хората и те ще дотичат веднага. Напъхвайки пистолета обратно в кобура, Зики извади ножа, който беше вързал на кръста си, и се прицели в сърцето на Чейс.

Точно в този момент се случиха едновременно две неща. Чейс изпъшка и се изви с рамо към нападателя си, а Банди го викна да му помогне да укроти Маги. Ножът се заби в горната част на гърдите на Чейс, причинявайки силна болка, но без да засегне жизненоважен орган.

— Не съм свършил още тук — викна Зики, не можейки да прецени в тъмното дали Чейс е още жив.

— Остави го това копеле. Можем да се погрижим за него по-късно. Трябва ми помощ за тая жена.

Не искайки да тръгне, но свикнал да изпълнява заповедите на Банди, Зики се присъедини към партньора си в малката палатка, където се водеше свирепа борба. С намерението да свърши по-бързо, той удари Маги по главата с дръжката на пистолета си. Тя омекна.

— Готова е. Помогни ми да я извлека навън — изрече силно задъхан Банди.

— Ами каубоят?

— Ако не е мъртъв, довърши го.

Банди вдигна Маги на ръце, докато Зики се върна към Чейс.

Внезапно в неподвижната ледена тишина изхрущяха стъпки. Банди замръзна, хвърляйки бърз поглед към съседната палатка, където един мъж стоеше на няколко ярда и се облекчаваше срещу близкото дърво.

— Хайде, Зики, да се махаме от тука — изсъска Банди, нарамвайки отпуснатото тяло на Маги.

Той изчезна в сенките, следван плътно от Зики. Нямаше време да разбере със сигурност дали Чейс е мъртъв, но видя, че има достатъчно много кръв под главата му, за да предположи, че е свършил.

 

 

Ярки лъчи слънчева светлина бодяха клепачите на Маги и тя се опита да вдигне ръце, за да заслони лицето си, но те отказаха да се подчинят. Тогава дойде болката — бърза, пробождаща, разцепваща главата й на две. Раменете я боляха, китките й смъдяха, усещаше краката си странно безжизнени. Нещо твърдо и неудобно я бодеше в гърба.

— Чейс?

Понеже забеляза, че диша трудно, Банди беше махнал парцала от устата й, докато тя лежеше в безсъзнание. Още не я искаше мъртва.

— Значи най-накрая взе, че се събуди.

Очите й се отвориха изведнъж.

— Кой… кой сте вие? Къде е Чейс?

— Любовникът ти е мъртъв — изкряка Зики, без да обръща внимание на ахването й. — Сега си наша.

— Не, лъжете! — извика Маги. В ума й Чейс беше фактически неуязвим. Беше едър, смел, дързък и по-силен от всеки мъж, когото познаваше. Нищо не можеше да го уплаши. — Аз съм в лодка! — измърмори тя, осъзнавайки най-накрая, че лежи на дъното на някакъв сал, овързана като коледна пуйка.

— Излязохме от Уинди Армс преди разсъмване — осведоми я Банди. — На Сапуна хич не му хареса това, че развали сделката. Ние със Зики бяхме готови да те заведем жива и здрава в Доусън, когато чухме, че си заминала с оня каубой.

— Вие сте хората на Смит Сапуна! Вие ме отвлякохте от улицата в Скегуей — досети се Маги. — Какво искате сега от мене? Какво сте направили с Чейс?

— Свършено е с каубоя, погрижих се — изграчи Зики.

Невероятен страх сграбчи сърцето на Маги.

— Какво сте му направили?

— Каквото ще направим и с тебе, след като свършим тая вечер. Никой не е доживял да разправя как е преметнал Сапуна.

— Моля ви се, развържете ме, не си усещам ръцете и глезените — замоли се Маги с помътени от болка очи. — Къде ще избягам насред езерото? Не мога да плувам.

Това беше нарочна лъжа, предназначена да заблуди двамата главорези и те да сметнат, че тя е безпомощна. В действителност Маги беше отлична плувкиня, редовно бе плувала в океана.

— Развържи я, Зики — каза Банди. — Права е, до брега е далече. Само гледай да остане скрита на дъното. Не знаеш кога може някой друг сал да мине покрай нас.

Маги извика от вцепеняващата болка, когато кръвта се върна в крайниците й. Започна да ги търка енергично, докато не усети как чувствителността им се възвръща. Поне сега имаше надежда да успее да избяга. Както беше вързана допреди малко, щеше да се удави, ако опиташе да направи подобно нещо.

— Къде сме?

— Още в езерото Лабарж — отвърна кисело Банди.

— Ще се позабавляваме тази нощ, след като намерим хубавичко усамотено място за приставане. Обзалагам се, че знаеш как да подлудиш един мъж.

Банди се пресегна, за да погали гърдата й, макар тя да не усети почти нищо през кожуха.

— Махни си мръсните ръце от мене!

— Ще получиш не само ръцете ни тая нощ — ухили се злобно Зики.

— Не разбирам. Защо го правите?

— Казах ти, Сапуна не обича да го мамят. Пощади каубоя веднъж, заради Бел, обаче не и този път. Ще ви даде урок и на двамата.

— Какво искаш да кажеш с това, че го е пощадил веднъж?

— Защо да не ти го кажем сега — вдигна рамене Банди. — В нощта, когато спипахме златото му, Сапуна ни каза да не го убиваме, щото Бел го искала. Щяхме да очистим партньора му, обаче ни попречиха.

— Чейс си знаеше, че Сапуна стои зад грабежа — изрече Маги, хвърляйки свиреп поглед към двамата главорези. — По-добре ще е за вас да не ви намери.

— Няма шанс — изсмя се грозно Зики.

— Не вярвам, че е мъртъв — настоя упорито Маги. — По-умен е от такива като вас.

— Вярвай каквото си искаш, момиче, но няма да дойде да те спаси — отвърна Зики с по-голяма увереност, отколкото чувстваше.

Честно казано, не беше сигурен, че каубоят е мъртъв, но не искаше да признае несръчността си пред Банди, който сигурно здравата щеше да го скастри.

Маги замълча. Нито за минута не повярва, че Чейс е мъртъв. Щеше да го почувства в сърцето си, ако беше така. Не, не и Чейс. Той беше изпълнен с твърде много живот, беше прекалено силен, за да бъде премахнат толкова лесно. Щеше да я намери, тя беше сигурна. Междувременно тя щеше да не оставя нищо на случайността и щеше да се приготви да се възползва от всяка ситуация. В едно нещо беше дяволски сигурна — нито един от тези двама мъже нямаше да я има.

Банди не можеше да откъсне очи от Маги, поглъщайки лицето и тялото й с алчно внимание. Когато я видя да оглежда повърхността на езерото, каза:

— На твое място нямаше да се опитвам, момиче. Плувам добре и мога да те изтегля, след което ще съжалиш, че си се опитала да бягаш.

Маги се отпусна на мястото си, осъзнавайки прекалено ясно, че до брега е доста далече, а водата е леденостудена. Най-добре да не бърза, докато условията станат по-подходящи. Благодари на бога, че Чейс беше настоял да вземе нож, който сега стоеше скрит в ботуша й под крачола на панталона. Усещаше успокояващото му присъствие до меката си плът.

— Гладна съм — оплака се тя намусено.

— Сега нямаме време — отговори Банди. — Трябва да стигнем бързеите Файв Фингърс, преди да пристанем за през нощта.

Скоро те стигнаха до един излаз от езерото Лабарж и Банди умело прекара сала покрай рифа, разположен точно в центъра на устието. Пътят беше тесен и опасен поради издаващите се над водата скали. Бързеите Файв Фингърс не приличаха на Уайт Хорс или Скуо, но за новаците бяха опасни. Бяха получили името си от петте големи червеникави камъка, които стърчаха като подпори на мост. Понеже се стъмняваше, Банди реши да мине бързеите чак на следващия ден. Насочи сала към едно тясно заливче, което изцяло го скриваше. Маги вече разбираше, че Банди е минавал по този път и преди.

Озова се безцеремонно изнесена от сала, завързана за едно дърво извън полезрението на минаващите и със запушена уста, за да не може да вика. Въжето около кръста й я задържаше за дървото, а китките и глезените й бяха вързани пред тялото. И я оставиха да мисли над съдбата си. В това време Банди и Зики запалиха огън и приготвиха ядене. Храната миришеше прекрасно и стомахът на Маги изкурка силно, но тя не каза нищо, страхувайки се да привлече вниманието към себе си. Очевидно похитителите й нямаха намерение да хабят храна за нея. Какво възнамеряваха да правят ставаше все по-ясно и по-ясно в напредването на вечерта. Докато седяха край огъня и се наливаха с долнокачествено уиски, Банди и Зики започваха да стават все по-буйни.

— Защо да не съм първи? — оплака се огорчено Зики, хвърляйки сластни погледи към Маги.

— Защото аз имам мозък, а ти изпълняваш заповеди — отвърна Банди, заваляйки думите.

Последва сърдита тишина, докато двамата надигаха чашите и изпиваха остатъка от уискито. Маги осъзна, че й остава малко време, за да избегне зловещите им планове. Ставаше и все по-очевидно, че двамата смятат да я убият, след като я изнасилят. Тя умишлено се беше противопоставила на Смит Сапуна и това бе решило съдбата й. Мъжете като Банди и Зики нямаха нужда от основания, за да убиват и да изнасилват, с изключение на удоволствието, което това им доставяше.

Сега беше вече много тъмно и разхлабените връзки позволиха на Маги да премести полека ръцете си надолу към ботуша, където беше скрит ножът й. Тя го измъкна едва-едва, благославяйки Чейс, че го беше наточил като бръснач. Докато похитителите й пиеха и спореха, тя започна яростно да реже въжето, свързващо китките и глезените й. Не се справяше добре поради болката в китките, но скоро краката й бяха свободни и тя се съсредоточи върху въжето, което я задържаше към дървото. Не беше успяла да намери време да освободи китките си, затова просто продължи да реже дебелото въже около кръста си. Усети го как поддава в момента, когато Банди се надигна и се отправи, залитайки, към нея.

— Изчезвай, Зики — излая мрачно и решително Банди. — Ние с дамичката искаме малко уединение. Ела след един час, тогава ще е твоя. После ще се редуваме, докато играта ни омръзне.

Зики се изправи несигурно, притиснал бутилката до гърдите си, и изчезна сред дърветата, като си мърмореше недоволно.

Въжето, което държеше Маги за дървото, падна, но тя нямаше време да освободи китките си, докато Банди се приближаваше, перчейки се като самоуверен петел.

— Сега да видим защо оня каубой обикаляше около тебе като разгонен пръч — изръмжа той похотливо. — Много съм се наточил на онова сладко нещо между краката ти.

Той посегна към нея, ахвайки шокирано, когато усети острието на ножа срещу отворената си длан.

— Какво, по дяволите…

Не беше подготвен за атаката на Маги, но все пак успя да замахне със здравата си ръка и да й нанесе силен удар в челюстта.

Моментално се озова върху нея, възсядайки хълбоците й, и започна да дърпа кожуха и ризата, за да стигне до гърдите й. Замаяна от силния удар на Банди, Маги се замята, не можейки да избяга от лигавите целувки на нападателя и от гадния му допир… докато не си спомни за ножа, който още стискаше в ръце. Макар че китките й още бяха силно стегнати с въжето, тя успя да събере достатъчно сили, за да вдигне ръце и да забие ножа във врата на Банди, точно над рамото. Това беше уязвимо място, не особено добре защитено от дрехите му. Тя го усети как се отпуска върху нея и струя лепкава течност заля оголената й плът.

— О, боже, о, боже, о, боже — заповтаря тя в пристъп на неверие.

Онова, което току-що беше направила, я втрещи. Никога, дори в най-дивите си сънища не беше помислила, че може да убие човек. Но нямаше избор; или трябваше да използва ножа си, или да се подчини на долните страсти на Банди и неговия партньор.

Разсъдъкът й постепенно се възвърна и тя избута неподвижното тяло на Банди, изпълзявайки изпод него, когато той се отпусна настрани. Дъхът дращеше в гърлото й и излизаше на накъсани тласъци. Обзета от страх, тя се насили да се раздвижи. Хвърли само един кратък поглед към Банди, после към все още вързаните си китки и към ножа, който стърчеше от врата му. Не можеше да се насили да го докосне, да издърпа ножа от него. Не мислеше за нищо друго, освен как да избяга, докато тичаше към брега, защото знаеше какво ще направи Зики с нея, когато открие, че е убила партньора му. Тя нямаше представа къде да отиде или какво да направи, докато не забеляза сала, който се удряше леко о брега.

Тъй като беше прекарала целия си живот край океана, Маги знаеше как да се справя с плавателни съдове и не се поколеба нито за миг. Предпочиташе да се удави в бързеите пред това, да попадне в лапите на Зики.

Вързаните й ръце, толкова изтръпнали, че пръстите едва се движеха, се заеха да развързват възела, който държеше сала привързан към един бор, израсъл близо до брега. Внезапно тя чу как Зики изруга, докато тромавите му стъпки хрущяха през дърветата зад нея.

— Свършил не свършил, Банди, сега е мой ред. Така се разгорещих, като си мисля какво правиш с това момиче, че ще ми се пръснат гащите.

Моля те, боже, замоли се безмълвно Маги, сподавяйки едно ридание, нека се махна оттук, преди Зики да ме е намерил.

— Къде, по дяволите, се дяна, Банди?

Зики се насочи към дървото, за което беше вързана Маги. Едва не падна върху трупа на Банди и изруга силно, когато откри партньора си да лежи неподвижен в локва съсирваща се кръв.

Беше необходим един момент, за да може опияненият мозък на Зики да регистрира случилото се, но когато това стана, той изригна в свирепи ругатни.

— Кучка такава! — изрева той. — Ще те разкъсам!

Маги изскимтя тихо, пръстите й се мъчеха с упорития възел. Защо беше толкова гнуслива и не извади ножа от врата на Банди! Нададе лек тържествуващ вик, когато възелът най-накрая поддаде, но тогава Зики вече беше забелязал дребната й фигура, очертаваща се на фона на брега, и се спусна към нея. Ледената вода й отне дъха, когато тя се гмурна в езерото, за да отблъсне съда от брега. Заплахите и проклятията на Зики й дадоха сили да се покатери на сала, когато течението на реката го пое и той се отдалечи от мястото, където бандитът, нагазил в плиткото, размахваше юмруци в безсилен гняв.

Тъй като не можеше да плува, Зики изпадна в ярост, докато гледаше как Маги, салът и всичките им припаси набират скорост, когато течението го подхвана.

— Ще те хвана! — беснееше той, излязъл от кожата си. — Ако бързеите не ти видят сметката, аз ще го направя!

Изтощена, Маги легна на дъното на сала, болката в кървящите й китки беше почти непоносима. Не можеше да помръдне. Всичко, което бе в състояние да стори, беше да се свие на топка, за да съхрани телесната си топлина, и да трепери в мокрите си дрехи. Беше толкова тъмно, че едва виждаше брега, оставяйки течението да носи малкия сал. Затвори очи и се унесе в неспокоен сън под плисъка на вълните, които леко се удряха в корпуса. На разсъмване, помисли тя сънено, щеше да претърси вързопите с припаси, за да намери нещо, с което да пререже въжето, стягащо ръцете й.

 

 

Маги се събуди с трепване, осъзнавайки, че нещо не е наред. Ритъмът на течението се беше променил, чуваше странно бучене в ушите си. Изправяйки се на колене, тя се огледа с ужас, когато над дневната светлина ясно видя чудовищните гранитни игли, стърчащи в реката. Бързеите Файв Фингърс! Божичко, щеше да навлезе в тях със сал, който не бе в състояние да управлява! Щеше да се разбие заедно с него, течението щеше да ги смели на парченца. Тогава салът започна да се върти, Маги се вкопчи в него и започна да се моли с тракащи зъби.

Салът беше изминал половината път и у Маги се появи надежда, когато дойде катастрофата. Салът налетя на огромен камък. Част от кърмата стана на трески. Маги излетя във въздуха, приземявайки се наполовина във водата върху онази част от сала, която беше останала цяла. Но имаше достатъчно здрав разум, за да прецени, че хватката й е толкова несигурна, че скоро ще бъде пометена във водата и ще намери смъртта си. Слабите й сили я напуснаха, когато се опита да се покатери на полуразрушения сал, който все още се въртеше като побъркан. Когато изтръпналите й ръце се отпуснаха, тя започна да се плъзга надолу. Стискайки зъби, тя се надигна, за да посрещне потъването, което щеше да й отнеме живота. Тогава по чудо въжето, което още държеше заедно китките й, се закачи на едно парче дърво, което стърчеше от мястото, където допреди малко се намираше кормилото.

Силата на това въже спаси живота на Маги, когато салът се запремята из бързеите без друга произшествия, навлизайки в тихата река Юкон, която беше много широка, разделена на множество ръкави и обрасни с дървета острови. Но това още не беше краят за Маги. Когато салът прескочи последната ивица бясно въртяща се вода, един от пакетите, вързани за сала, се отвърза, профуча надолу и я удари по главата. Тя потъна в дълбока, бездънна пропаст, не подозирайки, че Доусън Сити е съвсем наблизо.