Кони Мейсън
Лед и екстаз (4)

3

През лятото на 1897 година кораби с всякакви размери и от всякакъв вид задръстваха залива на Скегуей. Над две хиляди коня и стотици кучета, кози, мулета и волове бяха хвърлени в ледената вода и заставени да плуват до брега. Вързопите с багаж бяха струпвани на салове без никаква грижа да не би нещо вътре да се счупи или да се повреди, а след това приливът ги изхвърляше на брега. Бъркотията и врявата не спираха ден и нощ, мъжете се препъваха в сандъци, кутии, печки, миньорски сечива и бали сено в трескавите си усилия да намерят вещите си и да ги приберат, преди приливът да ги е отнесъл.

В тази лудница се оказа Маги през този августовски ден на 1897 г., когато „Полярна звезда“ мина през канала Лин и навлезе в залива Скегуей. Стотиците хора, изсипващи се в града, и стотиците, които се връщаха, за да прекарат хранителните си припаси през прохода Уайт Пас, като понякога извършваха петнадесет-двадесет прехода, правеха града да заприлича на мрачен карнавал. Улиците бъкаха от всякакви престъпници. Те крадяха, мамеха, продаваха наркотици, убиваха без никакви угризения. Маги скоро научи, че повечето от тях са част от криминална група, командвана от Джеферсън Смит, по прякор Сапуна, предприемчив мъж, който вземаше петдесет процента комисиона за различни криминални деяния и обещаваше покровителство, когато извършителите загазят.

Денят, в който „Полярна звезда“ влезе в пристанището, щеше дълго да остане в паметта на Маги. Хората се бяха опитали да я предупредят, но тя нямаше никаква представа, че положението е чак толкова лошо. Неустрашимо стоеше на палубата до чупливите си фотографски принадлежности, готова да се сражава с първия, който се отнесе грубо към тях. Също като едновремешен рицар, Чейс дойде на помощ, натовари нещата й на един сал и я откара на брега. Когато тя се покатери на люлеещите се дъски заедно с багажа си, очакваше Чейс да я последва. Но той само се поклони и загледа подир отдалечаващия се сал.

— Няма ли да дойдете? — извика Маги.

— Не, трябва да сваля добитъка на брега. Ще се видим, Маги.

 

 

Сега какво, помисли Маги, докато седеше на един от сандъците си, безцеремонно изхвърлен на брега от салджията. Доколкото виждаше, по брега бяха опънати хиляди палатки.

Поне пейзажът беше ефектен, реши тя, втренчена благоговейно във великолепните заснежени планини, които се извисяваха от трите страни на тясната долина, в която беше построен Скегуей. Откритата страна беше обърната към канала Лин с блатата и плитките му води.

— Трябва ли ви помощ, госпожо?

Маги въздъхна облекчено. Поне един джентълмен в Скегуей, помисли тя. Но мъжът пред нея не приличаше на джентълмените, които беше виждала досега. Беше облечен в дрипи, косата и рошавата му брада бяха дълги и неподдържани. Обувките му бяха увити в парцали, които да държат подметките, повечето му зъби липсваха.

— Да, благодаря ви. Много ще съм ви благодарна, ако ми помогнете да закарам багажа си в най-близкия хотел.

Гръмогласно кикотене последва думите й.

— В Скегуей няма хотел като за дами. Но господин Смит ще ви даде място под наем на брега, за да си опънете палатка. Какво, по дяволите, прави дама като вас в Скегуей? Къде ви е мъжът?

— Не е ваша работа. Само ми кажете къде да намеря господин Смит и ще го намеря, докато вие премествате нещата ми на сухо.

Мъжът се почеса по главата.

— Ще намерите Сапуна в кръчмата му. Ако го няма там, опитайте в „Ледения дворец“.

— Сапуна ли?

— Тук му викаме така. Иначе е Джеферсън Рандолф Смит. Той е, така да се каже, тукашният шеф.

— Благодаря, господин…

— Просто Ханк.

— Благодаря, Ханк.

Тя се обърна и повдигна поли, за да не ги накаля.

— Петдесет долара, госпожо.

— Какво!

— Петдесет долара струва да ви преместя нещата на по-сухо.

— Та това си е пладнешки грабеж! — възмути се Маги.

Ханк вдигна рамене.

— Както искате, мен ми е все едно.

— По дяволите — изруга Маги под нос. Надяваше се да не стане нужда дълго да виси в този ад. Отвори чантата, извади половината от поисканите пари, пусна ги в мърлявата лапа на алчния тип и тръгна да се отдалечава по мокрия пясък.

— Очаквам добре да пазите багажа ми за тези пари — подметна тя през рамо. — Когато се върна, ще получите останалото.

Несвикнали да виждат добре облечена жена в тази дива пустош, десетки възхитени очи и многобройни алчни погледи последваха Маги. Тя реши да не обръща внимание на подвикванията и подсвиркванията.

Спря пред „Ледения дворец“, питайки се дали да търси вътре Смит Сапуна, или да продължи към кръчмата му. Никога не беше влизала в кръчма, затова се огледа, за да намери кого да прати вътре със съобщение за всеизвестния господин Смит. Внезапно глухият тропот на копита и мучене на добитък накара хората да излязат бързо от кръчмата и сградите по единствената улица със странното име „Бродуей“. Маги обърна глава точно когато Чейс с помощта на един по-възрастен мъж с побеляваща червена коса и обрасло с брада лице се появи на оживената главна улица.

Докато Чейс минаваше, две жени на средна възраст със странни мъжки дрехи побързаха да му пресекат пътя.

— Чии са тези крави? — запита възбудено едната жена.

— Мои — отговори той, докосвайки учтиво шапката си. — Има ли наблизо обор, където да ги вкарам за малко?

— Има зад „Ледения дворец“.

Женският глас беше мек, нисък и предизвикателен. Чейс реагира инстинктивно и се обърна към жената. Тя беше облечена в ярки дрехи.

— Аз съм Бел Деларю, собственичка на „Ледения дворец“.

Беше средна на ръст, пищна, с ярки буйни медночервени коси, събрани на темето, които очертаваха екзотичното й лице. Широката уста, косите очи и високите скули придаваха още повече чар на външността й. Макар и смела и колоритна роклята й не беше чак неприлична.

Мъжките инстинкти на Чейс се устремиха към лъскавата Бел. Той не намери никакви недостатъци във външността й, освен, може би, твърдият израз на зелените й очи и прекалено сияйната усмивка. Един мъж би могъл да намери прекрасна утеха в тези меки бели обятия, помисли той лениво. После обърна глава и срещна презрителния поглед на Маги Афтън. Кехлибареният й поглед се плъзна над него, издавайки, че тя знае точно какво си мисли той. И, по дяволите, тази жена имаше право!

— Чакайте! — Жената, която първа беше заговорила Чейс, си проправи път към него. — Продават ли се тия крави?

— Да. Всичките сто и двайсет глави.

— Ще ви дам по пет долара на глава. Аз съм Хана Браун, а това тук е Кейт Сайта. Ние сме собственички на ресторанта „Хаш хауз“. На клиентите им втръсна мечешкото месо и не мога да кажа, че ги обвинявам. Един бифтек сигурно ще им дойде много добре.

Крива усмивка увисна в ъгъла на устата на Чейс.

— Съжалявам, Хана, няма как да стане. Докарал съм тия крави чак от Монтана.

— Десет долара — предложи отчаяно Хана.

— Ще ви дам двадесет.

Всички очи се обърнаха към Бел, която се включи в наддаването и хвърли победен поглед към Хана и партньорката й.

— Тридесет! — отвърна Хана, подтиквана от Кейт.

— Сто долара! — предложи Бел, ясно осъзнавайки, че двете жени не биха могли да си позволят по-висока оферта.

— Не можем да си позволим такава цена, знаеш го! — възрази Хана с натежал от отвращение глас. — Хайде, Кейт, имаме да готвим вечеря. Тази вечер има мечешко задушено, хора! — подвикна тя през рамо, изтръгвайки стонове от бъдещите си клиенти.

Когато Бел провъзгласи високо: „Бифтек в «Ледения дворец» довечера“, хората се втурнаха към кръчмата.

Щастлива, че вижда други жени в този покварен град, Маги побърза след Хана и Кейт. Надяваше се те да знаят къде има друго място за отсядане, освен палатка на бряг, претъпкан с всевъзможни мъже.

— Извинете — подвикна Маги. — Може ли да поговорим?

Двете жени се обърнаха едновременно и очите им се разшириха, когато видяха Маги, безупречно облечена по най-новата мода.

— За бога, дете, откъде идваш?

— Аз съм Маги Афтън. Пристигнах с „Полярна звезда“.

— Приятно ми е да се запознаем. Аз съм Хана Браун, а това тук е Кейт Сайтс. Къде ви е мъжът? В Скегуей не е безопасно за сама жена, освен ако не изглежда като мене и Кейт.

Гръмогласен кикот последва думите й.

Маги не може да не се усмихне на приятелското им държание и реагира уместно.

— Сама съм и съжалявам за кравите. Може би ще пристигнат и други.

Хана философски вдигна рамене.

— Може. Какво правиш на такова място като Скегуей?

— Аз съм специален кореспондент на „Сиатъл Поуст Интелиджънсър“ — обясни Маги. — Отивам към Клондайк да отразявам златната треска, веднага щом намеря кой да ме заведе дотам.

— Дяволите да ме вземат! — възкликна Кейт с облещени очи. — Жена репортер. Време беше и жените да получат прилична работа. Желая ти късмет, скъпа, но не очаквай чудеса. Не знам някой мъж да е склонен да отведе жена в Клондайк. Сигурна съм, че някой ден и жена ще стигне дотам, но най-вероятно ще придружава мъжа си.

— Кейт е права, Маги — присъедини се Хана. — И Скегуей не е място за сама жена. Отиването до Клондайк не е пикник. Прави ти чест, обаче си много млада и неопитна, за да тръгнеш сама из оная пустош. Златната треска кара мъжете да подлудяват.

— Благодаря за съвета, момичета, но ще намеря път към Клондайк, само гледайте.

Беззъба усмивка разцепи обветреното лице на Хана.

— Вярвам ти, скъпа. Междувременно, трябва да намериш къде да отседнеш.

— Така е — съгласи се Маги. — Познавате ли някого, който да пожелае да ме приеме на квартира за няколко дни? Или добър хотел в града?

— Жените в града, освен мене и Кейт са все проститутки. Хотелите не са подходящи за дами. Кръчмите понякога дават стаи под наем — каза Хана, — но не мисля, че ще се заинтересуваш.

— Може да разпъна палатка на брега — направи гримаса Маги, потискайки една тръпка. — Няма да е за дълго. Само докато наема някой да ме прекара през прохода Уайт Пас към територията Юкон.

Хана и Кейт размениха угрижени погледи над главата на Маги.

— Знаеш ли какво, скъпа — предложи Кейт. — Мога да се настаня за малко при Хана, а ти да ползваш стаята ми зад „Хаш хауз“. Не е кой знае какво, но е чисто и ти го предлагам от сърце.

— О, не, не мога да взема стаята ти, Кейт! — възкликна Маги, трогната от щедростта им.

— Как да не можеш. Как ти се струва двадесет долара легло и храна седмично?

— Звучи чудесно, но…

— Никакво „но“ — ухили се Кейт, — уредено е. Ела с нас, можеш да пратиш да ти донесат нещата по-късно.

 

 

Чейс седеше срещу Бел Деларю в тясната й канцелария зад бара на „Ледения дворец“.

— Как се казваш, каубой? — запита тя игриво.

Без стеснение огледа върлинестата фигура на Чейс и мъжките му атрибути и явно хареса видяното.

— Макгарет, госпожо, Чейс Макгарет.

— Можеш да ми казваш Бел, Чейс. Колко ти дължа за кравите?

— Сто и двадесет глави по сто долара на глава са дванадесет хиляди долара.

— Предполагам, че смяташ да ги използваш за участък в Клондайк — каза Бел, като отиде към сейфа и започна да го отваря. — Ще трябва да ти платя с кюлчета и златен прах, нали нямаш нищо против?

Чейс й отправи най-сияйната си усмивка.

— Прекрасно, Бел. И за да отговоря на въпроса ти, заминавам за Клондайк веднага щом купим с Ръсти нужната храна и екипировка.

— Ръсти?

— Партньорът ми, Ръсти Рийд. Купихме участък на Голд Ботъм от един копач, на когото му омръзнали и лошото време, и несгодите.

— Много жалко — изрече Бел с дрезгав глас. — Харесваш ми, каубой, много ми харесваш. Бих могла да използвам някого като тебе в „Ледения дворец“. Заплатата е прекрасна и мъж като тебе може да намери… доста интересни екстри.

Обещаващият й глас и съблазнителните й зелени очи подсказваха страст, желание и нещо повече… много повече. Макар че Чейс показваше обичаен мъжки интерес, не можеше да прогони от ума си видението на едни блестящи кехлибарени очи и топли златни кичури. Шокира се при мисълта, че такава възбуждаща жена като Маги Афтън кара всяка друга да бледнее в сянката й. Дори огнената Бел Деларю.

— Предложението ти е много изкусително, Бел, но Клондайк също. Освен това не мога да разочаровам Ръсти, той разчита на мене да разработим участъка.

Чейс стана и се приготви да си тръгне, натъпквайки две торбички със златен прах и кюлчета в джобовете на жакета си.

— Ако промениш решението си, Чейс, потърси ме. А ако ти е трудно да си спомниш, ето нещо, което да носиш със себе си и да освежи паметта ти.

Полюшвайки съблазнително бедра, Бел се приближи към Чейс, докато гърдите й не се отъркаха в ризата му и втвърдените им връхчета изпратиха огнени стрели към неговата кожа. Меките й бели ръце обгърнаха врата му пълните й червени устни се притиснаха дръзко към неговите. Ръцете му сами се вдигнаха към Бел, притискайки мекотата й към собствената му твърдост. Устата й се отвори, приканвайки езика му, и Чейс не се възпротиви. Докато разумът му не се възвърна. Отпусна ръце и отстъпи, питайки се защо, по дяволите, се мотае с Бел Деларю, когато Ръсти го чака.

Той познаваше много жени като Бел. Страшно много. Всички бяха хищници, търсачки на удоволствие, които се впиваха в мъжа и го изцеждаха, докато не дойдеше друг, по-добър. Бяха добри за една нощ, но той се опитваше да стои далече от проститутките. И видя какво представлява Бел — придирчива проститутка, намерила златна мина в „Ледения дворец“. Можеше да не проституира, за да се прехранва, но инстинктите бяха още живи.

Но Чейс трябваше да признае, че нямаше да му бъде трудно да легне с красива жена като Бел. Всъщност, дори би му харесало, ако… ако какво? Ако не се беше разболял от златната треска? Или ако не беше срещнал госпожица Маги Афтън? Честно казано, по-скоро би спал с Маги, отколкото с която и да било друга жена, която познаваше. Въздъхвайки замислено заради нещо, което би могло да се случи евентуално, когато в ада завали сняг, Чейс тръгна към вратата.

Въпросът на Бел го спря точно пред прага.

— Трябва ли ти стая, Чейс? Хотелите са пълни с плъхове. Имам една резервна горе, ако те интересува.

— Много съм ти задължен, Бел, но Ръсти е разпънал палатка на брега. Така и така сме само за един-два дни в Скегуей. Трябва да минем прохода и да стигнем в Клондайк, преди реката да е замръзнала.

И докосна шапката си.

— Довиждане, Чейс. Отбий се, ако се връщаш през Скегуей.

— Довиждане, Бел.

Внезапно вратата се отвори, преди Чейс да беше натиснал дръжката, и в стаята влезе висок, слаб, човек с брада и студени, почти безцветни очи. Взря се в Чейс и после спря пронизителния си поглед върху Бел.

— Кой е този каубой, Бел?

— Чейс Макгарет — каза тя, облизвайки нервно устни. — Тъкмо купих крави от него.

— А, добитъкът навън. Аз съм Джеферсън Рандолф Смит. Казват ми Сапуна.

И мъжът протегна ръка към Чейс.

— Здравейте — каза Чейс и стисна ръката му.

— Сапуна е… важен човек в града — намеси се Бел. — Притежава салона на Холи Стрийт.

Чейс кимна, измърмори нещо за сбогуване и побърза да си тръгне. Честно казано, Сапуна не му хареса. Тъй като самият той беше прям, другият му се стори хлъзгав, хитър и алчен тип, който нямаше да се спре пред нищо, за да преследва собствените си интереси. Щеше да се изненада, когато по-късно открие, че Сапуна има пръст във всяко престъпление в Скегуей.

Сапуна изгледа излизащия Чейс. Не беше виждал мъж като него, откакто беше пристигнал в Скегуей преди няколко месеца като продавач на сапун. Когато продажбите започнаха да намаляват, той напъха банкноти от по петдесет и сто долара в избрани калъпи сапун, за да пришпори оборота. Не е нужно да се споменава, че продажбите литнаха до небесата. Но той се грижеше само негови доверени хора да попаднат на сапун с банкнота. Оттогава стана известен като Сапуна.

— Колко плати на каубоя? — обърна се той към Бел.

— Дванадесет хиляди и си струва всеки цент. Ще завъртят бизнеса. Не знам откога „Леденият дворец“ не е предлагал добър бифтек?

— Парите у него ли са?

Бел кимна, разбирайки какво има предвид Сапуна.

— Той и партньорът му ще купуват участък в Клондайк.

— Хм. Благодаря, Бел. — Обърна се, за да си тръгне, но реши друго. — Ти май си лапнала по тоя каубой, а?

Бел се ухили.

— Нямам нищо против да поостане.

— Може би мога да го уредя — изрече Сапуна и безцветните му очи блеснаха.

Усмивката остана на червените устни на Бел дълго след като Сапуна излезе от стаята.

 

 

— Да му се не види, дванадесет хиляди долара! — извика Ръсти, когато Чейс изсипа праха и буците самородно злато в ръцете му. — Трябва да ни стигне, докато не си изкопаем наше злато.

Слаб и жилав, Ръсти изглеждаше добре за петдесетте си години. Сраженията с индианците го бяха научили как да оцелява във всякакви трудности. Той беше свадлив сержант, когато срещна младия Чейс Макгарет, още зелен редник. Взе го под крилото си и го научи как да оцелява. Скоро двамата станаха неразделни приятели.

Тъй като Чейс беше сирак — семейството му беше починало от инфлуенца, той прие Ръсти като свой втори баща и когато сержантът напусна армията, Чейс тръгна с него. Двамата обединиха спестяванията си и купиха земя в Монтана, където се опитваха да стопанисват създаденото с много любов ранчо.

Когато първите слухове за злато в Юкон достигнаха до цивилизацията, Ръсти и Чейс поговориха и решиха, че си струва единият да отиде да провери какви са възможностите. Изборът се падна на Ръсти и той веднага тръгна, но не намери свободни участъци. Късметът му обаче проработи, когато срещна един отчаян златотърсач, който нямаше търпение да се отърве от участъка си. Чейс ипотекира ранчото и прати парите на Ръсти, за да купи участъка, но почти не остана с какво да го разработват или дори да купят провизии.

Чейс обаче успя да изнамери някакви пари и да купи малко стадо крави с намерението да ги откара в Скегуей. Според Ръсти говеждото там било толкова оскъдно, че хората плащали какво ли не, само и само да опитат вкусен бифтек. Залагането на цялото им бъдеще само върху това малко стадо изглеждаше безразсъдно, но се оказа добра инвестиция, която донесе прекрасна печалба. Единственото неудобство беше, че ако не успееха да намерят злато, щяха да загубят всичко, включително и ранчото, за което толкова се бяха борили.

— Когато те видях с кравите на брега, се зарадвах така, както никога досега през живота си — каза Ръсти. — Нямаме време. Трябва да минем прохода преди лошото време да го направи непроходим. Бях прав, нали, синко? Тези крави бяха страшно добра идея.

Седяха в малката палатка, която Ръсти беше разпънал на брега, снабдена с две легла и лагерна печка.

— Най-доброто — съгласи се Чейс. — Кога тръгваме?

— След два дни, струва ми се. Трябва да накупим какво ли не. Канадските правителствени изисквания са всеки да има един тон провизии, за да влезе в Юкон. Наслагали са стражи пред прохода, за да са сигурни, че всички са спазили закона, и за да събират такса.

— Такса ли?

— Да, двадесет и пет процента от американските стоки.

Чейс помисли малко, преди да запита:

— Четирите впряга коне, които докарах, ще стигнат ли, за да пренесем запасите?

— Ако не, ще купим шейни и кучета. Сега имаме достатъчно пари, за да пътуваме стилно.

— Както кажеш, Ръсти — ухили се Чейс, — ти си експертът. Ето — побутна торбичките със злато. — Знаеш какво е необходимо, защо не се погрижиш за запасите? Аз… имам едни работи, които трябва да довърша.

Ръсти почеса глава, разрошвайки посивялата си червена коса.

— Току-що пристигна в града, синко. Каква е тая работа, дето вече имаш тука?

Чейс се ухили глупаво.

— Ами… по тънката част.

Ръсти изведнъж се досети.

— Виждам. Леле, че съм глупав. Върви, Чейс, погрижи се за… работата си. Ще намериш най-хубавите и най-чистите момичета в „Ледения дворец“. Имаш ли пари? Проститутките тук не са евтини.

Червенината плъзна полека по лицето на Чейс.

— Не ме разбра, Ръсти. Отивам да търся една жена, но не е проститутка. Запознах се с нея на борда на „Полярна звезда“. Репортерка, търси някой глупак да я преведе до Клондайк.

— Жена репортер? — повтори смаян Ръсти. — Тая да не е луда? Тук не е място за дама.

— Това се опитах да й кажа, но ти не я познаваш, Ръсти. Упорита като муле и два пъти по-дива. Инатлива и красавица, същински ангел. Само искам да се уверя, че е добре, преди да тръгна от Скегуей.

Невярващо изражение се настани на обветреното лице на Ръсти. Нито веднъж, откакто го познаваше, Чейс не беше проявявал загриженост към някоя жена. Почти се беше отказал от мисълта да го види задомен. Всеки път, когато подхванеше темата, той казваше, че още не е срещнал подходящата жена, с която да прекара остатъка от живота си. Каква беше тази репортерка, която беше пленила така сериозно чувствата на Чейс?

— Върви, синко, аз ще се погрижа за нещата тук — каза той, — но ако ме питаш, тая жена ми изглежда такава, че ще е по-добре да не се забъркваш с нея.

— Нямам намерение да се забърквам с Маги, Ръсти, само искам да се уверя, че е добре. Ще се видим в Магазина след няколко часа.

Оставяйки Ръсти да си мърмори за жените кариеристи и какво могат да направят с един мъж, Чейс излезе от палатката, нахлупи шапката на главата си и тръгна към града. Нямаше представа, че го следят, докато не се озова набутан в една тъмна уличка между две сгради. Веднага посегна към пистолета, но единият от двамата мъже, които го заговориха, го удари с дръжката на пистолета си още преди ръката му да беше докоснала кобура. Последното, което чу, преди да изпадне в безсъзнание, бяха думите:

— Сапуна каза, че носи дванадесет хиляди в прах и златни буци.

— Сапуна… — повтори отпаднало Чейс.

И пропадна в мрак.

— По дяволите, Банди, в джобовете му няма нищо — оплака се единият от мъжете.

— Трябва да има, Зики, продължавай да търсиш — изръмжа нетърпеливо Банди.

— Мамка му! Трябва да е у дъртата — изруга Зики, след като преобърна всички джобове на Чейс. — Сега какво да правим?

— Ще намерим партньора му — отговори Банди, докато ставаше и изваждаше пистолета си. — Веднага щом свършим тук.

— Ще го пречукаме ли?

— Според мене трябва, обаче Сапуна вика да го оставим жив. Май че Бел се е заплеснала по тоя каубой. Хайде, да се махаме. Няма да се свести скоро. Тъкмо да намерим партньора му и да го отървем от златото.

 

 

Ръсти направи само една малка спирка, преди да се запъти към Магазина, за да купи припасите, без които не можеше да потегли към Юкон. Ръсти Рийд доста си попийваше, но си знаеше мярката. Рядко се появяваше пиян пред хората и беше достатъчно разсъдлив, за да спре, преди да е паднал под масата. Сега, когато джобовете му бяха пълни със злато, реши, че няма основателна причина да не си накваси гърлото, преди да се заеме с досадната задача да купува припаси лед като взе това решение, той се запъти към „Ледения дворец“, където веднага поръча за ново намерените си приятели по едно пиене. Плати с лъскава златна буца самородно злато, внимателно претеглена от бармана. Там го намериха Банди и Зики, след като бяха оставили Чейс в безсъзнание в тъмната уличка.

— Тоя е — изсъска Банди, смушка с лакът Зики в ребрата и кимна към Ръсти, който стоеше пред дългия извит бар сред купчина мъже.

— Сега ли ще се заемем?

Банди изгледа косо другаря си.

— Кълна се, че нямаш повече разум от едно магаре. Ще изчакаме да излезе и ще тръгнем подире му. Не го изпускай от очи.

Ръсти си позволи да обърне две чаши долнокачествено уиски. Почти всички кръчми в Скегуей продаваха уиски, разредено с две трети вода. Когато нямаше уиски, продаваха „бъркоч“ — вкиснато тесто, смесено с кафява захар и ароматизирано с боровинки или сушени праскови. Продаваше се и домашно правена бира, когато доставките прекъсваха през дъната зима. След като се сбогува с приятелчетата по чашка, Ръсти излезе неуверено навън в полумрака. Когато стигна до средата на уличката, се озова набутан в един тъмен сокак, същия, където Чейс лежеше в безсъзнание на няколко крачки от него.

— Какво, по дяволите…

Ръсти отвори широко очи, когато се озова срещу двамата биячи.

Посегна към пистолета си, но го сполетя същата съдба, както и Чейс малко по-рано. Жесток удар по главата го свали на колене, а после той тупна по лице. Двамата се хвърлиха моментално върху него и задърпаха дрехите му, търсейки златото. Намериха го много лесно, натъпкано в джобовете на жакета му.

— Мамка му, всичкото е тука! — изграчи Зики, вдигайки двете торбички.

— Не си въобразявай — предупреди го Банди, — за нас има само дял. Останалото е на Сапуна. Да го довършим и да се махаме.

И той извади колта си.

Замаян и дезориентиран, Чейс се свести, разтърси глава и се изправи неуверено на колене. Какво, по дяволите, стана, запита се той, когато зрението му започна постепенно да се прояснява. Усещаше главата си така, сякаш я беше блъскал в стена. Внезапно някакви гласове привлякоха вниманието му и той замръзна, а ръката му полека се повдигна към пистолета, все още здраво пристегнат към кръста му. В мрачината на уличката той забеляза двама мъже, наведени над нещо или някой в краката им. Поредното нещастно копеле със счупена глава и обрани джобове, мярна се в ума му.

Когато видя единия от мъжете да насочва пистолет към главата на безпомощната жертва на земята, Чейс реагира инстинктивно. Изрева гневно, измъкна пистолета си и стреля. Но раната на главата не му позволяваше да се прицели добре и куршумът му не улучи.

— Мамка му! — изсъска Банди и се сниши.

Видя Чейс да се приближава в мрака, застрашителен, макар и с несигурна крачка.

— Да се махаме оттука, Банди, взехме каквото ни трябваше.

Без да чака отговор, Зики се обърна и отпраши.

Банди побърза да последва авера си. Но преди да тръгне, нарочно изрита крака на Ръсти с твърдия си ботуш. Силното изхрущяване накара Ръсти да изстене и го изпрати в още по-дълбок мрак. Когато Чейс стигна до него, Банди и Зики вече ги нямаше никакви.

Коленичил до ранения, Чейс се опита да го обърне. Нещо влажно и полепна по ръцете му и той изруга.

— Здравата са те млатнали, а, приятел? Дай да те обърна да видя на какво приличаш. — Обърна полека мъжа по гръб и изруга, когато позна партньора си. — Дяволите да ме вземат! Ръсти!

Внезапно осъзнавайки какво означава да намери Ръсти тук, пребит така зверски, удари Чейс със силата на боен чук.

— Господи! Не! — Ръцете му опипаха гърдите на Ръсти, но не откриха нищо друго, освен обърнати навън джобове с няколко долара и дребни пари. — Няма го! Отмъкнали са всичко, за което се борихме и което спестявахме!

Чейс обикновено не изразяваше открито чувствата си, но сега беше толкова близо до сълзите колкото никога през живота си. Не можеше да си спомни някога да е плакал. Навел глава, той остана така няколко секунди, мълчаливо обуздавайки емоциите си.

— Ти ли си, Чейс? Какво стана, синко?

— Мръсна работа, Ръсти! — изрече задавено Чейс. — Довлякоха ме тук и ме удариха по главата. Някой, който е знаел, че имам цяло състояние у себе си. Като не намериха златото у мене, са се досетили, че е у тебе. Не знам какво е станало, след като са ме ударили, не знам и ти как си се озовал тук.

— Грешката е моя, Чейс, само моя — разрида се Ръсти. — Трябваше да внимавам повече. Защо, да му се не види, спрях в „Ледения дворец“ да си наквася гърлото? Но кълна ти се, Чейс, пийнах само две уискита. Ония сигурно са ме проследили.

— Не е толкова просто, Ръсти. Някой ни следи и знам кой е.

— Знаеш ли? Тогава да го докопаме това копеле.

Той се опита да стане, но изкрещя и се отпусна на земята.

— Какво има, Ръсти?

— Кракът ми, Чейс, май е счупен.

Порой ругатни изригна от устата на Чейс, когато започне полека да опипва крака на Ръсти и откри счупеното място между глезена и коляното.

— Да, счупено е, Ръсти. Не мърдай. Ще доведа лекар и ще намеря къде да те пренесем. Палатката не е място за човек със счупен крак.

Той се изправи неуверено, все още замаян от удара по главата и не напълно на себе си.

— Чакай, Чейс, започна да ми казваш кой ни е претрепал.

— Чувал ли си за Смит Сапуна?

— Как да не съм. Той е тукашният бос. Командва всичко в Скегуей. Можеш да си заложиш задника, че не го е направил сам. Мрази насилието. Казват, че за него работят двеста души. Участва във всяко престъпление тук в тая адска дупка. Значи сме си изгубили парите окончателно, синко.

— Пак ще си говорим, Ръсти — каза Чейс. — Сигурен ли си, че ще изтраеш, докато дойда с помощта?

— Не бой се, синко. Имам си пистолет. Първият, който стъпи тук, ще получи куршум в главата.

— Внимавай, Ръсти. Не ми се ще партньорът ми да ми пръсне мозъка.

Ръсти загледа как Чейс напуска уличката и лицето му се изкриви от болка. Не искаше да се издава пред него, но кракът го болеше така, че едва сдържаше стоновете си.

Чейс изскочи от пресечката и хвана първия попаднал му човек.

— Къде мога да намеря лекар? Партньорът ми е ранен.

— Няма лекари в Скегуей, господине. Има в Джуно. Чувал съм, че има и в Диепа. Закарайте приятеля си там.

— Не разбирате. Кракът му е счупен и не може да се мести — изръмжа нетърпеливо Чейс.

— Е, щом е така, Кейт Сайтс е нещо като лекарка. Наместила е много счупени кости. Ще я намерите в „Хаш хауз“.

Чейс изпъшка. Кейт Сайтс. Едната от жените, които искаха да купят добитъка му. Ама че късмет! Сигурно още му е бясна, че е продал кравите на Бел и е изкарал солидна печалба. Но Ръсти можеше да остане сакат за цял живот, ако не получеше помощ. Изправяйки рамене, Чейс се запъти към „Хаш хауз“.

Беше време за вечеря и Чейс намери двете жени заети да готвят и да сервират на гладните си клиенти. Хана първа го видя и се приближи, сложила ръце на мощния си кръст.

— Какво става, каубой, не обичаш ли бифтек? Мислех, че си в „Ледения дворец“ и се радваш на печалбата си. Но ако искаш мечешко задушено, сядай.

— Съжалявам, Хана, но парите ми трябваха. Трябва ми и помощ. Нападнаха ни с партньора ми и ни ограбиха. Откраднаха ни златото и счупиха крака на Ръсти. Казаха ми, че Кейт можела да лекува.

— Ох, горкият човек — изрече Кейт и побърза към Чейс, когато чу какво е станало.

— Изглежда ми работа на Смит Сапуна — изсумтя Хана, не особено изненадана от премеждието на Чейс. — Непрекъснато стават такива работи. Ако не може да измами някого, го ограбва.

— Ще ми помогнете ли? Дори не знам дали ще успея да ви платя, но не мога да оставя Ръсти да остане инвалид до края на живота си.

— Къде е приятелят ти? — запита Кейт.

— Оставих го да лежи в пресечката зад Магазина. Страх ме беше да го местя.

— Не знам… Трябва да мислим за клиентите, време е за вечеря, пък и…

Макар че Хана беше сдържана, Кейт вече беше решила.

— Чейс, какво правиш тук?

Той се обърна, изненадан да види Маги до лакътя си.

— Маги! — Въпреки неотложната ситуация красивото лице на Маги извика въздишка на дълбоко облекчение на устните му. След като разбра какъв е този град, много се притесни за нея. Но тя явно се е отървала невредима, докато той и Ръсти бяха станали жертва на бандитите само за един ден. — Много се безпокоях за тебе.

— Познаваш ли този човек? — запита Хана.

— Да — отвърна Маги, — запознахме се на кораба. Господин Макгарет беше така любезен да ми помогне с багажа. Осигури ми и материал за първия ми репортаж от Аляска.

— Познаваш ли тези жени? — запита изненадан Чейс.

— Тъкмо днес се запознахме. Хана и Кейт любезно ми предложиха стая, докато не намеря някого да ме отведе до Клондайк. Дошъл си да опиташ мечешкото им задушено ли?

— Де да беше празният стомах, който ме доведе тук — рече Чейс с горчива усмивка. — Нападнаха ни и ни ограбиха нас двамата с Ръсти.

— О, господи, отидоха ви припасите — изпъшка Маги с искрено съчувствие. — Ранен ли си?

Той полека опипа буцата на главата си.

— Нищо сериозно. Но Ръсти е ранен. Оставих го да лежи в пресечката със счупен крак.

— Повика ли лекар?

— Лекар ли! Хм! — изръмжа Кейт. — Ако някой лекар дойде в Скегуей, само ще купи припаси и ще отиде в Клондайк.

— О, горкият Ръсти, какво можем да направим?

— Добре — изрече неохотно Хана, по-прямата от двете жени, — щом познаваш този каубой, предполагам, че няма нищо лошо да му помогнем. Ще намеря двама души да пренесат Ръсти тука и Кейт да се заеме с него. Тя е най-добрият лекар наоколо, и аз го потвърждавам.

— Първо кракът трябва да се шинира. Чейс, можеш ли да го направиш? — запита тревожно Кейт.

— Не знам, но сигурно мога да се опитам — каза Чейс, стиснал решително уста.

— Чакайте тук, връщам се веднага.

Тя изскочи, оставяйки Чейс и Маги сами, докато Хана се върна при клиентите си.

— Не знаех, че Кейт е лекарка — изрече замислено Маги.

— Не е, но е това, което ми трябва точно сега.

— Чейс, аз… съжалявам. За парите, искам да кажа. И за партньора ти. Какво ще правите сега?

— Проклет да съм, ако знам — призна неуверено Чейс. — Май ще трябва да продадем участъка си. Нямаме повече от няколко долара в джобовете, една палатка и малко припаси.

Блясъкът в очите на Маги очи трябваше да алармира Чейс, но той се безпокоеше за Ръсти и не го забеляза. Тогава Кейт се върна с двама едри мъже, които носеха широка дъска, няколко къси парчета дърво и ивици плат.

— Ще говорим по-късно, Маги. Май ще остана по-дълго, отколкото очаквах.

Давайки знак на мъжете, той се отдалечи.

— Чакай, Чейс, идвам с вас. Може би ще мога да помогна.

Оказа се, че помощта на Маги беше високо оценена от Ръсти, който вече едва издържаше болката. Здравите й ръце шинираха успешно крака, защото неумелите действия на Чейс само усилиха болките на партньора му.

Ръсти припадна много преди Кейт да намести костта с учудващо умение. После го пренесоха в малък килер, оскъдно мебелиран с легло, маса и лампа, разположен точно зад „Хаш хауз“. Чейс се простря на пода до Ръсти. Когато Маги се отби след малко с поднос храна, двамата мъже спяха дълбоко.