Кони Мейсън
Лед и екстаз (5)

4

Маги имаше да мисли за много неща, когато се върна в мъничката стая, която Кейт така добросърдечно й беше отстъпила. Усещаше искрено съчувствие към Чейс и дилемата пред него, но още не можеше да сдържи прилива на радост, предизвикан от неговото затруднено положение. Сега щеше ли да бъде по-гъвкав и да помисли върху предложението й да му плати, за да я заведе в Клондайк? По-скоро би тръгнала с някого, когото познава, отколкото с непознат, който би могъл да се възползва от нея.

Чейс Макгарет можеше да е груб, необразован каубой, но Маги знаеше, че няма да направи нищо, с което да й навреди. Беше от хората, които щом поемат ангажимент, държат на думата си. Единственият проблем беше това, че беше прекалено привлекателен, много надарен с мъжественост, за да бъде Маги напълно имунизирана спрямо него. Тесният контакт с Чейс в продължение на седмици наред щеше да бъде опасен по много начини, реши Маги, но не по-опасен, отколкото да повери живота си на непознати.

Защо трябваше да се увлече по този бик, запита се Маги, докато се събличаше, за да си легне. Той беше пълната противоположност на мъжете, с които обикновено общуваше. За него не представляваше нищо да я целуне и да си позволява волности, без да се съобразява с желанията й. Трябваше да бъде нащрек през цялото време, ако тръгнеше на път с него, но Маги се смяташе равна на всеки мъж — особено на такъв като Чейс Макгарет, който постоянно я предизвикаше.

 

 

Макар Маги да стана рано на следващата сутрин, оказа се, че се е събудила последна. Хана беше вече в кухнята и правеше палачинки, докато Кейт влизаше с празен поднос.

— Добро утро, Маги — усмихна се Кейт; кафявите й очи бяха весели и дружелюбни на лицето, на което не личеше, че е само на четиридесет и няколко години. — Наспа ли се?

— Много добре, благодаря — отвърна Маги.

— Вземи си — покани я Хана, докато минаваше покрай нея с огромен поднос палачинки, който постави на дългата маса с насядалите около нея неколцина мъже.

— Как е пациентът? — обърна се Маги към Кейт, докато си приготвяше порция изкусителни палачинки.

Миришеха прекрасно.

— Горе-долу — отговори Кейт със срамежлива усмивка. — Малко е сопнат, защото го боли, несъмнено, но му дадох малко лауданум снощи и Чейс каза, че е спал няколко часа. Бедният — въздъхна съчувствено Кейт. — Всичките тези пари… сега са разорени.

— Знаеш ли какво смятат да правят?

— Тц. Двамата говореха за това, когато излязох преди няколко минути.

 

 

Не можейки да заспи на твърдия под, стряскан от стенанията на Ръсти, Чейс се беше събудил доста рано. Помисли да потърси чаша кафе в кухнята, когато Ръсти изохка и отвори очи.

— Как си, Ръсти? — запита съчувствено Чейс.

— Питай ме след една седмица — промърмори Ръсти. Опита се да се размърда и остра болка прониза крака му. — Какво стана?

— Ти какво си спомняш?

— Нищо, след като излязох от „Ледения дворец“ и… ох, мамка му! Ограбиха ме! Ония копелета всичко ли взеха?

— Оставили са само няколко долара и дребни пари в джобовете на панталоните ни. Интересувало ги е само златото.

— Съжалявам, Чейс. Трябваше да помисля и за това. Знам какво представлява Скегуей, но не обръщах внимание на опасността. Можеш да се обзаложиш, че Смит Сапуна стои зад тази работа.

— Сериозно смятам да я разнищя — изрече строго Чейс.

— Сега какво ще правим?

Преди Чейс да успее да отговори, Кейт пристигна със закуската на Ръсти. Засуети се край него като квачка, оправи възглавницата му и изми лицето и ръцете му с мократа кърпа, която беше донесла със себе си, докато той не започна да фучи и да протестира, че няма нужда някаква жена така да се върти около него.

— Ела в кухнята, когато си готов да закусиш, Чейс — извика Кейт през рамо, когато се обърна, за да излезе. — След няколко минути тук ще се напълни с гладни мъже.

Метна срамежлива усмивка към Ръсти, а после избяга от стаята.

— Май дамите те харесват, Ръсти — забеляза нахално Чейс.

Лицето на Ръсти стана червено като цвекло под брадата.

— Кейт е много мила жена, но не съм свикнал да си пилея времето за глупости. Почти без пари сме, синко, трябва да продадем участъка и може би да загубим ранчото.

— Не и ако се заема с въпроса — изрече Чейс през зъби.

— Не прави глупости, синко. Това е градът на Сапуна.

— Ще измисля нещо. Ти си яж закуската, Ръсти. Връщам се след малко.

Когато Чейс влезе в кухнята, Кейт и Хана бяха заети в разговор, а Маги беше вече закусила и я нямаше, затова той си взе няколко палачинки и изпи три чаши кафе. След това се запъти към палатката, която Ръсти беше опънал на брега, взе един кат чисти дрехи от багажа си и тръгна към банята. Имаше няколко долара в джинсите си и реши да ги похарчи за бръснене, подстригване и баня.

 

 

Маги почука леко на вратата на Ръсти, за да не го буди, ако е заспал.

— Не е заключено.

Дрезгавият глас на Ръсти още издаваше, че го боли, но звучеше по-добре от снощи. Маги влезе в стаята.

— Как сте, господин Рийд?

— Много зле. Вие коя сте?

Очевидно не я помнеше от снощи.

— Маги Афтън. Приятелка съм на Чейс.

— Ти си оная глупава репортерка, дето се опитва да стигне до Клондайк. Нямаш ли акъл, бе, момиче? Трябва да мислиш за мъж и деца, а не да търчиш насам-натам из страната и да си търсиш белята.

Маги се изчерви. Ако Ръсти не беше на легло, измъчван от силни болки, щеше да му го върне тъпкано.

— Благодаря за съвета, господин Рийд, но съм достатъчно голяма, за да решавам сама. Дойдох да видя дали нямате нужда от нещо, но ако предпочитате да бъдете сам, ще ви разбера.

И тя се обърна, за да излезе.

— Ей, момиче, не те гоня. Чейс още го няма, а малко компания няма да ми дойде зле. Да ме отвлече от болежките. И по-добре ми казвай Ръсти.

— Много ли боли? — запита Маги с глас, загрижено. — Ако искате, да помоля Кейт за малко лауданум?

— Не, момиче, още не. Ще ми трябва бистра глава, когато Чейс се върне. Трябва да решаваме някои важни неща.

Маги кимна, съзнавайки какво проблеми имат двамата. Потърси къде да седне, забеляза една празна щайга и я притегли към леглото. Поговориха няколко минути, преди Ръсти да изтърси:

— Виждам защо Чейс таткова се безпокоеше за тебе. Ти си много хубава жена, Маги Афтън.

— Благодаря, Ръсти — отвърна тя смаяна. — Но грешите за Чейс. Не се тревожи за мене.

— Както кажеш, момиче — изрече Ръсти и лицето му се изкриви от пристъп на болка.

— Наистина ли още смятате да заминете за Клондайк?

— Не виждам как. Трябва да лежа до края на лятото, а после ще се наложи да останем в тая дупка и през зимата. Чейс може да си намери някаква работа, за да има от какво да се издържаме, но няма да стигне да купим припаси или да спасим ранчото.

Маги се прокашля.

— Той каза ли ви, че му предложих да купя припаси, ако ме заведе в Клондайк?

— Да, спомена такова нещо.

— Предложението още е в сила. Можем да тръгнем с него, а аз ще се погрижа някой да ви наглежда тук. После ще дойдете, когато се излекувате напълно.

— Ако го познавам добре, той няма да се съгласи на такова нещо.

Маги изфуча възмутено.

— Работата ми може да не е важна за вас, господин Рийд, но това е моят живот. Колегите ми мъже непрекъснато ме подценяват и ми се присмиват, а аз работих усилено, за да си извоювам място в този мъжки свят. Понеже съм жена, си налага да стигна по-далече, да положа повече усилия, за да се докажа. Можете ли да ме обвините, че искам да грабна хората с тази история? Молих се да ме пуснат да дойда тук — продължи тя безпощадно. — Господин Грант, главният ми редактор, накрая се съгласи, когато научи, че повечето репортери мъже навярно ще забравят задачите си и ще се присъединят към златотърсачите, щом стигнат в Клондайк.

Докато Маги говореше така разгорещено, Ръсти прикриваше усмивката, увиснала в ъгълчето на устните му. Маги Афтън беше всичко, което Чейс казваше, че е, и дори повече, помисли той, като я гледаше с нескривано възхищение. Тя беше дяволски смела жена, твърде упорита, за да се вслуша в гласа на разума, и достатъчно решителна, за да успее.

Изведнъж му хрумна, че Маги е точно жената, каквато е необходима на Чейс, която никога няма да му омръзне, а винаги ще го държи на нокти. Когато те двамата се съберяха — ако изобщо това станеше, — сигурно щяха да се разхвърчат искри — оттук чак до Полярния кръг. Запита се дали Чейс и Маги някога ще открият, че са един за друг, без малко подсещане от един стар глупак.

Макар че Ръсти от все сърце би се подписал под идеите на Маги, все пак му се струваше, че е твърде рисковано за жена да пътува до Клондайк. А и амбицията у жената беше нещо, с което човек първо трябваше да свикне. Стори му се, че и Чейс ще е на същото мнение, иначе веднага щеше да приеме предложението на Маги.

— Не мога да говоря вместо Чейс, Маги. Ако иска да те заведе до Клондайк, ще го направи със или без моето разрешение.

— Трябва да се намери изход — възрази логично Маги. — И двамата сте разорени, можете да загубите ранчото си, ако не спечелите състояние в Клондайк.

Тъга пропълзя по обветреното лице на Ръсти, когато помисли за ранчото в Монтана, което Чейс толкова обичаше. Виждайки изражението му, Маги помисли, че е уморила болния с приказки и се накани да си тръгне.

— Май се заседях повече — каза тя и се усмихна плахо. — Ще дойда пак. Ако се нуждаете от каквото и да било, моля, извикайте ме.

— Оценявам загрижеността ти, Маги. Май наистина се поуморих.

Той затвори очи и момичето се измъкна на пръсти от стаята.

 

 

Чейс се почувства нов човек, след като се изкъпа, обръсна и подстрига. Чистите му дрехи приличаха на онези, които беше съблякъл — джинси, памучна риза и джинсове яке. Вярно, че джобовете му бяха празни, но поне се чувстваше много по-добре.

Докато се къпеше, размишляваше за много неща и стигна до едно заключение. Тъй като Ръсти временно не можеше да пътува, Чейс разбра, че има нужда да се захване с някаква работа, за да изкарва издръжката им за през лятото и зимата. Сериозно смяташе да остане в Скегуей достатъчно дълго, за да възстанови дванадесетте хиляди долара. Продажбата на участъка беше другото решение, макар че не му беше по сърце. Ако можеше да се вярва на слуховете, участъците покрай Голд Ботъм били доста доходоносни. Сигурно и техният щеше да се окаже такъв, стига да могат да го разработят. По дяволите, само ако имаше начин да стигне до Клондайк, само да се намереше някой да му купи припаси и да се грижи за Ръсти в негово отсъствие.

Необяснимо защо се сети за Маги и нейното предложение да плати провизиите, ако я вземе със себе си. Изруга се, че изобщо мисли за това, независимо колко отчаяно беше положението му. Освен това нямаше да може да си държи ръцете далече от красивата репортерка, докато стигнат до Клондайк. Пищното й тяло и ангелското й лице биха изкушили дори светец, а господ знаеше, че той в никакъв случай не беше такъв. Щеше да се забърка във всякакви неприятности; дори можеше да свърши със съпруга, за което не беше готов. Този смразяващ кръвта вариант веднага му върна разума и той насочи мислите си другаде.

След като се приведе в приличен вид, Чейс се запъти към „Ледения дворец“, стиснал решително уста. Точно както подозираше, Бел Деларю беше повече от доволна да го види.

— Влизай, Чейс, и затвори вратата — приветства го тя, когато младият мъж влезе в малката й канцелария зад бара — Какво те води насам по това време на деня? Мислех, че вече си тръгнал към Клондайк.

Той се намръщи. Беше се запознал точно вчера със Смит Сапуна в канцеларията на Бел. Възможно ли беше тя да има нещо общо с грабежа? Може би си струваше да помисли над това. Изглежда, никой в тази адска дупка, наречена Скегуей, не беше извън подозрение.

— Предложението за работа още ли важи? — запита той.

— Разбира се, каубой, но какво те накара да промениш решението си? Мога ли да се надявам, че има нещо общо с интересните екстри, за които ти споменах?

Широка усмивка разсече лицето на Чейс.

— Не обичаш да увърташ, а?

— Защо да се стеснявам? Когато видя нещо, което ми харесва, го преследвам. Стой при мене и ще те направя по-богат, отколкото ще бъдеш с онзи твой участък. Страшно богат, стига да не ядосваме Сапуна. Впрочем, какво те накара да промениш решението си?

Чейс разбра, че трябва да внимава, за да не помисли Сапуна, че той го подозира за грабежа.

— Нямам припаси, Бел.

— По дяволите! Дванадесет хиляди долара! Мислех, че си по-умен и няма да ги проиграеш на комар.

— Не съм ги проиграл — изрече кисело Чейс.

— Тогава как…

— Някакви копелета ме цапардосаха в една тъмна пресечка и когато не намериха златото у мене, проследили партньора ми. Ръсти го постигна същата съдба, но и щяха да го убият, ако не бях ги подгонил. Счупиха му крака и вероятно ще трябва да лежи до края на лятото. Не само това, но и ще ни трябват години, за да спечелим достатъчно пари. Имам нужда от работа, за да издържам себе си и Ръсти, докато отново се изправи на крака.

— Не си ранен, нали? — разтревожи се Бел.

— Не съм и това е странното. Защо не ме убиха, както щяха да убият Ръсти? Имаха достатъчно време, за да направят с мене каквото си искат.

— Този град е пълен с главорези — съгласи се Бел. Имаше доста ясна представа кой стои зад грабежа, но тъй като Чейс не беше ранен, тя прие, че това е обичайна случка за Скегуей. А и това щеше да задържи Чейс тук, та да успее да го съблазни. Отдавна очакваше подобно развлечение в живота си, а Чейс изглеждаше готов и способен да й даде всичко, от което имаше нужда. — Трябваше да те предупредя, преди да излезеш оттук с толкова много пари. Но не съжалявам, че е станало така. Кълна се, и ти няма да съжаляваш.

Гласът й беше нисък и съблазнителен, очите й изпълнени с обещания.

— Кога искаш да започна? — запита той, отвръщайки на дръзкия оглед на Бел.

— Разбираш ли от блекджек? — запита изведнъж съвсем делово Бел.

— Не, но съм играл достатъчно хазарт и смятам да се науча.

— Можеш ли да започнеш довечера?

— Да, мисля, че ще мога.

Той се изправи и се приготви да излезе.

— Чакай. С работата върви и стая. Интересуваш ли се? Не можеш да живееш в палатка през зимата.

Чейс се замисли сериозно над предложението на Бел. Стая с истинско легло беше голямо изкушение. Когато станеше възможно да преместят Ръсти, щеше да го вземе от онова килерче в „Хаш хауз“. Не че не ценеше гостоприемството на Кейт и Хана и грижите им за Ръсти — дори след като беше отказал да им продаде кравите.

— Ще я взема, ако отбивът от заплатата не е много голям — отвърна той.

— Двеста долара на седмица и пансион — шокира го Бел с великодушно предложение.

Каубоите работеха шест месеца за такива пари, каквито щеше да изкара само за една седмица.

— Това са много мангизи, шефке, сигурна ли си, че ще ги заслужа?

— Напълно съм сигурна — измърка Бел с дрезгаво обещание в гласа. — Сега, дрехите… не може да си облечен така. Имаш ли костюм?

Чейс се засмя.

— Никога не съм обличал костюм.

— Е, сега ще облечеш. — Бел бръкна в чекмеджето, извади няколко буци злато и даде три от тях на Чейс. — Това ти е аванс срещу заплатата. Купи си нещо прилично и ела в осем часа довечера. Първите една-две вечери ще гледаш и ще се учиш.

— Дадено, шефке.

Чейс отдаде чест и протегна ръка, за да подпечата сделката.

Бел стана, нарочно пренебрегвайки ръката му, обви ръце около врата му и му поднесе устата си в палеща целувка. С енергичната излиятелност на двадесет и осем годишен як мъж Чейс отвърна на целувката. Когато Бел започна да се задъхва, той внезапно я пусна, обърна се и с ленива походка излезе от стаята.

— Леле, боже! — изохка тя, поемайки си остро дъх.

Чейс Макгарет беше страхотен мъж. Омагьосана, тя се загледа в полюшването на стройните му хълбоци и стегнатия му задник, докато дългите му крака го извеждаха от стаята.

 

 

Маги прекара деня в доизпипване на статията, която щеше да прати с капитан Бейтс по „Полярна звезда“ заедно с проявените плаки на снимките, които беше направила. Надяваше се господин Грант да хареса свършената от нея работа и смяташе да се разбере с капитан Бейтс редовно да доставя на вестника нейните статии и снимки.

Целия ден не беше виждала Чейс и се питаше какво ли е намислил. Нямаше търпение да го види и да повтори предложението си. Искаше да тръгне към Клондайк възможно най-скоро. След като опакова стегнато плаките и статията, за да бъдат изпратени в Сиатъл, тя излезе от стаичката в „Хаш хауз“ и бързо се запъти към брега.

Острите й очи не пропуснаха нищо, докато крачеше през ада. Товарни коне един след друг вървяха към прохода Уайт Пас. Мъже без товарни животни сами носеха екипировката си на гръб и щяха да минат през прохода много пъти, докато пренесат всичко. Маги пожела да си беше донесла фотоапарата, но се закле, че утре ще го направи и ще настани триножника срещу устието на прохода.

Пред магазина, където се продаваха припаси, покупките бяха инспектирани от мъже, които знаеха какви са изискванията на канадското правителство. Точно пред вратата стана някакво пререкание и вестникарският нюх на Маги я накара да се заинтересува.

Двама мъже стояха пред огромна купчина от провизии. Единият четеше някакъв дълъг списък, докато другият го гледаше свирепо.

— Май имате всичко. Четиристотин фунта брашно, двеста бекон, по сто фунта боб и захар, двадесет и пет фунта масло, осем фунта сода за хляб, седемдесет и пет фунта сушени плодове, по петдесет фунта лук, картофи, овесено брашно, ориз и царевично брашно, двадесет и пет фунта кафе, три дузини мая на питки, чай, кибрит, сапун, подправки, свещи и уиски. Точно хиляда сто и петдесет фунта. Сега екипировката — мърмореше по-нататък инспекторът. — Печка, кофи, принадлежности за готвене и за копаене, брадва, трион, лопата, длета, гвоздеи, въже, палатка, шейна, мрежа против комари и дрехи. Имате лампа, фитил и газ. Всичко май е наред. Делът на Смит Сапуна е двеста долара.

— Не е справедливо! — оплака се златотърсачът. — Продадох всичко, което имах, само и само да дойда тук. Защо трябва да плащам на някакви мошеници за привилегията да мина през Уайт Пас? Щом стигна до Юкон, ще ми вземат двадесет и пет процента мито.

— Ще платите, защото Сапуна казва така — изръмжа мъжът, дръпна палтото си и разкри чифт пистолети, пристегнати на кръста му.

Маги беше зашеметена. Защо името на Смит Сапуна всяваше страх в сърцата на хората? Тя не издържа. Това, което ставаше тук, беше противозаконно и трябваше да бъде изнесено на всеослушание. Нямаше ли някой достатъчно смел човек, който да се изправи срещу Смит Сапуна?

Златотърсачът още мърмореше, но бръкна в джоба си, готов да плати незаконния данък.

— Чакайте! — викна Маги и се втурна към него. — Не трябва да плащате. Това е… изнудване. Незаконно е.

— Коя сте вие, по дяволите? — изръмжа наемникът на Сапуна.

— Маги Афтън, репортер от „Сиатъл Поуст Интелиджънсър“.

— Жена репортер — изсмя се мъжът. — Защо не сте си у дома, където ви е мястото, да се грижите за мъжа си?

Маги изфуча възмутено.

— Аз съм точно там, където искам да бъда, господин… господин…

— Кейси. Лиъм Кейси.

— Къде е законът в Скегуей, господин Кейси? Как може хората смирено да се подчиняват на исканията на Смит Сапуна? — запита разгорещено Маги.

— Всичко е наред, госпожице — намеси се златотърсачът, не искайки да въвлича привлекателната млада жена в своите проблеми. — Ще платя, като всички останали. Соупит Смит е законът в Скегуей. Има само един шериф и един щатски полицай за цялата територия на Аляска. Не е като в Канада с всичките кралски конни полицаи да пазят закона.

Бръкна в джоба си, извади исканата сума и я връчи на Лиъм Кейси. После докосна шапката си, кимна на Маги и се отдалечи.

Тя усети, че никога досега не е била толкова вбесена, и се извърна рязко към Лиъм Кейси с искри в кехлибарените очи.

— Кажете на господин Смит, че няма да му се размине за това… това погазване на закона. Ще посветя следващата си статия на неговите незаконни действия и ще я пратя да се публикува в „Поуст Интелиджънсър“. Щом уважаващите закона граждани научат за това, което става тук, ще се вдигне такава врява, че законът ще бъде принуден да сложи край на действията му. Приятен ден, господине!

Маги се извъртя рязко и се отдалечи с високо вдигната глава. Лиъм Кейси се измъкна, защото със сигурност знаеше, че Сапуна ще иска да знае нещо повече за тази любопитна репортерка, която си пъха носа в бизнеса му.